Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5643761
Users Today : 267
This Month : 8708
This Year : 91958
Views Today : 1791
Who's Online : 3
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Типичните СМИ манипулации

Типичните СМИ манипулации

1. Анонимен авторитет
Любим прийом за заблуда, активно използван от всички СМИ. Отнася се към така наречената „сива“ пропаганда. Доказано е отдавна, че един от най-ефективните методи за манипулация, е цитирането на авторитет. Авторитетът може да бъде религиозен, политически, учен или от всяка друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това, може да се цитират документи, експертни оценки, свидетелски показания и всякакви други материали за по-голяма убедителност.
Примери: „Учени, на основание многогодишни изследвания, установили…“, „Докторите препоръчват…“, „Източник от близкото президентско обкръжение, пожелал анонимност, твърди…“. Кои учени? Кои доктори? Кой източник? Съобщаваната по този начин информация, в повечето случаи е лъжа. Цитирането на авторитет, прида тежест и солидност в очите на потребителите. Така журналистите не носят пряка отговорност за лъжливата информация. Имайте предвид, щом съобщение на популярно СМИ започва с думите „източници информират“ или „учени препоръчва“, може да бъдете сигурни, че това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това, създателите на посланието са много далеко от науката, както и от увереност в своята правота.
2. „Банален разказ“
„Банален“ или „обичаен“ разказ се използва, например, за да подготви човека за информация с явно негативно, предизвикващо възмущение, съдържание. В специализираната литература, този метод се описва като спокойно-делови. Ако е необходимо да се приучат хората към насилието, кръвта, убийствата, към всякакви злодеяния, то благообразен говорител, със спокойно лице и равен глас, като между другото, съобщава ежедневно за най-тежки престъпления. След няколко седмици такава обработка, населението престава да се вълнува и от най-чудовищните престъпления и масови убийства в обществото. (Настава психологическо привикване)
Между другото, този прийом е използван по време на държавния преврат в Чили (1973), когато са искали да постигнат безразличие на населението към действията на Пиночет. В постсъветските времена се прилага активно при съобщаване за масовите протести, за действията на политическата опозиция, за стачки и т.н. Например, многохилядна демонстрация на противници срещу действащия режим, разпръсквана от полицията с палки и сълзотворен газ. Жестоко избиване на жени и старци, лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващия ден, журналистите с банален и делови тон, без емоции, така, между другото, съобщават, че е проведена акция на протест, органите на правопорядъка са били принудени да използват сила, арестувани са някои нарушители на общественото спокойствие, против които са съставени углавни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т.н. Такъв подход, позволява на СМИ да запазят илюзията за обективно отразяване на събитията, но в същото време, девалвират случилото се, създавайки впечатление за нещо незначително, не заслужаващо внимание, още по-малко, обществен резонанс.
3. „Дръжте крадеца“
Целта на метода е смесване с преследвачите. Ярък пример е опита на ЦРУ при управлението на У. Колби (1970-те години). Когато започнаха да разобличават тази организация в организиране на тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, наркобизнес, агентурни провали, тогава ЦРУ начело с Колби, изпревариха разобличителите и започнаха яростна самокритика, че едва успяват да ги успокоят. Така У. Колби запази ЦРУ.
Този метод се използва и за дискредитиране, когато виновните, усещайки провала, първи надигат глас и насочват гнева на обществото в друга посока. Такъв метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, които имат задачата да дезорганизират обществеността.
4. Празнословие
Методът „празнословие“ се използва при необходимост да се намали актуалността или да предизвикат негативна реакция спрямо някакво явление. С негова помощ се справят успешно с противник, възхвалявайки го уместно и неуместно, съсредоточавайки общественото внимание върху името му с явно преувеличаване на способностите. Това омръзва много бързо на всички и самото име започва да предизвиква раздразнение. Автори на такъв метод, много трудно могат да бъдат уличени в преднамерена дискретизация, тъй като формално, правят усилия да възхваляват.
По време на избори, този метод се прилага като „информационен взрив“ или масирано „компрометиране“. Целта е, предизвикване на умора и главобол, да лишат избирателите от желание да се интересуват от възможностите на един или друг кандидат.
Този метод на празнословие се прилага често за създаване на „информационен шум“, когато зад потока от второстепенни съобщения, трябва да се скрие важно събитие или главния проблем.
5. Емоционален резонанс
Техниката на емоционалният резонанс може да се опише, като начин за създаване в широка аудитория на определено настроение, с едновременното внушаване на пропагандна информация. Емоционалният резонанс позволява, да се неутрализира психологическата защита, която човек създава в ума си, за да се предпази от пропагандни и рекламни внушения („промиване на мозъка“). Едно от основните пропагандни правила гласи: на първо място трябва да е обръщението към човешките чувства, а не към разума. Защитавайки се от пропагандистки внушения, на рационално ниво, човек винаги може да създаде система от контра аргументи и да неутрализира „спецобработката“. Ако пропагандата е на емоционално ниво, не се задействат никакви рационални контра аргументи.
Съответните прийоми са известни от древни времена. В основата им лежи феномена социална индукция (емоционално заразяване). Работата е там, че изпитваните от нас емоции и чувства – са много социални явления. Те могат да се разпространяват като епидемия, да заразяват десетки, а понякога стотици хиляди хора, карайки масите да „резонират“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме възникналите в другите чувства. Това е добре забележимо при междуличностните отношения, когато става въпрос за близки хора. На всички е известно, какво означава „да ти развали настроението“ близък човек, и колко лесно е понякога да се направи. Така ругатните наситени с отрицателни чувства, винаги се предават на малкото дете; лошото настроение на единия съпруг се предава мигновено на другия и т.н.
Особено силно, ефектът на емоционалното заразяване се проявява в тълпата – множество от хора, които са свързани с неосъзната цел. Тълпата е свойство на социалните общности, характеризираща се с емоционално сходство на участващите. В тълпата се получава взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация.
6. Ефектът на присъствието
Методът е въведен в практиката от нацистката пропаганда. Вече е описан във всички учебници по журналистика. Включва в себе си редица трикове, които да имитират реалност. Използват ги постоянно при „репортажи от мястото на събитието“ и в криминалната хроника, фабрикувайки предварително „реалното“ залавяне на бандити или автокатастрофи. Илюзията за „бойна обстановка“ се създава, например, с рязко дръпване на камерата или пропадане на фокуса. През това време, пред камерата бягат някакви хора, чуват се изстрели и крясъци. Всичко показва, че оператора е под страшно напрежение и снима реална престрелка.
Илюзорното присъствие оказва изключително силно емоционално въздействие и създава усещането за достоверност. Създава се мощен ефект на присъствие, все едно попадаме в страшна действителност, без да подозираме, че това е само евтин трик.
Този метод се използва широко в комерческата реклама – инсценират се специално всякакви „номера“, за да се създаде образа на безхитростни „обикновени“ хора. Особено умиление предизвикват клиповете, в които, поредната „леля Ася“ с гласа на професионална актриса, опитва да възпроизведе езика на „простолюдието“ – със всякакви случайни паузи, с преднамерено запъване, с леки дефекти в произношението, с показна неувереност… Това е примитивен, но много действен метод за „завладяване на аудиторията“.
7. Коментари
Целта им е създаване на такъв контекст, в който човешките мисли да следват необходимото направление. Съобщение за факт се съпровожда с интерпретация на коментатора, който предлага няколко разумни обяснения. От ловкостта на коментатора зависи, кой вариант да изглежда най-правдоподобен. За целта се използват няколко допълнителни прийома. Активно ги използват всички опитни коментатори. Първо, включване на така наречените „двустранни съобщения“, които съдържат аргументи за и против определена позиция. „Двустранните съобщения“, един вид, изпреварват аргументите на опонента и при умела критика създават определен имунитет против тях.
Второ, дозират се положителните и отрицателните елементи. За да изглежда по-правдоподобна положителната оценка, в характеристиките ѝ трябва да се добави малко критика, а ефективността на осъждащата позиция се увеличава с елементи на похвали. Всички критически забележки, фактическите данни, сравнителните материали се подбират по начин, че желаното заключение да е доста очевидно.
Трето, осъществява се подбор на факти с цел усилване или отслабване на изказванията. Изводите не влизат в излаганата информация – трябва да си ги направят тези, за които е предназначена.
Четвърто, манипулация със сравнителните материали за усилване важността, за демонстрация на тенденции и мащабност на събития и явления.
8. Контрастен принцип
Бялото е добре забележимо на чер фон, впрочем, както и обратно. Психолозите винаги подчертават ролята на социалния фон, на който се откроява човек или група. Безделникът редом с работещи, винаги предизвиква много повече осъждане. На фона на зли и несправедливи хора, добрият човек винаги предизвиква симпатии.
Принципът на контраста се използва, когато по някаква причина не може да се каже направо (цензура, опасност от съдебно преследване за клевета), а има голямо желание да бъде казано. В такива случаи, се провокира необходимия извод.
Например, всички СМИ използват широко специално подбиране на темите в новините, провокирайки определени изводи. Особено забележимо е при избирателни кампании. Детайлно, с предъвкване на подробностите, се осветяват всички вътрешни конфликти и скандали в лагера на политическите опоненти.
Един вид, „всички са един дол дрянки“ – сборище от демагози и скандалджии. Напротив, „своята“ политическа симпатия се предлага като сплотена команда от единомишленици, професионално занимаващи се с реални конструктивни дела. Новините се подбират по съответствие. „Лошите“ се ругаят за местата в партийните списъци – „добрите“, в същото време, разкриват дарителска сметка за детска болница, помагат на инвалиди и на самотни майки. Обобщено, декорацията е такава, че, докато едните политици се борят за власт и изясняват отношения, другите се занимават със съзидателна дейност за благо на народа.
Едни СМИ рекламират едни партии, другите – други. По ангажираността на журналистите, може лесно да се забележи, коя финансово-политическа групировка контролира конкретното СМИ.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/tipichnye_manipuljacii_primenjaemye_v_smi/2019-08-06-73676

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × 5 =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти