Статии
Брояч от 3.2006г.
5681563
Users Today : 224
This Month : 4533
This Year : 129760
Views Today : 971
Who's Online : 5
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Защо се обиждат хората?

Защо се обиждат хората?

Защото смятат, че другия трябва да се държи според очакванията им, отричайки правото му на самостоятелни действия.
Обидата произлиза поради стремежа да програмират другия, поради нежеланието им да го признаят за самостоятелна личност.
Справилия се с нея, може да отстоява своите интереси по-убедително и резултатно.
Какво може да се направи с обидчивостта?
Преодоляване на негативните емоции на гнева и обидата
Чувството гняв поражда в нас енергия, която позволява противопоставянето на външно нахлуване в нашата жизнена територия.
Това чувство помага да намерим силите и да определим правилно момента, за да кажем убедително: „Остави моята вещ на мястото?“; „Не злоупотребявай с времето ми“; Сам съм наясно, как трябва да постъпя“ и д.п.
Ако човекът не умее да използва гнева, той застива във формата на негативни качества, като обидчивост, раздразнителност, завистливост, ревност.
Тогава човекът става или прекалено подтиснат и пасивен, или агресивен, раздразнителен, нетърпим към необичайните за него стереотипи на поведение, невъзприемчив към новото.
Обидата, заседнала от дълго в нас, предизвиква не само физически заболявания, но и провокират психическо разрушение на човека, преминавайки в злоба, нетърпимост, ревност, завист, а и душевни заболявания.
Но защо се обиждат хората? Поради стремеж да програмират другия, поради нежелание да го признаят самостоятелна личност.
Самият стремеж да програмират чуждото поведение, емоционалната реакция при неуспех, се коренят в детството.
Известно е, че изразяване на гняв, както и на други свои чувства, е напълно естествено за бебето, което с крясъци или плач изисква присъствието на майката, когато му липсва храна, топлина или общуване.
Но пораствайки, детето забелязва, че претенциите му са неудобни за другите и опитва да ги потиска, вместо да се научи да ги трансформира.
Още от ранно детство, може да получи наказание за проява на:
радост („седи си на мястото и не бягай насам-натам!“);
страх („не те ли е срам – толкова голям, а те е страх!“);
гняв („престани да плачеш, ще взема пръчката“, „как разговаряш с родителите си?!“).
Вместо да го научат да проявява емоциите си така, че да не страда никой (за съжаление, повечето родители не са способни да научат децата си, а понякога и самите не го умеят).
А нали, когато детето се сърди, е напълно естествено да плаче, да крещи или да иска да удари – следва природата си, понеже не умее да подтиска чувствата си.
Но, след като е наказвано за такива прояви, много бързо стига до извода, че чувствата му са нещо лошо и трябва да ги крие или игнорира.
След като няма възможност да ги изразява открито, например, своя гняв, такова дете, след като порасне, става обидчиво, раздразнително и често злопаметно към другите – или живее с постоянно чувство за вина, че преживява нещо „лошо“.
Но ситуацията с детето се усложнява от факта, че обучавайки детето да проявява разни емоции, демонстрирайки силата им с личен пример, възрастните изобщо не си правят труда, да признаят правото на децата да реагират на възрастните обиди по същия начин, както реагират самите те.
Нещо повече, залагайки в детето такива емоции, възрастните незабавно започват да изискват, детето да ги подтиска с наказания и убеждения, наричайки го „добро поведение“.
Подтиснатият гняв застива в човека, понеже не може да се избави от него или да предизвика някакви действия. Този застинал, неизразен гняв издига между хората невидими стени, които разрушава взаимоотношенията.
Обидчивият човек не е в състояние ефективно да противодейства в ситуации, където се посяга на жизненото му пространство.
Освен това, той изпада в илюзията, че това е следствие собствената му непълноценност или злите намерения на друг човек.
Най-силната форма на подтиснат гняв е ненавистта. Тя възниква при хора, които повече не могат да трупат обиди и се нуждаят от външен повод за да се облекчат.
Натрупаните обиди водят до нарушения в характера, до песимизъм, невъзприемчивост към новото, до повишена стресова уязвимост.
При взаимодействие между двама, обидата при единия, обезателно се допълва с чувство за вина при другия, апелира към неговото чувство за вина.
Тази вина може да предизвика промяна в поведението и „виновния“ прави необходимото на „обидения“.
Ако обидата не може да предизвиква вина, обида става безполезна, нефункционална.
Напротив, ако се справите с обидата, може да отстоявате интересите си по-убедително и резултатно.
Какво може да се направи с обидчивостта?
Преди всичко, трябва да се осъзнае: такава емоция възниква поради очаквания в поведението на другия.
Този другият, безусловно, е значим човек и „обиденият“ има определени представи, как той трябва да се държи, „ако си приятел/ка“.
Отклоненията в поведението към неблагополучна страна според очакваното, предизвикват емоционална реакция, изразена като обида.
Много е важно умението, да се премине етапа приемане на отказа, т.е. разрешаване ситуацията да е такава, каквато е, избягване на отъждествяването с другия или с външни обстоятелства.
Да се премине от състояние на изискване, след неизпълнението на което възниква обидата, към състояние на прошка или молба.
Обикновено, изискващото състояние е характерно за малкото дете, чиито изисквания са рационални – нали зависи от възрастните.
Пораствайки, човек трябва да се научи да моли, защото на възрастния никой нищо не е длъжен, той може всичко сам.
В зряла възраст, изискванията имат вече ирационален характер.
Но мнозина се страхуват от отказ, и затова си забраняват да молят за помощ, за любов, за грижа, за подкрепа, за прошка.
Разбира се, способния да помоли, трябва да има запас от сили – нали могат да му откажат. Но, получавайки отказ, зрялата личност не се обижда, а разбира и прощава.
Освобождавайки ситуацията, поемаме отговорност за живота си и оставаме здрави и свободни хора, усещайки лекота в душата.
Освен това, прощавайки, ставаме по-силни и можем сами да постигнем това, което очакваме от другите, а за това може само да им благодарите.
Прощаването и благодарността са волеви акт, даващ сила.
Всичко казано по-горе, може да се представи като схема:
Нерационални изисквания * Обида * Болест, зависимост;
Приемане на отказ * Прошка * Отговорност за собствения живот;
Молба * Благодарност * Здраве, свобода.
Следното упражнение може да помогне за осъзнаване на обидите и освобождаването от тях.
„Предаване на червея“
Обиденият човек може да бъде оприличен на разяждан отвътре от червей.
За да се избавите от обидата, по-точно, от гризящия ви червей, направете следното:
Седнете по-удобно, затворете очи, отпуснете се и си представете, че вървите по улицата.
Пред вас е девететажен дом.
Влизате във входа и след това в асансьора, в който седи човек, който някога ви е обидил.
Асансьорът се затваря и поемате нагоре.
Представете си, че държите в ръце обидата си към този човек, но тази обида е с формата на червей.
Разгледайте червея, какъв е, голям или малък, дебел или слаб. Какъв цвят има, каква форма.
Асансьорът стига до горния етаж, давате червея на обидилия ви или го оставяте в Асансьора и излизате.
Слизате по стълбите и с всяко стъпало ви става все по-леко и по-леко.
Слезли сте вече на първия етаж и остават само няколко стъпала за да излезете от входа.
На улицата свети слънце, дишате леко, чувствате се добре и спокойни.
Спомнете си, къде се намирате и отворете очи.
Отговорете си на въпросите:
Успяхте ли да се избавите от обидата?
Усетихте ли облекчение, след като излязохте от асансьора?
Автор: И. Cтишeнoк
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/pochemu_ljudi_obizhajutsja/2019-07-13-72418
P.S. В една от статиите ми препоръчвам, жените да молят мъжете – това предизвика, според мен, най-масовата реакция: „От къде накъде ще му се моля, той е длъжен…“ Надявам се, вече разбирате, защо обидата, осъждането и инфантилността са основните поводи за семейни скандали.
Йосиф Йоргов

One Response to Защо се обиждат хората?

  • Avatar

    niamate predstava kolko stari xora predavat na decata si svoite predstavi za sveta i obidi i vini, zatui bg e neobxodimo da se razredi sa6testvenno za da se prekasne tova predavane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 − twelve =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти