Още веднъж за очакванията

Published 21.08.2020 | By Йосиф

Post Views: 335

Светлана Доброволская – Още веднъж за очакванията. 29.07.2020.

На мнозина е известно, че страстното желание блокира постигането. Специалисти от разни помощни професии казват: „Освободете очакванията и следвайте целта си крачка след крачка!“ Но, ни се струва, че ако няма очакване, каква цел е тогава… Видимо, както и много друго в наши дни, трябва да преразгледаме понятието „очакване“.

Самата дума „очакване“, ни препраща в бъдещето, пропускайки текущия момент. Но само в настоящето имате способност да генерирате енергия, която изгражда бъдещите събития. Как се чувствате, какво излъчвате с физическото си тяло, с мислите, емоциите, доколко сте благодарни точно сега – това и създавате за утре. Събитията, които потвърждават днешните емоции.

Енергията на очакването се дължи на липса: „Нещо ми липсва, усещам недостиг, неудовлетворение, а след като получа очакваното – ще ми стане по-добре“. Но усещането за недостиг и неудовлетворение, могат да създадат само тези факти, като ги затвърждават! „При когото е малко, му се отнема, при когото е много – се добавя“ – това е древната мъдрост за творящата сила на вътрешните усещания.

Получава се, че очакването източва желаното въплъщение. За разлика от намерението, което е факт, реализиран в съзнанието ни. Намерението е способността, да видим желаното като вече състояло се, докато в текущия момент, се изпълваме с усещане и опит, според желанието. Когато нашите вибрации, нашите усещания и опит се изравнят с намерението – то се разгръща в живота ни. Затова, половин час тренировка в спортната зала с удоволствие и в добро настроение, дава по-голям резултат за преобразяване на тялото, отколкото упоритите много часови тренировки, с насилване на себе си. В първия случай, въплъщаваме – вкарваме тялото в състоянието „усещам се добре в движение“, а във втория – „сражавам се със себе си“. „Щом толкова ти се иска…“ – откликва Вселената.

Стремителното развитие на събитията по света и в индивидуалния живот са показателни, че не предметите, събитията, притежанието са източника на благополучие, а чувствата, които преживяваме. „Да не попаднем на „Титаник“ често е най-добрия подарък. Наскорошната карантина, отдалечи хората от близките им, дава възможност за преосмисляне на живота и промени възприятията на милиони. Учим се да приемаме събитията и да реагираме според обстоятелствата. Очевидно е, че конкретните очаквания, само усложняват съвременният непредсказуем свят.

Но и в традиционното „желаното е постижимо“, очакванията имат разрушителна роля. Не случайно, нарекох последния си вебинар на тази тема: „Освобождение от примката на очакванията“. Работата е там, че каквото и да очакваме: добра оценка на изпит, постъпване във ВУЗ, удачна баница, красив десерт, удачна прическа – всичко, каквото ви хрумне, отсича 50% от успеха. Просто отсича. Защото, очакването е вкарване на живота в тесни рамки, според умствените представи, които определят всяко събитие. Но живота е уникален с това, че е комбинация от изключително много обстоятелства. И много често, това, което ни изглежда разочарование, след време, може да се окаже съкровище, разкриващо нови възможности, които дори не сме си представяли! (От серията: не би имало щастие, ако не помагаше нещастието). А вкопчването в очакван резултат, предизвиква раздразнение, недоволство и дори отчаяние, когато очакваното не се получи, и са насочени и към себе си и към другите. Коренът на всичко това е в детството, когато неоправдани очаквания на възрастните, е предизвиквало неприятни последствия, от отблъскване до наказания. Пораснали сме отдавна, но този същият „възрастен“ живее в нас и ни тероризира със страха от несбъднатите очаквания. Не е лесно за забелязване, но традиционните очаквания са буквално заседнали в мозъка на по-възрастните от 30-35 години. Това се отнася до всичко – от социалните успехи до телесните параметри и възрастта за брак или раждане на деца.

Защо използвам думата „примка“ за характеристика на очакванията? Защото, когато очакваме нещо конкретно, ограничаваме жизнения поток през себе си – буквално, задушаваме сами себе си. И вместо жизнената река да струи свободно и да реализира възможностите на текущия момент, ние искаме нещо конкретно. Превръщаме я в слабо ручейче, което се блъска в стена от събития. Точно това е очакването. От това произлиза прокрастинация, апатия, невъзможността да се принудите, да свършите, каквото и да е – енергията е ограничена от очакванията! А още по-лошо се отразяват очакванията ни върху комуникацията с обкръжаващите. Буквално, висят във въздуха, карайки ни да се защитаваме, следователно, ни дразнят, дори да не сме ги споменавали. За човека е свойствено, да се бори с неволята. А чуждите очаквания са пресинг, пречещ на собствените проявления.

Струва си да се отбележи, че дори преди сто години, очакванията са имали положителна роля, защото са подхранвали надеждата. При бавно развитие е било жизнено важно. Но сега, когато всеки миг отразява текущото ни състояние, няма никакво значение, колко дълго сте напредвали към желанието си. Ако точно сега, в момента, когато сте готови да получите резултат, а ви е обладал вътрешен блокаж, разочарование, недоволство, тревога или нещо друго, животът ще ви поднесе него, а не сумата от миналите ви усилия.

Затова, лекомислените хора възмущават, много често, следващите старателно и упорито целите си. Защото се отнасят към живота с радост, не подтискат желанията си. „Ако не е това, ще е нещо друго“. В този смисъл, персонажите на руските приказки, например, Иванушка-глупака или Емеля с вълшебната щука, са много показателни. Тези герои се радват на момента, откликват на сърдечния зов, свободни са от корист и затова правят само, каквото им се иска. (Което не пречи, например, Иванушка да действа героично, ако го предпочете – и Жар птица да хване или Цар-девица да достави).

Очакванията стесняват жизнената перспектива, енергопотока и най-главното – противопоставят личния избор на по-широка жизнена картина. „Решил съм, знам, какво ми е необходимо и се стремя към него. А когато го постигна, ще се чувствам щастлив. И ще ме оценят по заслугите. А без постигането на очакваното, съм неспособен и нещастен“.

При детайлно разглеждане на очакванията, като правило, се оказват натрапени от потребителското общество и са малко свързани с потребностите на душата. Но и естествените очаквания – здраве, например, конструктивното се превръща в избор или намерение.

Наскоро, на един вебинар прозвуча следния въпрос: „Независимо от положителните промени, все още имам някои здравословни проблеми. Колко трябва да се чака, за да изчезнат?“ Да чакате е безполезно. Точно обратно. Отначало си доволен – воля за живот е достатъчна – а и изчезват неприятните симптоми на заболяванията. Не да чакате, а да следите движението в себе си към ново направление, към ново състояние, към ново усещане. Да създавате условия за такива нови усещания, да подкрепяте и поощрявате себе си за новото.

Работата е там, че точно разочарованието от несбъдналите се очаквания, може да доведе до безизходност и чувство за вина, които са най-разрушителните емоции и предизвикват затъване в поредица от неуспехи.

Очаквайки и разчитайки на измисленото от ума, не забелязвате жизнените възможности, които са под носа ви. Нали не е случайно, че не се сбъдват очакванията. Значи няма ресурс, моментът не е подходящ или въобще не са ваша цел. Дори в природата, засетите по едно и също време, при едни и същи условия семена, поникват различно – според конкретен слънчев лъч, ветрец или капка вода, а в човешкия живот, променливите са много повече.

Затова призовавам, да замените очакването с желаното състояние, в момента тук и сега. И да подкрепите този избор с конкретни действия, повишаващи вибрациите. Тогава всякакви желания и намерения ще са подкрепени от жизнената ви енергия и в необходимото време ще дадат плодовете си. Не събития, не факти, не обекти ни правят щастливи. А щастливото състояние отразява видимия живот. Каквото отвътре – такова и отвън.
Превод: Йосиф Йоргов

http://www.omartasatt.ru/blog/svetlana_dobrovolskaja_eshhe_raz_ob_ozhidanijakh_29_07_2020/2020-08-17-21315

Вашият коментар Отказ