Духовно усъвършенстване 2
Хроники на петмерните планети в Слънчевата система
Те не пропаднаха… Хроники на петмерните планети в Слънчевата система
Контактьор Michael.O, послание от 16 юли 2019 година
Клавий: Привет, земляни! Искам да ви стисна ръцете в чест на запознаването ни. Аз съм старейшина първи ранга на своята планета Олиола. Тя се намира в пето измерение на Слънчевата система.
Да, да, няма грешка. Не всички планети около Слънцето са погребани под тримерните отпадъци. Наша планета, и не само тя, остана във висшите светове при преминаването ѝ през тъмния участък на галактиката, така наречената Кали-юга. За това ще стане на въпрос днес.
Защо точно, наша планета „остана горе“, а сегашните тримерни планети пропаднаха? Разликата е само една: бяхме подготвени за тъмната епоха. Бяхме наясно, защото вече сме я преживявали. Вече сме били в трето измерение при предишния цикъл на глобалната Кали-юга. И всичките ѝ „прелести“ сме ги опитвали. Както казвате, ние вече сме били изкушавани и сме наясно с този гибелен път. И по тази причина, при поредния цикъл Кали-юга не пропаднахме заедно с другите планети.
Нали, за да пропаднеш в тримерния свят, трябва активно да създаваш зло, което да уплътни светлинната материя до примитивна. Планетите пропадат поради падението на населението си. Те определят траекторията на еволюцията или деградацията си. Нашите непропаднали планети са населени с опитни вселенски души, изпитали на свой гръб, какво е тъмнината. И затова са поддържали високите вибрации на родните си планети с позитивно мислене, с добри постъпки, с думи и радостни емоции. Не са пренебрегнали светлия закон, а са го следвали неизменно, независимо от съблазните и влиянието на тъмните енергии. По тази причина, нито те, нито обитаваните планети, не са пропаднали в помийната яма, в която сте се оказали вие.
На планетите, намиращи се сега на вселенското дъно и ги виждате с физическото си зрение, и в тези далечни времена са били обитавани от древни души, но при локалната Кали-юга, която при вас е започнала 5000 години пр. н.е., са се преселили да живеят на нашите светли планети. Земята, Венера, Марс, Юпитер и всички останали, пропаднали в тримерния свят. Тези мъдри души са се влели в нашите редове, но са по-малката част от населението на Слънчевата система. Защо не сме се уплътнили до физическата материя?
Изначално, когато Слънчевата система се намирала с всичките си планети в пето измерение, планетите били различни: млади и древни. Младите планети са заселвани с млади души, а древните – с по-древни съзнания. На древните планети заселвали не само опитни, преживели тъмнината, но и млади, разбира се, но са били малцинство.
Обикновено, духовните им родители, висшия аз, ги изпраща на планети с по-древни души, за да събират от тях ума и разум, или те самите са се стремили към подобни планети, понеже са им енергийно близки, има резонанс. Това се случва по-скоро като изключение, защото духовните родители разбират, че за душата е по-комфортно и се развива по-добре в обществото на братя по разум, т.е. със също такива млади души. Нали няма да пратите дете на три години в катедрата по ядрена физика? За него е по-комфортно с връстниците си, в детската градина.
Възниква резонен въпрос: младите души по древните планети пропаднали ли са или са запазили нивото? Повечето от тях падат като капки в порой. Но някои, за общо учудване, са успели да задържат нивото, независимо от сътресенията на Кали-юга. Когато дошли черните облаци на галактическата нощ за Слънчевата система, тези енергии били предизвикателство за всички, но особено за младите души. На древните планети са били наясно с опасността на тъмните енергии и сили, и удържали с всички сили божествения си свят в първоначалния, позитивен вид.
На младите души им разяснили всичко най-подробно, плашили ги със тримерните страдания и ги вдъхновявали да бъдат добри и любещи. Те се съгласявали, но без да забележат, започнали да се държат егоцентрично, да проявяват агресия, алчност, лъгали и тъжили. Общували с тъмните сили, а те ги будалкали, предлагайки им тяхната страна под светли предлози. В обществото на древните души били като самозванци, като тумор, маргинали. И духовните им родители ги преселвали при душите с подобни вибрации, т.е. при младото население, на младите планети. Или самото планетарно общество се отказвало от тях, след нравствени престъпления и като наказание, ги пращали на млади планети.
Но имало и съобразителни млади души, които след като се опарили в тъмния океан, веднага го напуснали и се върнали на светлата суша. Достатъчно им било само да опитат плода на злото и веднага осъзнавали гибелния път. Но без наши увещавания и описание на случващото се с душите, паднали в тъмнината, не биха могли да стигнат до такова дълбоко прозрение. Такива души и до сега са тук и никога не са опитали страданията на тримерната плът. Жалко, че са много малко. Младите души са като пластилин: леко се поддават на външно влияние. Както и при вас, младите хора лесно се увличат от обкръжаващата съвременна култура, сляпо следвайки след слепите си кумири.
Най-интересното е, че дори някои древни души, отново паднаха в тъмнината на Кали-юга. Предишният им опит се е оказал недостатъчен. Изживели са всички тъмни страдания, но отново настъпват на същата грапа. Но можем да се радваме за тях – вече няма нито една такава душа в трето измерение на Слънчевата система.
Тези, които четат, може относително да бъдат наречени древни, нали се пробудихте още в началото на прехода. Но когато е започвала Кали-юга, трудно може да бъдете наречени древни. Затова и сте паднали, поради липсата на необходимия опит. При това, колко години трябва да преживее душата, за да бъде смятана за древна? Може да се посочват безкрайно много цифри, но много трудно може да се постигне универсална истина. Затова, нека да наричаме древни души тези, които имат достатъчно опит в тъмнината и потенциално са готови да се откажат от нея, за да направят възнесение. Това е по-вярно определение.
В трето измерение се намират сега само планетите, които никога преди не са преминавали през тъмнината и може да бъдат наречени млади. А в пето са само древните планети, със съответния опит. Боговете винаги съблюдават, на младите планети да преобладават младите души. Нали, ако на древна планета преобладава младото население, тя ще пропадне заедно с тях, макар вече да няма повече нужда от такъв опит. С какво е заслужила като душа това? И каква мъка е за светлата Вселена, падението на такава огромна душа в тъмнината, нали е можело да не пада изобщо? Душите, обитаващи определена планета, определят насоките на развитието ѝ. И ако падат по вибрации, тя също пропада. Затова има вселенско правило: древните планети да са населени с древни души, а младите – с млади. Така се съхранява повече светлина.
Древните петмерни планети около Слънцето са повече от тримерните. Сред древните има две поколения: по-стари и по-млади. Получило се е така, защото Слънцето е създавало планетите на серии. Вашите тримерни планети са третата, най-нова серия, най-„зеленото“ поколение. Разбира се, планетите от една серия не са създадени в един и същ момент, но според космическите мерки, интервалите са малки.
Радвам се на възможността да ви окриля с нови знания! Не се стъписвайте, летете! Дошло е времето да се завърнете в родния си дом – в светлия свят на Бога.
Ваш Клавий – съсед по Слънчева система.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7238-oni-ne-upali-hroniki-pyatimernyh-planet-solntsa
Типичните СМИ манипулации
Типичните СМИ манипулации
1. Анонимен авторитет
Любим прийом за заблуда, активно използван от всички СМИ. Отнася се към така наречената „сива“ пропаганда. Доказано е отдавна, че един от най-ефективните методи за манипулация, е цитирането на авторитет. Авторитетът може да бъде религиозен, политически, учен или от всяка друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това, може да се цитират документи, експертни оценки, свидетелски показания и всякакви други материали за по-голяма убедителност.
Примери: „Учени, на основание многогодишни изследвания, установили…“, „Докторите препоръчват…“, „Източник от близкото президентско обкръжение, пожелал анонимност, твърди…“. Кои учени? Кои доктори? Кой източник? Съобщаваната по този начин информация, в повечето случаи е лъжа. Цитирането на авторитет, прида тежест и солидност в очите на потребителите. Така журналистите не носят пряка отговорност за лъжливата информация. Имайте предвид, щом съобщение на популярно СМИ започва с думите „източници информират“ или „учени препоръчва“, може да бъдете сигурни, че това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това, създателите на посланието са много далеко от науката, както и от увереност в своята правота.
2. „Банален разказ“
„Банален“ или „обичаен“ разказ се използва, например, за да подготви човека за информация с явно негативно, предизвикващо възмущение, съдържание. В специализираната литература, този метод се описва като спокойно-делови. Ако е необходимо да се приучат хората към насилието, кръвта, убийствата, към всякакви злодеяния, то благообразен говорител, със спокойно лице и равен глас, като между другото, съобщава ежедневно за най-тежки престъпления. След няколко седмици такава обработка, населението престава да се вълнува и от най-чудовищните престъпления и масови убийства в обществото. (Настава психологическо привикване)
Между другото, този прийом е използван по време на държавния преврат в Чили (1973), когато са искали да постигнат безразличие на населението към действията на Пиночет. В постсъветските времена се прилага активно при съобщаване за масовите протести, за действията на политическата опозиция, за стачки и т.н. Например, многохилядна демонстрация на противници срещу действащия режим, разпръсквана от полицията с палки и сълзотворен газ. Жестоко избиване на жени и старци, лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващия ден, журналистите с банален и делови тон, без емоции, така, между другото, съобщават, че е проведена акция на протест, органите на правопорядъка са били принудени да използват сила, арестувани са някои нарушители на общественото спокойствие, против които са съставени углавни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т.н. Такъв подход, позволява на СМИ да запазят илюзията за обективно отразяване на събитията, но в същото време, девалвират случилото се, създавайки впечатление за нещо незначително, не заслужаващо внимание, още по-малко, обществен резонанс.
3. „Дръжте крадеца“
Целта на метода е смесване с преследвачите. Ярък пример е опита на ЦРУ при управлението на У. Колби (1970-те години). Когато започнаха да разобличават тази организация в организиране на тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, наркобизнес, агентурни провали, тогава ЦРУ начело с Колби, изпревариха разобличителите и започнаха яростна самокритика, че едва успяват да ги успокоят. Така У. Колби запази ЦРУ.
Този метод се използва и за дискредитиране, когато виновните, усещайки провала, първи надигат глас и насочват гнева на обществото в друга посока. Такъв метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, които имат задачата да дезорганизират обществеността.
4. Празнословие
Методът „празнословие“ се използва при необходимост да се намали актуалността или да предизвикат негативна реакция спрямо някакво явление. С негова помощ се справят успешно с противник, възхвалявайки го уместно и неуместно, съсредоточавайки общественото внимание върху името му с явно преувеличаване на способностите. Това омръзва много бързо на всички и самото име започва да предизвиква раздразнение. Автори на такъв метод, много трудно могат да бъдат уличени в преднамерена дискретизация, тъй като формално, правят усилия да възхваляват.
По време на избори, този метод се прилага като „информационен взрив“ или масирано „компрометиране“. Целта е, предизвикване на умора и главобол, да лишат избирателите от желание да се интересуват от възможностите на един или друг кандидат.
Този метод на празнословие се прилага често за създаване на „информационен шум“, когато зад потока от второстепенни съобщения, трябва да се скрие важно събитие или главния проблем.
5. Емоционален резонанс
Техниката на емоционалният резонанс може да се опише, като начин за създаване в широка аудитория на определено настроение, с едновременното внушаване на пропагандна информация. Емоционалният резонанс позволява, да се неутрализира психологическата защита, която човек създава в ума си, за да се предпази от пропагандни и рекламни внушения („промиване на мозъка“). Едно от основните пропагандни правила гласи: на първо място трябва да е обръщението към човешките чувства, а не към разума. Защитавайки се от пропагандистки внушения, на рационално ниво, човек винаги може да създаде система от контра аргументи и да неутрализира „спецобработката“. Ако пропагандата е на емоционално ниво, не се задействат никакви рационални контра аргументи.
Съответните прийоми са известни от древни времена. В основата им лежи феномена социална индукция (емоционално заразяване). Работата е там, че изпитваните от нас емоции и чувства – са много социални явления. Те могат да се разпространяват като епидемия, да заразяват десетки, а понякога стотици хиляди хора, карайки масите да „резонират“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме възникналите в другите чувства. Това е добре забележимо при междуличностните отношения, когато става въпрос за близки хора. На всички е известно, какво означава „да ти развали настроението“ близък човек, и колко лесно е понякога да се направи. Така ругатните наситени с отрицателни чувства, винаги се предават на малкото дете; лошото настроение на единия съпруг се предава мигновено на другия и т.н.
Особено силно, ефектът на емоционалното заразяване се проявява в тълпата – множество от хора, които са свързани с неосъзната цел. Тълпата е свойство на социалните общности, характеризираща се с емоционално сходство на участващите. В тълпата се получава взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация.
6. Ефектът на присъствието
Методът е въведен в практиката от нацистката пропаганда. Вече е описан във всички учебници по журналистика. Включва в себе си редица трикове, които да имитират реалност. Използват ги постоянно при „репортажи от мястото на събитието“ и в криминалната хроника, фабрикувайки предварително „реалното“ залавяне на бандити или автокатастрофи. Илюзията за „бойна обстановка“ се създава, например, с рязко дръпване на камерата или пропадане на фокуса. През това време, пред камерата бягат някакви хора, чуват се изстрели и крясъци. Всичко показва, че оператора е под страшно напрежение и снима реална престрелка.
Илюзорното присъствие оказва изключително силно емоционално въздействие и създава усещането за достоверност. Създава се мощен ефект на присъствие, все едно попадаме в страшна действителност, без да подозираме, че това е само евтин трик.
Този метод се използва широко в комерческата реклама – инсценират се специално всякакви „номера“, за да се създаде образа на безхитростни „обикновени“ хора. Особено умиление предизвикват клиповете, в които, поредната „леля Ася“ с гласа на професионална актриса, опитва да възпроизведе езика на „простолюдието“ – със всякакви случайни паузи, с преднамерено запъване, с леки дефекти в произношението, с показна неувереност… Това е примитивен, но много действен метод за „завладяване на аудиторията“.
7. Коментари
Целта им е създаване на такъв контекст, в който човешките мисли да следват необходимото направление. Съобщение за факт се съпровожда с интерпретация на коментатора, който предлага няколко разумни обяснения. От ловкостта на коментатора зависи, кой вариант да изглежда най-правдоподобен. За целта се използват няколко допълнителни прийома. Активно ги използват всички опитни коментатори. Първо, включване на така наречените „двустранни съобщения“, които съдържат аргументи за и против определена позиция. „Двустранните съобщения“, един вид, изпреварват аргументите на опонента и при умела критика създават определен имунитет против тях.
Второ, дозират се положителните и отрицателните елементи. За да изглежда по-правдоподобна положителната оценка, в характеристиките ѝ трябва да се добави малко критика, а ефективността на осъждащата позиция се увеличава с елементи на похвали. Всички критически забележки, фактическите данни, сравнителните материали се подбират по начин, че желаното заключение да е доста очевидно.
Трето, осъществява се подбор на факти с цел усилване или отслабване на изказванията. Изводите не влизат в излаганата информация – трябва да си ги направят тези, за които е предназначена.
Четвърто, манипулация със сравнителните материали за усилване важността, за демонстрация на тенденции и мащабност на събития и явления.
8. Контрастен принцип
Бялото е добре забележимо на чер фон, впрочем, както и обратно. Психолозите винаги подчертават ролята на социалния фон, на който се откроява човек или група. Безделникът редом с работещи, винаги предизвиква много повече осъждане. На фона на зли и несправедливи хора, добрият човек винаги предизвиква симпатии.
Принципът на контраста се използва, когато по някаква причина не може да се каже направо (цензура, опасност от съдебно преследване за клевета), а има голямо желание да бъде казано. В такива случаи, се провокира необходимия извод.
Например, всички СМИ използват широко специално подбиране на темите в новините, провокирайки определени изводи. Особено забележимо е при избирателни кампании. Детайлно, с предъвкване на подробностите, се осветяват всички вътрешни конфликти и скандали в лагера на политическите опоненти.
Един вид, „всички са един дол дрянки“ – сборище от демагози и скандалджии. Напротив, „своята“ политическа симпатия се предлага като сплотена команда от единомишленици, професионално занимаващи се с реални конструктивни дела. Новините се подбират по съответствие. „Лошите“ се ругаят за местата в партийните списъци – „добрите“, в същото време, разкриват дарителска сметка за детска болница, помагат на инвалиди и на самотни майки. Обобщено, декорацията е такава, че, докато едните политици се борят за власт и изясняват отношения, другите се занимават със съзидателна дейност за благо на народа.
Едни СМИ рекламират едни партии, другите – други. По ангажираността на журналистите, може лесно да се забележи, коя финансово-политическа групировка контролира конкретното СМИ.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/tipichnye_manipuljacii_primenjaemye_v_smi/2019-08-06-73676
Излекуване от вътрешната агресия
Излекуване от вътрешната агресия
Живяла някога жена, която попаднала в много сложна житейска ситуация: един човек постъпил с нея крайно несправедливо, нечестно, грубо и нагло. Как да разреши такава ситуация? Как да намери изход от нея? Какъв може да е отговора?
– Както винаги. В поемането на отговорност, – се раздал тих, проникновен и много добър глас.
Огледала се, за да види своя роден ангел-хранител, който винаги идва на помощ в трудна минута. Забелязала, дали го усеща или не, той винаги е редом. Както и сега.
Пазителя продължил мисълта си:
– Щом поемем отговорност за случилото се, веднага идва отговора, а отговора, както знаем…
Подопечната довършила с измъчена усмивка:
– Вътре в нас.
И въздъхнала.
Ангелът я прегърнал леко с крило и промълвил:
– Ако е възникнала агресивна външна ситуация – значи, в нас се е натрупала доста много агресия. За да не разрушава здравето и съдбата, възникват такива възможности за разтоварване. Но излекуването започва при човек, който е решил да намери отговора в себе си.
– Готова съм!
– Добре, тогава, като начало, да обозначим в общи черти, какво представлява вътрешната агресия. Може да бъде:
– Подтисната. Когато се случват ситуации, в които дори на себе си не признаваме, че сме били раздразнени, ядосани, изпуснали сме си нервите. А точно на себе си трябва да го признаем, за да преживеем тази емоция и да я превърнем в по-блага енергия. Тази емоция се натрупва и превръща в доста неприятни събития, които привличаме в живота си. Потиснатата вътрешна агресия е строителния материал за проблемите;
– Като способ за решаване на проблеми, като способ за реагиране на създадена неприятна ситуация. Т.е., когато човек реагира конфликтно, без варианти;
– Като подсказка, резонанс. Някога и аз постъпвах с другите точно така, като този човек;
– Агресивно мислене. Когато гледам на света с презрение, търся във всичко измама, несправедливост, обида. И обезателно намирам;
– Като начин за общуване. Натрупаната агресия се проявява в чести критики, претенции към хората за дреболии, спор заради спора, съсредоточеност върху негативните новини, върху клюките, разговори за негативното, честа „липса на настроение“, крайно раздразнителен, недоверчив и обидчив. Тонът при общуване, поведението, жестовете, избраните фрази и дори мълчанието, отблъскват хората, с които би искал да общува и да има близки отношения.
Нашата героиня, изслушала внимателно посланието на пазителя, размишлява известно време, а след това си признава:
– Пазителю, не намерих всичко описано в себе си. Но как може да се излекува тази вътрешна агресия?
– А нека да започнем направо сега?
– Да започваме!
– Започваме с първа точка – с потиснатия гняв. И така, вземи лист или тетрадка и писалка. Спомни си всички минали ситуации, които и досега предизвикват възмущение, злоба, раздразнение, презрение, злорадство и други подобни.
Спомних си около петнадесет случаи – които дори не ми се искаше да си спомня, дотолкова ми тежеше, а от които и до сега ме тресе, както се казва – като се сетя – трепвам. А за някои, се ядосвам много на себе си.
Ангелът погледна написаното и одобрително кимна, казвайки:
– Отлично се получи. А сега, след всяка своя история напиши – „Прощавам (на теб, на вас, на себе си), това ме е научило на нещо и благодаря, освобождавайки с мир“.
Какво вълшебство се получи… Когато нашата героиня завърши описваните ситуации с тези чудо-фрази, физически усещаше как, като че ли от нея се стича мръсна вода, пада товар от плещите, сърцето се освобождава от затисналия го камък, а главата – от тежки мисли. Усещаше се като новородена.
Ангелът постави втора задача:
– А сега напиши поне двадесет позитивни, мирни начина за реагиране в напрегната ситуация.
Ох, ама че работа. Тъй като, в живота, все още не съм прилагала тези усъвършенствани методи, се наложи да си спомня, какво съм слушала някога на лекции, какво съм чела.
Например: да отложа скандала; да премълча (ако е уместно); да опитам да изслушам, без да прекъсвам; да се поставя на мястото на другия; да смекча тона; да заменя конфликтните фрази с „по-спокойни“; да погледна ситуацията отстрани; да опитам да се договоря, да постигна взаимен компромис; да се науча да общувам благодарение на „аз-съобщения“; да призная, какво чувствам; да поговорим от душа; да променя темата към нещо по-приятно; да намеря, за какво да благодаря; да изясня ситуацията.
Ангелът изучи работата ми и направи коментар:
– За домашно – да откриеш още няколко начина за позитивно реагиране. Сега си спомни, как се отнасяше към теб човека от сегашната ситуация. А случвало ли се е в живота ти, да си постъпвала също като него? Може да е било преди много години?
И си спомних! Имаше и то не един път… Изглеждат дреболии, а толкова истории изникнаха. И там бях небрежна в задълженията си, и тук стоварих всичките си проблеми на един човека, моля, длъжен си. И многократно съм била несправедлива, недостатъчно честна, а също лекомислена, ненадеждна.
– Напиши и този списък, за да минеш през дълбоко излекуване. Срещу всяка ситуация напиши – „Моля прошка за (това и това), сега бих постъпила (по следния начин), научих (конкретно това), благодаря и освобождавам миналото“. Хубаво би било да произнесеш тези фрази на глас, и то не веднъж, според усещането.
И отново се получи чудо. А нали отначало, никак не ми се искаше да правя това задание: имах вътрешна съпротива. Но след това ми олекна, толкова интересно, толкова сили освободи.
– А накрая, още едно задание. При общуване с човек, с който си в напрегнати, в стресови отношения, създавай благоприятна вътрешна нагласа: мислено му пожелай това, от което има най-много нужда, представи си, че вече го има, представи си го щастлив, усмихнат, любим, обичащ, добър, светъл, душевен. При всяко припомняне за него си спомняй и тази подсказка. Ще забележиш, колко лесно ще ти е да общуваш.
Не успяла нашата героиня да помаха на „прощаване“ на своя пазител и получила съобщение от същия този човек, който и помогнал да открие в себе си склада на вътрешната си агресия. Искаше среща.
И знаете ли? Всичко се реши. „Само“! При най-благоприятен за всички начин!
А след този вълшебен за жената ден, в живота ѝ започнаха да се случват истински чудеса, а живота ѝ станал наситен, ярък, интересен, вдъхновяващ и много-много добър.
Желая ви щастие.
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/ninasumire?w=wall236384346_8727%2Fall
Илюзиите в живота или живот в илюзии
Илюзиите в живота или живот в илюзии
Татяна Бреславская, 04.08.19г.
Владика Мелхиседек, искам да ти задам някои въпроси, възникнали напоследък. Една от участниците в нашите медитации, при разговор, започна да се оправдава за отношението си към нещата, защото всичко в живота ни са илюзии и нейния живот не се различава с нищо от живота на другите, че ще се избавим от илюзиите си само след като напуснем този свят, нещо повече – нашите медитации също са илюзорни. Какво ще кажеш по този повод?
Приветствам ви, скъпи мои, в любовта на единия творец! С течение на времето се разкриват всички най-лоши човешки страни и това също е един вид прогрес. Много епохи сте продължавали да дремете и да се припичат като змии на слънце, очаквайки подходящия момент. Смятайте, че е настанал с идването на слънчевите лъчи, слънцето, което се нарича бог и то е във вас! Вие сами се го пробудили в себе си и негодувате поради разпадането на измислените от вас идеали.
Да, всичко е илюзорно в света и няма никаква обективна истина, но през всеки етап, отпадат едни илюзии, а влизате в други. Смятайте го като необходимостта, всяка пролет да сменяте кожата си, при това, с всяка смяна, ставате други. Така че, напуснали едни илюзии, не се връщайте повече към тях, обновете ги и живота ви ще стане много по-интересен, не се „ограничавайте“ в старата кожа.
Когато предния ви отряд се откъсне напред, събаряйки много крепости на всичките тези стари илюзии, бързайте след тях, защото можете да останете сами да се „греете на слънцето“, а това ще е печално.
Що се отнася до илюзорността на медитациите ви, това са илюзии „висш пилотаж“! С тяхна помощ можете да напуснете рамките на обичайното, да ги разширите като обем, което позволява по-голямо осъзнаване същността на нещата и действията, и сами ще започнете да се възприемате по нов начин. Разширяването рамките на съзнанието си, е разширяване на илюзорните граници. Нали може да се каже: заседнал си в илюзиите си и си изостанал от всички.
На тази участничка е предадено също, че нейната „Книга на живота“ още не е отворена. Какво означава?
Означава, че не са ѝ разкрити природните тайни на живота и същността на нещата. Това е пряко свързано с илюзорния кръг, от който не може да излезе. Много често, тази „Книга“ ви я показват насън или при медитации. Когато я видите отворена пред вас, означава, че сте на прав път и пред вас се разкриват божествени истини. Смятайте го като символ за вашето ученичество.
Много често се публикуват информации, че всеки момент за нас ще дойдат кораби и ще ни спасят, защото, земния живот става много опасен и приближава гибелта на всичко живо. А ние – светлинните работници сме заслужили спасение, благодарение усърдната работа на планетата.
Съвсем наскоро, моите наставници ми заръчаха, че трябва да хармонизираме земната ос и планетарното съзнание, а буквално вчера казаха, че моя (наша) задача е „укрепването на земната ос, че има желаещи да унищожат Земята и главното сега е да удържим оста“.
Това е истина, че земния живот се променя и следствие наклона на земната ос, което предизвиква всевъзможни природни катаклизми. Свързано е с появата в Слънчевата система на огромно космическо тяло. Но можем да ви уверим, че този път има шанс да се запази планетарната стабилност, именно благодарение на присъствието ви. Ето защо ви активизират екстрено! А това съвсем не е за да ви изпращат спасителни кораби!
ЦЯЛАТА НАДЕЖДА Е НА ВАС! Светлинния флот ви наблюдава и е готов да окаже всякаква помощ, но само вие, с активизираната си светлинна система, можете да удържите равновесието. Вие сте антените, вие сте акумулаторите и светлинните източници. Вашата система е готова да балансира земното магнитно поле и да удържи оста в равновесие. Все още, дори не подозирате силата на потенциала си.
Скъпи мои, в течение съм, че постоянно ви отвличат от главното, плашат ви и ви объркват, защото има сили, за които е изгодна гибелта на планетата като библиотека на вселенски знания. Съвсем не им харесва, че много от живеещите тук, толкова бързо започват да разбират: КОЕ, КАКВО Е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. За тях не е изгодно да загубят робите си, защото губят хранителен източник.
Скъпи мои, дошли сте на Земята, като преден отряд доброволци. Но никой няма да ви осъди, ако поискате да си идете. Призовете светлинната си команда, ще ви разберат и, разбира се, ще помогнат. Всички светли сили ви изпращат ПОСТОЯННО любовта си, а това е основата на целия живот, не го забравяйте.
Ваш владика Мелхиседек.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1866297
7 негативни мисли отнемащи от красотата и младостта ви
7 негативни мисли отнемащи от красотата и младостта ви
Скорошно изследване на британски учени показва, че негативните емоции, стрес и тъжни мисли, могат да въздействат отрицателно не само върху психоемоционалното ви състояние, но и върху външността.
Бързото повяхване на кожата, посърналия цвят на лицето, бръчките, са непълен списък на резултатите от ежедневната ви умора и пренавиване. Нали не напразно казват, че мирогледа формира мисли, благодарение на които изглеждате привлекателно (или не много) в очите на обкръжаващите.
Жалост към себе си и завист
Запомнете, че „киселото изражение на лицето“, както и постоянното мърморене, че света е несправедлив към вас, не украсява никого, особено жените. Затова не зацикляйте, когато не сте си доспали или не са оценили заслугите ви по достойнство. Свикнете да започвате деня си с нещо позитивно – с любима музика, с лек грим и подходящо облекло. Постарайте се също, да организирате графика си така, че да не си лягате по-късно от полунощ, и да не се будите по-късно от 8 сутринта, да не пропускате регулярните спортни тренировки. Тогава няма да ви остава време и за депресия, повярвайте.
Излишна категоричност
Ако се убеждавате постоянно, че параметрите ви (а и поведението) са далече от съвършенството, навярно, няма да можете да намерите любовта и да бъдете щастлива. Но експертите са уверени, че в повечето случай, всякакви такива мисли нямат нищо общо с действителността, а вие си измисляте проблемите. Опитайте да приемете всичките си нюанси и се съсредоточете върху силните си качества.
Гневът и мислените спорове с обкръжаващите
От ядосването и криенето му от обкръжаващите, няма никаква полза, нито за вас, нито за външността ви. Спомняте ли си представите си, как изказвате всичко, което си мислете за някого? Според психолозите, гневът се отразява негативно на здравето ви, както на психическото, така и на физическото. Затова, преди напразно да нахокате някого, направете дълбоко вдишване и издишване, опитайте да се съсредоточите върху случващото се около вас, като едновременно, помислете, какво ви прави щастливи.
Намиране проблеми там, където ги няма
Не си струва да преживявате заради излишни килограми или външни несъвършенства – всички хора са различни, и ако за едни е недостатък, за други не е проблем. Психолозите са уверени, че много комплекси сте си измислили сами, а това отравя живота ви. Опитвате да се защитите от неодобрението на обкръжаващите, а така се затваряте още повече в себе си. Вместо да издирвате свои недостатъци, най-добре се концентрирайте върху своите достойнства, и как да ги подчертаете. Щом придобиете увереност и вашата външност ще се преобрази кардинално.
Съжаление за преживените години
Младостта отминава и няма как да я спрете. Но със съвременни методи, можете да изглеждате превъзходно, дори и в напреднала възраст. При това, напоследък се наблюдава тенденция, хората на 50-60 години да се грижат за себе си, да водят активен начин на живот и практически, да не отстъпват в нищо на младите. Затова, възрастта трябва да се приема като даденост и да не се изпада в депресия при напредване във възрастта. Психолозите препоръчват да се наслаждавате на момента и да не се ядосвате за глупости.
Ежедневни дела и грижи
Много е сложно, всеки ден да не пропускате най-важните си задължения. Тези грижи не се отразяват по най-добрия начин на външността ви: разсеян поглед, бръчки, торбички под очите, суетене и така нататък. За да не мислите постоянно за стотици неща и да изпуснете важното, психолозите препоръчват специално мобилно приложение, планировчик или гугъл-календар. И нека техниката да ви напомня, какво имате да вършите в един или друг момент, а вие се отпуснете и се заемете с по-приятните неща.
Недоволство от живота си
Увереността, че другите живеят по-добре от вас, е способна да развали настроението ви и да се отрази негативно на външността ви. Психолозите уверяват, че усещането за несправедливост и завист, води до преждевременно остаряване и ви превръща в някакъв темерут (без значение, каква възраст е отбелязана на паспорта ви, обкръжаващите ще ви възприемат като много по-възрастни). За да не се получава така, престанете да се упреквате по всякакъв повод и започнете да цените победите си. И не забравяйте, че, ако искате да промените живота си, трябва да започнете със себе си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/7_negativnykh_myslej_kotorye_zabirajut_vashu_krasotu_i_molodost/2019-08-02-73396
Ключове за анализ на ситуациите
Ключове за анализ на ситуациите
Полезни ключове при анализ на случващото се в живота:
1. Външното е аналогично на вътрешното.
2. Подобното привлича подобно.
3. Започнете да забелязвате, какво се случва наоколо и вътре във вас.
4. Ако нещо наоколо ви прави впечатление и предизвиква някаква вътрешна реакция, то присъства във вас – трябва да си направите извод.
5. Ако нещо не ви харесва в другите, то присъства във вас.
6. Ако избягваме нещо, крием болка или страх.
7. Правейки нещо, присъствайте в действията.
8. Попадайки в някаква ситуация, присъствайте в случващото се. Ако имате желание да избягате, забележете, как го правите.
9. Направили грешка, не се обвинявайте, а си дайте сметка, какво точно се е случвало преди, по време и след, включително мисли, чувства и предчувствия, и си направете извод.
10. Ситуациите се пораждат или привличат от мисли и блокажи.
11. Нашите блокажи са задачата, която трябва да решим в този свят.
12. Ако попадате в една и съща ситуация или боледувате постоянно, преминавате някакъв урок. Какво трябва да разберете от тази ситуация?
13. Вие сте причината за случващото се с вас.
14. Не опитвайте да променяте света или обкръжаващите, променете първо себе си. Когато промените себе си, ще се промени всичко наоколо.
15. Ако разправяте на себе си и обкръжаващите, колко сте се променили, няма промяна, това е маска.
16. Ако казвате на себе си и обкръжаващите, че в някаква област на живота ви всичко е наред, следователно, там е пълен безпорядък. Това е маска. Точно в това трябва да се вгледате особено внимателно.
17. Не разглеждайте даваните ви съвети и предлаганата помощ като намек за недостатъци и неспособност да решите задачата.
18. Когато ви липсва нещо, което искате – или не го искате, или намерението ви да го имате е несериозно. За да получите нещо определено, опишете ясно и отчетливо желаното. Учете се да шлифовате мисловния кристал.
19. Никога не мислете, че хората могат да ви дадат нещо или искате да получите нещо от тях. По този начин губите привлекателност.
20. Забравете стремежа си, да сте силни. Истинската сила е в любовта и вниманието към себе си и обкръжаващите.
21. Мъжът става свободен и способен да действа, когато жената, която го обича, се откаже да го притежава.
22. Мислете върху желаното, не върху нежеланото.
23. Изобилието не идва, защото не ви харесва да живеете в недостиг.
24. Вашето внимание е канал, по който тече енергия, захранваща мисълта. Мисълта е следвана от творческата енергия.
25. Негативните емоции не дават желаното, а само нежеланото.
26. Мечтите и фантазиите ви са показателни за потенциала ви.
27. Въображението надниква зад ограниченията и освобождава потенциала ви.
28. Ако си повтаряте постоянно, защо не може да имате нещо мечтано, никога няма да го получите. Започнете да обмисляте, защо може да го имате.
29. Разглеждайте парите и материалните предмети не от гледна точка удовлетворение на собствените потребности, а като инструмент за самопознание, като по-пълно самоизразяване и реализация на своя потенциал.
30. Фокусирайте се върху желаното, а не върху избавянето на нежеланото. Мнозина не са наясно, какво точно искат, но затова пък, са напълно наясно, какво не искат.
31. Ако не можете да повярвате във някаква възможност, тя никога няма да ви се получи.
32. Постигане на благополучие не е толкова важно, колкото овладяване процеса на неговото създаване.
33. Процесът на израстването е научаването, как да създаването на благополучие в живота си.
34. Дошли сте в този свят за да разширявате съзнанието си, получавайки опит.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_8234
6 навика на егото
6 навика на егото, отнемащи от силата ви
Взели сте решение да се развивате, набелязали сте целите и дори сте нахвърляли план за развитието, дори сте почнали да действате. Но нещо вътре във вас саботира опитите ви да станете по-добър свой вариант. Най-мощният саботаж във всеки от нас е нашето ЕГО. Тази статия е посветена на обичайните му методи за съпротива и лишаване от сили. Това са навиците, които си струва да изхвърлите от походната си раница;-)
Навика да сравнявате
Навика да се сравнявате с някого е капан, отнемащ от времето и енергията ви, подобен е на гира вързана за краката, препятстваща движението ви по жизнения ви път. Докато се сравнявате с другите, отказвате да видите истинския себе си и да приемете своята индивидуалност. Не можете и крачка напред да направите в саморазвитието си. Защото, игнорирате своя източник от вътрешна сила в търсене на външни примери за подражание, в търсенето на кумири, на учители и наставници. На сравнението ви се базира зависимото ви взаимодействие със света. Сравняването е винаги в основата на съперничеството, на конкуренцията.
Навика да конкурирате и доказвате
Много често, зад желанието да „станете по-добри“, се крие потребност от получаване на външно одобрение (от родители, от значими хора и т.н.). поради липса на любов. Но това най-често, е дълбоката част на айсберга, а на повърхността може да се прояви като желание за съперничество и доказване на превъзходство. Такъв стремеж е подобен на наркотична зависимост. Докато непълноценното ви его е единственият ви стимул, ще живеете във вечно състезание. Винаги ще има по-добри, които имат повече. Само че, целта на живота е да бъдеш, а не да съперничиш. Да сте себе си тук и сега, а не по-добър от другия.
„Само нещастният човек опитва да докаже, че е щастлив; само мъртвия опитва да докаже, че е жив; само страхливия опитва да доказва, че е храбър. Само познаващия своята основа, опитва да докаже величието си.“ – Ошо.
Навика да се надявате
Това е невероятно лепкав навик на егото.
Отказвайки да вярвате в себе си, живеете в надежда и очакване. Надявате се, че ще ви подхване течението или ще се появи този, който ще ви пренесе през живота. През цялото време очаквате нещо и не знаете, какво чакате. Вас си плаши живота, но отговорността ви плаши още повече.
А и очакването, в повечето случаи, е в основата на страданията, тъй като очакванията не се сбъдват, а вие се надявате на чудото. Да вярвате и да се надявате, са напълно различни неща. Вяра=действия; Надяването=бездействие.
Навика да „разбирате всичко“
Стремежа да трупате информация в ум си. Информационната всеядност е не по-малко опасна от ядене на всичко подред, на риба и кисело мляко. Коремът ви много бързо ще се разбунтува и ще трябва да заседнете в тоалетната. Такъв бунт се получава и в ума ви, защото анал-из на получената информация води до загуба на време и енергия. Отнасяйте се към информацията много акуратно – всичко хубаво е с мярка.
Да и самото разбиране на нещо, не променя жизнената ви реалност. Това е само теория, трупана в ума, и която може изобщо да не стане практика, водеща до качествени промени в живота.
Навика да се изживявате жертва
Това е много хитра игра на егото. Може да се спотайва зад всякакви маски, и затова се осъзнава трудно, но докато не го направите, няма никакво саморазвитие. Жертвата е винаги позицията на дете (инфантилност), винаги е самооправдание, винаги е обвиняване на някого за собствения неуспех или липсата на резултат при саморазвитието. Докато сте жертва, сте напрегнати, боледувате и губите сили за възстановяване на баланса. Жертвата трябва да изоставите в миналото, а сега да сте Твореца на собствената си реалност.
Навика празнословие
Мисъл-реч-действия. Това е значимата триада в живота на всеки човек. Както мислим, така и говорим, както говорим – обикновено, така вършим. Вслушвайки се внимателно в човека, може да разкажете много неща за него, без да сте гледачка)) Затова е много важно, да обърнете внимание при саморазвитието, на речта си. Умът обича да плете словесни фигури, вкарвайки, понякога, несъвместими думи, създавайки по този начин, вътрешно объркване в себе си. Когато мисълта е ясна, всичко се опакова лесно в думи. Празнословието е реч, празна – не съдържаща действия. Думите нямат съдържание, когато няма действие. Нека в реалността ви да има повече действия, по-малко думи.
Навиците на ЕГОТО, пречещи на развитието, са много, но ако се научите да осъзнавате изброените, ще започнете да заменяте тези навици с по-полезни и разумни – ще си подарите сами възможност да напредвате към желаното.) И да – никога не съжалявайте за нищо!!
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_8227
12 заповеди на оптимиста
12 заповеди на оптимиста:
?1. Не забравяйте да изхвърляте боклука: от кошчето… от главата си… от живота си!
?2. Когато делата ви са зле – просто не ходете с тях.
?3. Когато грешката може да бъде поправена – значи, все още не си сгрешил.
?4. Най-добрия жизнен учител е опита. Вярно, взема скъпо, но пък разбираемо обяснява.
?5. Благодаря на хората дошли в живота ми и направили го прекрасен. И благодаря на хората, които са напуснали живота ми и са го направили още по-хубав.
?6. Винаги ще се намери някой, на когото да не харесва това, което правиш. Нормално е. На всички харесват само котенцата.
?7. Ако някой ви ругае, злобее или ви се обижда: „затиснете“ го с позитива си.
?8. Трябва да подреждате живота си до тогава, докато не започне да ви устройва.
?9. Не искам да ви разстройвам, но на мен ми е добре!
?10. На грапи не стъпвам. Вече танцувам по тях! И с всеки път, все по-виртуозно.
?11. Рецептата за младостта: радвайте се на всяка дреболия и не се ядосвате на всеки негодник.
?12. Най-добрия ден е днес!!!
Автор Назим Осака.
Превод: Йосиф Йоргов
https://pikabu.ru/story/12_zapovedey_optimista_1569449
Как лекуват депресията в Япония
Как лекуват депресията в Япония
Доста отдавна, в Япония, изпаднах в страшна депресия, престанах да се грижа за себе си, станах 75 кг, можех цял ден да седя по пижама, да не се мия по 2 и 3 дни. Дори зъбите си не миех. А след това, дори не ми се живееше.
Научавайки за това, една моя японска приятелка ме заведе в една клиника. И каза, че имат една интересна процедура, след която се променя живота, все едно си се родил отново. Дойде да ме вземе и тръгнах, както си бях по пижама и по чехли. Отидох в центъра в този вид. В Япония въобще не обръщат внимание. Ако щеш, гола ходи. Не им пука. Всеки е зает със своите мисли. Нямат навика, да се интересуват от хората в транспорта или на улицата. Дотолкова са свободни хора.
Стигнахме, попълних бланка. Влизам, в средата на стаята, ковчег. Лекарят зададе няколко въпроса и ми дадоха дрехи за погребение, преоблякох се, изкомандваха да лягам за да усетя, какво усещат умрелите, а когато поискам да изляза, да натисна бутона и ще ми отворят.
Легнах. Вътре имаше странна миризма, но бяха напръскали с освежител. Мек атлас. Ярък цвят. Бисер по края. Лежа и разглеждам ковчега. Вътре се чуваше погребална музика. Виждаше се слаба светлина през процепите.
Усещам, като че ли ме изнасят и товарят в кола. Започвам да натискам бутона. Той се разпадна. Започнах да се възмущавам, да крещя, че не съм платила за това. И изобщо, да не са изперкали? Пътуваме 10 минути. Започвам малко да се задъхвам. След това чувам командата „сваляме“. И ме спускат с въже в земята. И започвам да чувам, как буците топуркат по капака на ковчега. И гласовете стават приглушени. Започвам истерично да крещя с цяло гърло. Да псувам по руски. Мамицата ви. В главата ми милион мисли. Явно съм попаднала на сектанти. И те ме убиват. Ненавиждащи чужденците. И най-вероятно, японската ми приятелка е съучастничка. Ще я убия, кучката. Наистина ме зариват. Започнах още повече да пищя, като свиня в касапница, да ритам с крака. А най-страшното, започнах да се задъхвам. Ридаех и сополите ми течаха по бузите, по ушите. От истерия и страх се изпуснах. Поради теснотията, не можех дори лицето си да избърша. Лежах като дърво. Ръцете по кантовете. В тесния ковчег. Вонеше на урина. Мислех си: „Господи, не искам да умирам“.
Там беше ужасно тясно. Душно. И нямаше въздух за дишане. Започна да ми се вие свят. Имах усещането, че започвам да изстивам. Нали оплесках целия ковчег и лежах в урината си. „Земята е студена“, си помислих. Ридах 20 минути. И вече губех съзнание. Състоянието ми бе ужасно. Започнах да разбирам Гогол и си спомних, че може да се е пробудил в гроба и да е умирал като мен.
Пред очите ми изплуваха минали картинки. Как родих и държах дъщеря си в ръце. Първите ѝ крачки. Плитките, които заплитах всеки ден. О, боже, съвсем бях забравила за дъщеря си. Поради депресията.
Сетих се, че престанах да се обаждам на мама. Помислих, „живота е толкова прекрасен, чудесен“. А аз тук, умирам в ковчега. И ме убиват любимите ми японци. Които толкова боготворях. Ех, японци. Ех, кучета. И изведнъж се отваря капака. Гледам, все още съм в същата стая. А погребението е компютърна симулация.
Плаках още 10 минути. Едва се успокоих. Псувах ги.
А приятелката ми се кикоти. Дадоха ми видеозапис със моята „смърт“. В ковчега имало камери и всичко записали.
След тази процедура отслабнах, разхубавих се. Заобичах живота и повече и през ум не ми минава, че не искам да живея. И депресия нямам вече. Повече не искам там. Искам тук и сега. Точно така! И вие ще заобичате живота.
От Алфия Ханмурзина
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.b17.ru/blog/103179/
Масово просветление не се получи
Тута Майер – Масово просветление не се получи
23 юли 2019 г.
Следствие „езотеричната революции“, започнала преди около петнадесет години, когато милиони послания от „другите светове“, разни практики, просветляващи съзнанието и разкриващи разнообразни центрове в практикуващите, започнаха да се изливат като от рог на изобилието върху неподготвените, но много любопитни хора – а от тогава, множеството правилни и добри думи и понятия бяха извратени и подменени по смисъл, много далечен от истинския.
Хората вярваха на новоизпечените гуру, водещи към „масово просветление“ и малцина се замисляха, защо, през всички времена, истински просветлени са били единици, но това е стигало да променя живота и съзнанието на милиони. А сега милиони се смятат за просветлени, за ангели, за богове, за учители на човечеството, но при това, не успяват да променят собствения си и на обкръжаващите живот.
Не, масовото просветление не се получи.
И няма да се получи, докато противоречи на еволюционните закони.
Но до какво водят тези „нови гуру“ (по-точно, на какво учат тези, чиято воля транслират в този свят)? А учат да се вярва на всичко, което се говори и пише от името на „Възнесените Учители“, и да следват наставленията им, учат да не обръщате внимание на това, което не ви харесва и не съответства на „високите духовни идеали“ (да-да, да не поправяте, да не възвишавате, да не създавате новото, а именно, да не обръщате внимание, да убеждавате себе си и другите, че „в моя свят няма недостатъци, вече живея в други вибрации, където всички са добри и щастливи – и наоколо е само красота“). Нима това не е истинския сън на съзнанието?
С разговори за всеобщото пробуждане и мантрите „единство, мир, любов“ по-голямата част от готовите да се „събудят“, са заспали в поредния сън. И прикривайки се с думите „любов и всеобщо единство“, редиците на „новите просветлени“ допускат съществуването на всякакви извращения (всичко, казват е от Бога), оправдава злото (нали е за благо!) или изобщо не го забелязват, живеейки в измислен свой свят, там, където „го няма всичко това“.
А на кого е изгодно да запълни света с „нови учения“?
Откъде се появиха всичките безкрайни ченълинги, програмиращи слабите умове и съзнания?
Защо бяха пуснати в масите? И до какво води сега?
Да, и колко дълго ще продължи лекуването на „пробудилите се“?
Тута
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2519528611433163&set=a.518324884886889&type=3&theater
Когато невротикът види
Когато невротикът види, че нуждите му не се удовлетворяват
Когато невротикът види, че нуждите му не се удовлетворяват и жизнените закони се отнасят и за него, би трябвало да съобрази и да престане да се самозалъгва. Но и в този случай, поврътливото самолюбие намира изход. В такава ситуация, невротикът вярва, че несбъдналите се желания са доказателство само за едно – животът е несправедлив! И просто трябва да продължи да настоява на идиотските си изисквания към съдбата. Нали такива изисквания са „гаранция“ за бъдещия успех!
А когато тази „гаранция“ попадне под съмнения, невротикът се ядосва. Не иска да забележи безпереспективността на напрегнатото самозалъгване. Може да се досеща, че се самозалъгва, но продължава упоено да следва „сделката“, защото, вредата от самозаблудата е нищожна в сравнение с бъдещата слава!
Нездравите претенции към съдбата, не само предизвикват безкрайни терзания, но и лишават от мотивация да действа със свои сили. Своите сили, при такава нагласа, просто се изтощават, а способността за вземане на решения и следването им, постепенно атрофира. В крайна сметка, безсмислено се ядосваш на съдбата, че не изпълнява задълженията си по договора, който въображаемо си сключил с нея.
Игор Саторин.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kogda_nevrotik_vidit_chto_ego_zaprosy_ne_vozdajutsja/2019-07-19-72705
Светлинното семейство
Светлинното семейство:
Съществуват такива от вас, които действително имат контакт с непознатото, с мистическото и извънматериалните разумни явления, потапяйки се непосредствено в иреалното поле на съзнанието си.
Съществуват такива, които предлагат желаното за действително, постоянно измисляйки и преувеличавайки психическите си способности, опитвайки да подчертаят своята значимост на ниво его.
Бъдете внимателни през новото време с качеството на получаваната духовна информация.
Мнозина възнамеряват просто да ви водят за носа, предлагайки на вниманието ви повърхностни фокуси вместо истински чудеса.
Изработете си особено различаване и прецизност към постъпващите енергии.
Различавайте божествената мъдрост от истеричния писък, маскиран зад демонстрирана благост и уморителни мъдрости на разни псевдоучители и лъжепророци…
Трябва с всички сили да възродите в себе си самостоятелен духовен инстинкт, позволяващ да различавате евтината сензация от полезната енергийна информация.
Възраждайте с всички сили психическото си усещане…
На първо място: духовната информация трябва да бъде полезна за вашето развитие, да подпомага разширяването на менталния кръгозор и сърдечните вибрации.
Изключвайте всяка манипулация на душата ви, зарежете всякакви видове фобии на ума си, избягвайте всяка хитра схема за стагнация на духа ви…
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_8067
Хората ги манипулират като плъхове
Хората ги манипулират като плъхове
Паразитите манипулират човешкото съзнание с помощта на лъжата.
Паразитите ни дресират (манипулират съзнанието ни) точно по същия начин, както дресират плъхове. Занимават се с разчовечване на хората и довеждането им до животинско състояние. За да оцелеете, трябва да устоите на тези програми…
Историка А.Тойнби
Манипулацията е инструмент за управление на човека, следствие на която, управляемото лице не би постъпило или би се въздържало от действия.
Лъжата е естественият спътник и най-честия маркер на манипулацията, защото опитите да управляват хората, без тяхно съгласие, неизменно се натъква на съпротива. И в този случай, пред инициатора на манипулацията, има два пътя:
а) да опита да застави за изпълнението, т.е. да сломи съпротивата (открито управление);
б) да маскират управлението, за да не предизвиква възражение (скрито управление).
Морално ли е тайното управление на човека против волята му? Зависи от морала на управляващия. Ако целта му е да получи лична изгода за сметка на жертвата, безусловно, е аморално. Но тъй като манипулирането с добри намерения е по-скоро изключение, отколкото правило, смятаме, че манипулирането е управление на човека против волята му, даващо едностранни преимущества на манипулатора.
Затова, манипулирането е скрито управление, нанасящо вреда на жертвата (материална или психологическа).
Манипулирането е невъзможно без създаване на съответните условия, описани в книгата „Просветено сърце“ на Бруно Бетелгейм (Bruno Bettelheim), от която може да се цитира цял регламент за манипулиране, състоящ се от следните правила:
Правило 1. Застави човека да се занимава с безсмислена работа;
Правило 2. Въведи взаимоизключващи се правила, нарушаването на които е неизбежно;
Правило 3. Въведи колективна отговорност;
Правило 4. Застави хората да повярват, че от тях не зависи нищо;
Правило 5. Застави хората да се правят, че не виждат и не чуват нищо.
Правило 6. Застави хората да престъпват последната вътрешна черта.
Абсолютно неосъзнато, но не по-малко настойчиво, манипулатора винаги опитва да създаде конфликтна атмосфера, когато homo homini lupus est (човек за човека е вълк) и не съществува понятието „свой“. За да постигне всичко това, трябва да пречупи нравствеността. Показател за пречупената нравственост е поведението, когато човека предава и заяжда най-близкия.
Дресировка на плъхове
Най-ярък и пълнокръвен пример за манипулиране, който днес се практикува повсеместно върху homo sapiens, прилаган от най-древни времена при борба с конкурентите, са плъховете:
„Тези животни, на първо място, са известни със невероятната си способност за оцеляване. Основата на тази жизненост е в социалната им сплотеност. Те се занимават колективно, помагат си едни други, защитават се при възможност, отнасят ранените. Плъховете се държат като единен организъм. Бързо обменят информация, бързо предупреждават за опасност, предават си защитни навици. В такова поведение не съществува индивидуална изгода. Защитният механизъм има нравствена природа“.
Експериментите, проведени от американски биолози са показателни, че плъховете помагат целенасочено на попадналите в беда и дори споделят с тях лакомство, което биха могли да изядат сами. Плъховете се освобождават едни други от капаните, дори в случаите, когато освободения се оказва в друго помещение и наблюдаваното просоциално поведение не може да се обясни с желанието да се избавят от самота. Очевидно е, че хванатия предизвиква в плъховете отрицателни емоции, от които могат да се избавят само, ако му помогнат.
Един от най-ефективните начини за борба със плъховете е основан върху разрушаване на защитата. Тъй като, защитата е основана на нравствеността, способа разрушава нравствеността. Невъзможно е всеобщо разрушаване на нравствеността. Може само при единици, и то не изведнъж. Разрушават я постепенно. За целта, създават условия, когато рационалната логика придобива решаващо значение. Главното е, да се направи първата крачка – действието, което е било абсолютно табу.
Вземат голям силен плъх, държат го продължително гладен, а след това му подхвърлят току-що убит плъх. След известни съмнения, изяжда мъртвия събрат. Рационалната логика подсказва: това повече не е събрат, това е храна. На него му е все толкова, а аз трябва да оцелея. Затова, трябва да се наям.
При втория експеримент, нивото на безнравственост се повишава още повече. В клетката подхвърлят полуживо животно. Новата „храна“ все още е жива. И отново, рационалната логика подсказва решение. Той ще умре, а аз трябва да оцелея. И плъхът изяжда себеподобния, който, практически, е жив.
Третият път, в клетката подхвърлят напълно жива и здрава „храна“, слабо плъхче. При силния плъх отново се включва рационалната логика. Няма какво друго да се яде, какъв е смисъла да загиват и двамата? И оцелява най-силния.
На плъхът, всеки път, му е трябвало все по-малко време за вземане на решение. При това, нивото на безнравственост, всеки път е по-голямо. След известно време, плъхът изобщо не се замислял повече – отнасял се към себеподобните като с храна. След като получи нов плъх, веднага го изяжда – нравствеността била разрушена. След това го върнали в общество, откъдето са го взели и вече бил съвсем егоистично същество. Но обкръжаващите се доверявали напълно. А плъхоеда вече не търсел друга храна.
Дресировка на хората
Точно по същата схема от практиките за борба с плъховете, става дресирането на потребителите. Логика е проста. Потребителското общество изисква потребление. Всякакви ограничения на потреблението е опасно и подлежи на незабавна и безжалостна утилизация. Всичко, пречещо на потреблението, направо в пещта. Живей днес! Вземай от живота всичко! Обичай се! Деца? Не сега, по-късно, някога… а най-добре – никога. Родителите? Отживелица! В старческия дом.
Потребителското общество учи: в природата няма свои. Всичките са потенциална храна. Най-достъпни са тези, които те смятат за близък. Дори не подозират, че ги смяташ за храна.
Човешката същност се противи естествено на такова поведение. Задейства се тежката артилерия:
Колко милиона телезрители застават пред екана на предаването „Последен герой“! А нали парадигмата му е абсолютно людоедска – попадайки в екстремални условия, там, където би трябвало да са сплотени за да оцелеят, хората са длъжни всеки ден да „изядат“ един от „събратята по нещастие“. Технологията за отглеждане на канибали е възпроизведена до най-малки подробности – всичко е насочено за разрушаването на нравствеността.
Свои не може да има, дори в семейството. Особено – в семейството! Може да се полюбувате на подхода – задайте въпроса на търсачката „как да стана курва“ и се полюбувайте на заглавията:
„Искам да съм курва! – Пособие за истински жени“;
„От полов парцал до мечтана жена“;
„Отдавна отминаха времената, когато „курва“ звучеше оскърбително“.
И текстове под такива заглавия:
„Предизвикваща мъжките желания и ненавистта, а понякога и завистта на жените – напредва по живота леко и непринудено, без много да се замисля и да съжалява.“
„Ако сте готови да продължите, без угризения на съвестта и ясното осъзнаване, че не се отнася до вас, че не ви е нужно – тогава напред, смело тръгнете към мечтата си!“
А като естествено продължение, обучение – конкурси за красота, които много ми се иска да нарека „конкурси за плъхове“, както и всевъзможни варианти на реалити-шоу, където се смята за главно достойнство умението своевременно да стреляш в гърба на ближния и да се утвърдиш на върха.
Нищо лично – само бизнес
Същата философия, лесно и безпроблемно се пренася и в икономиката, където, толкова необходимата кооперация и взаимна подкрепа се заменя с канибалското: „Нищо лично – само бизнес“. А разбира се, и в политиката, където, тихомълком, бавно но сигурно, както възпитават плъхоеди, политтехнолозите отглеждат канибали:
„Първия етап, изяждане на труп, е обещаване на неща, чието изпълнение е нереално. Логиката: ако не обещаваш, няма да те изберат. Ще изберат друг, по-лош от теб, но обещаващ. Щом, при всички случаи, обществото ще бъде излъгано, но в единия случай ще се окажеш глупака, а в другия случай, ще си в числото на избраните, по-добре, да е втория вариант.
Аналог на втория етап при унищожаването на нравствеността, изяждането на полужив събрат, е търговията с местата в своята партия. Логиката също е разбираема, за изборите са необходими пари. Ако се правиш на „ученичка“, парите ще вземат конкурентите. В крайна сметка, някой ще вземе парите и ще бъде избран. След като е неизбежно, най-добре да съм аз.
Третият етап, изяждане на жив и здрав събрат – лобиране на закони, които са във вреда за хората. Логиката е същата. Ако се откажеш от прекия грабеж, ще го направят други. Канибалския закон, все едно ще мине, по-добре, да не изпускам шанса.
Като следствие, днешния политически сектор представлява сборище от „плъхове“, в последен стадий на деградация. За тях няма нищо свято, нищо лично, само бизнес. И този процес не може да бъде спрян. Той се усъвършенства, подчинявайки се на рационалната логика“.
А при търсене в търсачката „политиците за народа“, очите ти се разминават от циничните откровения на властта: от инфантилното „как може да не обещаеш“ до канибалското „народа е добитък, който има нужда от ясла“. Всичко е правилно. Всичко е закономерно. Храната не трябва да се обича, защото няма да можеш да я изядеш.
Проблемът на канибалите са два, но глобални и нерешими.
1. Канибалът се страхува постоянно. Защото, изяждайки ближния, рискува постоянно да се окаже главното блюдо. Дори зъбите да са ти здрави и да имаш хищнически инстинкт, не дай бог – да оставиш гърба си незащитен, не дай бог – да се отпуснеш за малко… Някъде, съвсем редом, броди друг канибал с по-мощна челюст и оглежда много внимателно обкръжаващите, избирайки неопитните… Затова, нищо чудно, че олигарсите имат такива напрегнати лица, лица на осъдени да бъдат изядени живи.
2. Възпроизводството на канибалите се поддържа постоянно, защото сами не се размножават, но прекрасно се възпитават. Но поддържайки такова възпроизводство, се повишава конкуренцията за място под слънцето.
А тези, които още не са готови да ходят по трупове? Какво да правят? Как да оцеляват в условия, където, количеството канибали в мегаполиса, превишава квадратните му метри? Във филма „Пришълецът“, извънземния звяр се разпознава външно лесно, а тези изглеждат, държат се и дори миришат като истинските, дори по-добре. И ето главният, ако дори не е единствения маркер, който отличава канибала сред обикновените хора – болезнената страст да манипулира обкръжаващите, с причина и без. Имащия очи ще забележи.
Плъховете срещу плъхоедите или, как се съпротивлява природата
„Когато в обществото на плъховете не остане съмнение, че сред тях има „вълк в овча кожа“, просто напускат мястото. При това, в 100% от случаите. Животните се страхуват да не се заразят от флуидите на трансформирания плъх. Страхуват се да не станат същите. Инстинктивно усещат: ако в съзнанието им проникнат нови нагласи, обществото им ще стане без спирачки, общество от предатели, общество от потребители. Безнравствената атмосфера разрушава социалната защита и загиват всички“.
Примерно, засега неосъзнато, на ниво рефлексия, се демонстрира от човешкия социум. Дауншифтинг, т.е. съзнателен преход от по-осигурените слоеве, където количеството канибали са повече, към по-бедните, където са рядко явление – това е инстинктивното, но абсолютно вярно подражание на природната мъдрост в обществото на плъховете. Още повече, дауншифтинг не е ново явление. Диоген, Диоклетиан, Лев Толстой са най-известните съзнателни дауншифтери.
Днес, инстинктивните дауншифтери са огромна част от младежите, които отказват да се включат в „състезанията“ за кариера и пари. На тях им е скучно да се занимават с дребни интриги при борбата за мястото на 4-тия помощник на 5-ия менажер. Искат свобода от дресьорите на плъхове. Всичко това е все още неосъзната рефлексия, но и сами разглеждат проблема с оцеляването на цивилизацията.
Напълно е възможно, да се намери и по-ефективно лекарство. Трябва да се намери. Поне, защото егоизма, въпреки уверенията на мизантроп-хедонистите, изобщо не се поощрява от природата:
„Открихме, че еволюцията ни наказва, ако сме егоистични и жестоки“, казва водещия автор на изследването, професорът по микробиология и молекулярна генетика Кристоф Адами. „В краткосрочна перспектива и против някои специфични опоненти, някои егоистични организми могат да получат преимущество. Но егоистичното поведение не получава подкрепа в мащабите на еволюцията“.
Статията с резултатите от изследването е била публикувана в списание „Nature Communications“ и е основана върху теорията за игрите, която се използва в биологията, в икономиката, в политологията и в много други дисциплини. По-голямата част от това изследване, през последните 30 години е била концентрирана върху произхода на кооперирането, понеже е забелязано при много жизнени форми, от едноклетъчните организми до хората.
Авторите на това изследване, Кристоф Адами и Аренд Хинтц имали съмнения, че следването стратегията на нулевата детерминанта (ZD), фактически унищожава кооперацията и поражда свят, пълен с егоистични същества. Затова са използвали компютърни изчисления, за да проведат стотици хиляди експериментални игри, и открили, че ZD-стратегиите не са може по никакъв начин да са породени от еволюцията. В същото време, такива стратегии дават преимущество, когато се прилагат против опоненти, които не ги използват, но действат лошо против други ZD-играчи.
„В еволюционна ситуация с разни стратегии, ви е необходима допълнителна информация, за да се различавате точно един от друг“, казва Адами.
„Единствената надежда за оцеляване при ZD-играча е разбирането, кой е опонента му“, разказва Хинтц. „И дори, ако ZD-играча печели, докато не останат само ZD-играчи, в дългосрочна перспектива, ще трябва да изоставят егоистичните си стратегии и да станат по-кооперативни. По този начин, престават да са ZD-играчи.“
Сътрудничеството е неразделен признак, както за човешкото общество, така и за животинския свят. Мравките живеят на колонии. Лъвовете ловуват колективно. Пчелите се трудят за всички и дори загиват, защитавайки кошера.
Конфликтът между индивидуалните интереси и обществената полза е озадачавал учените много десетилетия. Трио изследователи (освен Флат, в него бил математика Тимоти Килингбек и швейцарския програмист и популационен биолог Джонас Бери (Jonas Bieri), разработило уникален, не приличащ на нито един друг модел, който, теоретически, е способен да обясни ползата от сътрудничеството. Според изчисленията им, алтруистите не просто оцеляват, но процъфтяват и поддържат своята численост в далечна перспектива. Достойнството на новия модел, според главния създател Флат, се крие, преди всичко, в необикновената простота и едновременно, в универсалния подход, който може да се прилага при сътрудничество на всички биологически нива „от бръмбърчето до човека“. (Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.)
В същото време, американския антрополог Самуел Боулс (Samuel Bowles), обобщавайки всички достъпни археологически и етнографски данни, е стигнал до извода, че нивото на междогруповата агресия при палеолитичните ловци-събирачи е било доста високо, за да бъде разпространена в човешката популация гените, отговорни за вътрегруповия алтруизъм. Независимо, че носителите на „алтруистичните гени“ са загивали по-често и са оставяли по-рядко потомство в сравнение с егоистите, все пак са успели да се разпространят, ако самоотвержени герои-алтруисти са повишавали шансовете при война със съседите.
А, ако съвсем деградираме, ще се учим от нашите малки братя:
Експерименти с малки деца и млади шимпанзета показали, че и едните и другите са готови безкористно да помогнат на човек, попаднал в трудна ситуация, ако успеят да разберат, каква е трудността, и как да я преодолеят. Безкористният алтруизъм при шимпанзетата е зарегистриран за пръв път в строг експеримент. Предишните такива опити се проваляли, защото, за да демонстрират алтруизъм, шимпанзетата трябвало да споделят храната си. Но този път, експериментаторите не искали такива ужасни жертви и всичко се получило. (Felix Warneken, Michael Tomasello. Altruistic Helping in Human Infants and Young Chimpanzees // Science. 2006. V. 311. P. 1301-1303.)
Надявам се, да се получи и при нас.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ljudmi_manipulirujut_kak_krysami/2019-06-30-71828
Красотата не иска пари
Красотата не иска пари, трябва и акъл – разберете го
Тя e хубава, секси и успешна, но каква е нейната тайна и защо аз не съм като нея? Това е въпросът, който много от нас си задават, без да осъзнават, че тайната на красотата рядко се крие в скъпата козметика и модерните дрехи. За красотата трябва първо акъл, другото е на втори план, казваше баба ми. Още помня как тя повтаряше, че няма умна жена, която да е грозна и обясняваше, че даже и да не се е родила най-голямата хубавица, една акълна жена може да постигне в живота си много. И то не само с визия, а с възпитание и поведение.
Именно в това е и тайната на успелите дами. Те изглеждат „скъпи“, щастливи и красиви не защото са се родили такива, а защото са се борили да бъдат това, което са. Но да си го кажем честно – Коко Шанел не е била голяма хубавица. Дали обаче днес тя е икона, която вдъхновява поколения жени – определено да.
Затова, може и да звучи банално, но нека го кажем: красотата идва отвътре. Тя се оказва в много по-голяма степен отношение към ежедневието ни, отколкото физически показател в сантиметри на гръдната обиколка, дължина на бедрата или пък цвят на косата. Защото когато една жена е убедена, че носи в себе си красотата, никой не може да забележи несъвършения ѝ нос, нали? Просто защото около нея се носи аурата на личност, която е много повече от симетрично лице и добре почистени вежди.
И все пак, какво прави красивите и успешни жени по-различни от останалите? Ето няколко правила, които те спазват. Научете се да ги прилагате в живота си и ще бъдете една от тях:
Те знаят кога да кажат „Не“
Успешните жени имат една голяма тайна. И тя е, че повечето от тях са научили тежкия урок на думичката „Да“. Тя е прекрасна, само че с едно малко изключение – не винаги трябва да я казваме, особено когато се налага да отстояваме личните си желания и нужди. Всъщност да кажеш „Да“ понякога е наказание, което сами причиняваме на себе си от неудобство да заявим личното си мнение и желанията си. Именно това различава успешните и доказали се жени от останалите. Едните са готови да се съгласят с почти всичко, а другите често използват думата „Не“. И са щастливи.
Те държат на качеството в живота си, не на парите
Да живееш качествено е умение, което успешните жени са усвоили добре. И тук изобщо не става въпрос за пари, а отново за отношение. Веднага давам пример с нещо съвсем елементарно като къса лятна рокля, например. Жените, които знаят какво искат от една дреха са наясно, че материята е изключително важна. Затова биха вложили определена сума в рокля от 100% памук, вместо да дадат същите пари за нещо много модно, много актуално и в много крещящ цвят, само че от изкуствена материя.
Чудите се каква е разликата? Ами в качеството. Памучната дреха е по-качествена, защото е от естествен материал, а това помага на кожата да диша и не предизвиква неприятна миризма при изпотяване. Успешните жени са такива, защото залагат на качеството, а не на тенденциите, и прилагат това правило във всеки малък избор, който правят в живота си.
Те държат на здравето си, затова са красиви
Красотата понякога е и здраве, не бива да го забравяме. Когато тялото ни е в кондиция, колагенът в организма ни е в нужните количества и всички витамини и минерали са набавени, тогава тялото ни излъчва жизненост, здраве и красота.
В забързаното ни ежедневие, обаче, често пропускаме някое хранене или пък постоянно нямаме време за спорт и движение. От това страда целият организъм, синтезът на определени хормони се забавя и резултатът е видим – повехнала кожа, чупливи нокти и коса с цъфнали краища.
Цвета Герчева
https://woman.bg/krasota/krasotata-ne-iska-pari-tryabva-i-akul–razberete-go.62250.html
Йога Бхаджан
Йога Бхаджан:
Ако имате поне малко мъдрост и при вас дойде човек с беда, вие го възвисявате, усмихвате му се, благославяте го и се молите за него. С други думи, споделяте това, което имате. Това е всичко!
Духовността не да стоите на челна стойка с часове в йога-асана. Висшата сила е в смирението и скромността.
Усмивката ви съдържа най-велика сила.
Ценността не е в завоюването на целия свят.
Красотата е в споделянето това, което имате с целия свят…
Вашата най-голяма цел е в осъзнаването, че всичките ви слабости са покрити от Бога.
Вашата добродетел принадлежи на обкръжаващите.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7973
Шаблонно и съзнателно мислене
Шаблонно и съзнателно мислене
За човек, който е на етапа шаблонно мислене, е характерна вярата, че света е „обичайно“ и като цяло, малко или повече, разбираемо явление. Шаблонната личност не се доверява на новата информация, противоречаща на тази „вяра“, само защото е убедена, че мирогледа ѝ е окончателната реалност.
Шаблонната личност не забелязва реалността, защото е затънала в собствените си фантазии за живота. Това явление се нарича още „отъждествяване с ума“. Шаблонната личност се отъждествява максимално с ума и почти не различава, кое е фантазия, а кое реалност. Шаблонната личност не знае, какво иска в действителност и бърка стремежа си с колективното очакване.
Но независимо от всичко това, шаблонната личност може да се ориентира добре в социалния свят, защото „правилата“ му са базирани точно на условните шаблони, които е склонна да следва шаблонната личност, без „излишни“ въпроси. Темата на подобни илюзии е една от главните.
Шаблонната личност най-често е в непрекъснато напрежение, защото живее в разрез с вътрешните си потребности. Вместо да съответства на своето естество, шаблонната личност се старае с всички сили да съответства на колективния шаблон. При това, съвсем не е важно, дали е на социален колектив или на някаква секта, шаблонната личност не обръща внимание на вътрешните си пориви, не вижда своя път, а опитва постоянно да се нагоди към колективните изисквания, за да съответства на чуждите идеали.
Получава се така, защото шаблонната личност е удовлетворена от живота си, когато усеща одобрението на колектива, към който принадлежи. Шаблонната личност вярва на шаблоните и без тях, живота изглежда плашещо неизвестен.
Съзнателната личност
Когато говоря за съзнателност, нямам предвид духовно-просветени аватари, избавили се от всички концепции. Става въпрос за простосмъртни, които разбират условността на стереотипите.
Всяка страна си има своя култура, свои уникални стереотипи, и разглеждайки ги разбираш, че това е действително, една голяма условност. Съзнателният човек разбира, че живота може да е много разнообразен. Можем да живеем, както си изберем, каквото ни се иска. Можем да живеем във всяка точка на света и да се занимаваме с всякакви занимания. Когато няма привързаност към шаблоните, започваш да разбираш, че колкото и да е илюзорен избора, практически, от него зависи всичко в живота.
Може да се заключи, че съзнателната личност, просто се самоутвърждава, опивайки се от неординарната си оригиналност. Случва се и така, но подобно поведение, е много по-свойствено на шаблонната личност, очакваща одобрението на авторитетната за нея аудитория.
Казано по-просто, съзнателният човек, в действителност, живее, както му се иска, защото е наясно, че няма нужда да съответства на нечии очаквания. Шаблонната личност не осъзнава желанията си, но вярва, че иска същите неща, които пропагандира колектива като заветни цели.
Ако шаблонната личност, в решенията си, се основава на локалните стереотипи, натрапени от общественото мнение, съзнателната личност е отговорна за живота си и за решенията си. Такъв човек не опростява собствените си решения с кодекса на колективните шаблони и очаквания, а сам избира предпочитанията си в живота.
И в този случай, може да се получи много интересно нещо. Когато изчезне мотива да съответства на обществения идеал, т.е., когато човека повече не се опитва да се прави на добър в чуждите очи и не се страхува да решава сам, може да усети огромно облекчение, все едно, най-накрая, се е избавил от всички вътрешни лутания и терзания и се измъква на свобода от заточение, а пред него се разкрива многообразие от възможности.
Целите могат да останат. Желанието да си добрия в очите на обществото, може да се смени с фино самоутвърждаване в собствените си очи. Но постепенно се проявява вкус за живот, свободен от цели. За това вече писах в статията „Игри за възрастни“. Същността на такъв ефект е, че когато целите престанат да са важни, вниманието се насочва към спонтанна дейност, която не е интересна като цел, а като процес. С други думи, човек избавил се от шаблоните, е способен да се радва не само в бъдещето, при осъществяване на запланираните желания, но още сега – от самия жизнен процес.
Шаблонната личност не забелязва процеса, защото е съсредоточена върху целите, които се подчиняват на колективното одобрение. Т.е., с каквото и да се занимава стереотипния човек, е удовлетворен само при постигане на целите. Съзнателната личност е способна да получава удовлетворение от процеса, защото, одобрението на колектива не е токова важно, колкото възможността да се занимава с нещо свое.
Ако шаблонната личност избере да стане съзнателна, просто опитвайки да се занимава с „любими“ неща, попада в задънена улица, защото любимите занимания се диктуват от стереотипите, и еднократните акции за личностна трансформация, обикновено, не дават нищо.
Ние ставаме съзнателни, когато сме наясно с истинските мотиви за действията си, когато престанем да манипулираме, когато се учим да виждаме и казваме истината, когато самите сме израз на тази истина, когато сами избираме, как да живеем. Ставаме съзнателни, когато не се страхуваме от чувствата и желанията си и престанем да ги маскираме с красиви, социално приемливи маски.
Практиката на съзерцателна осъзнатост, при това не губи ценността си, а действа като „буст“ – психически усилвател, благодарение на който, всички жизнени уроци се усвояват по-интензивно.
Накрая искам да отбележа, че не критикувам изобщо обществото, морала и колективните стереотипи. Склонен съм да вярвам, че всички етапи са необходими за израстване на душата. А когато му дойде времето, продължаваме напред.
Игор Саторин.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/myshlenie_shablonnoe_i_myshlenie_soznatelnoe/2019-07-06-72084
Решение на ситуация
Решение на ситуация. Учителят КутХуми.
Всеки проблем, който ви изглежда нерешим, има своя потенциал да бъде решен.
За целта, трябва да бъде насочен в направлението, което е именно благо за вас в тази ситуация и е необходимо изпълнението на няколко условия.
1. Трябва да сте наясно, че ситуацията има няколко варианта, които да предизвикат решението за ваше благо. Да се вкопчите само в един е недопустим разкош. Позволете да се случи всичко замислено за вас и предоставете свобода на движението.
2. Ситуацията може да се разреши по всякакъв начин и трябва да сте готови за всякакъв резултат. Това също е важно, защото не знаете, кой резултат е за най-голямо благо. Измисления от ума ви, може да е много далеч.
По този начин, всяко очакване ограничава и нарушава свободното движение на събитието.
3. Всичко ще се случи именно тогава, когато е необходимо. С времето, трябва да се съчетаят множество допирни точки на пространствения континиум.
Какво точно означава?
Когато разбирате, че ситуацията, за която сте загрижени, така да се каже, в навлязла в задънена улица – отдръпнете се. Дайте време да се случи необходимото, за което нямате представа, но без него няма решение на ситуацията.
Например – трябва да купите хляб, но, докато не го докарат, не си струва да напускате дома си.
Точно така се случва всичко!
И трябва просто да се отпуснете и с разбиране да премахнете цялото напрежение в полетата ви, което не допуска лесното енергийно движение.
Какво представлява напрежението? Вече споменахме очакванията. Те предизвикват напрежение и уплътняване на всякакви емоции с високо напрежение, такива като: раздразнение, обида, страх, възмущение, неприемане, несъгласие.
Всички те предизвикват мощна съпротива, напрежение и не допускат свободното движение на енергиите в събитийното ниво.
Затова – премахнете напрежението от всичко около вас.
За целта има много начини – може целенасочено да ги изпробвате всички. А може да се отпуснете и да позволите на събитията да се случат, както е замислено от Твореца.
Простото приемане на всички нива, помага за разтварянето на всички граници и премахва напрежението.
Да бъде волята ти.
Волята на твореца е и моята воля.
Освобождавам случващото се – нека да лети и донесе всички необходими блага!
Благодаря!
Всичко случващо се с вас ще е винаги за ваше благо!
Защитата е в сърцето ви.
Ваш учител, Кутхуми.
Приела Авила 15.03.2019
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7125-razreshenie-situatsiy-uchitel-kuthumi
Смирение: истинско и лъжливо
Смирение: истинско и лъжливо
Родни мои, смирението е чудесна божествена енергия, много висока и чиста, която успокоява нашето буйно и агресивно его, прави го тихо и мирно, като любещо домашно същество.
Когато сме в смирение, вътре в нас е много спокойно и леко, пробужда се пълно доверие към душата си, към Вселената, към Бога, абсолютно към всичко.
Това е вътрешна тишина, мъдрост, това е откритост, това е щастие, безгранична радост, приемане, пълен мир и покой, любов към всичко.
Най-често, живота ни поднася уроци, именно по смирение, тъй като смирението успокоява егото и ни помага да се върнем към себе си. Като резултат, започваме да усещаме истинската си божествена същност – скритата дълбоко, като в тъмница, зад егото.
Смирението е вътрешно освобождение, щастие, лекота следствие избавяне от тежкия товар, облекчение от намалялата „тъмнина“ на егото, от най-разнообразните ниски качества, от целия негатив, а се ражда душевност, сърдечност, божественост.
Мнозина са наясно, че смирението помага за преодоляване на всякакви уроци с лекота, за приемането на всичко и заобикването му. Когато сме смирени, не сме самотни. В смирението ходим заедно с Бога по земята, с мир в сърцето и душата.
Но мнозина не усещат божествена сила в смирението си, няма радост и щастие от него, мир и покой, любов към всичко, не разбират същността му, тъй като не ги изоставят жизнените проблеми, а се увеличават. Не усещат редом божието присъствие, че винаги се грижи за нас, а ние трябва само да му се доверим.
Така се получава, защото смирението не е истинско, а лъжливо, уловка на егото: смирение на жертвата, его-смирение.
Това се случва в моментите, когато си го налагаме насила, за да се успокоим, да се заставим да сме духовни, душевни, спокойни, хармонични, „добри и правилни хора“.
Борим се сами със себе си, а в действителност, не чуваме себе си (душата си, бога в нас), както трябва действително, а постъпваме като всички „добри“, „правилни“, „духовни“ хора, а в нас вътре всичко е против, всичко се съпротивлява, всичко „кипи“. От всичко това, негатива само се натрупва в нас.
Може дълго да се залъгвате така, да се убеждавате, че всичко е наред, да създавате видима хармонии и любов, но рано или късно, това вътрешно разминаване, раздразнение, обида и прочие негатив, се натрупва и просто се взривява. В такива случаи, изплискваме на хората всичко натрупано, устройваме скандал или просто страдаме емоционално, изпадаме в депресия.
Точно така се случва, например, когато някой ви дразни, а вие опитвате да си внушите, че е прекрасен, че е божествено същество, че трябва да сте спокойни и да приемате всички с любов.
Мислите си, че сте смирени, тъй като се проявявате като такива, а в действителност, ви се иска съвсем друго: да осъдите, да критикувате, да поучавате, да изкажете всичко, което си мислите.
Разбира се, в подобно смирение, ниската енергия не изчезва никъде, натрупва се вътре, и рано или късно, просто избликва, а вие изказвате всичко наболяло.
Истинското смирение не е към самата ситуация, не е към човека, а е смирение на самия себе си, на собственото его. Това смирение не е външно, а вътрешно.
Например, ако някой ви дразни, няма смисъл да се заставяте да го приемете такъв, какъвто е, опитвайки се насила да се усмирите.
Необходимо е да намерите в себе си негатива: това, което ви гризе отвътре, например, някакво ваше убеждение, което не позволява да виждате човека прекрасен. То може да предизвиква гордост, високомерие, завист, ревност, гнусливост, нетърпение, обида.
Например, дразни ви аморален начин на живот: пие, не работи, не се грижи за семейството.
В действителност, това е неговия личен опит, душевно желание. Дошъл е за него. Когато му се насити, ще пожелае да се промени – душата ще пожелае светлина.
А в нас се активира гордост, когато осъждаме и критикуваме другите – сравнявайки ги със себе си, с постиженията си и с изминатия път; съжаляваме го, съмняваме се, че ще успее да преодолее всичко.
В действителност, човека преминава това, което е по силите му, но в него има огромна сила. Това е заложено във всеки от нас – нашата божествена част. Когато дойде времето, човека решава: „край, повече не мога така, променям всичко“ – тогава отпушва вътрешната си сила и може да промени абсолютно всичко.
А в себе си трябва да усмиряваме именно своето собствено его, в дадения случай – гордостта и тогава на душата ни ще стане много спокойно и леко, няма да има раздразнение и неприемане.
Ще виждате само душа, дошла за някакъв опит, това е нейния избор, тъй като, опознавайки дъното, обезателно ще пожелае нагоре. Това е съвсем естествено, но когато му дойде времето.
Родни мои, да смирите трябва само егото си, тъй като, то ни пречи да различим истината наоколо, не го усещаме като свое, живеем без Бога.
Смирявайки собственото его, душата ни излиза от сянката и започва да сияе – не само на небесата, а направо в нас, светим отвътре. А хората усещат тази светлина, тя ги привлича с душевната топлина.
Родни мои, нека смирението предизвиква във вас само радост, само щастие, само любов към всичко, безкрайно приемане, доверие към Бога, нашия Творец, а това води до истинското пробуждане на вашето божествено същество.
С любов към всички вас,
Магда.
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/smirenie-istinnoe-i-lozhnoe/
Тя е на 103 и е по-активна от теб!
Тя е на 103 и е по-активна от теб!
26 юни 2019
Джулия Хоукинс е поредното доказателство, че възрастта е просто цифра. Тя е на 103 години, но печели състезания по бягане.
Дамата, която е майка на три пораснали деца, има трима внука и трима правнука, е започва да бяга активно чак, когато навършва 100. Хоукинс участва в състезания по спринт на 50 и 100 метра през последните три години, като преди броени дни взе златен медал и в двете дисциплини на Националните игри за възрастни, проведени в Албакърки, Ню Мексико, предадоха световните медии.
Джулия Хоукинс, която несъмнено е физически по-активна от много от 20-годишните днес, разкрива, че се запалва по леката атлетика на толкова късен етап от живота си, тъй като до преди това е била заета с колоездене – страст, която също открива, след като става прабаба.
Широко усмихната и пълна с енергия Джулия е най-възрастният спринтьор в Щатите, подчертават от списание People.
От медията допълват, че достойната за възхищение дама е не само златен медалист, но и поставя рекорд в своята възрастова група с резултат от 39, 62 секунди за 100 метра. Освен златните медали от миналата седмица тя притежава още редица от състезания по бягане и колоездене. Мъжът ѝ е категоричен, че те са толкова много, че му се наложило да създаде специален шкаф, който да ги побере.
А на въпрос къде намира сили и вдъхновение Джулия, която е и запален градинар, признава, че дългият ѝ житейски път ѝ е помогнал да се убеди в едно – всеки ден е дар от Господ и трябва да бъде използван максимално, а не пропиляван в лежане по цял ден.
https://woman.bg/po-zhenski/tya-e-na-103-i-e-po-aktivna-ot-teb.62079.html