Страх от чуждата свобода («да бъдеш себе си»)

Published 09.01.2021 | By Йосиф

Post Views: 324

anaheart – Страх от чуждата свобода («да бъдеш себе си»)

Наред с «започни със себе си» и «познай себе си», има и твърдение – «бъди себе си». Обикновено, подразбира всичко това светло, мъдро и фундаментално, което съществува в човека по рождение и е неговата същност, дори да го забравя периодично. Но има и категория хора, които не са съгласни с такова твърдение. Доказват яростно, че да си себе си е зло, защото призовава към маргиналност и анархия в стила «бъди престъпник, подъл, насилвай, граби, убивай – бъди себе си».

И това е най-сериозният им довод, да са против и изобщо да осъждат темата за личната свобода, защото свободата, такива хора ги плаши повече от огъня. И своята също, но особено чуждата. Затова изискват пълно регламентиране, всякакви ограничения, куп наказателни мерки и задължителни правила, по които всички да живеят, за да не може никой да е лош и своеволен. Искрено смятат, че свободната воля е най-голямата грешка в света. Видимо е грешка на Бога, ако вярват в него. И искат да поправят тази «грешка», лишавайки всички от свободата са са себе си, защото е корена на злото, както искрено смятат. Заблуждение, разбира се.

Тази маргиналност, от която се страхуват и осъждат, не произлиза от човешкото естество, а от умствени заблуждения, които затъмняват и вижда света в невярна светлина. В свободата да си себе си, няма нищо лошо и зло към обкръжаващите, ако човек в действителност се познава, познава природата си, началото си извън чуждите представи. Познава себе си такъв, какъвто е роден. Но какъвто е престанал да бъде постепенно, с годините, заменяйки интуитивното си знание за природата си, с безкрайните умувания на възрастните.

Противниците на свободата се дистанцират дотолкова от естеството си, че дори не могат да си спомнят, какви са били като деца, когато, все още, са били спонтанни, любопитни, жизнелюбиви, отзивчиви и отворени за всичко ново. Парадокс е, но осъждайки маргиналността и възможността да си лош, осъждат и възможността, да не си лош. Осъждат всичко хубаво в човека, което може да се прояви, ако търси себе си истинския, преживява се изцяло, а не наполовина.

Този порочен кръг на мислене възниква, когато хората не живеят своя живот, не слушат интуицията, чувствата и тялото. Отричайки ги и замествайки ги с измислени шаблони. Иска ми се да им кажа, че не света е толкова мрачен, не хората са толкова лоши – вие сте забравили, че е възможно и друго. И, дистанцирайки се от истинската си същност, обвинявате целия свят, че е порочен и фалшив, че в него не е останало нищо истинско и вечно. «Всичко е от очите на гледащия» – още една изтъркана фраза от албума със стари като света истини, които се повтарят от мнозина, но се разбират от малцина.
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2014439

Вашият коментар Отказ