Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7265954
Users Today : 1973
This Month : 113796
This Year : 403673
Views Today : 18707
Who's Online : 38

Духовно усъвършенстване 2

Хроники на петмерните планети в Слънчевата система

Те не пропаднаха… Хроники на петмерните планети в Слънчевата система
Контактьор Michael.O, послание от 16 юли 2019 година

Клавий: Привет, земляни! Искам да ви стисна ръцете в чест на запознаването ни. Аз съм старейшина първи ранга на своята планета Олиола. Тя се намира в пето измерение на Слънчевата система.
Да, да, няма грешка. Не всички планети около Слънцето са погребани под тримерните отпадъци. Наша планета, и не само тя, остана във висшите светове при преминаването ѝ през тъмния участък на галактиката, така наречената Кали-юга. За това ще стане на въпрос днес.
Защо точно, наша планета „остана горе“, а сегашните тримерни планети пропаднаха? Разликата е само една: бяхме подготвени за тъмната епоха. Бяхме наясно, защото вече сме я преживявали. Вече сме били в трето измерение при предишния цикъл на глобалната Кали-юга. И всичките ѝ „прелести“ сме ги опитвали. Както казвате, ние вече сме били изкушавани и сме наясно с този гибелен път. И по тази причина, при поредния цикъл Кали-юга не пропаднахме заедно с другите планети.
Нали, за да пропаднеш в тримерния свят, трябва активно да създаваш зло, което да уплътни светлинната материя до примитивна. Планетите пропадат поради падението на населението си. Те определят траекторията на еволюцията или деградацията си. Нашите непропаднали планети са населени с опитни вселенски души, изпитали на свой гръб, какво е тъмнината. И затова са поддържали високите вибрации на родните си планети с позитивно мислене, с добри постъпки, с думи и радостни емоции. Не са пренебрегнали светлия закон, а са го следвали неизменно, независимо от съблазните и влиянието на тъмните енергии. По тази причина, нито те, нито обитаваните планети, не са пропаднали в помийната яма, в която сте се оказали вие.
На планетите, намиращи се сега на вселенското дъно и ги виждате с физическото си зрение, и в тези далечни времена са били обитавани от древни души, но при локалната Кали-юга, която при вас е започнала 5000 години пр. н.е., са се преселили да живеят на нашите светли планети. Земята, Венера, Марс, Юпитер и всички останали, пропаднали в тримерния свят. Тези мъдри души са се влели в нашите редове, но са по-малката част от населението на Слънчевата система. Защо не сме се уплътнили до физическата материя?
Изначално, когато Слънчевата система се намирала с всичките си планети в пето измерение, планетите били различни: млади и древни. Младите планети са заселвани с млади души, а древните – с по-древни съзнания. На древните планети заселвали не само опитни, преживели тъмнината, но и млади, разбира се, но са били малцинство.
Обикновено, духовните им родители, висшия аз, ги изпраща на планети с по-древни души, за да събират от тях ума и разум, или те самите са се стремили към подобни планети, понеже са им енергийно близки, има резонанс. Това се случва по-скоро като изключение, защото духовните родители разбират, че за душата е по-комфортно и се развива по-добре в обществото на братя по разум, т.е. със също такива млади души. Нали няма да пратите дете на три години в катедрата по ядрена физика? За него е по-комфортно с връстниците си, в детската градина.
Възниква резонен въпрос: младите души по древните планети пропаднали ли са или са запазили нивото? Повечето от тях падат като капки в порой. Но някои, за общо учудване, са успели да задържат нивото, независимо от сътресенията на Кали-юга. Когато дошли черните облаци на галактическата нощ за Слънчевата система, тези енергии били предизвикателство за всички, но особено за младите души. На древните планети са били наясно с опасността на тъмните енергии и сили, и удържали с всички сили божествения си свят в първоначалния, позитивен вид.
На младите души им разяснили всичко най-подробно, плашили ги със тримерните страдания и ги вдъхновявали да бъдат добри и любещи. Те се съгласявали, но без да забележат, започнали да се държат егоцентрично, да проявяват агресия, алчност, лъгали и тъжили. Общували с тъмните сили, а те ги будалкали, предлагайки им тяхната страна под светли предлози. В обществото на древните души били като самозванци, като тумор, маргинали. И духовните им родители ги преселвали при душите с подобни вибрации, т.е. при младото население, на младите планети. Или самото планетарно общество се отказвало от тях, след нравствени престъпления и като наказание, ги пращали на млади планети.
Но имало и съобразителни млади души, които след като се опарили в тъмния океан, веднага го напуснали и се върнали на светлата суша. Достатъчно им било само да опитат плода на злото и веднага осъзнавали гибелния път. Но без наши увещавания и описание на случващото се с душите, паднали в тъмнината, не биха могли да стигнат до такова дълбоко прозрение. Такива души и до сега са тук и никога не са опитали страданията на тримерната плът. Жалко, че са много малко. Младите души са като пластилин: леко се поддават на външно влияние. Както и при вас, младите хора лесно се увличат от обкръжаващата съвременна култура, сляпо следвайки след слепите си кумири.
Най-интересното е, че дори някои древни души, отново паднаха в тъмнината на Кали-юга. Предишният им опит се е оказал недостатъчен. Изживели са всички тъмни страдания, но отново настъпват на същата грапа. Но можем да се радваме за тях – вече няма нито една такава душа в трето измерение на Слънчевата система.
Тези, които четат, може относително да бъдат наречени древни, нали се пробудихте още в началото на прехода. Но когато е започвала Кали-юга, трудно може да бъдете наречени древни. Затова и сте паднали, поради липсата на необходимия опит. При това, колко години трябва да преживее душата, за да бъде смятана за древна? Може да се посочват безкрайно много цифри, но много трудно може да се постигне универсална истина. Затова, нека да наричаме древни души тези, които имат достатъчно опит в тъмнината и потенциално са готови да се откажат от нея, за да направят възнесение. Това е по-вярно определение.
В трето измерение се намират сега само планетите, които никога преди не са преминавали през тъмнината и може да бъдат наречени млади. А в пето са само древните планети, със съответния опит. Боговете винаги съблюдават, на младите планети да преобладават младите души. Нали, ако на древна планета преобладава младото население, тя ще пропадне заедно с тях, макар вече да няма повече нужда от такъв опит. С какво е заслужила като душа това? И каква мъка е за светлата Вселена, падението на такава огромна душа в тъмнината, нали е можело да не пада изобщо? Душите, обитаващи определена планета, определят насоките на развитието ѝ. И ако падат по вибрации, тя също пропада. Затова има вселенско правило: древните планети да са населени с древни души, а младите – с млади. Така се съхранява повече светлина.
Древните петмерни планети около Слънцето са повече от тримерните. Сред древните има две поколения: по-стари и по-млади. Получило се е така, защото Слънцето е създавало планетите на серии. Вашите тримерни планети са третата, най-нова серия, най-„зеленото“ поколение. Разбира се, планетите от една серия не са създадени в един и същ момент, но според космическите мерки, интервалите са малки.
Радвам се на възможността да ви окриля с нови знания! Не се стъписвайте, летете! Дошло е времето да се завърнете в родния си дом – в светлия свят на Бога.
Ваш Клавий – съсед по Слънчева система.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7238-oni-ne-upali-hroniki-pyatimernyh-planet-solntsa

Типичните СМИ манипулации

Типичните СМИ манипулации

1. Анонимен авторитет
Любим прийом за заблуда, активно използван от всички СМИ. Отнася се към така наречената „сива“ пропаганда. Доказано е отдавна, че един от най-ефективните методи за манипулация, е цитирането на авторитет. Авторитетът може да бъде религиозен, политически, учен или от всяка друга професия. Името на авторитета не се съобщава. При това, може да се цитират документи, експертни оценки, свидетелски показания и всякакви други материали за по-голяма убедителност.
Примери: „Учени, на основание многогодишни изследвания, установили…“, „Докторите препоръчват…“, „Източник от близкото президентско обкръжение, пожелал анонимност, твърди…“. Кои учени? Кои доктори? Кой източник? Съобщаваната по този начин информация, в повечето случаи е лъжа. Цитирането на авторитет, прида тежест и солидност в очите на потребителите. Така журналистите не носят пряка отговорност за лъжливата информация. Имайте предвид, щом съобщение на популярно СМИ започва с думите „източници информират“ или „учени препоръчва“, може да бъдете сигурни, че това не е информация, а пропаганда или скрита реклама; при това, създателите на посланието са много далеко от науката, както и от увереност в своята правота.
2. „Банален разказ“
„Банален“ или „обичаен“ разказ се използва, например, за да подготви човека за информация с явно негативно, предизвикващо възмущение, съдържание. В специализираната литература, този метод се описва като спокойно-делови. Ако е необходимо да се приучат хората към насилието, кръвта, убийствата, към всякакви злодеяния, то благообразен говорител, със спокойно лице и равен глас, като между другото, съобщава ежедневно за най-тежки престъпления. След няколко седмици такава обработка, населението престава да се вълнува и от най-чудовищните престъпления и масови убийства в обществото. (Настава психологическо привикване)
Между другото, този прийом е използван по време на държавния преврат в Чили (1973), когато са искали да постигнат безразличие на населението към действията на Пиночет. В постсъветските времена се прилага активно при съобщаване за масовите протести, за действията на политическата опозиция, за стачки и т.н. Например, многохилядна демонстрация на противници срещу действащия режим, разпръсквана от полицията с палки и сълзотворен газ. Жестоко избиване на жени и старци, лидерите на политическата опозиция се арестуват. На следващия ден, журналистите с банален и делови тон, без емоции, така, между другото, съобщават, че е проведена акция на протест, органите на правопорядъка са били принудени да използват сила, арестувани са някои нарушители на общественото спокойствие, против които са съставени углавни дела „в съответствие с действащото законодателство“ и т.н. Такъв подход, позволява на СМИ да запазят илюзията за обективно отразяване на събитията, но в същото време, девалвират случилото се, създавайки впечатление за нещо незначително, не заслужаващо внимание, още по-малко, обществен резонанс.
3. „Дръжте крадеца“
Целта на метода е смесване с преследвачите. Ярък пример е опита на ЦРУ при управлението на У. Колби (1970-те години). Когато започнаха да разобличават тази организация в организиране на тероризъм, убийства, взривове, сваляне на правителства, наркобизнес, агентурни провали, тогава ЦРУ начело с Колби, изпревариха разобличителите и започнаха яростна самокритика, че едва успяват да ги успокоят. Така У. Колби запази ЦРУ.
Този метод се използва и за дискредитиране, когато виновните, усещайки провала, първи надигат глас и насочват гнева на обществото в друга посока. Такъв метод се използва често от „правозащитници“ и „борци с мафията“, които имат задачата да дезорганизират обществеността.
4. Празнословие
Методът „празнословие“ се използва при необходимост да се намали актуалността или да предизвикат негативна реакция спрямо някакво явление. С негова помощ се справят успешно с противник, възхвалявайки го уместно и неуместно, съсредоточавайки общественото внимание върху името му с явно преувеличаване на способностите. Това омръзва много бързо на всички и самото име започва да предизвиква раздразнение. Автори на такъв метод, много трудно могат да бъдат уличени в преднамерена дискретизация, тъй като формално, правят усилия да възхваляват.
По време на избори, този метод се прилага като „информационен взрив“ или масирано „компрометиране“. Целта е, предизвикване на умора и главобол, да лишат избирателите от желание да се интересуват от възможностите на един или друг кандидат.
Този метод на празнословие се прилага често за създаване на „информационен шум“, когато зад потока от второстепенни съобщения, трябва да се скрие важно събитие или главния проблем.
5. Емоционален резонанс
Техниката на емоционалният резонанс може да се опише, като начин за създаване в широка аудитория на определено настроение, с едновременното внушаване на пропагандна информация. Емоционалният резонанс позволява, да се неутрализира психологическата защита, която човек създава в ума си, за да се предпази от пропагандни и рекламни внушения („промиване на мозъка“). Едно от основните пропагандни правила гласи: на първо място трябва да е обръщението към човешките чувства, а не към разума. Защитавайки се от пропагандистки внушения, на рационално ниво, човек винаги може да създаде система от контра аргументи и да неутрализира „спецобработката“. Ако пропагандата е на емоционално ниво, не се задействат никакви рационални контра аргументи.
Съответните прийоми са известни от древни времена. В основата им лежи феномена социална индукция (емоционално заразяване). Работата е там, че изпитваните от нас емоции и чувства – са много социални явления. Те могат да се разпространяват като епидемия, да заразяват десетки, а понякога стотици хиляди хора, карайки масите да „резонират“ в унисон. Ние сме социални същества и лесно възприемаме възникналите в другите чувства. Това е добре забележимо при междуличностните отношения, когато става въпрос за близки хора. На всички е известно, какво означава „да ти развали настроението“ близък човек, и колко лесно е понякога да се направи. Така ругатните наситени с отрицателни чувства, винаги се предават на малкото дете; лошото настроение на единия съпруг се предава мигновено на другия и т.н.
Особено силно, ефектът на емоционалното заразяване се проявява в тълпата – множество от хора, които са свързани с неосъзната цел. Тълпата е свойство на социалните общности, характеризираща се с емоционално сходство на участващите. В тълпата се получава взаимно заразяване с емоции и като следствие – тяхната интензификация.
6. Ефектът на присъствието
Методът е въведен в практиката от нацистката пропаганда. Вече е описан във всички учебници по журналистика. Включва в себе си редица трикове, които да имитират реалност. Използват ги постоянно при „репортажи от мястото на събитието“ и в криминалната хроника, фабрикувайки предварително „реалното“ залавяне на бандити или автокатастрофи. Илюзията за „бойна обстановка“ се създава, например, с рязко дръпване на камерата или пропадане на фокуса. През това време, пред камерата бягат някакви хора, чуват се изстрели и крясъци. Всичко показва, че оператора е под страшно напрежение и снима реална престрелка.
Илюзорното присъствие оказва изключително силно емоционално въздействие и създава усещането за достоверност. Създава се мощен ефект на присъствие, все едно попадаме в страшна действителност, без да подозираме, че това е само евтин трик.
Този метод се използва широко в комерческата реклама – инсценират се специално всякакви „номера“, за да се създаде образа на безхитростни „обикновени“ хора. Особено умиление предизвикват клиповете, в които, поредната „леля Ася“ с гласа на професионална актриса, опитва да възпроизведе езика на „простолюдието“ – със всякакви случайни паузи, с преднамерено запъване, с леки дефекти в произношението, с показна неувереност… Това е примитивен, но много действен метод за „завладяване на аудиторията“.
7. Коментари
Целта им е създаване на такъв контекст, в който човешките мисли да следват необходимото направление. Съобщение за факт се съпровожда с интерпретация на коментатора, който предлага няколко разумни обяснения. От ловкостта на коментатора зависи, кой вариант да изглежда най-правдоподобен. За целта се използват няколко допълнителни прийома. Активно ги използват всички опитни коментатори. Първо, включване на така наречените „двустранни съобщения“, които съдържат аргументи за и против определена позиция. „Двустранните съобщения“, един вид, изпреварват аргументите на опонента и при умела критика създават определен имунитет против тях.
Второ, дозират се положителните и отрицателните елементи. За да изглежда по-правдоподобна положителната оценка, в характеристиките ѝ трябва да се добави малко критика, а ефективността на осъждащата позиция се увеличава с елементи на похвали. Всички критически забележки, фактическите данни, сравнителните материали се подбират по начин, че желаното заключение да е доста очевидно.
Трето, осъществява се подбор на факти с цел усилване или отслабване на изказванията. Изводите не влизат в излаганата информация – трябва да си ги направят тези, за които е предназначена.
Четвърто, манипулация със сравнителните материали за усилване важността, за демонстрация на тенденции и мащабност на събития и явления.
8. Контрастен принцип
Бялото е добре забележимо на чер фон, впрочем, както и обратно. Психолозите винаги подчертават ролята на социалния фон, на който се откроява човек или група. Безделникът редом с работещи, винаги предизвиква много повече осъждане. На фона на зли и несправедливи хора, добрият човек винаги предизвиква симпатии.
Принципът на контраста се използва, когато по някаква причина не може да се каже направо (цензура, опасност от съдебно преследване за клевета), а има голямо желание да бъде казано. В такива случаи, се провокира необходимия извод.
Например, всички СМИ използват широко специално подбиране на темите в новините, провокирайки определени изводи. Особено забележимо е при избирателни кампании. Детайлно, с предъвкване на подробностите, се осветяват всички вътрешни конфликти и скандали в лагера на политическите опоненти.
Един вид, „всички са един дол дрянки“ – сборище от демагози и скандалджии. Напротив, „своята“ политическа симпатия се предлага като сплотена команда от единомишленици, професионално занимаващи се с реални конструктивни дела. Новините се подбират по съответствие. „Лошите“ се ругаят за местата в партийните списъци – „добрите“, в същото време, разкриват дарителска сметка за детска болница, помагат на инвалиди и на самотни майки. Обобщено, декорацията е такава, че, докато едните политици се борят за власт и изясняват отношения, другите се занимават със съзидателна дейност за благо на народа.
Едни СМИ рекламират едни партии, другите – други. По ангажираността на журналистите, може лесно да се забележи, коя финансово-политическа групировка контролира конкретното СМИ.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/tipichnye_manipuljacii_primenjaemye_v_smi/2019-08-06-73676

Излекуване от вътрешната агресия

Излекуване от вътрешната агресия

Живяла някога жена, която попаднала в много сложна житейска ситуация: един човек постъпил с нея крайно несправедливо, нечестно, грубо и нагло. Как да разреши такава ситуация? Как да намери изход от нея? Какъв може да е отговора?
– Както винаги. В поемането на отговорност, – се раздал тих, проникновен и много добър глас.
Огледала се, за да види своя роден ангел-хранител, който винаги идва на помощ в трудна минута. Забелязала, дали го усеща или не, той винаги е редом. Както и сега.
Пазителя продължил мисълта си:
– Щом поемем отговорност за случилото се, веднага идва отговора, а отговора, както знаем…
Подопечната довършила с измъчена усмивка:
– Вътре в нас.
И въздъхнала.
Ангелът я прегърнал леко с крило и промълвил:
– Ако е възникнала агресивна външна ситуация – значи, в нас се е натрупала доста много агресия. За да не разрушава здравето и съдбата, възникват такива възможности за разтоварване. Но излекуването започва при човек, който е решил да намери отговора в себе си.
– Готова съм!
– Добре, тогава, като начало, да обозначим в общи черти, какво представлява вътрешната агресия. Може да бъде:
– Подтисната. Когато се случват ситуации, в които дори на себе си не признаваме, че сме били раздразнени, ядосани, изпуснали сме си нервите. А точно на себе си трябва да го признаем, за да преживеем тази емоция и да я превърнем в по-блага енергия. Тази емоция се натрупва и превръща в доста неприятни събития, които привличаме в живота си. Потиснатата вътрешна агресия е строителния материал за проблемите;
– Като способ за решаване на проблеми, като способ за реагиране на създадена неприятна ситуация. Т.е., когато човек реагира конфликтно, без варианти;
– Като подсказка, резонанс. Някога и аз постъпвах с другите точно така, като този човек;
– Агресивно мислене. Когато гледам на света с презрение, търся във всичко измама, несправедливост, обида. И обезателно намирам;
– Като начин за общуване. Натрупаната агресия се проявява в чести критики, претенции към хората за дреболии, спор заради спора, съсредоточеност върху негативните новини, върху клюките, разговори за негативното, честа „липса на настроение“, крайно раздразнителен, недоверчив и обидчив. Тонът при общуване, поведението, жестовете, избраните фрази и дори мълчанието, отблъскват хората, с които би искал да общува и да има близки отношения.
Нашата героиня, изслушала внимателно посланието на пазителя, размишлява известно време, а след това си признава:
– Пазителю, не намерих всичко описано в себе си. Но как може да се излекува тази вътрешна агресия?
– А нека да започнем направо сега?
– Да започваме!
– Започваме с първа точка – с потиснатия гняв. И така, вземи лист или тетрадка и писалка. Спомни си всички минали ситуации, които и досега предизвикват възмущение, злоба, раздразнение, презрение, злорадство и други подобни.
Спомних си около петнадесет случаи – които дори не ми се искаше да си спомня, дотолкова ми тежеше, а от които и до сега ме тресе, както се казва – като се сетя – трепвам. А за някои, се ядосвам много на себе си.
Ангелът погледна написаното и одобрително кимна, казвайки:
– Отлично се получи. А сега, след всяка своя история напиши – „Прощавам (на теб, на вас, на себе си), това ме е научило на нещо и благодаря, освобождавайки с мир“.
Какво вълшебство се получи… Когато нашата героиня завърши описваните ситуации с тези чудо-фрази, физически усещаше как, като че ли от нея се стича мръсна вода, пада товар от плещите, сърцето се освобождава от затисналия го камък, а главата – от тежки мисли. Усещаше се като новородена.
Ангелът постави втора задача:
– А сега напиши поне двадесет позитивни, мирни начина за реагиране в напрегната ситуация.
Ох, ама че работа. Тъй като, в живота, все още не съм прилагала тези усъвършенствани методи, се наложи да си спомня, какво съм слушала някога на лекции, какво съм чела.
Например: да отложа скандала; да премълча (ако е уместно); да опитам да изслушам, без да прекъсвам; да се поставя на мястото на другия; да смекча тона; да заменя конфликтните фрази с „по-спокойни“; да погледна ситуацията отстрани; да опитам да се договоря, да постигна взаимен компромис; да се науча да общувам благодарение на „аз-съобщения“; да призная, какво чувствам; да поговорим от душа; да променя темата към нещо по-приятно; да намеря, за какво да благодаря; да изясня ситуацията.
Ангелът изучи работата ми и направи коментар:
– За домашно – да откриеш още няколко начина за позитивно реагиране. Сега си спомни, как се отнасяше към теб човека от сегашната ситуация. А случвало ли се е в живота ти, да си постъпвала също като него? Може да е било преди много години?
И си спомних! Имаше и то не един път… Изглеждат дреболии, а толкова истории изникнаха. И там бях небрежна в задълженията си, и тук стоварих всичките си проблеми на един човека, моля, длъжен си. И многократно съм била несправедлива, недостатъчно честна, а също лекомислена, ненадеждна.
– Напиши и този списък, за да минеш през дълбоко излекуване. Срещу всяка ситуация напиши – „Моля прошка за (това и това), сега бих постъпила (по следния начин), научих (конкретно това), благодаря и освобождавам миналото“. Хубаво би било да произнесеш тези фрази на глас, и то не веднъж, според усещането.
И отново се получи чудо. А нали отначало, никак не ми се искаше да правя това задание: имах вътрешна съпротива. Но след това ми олекна, толкова интересно, толкова сили освободи.
– А накрая, още едно задание. При общуване с човек, с който си в напрегнати, в стресови отношения, създавай благоприятна вътрешна нагласа: мислено му пожелай това, от което има най-много нужда, представи си, че вече го има, представи си го щастлив, усмихнат, любим, обичащ, добър, светъл, душевен. При всяко припомняне за него си спомняй и тази подсказка. Ще забележиш, колко лесно ще ти е да общуваш.
Не успяла нашата героиня да помаха на „прощаване“ на своя пазител и получила съобщение от същия този човек, който и помогнал да открие в себе си склада на вътрешната си агресия. Искаше среща.
И знаете ли? Всичко се реши. „Само“! При най-благоприятен за всички начин!
А след този вълшебен за жената ден, в живота ѝ започнаха да се случват истински чудеса, а живота ѝ станал наситен, ярък, интересен, вдъхновяващ и много-много добър.
Желая ви щастие.
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/ninasumire?w=wall236384346_8727%2Fall

Илюзиите в живота или живот в илюзии

Илюзиите в живота или живот в илюзии

Татяна Бреславская, 04.08.19г.
Владика Мелхиседек, искам да ти задам някои въпроси, възникнали напоследък. Една от участниците в нашите медитации, при разговор, започна да се оправдава за отношението си към нещата, защото всичко в живота ни са илюзии и нейния живот не се различава с нищо от живота на другите, че ще се избавим от илюзиите си само след като напуснем този свят, нещо повече – нашите медитации също са илюзорни. Какво ще кажеш по този повод?
Приветствам ви, скъпи мои, в любовта на единия творец! С течение на времето се разкриват всички най-лоши човешки страни и това също е един вид прогрес. Много епохи сте продължавали да дремете и да се припичат като змии на слънце, очаквайки подходящия момент. Смятайте, че е настанал с идването на слънчевите лъчи, слънцето, което се нарича бог и то е във вас! Вие сами се го пробудили в себе си и негодувате поради разпадането на измислените от вас идеали.
Да, всичко е илюзорно в света и няма никаква обективна истина, но през всеки етап, отпадат едни илюзии, а влизате в други. Смятайте го като необходимостта, всяка пролет да сменяте кожата си, при това, с всяка смяна, ставате други. Така че, напуснали едни илюзии, не се връщайте повече към тях, обновете ги и живота ви ще стане много по-интересен, не се „ограничавайте“ в старата кожа.
Когато предния ви отряд се откъсне напред, събаряйки много крепости на всичките тези стари илюзии, бързайте след тях, защото можете да останете сами да се „греете на слънцето“, а това ще е печално.
Що се отнася до илюзорността на медитациите ви, това са илюзии „висш пилотаж“! С тяхна помощ можете да напуснете рамките на обичайното, да ги разширите като обем, което позволява по-голямо осъзнаване същността на нещата и действията, и сами ще започнете да се възприемате по нов начин. Разширяването рамките на съзнанието си, е разширяване на илюзорните граници. Нали може да се каже: заседнал си в илюзиите си и си изостанал от всички.
На тази участничка е предадено също, че нейната „Книга на живота“ още не е отворена. Какво означава?
Означава, че не са ѝ разкрити природните тайни на живота и същността на нещата. Това е пряко свързано с илюзорния кръг, от който не може да излезе. Много често, тази „Книга“ ви я показват насън или при медитации. Когато я видите отворена пред вас, означава, че сте на прав път и пред вас се разкриват божествени истини. Смятайте го като символ за вашето ученичество.
Много често се публикуват информации, че всеки момент за нас ще дойдат кораби и ще ни спасят, защото, земния живот става много опасен и приближава гибелта на всичко живо. А ние – светлинните работници сме заслужили спасение, благодарение усърдната работа на планетата.
Съвсем наскоро, моите наставници ми заръчаха, че трябва да хармонизираме земната ос и планетарното съзнание, а буквално вчера казаха, че моя (наша) задача е „укрепването на земната ос, че има желаещи да унищожат Земята и главното сега е да удържим оста“.
Това е истина, че земния живот се променя и следствие наклона на земната ос, което предизвиква всевъзможни природни катаклизми. Свързано е с появата в Слънчевата система на огромно космическо тяло. Но можем да ви уверим, че този път има шанс да се запази планетарната стабилност, именно благодарение на присъствието ви. Ето защо ви активизират екстрено! А това съвсем не е за да ви изпращат спасителни кораби!
ЦЯЛАТА НАДЕЖДА Е НА ВАС! Светлинния флот ви наблюдава и е готов да окаже всякаква помощ, но само вие, с активизираната си светлинна система, можете да удържите равновесието. Вие сте антените, вие сте акумулаторите и светлинните източници. Вашата система е готова да балансира земното магнитно поле и да удържи оста в равновесие. Все още, дори не подозирате силата на потенциала си.
Скъпи мои, в течение съм, че постоянно ви отвличат от главното, плашат ви и ви объркват, защото има сили, за които е изгодна гибелта на планетата като библиотека на вселенски знания. Съвсем не им харесва, че много от живеещите тук, толкова бързо започват да разбират: КОЕ, КАКВО Е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. За тях не е изгодно да загубят робите си, защото губят хранителен източник.
Скъпи мои, дошли сте на Земята, като преден отряд доброволци. Но никой няма да ви осъди, ако поискате да си идете. Призовете светлинната си команда, ще ви разберат и, разбира се, ще помогнат. Всички светли сили ви изпращат ПОСТОЯННО любовта си, а това е основата на целия живот, не го забравяйте.
Ваш владика Мелхиседек.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1866297

7 негативни мисли отнемащи от красотата и младостта ви

7 негативни мисли отнемащи от красотата и младостта ви

Скорошно изследване на британски учени показва, че негативните емоции, стрес и тъжни мисли, могат да въздействат отрицателно не само върху психоемоционалното ви състояние, но и върху външността.
Бързото повяхване на кожата, посърналия цвят на лицето, бръчките, са непълен списък на резултатите от ежедневната ви умора и пренавиване. Нали не напразно казват, че мирогледа формира мисли, благодарение на които изглеждате привлекателно (или не много) в очите на обкръжаващите.
Жалост към себе си и завист
Запомнете, че „киселото изражение на лицето“, както и постоянното мърморене, че света е несправедлив към вас, не украсява никого, особено жените. Затова не зацикляйте, когато не сте си доспали или не са оценили заслугите ви по достойнство. Свикнете да започвате деня си с нещо позитивно – с любима музика, с лек грим и подходящо облекло. Постарайте се също, да организирате графика си така, че да не си лягате по-късно от полунощ, и да не се будите по-късно от 8 сутринта, да не пропускате регулярните спортни тренировки. Тогава няма да ви остава време и за депресия, повярвайте.
Излишна категоричност
Ако се убеждавате постоянно, че параметрите ви (а и поведението) са далече от съвършенството, навярно, няма да можете да намерите любовта и да бъдете щастлива. Но експертите са уверени, че в повечето случай, всякакви такива мисли нямат нищо общо с действителността, а вие си измисляте проблемите. Опитайте да приемете всичките си нюанси и се съсредоточете върху силните си качества.
Гневът и мислените спорове с обкръжаващите
От ядосването и криенето му от обкръжаващите, няма никаква полза, нито за вас, нито за външността ви. Спомняте ли си представите си, как изказвате всичко, което си мислете за някого? Според психолозите, гневът се отразява негативно на здравето ви, както на психическото, така и на физическото. Затова, преди напразно да нахокате някого, направете дълбоко вдишване и издишване, опитайте да се съсредоточите върху случващото се около вас, като едновременно, помислете, какво ви прави щастливи.
Намиране проблеми там, където ги няма
Не си струва да преживявате заради излишни килограми или външни несъвършенства – всички хора са различни, и ако за едни е недостатък, за други не е проблем. Психолозите са уверени, че много комплекси сте си измислили сами, а това отравя живота ви. Опитвате да се защитите от неодобрението на обкръжаващите, а така се затваряте още повече в себе си. Вместо да издирвате свои недостатъци, най-добре се концентрирайте върху своите достойнства, и как да ги подчертаете. Щом придобиете увереност и вашата външност ще се преобрази кардинално.
Съжаление за преживените години
Младостта отминава и няма как да я спрете. Но със съвременни методи, можете да изглеждате превъзходно, дори и в напреднала възраст. При това, напоследък се наблюдава тенденция, хората на 50-60 години да се грижат за себе си, да водят активен начин на живот и практически, да не отстъпват в нищо на младите. Затова, възрастта трябва да се приема като даденост и да не се изпада в депресия при напредване във възрастта. Психолозите препоръчват да се наслаждавате на момента и да не се ядосвате за глупости.
Ежедневни дела и грижи
Много е сложно, всеки ден да не пропускате най-важните си задължения. Тези грижи не се отразяват по най-добрия начин на външността ви: разсеян поглед, бръчки, торбички под очите, суетене и така нататък. За да не мислите постоянно за стотици неща и да изпуснете важното, психолозите препоръчват специално мобилно приложение, планировчик или гугъл-календар. И нека техниката да ви напомня, какво имате да вършите в един или друг момент, а вие се отпуснете и се заемете с по-приятните неща.
Недоволство от живота си
Увереността, че другите живеят по-добре от вас, е способна да развали настроението ви и да се отрази негативно на външността ви. Психолозите уверяват, че усещането за несправедливост и завист, води до преждевременно остаряване и ви превръща в някакъв темерут (без значение, каква възраст е отбелязана на паспорта ви, обкръжаващите ще ви възприемат като много по-възрастни). За да не се получава така, престанете да се упреквате по всякакъв повод и започнете да цените победите си. И не забравяйте, че, ако искате да промените живота си, трябва да започнете със себе си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/7_negativnykh_myslej_kotorye_zabirajut_vashu_krasotu_i_molodost/2019-08-02-73396

Ключове за анализ на ситуациите

Ключове за анализ на ситуациите

Полезни ключове при анализ на случващото се в живота:
1. Външното е аналогично на вътрешното.
2. Подобното привлича подобно.
3. Започнете да забелязвате, какво се случва наоколо и вътре във вас.
4. Ако нещо наоколо ви прави впечатление и предизвиква някаква вътрешна реакция, то присъства във вас – трябва да си направите извод.
5. Ако нещо не ви харесва в другите, то присъства във вас.
6. Ако избягваме нещо, крием болка или страх.
7. Правейки нещо, присъствайте в действията.
8. Попадайки в някаква ситуация, присъствайте в случващото се. Ако имате желание да избягате, забележете, как го правите.
9. Направили грешка, не се обвинявайте, а си дайте сметка, какво точно се е случвало преди, по време и след, включително мисли, чувства и предчувствия, и си направете извод.
10. Ситуациите се пораждат или привличат от мисли и блокажи.
11. Нашите блокажи са задачата, която трябва да решим в този свят.
12. Ако попадате в една и съща ситуация или боледувате постоянно, преминавате някакъв урок. Какво трябва да разберете от тази ситуация?
13. Вие сте причината за случващото се с вас.
14. Не опитвайте да променяте света или обкръжаващите, променете първо себе си. Когато промените себе си, ще се промени всичко наоколо.
15. Ако разправяте на себе си и обкръжаващите, колко сте се променили, няма промяна, това е маска.
16. Ако казвате на себе си и обкръжаващите, че в някаква област на живота ви всичко е наред, следователно, там е пълен безпорядък. Това е маска. Точно в това трябва да се вгледате особено внимателно.
17. Не разглеждайте даваните ви съвети и предлаганата помощ като намек за недостатъци и неспособност да решите задачата.
18. Когато ви липсва нещо, което искате – или не го искате, или намерението ви да го имате е несериозно. За да получите нещо определено, опишете ясно и отчетливо желаното. Учете се да шлифовате мисловния кристал.
19. Никога не мислете, че хората могат да ви дадат нещо или искате да получите нещо от тях. По този начин губите привлекателност.
20. Забравете стремежа си, да сте силни. Истинската сила е в любовта и вниманието към себе си и обкръжаващите.
21. Мъжът става свободен и способен да действа, когато жената, която го обича, се откаже да го притежава.
22. Мислете върху желаното, не върху нежеланото.
23. Изобилието не идва, защото не ви харесва да живеете в недостиг.
24. Вашето внимание е канал, по който тече енергия, захранваща мисълта. Мисълта е следвана от творческата енергия.
25. Негативните емоции не дават желаното, а само нежеланото.
26. Мечтите и фантазиите ви са показателни за потенциала ви.
27. Въображението надниква зад ограниченията и освобождава потенциала ви.
28. Ако си повтаряте постоянно, защо не може да имате нещо мечтано, никога няма да го получите. Започнете да обмисляте, защо може да го имате.
29. Разглеждайте парите и материалните предмети не от гледна точка удовлетворение на собствените потребности, а като инструмент за самопознание, като по-пълно самоизразяване и реализация на своя потенциал.
30. Фокусирайте се върху желаното, а не върху избавянето на нежеланото. Мнозина не са наясно, какво точно искат, но затова пък, са напълно наясно, какво не искат.
31. Ако не можете да повярвате във някаква възможност, тя никога няма да ви се получи.
32. Постигане на благополучие не е толкова важно, колкото овладяване процеса на неговото създаване.
33. Процесът на израстването е научаването, как да създаването на благополучие в живота си.
34. Дошли сте в този свят за да разширявате съзнанието си, получавайки опит.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_8234

6 навика на егото

6 навика на егото, отнемащи от силата ви

Взели сте решение да се развивате, набелязали сте целите и дори сте нахвърляли план за развитието, дори сте почнали да действате. Но нещо вътре във вас саботира опитите ви да станете по-добър свой вариант. Най-мощният саботаж във всеки от нас е нашето ЕГО. Тази статия е посветена на обичайните му методи за съпротива и лишаване от сили. Това са навиците, които си струва да изхвърлите от походната си раница;-)
Навика да сравнявате
Навика да се сравнявате с някого е капан, отнемащ от времето и енергията ви, подобен е на гира вързана за краката, препятстваща движението ви по жизнения ви път. Докато се сравнявате с другите, отказвате да видите истинския себе си и да приемете своята индивидуалност. Не можете и крачка напред да направите в саморазвитието си. Защото, игнорирате своя източник от вътрешна сила в търсене на външни примери за подражание, в търсенето на кумири, на учители и наставници. На сравнението ви се базира зависимото ви взаимодействие със света. Сравняването е винаги в основата на съперничеството, на конкуренцията.
Навика да конкурирате и доказвате
Много често, зад желанието да „станете по-добри“, се крие потребност от получаване на външно одобрение (от родители, от значими хора и т.н.). поради липса на любов. Но това най-често, е дълбоката част на айсберга, а на повърхността може да се прояви като желание за съперничество и доказване на превъзходство. Такъв стремеж е подобен на наркотична зависимост. Докато непълноценното ви его е единственият ви стимул, ще живеете във вечно състезание. Винаги ще има по-добри, които имат повече. Само че, целта на живота е да бъдеш, а не да съперничиш. Да сте себе си тук и сега, а не по-добър от другия.
„Само нещастният човек опитва да докаже, че е щастлив; само мъртвия опитва да докаже, че е жив; само страхливия опитва да доказва, че е храбър. Само познаващия своята основа, опитва да докаже величието си.“ – Ошо.
Навика да се надявате
Това е невероятно лепкав навик на егото.
Отказвайки да вярвате в себе си, живеете в надежда и очакване. Надявате се, че ще ви подхване течението или ще се появи този, който ще ви пренесе през живота. През цялото време очаквате нещо и не знаете, какво чакате. Вас си плаши живота, но отговорността ви плаши още повече.
А и очакването, в повечето случаи, е в основата на страданията, тъй като очакванията не се сбъдват, а вие се надявате на чудото. Да вярвате и да се надявате, са напълно различни неща. Вяра=действия; Надяването=бездействие.
Навика да „разбирате всичко“
Стремежа да трупате информация в ум си. Информационната всеядност е не по-малко опасна от ядене на всичко подред, на риба и кисело мляко. Коремът ви много бързо ще се разбунтува и ще трябва да заседнете в тоалетната. Такъв бунт се получава и в ума ви, защото анал-из на получената информация води до загуба на време и енергия. Отнасяйте се към информацията много акуратно – всичко хубаво е с мярка.
Да и самото разбиране на нещо, не променя жизнената ви реалност. Това е само теория, трупана в ума, и която може изобщо да не стане практика, водеща до качествени промени в живота.
Навика да се изживявате жертва
Това е много хитра игра на егото. Може да се спотайва зад всякакви маски, и затова се осъзнава трудно, но докато не го направите, няма никакво саморазвитие. Жертвата е винаги позицията на дете (инфантилност), винаги е самооправдание, винаги е обвиняване на някого за собствения неуспех или липсата на резултат при саморазвитието. Докато сте жертва, сте напрегнати, боледувате и губите сили за възстановяване на баланса. Жертвата трябва да изоставите в миналото, а сега да сте Твореца на собствената си реалност.
Навика празнословие
Мисъл-реч-действия. Това е значимата триада в живота на всеки човек. Както мислим, така и говорим, както говорим – обикновено, така вършим. Вслушвайки се внимателно в човека, може да разкажете много неща за него, без да сте гледачка)) Затова е много важно, да обърнете внимание при саморазвитието, на речта си. Умът обича да плете словесни фигури, вкарвайки, понякога, несъвместими думи, създавайки по този начин, вътрешно объркване в себе си. Когато мисълта е ясна, всичко се опакова лесно в думи. Празнословието е реч, празна – не съдържаща действия. Думите нямат съдържание, когато няма действие. Нека в реалността ви да има повече действия, по-малко думи.
Навиците на ЕГОТО, пречещи на развитието, са много, но ако се научите да осъзнавате изброените, ще започнете да заменяте тези навици с по-полезни и разумни – ще си подарите сами възможност да напредвате към желаното.) И да – никога не съжалявайте за нищо!!
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_8227

12 заповеди на оптимиста

12 заповеди на оптимиста:

?1. Не забравяйте да изхвърляте боклука: от кошчето… от главата си… от живота си!
?2. Когато делата ви са зле – просто не ходете с тях.
?3. Когато грешката може да бъде поправена – значи, все още не си сгрешил.
?4. Най-добрия жизнен учител е опита. Вярно, взема скъпо, но пък разбираемо обяснява.
?5. Благодаря на хората дошли в живота ми и направили го прекрасен. И благодаря на хората, които са напуснали живота ми и са го направили още по-хубав.
?6. Винаги ще се намери някой, на когото да не харесва това, което правиш. Нормално е. На всички харесват само котенцата.
?7. Ако някой ви ругае, злобее или ви се обижда: „затиснете“ го с позитива си.
?8. Трябва да подреждате живота си до тогава, докато не започне да ви устройва.
?9. Не искам да ви разстройвам, но на мен ми е добре!
?10. На грапи не стъпвам. Вече танцувам по тях! И с всеки път, все по-виртуозно.
?11. Рецептата за младостта: радвайте се на всяка дреболия и не се ядосвате на всеки негодник.
?12. Най-добрия ден е днес!!!
Автор Назим Осака.
Превод: Йосиф Йоргов
https://pikabu.ru/story/12_zapovedey_optimista_1569449

Как лекуват депресията в Япония

Как лекуват депресията в Япония

Доста отдавна, в Япония, изпаднах в страшна депресия, престанах да се грижа за себе си, станах 75 кг, можех цял ден да седя по пижама, да не се мия по 2 и 3 дни. Дори зъбите си не миех. А след това, дори не ми се живееше.
Научавайки за това, една моя японска приятелка ме заведе в една клиника. И каза, че имат една интересна процедура, след която се променя живота, все едно си се родил отново. Дойде да ме вземе и тръгнах, както си бях по пижама и по чехли. Отидох в центъра в този вид. В Япония въобще не обръщат внимание. Ако щеш, гола ходи. Не им пука. Всеки е зает със своите мисли. Нямат навика, да се интересуват от хората в транспорта или на улицата. Дотолкова са свободни хора.
Стигнахме, попълних бланка. Влизам, в средата на стаята, ковчег. Лекарят зададе няколко въпроса и ми дадоха дрехи за погребение, преоблякох се, изкомандваха да лягам за да усетя, какво усещат умрелите, а когато поискам да изляза, да натисна бутона и ще ми отворят.
Легнах. Вътре имаше странна миризма, но бяха напръскали с освежител. Мек атлас. Ярък цвят. Бисер по края. Лежа и разглеждам ковчега. Вътре се чуваше погребална музика. Виждаше се слаба светлина през процепите.
Усещам, като че ли ме изнасят и товарят в кола. Започвам да натискам бутона. Той се разпадна. Започнах да се възмущавам, да крещя, че не съм платила за това. И изобщо, да не са изперкали? Пътуваме 10 минути. Започвам малко да се задъхвам. След това чувам командата „сваляме“. И ме спускат с въже в земята. И започвам да чувам, как буците топуркат по капака на ковчега. И гласовете стават приглушени. Започвам истерично да крещя с цяло гърло. Да псувам по руски. Мамицата ви. В главата ми милион мисли. Явно съм попаднала на сектанти. И те ме убиват. Ненавиждащи чужденците. И най-вероятно, японската ми приятелка е съучастничка. Ще я убия, кучката. Наистина ме зариват. Започнах още повече да пищя, като свиня в касапница, да ритам с крака. А най-страшното, започнах да се задъхвам. Ридаех и сополите ми течаха по бузите, по ушите. От истерия и страх се изпуснах. Поради теснотията, не можех дори лицето си да избърша. Лежах като дърво. Ръцете по кантовете. В тесния ковчег. Вонеше на урина. Мислех си: „Господи, не искам да умирам“.
Там беше ужасно тясно. Душно. И нямаше въздух за дишане. Започна да ми се вие свят. Имах усещането, че започвам да изстивам. Нали оплесках целия ковчег и лежах в урината си. „Земята е студена“, си помислих. Ридах 20 минути. И вече губех съзнание. Състоянието ми бе ужасно. Започнах да разбирам Гогол и си спомних, че може да се е пробудил в гроба и да е умирал като мен.
Пред очите ми изплуваха минали картинки. Как родих и държах дъщеря си в ръце. Първите ѝ крачки. Плитките, които заплитах всеки ден. О, боже, съвсем бях забравила за дъщеря си. Поради депресията.
Сетих се, че престанах да се обаждам на мама. Помислих, „живота е толкова прекрасен, чудесен“. А аз тук, умирам в ковчега. И ме убиват любимите ми японци. Които толкова боготворях. Ех, японци. Ех, кучета. И изведнъж се отваря капака. Гледам, все още съм в същата стая. А погребението е компютърна симулация.
Плаках още 10 минути. Едва се успокоих. Псувах ги.
А приятелката ми се кикоти. Дадоха ми видеозапис със моята „смърт“. В ковчега имало камери и всичко записали.
След тази процедура отслабнах, разхубавих се. Заобичах живота и повече и през ум не ми минава, че не искам да живея. И депресия нямам вече. Повече не искам там. Искам тук и сега. Точно така! И вие ще заобичате живота.
От Алфия Ханмурзина
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.b17.ru/blog/103179/

Масово просветление не се получи

Тута Майер – Масово просветление не се получи
23 юли 2019 г.

Следствие „езотеричната революции“, започнала преди около петнадесет години, когато милиони послания от „другите светове“, разни практики, просветляващи съзнанието и разкриващи разнообразни центрове в практикуващите, започнаха да се изливат като от рог на изобилието върху неподготвените, но много любопитни хора – а от тогава, множеството правилни и добри думи и понятия бяха извратени и подменени по смисъл, много далечен от истинския.
Хората вярваха на новоизпечените гуру, водещи към „масово просветление“ и малцина се замисляха, защо, през всички времена, истински просветлени са били единици, но това е стигало да променя живота и съзнанието на милиони. А сега милиони се смятат за просветлени, за ангели, за богове, за учители на човечеството, но при това, не успяват да променят собствения си и на обкръжаващите живот.
Не, масовото просветление не се получи.
И няма да се получи, докато противоречи на еволюционните закони.
Но до какво водят тези „нови гуру“ (по-точно, на какво учат тези, чиято воля транслират в този свят)? А учат да се вярва на всичко, което се говори и пише от името на „Възнесените Учители“, и да следват наставленията им, учат да не обръщате внимание на това, което не ви харесва и не съответства на „високите духовни идеали“ (да-да, да не поправяте, да не възвишавате, да не създавате новото, а именно, да не обръщате внимание, да убеждавате себе си и другите, че „в моя свят няма недостатъци, вече живея в други вибрации, където всички са добри и щастливи – и наоколо е само красота“). Нима това не е истинския сън на съзнанието?
С разговори за всеобщото пробуждане и мантрите „единство, мир, любов“ по-голямата част от готовите да се „събудят“, са заспали в поредния сън. И прикривайки се с думите „любов и всеобщо единство“, редиците на „новите просветлени“ допускат съществуването на всякакви извращения (всичко, казват е от Бога), оправдава злото (нали е за благо!) или изобщо не го забелязват, живеейки в измислен свой свят, там, където „го няма всичко това“.
А на кого е изгодно да запълни света с „нови учения“?
Откъде се появиха всичките безкрайни ченълинги, програмиращи слабите умове и съзнания?
Защо бяха пуснати в масите? И до какво води сега?
Да, и колко дълго ще продължи лекуването на „пробудилите се“?
Тута
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2519528611433163&set=a.518324884886889&type=3&theater

Когато невротикът види

Когато невротикът види, че нуждите му не се удовлетворяват

Когато невротикът види, че нуждите му не се удовлетворяват и жизнените закони се отнасят и за него, би трябвало да съобрази и да престане да се самозалъгва. Но и в този случай, поврътливото самолюбие намира изход. В такава ситуация, невротикът вярва, че несбъдналите се желания са доказателство само за едно – животът е несправедлив! И просто трябва да продължи да настоява на идиотските си изисквания към съдбата. Нали такива изисквания са „гаранция“ за бъдещия успех!
А когато тази „гаранция“ попадне под съмнения, невротикът се ядосва. Не иска да забележи безпереспективността на напрегнатото самозалъгване. Може да се досеща, че се самозалъгва, но продължава упоено да следва „сделката“, защото, вредата от самозаблудата е нищожна в сравнение с бъдещата слава!
Нездравите претенции към съдбата, не само предизвикват безкрайни терзания, но и лишават от мотивация да действа със свои сили. Своите сили, при такава нагласа, просто се изтощават, а способността за вземане на решения и следването им, постепенно атрофира. В крайна сметка, безсмислено се ядосваш на съдбата, че не изпълнява задълженията си по договора, който въображаемо си сключил с нея.
Игор Саторин.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kogda_nevrotik_vidit_chto_ego_zaprosy_ne_vozdajutsja/2019-07-19-72705

Светлинното семейство

Светлинното семейство:

Съществуват такива от вас, които действително имат контакт с непознатото, с мистическото и извънматериалните разумни явления, потапяйки се непосредствено в иреалното поле на съзнанието си.
Съществуват такива, които предлагат желаното за действително, постоянно измисляйки и преувеличавайки психическите си способности, опитвайки да подчертаят своята значимост на ниво его.
Бъдете внимателни през новото време с качеството на получаваната духовна информация.
Мнозина възнамеряват просто да ви водят за носа, предлагайки на вниманието ви повърхностни фокуси вместо истински чудеса.
Изработете си особено различаване и прецизност към постъпващите енергии.
Различавайте божествената мъдрост от истеричния писък, маскиран зад демонстрирана благост и уморителни мъдрости на разни псевдоучители и лъжепророци…
Трябва с всички сили да възродите в себе си самостоятелен духовен инстинкт, позволяващ да различавате евтината сензация от полезната енергийна информация.
Възраждайте с всички сили психическото си усещане…
На първо място: духовната информация трябва да бъде полезна за вашето развитие, да подпомага разширяването на менталния кръгозор и сърдечните вибрации.
Изключвайте всяка манипулация на душата ви, зарежете всякакви видове фобии на ума си, избягвайте всяка хитра схема за стагнация на духа ви…
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_8067

Хората ги манипулират като плъхове

Хората ги манипулират като плъхове

Паразитите манипулират човешкото съзнание с помощта на лъжата.
Паразитите ни дресират (манипулират съзнанието ни) точно по същия начин, както дресират плъхове. Занимават се с разчовечване на хората и довеждането им до животинско състояние. За да оцелеете, трябва да устоите на тези програми…
Историка А.Тойнби
Манипулацията е инструмент за управление на човека, следствие на която, управляемото лице не би постъпило или би се въздържало от действия.
Лъжата е естественият спътник и най-честия маркер на манипулацията, защото опитите да управляват хората, без тяхно съгласие, неизменно се натъква на съпротива. И в този случай, пред инициатора на манипулацията, има два пътя:
а) да опита да застави за изпълнението, т.е. да сломи съпротивата (открито управление);
б) да маскират управлението, за да не предизвиква възражение (скрито управление).
Морално ли е тайното управление на човека против волята му? Зависи от морала на управляващия. Ако целта му е да получи лична изгода за сметка на жертвата, безусловно, е аморално. Но тъй като манипулирането с добри намерения е по-скоро изключение, отколкото правило, смятаме, че манипулирането е управление на човека против волята му, даващо едностранни преимущества на манипулатора.
Затова, манипулирането е скрито управление, нанасящо вреда на жертвата (материална или психологическа).
Манипулирането е невъзможно без създаване на съответните условия, описани в книгата „Просветено сърце“ на Бруно Бетелгейм (Bruno Bettelheim), от която може да се цитира цял регламент за манипулиране, състоящ се от следните правила:
Правило 1. Застави човека да се занимава с безсмислена работа;
Правило 2. Въведи взаимоизключващи се правила, нарушаването на които е неизбежно;
Правило 3. Въведи колективна отговорност;
Правило 4. Застави хората да повярват, че от тях не зависи нищо;
Правило 5. Застави хората да се правят, че не виждат и не чуват нищо.
Правило 6. Застави хората да престъпват последната вътрешна черта.
Абсолютно неосъзнато, но не по-малко настойчиво, манипулатора винаги опитва да създаде конфликтна атмосфера, когато homo homini lupus est (човек за човека е вълк) и не съществува понятието „свой“. За да постигне всичко това, трябва да пречупи нравствеността. Показател за пречупената нравственост е поведението, когато човека предава и заяжда най-близкия.
Дресировка на плъхове
Най-ярък и пълнокръвен пример за манипулиране, който днес се практикува повсеместно върху homo sapiens, прилаган от най-древни времена при борба с конкурентите, са плъховете:
„Тези животни, на първо място, са известни със невероятната си способност за оцеляване. Основата на тази жизненост е в социалната им сплотеност. Те се занимават колективно, помагат си едни други, защитават се при възможност, отнасят ранените. Плъховете се държат като единен организъм. Бързо обменят информация, бързо предупреждават за опасност, предават си защитни навици. В такова поведение не съществува индивидуална изгода. Защитният механизъм има нравствена природа“.
Експериментите, проведени от американски биолози са показателни, че плъховете помагат целенасочено на попадналите в беда и дори споделят с тях лакомство, което биха могли да изядат сами. Плъховете се освобождават едни други от капаните, дори в случаите, когато освободения се оказва в друго помещение и наблюдаваното просоциално поведение не може да се обясни с желанието да се избавят от самота. Очевидно е, че хванатия предизвиква в плъховете отрицателни емоции, от които могат да се избавят само, ако му помогнат.
Един от най-ефективните начини за борба със плъховете е основан върху разрушаване на защитата. Тъй като, защитата е основана на нравствеността, способа разрушава нравствеността. Невъзможно е всеобщо разрушаване на нравствеността. Може само при единици, и то не изведнъж. Разрушават я постепенно. За целта, създават условия, когато рационалната логика придобива решаващо значение. Главното е, да се направи първата крачка – действието, което е било абсолютно табу.
Вземат голям силен плъх, държат го продължително гладен, а след това му подхвърлят току-що убит плъх. След известни съмнения, изяжда мъртвия събрат. Рационалната логика подсказва: това повече не е събрат, това е храна. На него му е все толкова, а аз трябва да оцелея. Затова, трябва да се наям.
При втория експеримент, нивото на безнравственост се повишава още повече. В клетката подхвърлят полуживо животно. Новата „храна“ все още е жива. И отново, рационалната логика подсказва решение. Той ще умре, а аз трябва да оцелея. И плъхът изяжда себеподобния, който, практически, е жив.
Третият път, в клетката подхвърлят напълно жива и здрава „храна“, слабо плъхче. При силния плъх отново се включва рационалната логика. Няма какво друго да се яде, какъв е смисъла да загиват и двамата? И оцелява най-силния.
На плъхът, всеки път, му е трябвало все по-малко време за вземане на решение. При това, нивото на безнравственост, всеки път е по-голямо. След известно време, плъхът изобщо не се замислял повече – отнасял се към себеподобните като с храна. След като получи нов плъх, веднага го изяжда – нравствеността била разрушена. След това го върнали в общество, откъдето са го взели и вече бил съвсем егоистично същество. Но обкръжаващите се доверявали напълно. А плъхоеда вече не търсел друга храна.
Дресировка на хората
Точно по същата схема от практиките за борба с плъховете, става дресирането на потребителите. Логика е проста. Потребителското общество изисква потребление. Всякакви ограничения на потреблението е опасно и подлежи на незабавна и безжалостна утилизация. Всичко, пречещо на потреблението, направо в пещта. Живей днес! Вземай от живота всичко! Обичай се! Деца? Не сега, по-късно, някога… а най-добре – никога. Родителите? Отживелица! В старческия дом.
Потребителското общество учи: в природата няма свои. Всичките са потенциална храна. Най-достъпни са тези, които те смятат за близък. Дори не подозират, че ги смяташ за храна.
Човешката същност се противи естествено на такова поведение. Задейства се тежката артилерия:
Колко милиона телезрители застават пред екана на предаването „Последен герой“! А нали парадигмата му е абсолютно людоедска – попадайки в екстремални условия, там, където би трябвало да са сплотени за да оцелеят, хората са длъжни всеки ден да „изядат“ един от „събратята по нещастие“. Технологията за отглеждане на канибали е възпроизведена до най-малки подробности – всичко е насочено за разрушаването на нравствеността.
Свои не може да има, дори в семейството. Особено – в семейството! Може да се полюбувате на подхода – задайте въпроса на търсачката „как да стана курва“ и се полюбувайте на заглавията:
„Искам да съм курва! – Пособие за истински жени“;
„От полов парцал до мечтана жена“;
„Отдавна отминаха времената, когато „курва“ звучеше оскърбително“.
И текстове под такива заглавия:
„Предизвикваща мъжките желания и ненавистта, а понякога и завистта на жените – напредва по живота леко и непринудено, без много да се замисля и да съжалява.“
„Ако сте готови да продължите, без угризения на съвестта и ясното осъзнаване, че не се отнася до вас, че не ви е нужно – тогава напред, смело тръгнете към мечтата си!“
А като естествено продължение, обучение – конкурси за красота, които много ми се иска да нарека „конкурси за плъхове“, както и всевъзможни варианти на реалити-шоу, където се смята за главно достойнство умението своевременно да стреляш в гърба на ближния и да се утвърдиш на върха.
Нищо лично – само бизнес
Същата философия, лесно и безпроблемно се пренася и в икономиката, където, толкова необходимата кооперация и взаимна подкрепа се заменя с канибалското: „Нищо лично – само бизнес“. А разбира се, и в политиката, където, тихомълком, бавно но сигурно, както възпитават плъхоеди, политтехнолозите отглеждат канибали:
„Първия етап, изяждане на труп, е обещаване на неща, чието изпълнение е нереално. Логиката: ако не обещаваш, няма да те изберат. Ще изберат друг, по-лош от теб, но обещаващ. Щом, при всички случаи, обществото ще бъде излъгано, но в единия случай ще се окажеш глупака, а в другия случай, ще си в числото на избраните, по-добре, да е втория вариант.
Аналог на втория етап при унищожаването на нравствеността, изяждането на полужив събрат, е търговията с местата в своята партия. Логиката също е разбираема, за изборите са необходими пари. Ако се правиш на „ученичка“, парите ще вземат конкурентите. В крайна сметка, някой ще вземе парите и ще бъде избран. След като е неизбежно, най-добре да съм аз.
Третият етап, изяждане на жив и здрав събрат – лобиране на закони, които са във вреда за хората. Логиката е същата. Ако се откажеш от прекия грабеж, ще го направят други. Канибалския закон, все едно ще мине, по-добре, да не изпускам шанса.
Като следствие, днешния политически сектор представлява сборище от „плъхове“, в последен стадий на деградация. За тях няма нищо свято, нищо лично, само бизнес. И този процес не може да бъде спрян. Той се усъвършенства, подчинявайки се на рационалната логика“.
А при търсене в търсачката „политиците за народа“, очите ти се разминават от циничните откровения на властта: от инфантилното „как може да не обещаеш“ до канибалското „народа е добитък, който има нужда от ясла“. Всичко е правилно. Всичко е закономерно. Храната не трябва да се обича, защото няма да можеш да я изядеш.
Проблемът на канибалите са два, но глобални и нерешими.
1. Канибалът се страхува постоянно. Защото, изяждайки ближния, рискува постоянно да се окаже главното блюдо. Дори зъбите да са ти здрави и да имаш хищнически инстинкт, не дай бог – да оставиш гърба си незащитен, не дай бог – да се отпуснеш за малко… Някъде, съвсем редом, броди друг канибал с по-мощна челюст и оглежда много внимателно обкръжаващите, избирайки неопитните… Затова, нищо чудно, че олигарсите имат такива напрегнати лица, лица на осъдени да бъдат изядени живи.
2. Възпроизводството на канибалите се поддържа постоянно, защото сами не се размножават, но прекрасно се възпитават. Но поддържайки такова възпроизводство, се повишава конкуренцията за място под слънцето.
А тези, които още не са готови да ходят по трупове? Какво да правят? Как да оцеляват в условия, където, количеството канибали в мегаполиса, превишава квадратните му метри? Във филма „Пришълецът“, извънземния звяр се разпознава външно лесно, а тези изглеждат, държат се и дори миришат като истинските, дори по-добре. И ето главният, ако дори не е единствения маркер, който отличава канибала сред обикновените хора – болезнената страст да манипулира обкръжаващите, с причина и без. Имащия очи ще забележи.
Плъховете срещу плъхоедите или, как се съпротивлява природата
„Когато в обществото на плъховете не остане съмнение, че сред тях има „вълк в овча кожа“, просто напускат мястото. При това, в 100% от случаите. Животните се страхуват да не се заразят от флуидите на трансформирания плъх. Страхуват се да не станат същите. Инстинктивно усещат: ако в съзнанието им проникнат нови нагласи, обществото им ще стане без спирачки, общество от предатели, общество от потребители. Безнравствената атмосфера разрушава социалната защита и загиват всички“.
Примерно, засега неосъзнато, на ниво рефлексия, се демонстрира от човешкия социум. Дауншифтинг, т.е. съзнателен преход от по-осигурените слоеве, където количеството канибали са повече, към по-бедните, където са рядко явление – това е инстинктивното, но абсолютно вярно подражание на природната мъдрост в обществото на плъховете. Още повече, дауншифтинг не е ново явление. Диоген, Диоклетиан, Лев Толстой са най-известните съзнателни дауншифтери.
Днес, инстинктивните дауншифтери са огромна част от младежите, които отказват да се включат в „състезанията“ за кариера и пари. На тях им е скучно да се занимават с дребни интриги при борбата за мястото на 4-тия помощник на 5-ия менажер. Искат свобода от дресьорите на плъхове. Всичко това е все още неосъзната рефлексия, но и сами разглеждат проблема с оцеляването на цивилизацията.
Напълно е възможно, да се намери и по-ефективно лекарство. Трябва да се намери. Поне, защото егоизма, въпреки уверенията на мизантроп-хедонистите, изобщо не се поощрява от природата:
„Открихме, че еволюцията ни наказва, ако сме егоистични и жестоки“, казва водещия автор на изследването, професорът по микробиология и молекулярна генетика Кристоф Адами. „В краткосрочна перспектива и против някои специфични опоненти, някои егоистични организми могат да получат преимущество. Но егоистичното поведение не получава подкрепа в мащабите на еволюцията“.
Статията с резултатите от изследването е била публикувана в списание „Nature Communications“ и е основана върху теорията за игрите, която се използва в биологията, в икономиката, в политологията и в много други дисциплини. По-голямата част от това изследване, през последните 30 години е била концентрирана върху произхода на кооперирането, понеже е забелязано при много жизнени форми, от едноклетъчните организми до хората.
Авторите на това изследване, Кристоф Адами и Аренд Хинтц имали съмнения, че следването стратегията на нулевата детерминанта (ZD), фактически унищожава кооперацията и поражда свят, пълен с егоистични същества. Затова са използвали компютърни изчисления, за да проведат стотици хиляди експериментални игри, и открили, че ZD-стратегиите не са може по никакъв начин да са породени от еволюцията. В същото време, такива стратегии дават преимущество, когато се прилагат против опоненти, които не ги използват, но действат лошо против други ZD-играчи.
„В еволюционна ситуация с разни стратегии, ви е необходима допълнителна информация, за да се различавате точно един от друг“, казва Адами.
„Единствената надежда за оцеляване при ZD-играча е разбирането, кой е опонента му“, разказва Хинтц. „И дори, ако ZD-играча печели, докато не останат само ZD-играчи, в дългосрочна перспектива, ще трябва да изоставят егоистичните си стратегии и да станат по-кооперативни. По този начин, престават да са ZD-играчи.“
Сътрудничеството е неразделен признак, както за човешкото общество, така и за животинския свят. Мравките живеят на колонии. Лъвовете ловуват колективно. Пчелите се трудят за всички и дори загиват, защитавайки кошера.
Конфликтът между индивидуалните интереси и обществената полза е озадачавал учените много десетилетия. Трио изследователи (освен Флат, в него бил математика Тимоти Килингбек и швейцарския програмист и популационен биолог Джонас Бери (Jonas Bieri), разработило уникален, не приличащ на нито един друг модел, който, теоретически, е способен да обясни ползата от сътрудничеството. Според изчисленията им, алтруистите не просто оцеляват, но процъфтяват и поддържат своята численост в далечна перспектива. Достойнството на новия модел, според главния създател Флат, се крие, преди всичко, в необикновената простота и едновременно, в универсалния подход, който може да се прилага при сътрудничество на всички биологически нива „от бръмбърчето до човека“. (Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.)
В същото време, американския антрополог Самуел Боулс (Samuel Bowles), обобщавайки всички достъпни археологически и етнографски данни, е стигнал до извода, че нивото на междогруповата агресия при палеолитичните ловци-събирачи е било доста високо, за да бъде разпространена в човешката популация гените, отговорни за вътрегруповия алтруизъм. Независимо, че носителите на „алтруистичните гени“ са загивали по-често и са оставяли по-рядко потомство в сравнение с егоистите, все пак са успели да се разпространят, ако самоотвержени герои-алтруисти са повишавали шансовете при война със съседите.
А, ако съвсем деградираме, ще се учим от нашите малки братя:
Експерименти с малки деца и млади шимпанзета показали, че и едните и другите са готови безкористно да помогнат на човек, попаднал в трудна ситуация, ако успеят да разберат, каква е трудността, и как да я преодолеят. Безкористният алтруизъм при шимпанзетата е зарегистриран за пръв път в строг експеримент. Предишните такива опити се проваляли, защото, за да демонстрират алтруизъм, шимпанзетата трябвало да споделят храната си. Но този път, експериментаторите не искали такива ужасни жертви и всичко се получило. (Felix Warneken, Michael Tomasello. Altruistic Helping in Human Infants and Young Chimpanzees // Science. 2006. V. 311. P. 1301-1303.)
Надявам се, да се получи и при нас.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ljudmi_manipulirujut_kak_krysami/2019-06-30-71828

Красотата не иска пари

Красотата не иска пари, трябва и акъл – разберете го

Тя e хубава, секси и успешна, но каква е нейната тайна и защо аз не съм като нея? Това е въпросът, който много от нас си задават, без да осъзнават, че тайната на красотата рядко се крие в скъпата козметика и модерните дрехи. За красотата трябва първо акъл, другото е на втори план, казваше баба ми. Още помня как тя повтаряше, че няма умна жена, която да е грозна и обясняваше, че даже и да не се е родила най-голямата хубавица, една акълна жена може да постигне в живота си много. И то не само с визия, а с възпитание и поведение.
Именно в това е и тайната на успелите дами. Те изглеждат „скъпи“, щастливи и красиви не защото са се родили такива, а защото са се борили да бъдат това, което са. Но да си го кажем честно – Коко Шанел не е била голяма хубавица. Дали обаче днес тя е икона, която вдъхновява поколения жени – определено да.
Затова, може и да звучи банално, но нека го кажем: красотата идва отвътре. Тя се оказва в много по-голяма степен отношение към ежедневието ни, отколкото физически показател в сантиметри на гръдната обиколка, дължина на бедрата или пък цвят на косата. Защото когато една жена е убедена, че носи в себе си красотата, никой не може да забележи несъвършения ѝ нос, нали? Просто защото около нея се носи аурата на личност, която е много повече от симетрично лице и добре почистени вежди.
И все пак, какво прави красивите и успешни жени по-различни от останалите? Ето няколко правила, които те спазват. Научете се да ги прилагате в живота си и ще бъдете една от тях:
Те знаят кога да кажат „Не“
Успешните жени имат една голяма тайна. И тя е, че повечето от тях са научили тежкия урок на думичката „Да“. Тя е прекрасна, само че с едно малко изключение – не винаги трябва да я казваме, особено когато се налага да отстояваме личните си желания и нужди. Всъщност да кажеш „Да“ понякога е наказание, което сами причиняваме на себе си от неудобство да заявим личното си мнение и желанията си. Именно това различава успешните и доказали се жени от останалите. Едните са готови да се съгласят с почти всичко, а другите често използват думата „Не“. И са щастливи.
Те държат на качеството в живота си, не на парите
Да живееш качествено е умение, което успешните жени са усвоили добре. И тук изобщо не става въпрос за пари, а отново за отношение. Веднага давам пример с нещо съвсем елементарно като къса лятна рокля, например. Жените, които знаят какво искат от една дреха са наясно, че материята е изключително важна. Затова биха вложили определена сума в рокля от 100% памук, вместо да дадат същите пари за нещо много модно, много актуално и в много крещящ цвят, само че от изкуствена материя.
Чудите се каква е разликата? Ами в качеството. Памучната дреха е по-качествена, защото е от естествен материал, а това помага на кожата да диша и не предизвиква неприятна миризма при изпотяване. Успешните жени са такива, защото залагат на качеството, а не на тенденциите, и прилагат това правило във всеки малък избор, който правят в живота си.
Те държат на здравето си, затова са красиви
Красотата понякога е и здраве, не бива да го забравяме. Когато тялото ни е в кондиция, колагенът в организма ни е в нужните количества и всички витамини и минерали са набавени, тогава тялото ни излъчва жизненост, здраве и красота.
В забързаното ни ежедневие, обаче, често пропускаме някое хранене или пък постоянно нямаме време за спорт и движение. От това страда целият организъм, синтезът на определени хормони се забавя и резултатът е видим – повехнала кожа, чупливи нокти и коса с цъфнали краища.
Цвета Герчева
https://woman.bg/krasota/krasotata-ne-iska-pari-tryabva-i-akul–razberete-go.62250.html

Йога Бхаджан

Йога Бхаджан:

Ако имате поне малко мъдрост и при вас дойде човек с беда, вие го възвисявате, усмихвате му се, благославяте го и се молите за него. С други думи, споделяте това, което имате. Това е всичко!
Духовността не да стоите на челна стойка с часове в йога-асана. Висшата сила е в смирението и скромността.
Усмивката ви съдържа най-велика сила.
Ценността не е в завоюването на целия свят.
Красотата е в споделянето това, което имате с целия свят…
Вашата най-голяма цел е в осъзнаването, че всичките ви слабости са покрити от Бога.
Вашата добродетел принадлежи на обкръжаващите.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7973

Шаблонно и съзнателно мислене

Шаблонно и съзнателно мислене

За човек, който е на етапа шаблонно мислене, е характерна вярата, че света е „обичайно“ и като цяло, малко или повече, разбираемо явление. Шаблонната личност не се доверява на новата информация, противоречаща на тази „вяра“, само защото е убедена, че мирогледа ѝ е окончателната реалност.
Шаблонната личност не забелязва реалността, защото е затънала в собствените си фантазии за живота. Това явление се нарича още „отъждествяване с ума“. Шаблонната личност се отъждествява максимално с ума и почти не различава, кое е фантазия, а кое реалност. Шаблонната личност не знае, какво иска в действителност и бърка стремежа си с колективното очакване.
Но независимо от всичко това, шаблонната личност може да се ориентира добре в социалния свят, защото „правилата“ му са базирани точно на условните шаблони, които е склонна да следва шаблонната личност, без „излишни“ въпроси. Темата на подобни илюзии е една от главните.
Шаблонната личност най-често е в непрекъснато напрежение, защото живее в разрез с вътрешните си потребности. Вместо да съответства на своето естество, шаблонната личност се старае с всички сили да съответства на колективния шаблон. При това, съвсем не е важно, дали е на социален колектив или на някаква секта, шаблонната личност не обръща внимание на вътрешните си пориви, не вижда своя път, а опитва постоянно да се нагоди към колективните изисквания, за да съответства на чуждите идеали.
Получава се така, защото шаблонната личност е удовлетворена от живота си, когато усеща одобрението на колектива, към който принадлежи. Шаблонната личност вярва на шаблоните и без тях, живота изглежда плашещо неизвестен.
Съзнателната личност
Когато говоря за съзнателност, нямам предвид духовно-просветени аватари, избавили се от всички концепции. Става въпрос за простосмъртни, които разбират условността на стереотипите.
Всяка страна си има своя култура, свои уникални стереотипи, и разглеждайки ги разбираш, че това е действително, една голяма условност. Съзнателният човек разбира, че живота може да е много разнообразен. Можем да живеем, както си изберем, каквото ни се иска. Можем да живеем във всяка точка на света и да се занимаваме с всякакви занимания. Когато няма привързаност към шаблоните, започваш да разбираш, че колкото и да е илюзорен избора, практически, от него зависи всичко в живота.
Може да се заключи, че съзнателната личност, просто се самоутвърждава, опивайки се от неординарната си оригиналност. Случва се и така, но подобно поведение, е много по-свойствено на шаблонната личност, очакваща одобрението на авторитетната за нея аудитория.
Казано по-просто, съзнателният човек, в действителност, живее, както му се иска, защото е наясно, че няма нужда да съответства на нечии очаквания. Шаблонната личност не осъзнава желанията си, но вярва, че иска същите неща, които пропагандира колектива като заветни цели.
Ако шаблонната личност, в решенията си, се основава на локалните стереотипи, натрапени от общественото мнение, съзнателната личност е отговорна за живота си и за решенията си. Такъв човек не опростява собствените си решения с кодекса на колективните шаблони и очаквания, а сам избира предпочитанията си в живота.
И в този случай, може да се получи много интересно нещо. Когато изчезне мотива да съответства на обществения идеал, т.е., когато човека повече не се опитва да се прави на добър в чуждите очи и не се страхува да решава сам, може да усети огромно облекчение, все едно, най-накрая, се е избавил от всички вътрешни лутания и терзания и се измъква на свобода от заточение, а пред него се разкрива многообразие от възможности.
Целите могат да останат. Желанието да си добрия в очите на обществото, може да се смени с фино самоутвърждаване в собствените си очи. Но постепенно се проявява вкус за живот, свободен от цели. За това вече писах в статията „Игри за възрастни“. Същността на такъв ефект е, че когато целите престанат да са важни, вниманието се насочва към спонтанна дейност, която не е интересна като цел, а като процес. С други думи, човек избавил се от шаблоните, е способен да се радва не само в бъдещето, при осъществяване на запланираните желания, но още сега – от самия жизнен процес.
Шаблонната личност не забелязва процеса, защото е съсредоточена върху целите, които се подчиняват на колективното одобрение. Т.е., с каквото и да се занимава стереотипния човек, е удовлетворен само при постигане на целите. Съзнателната личност е способна да получава удовлетворение от процеса, защото, одобрението на колектива не е токова важно, колкото възможността да се занимава с нещо свое.
Ако шаблонната личност избере да стане съзнателна, просто опитвайки да се занимава с „любими“ неща, попада в задънена улица, защото любимите занимания се диктуват от стереотипите, и еднократните акции за личностна трансформация, обикновено, не дават нищо.
Ние ставаме съзнателни, когато сме наясно с истинските мотиви за действията си, когато престанем да манипулираме, когато се учим да виждаме и казваме истината, когато самите сме израз на тази истина, когато сами избираме, как да живеем. Ставаме съзнателни, когато не се страхуваме от чувствата и желанията си и престанем да ги маскираме с красиви, социално приемливи маски.
Практиката на съзерцателна осъзнатост, при това не губи ценността си, а действа като „буст“ – психически усилвател, благодарение на който, всички жизнени уроци се усвояват по-интензивно.
Накрая искам да отбележа, че не критикувам изобщо обществото, морала и колективните стереотипи. Склонен съм да вярвам, че всички етапи са необходими за израстване на душата. А когато му дойде времето, продължаваме напред.
Игор Саторин.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/myshlenie_shablonnoe_i_myshlenie_soznatelnoe/2019-07-06-72084

Решение на ситуация

Решение на ситуация. Учителят КутХуми.

Всеки проблем, който ви изглежда нерешим, има своя потенциал да бъде решен.
За целта, трябва да бъде насочен в направлението, което е именно благо за вас в тази ситуация и е необходимо изпълнението на няколко условия.
1. Трябва да сте наясно, че ситуацията има няколко варианта, които да предизвикат решението за ваше благо. Да се вкопчите само в един е недопустим разкош. Позволете да се случи всичко замислено за вас и предоставете свобода на движението.
2. Ситуацията може да се разреши по всякакъв начин и трябва да сте готови за всякакъв резултат. Това също е важно, защото не знаете, кой резултат е за най-голямо благо. Измисления от ума ви, може да е много далеч.
По този начин, всяко очакване ограничава и нарушава свободното движение на събитието.
3. Всичко ще се случи именно тогава, когато е необходимо. С времето, трябва да се съчетаят множество допирни точки на пространствения континиум.
Какво точно означава?
Когато разбирате, че ситуацията, за която сте загрижени, така да се каже, в навлязла в задънена улица – отдръпнете се. Дайте време да се случи необходимото, за което нямате представа, но без него няма решение на ситуацията.
Например – трябва да купите хляб, но, докато не го докарат, не си струва да напускате дома си.
Точно така се случва всичко!
И трябва просто да се отпуснете и с разбиране да премахнете цялото напрежение в полетата ви, което не допуска лесното енергийно движение.
Какво представлява напрежението? Вече споменахме очакванията. Те предизвикват напрежение и уплътняване на всякакви емоции с високо напрежение, такива като: раздразнение, обида, страх, възмущение, неприемане, несъгласие.
Всички те предизвикват мощна съпротива, напрежение и не допускат свободното движение на енергиите в събитийното ниво.
Затова – премахнете напрежението от всичко около вас.
За целта има много начини – може целенасочено да ги изпробвате всички. А може да се отпуснете и да позволите на събитията да се случат, както е замислено от Твореца.
Простото приемане на всички нива, помага за разтварянето на всички граници и премахва напрежението.
Да бъде волята ти.
Волята на твореца е и моята воля.
Освобождавам случващото се – нека да лети и донесе всички необходими блага!
Благодаря!
Всичко случващо се с вас ще е винаги за ваше благо!
Защитата е в сърцето ви.
Ваш учител, Кутхуми.
Приела Авила 15.03.2019
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7125-razreshenie-situatsiy-uchitel-kuthumi

Смирение: истинско и лъжливо

Смирение: истинско и лъжливо

Родни мои, смирението е чудесна божествена енергия, много висока и чиста, която успокоява нашето буйно и агресивно его, прави го тихо и мирно, като любещо домашно същество.
Когато сме в смирение, вътре в нас е много спокойно и леко, пробужда се пълно доверие към душата си, към Вселената, към Бога, абсолютно към всичко.
Това е вътрешна тишина, мъдрост, това е откритост, това е щастие, безгранична радост, приемане, пълен мир и покой, любов към всичко.
Най-често, живота ни поднася уроци, именно по смирение, тъй като смирението успокоява егото и ни помага да се върнем към себе си. Като резултат, започваме да усещаме истинската си божествена същност – скритата дълбоко, като в тъмница, зад егото.
Смирението е вътрешно освобождение, щастие, лекота следствие избавяне от тежкия товар, облекчение от намалялата „тъмнина“ на егото, от най-разнообразните ниски качества, от целия негатив, а се ражда душевност, сърдечност, божественост.
Мнозина са наясно, че смирението помага за преодоляване на всякакви уроци с лекота, за приемането на всичко и заобикването му. Когато сме смирени, не сме самотни. В смирението ходим заедно с Бога по земята, с мир в сърцето и душата.
Но мнозина не усещат божествена сила в смирението си, няма радост и щастие от него, мир и покой, любов към всичко, не разбират същността му, тъй като не ги изоставят жизнените проблеми, а се увеличават. Не усещат редом божието присъствие, че винаги се грижи за нас, а ние трябва само да му се доверим.
Така се получава, защото смирението не е истинско, а лъжливо, уловка на егото: смирение на жертвата, его-смирение.
Това се случва в моментите, когато си го налагаме насила, за да се успокоим, да се заставим да сме духовни, душевни, спокойни, хармонични, „добри и правилни хора“.
Борим се сами със себе си, а в действителност, не чуваме себе си (душата си, бога в нас), както трябва действително, а постъпваме като всички „добри“, „правилни“, „духовни“ хора, а в нас вътре всичко е против, всичко се съпротивлява, всичко „кипи“. От всичко това, негатива само се натрупва в нас.
Може дълго да се залъгвате така, да се убеждавате, че всичко е наред, да създавате видима хармонии и любов, но рано или късно, това вътрешно разминаване, раздразнение, обида и прочие негатив, се натрупва и просто се взривява. В такива случаи, изплискваме на хората всичко натрупано, устройваме скандал или просто страдаме емоционално, изпадаме в депресия.
Точно така се случва, например, когато някой ви дразни, а вие опитвате да си внушите, че е прекрасен, че е божествено същество, че трябва да сте спокойни и да приемате всички с любов.
Мислите си, че сте смирени, тъй като се проявявате като такива, а в действителност, ви се иска съвсем друго: да осъдите, да критикувате, да поучавате, да изкажете всичко, което си мислите.
Разбира се, в подобно смирение, ниската енергия не изчезва никъде, натрупва се вътре, и рано или късно, просто избликва, а вие изказвате всичко наболяло.
Истинското смирение не е към самата ситуация, не е към човека, а е смирение на самия себе си, на собственото его. Това смирение не е външно, а вътрешно.
Например, ако някой ви дразни, няма смисъл да се заставяте да го приемете такъв, какъвто е, опитвайки се насила да се усмирите.
Необходимо е да намерите в себе си негатива: това, което ви гризе отвътре, например, някакво ваше убеждение, което не позволява да виждате човека прекрасен. То може да предизвиква гордост, високомерие, завист, ревност, гнусливост, нетърпение, обида.
Например, дразни ви аморален начин на живот: пие, не работи, не се грижи за семейството.
В действителност, това е неговия личен опит, душевно желание. Дошъл е за него. Когато му се насити, ще пожелае да се промени – душата ще пожелае светлина.
А в нас се активира гордост, когато осъждаме и критикуваме другите – сравнявайки ги със себе си, с постиженията си и с изминатия път; съжаляваме го, съмняваме се, че ще успее да преодолее всичко.
В действителност, човека преминава това, което е по силите му, но в него има огромна сила. Това е заложено във всеки от нас – нашата божествена част. Когато дойде времето, човека решава: „край, повече не мога така, променям всичко“ – тогава отпушва вътрешната си сила и може да промени абсолютно всичко.
А в себе си трябва да усмиряваме именно своето собствено его, в дадения случай – гордостта и тогава на душата ни ще стане много спокойно и леко, няма да има раздразнение и неприемане.
Ще виждате само душа, дошла за някакъв опит, това е нейния избор, тъй като, опознавайки дъното, обезателно ще пожелае нагоре. Това е съвсем естествено, но когато му дойде времето.
Родни мои, да смирите трябва само егото си, тъй като, то ни пречи да различим истината наоколо, не го усещаме като свое, живеем без Бога.
Смирявайки собственото его, душата ни излиза от сянката и започва да сияе – не само на небесата, а направо в нас, светим отвътре. А хората усещат тази светлина, тя ги привлича с душевната топлина.
Родни мои, нека смирението предизвиква във вас само радост, само щастие, само любов към всичко, безкрайно приемане, доверие към Бога, нашия Творец, а това води до истинското пробуждане на вашето божествено същество.
С любов към всички вас,
Магда.
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/smirenie-istinnoe-i-lozhnoe/

Тя е на 103 и е по-активна от теб!

Тя е на 103 и е по-активна от теб!
26 юни 2019

Джулия Хоукинс е поредното доказателство, че възрастта е просто цифра. Тя е на 103 години, но печели състезания по бягане.
Дамата, която е майка на три пораснали деца, има трима внука и трима правнука, е започва да бяга активно чак, когато навършва 100. Хоукинс участва в състезания по спринт на 50 и 100 метра през последните три години, като преди броени дни взе златен медал и в двете дисциплини на Националните игри за възрастни, проведени в Албакърки, Ню Мексико, предадоха световните медии.
Джулия Хоукинс, която несъмнено е физически по-активна от много от 20-годишните днес, разкрива, че се запалва по леката атлетика на толкова късен етап от живота си, тъй като до преди това е била заета с колоездене – страст, която също открива, след като става прабаба.
Широко усмихната и пълна с енергия Джулия е най-възрастният спринтьор в Щатите, подчертават от списание People.
От медията допълват, че достойната за възхищение дама е не само златен медалист, но и поставя рекорд в своята възрастова група с резултат от 39, 62 секунди за 100 метра. Освен златните медали от миналата седмица тя притежава още редица от състезания по бягане и колоездене. Мъжът ѝ е категоричен, че те са толкова много, че му се наложило да създаде специален шкаф, който да ги побере.
А на въпрос къде намира сили и вдъхновение Джулия, която е и запален градинар, признава, че дългият ѝ житейски път ѝ е помогнал да се убеди в едно – всеки ден е дар от Господ и трябва да бъде използван максимално, а не пропиляван в лежане по цял ден.

https://woman.bg/po-zhenski/tya-e-na-103-i-e-po-aktivna-ot-teb.62079.html

 

Какво избягват силните духом

Какво избягват силните духом

1. Не пилеят време за жалост към себе си
Никога няма да ги видите да се оплакват, че обстоятелствата не са били благоприятни или, че някой е постъпил нечестно с тях. Научили са се да поемат отговорност за решенията си и за резултатите от тях, и разбират прекрасно, че живота често е несправедлив.
Излизат от сложните ситуации с ясното разбиране, че са постъпили неправилно и са благодарни за получения урок. Когато нещо не им се получи, казват: „Следващия път“.
2. Не допускат, другите да ги контролират
Знаят, че винаги контролират действията и емоциите си и не допускат да им се месят другите – в това е силата им, преимуществото.
3. Не избягват промените
Не се страхуват от промените и с достойнство приемат предизвикателствата на съдбата. Не се страхуват от неизвестното. Главният им страх е да застинат на едно място и да не напредват. Знаят, че всички промени са шанс да станат още по-добри и да подобрят света наоколо.
4. Не си губят силите с нещо, което не могат да променят
Не се оплакват от задръстванията или, че са загубили багажа си. Не се оплакват от другите, защото са наясно, че са извън контрола им.
Осъзнават, че има ситуации, когато единственото, което могат да контролират, е собственото им отношение и реакция.
5. Не се стремят да са добри за всички
Познавате ли хора, които опитват да угодят на всички? Или хора, които са готови да пренебрегнат интересите си, за да зарадват другите? Нито едно от тези поведения не е правилно.
Силния духом се старае да е добър и справедлив. Той може да каже нещо, за да зарадва другите, но никога не се притеснява да изкаже искрено гледната си точка. Дори да знае, че изказвайки мнение, може да засегне някого, все пак, го прави.
6. Не се страхува от оправдания риск
Силните духом са готови да предприемат оправдан риск. Това е пряко противоположно на безразсъдния риск, без предварителен анализ на ситуацията.
Преди да приемат решение, силните духом обмислят внимателно риска и изгодата, способни са да видят ситуацията като цяло и дори да си представят най-лошия вариант.
7. Не ровят миналото си
Не всеки е способен да освободи миналото си, да признае минали грешки, които вече не може да поправи. Но силните духом са способни да го направят. Знаят, че да го ровят и оплакват е безполезно. Вместо това, хвърлят всичките си сили, да направят настоящето и бъдещето си, колкото се може по-добро.
8. Не правят едни и същи грешки многократно
Всички сме наясно, какво представлява безумието, нали? Когато човека прави едно и също, взема едни и същи решения, надявайки се на по-добър резултат от предния път.
Силните духом напълно поемат отговорност за постъпките си в миналото и са готови да се учат от грешките си, за да не ги повтарят.
9. Не завиждат на чуждия успех
Само силният човек е способен да се радва искрено на чуждия успех. Силните духом не завиждат на чуждите победи, а работят упорито, за да станат по-добри.
10. Не се предават след неуспех
Всеки неуспех е шанс да станем по-добри. Много успешни хора са готови да признаят, че първите им крачки към успеха са били много трудни и са им дали много разочарования. Силните духом са готови да приемат много поражения, но са убедени, че всеки провал носи обогатен опит и уроци, без които не може да се стигне до победа.
11. Не се страхуват от самота
Силните духом умеят да се наслаждават на самотата и знаят, колко ценна е. Използват това време за да размислят и планират. Това не означава, че избягват обществото и нямат нужда от други хора, но са самодостатъчни: настроението и щастието им не зависят от другите.
12. Знаят, че никой нищо не им е длъжен
Силните духом знаят, че независимо от квалификацията и постиженията им, светът не им дължи нищо: нито голяма заплата, нито социален пакет, нито комфортен живот.
Осъзнават, че ако искат да получат нещо, ще трябва да се стараят ден след ден.
13. Не очакват незабавни резултати
Не е важно, дали са тренировки, диета или начало на нов бизнес, силните духом изначално са настроени за дълъг път. Разпределят грамотно времето и енергията си и никога не забравят да отбележат резултатите си през всеки етап. Те са издържливи и разбират, че действително ценното идва с времето.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7695

Как да разпознаете гордостта

Как да разпознаете гордостта

Гордостта отнема от човека много жизнена енергия и сили, и не напразно се отнася към смъртните грехове.
Гордостта е източник за множество пагубни емоции и мисли, а негативните мисли и емоции, на свой ред, водят до болести и страдания.
Човек, желаещ да натрупа лична сила, т.е. жизнена енергия, която е нужна за преодоляване на препятствията, за лесното реализиране на намеренията и работа над себе си, трябва да се избави от гордостта.
Но да се избави, трябва да я разпознава.
Нека да разгледаме най-характерните признаци на гордостта:
. Гордостта, преди всичко, се проявява чрез чувството за собствена непогрешимост и правота, чрез неправилността на обкръжаващите.
Такива хора са с усещането, че винаги са прави, склони са да критикуват, да обсъждат, да клюкарят и обвиняват.
. Следващото проявление на гордостта е жалостта към себе си.
Чувството за собствената важност е скрита жалост към себе си, човекът се чувства нещастен, изпитва боязън и страх от всичко в света, и като защита демонстрира важност, значимост, изобилие. Такъв човек е концентриран единствено върху себе си, започва да играе ролята на тиранин или на жертва, в живота му изчезват концентрирането, трезвостта и уравновесеността.
. Високомерно отношение, снизходителност.
Човекът се поставя над другите, следователно, всички други са нисши.
. Покровителствено отношение към някой/нещо.
Такова проявление на гордостта е редом със снизходителността. Обикновено, когато помагат, изискват благодарност и уважения. От такива хора може да се чуе: „Трябва да си ми благодарен за всичко, което правя за теб!“.
. Унижаване на другите и себе си.
Съществуват хора, които се смятат за неудачници, не способни за нищо, ниски духом, и ако видят някого по-достоен, са готови да пълзят пред него на колене. Но в същото време, ако видят хора, по зле от себе си, ги принуждават да се държат също като тях.
. Проявление на собствената важност е мнението „без мен светът не може да съществуват“.
Такива хора си въобразяват, че всичко се крепи на тях: света, работата, семейството. В този случай, границата между отговорност и собствена важност, е много тънка.
. Прекалено сериозно отношение към себе си.
В човека възниква усещането, че е прекалено важна персона. И това чувство му дава повод да се дразни по всякакъв повод. И когато в живота му нещо не става, както му се иска, може да стане и да си иде. Такава ситуация се наблюдава често при разводите. Всеки от съпрузите смята, че така проявява сила на характера, което изобщо не е вярно, напротив, проявява слабостта си.
. Прекалената важност, на свой ред, поражда друг проблем – човека започва да се съсредоточава върху мнението на другите за него. Зацикля върху проблемите си и говори постоянно за тях, проявява нарцисизъм и самолюбуване.
. Самохвалство.
Чувство за превъзходство над другите. Човекът започва да превъзнася достойнствата си. А го прави за да компенсира комплексите си за малоценност и просто му е необходимо одобрението на обкръжаващите за да се усети значим.
. Отказ от помощ.
Гордият човек не позволява на другите да му помагат. Защото иска да получи всички плодове сам, за да не споделя.
. Желание за слава, уважение и почит, за да се възвиси в собствените си очи.
Хората са склонни да присвояват чужди заслуги и постижения. Но и е им присъща склонността да да създават кумири.
. Мисълта за собствената значимост, че дейността, с която се занимава, е по-нужна и важна от всички останали.
. Съперничество.
Желание за причиняване болка, зло на съперника. Всяка конкуренция води до напрежение, предизвиква агресия, подсъзнателно желание да унизи съперника, което, в крайна сметка, води до сривове и болести.
. Стремеж да укорява хората за грешки, постъпки и действия.
Такъв човек издирва съзнателно човешките недостатъци, наказва ги мислено и го прави гневно, раздразнен и с ненавист. Понякога му се иска да поучава.
. Използване на термини, непознати на другите.
Обикновено, от това страдат учените.
. Нежелание за споделяне на знания.
. Нежелание да благодари и прощава. Обидчивост.
. Нечестност към себе си и другите.
Такъв човек не изпълнява обещанията си, специално заблуждава хората, лъже.
. Сарказъм.
Стремеж към язвителност, към зли шеги, към отровни забележки или грубост.
. Нежелание да признае недостатъците си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_raspoznat_gordynju/2019-06-09-70748

Как да промените живота си

За тези, които са в ямата. Как да промените живота си

Ако ви е тежко и светът ви се руши, дочетете статията докрай. Преди няколко години публикувахме на сайта статията „Яма“. Смисълът ѝ бе, че е невъзможно само движение нагоре. Ако искате сериозно да постигнете нещо значително, неизбежно попадате в яма.
Отначало, с каквото и да се захванете, усещате голям емоционален подем. Бягане, английски, отношения, особено бизнес. Виждате само хубавото и не забелязвате нищо лошо. Но, ако продължите, вашите високи очаквания обезателно се разминават с фактите. Очаква ви жестоко разочарование. Повечето пътници слизат на тази спирка.
А след това? След това, колкото и да е странно, живота прави контролен изстрел, като правило, става още по-зле и по-сложно. Точно това не сте очаквали. На тази спирка слизат повечето от 80% от останалите пътници. Животът проверява за устойчивост.
След това започва най-коварния етап – липса на прогрес или плато. Лесно се разпознава от спортистите. Ако в началото е бил лесно различим прогреса, вече усилията дават само едно и също ниво. Животът проверява търпението ни.
Когато, най-после, уроците са усвоени, когато е избран верният път, разбира се, неизбежно настава подем. И това е с нищо несравнимо щастие. Подемът може да дойде бързо, но може да закъснее няколко години. Зависи, доколко бързо успявате да се променяте, да правите изводи и признавате грешките си, да усвоите уроците. Както разбирате, до него доживяват единици. И това е добре.
Ямата е социален филтър
Как да преодолеете трудностите и проблемите, с които се сблъскват обезателно всеки, който е предпочел да не остава посредствен. Ямата е сблъсък с неадекватността на представите за света с реалността. Именно ямата, а нещо друго, е обективно причината за силното неравенство в човешките постижения.
Какво представлява неадекватността?
Когато казваме, че някой е неадекватен, нямаме предвид, че се нахвърля на хората и пръска слюнки. Ние самите сме абсолютно неадекватни. Неадекватността означава неготовност на мирогледа за неочакваното. И неочаквания проблем, и неочаквания успех, са двете страни на неадекватността. Мислили сте си, че набързо ще напечелите, а се проточва година. Въобразили сте си, че щом сте направили в интернет сайт-визитка, веднага ще започнат да звънят. Мислите ли сте си, че договор не е нужен, но са ви прекарали. Всичко това е показателно, че сте били неадекватни по някои въпроси.
Цялата страна е в ямата
Докато пиша тези редове, цялата ни страна е успяла да попадне в ямата. Както е било винаги, нямам съмнение, че ще се измъкнем. Ямата, също така, има антисептичен ефект. Измират много паразити и излишните натрупвания.
Много не ми се иска да повтарям изтърканата фраза на Ницше, но нямам друг избор: „Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни“.
Как да решим проблемите?
Разбирането, че сте се оказали в сложна жизнена ситуация, значи, светът ви е наказал за неадекватността. Не сте предвидили, допуснали сте и сте забъркали всичко това, което ви е ви е докарало до тази ситуация. По същество, никой, освен вас, не е виновен. Макар да е трудно за признаване.
Но е необходимо да се признае. Иначе, ще стане още по-зле.
Както в клуба на анонимните алкохолици, казват в началото пред всички: „На 28 години съм и съм алкохолик“. Признанието на проблема е 50% от решението му.
Затова си кажете или напишете: „Аз съм на ____ години и съм неадекватен“.
А сериозно…, означава да свалите короната от главата си, да допуснете, че разбирането ви за нещата може да е погрешно и да се отворите за външните сигнали.
Помолете за помощ. Помолете за съвет. Обезателно ще срещнете попадали в сложни ситуации. Повярвайте, отлично ви разбират и знаят, как да преодолеете трудностите.
Не е нужно да се обвинявате
Никога няма да се окажете в ямата, ако не правите нищо. Или сте работили дотолкова бавно и еднакво, че вероятността от неправилни действия да клони към минимума.
Избрали сте израстването, следователно, ямата е задължителна опция. Ямата е просто най-бързия, но доста стресов начин за коригиране към целта. В момента се преживява много тежко, а след това, разбирате, че е било необходимо. Поведението в сложна ситуации носи различна логика, от обичайната. И сега ще поговорим за нея.
Живо и мъртво
В тялото има и здрави клетки, а има и болни, които се хранят от енергията на здравите. Същото е и във вашия бизнес. Има участъци (сътрудници, отдели, продукти и направления, клиенти), които поддържат живота, а има и такива, които водят към смъртта.
Ако, най-накрая, сте разбрали, че падате, първата ви работа е да премахнете това, което ускорява падението. Да се откажете от явно причиняващите загуба, да се избавите от нелоялните и безполезни сътрудници, възможно е дори да се откажете от най-проблемните клиенти. Трябва да се избавите от всичко излишно, за да остане главното. Не бива да отрязвате всичко. Работещото трябва да получи повече внимание и ресурси, а не работещото трябва да бъде изоставено. Да икономисвате от всичко, е глупава стратегия.
Премахнете вампирите и създайте колектив
Най-главното за момента, е вашето нормално състояние. Вашата енергия се преобразува в действия, които подобряват ситуацията. Ако сте на анти-енергия и в анти-състояние, означава, че продължавате да вършите анти-действия.
Решение на проблемите и вземане на трудни решения изисква мощна енергия. Да си скриете главата в пясъка и да си мислите като бременната ученичка от анекдота, че всичко ще се размине, е съвсем неправилно. Временната илюзия за спокойствие, ще се превърне после в юмрук по главата.
Затова, всичко, което изсмуква от вас енергия (хора, новини, клиенти), трябва да бъде дистанцирано, доколкото е възможно.
Не гледайте телевизор, игнорирайте курса на рублата и долара, ако не ви касае пряко. Премахнете всички мърморковци, всички които ви вкарват в негатив, в паника и апатия.
Всякакви сложности разкриват човешката същност на 100%. Някой ще пъха кол в колелото, някои, при първа опасност, напускат кораба, а някои предлагат рамото си за помощ и подкрепа. При това, най-често, не са хората, били на първо място през щастливото време.
Лоялността, вярността и предаността надделяват над всички останали качества. Не пренебрегвайте помощта, благодарете за подкрепата, подкрепяйте ги и вие. Направете колектив. Съвместното решаване на всякакви проблеми е много по-лесно. Споделяйте задълженията, радвайте се заедно на победите, посрещайте сложностите заедно. И разберете, точно тогава разбирате, кой действително е човек.
Ще се смея след 5 години
Колкото и да ми е било тежко, каквото и да се е случвало, винаги съм бил убеден, че ще отмине, че ще изплувам. Помня време, когато седяхме с моето момиче в някакъв московски двор. Трябваше срочно да намеря 600 000 рубли за заплати, аренда и задължения към доставчиците. Нямаше изобщо пари. За последните копейки купихме кифли и кефир. Повече пари нямаше, както и нямах представа, от къде да ги намеря.
И до ден днешен съм ѝ благодарен за вярата и подкрепата, за липсата на каквито и да се упреци и жалби през най-сложния период. Навярно, благодарение на тази вяра оцелях тогава.
Седях на пейката, дояждах кифлата. В мен имаше толкова горчилка и обида, че ми се искаше да закрещя, да завия с пълно гърло. Но се сдържах, скърцайки със зъби и си мислех, че някога, след пет години, ще си спомням за този ден и ще се усмихвам. Нали вече ще съм наясно, как съм изплувал, каква е била съдбата ми. Усмихвам се, защото знам, че съм изплувал. И отново ще се усмихвам след пет години.
Автор: Михаил Дашкиев.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7012-dlya-teh-kto-v-yame-kak-izmenit-svoyu-zhizn

Силата променяща човека

Необяснимо, но факт: силата, променяща човека

Психическата енергия е ВСИЧКО. За нея е писано във всички духовни източници, но са я наричали по разни начини. В Китай – ци, лечителите са изучили добре работата ѝ във физическото тяло. В будизма е прана и кундалини. Неизгарящия огън на светиите в християнството, при зороастрийците е жив огън. Много названия, но е проявление на един вид енергия.
Какво представлява психическата енергия
Психическата енергия е висшето проявление чрез физическото човешко тяло. Наличието ѝ дава жизнени сили за устояване на трудностите.
За да я усетете, трябва да развивате духовността си. Или казано по друг начин, да повишите нравственото си ниво, препоръчвано от всяко учение (християнство, будизъм, ислям и пр.).
Висшето ѝ проявление е проявено в чудесата на Христос, на Буда, на светиите. Това, което се нарича чудо или свръхвъзможност, е проявление на висшата сила.
Но е необходима предпазливост при разпознаването, някои подобни феномени са възможни и без висока духовност, а се реализират с груби енергии. Това винаги разрушава човека, както физически, така и психически, а при тежки случаи засяга и душата, значително забавяйки развитието ѝ.
Опасности при развитие на психизъм
Повечето хора живеят в рамките на „тук и сега“ или „след мен може и потоп“, без да се замислят за бъдещето. Достъпността на школи и книги, обещаващи развити свръхспособности, се възприемат като развитие на духовност.
Но духовността не се стреми към феномени, смята ги за пречка при израстването. Какво тогава развиват тези ученици в себе си? Психизъм, който е антипод на висшата енергия, изпъкване от тълпата и подхранва самолюбието. Висшият свят е недостъпен, докато самолюбието е мотив за такава духовност.
Как да натрупате висша психическа сила
Човек е генератор и акумулатор на психическа енергия. Всяка мисъл или действие е или натрупващо, или пилеещо енергия. Мислите и чувствата подхранват генератора, а мощността е индивидуална и зависи от успешното натрупване на енергия.
Какво натрупва енергия:
. осъзнаване наличието ѝ в човека;
. всички качества, които се поощряват в духовните учения;
. всички мисли, устремяващи духа към висшия свят, молитвата;
. възхищение, любуване на произведения на изкуството, на природата;
. радостен труд, творчество.
Пътят на дисциплината е много сложен, а човека не е свикнал да се контролира. След контрола, следва самоограничение от нежелани мисли, от постъпки. И качествата на характера са проблем по пътя.
Разпиляване на психическата енергия
. его (съжаление, гордост, обида, завист, ревност);
. раздразнение, агресия;
. осъждане, клюки;
. съмнение, отрицание, недоверие;
. мързел;
. приказливост;
. нервни движения (подскачане на крака, барабанене по масата, и пр).
Някой може да реши, че и така си е добре, но енергията не може да бездействат, и ако не съзидава, разрушава своя носител. Много заболявания са свързани с липсата на баланс, сливиците, например, са показател за отлива на психическа енергии, както и всякакви образувания, рак, в това число, също може да бъде причислен към отлива на психическа енергия.
Лекари с голям запас на енергия, творят „чудеса“ помагайки за бързото оздравяване на пациента. При такива случаи на прилагане, енергията се възстановява, но ако се използва за зло, се връща удесеторена като бумеранг.
Психическата енергия е навсякъде и е благо за носителя си при самоусъвършенстване, при развитие на човеколюбието и чувството за единство с целия свят.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7598
P.S. Малко уточнение: трупането на психическа сила е също егоистично намерение, само приобщаването и служенето на всички, избягва този момент (важен е мотива). В някои практики, например йога, има случаи на полудяване – трупането достига до момент, когато съзнанието не може да се справи. Само служенето увеличава хармонично енергията поради постоянния енергобмен. Препоръките по-горе са от ума, а трябва да води душата.
Йосиф Йоргов

Четири инструмента за управление на обществото

Четири инструмента за управление на обществото

Бизнес. Той вече е навсякъде. И всяка повишена човешка осъзнатост, опира до нечии бизнес-интереси. Съвременната информационна среда ни приучава от ранно детство към потребителската философия. Системата на безструктурно управление в съвременното общество, дотолкова дълбоко е пуснала своите корени, че първите деструктивни нагласи, най-често, колкото и да е прискърбно да си признаем, се внушават на детето от родителите. Фаст-фуд, компютърни игри, алкохол, пушене и т.н. Не, разбира се, никой не дава на малко дете бутилка или цигара (но трябва да се признае, и това се случва), но детето, като гледа, как бащата или майката регулярно се трови с алкохол или цигари – с много голяма вероятност, ще копира поведението им. Както казва съветския физиолог Г. А. Шичко: „Алкохолизмът започва не с първата чашка, а с първата изпита от баща или майка“. Именно така работи тази подла система. И ако си позволявате „по малко на празници“, след това не се престаравайте, когато укорявате детето, прибрало се пияно или миришещо на цигари.
За да създадат максимално неразумен потребител, съвременните СМИ се стремят да създадат в хората животинско съзнание. Работата е там, че съзнанието на разумния здравомислещ човек, не допуска да бъде внедрена в него идеята, че е нормално да се трови с алкохол. Животинското съзнание действа инстинктивно – условни или безусловни рефлекси. Поведението на животното се обуславя от четири базови инстинкти – храна, сън, секс и страх. Всичко извън тези мотивации се придобива през живота чрез дресировка. И същността е, че в животното може да се внедри, практически, всеки модел на поведение. Многоуважаемият професор Павлов го е доказал успешно.
Задачата на съвременните СМИ, е максимално да проявят в нас животинската ни природа – четирите базови инстинкта. Важно е разбирането, че тези инстинкти не са лоши или добри – те са рудимент на животинското ни начало, над който, в процеса на еволюцията, все повече постига контрол нашата човешка природа. И сами по себе си, всичките четири инстинкта се вписват хармонично в здравия осъзнат живот, ако тези инстинкти служат на човека, а не го управляват. Но ръководителите на транснационалните корпорации са разбрали отдавна, че е много по-лесно да се управляват животни, отколкото човека. А за да трупат максимално ефективно пари, трябва да възпитат (впрочем не, не е съвсем коректен термина), по-точно – да дресират в човека неговата животинска природа, за да може да управлява разума му. А още по-точно, вече изобщо не става въпрос за разум. По този начин, съвременните СМИ са насочени, по всички възможни начини, да хипертрофират нашите базови животински инстинкти, нали, както казва известния професор Ефимов, прославил се с пробуждащите хората лекции: „Най-печелившия бизнес е основан на пороците“. Много точно казано. Няма, какво да се добави.
Четирите базови инстинкта
И така, първия от инструментите – храната. Хранителните корпорации са постигнали невероятна мощ. Симбиозата между химическата и хранителната промишленост позволява да създават продукти, които могат с години (!) да не се развалят, имат ярко наситен аромат, цвят, вкус и практически мигновено предизвикват, буквално, наркотична зависимост. По думите на лекаря-натуропат Михаил Советов, доста известен в интернет просторите, съвременният човек преяжда средно пет пъти (!). Защо се случва? Заради рекламата. Но това не е всичко – не само преяждаме, разучили сме да ядем проста здравословна храна. В Америка е имало случай, двадесет годишен младеж умира от инфаркт. Когато започнали да изясняват, защо се е случило, станало ясно, че родителите са вдигнали ръце от сина си, осигурявали го материално, а той се хранел, както си иска. В крайна сметка, още от ранно детство се хранел с фаст-фуд. Резултатът – смърт на двадесет години, а аутопсията показала, че органите му са в състояние на 80 годишен!
Според Михаил Советов, който изучава отдавна проблемите с храненето, съвременните млади хора, които от детството си са на фаст-фуд и друга подобна храна – най-вероятно да не доживеят до 40. А ако добавят и алкохол, пушене и всичко останало – прогнозата може да е още по-печална. И е важно да се разбере, че това е многомилиарден бизнес. А всичко това е, не защото на хората им харесва да се самоубиват. Например, известно ли ви е, че печално известният Макдоналдс, в началото на своето развитие, харчел до 70-80% от приходите си за реклама? И резултата се вижда днес – много хора не могат да си представят живота си без посещението на подобни заведения. А методи за въздействие върху съзнанието, са най-безжалостни и безчовечни. За съжаление, повечето деца започват запознанството си с подобни заведения с помощта на родителите. Защо? Защото самите родители са „зарибени“. Според статистиката, повечето подрастващи, опитват за пръв път алкохол в къщи, в семейния кръг. Логиката на такива „родители“ е проста – нека да опитат в къщи, отколкото зад ъгъла. Следвайки тази логика, може да се учат децата да свикват и с хероина, а и по бордеи да ги водят. Какво пък? По-добре под родителски контрол. И е важно да се разбере, че такава идеология не е решение на самите родители. Такава философия, също е грижливо пробутана от маркетолозите.
Вторият инстинкт е съня. В хипертрофирана форма представлява мързел, апатия, нежелание за промяна, постигане на цели и т.н. Съвременните СМИ постоянно внушават идеята, че главният смисъл на живота е потреблението на стоки и услуги. Следователно, как трябва да се прекара почивния ден? На дивана пред телевизора, с някаква вредна храна и бутилка бира. А дори да се пропагандира „активен отдих“, съвсем не са спорт, екскурзии и пътешествия, а някакви увеселителни заведения, отново с вредна храна, алкохол и други подобни.
Апатията и депресията са бичът на съвременното общество. Според статистиката, до 10% от населението, страда от едни или други форми на депресия. Т.е. всеки десети днес е потиснат. Защо? Защото не е наясно, защо живее, няма представа, с какво да се захване и т.н.. И това се случва, не защото хората са безразлични към всичко, а защото са ги направили такива. Идеологията на потребителя като смисъл на живота, е разрушителна сама по себе си. Рано или късно, настава пресищане, а след това депресия. Целенасоченото и систематично алкохолизиране на младежта, създава поколение неспособно за нищо друго, освен за празно пилеене на времето. И в такъв наркотичен сън, понякога преминава целият живот. Значителен процент от съвременната младеж няма други конкретни цели в живота, освен развлеченията и получаване на удоволствие. Култът „безразличие към всичко“, към света и обкръжаващите – се набива постоянно чрез СМИ. Във филмите, такива хора са обезателно обожавани от всички и успешни герои. „Кефи се от всичко и печели пари“ – това е краткия лозунг, който се внушава от повечето съвременни филми. Като равносметка – инфантилни личности до 25-30 години, които са възпитани по подобен начин. Какво е бъдещето им? Никакво. Спи и не се събуждай.
Третият инстинкт е размножението. Транснационалните корпорации са поставили и този инстинкт да работи за техен интерес. Естественото желание на всяко същество да има потомство, днес е извратено до неузнаваемост. Самият смисъл на отношенията с противоположния пол е изкривен. Днес се набляга не на създаване семейство, а върху получаването на удоволствие. И това е бизнес. Инстинкта за размножение позволява реално получаването на печалби. Започвайки от рекламата с полуголи момичета, която привлича вниманието многократно повече, и завършва с това, че човека стимулиран сексуално, може да се накара, без преувеличение, да направи и да купи всичко. Така се „зарибяват“ абонаменти за спортните зали, всякакви методи за отслабване, чудо-таблетки, а какви капитали трупат така наречените „майстори на свалянето“ – дори не можете да си представите. Само един такъв семинар им осигурява охолно съществуване, поне за няколко месеца, а понякога и за години. А какви цинични и безнравствени концепции предлагат – не може дори да си представите. И това всичко е бизнес.
Често може да се чуе, че е „естествено и природно“. Но имайки предвид натрапваните на обществото извращения, е напълно очевидно, че този природен инстинкт е хипертрофиран и преувеличен, а най-главното – направено е преднамерено, в интерес на големият бизнес. Практически, всеки продукт или услуга може да се продава, „стимулирайки“ хипертрофирания инстинкт за размножение. Рекламите с разголени мацки, са ярък пример за това. И при това, рекламираният продукт, много често, няма нищо общо със секса. Дори четка за зъби или за тоалетна, се рекламират с голи модели. Случайно ли е? Явно, другите изкушения не действат.
Четвъртият инстинкт е страха. Уплашеният човек се управлява много лесно. А ни плашат днес с всичко – започвайки от смъртоносно опасните болести (появата на повечето, странно съвпада с появата на нова ваксина, точно против същата тази болест) и завършвайки с всякакви войни, престъпления и т.н. Включете телевизора – няма да намерите нито един канал, където в продължение на час, да не демонстрират някакво насилие. Може би изключение е канала „Култура“. Но вероятно, защото не го гледа никой. Днес, насилие присъства дори в анимационните филми. Нещо повече – там е най-много. За да растат агресивни и страхливи деца. Защото, постоянното наблюдение на насилие, поражда не само агресия, но и подсъзнателен страх и формира психологическата нагласа, че обкръжаващия свят е враждебен и трябва да се защитава от него. А след това, в новините съобщават за поредната немотивирана агресия на подрастващите. Между другото, за новините – замисляли сте се, защо са пълни с негатив?
Според професор Ефимов, статистика е, че при седем новини, от които поне една е негативна – се отразява крайно пагубно върху човешката психика и никакво адекватно духовно-психическо развитие е невъзможно. А тези, които всеки ден ни предлагат новините за ужасния живот – най-вероятно, са добре запознати с това. Някои могат да възразят, че телевизията отразява реалния живот. Кажете, колко от вас са виждали в живота си реално убийство? Или сериозна престрелка? Или някой е виждал грабеж? Повечето хора ги познават само от телевизора. Къде точно е реалността, която отразява телевизията?
Някои могат да възразят, че е по-добре да сме наясно, отколкото да си нямаме представа. Добре. Помислете, каква е лично вашата полза, че сте научили, че на другия край на страната, поредния психопат е разстрелял куп хора? А каква е ползата, след това в продължение на месеци, всички СМИ да се съсредоточат върху „мръсното бельо“ на този престъпник и да разказват подробно, как се е гаврил с момичетата в училище и е късал крилата на пеперудите? Каква полза имате от всичко това? При всички случаи, ако толкова много ви се иска да знаете, къде, и кой е извършил убийство – СМИ могат да го съобщят с едно изречение. Но действителността е, че с подобни гръмки престъпления, ще ви занимават с години. Шумът около печално известния майор Евсюков, не утихва вече десет години. Защо, на кого е необходимо? Човекът е осъден отдавна и излежава присъдата си. Защо се връщат регулярно СМИ на подобни теми? Може би, за да отвличат хората от насъщните проблеми? Или за да са в постоянен страх? Темата за „белгородския стрелец“ не слезе от екраните повече от половин година. За какво му е на обществото такава информираност за озлобен на целия свят психопат? Струва си да се отбележи, че за престъпника говориха всички канали, а истинския герой, майор Юрий Седъйх, който с голи ръце обезвредил въоръжения престъпник, е споменат само веднъж. Не ви ли се струва странно? Върху какво се насочва общественото внимание?
За хората извършили подвиг, се споменава кратко и лаконично, а за незаслужаващия внимание, се снимат цели предавания и специални новини. Като последица – купища подражатели по цял свят. И това не са голословни предположения. Следствието по делото за така наречените „академовски маняци“ е било доказано, че мотив за убийствата е било подражанието на „битцевския маняк“ Александър Пичушкин. А сам Александър Пичушкин твърдял, че започнал да убива, защото го „вдъхновил“ Чикатило. И такива примери са стотици и хиляди. Постоянната концентрация на СМИ върху престъпността подбужда латентни психопати да се проявят. И точно журналистите имат голям принос, такива хора, от скрита агресия да преминат към действия. И на подсъдимата скамейка, заедно с тях трябва да са и журналистите, които предлагат подробности за убийствата и за престъпните личности, превръщайки ги в национални герои. Но никой от тях не е понесъл отговорност. Продължават да развращават, да плашат обществото и да преумножават агресията с предъвкването на престъпленията.
Страхът е един от най-силните инстинкти. И ако човека гледа постоянно за убийства, ако всеки ден му разказват за насилие – страхът се умножава многократно. А като следствие от страха, е защитната реакция – агресията, чието ниво виждаме да се повишава в обществото. На кого, и защо е изгодно? Помислете сами. Нали страхът се отразява на всичко. Психолозите твърдят, че причина за всички видове страхове, тяхната основа е страхът от смъртта. А виждайки всеки ден по телевизията само негатив – човешкия страх се увеличава, пораждайки всички останали страхове – дори при банално излизане на улицата, нали всеки ден внушават, какви страшни убийци и престъпници бродят там. А това действително влияе на съзнанието колосално.
Не се доверявайте само на думите. Проведете експеримент – престанете да гледате телевизия поне месец-два. Важен момент е избягването на всякаква негативна информация – независимо, дали е от интернет или при общуване с любителите да обсъждат негатива. И след този период на информационна чистота, опитайте да гледате някакви новини – повярвайте, няма да ви се прииска повече да затъвате в зловонното блато на негатива. Нещо повече – общувайки с регулярно гледащите телевизия, ще ви направи впечатление, какво колосално негативно влияние оказва върху човека. Ще забележите огромната разлика между своето настроение, мирогледа и състоянието на човека, който гледа телевизия. Просто ще се ужасите – какво правят с човешката психика СМИ.
Точно така работи системата. Бизнес. Просто бизнес. Просто някой прави пари. А парите се правят много лесно от лесно управляваните. И превръщайки човека в животно – транснационалните корпорации правят пари от човешките пороци. Нали е печеливш бизнес, а финансирането на СМИ, се изплаща с лихвата.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/chetyre_instrumenta_upravlenija_obshhestvom/2019-06-04-70444

Блокажите в телата – причини и отстраняване

Блокажите в телата – причини и отстраняване

Физическо тяло – връзката със Земята (съответства на Mуладxapа)
Проблеми могат да възникнат поради пренебрежително отношение към своето тяло и природата му. Bъзникват стpаxове, фoбии, пpоблеми cъс скелета, със хрущялите, дори счупване на стави.
Kaк може да се поправи:
– започнете да следите за физичеcкото си здpаве;
– пpaвилнo хранене;
– по-често на въздуx, на слънце, не замърсявайте природата;
– добро oтнoшение с живoтните.
. Ефиpнo тялo – жизненa енеpгия (cъответства на Свaдxиcтaна)
Прoблеми възникват поради лакомия, aлчнocт, paзрушение на нещо, прекалена cтрacт, зaвиcимости, вредни навици.
Появява се мързел, aпaтия, намалени сили и издържливост, потиснатост, пpоблеми c пикочо-пoловата cиcтема.
Kaк може да се поправи:
– започване на съзидaние;
– pиcувaне, пеене, тaнцуване;
– леко физическo нaтоварване;
– диxaтелни упpaжнения, медитация, йoга.
. Аcтpалнo тяло – емoции, его (съoтветства на Мaнипуpа)
Пpoблеми възниквaт при прекалено самочувствие, гордост, обиди, злопаметност, жажда за мъст.
Възниквa натрупване на тлъстини в коремната oблacт, неконтpoлирани емоций, живот в миналото или в бъдещето, пpoблеми с храносмилателния тракт.
Kaк може да се поправи:
– ocъзнaване на емoциите, не ги избягвате, а вниквате в причините;
– пpoщаване на oбидилите, преглеждане на миналото и освобождаване на всичко, което задържа;
– оcъзнaване на cвoя аз, питате се периодично: „кой съм аз, кoй съм аз, кoй съм аз, кoй съм аз“.
. Чувственo тяло – чувcтва, любов (съответства на Анaхата)
Тук проблемите се предават от предишното тяло. Желaние за пpиcвояване на хора, вещи, събития. Ненавист, привързаност към някого, мъка, бягство от oбществото и от нoви oтнoшения.
Bозниквa душевна бoлка, пoстoяннo нaпомнящa за cебе си, пpoблеми със cъpцето и белите дробове.
Kaк може да се поправи:
– оcъзнaване на чувcтвата към едни или други хора, към една или друга cитуaция;
– oглеждане от всички страни, разбиране на пpичината за проблемите;
– oсвобождаване.
. Mентaлнo тялo – мисли, отнoшение към pеалността (съответства на Bишудха)
Прoблемите в този случай възникват поради шaблoни, стеpеoтипи и нежелание или cтpах зa пpoявяване на своята същност, на мислите си.
Възниква oтричане на случващото се. Възниквaт пpoблеми с шията и/или гъpлoто, с гласа, с езика.
Kaк може да се поправи:
– пpеcтaнете да се въздържaте, ако ви се иска да кажете нещо, да споделите, ако ви се плаче, смее, танцува.
– ocъзнaйте шaблoните на сoциумa, защо са възникнали, кой го е казал, истина ли е.
– освободете или намерете опровержение.
. Bисше ментaлно тялo – връзка с финия свят, интуиция (съoтветcтва на Aджна)
Прoблеми почти не възникaват тук. Интуицията или е pазвитa, или не. Ако е развита и я отричате, т.е. чoвека чува интуицията си, но се съобразява с общеcтвенoтo мнение, със cтереотипите, с навици и шaблoни, възниквaт пpoблеми в това тяло.
Нaрушава се връзката с финия свят, възниква главоболие, особено в слепоочията и челото.
Kaк може да се поправи:
– нарушаване и разрушаване на шаблоните си;
– осъзнаване и съобразяване с „шестото си чувство“.
. Kармическo тяло – съдба, причинно-следствени връзки (съответства на Сaхaсрapа)
Проблеми тук, фактически, също не възникват.
За всичко си има причина, всичко има последствия. Ако го отричате, в живота ви ще възникват знаци, напомнящи за това. Особено надарените ще настъпват едни и същи грапи, докато не осъзнаят действията и последствията.
Как може да се поправи:
– нищо не е нужно да се поправя. Просто трябва да се живее, да се изпробват разни жизнени аспекти, c удоволствие да изживявате възникналите състояния, емоции, чувства, мисли.
– осъзнаване връзката между действия и последици.
– получаване на удоволствие от жизнения опит.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7471

Как да се научите да променяте гледната си точка

Не виждам, докато не повярвам: Как да се научите да променяте гледната си точка?

Ние изкривяваме постоянно реалността в своя полза, забелязваме го много рядко, а още по-рядко си признаваме, че сме сгрешили. Тези слабости на човешкото мислене, правят ефективни пропагандата и рекламата, върху тях е изградена манипулацията на общественото мнение в социалните мрежи. Особено лошо съобразяваме разумно, за свързаното с нашите убеждения и вяра. Как да се „хванем в крачка“?
„Приел веднъж някакво убеждение, човешкият разум започва да забелязва всичко, което укрепва и потвърждава убеждението. Дори убеждението да се опровергава в много повече случаи, отколкото се потвърждава, интелекта или не ги забелязва, или ги разглежда като пренебрежимо малки“, е написал английския философ Френсис Бейкън. Всеки, който е влизал в интернет-дискусии, прекрасно знае, какво е имал предвид.
Психолозите опитват отдавна да обяснят, защо променяме толкова неохотно гледната си точка. Догадката на Бейкън, изказана преди почти 400 години, е вече подкрепена от стотици научни изследвания. А колкото по-добре разбираме своите мисловни изкривявания, толкова повече шансове има, да успеем да ги коригираме.
Не виждам, докато не повярвам
За пределите на човешката ирационалност може само да се досещаме. Всеки студент-психолог, с помощта на два прости теста, може да докаже, че сте заинтересувани и необективни. При това, не става въпрос за идеология и предразсъдъци, а за най-базовите начини на мислене.
През 2018 година, учени от университетския център Хамбург-Епендорф, показали на участници в експеримента няколко видеозаписи. Участниците е трябвало да определят, в каква посока се движат белите точки на черен фон. Понеже много от точките се движели доста хаотично, задачата не била много елементарна.
Учените забелязали: след първото си решение, участниците се придържали неосъзнато към него. „Нашите решения са стимул да вземаме под внимание само тази информация, която не влиза в противоречие с тях“, заключили изследователите.
Това е известно когнитивно изкривяване, което наричат предрешено потвърждение. Намираме данни, които потвърждават гледната ни точка и пренебрегваме всичко, което ѝ противоречи. В психологията, този ефект е документиран в най-различни публикации.
През 1979 година, студентите от Тексаския университет ги помолили да изучат две научни работи за смъртните присъди. В едната се твърдяло, че смъртните присъди помагат за намаляване на престъпността, а другата е опровергавала това твърдение. Преди експеримента запитали участниците, как се отнасят към смъртните присъди, а след това да дадат оценка, доколко убедително е всяко изследване.
Вместо да разгледат аргументите на противоположната позиция, участниците само укрепили първоначалното си мнение. Тези, които подкрепяли смъртните присъди, станали още по-горещи привърженици, а изказалите се против – станали още по-яростни противници.
В класическия експеримент през 1975, на студентите от Станфордския университет, показали по две предсмъртни послания. Едното е било измислено, а другото истинско, написано от самоубиец. Студентите трябвало да различат реалното послание от фалшивото.
Някои се оказали отлични детективи – успешно се справили с 24 двойки от 25. Други демонстрирали пълна безнадеждност и определили правилно само десет. В действителност, учените излъгали за резултата: и двете групи изпълнили теста почти еднакво.
При втория етап, на участниците разказали, че резултатите са били фалшифицирани и предложили отново да оценят посланията. И започнало най-интересното. Групата с „добри резултати“ били уверени, че се справят добре – много по-добре от средното. А студентите с „лошите резултати“ продължили да смятат, че са се провалили.
Както отбелязали изследователите, „веднъж създадените впечатления, остават удивително устойчиви“. Ние отказваме да променяме гледната си точка, дори да е станало ясно, че за нея няма никакви основания.
Реалността е неприятна
Хората се справят много лошо с неутралната оценка на фактите и съпоставянето на аргументите. Дори най-рационални съждения, в действителност, възникват под влиянието на неосъзнати желания, потребности и предпочитания. Изследователите го наричат „мотивирано мислене“. Опитваме с всички сили да избегнем когнитивния дисонанс – конфликта между установените мнения и новата информация.
В средата на 1950-те, американският психолог Леон Фестингер, изучавал малка секта, последователите на която, вярвали в предстоящия край на света. Датата на апокалипсиса била предсказана до точно конкретен ден – 21 декември 1954 година. През този ден не станало нищо. Някои се усъмнили в истинността на предсказанието, но скоро получили послание от Бога, което гласяло: групата ви излъчила толкова вяра и добрина, че спасила света от разрушение.
След това събитие, поведението на сектантите се променило рязко. Ако преди не се стремели да привличат вниманието на други хора, вече започнали активно да разпространяват вярата си. Както твърди Фестингер, прозелитизмът станал начин за премахване на когнитивния дисонанс. Това било неосъзнато, но по своему логично решение: нали, колкото повече хора споделят убежденията ни, толкова по-убедително е доказателството в нашата правота.
Когато видим информация, която съответства на убежденията ни, изпитваме искрено удовлетворение. Когато видим информация, противоречаща на убежденията ни, я възприемаме като заплаха. Включват се физиологични защитни механизми и способността за рационално мислене се потиска.
Това е неприятно. Готови сме даже да платим, за да не се сблъскваме с мнения, които не се вписват в системата ни от възгледи.
Разбира се, не винаги постъпваме толкова упорито. Понякога сме готови за бързи и безболезнени промени на мнението си по някакъв въпрос – но само в случаите, ако се отнасяме към него доста безразлично.
В експеримента от 2016 година, учените от Южно-Калифорнийския университет, предложили на участниците няколко неутрални твърдения – например, „крушката е изобретена от Томас Едисон“. Почти всички се съгласили, основавайки се на училищните си знания. След това им представили доказателства, които влизали в противоречие с първото твърдение – например, че преди Едисон е имало други изобретатели на електро осветлението (тези факти били измислени). Сблъсквайки се с новата информация, почти всички променили първоначалното си мнение.
През втората част на експеримента, изследователите предложили на участниците твърдение с политически характер: например, „САЩ трябва да ограничи военните си разходи“. Този път реакцията била напълно различна: участниците укрепили първоначалните си убеждения, а не започнали да се съмняват в тях.
„В политическата част на изследванията, наблюдавахме много голяма активност в бадемовидното тяло и в островната кора. Това са части от мозъка, които се асоциират с емоции, с чувства и егото. Идентичност е изключително политическо понятие, затова, когато на хората им се струва, че идентичността им е под заплаха или съмнение, изпадат в блокаж“ – заключили изследователите.
Мнения, които са станали част от нашия „аз“, е много сложно да се променят или опровергаят. Всичко, което им противоречи, го игнорираме или отричаме. Отрицанието е базов механизъм за психологическа защита при стресови и тревожни ситуации, които поставят под въпрос нашата идентичност. Това е доста прост механизъм: Фройд го е приписвал на децата. Но понякога прави истински чудеса.
През 1974 година младши лейтенант от японската армия Хироо Онода се предал на филипинските власти. Почти 30 години се крил в джунглите на остров Лубанг, отказвайки да повярва, че Втората световна война е завършила и японците претърпели поражение. Смятал, че води партизанска война в тила на врага – макар, на практика, да е воювал само с филипинската полиция и местни селяни.
Хироо чувал по радиото съобщения за японската капитулация, за Токийските Олимпийски игри и икономическото чудо, но го смятал за вражеска пропаганда. Признал грешката си, едва когато на острова дошла делегация, начело с бившия командир, който преди 30 години му заповядал „да не се предава в плен и да не се самоубива“. След отмяната на заповедта, Хироо се върнал в Япония, където го посрещнали почти като национален герой.
ДА СЕ ДАВА ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА, КОЯТО ПРОТИВОРЕЧИ НА УБЕЖДЕНИЯТА ИМ, ОСОБЕНО, КОГАТО СА ЕМОЦИОНАЛНО ПОДПЛАТЕНИ, Е ДОСТА НЕЕФЕКТИВНО. Антиваксинаторите вярват, че ваксините предизвикват аутизъм, не просто поради незнания. Вярата, че са наясно с причината за болестта им дава известен психологически комфорт: ако за всичко са виновни алчните фармацевтични корпорации, поне има на кого да се сърдят.
Разбира се, това не означава, че трябва да оправдаваме необоснованите и опасни предубеждения. Но начините за справяне с тях, често дават противоположни резултати.
Ако не помагат фактите, какво може да помогне тогава?
Как се преубеждава без помощта на фактите
В книгата „Загадките на разума“ когнитивните психолози Уго Мерсе и Дан Спербер са опитали да отговорят на въпроса, каква е причината за нашата ирационалност. Според тях, главната задача, която се е научил да решава разума ни през еволюцията, е живот в социална група. Разумът е бил необходим не за търсене на истината, а за да не се губи сред съплеменниците си. Повече ни интересува мнението на групата, към която принадлежим, а не обективните знания.
Ако човекът се усети заплашен, рядко е способен да вземе предвид чужда гледна точка. Това е една от причините, политическите дискусии да са безсмислени.
„Хора, опитващи да докажат нещо, не могат да оценят аргументите на другия, защото са убедени, че са заплаха за мирогледа им“ – казват изследователите.
Но дори да сме биологически програмирани да сме нискочели конформисти, не означава, че сме обречени.
„Възможно е, дори хората да не жадуват промяна, но имаме способност да се променяме и факта, че много от нашите самозащитни заблуждения и „слепи зони“ са вградени в мисленето, съвсем не са оправдание за отказ от промяна. Мозъкът е конструиран така, че да защитава убежденията и представите ни? Конструиран е така, да изпитваме гневен изблик, когато ни нападат? Отлично, но повечето от нас са се научили да броят до десет, а след това, да намерят алтернатива на първоначалното желание, да се нахвърлят на другия с тояга“ – от книгата на Каръл Теврис и Элиот Аронсон „Грешките, които са били допуснати (но не от мен)“
Интернет ни даде достъп до огромни масиви от информация, но едновременно, ни позволи да пресеем тази информация така, че да подкрепя гледната ни точка. Социалните мрежи обединиха всички хора по света, но едновременно, създадоха и „филтри“, които предвидливо ни изолират от мнения, които не приемаме.
Вместо да се замеряме с аргументи и упорито да отстояваме своето мнение, по-добре е да опитаме да разберем, по какъв начин сме стигнали до един или друг извод. Възможно е, да си струва да се научим да водим диалози по метода на Сократ. Задачата на такъв диалог не е да се спечели спора, а да се замислим върху надеждността на методите, които използваме при създаване на мирогледа си.
Едва ли когнитивните грешки, открити от психолозите, се отнасят само до студентите в Станфорд. Всички сме ирационални, и за това си има някои причини. Стремим се да избягваме когнитивния дисонанс, демонстрираме предубедени потвърждения, отричаме собствените си грешки, но се отнасяме много критично към чуждите грешки. В епохата на „алтернативните факти“ и информационните войни, е много важно, да не го забравяме.
Възможно е, истината да може да се изясни чрез диалог, но първо, трябва да се създаде такъв диалог. Знанията за механизма, които изкривяват мисленето ни, си струва да се прилагат не само към опонентите, но и към самите себе си. Ако ви посети мисълта „ето, в този случай всичко съответства на убежденията ми, следователно е истина“, най-добре е да не се радвате, а да потърсите информация, която поставя изводите ви под съмнение.
Олег Матфатов
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ne_uvizhu_poka_ne_poverju_kak_nauchitsja_menjat_svoju_tochku_zrenija/2019-05-24-69758

20 съвета от известния психолог Михаил Литвак

20 съвета от известния психолог Михаил Литвак

Ако човекът не може да каже нищо хубава за себе си, а му се иска, започва да говори лошо за другите.
Ако ви се иска да гризете нещо, гризете гранита на науката, а не гърлото на ближния.
Депресията е дадена на човека за да помисли за себе си.
Никой никого не зарязва, просто някой отминава напред. А изостаналия се смята за зарязан.
Ако мислите хубаво за себе си, за какво ви е, още някой да мисли хубаво за вас.
Прави, каквото искаш и не питай за разрешение. Ами, ако откажат?
Способността да обичаш и да не те смущава самотата, е показател за духовна зрелост.
Всичко най-хубаво, което правим е, докато сме в самота.
Незрялата личност често знае, но не умее. Зрялата не само знае, но и умее. Затова незрелия критикува, а зрелия върши.
Не зная пътя към успеха. Но знам пътя към неуспеха – той е желанието да се харесвате на всички.
Няма мъжка или женска логика, има умение или неумение за грамотно мислене.
Искаш ли да видиш главния си враг? Погледни в огледалото. Справи се с него – другите ще се разбягат.
Постигни успех – ще ти минат обидите.
Общуването с приятели е приятно, а с враговете – полезно.
Има една единствена уважителна причина за скъсване на отношения и напускане на работа – невъзможността за лично израстване в създадените условия.
Споделяйте само радостта си, и с приятели, и с враговете. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.
Не преследвайте щастието, а намерете мястото, където се въди. И щастието ще те открие само. Мога да подскажа мястото, където се въди щастието ти – в теб самия. А пътят към него е максимално развитие на всичките способности.
Щастието е „страничен продукт“, следствие правилно организираната дейност.
Ако искаш да докажеш нещо на някого – значи, живееш за да докажеш нещо на някого. Ако живееш заради себе си, няма нужда да доказваш нищо.
Мечтите са гласовете на нашите способности. Аз не мечтая да пея в операта. Нямам глас и слух. А ако мечтаех, мечтата би подгрявала способностите ми,
следователно, ще опитам да попадна в операта. Просто трябва да се помисли, как може да се реализира мечтата. Главното е да не се бърза – тогава се получава доста бързо. Хубаво е, когато човека може да каже за себе си: „Само с това се занимавам – опитвам да осъществя мечтите си“.
По-добре е да общуваш с хубава книга, отколкото с празен човек.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7380

Как да изпълните всичките си мечти и желания

Как да изпълните всичките си мечти и желания
Контактьор: Michael.O Послание от 18 май 2019 год.

Мила (жената на Ел Мория): Радвам се на възможността да ви приветствам, мили мои! Искам да ви вдъхновя за живот в ярки багри и да изпълня душата ви със сладкия трепет на мечтите.
Как да реализирате всичките си мечти и желания? Това е многомерна наука. Но в нея има два основни момента: вяра и действие. Вярата включва визуализация на желаното, увереност, че ще го постигнеш, позитивно мислене, което преодолява всички съмнения и страхове, пречещи на осъществяването. Действията съдържат дисциплина, стремеж и готовност да пожертвате време и усилия, комфорт и навици, за да постигнете желаното.
Ако имате вяра, а нямате действия, няма да можете да привлечете желаното, освен, ако куфара с милионите не ви падне от небето (усмихва се). Сериозните желания и мечти, обикновено, изискват действия за реализацията им. Например, мечтаете да намерите любовта на живота си. Необходимо ли е действие? И да, и не.
За да откриете истински сродната душа, няма нужда да обикаляте сайтове за запознанства или барове. Ще намерите някого, но едва ли ще е истинската ви половинка. Нали, когато активно търсите любимата душа, без да забележите, преминавате в състояние, при което сте готови на компромиси. А възможните варианти са безкрай! И затова, да срещнете партньор, който да ви подхожда в някаква степен, е много голям. Но всичко това са кармични партньори. С тях е трудно да бъдете пълноценно щастливи.
Сродните души се търсят в тишината. Те се привличат по най-естествен начин. Не търсят никого, и затова намират. Нали, след като престанеш да търсиш, само идва при теб. Ангелите ви събират лесно със сродна душа. За тях не е трудно. Просто, необходима е вътрешна готовност един за друг. Трябва да сте оформени души, напреднали в еволюцията. Това създава необходимите условия за сътворяване на съвместно щастие.
Често пречите на ангелите да ви съберат със сродната половинка, защото вече сте избрали партньор. И се получава – ту сродната душа е в кармични отношения, ту вие. Как да ви съберат тогава? Щом се разделите с някого, веднага му търсите замяна. И намирате отново същите, а не сродните. Нали не обичате да чакате. Страхувате се от самотата като от огън. А тя е възможността да намерите действително близък човек.
Да, може да срещнете сродната половинка, докато сте в пещера с прилепи. Вероятно, това ще ви направи нещастни. Нали, независимо, че сте сродни души, ще се ругаете и обиждате, и най-вероятно, да се разделите. И проблема не е, че партньора ви е чужда за вас душа. Напротив, дори ви е много близка. Просто, вътрешната ви тъмнина ще превърне отношенията ви в ад. И няма кого да вините за това. Всеки сам сътворява съдбата си. И ви призовавам, да я сътворите светла и радостна. Но за това са ви необходими ангелските крила на душата, да сте изпълнени с небесна благост! Бъдете такива, мои бели гълъби.
Тъй че, ако мечтаете да срещнете сродна душа, не трябва да търсите, а да се самоусъвършенствате, за да подготвите вътрешния си свят за изграждането на прекрасен любовен замък за сродната половинка.
Да търсите е вредно и опасно. Обикновено, намирате страдания, намирате неподходящия/та. А след това, след много години съвместен живот се учудвате, че живеете в един дом с толкова чужд човек. Не търсете и ще намерите!
Но ако, например, мечтаете да усвоите някаква любима професия и да си изкарвате насъщния, няма как да минете без действия. Само с вяра няма да промените нищо в живота си. Няма да станете майстор в своята област, ако систематично и упорито не се занимавате с нея. Навярно, ще ви се наложи, да работите друго, за да се издържате. Но след работа и през почивните дни, ще трябва да се посветите на любимото занимание, максимум усилия.
Да, уморени сте. Позволявайте си почивки. Но усвоявайте любимото занимание регулярно, като по график. Отнасяйте се, не като към хоби, като към начин за запълване на времето, а дори като по-важно от това, с което си изкарвате прехраната. А работата предполага отговорност и пунктуалност. Не закъснявайте за това, което искате да е най-важно в живота ви. Направете си график, създайте план и посветете на него всичките си усилия. Не си позволявайте несериозно отношение!
Но, как така? Съвсем да престанете да живеете, да не се веселите с приятели, да не си пийвате в петък вечер? Да се отпуснете, е също необходимо, скъпи мои. Но ако превърнете развлеченията си втори приоритет и като по график, пиете и се веселите, няма да може да реализирате мечтата си. Нали сте ограничени и от необходимостта да заработвате за да се издържате. И често се устройвате на работа, не според душевните си стремежи, а според нуждите на стомаха. Прекарвате половината си живот на работа, която не е вашето предназначение. Една трета от живота си спите. Остава ви малко време за постигане на мечтата. И ако това малко време пилеете за развлечения, няма да постигнете нищо и ще съжалявате за пропуснатите възможности.
Да, когато започнете да печелите от любимото си занимание, безусловно, ще ви се освободи време. Няма да ви се налага да се разкъсвате между работа за заплата и работа по призвание. Ще имате само една работа – предназначението ви. И тогава ще имате повече време за забавления. За красиви почивки, също са необходими умения (усмихва се)!
Но възможно ли е да постигнете мечтата си без вяра? Разбира се, не. Може упорито да работите, което обичате, но ако не преследвате планове, това да ви издържа, няма да в се получи нищо. Ако не си позволите да сте добре заплатен специалист в любимото си занимание, ако нямате такава нагласа, резултатите може да са плачевни. Менталните ви блокажи, излишната скромност и неувереност, могат да прекъснат паричния приток в живота ви. Дори да се занимавате с упование носещото ви щастие.
„Според вярата получавате“ е казвал Исус. В каквото вярваш, това и получаваш. Вярваш в неуспеха и го получаваш. Вярваш в късмета и той пристига. Но идва само, ако направиш към него множество крачки. Това изисква усилия! Невъзможно е да постигнете мечта само със светли надежди. Размислите трябва да са съпроводени с активни действия. И такъв вътрешен позитив с активни действия, води до успех и изобилие! Ставате щастливи и радостни.
Мечтата е силно желание, което определя глобално живота ви. А отделните желания са нещо временно и малко. Главният проблем може да се състои в конфликта между желания и мечта. Жадувате да сте професионалист в любимото си занимание, но за това е необходимо да пожертвате много неща. А жертвате малките си желания. Например, заделяте пари за отпуск. Но са ви нужни за реализация на мечтаното. Искате да починете, да се отпуснете, но това е кратковременно и не променя нищо в живота. Ще се върнете от морето в същите условия, от които сте тръгнали. А ако вложите спестяванията си в професионалното си бъдеще, в дългосрочна или дори краткосрочна перспектива, може да промени живота ви кардинално! Тогава няма да пилеете живота си за принудителна работа, а за това, което ви прави щастливи. Трябва да умеете да пожертвате малкото заради голямото.
Да отидете на море е хубаво, скъпи мои. Възстановява тялото и душата, изпълва ви със слънце и лекота. Но, ако е преграда за реализацията на мечтата ви, не бива да се двоумите: изберете мечтата, а не желанието!
Желанията не си струва да се игнорират съвсем, но и не бива да им се връзвате прекалено. Защо? Просто, много често, желанията ви са деструктивни. Да се напивате всеки петък е желание. Само че води до разрушаване на черния дроб и на съзнанието. Нали регулярната употреба на алкохол, води до опасни резултати. Или имате желание да отидете да видите новия холивудски хит. Като правило, в такива филми има много разрушение, насилие, разврат и всичко понижаващо вибрациите.
Но имате и конструктивни желания. Например, искате да излезете сред природата, в парка или на вилата. Искате да се изкъпете в реката, да се печете на слънце и да дишате чист въздух. От това няма да ви е зле, напротив, ще ви даде сили. Или отидете на концерт класическа музика за да изпаднете в музикален транс. Или поиграйте на футбол с роднини и приятели, порадвайте се на живота и напълнете кръвта си с живителен кислород, с подобен спорт.
Сортирайте желанията си и реализирайте само тези от тях, които не понижават вибрациите ви, а ги повишават значително.
Как да изпълните желанията си? Изпълняват се по същия начин, както и мечтите: вяра плюс действие. Например, искате да отидете на море през отпуската. За целта ви е необходима увереност в постижимостта на това желание, необходими са ярки визуализации на отдих сред палми и морски бриз. Също са необходими и съответните действия: печелене и заделяне на пари. Ако не може да заделяте достатъчно, съкратете излишните разходи: не ходете по заведения и на кино, не пилейте много за развлечения. Възможно е, да потрябва и допълнителна работа, за да заделите необходимите пари. Вярата и силното желание да идете на море, ще ви активират и мотивират да не пилеете излишно, както и за усилено заработване. Без вяра е трудно осъществимо.
Ако сте се примирили, че морската почивка е неосъществимо желание, наистина ще е такова. Макар хора със същите нужди и доходи като вашите, успяват да идат на море, дори да не е на скъп курорт. Разликата им с вас е само силната вяра и убеждението, че са достойни. С такава вяра постигат успех осъществяват желаното. А вие без вяра, дори няма да започнете реализация.
Затова, вярвайте в успеха и реализирайте вашите светли мечти и желания!
Вие сте творци, скъпи мои. Сътворете живота си интересен и увлекателен, изпълнен с благодат и любов.
Ваша Мила
Приел Михаил
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article6894-kak-ispolnit-vse-svoi-mechty-i-zhelaniya

Религиозните програми на подсъзнанието

Религиозните програми на подсъзнанието
Контактьор: Наталия Котелникова

Водещ: Призовавам галактическия Христос и опитвам да го усетя. Пред мен възникна образ на Исус.
В моето съзнание, Христос е неразривно свързан с жертвата. И дори си го представям като защитник на жетвата. Тук има и благородство, и стремеж да спаси всички хора, но неразделно ме преследва усещането за агне на заколение. Що за чувство, и защо не ме напуска?
Исус Христос: Това чувство е егрегориално, свързано с жертвата на Исус, с вината на цялото човечество пред Исус, внушена от религията. С вината се манипулира много лесно. Вечно си в дълг и разбираш, че не можеш да се изплатиш. Това позволява падението и управлението на човека. Самият дълг е същността на манипулацията и е заседнал толкова здраво в умовете, че може да се изкорени само с напускане на религията.
В: Но аз не съм религиозен и не смятам Исус жертва.
Исус (премахва от мен усещането за агне в заколение): Така по-добре ли е? Както виждаш, човешките мисли са много силни и създават устойчиво състояние дори при тези, които не споделят религиозните догми. Нека да прегледаме нагласите и догмите, за да намалим влиянието им. Иска ми се и новите ви убеждения да не влияят прекалено на съзнанието ви.
И първото, което пречи, е свързано със спасението. Очакването на Спасител, пречи на хората да са по-активни за общо благо.
Тук е и състоянието „аз съм незначителен“, „сам“ и „не искам да съм жертва“. Този страх от репресии на властта, тъй като в религиите, властта е съпоставима със злото и мръсотията. И от тогава, хората стремящи се към властта, стават жертва на властта, на мръсотията и корупцията, отстъпвайки на „вълчата глутница“. Те започват да се дистанцират от издигналите ги, преписвайки всички заслуги на способностите си, забравяйки, защо са на този пост. И с тази машина може да се справи само нов Спасител. Той е голям, а аз съм малък, във властта е машината за репресии, съда и затворите, а за не мога да им противопоставя нищо. Как мога да се боря с всичко това?
Но не с властта трябва да е борбата, а нейното контролиране и често сменяне. Необходимо е, властта да придобие друг смисъл, а именно – служене на хората, а не тяхното управление и наказание. Не спасение, не ръководство, а такова стопанисване, че да е ДОБРЕ ЗА ВСИЧКИ.
Това подготвя душите за единството и дава разбиране за по-нататъшното душевно развитие.
Другата догма е свързана с материята. Религията често принизява материята и всичко материално – и човешкото тяло, и телесният комфорт, и храната, и дома. А нали, ако човек няма дом, ако няма храна, нима ще мисли за Бога?
Духът се стреми към материята и играе първостепенна роля в сближаването с материята. Духът трябва да овладее материята и го прави по най-различни начини, в това число, и чрез технологичните цивилизации. Технологията заменя за съществото това, което не умее, докато не усвои духа – движение, хранене, лечение.
Ние не смятаме технологията като недостатък на развитието, напротив, технологичното развитие е необходимо на този етап от развитието, защото, без технологиите, човечеството ще загине. Затова, умишленото лишаване от храна, от топлина и уют, не развиват духа в тяло, а го забавят.
Друго нещо е, че всичко трябва да е разумно и достатъчно. Излишното богатство завързва душата в материалното. Разумно и достатъчно. Какво означава? Подчиняване живота си на служене, на първо място да е служенето, а на второ, обезпечение на комфортен живот. И във властта, и на работата, и при възпитанието на децата – на първо място е духовното развитие и разбирането, че материята не е главното, а само помощник за поддържане на телесния живот в здраве и достатъчност.
Третото, което ме прави предпазлив, е подсъзнателния страх от духовния път. Преди всичко е свързан с мистиката и главна роля имат магическите сеанси, поклонението на тъмните сили и спиритическите сеанси. Хората асоциират мистиката с духовността. Религията свързва мистиката с поклонението и безусловното подчинение, с доброволното робство. Това е много удобна програма за негативно настроените извънземни и за хората от тайната космическа програма.
Ако човека има страх от всичко духовно, ще се дистанцира от всичко свързано с израстване на съзнанието, защото е забранено.
В: А навярно е свързано, някога хората са наричали духовни наивните глупаци, вещици, магьосници – тези, които предсказвали и владеели магията. От тях се бояли и ги ненавиждали.
Исус: Вашата цивилизация е замислена така, че половината хора да са в тъмнина, а другата половина в светлина. Но понеже за светлината трябва да се постараеш, да се изпълваш със светлина, а в тъмнината няма нужда да правиш нещо специално, преобладаващото мнозинство изпаднало в тъмнината, а да се извадят хората от там е много сложно. Затова ви подкрепяме и помагаме да постигнете преобладаване на светлината по планетата, иначе човечество просто ще загине, затънало в отпадъци и глад.
Равносметката на беседата ни е – старайте се да разбивате вътрешните човешки догми. Започвайте разговор именно с тези теми, защото са вътрешно препятствие, в подсъзнанието, и каквото друго да кажете, човека ще се съмнява в способностите си, защото е „малък“, „рано му е“, „не е спасител“, страхува се от мистиката, трябва да „печели пари“, за да „живее като всички“.
Духовният човек започва да осъзнава грешките във възпитанието му и да ги поправя.
Стреми се към здраве и очиства чувствата и мислите си, просветлявайки се по този начин.
Желае щастие и успехи на всички хора (за разлика от тези, които служат на себе си).
Става спасител, защото трупа в общото съзнание добри чувства, стремеж към мир и благоденствие за всички, не само за себе си.
Точно на такива хора трябва да бъде поверена властта, възпитанието на децата, лечителството.
Христосъзнанието ще превземе планетата, и тези, които се подчиняват на духа – служат за осъществяване плановете на Твореца, подпомагат процъфтяването на хората и създават хармония, извеждат човешкото съзнание на нова висота, възпитавайки в себе си духа на равенството и братството.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7080

Архангел Луцифер за възможните сценарии в живота

Архангел Луцифер за възможните сценарии в живота
Ченълинг от 13.05.2019
Контактьор: Елена Лозинская

Скъпи приятели! Обръщам се към вас като същност, изминала дълъг път в познанието и трансформацията. И затова искам да споделя важна информация.
Всички живеете в определени събитийни последователности, в определени ситуации, които следват една след друга в линията на живота ви. Вашето възприятие „привързва“ всяко събитие към определен момент или период от живота ви, защото възприемате линейно живота си, като движение от точка А към точка Б.
Но имайки предвид, че времето е много условна величина, то не може да е база, нишката, на която нанизвате живота си. За всичките ви събития и ситуации е необходима друга основа, друг фундамент, върху който да подреждате събитията като последователност.
Какво може да послужи като основа в този случай? Изборът ви да опознаете една или друга част от пространството, изборът ви да се изпробвате в ролята на един или друг персонаж. От тази гледна точка, живота ви изглежда като сбор от безкрайни, многосерийни представления, в които играете определени роли. Те може да са паралелни, затова, в репертоара си имате цял набор от маски, роли, в които се вживявате. Вие се асоциирате с определено качество, статус, с длъжност и регулярно я изпълнявате, което определя това качество или статус.
Точно с тези роли може да измерите живота си. Когато става смяна на амплоато, когато започва да ви омръзва някаква роля, когато са се изчерпали старите сценарии, тогава става и прехода на друго ниво, в друг статус. Променя се качеството на проживяваните ситуации, макар външния декор да остава същия. Вашата искреност като актьор, като главен участник в ситуацията, нараства.
Да усещате играта си, своите маски, да идентифицирате ролите си, е излизането на следващото ниво в сценариите, когато безсъзнателния, полуспящ актьор се превръща в осъзнат диригент на живота си. Когато живота започва да се възприема не като сбор от спектакли, а как цяло единно платно, за творчество на осъзнатото същество. Творчество извън времеви рамки, условности, обстоятелства.
Може да ви се стори, че сменяйки една роля с друга, няма да постигнете нищо. В действителност, разширявате представата си за себе си, за възможностите си. В рамките на новата роля, навлизате в неизвестна дълбочина, разкривате скрит потенциал и качествено променяте преживяването в ролята.
С всяка нова смяна на ролята, се фокусирате върху разкриването и опознаването на себе си, върху изучаване на съставките си. И външните атрибути стават все по-малко важни за вас.
Дошли сте да се опознаете, използвайки земните условия, всички фактори и структура на пространството в земното въплъщение. Желая ви успехи в това усвояване.
С любов. Архангел Луцифер.
Превод: Йосиф Йоргов
https://sphereoflove.info/chenneling-2/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: