Брояч от 3.2006г.
5671471
Users Today : 40
This Month : 4939
This Year : 119668
Views Today : 279
Who's Online : 4
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Деградация на мозъка

Деградация на мозъка

С всеки изминал ден, все повече хора се оплакват от проблеми с главата – нарастваща разсеяност (т.е. невъзможност за концентрация на вниманието, събиране на мислите за решаване на някаква задача), със сложности при запомняне на информация, на физическа невъзможност за четене на дълги текстове, да не говорим за книги.
И искат да им дам нещо за подобряване на мозъчната дейност и паметта. При това, колкото и да е парадоксално, този проблем е характерен не само за възрастните, колкото за средното и младото поколение. Мнозина дори не се интересуват, защо се получава така – автоматически го приписват на стреса, на умората, на лошата екология, на възрастта и т.н., макар да е много далеко от действителната причина. Сред пациентите ми има много по-възрастни от 70, но нямащи никакви проблеми, нито с паметта, нито с мозъчната активност. В какво, все пак, е причината?
Причината е, че независимо от всички доводи, никой, категорично, не иска да се откаже от така нареченото, постоянно, денонощно „свързаност към информацията“. С други думи, ускореното влошаване на мозъчните ви функции, е започнало в същия този знаменателен ден, когато сте решили да сте постоянно „на линия“. И няма никаква разлика, дали това е служебна необходимост, скука или елементарен страх “ да не сте на ниво“, т.е. да не сте бялата врана, чудака сред себеподобните.
Още през 2008 година бе известно, че средностатистическия потребител на интернет, прочита не повече от 20% текста, разположен на страницата и старателно избягва големите абзаци! Нещо повече, специализираните изследвания показват, че постоянно включения към интернет, не чете, а сканира като робот – хващайки от тук и там разни парчета информация, прескачайки, от едно на друго, а информацията се оценява изключително с намерението да се „сподели“, т.е. „може да пратя на някого това „откровение“. Не за да бъде обсъждано, а да предизвиква емоции, кратки реплики и възгласи в СМС-формат.
В хода на изследванията става ясно, че страниците в интернет не се четат, а се преглеждат бегло по шаблон, подобен на латинската буква F. Потребителят, отначало прочита първите няколко реда, след което прескача в средата, прочита още малко и бързо се прехвърля в края, за да види, как „свършва всичко“.
Затова се и получава, като най-ефективен начина за поднасяне на информация, във вид на обърната пирамида (т.е. по-принципа, „колкото по-надолу, толкова по малко“ с обезателно подчертаване на ключовите думи (за да е ясно на потребителите, какво е важно, а какво не) и в абзаца да няма повече от една мисъл. Само така се задържа вниманието максимално за дълго. Ако със слизането надолу по страницата, информацията не намалява, а още по-зле, се увеличава (като, например, в тази статия), на такива страници се задържат само единици.
Моето лично мнение е следното:
Интернет е реален наркотик. А какво представлява наркотика? Напълно безполезно нещо, без което човека може да живее до момента, докато не го опита. А когато веднъж клъвне, възниква пожизнена зависимост – наркоманията не се лекува.
От проблеми при възприемане на информацията се оплакват хора от най-различни рангове и специалности – от висококвалифицирани университетски професори до сервизни работници по ремонта на перални машини. Подобни жалби може да се чуят, особено често, в академичните среди, т.е. от такива, които ежедневно общуват с хора (обучават, четат лекции, приемат изпити и т.н.) – съобщават, че и без това ниското ниво на четене и възприемане на информацията при тези, с които им се налага да работят, с всяка изминала година, пада все повече и повече.
Повечето хора изпитват колосална трудност при четене на дълги текстове, да не говоря за книги. Дори блогове с размер три-четири абзаца, вече изглежда за повечето прекалено труден и досаден за възприемане, а поради това се смята за скучен и не заслужаващ дори елементарно вникване. Едва ли ще се намери някой, който да не е чувал израза „прекалено много букви – не си направих труда“, който пишат като отговор на предложението да се прочетат десетина реда. Получава се затворен кръг – да се пише по много, няма смисъл, понеже няма кой да чете, а съкратеното изложение води до още по-голямото умствено затормозяване, не само при читатели, но и при писатели. Като следствие, имаме това, което имаме – масово затъпяване.
Дори хора с добри (в миналото) навици за четене, споменават, че след целодневно мятане по интернет и лавиране с десетки и стотици електрони писма, физически не мога да четат дори много интересна книга, понеже, дори прочитането на първата страница, се превръща в истинско мъчение.
Четенето просто „не се получава“, преди всичко, защото:
а) не успявате да се принудите да престанете да сканирате текста, търсейки ключовите думи;
б) не усвоявате сложния синтаксис, свойствен за повечето класически, високо смислени или наукоемки произведения, които липсват напълно в телеграфното „СМС-общуване“.
Като следствие, се налага, някои изречения да се прочитат по няколко пъти! Най-откровените хора го казват направо: противен/противна съм сам/а на себе си.
Но това съвсем не е всичко. Поради постоянното присъствие в интернет, рязко се влошават такива навици, като способността да преразгледаш вече осмислена информация, да анализираш прочетеното и да развихриш въображение. Още по-зле, 80% от случаите, хората са в интернет за съмнителни развлечения или да погледнат информация, от тук и там, която няма никаква ценност.
При това, повечето хора (особено младите) са привързани към телефоните си дотолкова, че при изключване на интернет, изпадат в подтиснато настроение, граничещо с паника, а понякога имат и физически кризи, подобни на наркоманите. Не вярвате ли? Опитайте да изключите телефона си за няколко дни.
Съществува мнение, което споделям напълно, че способността за ефективно възприемане на сложни текстове, четенето на сложна литература, скоро ще е елитна привилегия, достъпна само за ограничени хора. Идеята не е нова, още Умберто Еко в романа „Името на розата“, предлага да пускат в библиотеката само тези, които могат да усвояват сложни знания. А за всички останали е общуването в интернет.
Казано накратко, никакви таблетки, никакви хранителни добавки, никакви диети, никакви мозъкостимулатори, не са способни да спрат деменцията. Може да я спре само едно – прекратяване приемането на всевъзможен информационен боклук и ежедневни мозъчни тренировки с „полезна информация“. Този процес е изключително сложен, а за мнозина е неизпълним. За мнозина, както се казва, „са изпуснали влака“.
Още веднъж накратко:
1. Телефоните с достъп до интернет, без които, дори в тоалетната не ходите – ви превръщат, практически, в олигофрен, с вял, апатичен, едва съобразяващ мозък, не способен да мисли и анализира. Но, като всеки наркоман, разбира се, сте убедени в обратното – че прави живота ви ярък, наситен, удобен и т.н., а вас лично ви превръща в „силно напреднала личност“, която е в течение на всичко.
2. Благодарение на тези устройства, в мозъкът ви денонощно нахлува боклук и го задръства дотолкова, че е способен само за най-примитивната, нискоквалифицирана работа. Не сте в състояние да говорите свързано, нито да четете, нито да пишете – речта ви е елементарна и пълна с думи-паразити. Разказвайки на някого нещо, трудно подбирате необходимите ви думи, а когато слушате някого, губите бързо смисъла и започвате да се прозявате. Да пишете не умеете, понеже практически, започвате да правите постоянни грешки, защото, дори препинателните знаци са ви ясни само приблизително. Затова пък, можете да правите селфи (и други такива) и да пишете на някого във Viber или WhatsApp.
3. Накратко, чуйте лошата новина: мобилната връзка може да използвате само в ЕКСТРЕНИ случаи. Например, пристигнали сте в непознат град и трябва да получите действително необходима информация или закъснявате за важна среща и обезателно трябва да предупредите. През цялото останало време, интернет трябва да е ИЗКЛЮЧЕН. Впрочем, представям си, колко зле се чувствате, само при мисълта за всичко това.
4. Трябва да сте готови, че цялото ви обкръжение няма да ви разбере, меко казано. Ще ви кажат, че сте ку-ку, че сте превъртели и т.н. Изтърпете. Помнете, вие сте обект на информационно манипулиране и трябва да се защитавате. Както казва президентът на CBS News Ричард Сълант: „Нашата работа е да продаваме на хората не това, което им е необходимо, а необходимото на нас“.
5. И, накрая, необходимо е да се научите отново да четете книги. Истински книжни книги – разбирате ли? Не да се взирате в екрана с часове, а да четете книги. Ще ви е много трудно, но опитайте. Не се насилвайте много, прочетете отначало страница, на следващия, няколко и т.н. Цялото ви същество ще се съпротивлява – ще ви прилошава, ще се гърчите и хващате за всевъзможни занимания, само и само, да не се напряга мозъкът ви.
Николай Булгаков
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/raniburu/photos/a.1133317396686490/2834306949920851/?type=3&theater

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 − 6 =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти