ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО

Published 31.03.2018 | By Йосиф

Post Views: 20

Какво ти е мнението за Бялото братство (Дъновистите)?
Както всичко съществуващо, имат положителни и отрицателни страни. Преобладаващо са светли и добронамерени хора, стремят се към духовно усъвършенстване, но не са се справили с голяма част от недостатъците си, и затова стават много лесна жертва на тъмните сили, които много умело манипулират тези недостатъци. Например:
Стремят се към братството, без да осъзнават, какво точно ги движи, т.е. не осъзнават страховете, които ги карат да търсят сигурното, провереното, доказаното. А именно липсата на това осъзнаване дава възможност на тъмните да подклаждат постоянно страховете им и да им внушават, че това са разумни доводи. От друга страна, все още търсят стадото като уютна общност, без да съобразяват, че тази общност е създала егрегор, енергийно поле, което уеднаквява всички и не позволява развитието на отделните индивиди. Привидно, в Бялото братство съществува свободен избор, но самият факт, че има негови членове от десетилетия без никакъв духовен напредък, е много показателен за потискащото въздействие на егрегора. Но за сметка на това, дава усещане за праведност, задоволството от намирането на единомишленици, а факта, че с години се тъпче на едно място, не е толкова важно.
Всички тези качества на Бялото братство са типични за всяка една религия, и както вече казах, много умело се манипулира от тъмните, чрез въздействие върху колективната енергия/егрегора. На практика, братството оказва изключително силно възпиращо и потискащо въздействие върху духовното развитие, защото убеждението, че сме като всички, не стимулира личните стремежи и търсения. Т.е. липсва вътрешното развитие, заменено с механичното повторение на упражнения и практики, дадени от Учителя преди век за тогавашните духовно търсещи. Както и в християнството, никой не иска да се съобразява с промените налагани от времето и те започват фатално да изостават. Разбира се, повишените енергии въздействат и върху тях, но наложеното от егрегора доминиране на ума, не допуска или слабо допуска обръщане внимание на вътрешния глас/ръководство. А без този глас няма духовно развитие, а само имитация/самозалъгване.
Разбира се, трябва обезателно да подчертая, че за хора в началото на духовните си стремежи, братството/стадото е добър стимулатор за подражание и ориентиране. Но духовното развитие е индивидуален процес и колективните енергии се превръщат в спирачка.

Създадено: 11/03/2018 • 10:32
Обновено : 11/03/2018 • 10:33
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 406 пъти

Вашият коментар Отказ