Брояч от 3.2006г.
5731182
Users Today : 929
This Month : 22449
This Year : 43882
Views Today : 4421
Who's Online : 21
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Вирусът на разделението

Вирусът на разделението. Защо се дистанцират близките по дух?

Мисля, много от опитните практици са се сблъсквали с този проблем, който разрушава доверието и цялостта в групата.
Едни се мислят за велики магове и се препират с всички несъгласни, раздавайки заклинания и огнени кълба, при всяка неразбираема ситуация. Други раздават добро, без да им го искат и спасяват „загубените души“, против избора и волята им. При трети, се развива комплекса Майка Тереза и насочват цялата си енергия към състрадание и чуждата болка. Четвърти решават, че са постигнали нирвана/просветление и нямат нужда от нищо повече. Пети се изживяват като светлинни войни, насаждайки вярата си с огън и меч. Шести изпадат в параноя, навсякъде виждат само врагове и провокатори. А групата се разпада, хората си намират най-различни, често раздути поводи, за радост на системата.
По всяко време, на всяко място има свое изкушение, но всички са под един знаменател: неприемане на другата гледна точка, достигаща често до фанатизъм и мракобесие, особено при стресови ситуации, каквито учителите подхвърлят често. Разбира се, всичко това се отнася не само до групи, но и при отделни души, преминаващи проверка за адекватност в детската градина Земя, както и на цивилизацията като цяло.
Преди смятахме този феномен за проява на сивата мъгла/вируса на страха, тъй като, симптомите съвпадат в по-голямата си част. Сега става ясно, че е специфична разновидност на вируса, с който също трябва да се работи специфично. Продължава колежката:
След произшествие, което ще опиша малко по-късно, разговарях с позната, описвайки видяното. Не можех да го определя, разбирах само, че е от природата на сивата мъгла. Но някак различна. Нещо живо с доста странно съзнание. Приятелка го нарече „вирус на разделението“.
Да, познато ми е. Нашата група, доста силна и сплотена, се разпадна. Раздели се. И повече не общуваме. Много се чистихме, горихме вируса. Не помага.
За първи път го осъзнах на Алтай.
Докато пътувах във влака, имаше време за медитации, за преглед на предстоящи събития. С приятелката ми изследвахме темата, накъде ни води живота. Предстоеше просто външно събитие, фестивал, среща на практикуващи. А на фино ниво бе много по-мащабно. Среща с цивилизации, тема за влиянието по планетата. Моята роля бе проста – да съм свидетел. Този, който стои отстрани с неутрална позиция, но с право на глас при сложна ситуация.
През първия ден, по време на груповата медитация, стана активиране на вируса. Тогава го смятах за копиране фантомите на всеки участник, като кражба на досието. И като следствие, отворен достъп до вътрешното пространство. Прояви се физически много бързо. Буквално след три часа след медитацията, хората престанаха да ми харесват, макар преди да бе радостно да ги виждам. Сега ме дразнеха. Иска ми се да съм сама. А любимата приятелка, с която бяхме като едно цяло, най-много ме дразнеше. А живеем в една стая. Забелязах, че с нея е същото, сложи си наушниците, не ме поглежда в очите, макар обикновено, винаги се смеем, разговаряме, споделяхме впечатления. (Един от показателните моменти за влияние на вируса, е избягването на погледа.)
Легнах мълчаливо да спя. Спасително се оказа осъзнаването на истинското ми състояние – леко, светло, радостно. Стигайки до извода, че случващото се не е мое, започнах да се оглеждам, от къде духа вятъра. Изолирах се, почистих и поставих защита против манипулация на съзнанието ми. Отново стана светло и хубаво. Приятелката ми я „държа“ до обяд на следващия ден. Просто чаках търпеливо, да се свести поне малко. Поговорихме, разказах ѝ. Отново се чистихме. Светът отново стана жив и красив.
През цялата седмица на фестивала, не секваха обидите, претенциите, усещането за нападение и желание за зло. Само го наблюдавахме.
***
Януари 2018.
Отново забелязах, как емоциите на обидите, на неразбирането и тревогата вилнеят сред хората. Изгледа, всички си изпатиха. При някои имаше идеи, че всичко са глупости и искат да напуснат групата. Междуличностните отношения отново бяха в криза. Само осъзнаването и познаването на вътрешната истина помага в такива минути. Например, идва човек, на който доверявам много, който е с много отворено сърце. И ми казва няколко фрази, на пръв поглед, нищо особено. А отекват по сърцето като удар с нож. Боли. Усещам тъга. В това състояние казвам своето космическо НЕ. ИЗБИРАМ ДА ЖИВЕЯ В РАДОСТ. Отпуска, получи се уравновесяване и останах във високите вибрации.
Но все пак, няколко пъти се оказах уязвима. Сълзи, драма, болка. При това, съвсем без причина.
След няколко дни се случи още една ситуация, която обсъдих с приятелката. И тогава дадохме определение на явлението – вирусът на разделението. Отново активатор е тази, към която е отворено сърцето. Две съобщения по Скайп и изведнъж се появява отвратителното състояние, когато в гърдите всичко се свива от физическа болка, престава естествения енергиен поток. Тази жена, естествено, е нямала намерението да ми причинява страдания. Просто така работи енергията. Някой успява да активира процеса.
А активацията засяга мен и важния за мен човек. Нашите енергии, обединявайки се, позволяват сътворяване на прекрасното и променят пространството. За вируса е неизгодно. Понеже е активиран, верижната реакция е в ход. Общуваме и не се разбираме. Всичко изглеждаше приключило, взаимодействието в радост, повече е невъзможно. Разочарование. И най-удивителното, външно, разговора е доста мирен. Няма нищо, което отстрани да изглежда като нападение, атака, разрушение. Но сякаш се появяват филтри. Сляпо състояние. Манипулация и чисти емоции.
Когато най-после се усещаме, забелязваме телата си пронизани с мрежи от капиляри, в сива желеобразна енергия. Но незабележима. Външно, проблясва като злато. Не можеш да забележиш нередното.
Почистихме, изгорихме. Но забелязваме, остават искрици. Най-малки частици. Не проявяват сивота, при чистенето се разпознават като „добри“ – не се поддават на унищожение. Но при определени условия, от малката искрица се разпалва гадост, пронизваща цялото тяло.
Това се разпространява със спори-искрици и е в спящ режим до момента на активацията. Мнозина са носителите на спори. Вграждат се в основни енергии, при всеки е различно. Активира се от нещо външно. Т.е. има го в тялото, може да се живее. Когато влезе в ход активната фаза, започва „войната“.
Чистенето не изчиства всичко. Искрицата-спора не изгаря, защото свети. НЕ СЕ РАЗПОЗНАВА КАТО ЗЛО.
Същността на процеса ми разкрива медитация-виждане, за която бях забравила, докато не се сблъсках с вирусните обиди.
Видях следното. Огромна – и малка като синапено зърно – нашата Вселена. Оказах се на полюса (условно, подобно на полюса при планетите). Седя и размишлявам, какви ги върша тук? Ще ида да се разходя. Но щом излязох от вселенските предели, се появиха светещи крилати същества и ме отведоха до мястото. Казаха: – Скоро. гледай внимателно.
Действително, скоро, до този условен полюс долетя златисто-янтарно същество. Приличаше ми на китайско драконче. Извивайки се, се промъкваше през вселенското пространство. Премина.
Асоциативно прилича на оплождане. Яйцеклетка и сперматозоид. Пропусна го, защото не го смяташе за потенциална опасност. Защитата не сработи.*
*Във връзка с това предполагам, че е възможно, да действа именно чрез жените, защото му е такава природата, същността на взаимодействие. Жената не разпознава тази енергия, а после е късно. Как може да се устои, ако самата Вселена не го разпознава като зло, когато е в изначалното си състояние?!
И едва навътре във вселенското пространство, развивайки се, това същество става все по-тъмно и вирусно. Голямо, като невронна мрежа или капиляри, изпълнили цялото пространство. Заразяване.
В случаите, когато е активирана тази субстанция в човека, започва да заразява другите. Чрез удар по сърцето. Понякога по манипура – доколкото забелязах, е по-рядко.
***
Сутринта, след цялата тази история, потърсих информация, какво може да се прави с този вирус. Първо, да, съществува на ниво хромозоми. Т.е. мнозина се раждат с него. Второ, сегашните модни течения за работа с рода, са просто опасни, ако се разглеждат в контекста на тази информация.
През последните осем години съм си създала убеждението, че няма общо с рода. Знанието дойде чрез образ – растението каланхое. Ако някой не знае, това е малко дръвце, саксийно растение. Размножава се не чрез семена, а децата му порастват направо на листата – множество малки самодостатъчни каланхоета. Със свои листенца и корени. Техните корени не са на рода.
И няма нужда да се рови в миналото. Трябва да се прегледа настоящето. В себе си.
Мой аспект, когото призовах за информация относно вируса, се оказа красива жена. Напълно космически човек. От нея научих, че тези препрограмирани спори, не трябва да се чистят от полето. В тях е много силна изначалната творческа енергия. В естественото си състояние са дар.
Трябва просто да се пренасочи програмата. Да се обнови обновеното ))
Да заложим нов закон в клетките си на ниво ДНК, хромозоми, изобщо, на всичко вътрешно. Трябва да се изясни, какво провокира разделението на личностно ниво. След което да се препрограмирате на всички нива – да се осветите с ясна светлина, молейки за възстановяването на истинските енергии и за обединение.
D_A:
„Представете си тялото като съд с вода, в който плават разни енергийни сгъстявания, а понякога, направо мръсотия. Това могат да са обиди, страхове, ненавист, завист, похот, гняв, алчност и други такива, които не са отработени докрай, т.е. не са обуздани и изискват персоналното ви внимание, за всяко поотделно. Докато енергийното течение в тялото е спокойно, сгъстяванията и замърсяванията се вкопчват в органи, които сигнализират за насъщните ни задачи (оттук произлиза метафизиката на болестите). Може да бъдат отработени постепенно, изчиствайки цялата система, позволявайки си комфортно време за преустрояване и адаптация.“
И изведнъж, радостно решавате „да активирате Кундалини“, т.е. да прекарате мощен енергиен поток през цялата си система, без да се съобразявате с блокировките. Някои смятат, че така може да се „измие“ всичко ненужно, но какво става в действителност? Всичките ви задачи се струпват изведнъж и изискват незабавна аудиенции, щом сте заявили готовност да се справите с тях. Изкачат разни болежки, посипват се емоции като огнен град, разни неприключени теми с близките, хормонална буря и последствията от нея.
Нима не е това основният момент? Т.е. желанието да „активирате“ всичко набързо. Нали половината народ сега боледува и това се използва от егрегорите. Защото, в общото поле има много повече възможности за активиране на вируса – съществува инстинкта за съревнованието: „искам да съм като другите или още по-добре“.
Основна защита е и си остава осъзнатостта. Ако разбираш, че отблъскваш част от себе си или близък човек, замисли се преди да правиш изводи, не изпреварвай с умозаключения и светкавични решения. Винаги помага.
При това, не винаги се налага да се чисти организма, той се справя и сам, ако не подхранваме вирусите.
И аналогията с яйцеклетката и сперматозоида е точно на място: известно е, че сивата мъгла е внедрена като ускорител на еволюционните процеси, такава е изначалната му същност. По-късно, към него са започнали да се присъединяват отхвърлените части от душата ни и прочие мутации, но изначално работи като лешояд: или се развиваш и намираш решение на възникващите задачи, блокажи и пробиви, или те мързи, заболяваш, загниваш, отпадаш и ставащ храна/хранителна среда за другите. Всичко си е честно.
Между другото, вирусът има също „приспивни свойства“ и активно се използва от системата. При анализа на проблема идваха фразите:
-не буйствай, живей мирно;
-необходими са ти управляващи, без тях си нищо;
-не се опълчвай на властта, не задавай излишни въпроси.
Така процесите в яйцеклетката започват с оплодотворяването, започва деление, организма се развива от микро в макро, Искрата разпалва постепенно полевите структури, органи, нервна система и т.н. Този процес е проявен фрактално, както за едноклетъчните организми, така и при комплексните тела, семейства, родове, народи, цивилизации, вселени.
Ако сте още в стадия на зачатие, между отделните клетки и органи няма синхрон, ако не се справят в ембрионалната фаза, не отработят дребните задачи и разногласия, за какво развитие на цялостен организъм може да става въпрос?
В природата има механизми, позволяващи определянето на несъвместимост и мутации, тогава плодът може да бъде отхвърлен, при това, не само при проблеми в отделни клетки (например, генетичен срив), но и при неготовност на родителите да приемат различна вибрационно душа. Има куп интересни фактори, например, агресия или негостоприемна обкръжаваща среда за ново същество, идея, концепция (инквизиция и прочие притеснения за магове/езотерици), или стремеж да се изкриви изначално чистия еволюционен импулс до неузнаваемост (религии, криптовалута, егрегориални енерго практики).
Същото е и с обществата: ако не могат да се справят с малките настроения, най-добре, веднага да развалят такова сборище на неформали, отколкото да очакват, да се съберат куп адепти и да устроят поредната войничка с друг клан или между себе си. Примери в историята бол. По този начин, вирусът на разделението е и предпазител от изявяване на силни и надарени, но буйни и почитатели на баналния принцип „разделяй и властвай“.
Отново, честно, за свободната воля.
Ако яйцето се разбива с външна сила, животът престава. Ако се разбива отвътре, животът започва. Великото винаги започва отвътре.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1887698

One Response to Вирусът на разделението

  • Avatar

    kakvo usloznenie kakvo 4udo za edin prost programen virus koito deistva mnogo efektivno za6toto se razarxivira ot blagi pomisli.
    potvarzdavam nali4ie, deista mnogo efektivno, goliama pre4ka , iziskva nestandarten metod, uma go osaznava i izolira ot podxranvane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × 5 =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти