Брояч от 3.2006г.
5660433
Users Today : 296
This Month : 4230
This Year : 108630
Views Today : 1878
Who's Online : 4
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

ЗА ДОВЕРИЕТО

ЗА ДОВЕРИЕТО

Май наистина ставам „на всяко гърне мерудия“ – взе да ми става навик да коментирам публикации. Но наистина ми се струва, че повече гледни точки, дават повече възможности – за някои са по-убедителни едни, за други – други. За съжаление, доста хора ги противопоставят, понеже са убедени, че истината може да е само една. Сега се каня да „мърморя“ за „Покорете се на Божествената сила и станете нея„.
Задават се въпроси към висшите сили, свързани с личните проблеми – това стана много модно – всички контактьори предлагат такива услуги. Не съм склонен да насърчавам този начин за решаване на проблемите, защото пренасочва усилията към външни отговори и не развива осъзнаването на собствения си канал за връзка. Разбира се, като изключение се допуска – когато „ножа допре до кокала“ – но все пак, хората са склонни да търсят „на хляба мекото и на работата лекото“ – голям автогол.
Ако ви прави впечатление, на всички въпроси е отговорено още в началото, но отговора не достига до съзнанието на Олга – като типичен зомби-автомат, е паникьосана от невъзможността да си плаща заемите – получава се, когато човек си въобрази, че всичко обещано от Бога, ще се реализира бързо – и съзнанието ѝ е блокирало (толкова много хора са в това състояние).
Всичко това е показателно – Олга, все още, се „клати много“, т.е. залита в крайности и не може да „успокои топката“. А залитането в крайности не позволява повишаването на вибрациите и гледа на обещаното възнесение през „крив макарон“.
Но, все пак, темата е за доверието. Длъжен съм да подчертая, че прекаленото доверие води до фанатизъм и това не се дължи толкова на доверието, колкото на страховете от съмнения. Затова повтарям постоянно за необходимостта да се търси „златната среда“, във всичко.
Вече съм разказвал случая, описан от Карлос Кастанеда (много вероятно да се наложи да го повтарям отново и отново), когато, след приключване на обучението, Дон Хуан отвежда учениците си до края на пропаст и казва: „Ако всичко сте научили, както трябва, ще скочите в пропастта и ще полетите!“. Как мислите – готови ли сте да скочите, т.е. справили ли сте се с всичките си страхове? Съвсем не ви провокирам да правите такива експерименти – Шефа никак не обича да го проверяват – ще ви остави да се пребиете. Но доверието е необходимо, точно, за да престанете да се „клатите“ и да станете щастливи – няма как да повишите вибрациите си без това.
А Олга иска да изпълнява мисията си – помислете, отнася се до всички вас – възможно ли е да сте полезни на хората без вътрешно ръководство? По този начин се получават пишман/лъжливите учители/гуру – накълвали някакво количество знания и давай да служим – да просветяваме хората. Никой не си прави труда да съобрази, че без вътрешно ръководство, без адаптиране на знанията за всеки отделен човек и индивидуален подход, създават правила/догми/религия, които да важат за всички случаи. Абсолютно същото се отнася и за ученията на всички починали учители/гуру – последователите им са станали папагали, които много често, дори си нямат понятие за ставащите промени, просто защото кумирът им не е споменавал нищо такова навремето. За каква мисия става въпрос без вътрешно ръководство – на кого служите?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 − five =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти