Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7357245
Users Today : 1319
This Month : 80019
This Year : 494964
Views Today : 5596
Who's Online : 49

Светлина без любов и любов без светлина

Published 17.01.2020 | By Йосиф
Post Views: 363

Наталия Котелникова – Светлина без любов и любов без светлина

09.01.20.

Отец, искам да разкажа, какво се получава, когато светлината е без любов и любовта без светлина. Работата е там, че светлината започна да замества любовта в ченълинги и призиви, както и в книги и практики. Разкажи, моля те, в какво се състои опасността? И защо трябва да съчетават винаги? Струва ми се, тук има някаква тънкост.
Отеца Небесен: Да, права си. Светлината без любовта се налага с огън и меч. Истината без любов е желание да се подчиняват другите и да бъдат заслепени от „светлината на истината“, да бъдат направени подвластни на убежденията ми. Светлината като артефакт, не може да служи на хората като противоположност на тъмнината. Планетата е създадена от светлина и тъмнина и само любовта и ненавистта създават от светлината добро, и от тъмнината зло.
Тъмнината е по-ниска светлина. Колкото повече я изпълваш с добро или злоба, с любов или ненавист, такава и ще се прояви. Тя е неутрална. Няма абсолютен тъмен закон като разрушение и светлина като съзидание.
Слънчево изригване от светлина и огън, изгаря живота по планетата и връща съзнанието в изначално състояние. Съдържа в себе си разрушение и нулиране. Раждането на свръхнова, унищожава напълно материята в предишния ѝ вид. А има светлинни светове, твърди и „абсолютни“, които нямат нито състрадание, нито жалост, нито любов, нито прошка. Състоят се от „лазероподобни“ същества, излъчващи най-чиста радиоактивна светлина, но не познаващи душевната топлина.
През последните няколко години, се сблъсквах със светлинни паразити, наистина, много рядко. Разкажи за тях, ако обичаш. Те носят разрушение за аурите ни и предизвикват болести.
На всяко вибрационно ниво си има своите паразитни колонии. Развили са се самостоятелно, при оцеляване, при липса на нормално енергийно подхранване. И паразитират на хора с повече светлина. Да, те са по-разрушителни от обичайните тъмни паразити, тъй като имат по-високи вибрации и обезоръжават хората, не очакващи удар в гърба. Култивиращите светлина без любов, могат да страдат от тях.
Не забравяйте, че аз не съм само светлина или само любов. Аз съм всичко, което съществува. Има същества, които се крият от светлината и живеят в тъмнина. Има такива, които без светлина загиват. Има множество светове, които минават без светлина и тъмнина, както ги разбирате вие, както и без любов, и без ненавист. Имат напълно друг начин на мислене и съзнание.
Ненавистта възниква при недостиг на енергия, няма значение, дали е светлина или някаква друга енергия. Не всички светове имат изобилие от всичко, от което имат нужда. Те са приспособени, сами да произвеждат „недостигащото“ за комфорта им, в който се развиват. В такъв живот се заражда това, което наричаме разумност. Разумността не възниква изведнъж, необходима ѝ е еволюция, която не винаги гарантира оцеляването. Създаването на свят без конфликти е сложно. За целта е необходимо съвършено съчетание на физическите параметри в средата и в телата. При това, този вид трябва да доминира и подчинява всички останали живи същества. Дали ще е надарен с любов или ще живее без емоции и чувства, зависи от параметрите на създателя.
Струва ми се, че сивите не обичат и затова ги наричаме „сиви“. За тях пишат, че са оцелявали в много трудни условия, и затова са се отказали от чувствата, тъй като не спомагат за оцеляването. Така ли е?
Вариантите на живот по разните планети и разни раси, са изключително много. Съществуват и такива варианти, каквито спомена. Точно по същия начин са възможни и светли светове – твърди и безчувствени, подчиняващи всички останали по планетата на своята диктатура.
Животът не е обвързан само с любовта или само със светлината. Ако съществото се развива в неблагоприятна среда и трудно оцелява, всеки трябва да се спасява сам – в такава среда любовта е безсмислена. От друга страна, ако се зароди някаква общност, оцеляването става по-лесно и създава нещо, което може да се нарече един или друг вид любов.
Какво представлява божествената любов, как можеш да я определиш според човешките понятия?
Любовта е чувството, което е на едно ниво с живота и всичко най-висше, според човешкото разбиране. По параметрите на вибрации, е най-високото чувство, издигащо човека до бога.
Защо светът е пълен с оръжия и ненавист? Как да се внуши любов на всички? Няма да оцелеем при тази конфронтация. Нима е неизбежна катастрофата?
Грешиш като си мислиш, че мирът се определя от политиците. Политиците са малцинство, просто вие сте им предали планетарното ръководство, смятайки ги за достойни. Виждате ли, доколко се справят със задачата, която сте им възложили?
Но, ако се има предвид, че вече 70 години няма глобален конфликт, това е някакъв успех. Но не повече. В същото време, светът не се управлява от любовта или единството, а от дуалността и парите. Колкото и да ни се иска да избягаме от дуалността, света си остава дуален, жесток, а цената на живота намалява в сравнение с парите и вещите.
Ние не разчитаме на политиката, и вас не съветваме. Възпитавайте в своята среда нови и чудесни хора, давайте им любов толкова, колкото е необходима. Не свързвайте любовта с неправилно възпитание, с глезене и угаждане. Човекът е създаден от материя и дух. Поддържайте в деца и внуци, както нуждите на материалното тяло, така и душевната красота. Не наблягайте на любовта или на материята – всичко трябва да е съчетано в необходимите параметри от светлина и любов, от борба и сила. Човекът е създаден да балансира между светлината и тъмнината, между духа и материята, и е длъжен да не противопоставя тези понятия, а да ги обединява в себе си. При това получавате силата на ВСИЧКО, а не само част от нея – светла или тъмна. Балансът на светлината и тъмнината при всеки е различен, а човечеството преминава от преобладаване на тъмнината, към преобладаване на светлината. Хармонията на понятията ви е, в съчетанието на материя и дух.
Макар светлините вибрации да свързват в душите ви най-добрите качества, това не ви дава право да казвате, че в тъмнината няма любов. Просто, при недостиг, любовта е повече свързана с притежаването, с присвояването, със собствеността, с надмощието над някого или нещо при конкурентна борба. Целият живот е изграден върху борбата и победата.
В условията на твърда светлина, любовта липсва като качество, не съдържащо разумност. Нали любовта прощава, състрадава, жалее или дори, понякога, води до смърт. В такива светове, хуманизма е свързан с практичното, с прагматизма. Може да бъде наречена тотална стерилност.
Прилича на изкуствен интелект?
Не, това са хуманоиди, но толкова са шлифовали качествата си, че не са останали чувства и емоции. При такова несъвършенство, създаваме нови светове, които да балансират всичко, което е с нови параметри, без отрицание на нищо. Растения без корени и корени без крона, не са жизнеспособни.
Човекът е само част от многомерна душа, живееща, както в долните, так и в горните светове. Човекът е бъдещ Логос, побиращ в себе си всичко.
Но защо сме настроени така и се стремим към духа (светлината), а отричаме материята (тъмнината)?
Преминавате от негатив към позитив, от борба към любов, от мрачно към хубаво време. Зимния ви сезон завършва, а пролетта ви кара, както и всичко живо, да се стремите към светлината. Но всички същества по планетата, в условията на недостатъчно светлина, погубват конкурентите си, а вие няма нужда да оцелявате, а погубвате всичко наоколо. За какво ви е даден разум? Трябва да разберете, че ако погубите всичко, и вие ще загинете. Преследвайки своето „добро“, в действителност, сеете „зло“. Любовта към себе си, не изключва любовта към живота като цяло. Амбициите на отделни недалновидни политици, не бива да унищожи живота по планетата.
Правейки равносметка, може да се каже, че „чистата светлина“ не е любов. Любовта хуманизира светлината/духа и прави разумния човек мъдър. Именно човека е източника на любовта с вибрациите, които излъчва. Самата материя или самият дух, не са свързани с чувство и нямат хуманна настройка. Научавайки се да обичате в материята, душата носи тези настройки в своите по-високи части. Тези настройки позволяват на душата, да запазва живота във всичките му проявления, дори да не е полезен за оцеляването (като храна или лекарство).
Абстрактната безусловна любов е любовта на Създателя. Човешката програма е програма на твореца. Невъзможно е да се твори без любов.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1898190

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif