Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7268963
Users Today : 2751
This Month : 116805
This Year : 406682
Views Today : 14409
Who's Online : 39

Новата педагогика

За какво плачат децата и не разказват на родителите

За какво плачат децата и не разказват на родителите

Вчера бе най-тежкият ден в живота ми! Да! Толкова болно не ми е било никога, нито през детството, нито по-късно…
Разхождахме се с най-малката Танечка, след това нещо правех вкъщи. Дойде си от училище Варвара, малко по-късно се прибраха от градината и двете средни. Всичко, както винаги.
Вечерта, момичетата се скараха, разкрещяха се, аз „креснах“ за да мирясат. Изобщо, обичайното.
От работа се върна съпруга, помири всички, стопли ги (умее го). Момичетата му споделиха соите малки беди, обиди. И забравиха всичко веднага. И отново любов, смях, игри.
Само най-голямата, Варя, беше някак много тъжна. Гледаше ме с печални очи и като че ли искаше да ми каже нещо.
„Варя, искаш ли да си поговорим?“ — питам аз. „Да, мамо!“
Отидохме в друга стая. Седим — мълчим. Само че забелязвам – очите ѝ се пълнят със сълзи. „Е, казвай, дъще, не мълчи…“
И Варя заговори… „Мамо, знаеш, обичам те много… Но сега не беше права… Нали мога да кажа, че не си била права?“ — „Можеш, Варя!“
„С момичетата се скарахме, а ти каза „да престанем и да се махаме от кухнята“, а дори не запита, какво се случва. Аз ги молих да помогнат, да почистят. А те се глезят. Толкова се разстроих! А толкова ми се искаше да ме прегърнеш! А ти се сърдиш“.
Прегърнах дъщеря си. „Прости ми, Варенка!“
А тя продължаваше да говори. Да говори… Това, което никога не съм знаела. За което дори не съм помисляла. Макар да съм си въобразявала, че имаме най-близки, доверителни отношения.
Говореше и изливаше всичко, което се е трупало с години в нежната ѝ душа, цялата болка, която майка ѝ, обичаща я безумно, и е нанесла.
Разказваше за някакво пате, което е изрязвала дълго и старателно на пет години, за да ми го подари и да ме зарадва. А аз съм я наругала за разхвърлените изрезки и лепило по пода. Оказва се, тя дълго е спала с него под възглавницата и е тъгувала, че такова пате не е нужно на майка ѝ.
Разказваше, че когато се родила Сонечка, е искала да бъде отново малка. Защото съм прекарвала с бебето през цялото време. Че ѝ се искало, да я взема на ръце и да я целувам по главата… И дори се опитвала да „си смуче пръста“ „като бебето“… А аз съм била строга: „Не се втелявай!“
Разказа, как някой я обидил в училището, а ѝ се искало да ми се оплаче, да ми разкаже. А аз съм била заета с нещо и съм я отблъснала с: „После!“
Как направила по трудово обучение фигурка и бягала в къщи за да ми я подари, а аз съм я наругала за тройка. И фигурката така си останала в чантата.
Разказа, че съм много добра, но избухлива. И често се качва в леглото си, за да си помечтае, винаги да съм спокойна, ласкава. А още мечтае, заедно всички да правим торта. И дори цялата кухня да е оплескана с брашно и тесто, но затова пък е весело.
И как ѝ е болно, когато се скараме с баща ѝ: „Нали сте толкова добри и се обичате… Никога, чувате ли, никога не се карайте!“
И много друго каза… А аз седях и слушах… И вече моите сълзи течаха.
„Майчице, да не се обиди, че ти казах всичко това? Отдавна ми се искаше, но се опасявах, да не те разстроя! Ходих в църква и разказах всичко на Бога. Разказах ти всичко и така ми олекна!“
Не, дъще любима, не се разстройвам. Просто ме боли. Боли, колко бързо съм забравила, какво ми е било в детството ми.
Как сама съм плакала, когато работещите и вечно заети родители нямаха време да ме изслушат. И нощем изплаквах бедите си на плюшеното куче Бим.
Как на шест години исках да подаря на родителите си за Нова година направената от мен картонена къща. Радостно хукнах да подарявам, а те имаха някакви проблеми и ме натириха: „После! Иди си очисти стаята!“ А как ридах прегърнала тази къща.
Щом плачех за нещо, ме отрязваха: „Престани веднага! Това са глупости!“ А за мен не бяха глупости, разбирате ли?!
И си обещах, с моите деца да е различно. Всичко! По-различно!
Как ние родителите бързо забравяме всичко! Какви важни, умни, строги ставаме. Какви бездушни! А как нараняваме децата си, също както са ни наранявали нашите родители — случайно, без да помислят. Защо преставаме да разбираме, че важното за нас, може да не е важно за децата ни? Защо не ги слушаме?
Варенка, мила! Ти порасна! Ти си на цели десет години! Вече не ме виждаш като „прекрасен свят“, както виждат малките майка си. Виждаш ме такава, каквато съм, с всичките ми недостатъци! Благодаря ти за това! Вече трябва да се уча да съм майка на големи деца.
Чух те! Много ми помогна! И искам да знаеш. Ти и сестрите ти са най-прекрасното нещо в живота, което имаме с баща ви. Толкова искаме да сте щастливи. И повече да няма поводи за такива разговори.
Седяхме дълго с дъщерята прегърнати, разказвахме си разни неща… плакахме… Цялата вечер ревахме.
Да! Това бе най-тежкия ден в живота ми. Но едновременно, и прекрасен! Ден от нов живот, в който ще се старая, ДА ВИ ЧУВАМ, мои скъпи момичета.
За лека нощ ги прекръстих, целунах ги по челата. „Прости ми, Варенка!“ — прошепнах на голямата. „Майчице, толкова те обичам!“ — промърмори в съня си.
Автор: Елена Кучеренко
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/10/o-chem-deti-plachut-i-ne-rasskazyvayut-roditelyam/

Токсичните навици на родителите

Токсичните навици на родителите, които съсипват децата

Събина Андреева


Твърде критичните родители непрекъснато посочват грешките и неуспехите на децата си. Натъртват и акцентират върху тях постоянно. Негативни са, понякога дори жестоки в упреците си. Рядко са доволни от постиженията на децата си. Критичните родители често използват фрази, в които се усеща, че подценяват детето и дори го обвиняват за трудностите и неуспехите му. Изискват изключително много от децата си и го представят като загриженост и строгост.
Но всъщност това поведение е много по-вредно и обсебващо, затова е важно да проследим до какви последствия може да доведе при децата. За това как бихме могли да го ограничим, ако усетим, че ние сме от типа твърде критични родители, пише az-jenata.bg.
Този модел на родителско поведение често се прилага от контролиращи личности, нарцисисти и авторитарни хора.
По какво ще разпознаете критичния родител?
По начина на реакция, който е предимно обвиняващ и критикуващ. Жестоките коментари, които този тип родители отправят към децата си, създават неподкрепяща обстановка в дома, дори токсична атмосфера, която вреди на най-малките. В следващите редове ще разгледаме основните вреди, които критичните родители могат да нанесат на семейството си:
Токсична обстановка
Конфликти и скандали са често срещани в семейството на много критични родители. Вечното им недоволство създава токсична атмосфера, отчуждава децата и може да доведе до тяхното изолиране от родителите. А дистанцията и затварянето в себе си разрушава доверието във връзката дете-родител и това може да доведе до сериозни проблеми в живота на детето.
Поведенчески проблеми
Прекалено критичният модел на възпитание често се свързва с развитието на поведенчески проблеми при децата. Това може да е форма на неподчинение в дома или в училище, проява на агресия, разрушаване на различни видове имущество. Подобни проблеми в поведението не бива да се подценяват и подминават в никакъв случай с обяснението „той/тя е дете или тийнейджър“. Това са сигнали, че нещо важно се случва в живота на детето и трябва да се вземат мерки.
Липса на самочувствие
Изключително строгите и взискателни родители невинаги осъзнават и може би, ако осъзнаваха, щяха да променят модела си на възпитание, че с критичния си поглед влияят негативно на самочувствието на децата си. Подрастващите младежи, които живеят с толкова критичен и недоволен родител много често изпитват съмнение в себе си, подценяват се и не вярват, че могат да се справят с поставените им задачи. Тази липса на самочувствие може да окаже пагубно въздействие върху децата, особено в периода на пубертета.
Понижена мотивация
Друг негативен ефект, който може да се появи вследствие на този родителски метод на възпитание е липсата на мотивация. Когато едно дете почти не получава похвали, без значение от постиженията си, то постепенно започва да се демотивира, казвайки си: „Какъв е смисълът да се старая, когато не правя нищо, както трябва?“.
Перфекционизъм
Докато при някои деца се наблюдава понижена и дори отсъстваща мотивация, то при други подрастващи се забелязва формирането на перфекционизъм. Може би ще си кажете „какво толкова, тъкмо ще има по-високи изисквания към живота си“, но всъщност перфекционистите почти никога не могат да бъдат задоволени от нищо в живота и това е техният голям проблем. Както в повечето области в живота, така и при моделите на възпитание важи максимата, че балансът е най-добрият начин и път към хармония.
https://fakti.bg/life/724722-toksichnite-navici-na-roditelite-koito-sasipvat-decata

Как родителите убиват мъжкото в синовете

Как родителите убиват мъжкото в синовете

Мъжът не се ражда, мъж се става. Процесът е доста сложен…
Решителност, сила, отговорност, смелост, целеустременост, устойчивост (способност да издържа и да се справя с жизнените обстоятелства), независимост — са качествата, с които асоциираме мъжете и искаме да ги виждаме в синовете си. Но понякога създаваме такива отношения с момчетата, които дават противоположен ефект.
Защото в нашата култура е силен страха, че можем да ги разглезим с вниманието си и няма да са самостоятелни, а зависими. Особено се отнася до момчетата — смята се, че „телешките нежности“ не им подхождат.
Но според теорията за развитие, емоционалната връзка с майката през ранният етап (от 0 до 3 години) има ключова роля за изграждане на базово доверие към света, способност за надеждна привързаност, за устойчивост на стрес.
Ако малкото се е наситило на майчина грижа и любов през тази възраст, му е много по-лесно да се отдели от майката и да премине към следващия етап на развитието си. Ако през този период майката е била доста студена и дистанцирана, в детето възниква емоционален глад и дефицит, който ще опитва да наваксва цял живот. При това, такива деца израстват доста жестоки.
Рос Кемпбел, американски психиатър, в своята книга „Как в действителност да обичаме децата“ пише, че до 8-мата година, за момчетата е изключително важно да получават любовта и на двамата родители. Отначало са прегръдки-целувки, но след това се появява потребност да проявят сила, да се борят и сражават с бащата, и други момчета. Физическият контакт е също важен, но преминава в друга форма.
На мнозина им се струва, че ако бащата е твърд със сина си, не му остава нищо друго, освен да порасне като брутален мъжага. Но тук ни очаква парадокс: колкото е по-строг бащата, толкова е по-женствен сина.
За момчето е важно да се идентифицира с бащата, като представител на един и същи пол. А за това спомага изразяването на любов и нежност, а не обратното.
Какво още може да се обърка при процеса на полова идентификация? Например, липсва баща (умрял, развод). Само по себе си, липсата лесно се компенсира от общуване с други мъже (дядо, треньор, чичо и пр.). Но ако майката постоянно изригва лошо срещу бащата и мъжете като цяло, в момчето се взривява мозъка — той не може да се причисли към мъжете, защото не иска да е лош за майката и не разбира, кой е точно? Момчето се отказва от мъжките си качества и проявления.
Същото е и при рядкото присъствие на бащата, който не взема участие в семейния живот и възпитанието. Как правило, майката в такова семейство е властна, потиска и обезценява бащата – изобщо, налага се във всичко.
Изобщо, на момчето е необходим образ на силен мъж, от който да взема пример. Майката може да поддържа такъв образ като разказва за добрите постъпки на бащата и демонстрира уважение към мъжете.
Съществуват и други начини лишаващи момчетата о мъжественост:
Ако родителите казват постоянно, че не са го искали да се ражда или са искали момиче, за него ще е трудно да приеме мъжката си природа.
Свръхконтролиращата, авторитарна майка потиска сина, не му позволява свободен избор, да бъде себе си, да проявява инициатива. Често такива майки превръщат сина в психологически мъж.
С две думи, ако майката няма мъж или са с проблемни отношения, прехвърля ролята върху сина. Очаква от детето да е заместител на мъжа. Не позволява на сина да е самостоятелен, дори когато отдавна е пълнолетен.
Още един 100% работещ начин — унижава не на мъжкото достойнство на сина. Някои родители без никакво угризение на съвестта, убедени, че е за благо, се надсмиват над външността на момчето: от дебеланко или слабак, завършвайки с урод и Квазимодо. Или казват, че е неспособен за нищо, че е несъобразителен и някакво момиче няма да му обърне внимание. Надсмиват се също над стремежи, мечти, чувства, опити да се изяви. А има и случаи на възпитание с физическо насилие.
Колкото е по-малко детето, толкова по-трудно може да се противопостави. Попива всичко като гъба. Оценките на родителите, като най-близки и авторитетни, с времето става негови собствени. По този начин момчето започва да се възприема не съвсем мъж. Има ниска самооценка и е убеден, че не притежава мъжки качества.
Елена Воробьова
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/10/kak-roditeli-otbirayut-muzhestvennost-u-synovej-lishaya-shansa-stat-muzhchinoj/

Ерик Берн: трите най-разпространени жизнени сценария

Ерик Берн: трите най-разпространени жизнени сценария

Психологът и психиатър Ерик Берн смята, че живота ни се програмира през първите шест години след раждането. Жизнения ни сценарий се създава от родителите.
Сценарий «Танталови мъки», или «Никога»
Този сценарий е онагледен от съдбата на митичния герой Тантал. На всички е известна крилатата фраза «танталови (т.е. вечни) мъки». Тантал бил обречен да страда от глад и жажда, макар редом да е имало вода и плодове, но постоянно бягали от устата му. Тези, които имат такъв сценарий, е защото родителите има са забранявали да правят това, което искат, затова живота им е пълен с изкушения и «танталови мъки».
Те живеят с вид родителско проклятие. Страхуват се от желанията си, затова се измъчват сами. Директивата в този сценарий: «Никога няма да получа това, което искам най-много».
Сценарият «Дамоклев меч»
На Дамокъл позволили да бъде за един ден в ролята на цар. По време на пир видял меч, висящ на конски косъм над главата му и осъзнал целия фалш на неговото благополучие. Девизът на такъв сценарий: «Радвай се на живота, но не забравяй – очакват те нещастия». Като правило, хора с такъв сценарий живеят в постоянното очакване на нещастия. Ключът на сценария — висящия меч над главата. Това е програма за изпълнение на някаква задача, но не своя, а родителска, при това негативна.
«Като се омъжиш, ще се наплачеш». Като резултат: неудачен брак или страх от брак, или сложно създаване на семейство и самота.
«Когато отгледаш дете, ще разбереш, какво е да си на мое място!». Като резултат: повторение на неудачната майчина програма или нежелание за дете, или безплодност.
«Живей, докато си млад, после ще се скъсаш от работа». Като резултат: нежелание да работи и мързел или с възрастта — все по-тежък труд.
Сценарият «Зигмунд или ако не се получава по един начин, ще пробвам друг»
Зигмунд решил да стане велик човек. Той умеел да се труди и си поставил за цел, да постигне висшите слоеве на обществото, които е смятал за рай, но е нямал достъп до него. Тогава решил да надникне в ада. Там нямало висши слоеве, там всичко било равноправно. И постигнал авторитет в ада. Успехът му бил толкова голям, че висшето общество се преместило в ада.
Това е сценарият «победител». Човек решава да стане велик, но обкръжаващите създават всевъзможни препятствия. Той не си губи времето да ги преодолява, просто ги заобикаля и става велик в друго. Зигмунд се ръководи от жизнения принцип «може»: «Ако не се получи по един начин, ще пробвам друг». Героят е взел неуспешен сценарий и го е направил успешен, независимо от противодействието на обкръжаващите.
По материали: Книги накратко
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/10/erik-bern-tri-samyh-rasprostranennyh-sczenariya-zhizni/

В Индия обявиха за „фейк“ теоремата на Питагор

В Индия обявиха за „фейк“ теоремата на Питагор

В щата Карнатака местното управление на училищното образование е издало документ, в който теоремата на Питагор и легендата за падналата ябълка на Исак Нютон са наречени „фейкове“. За това съобщава Hindustani Times, цитирано от Gazeta.ru.
В документа се казва, че администрацията препоръчва да се поощрява критичното мислене в децата, за да доверяват по-малко на необосновано затвърдени истини, както и предлагат да се изучава санскрит като трети език и да се използват древните индийски системи.
Изданието свързва тази инициатива с обща тенденция за „шафранизация“ на индийската образователна система – опит за изчистване на учебните програми от чужди компоненти, заменяйки ги с индийски.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/v_indii_teoremu_pifagora_nazvali_fejkom/2022-07-12-37005

Да спрете детска истерия, може само с един въпрос

Да спрете детска истерия, може само с един въпрос! Уникален метод
Абсолютно всички деца устройват истерия. Родители питат: може ли да се направи нещо или да изчакват, докато порасне детето?
Мама от Бразилия споделя своя рецепта – проста и работеща.
„Аз не съм психолог или експерт по детски истерии, аз съм обикновена майка на 5-годишна дъщеря. Но ми се струва, че напипах „формула“, която искам да споделя: как може да се промени бързо настроението на дете, което набира обороти в истерията заради някаква дреболия.
Първо, малко предистория. Дъщеря ми тръгна на детска градина и беше много притеснена от това. Твърдеше, че не може никога да свикне с градината. В къщи също нещата се влошиха: Алиса все по-често се дразнеше и буквално за всяка дреболия стигаше до истерия.
В детската градина ме посъветваха, да отидем на детски психолог с надеждата, че може да нормализира ситуацията. Психологът действително, даде много полезни съвети, но един бе просто фантастичен, при това, много прост.
Психологът обясни, че трябва да покажем на децата, че уважаваме чувствата им.
По време на криза, каквато и да е причината, трябва да предизвикаме, детето да се замисли (работи при деца над 5 години), за да уточни, какво точно се случва с него. Когато признаваме правото му да чувства, в същото време, позволяваме и самото да вземе участие в решаването на проблема, секва истерията.
Обичайната ситуация: детето започва да набира обороти. Поводът няма значения – на куклата ѝ паднала ръката, дошло е време за сън, не успява с домашната работа или просто не иска да върши това, което молите.
Гледаме детето в очите и спокойно задаваме въпроса: ТОВА Е ГОЛЯМ, СРЕДЕН ИЛИ МАЛЪК ПРОБЛЕМ?
Когато дъщеря ми се замисля, какво се случва, в действителност, с нея, това въздейства по вълшебен начин, поне вкъщи се получава с дъщеря ми. Задавам въпроса, тя отговаря и намираме начин, да решим проблема, при това предлага сама, какво може да е решението.
Малкият проблем, обикновено, се решава бързо и лесно.
Някои проблеми смята за „средни“. Вероятно ще ги решим, но не веднага – разбира, че за някои неща трябва време.
Ако проблема е сериозен – а щом детето го смята за сериозен, в никакъв случай не бива, да се игнорира, дори да ви изглежда пълна глупост, – такъв проблем изисква повече време.
Понякога, трябва да помогнем на детето, да разбере, че в живота не винаги е възможно това, което ни се иска.
Наскорошен случай, когато методът подейства отлично. Избирахме дрехи за градината, а Алиса е загрижена, в какво е облечена, особено, когато е студено. Накратко, искаше си любимите панталонки, но те бяха за пране.
Започна да се цупи и запитах: „Алиса, това голям, среден или малък проблем е?“
Тя ме погледана и каза тихо: „Малък“.
Вече знаем, че малките проблеми се решават лесно и предложих да избере решение (за това е нужно време) и тя каза: „Да избера други панталонки“.
Казвам: „Имаш няколко за избор“. Тя се усмихна и започна да избира.
Поздравих я, че е решила проблема сама, защото е много важно да се хвали, когато се справя и приключихме ситуацията.
Не мисля, че има някакви вълшебни методи за детско възпитание. Детското възпитание е съвместно изминаване на всички етапи от развитието и е истинска мисия. Да, понякога избираме погрешен подход, а тогава трябва да проявим мъдрост и да започнем друг вариант.
Преминавайки през множество истерии с моето дете, най-накрая видях светлина в тунела и я споделям с другите родители. Надявам се, при вас също да върши работа.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/ostanovit_detskuju_isteriku_mozhno_zadav_vsego_1_vopros_unikalnyj_metod/2022-04-29-33964

Тестовите задачи вкарват учениците в мисловен калъп

Експерти: Тестовите задачи вкарват учениците в мисловен калъп

Познатият тип тестови задачи със затворен отговор вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране. До такова заключение стигат учители и специалисти по български език от Академия „Никола Тесла“ и платформата за грамотност „Как се пише?“.
Поради комплексни фактори младежите все по-често срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях, да намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Обезпокоително е, че се регистрира и аграматичност при конструирането на изречения, т.е. липсва правилното за езика ни съгласуване между отделните елементи.
Тенденциите се потвърждават от данните от състезание по български език и литература, проведено сред седмокласници от различни софийски училища с цел да се проверят наблюденията на специалистите. В изследването са включени и задачи от изпитния формат за национално външно оценяване (НВО), и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението.
„За съжаление, ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории“, обяснява Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист. Тревожен е фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения, допълва тя.
Заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно, не могат да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да свързват нещата в цялост, алармират още специалистите.
За да се разчупи рамката, в проучването са включени въпроси с повече от един верен отговор. Очаквано това затруднява допълнително учениците, но те споделят, че им е доста по-интересно и са успели по-дълго време да задържат вниманието си.
Проблемите при преподаването и усвояването на учебния материал няма да се решат с магическа пръчка, но експертите са убедени, че има конкретни стъпки, които може да се предприемат. На първо място, трябва да се осъзнае дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите.
Д-р Павлина Върбанова от онлайн платформата „Как се пише?“ и автор на учебници по български език за средните училища смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в VII и Х клас, както и на държавния зрелостен изпит в ХII клас би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори.
„При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците – да анализират, да преценяват, а не да налучкват“, категорична е още тя. Може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение.
Въпреки тежката картина, която се наблюдава, д-р Валентина Иванова, съосновател на „Академия Никола Тесла“, е убедена, че расте прекрасно поколение – будни, умни, находчиви деца. Тя напомня, че те имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. „Предизвикателството пред нас, техните родители и учители, е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени“, убедена е тя.
Като дългогодишен преподавател, превърнал качеството на образованието в своя мисия, д-р Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности, а консумирането на информация не е знание. „Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения, да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света“, допълва тя.
Заключението, около което са обединени специалистите, е, че по-високи резултати може да очакваме, когато всички страни в образованието са истински ангажирани и носят своята отговорност – и учениците, и учителите, и родителите. Само с продължителни и целенасочени усилия ще се върви към отстраняване на най-важните слабости и повишаване на качеството на образованието.
https://dnes.dir.bg/obshtestvo/eksperti-testovite-zadachi-vkarvat-uchenitsite-v-misloven-kalap

Тревогата и гнева на майката отнема винаги жизнени сили на детето

Тревогата и гнева на майката отнема винаги жизнени сили на детето
Светлана Доброволская

Трябва да кажа, че за мен е било винаги очевидно, че може да се очаква от детето само това, на което е способно за момента, а това съвсем не е, което очакват обкръжаващите. Ако искате да промените детското поведение, променете това, което чувства, мисли, умее. А как може да го направите, ако „несъвършеното“ му поведение, вбесява и дразни родителя?
Дори към животни не бива да подхождате в такова състояние – никаква дресировка няма да се получи! Какво да говорим за възпитание! Точно затова могат, да помогнат съветите ми.
Веднъж, през тъмна есенна вечер, посрещах на автобусната спирка пубертетната си дъщеря след скейтерско събиране в центъра на града. Беше влажно и ветровито, а телефона на моята красавица „мълчи“ (случва се), с нетърпение се вглеждах във всяка маршрутка и постепенно „кипвах“:
– Не оценява напълно особено отношение към нея! На кого в тази възраст, разрешават да отсъства дотолкова късно (дъщеря ми е акселерат, във всеки смисъл и общува с много по-възрастни младежи)? А още и закъснява!
В главата ми започнаха да се развихрят разобличителни монолози. След това, започнах да прехвърлям, от какво да я лиша с „възпитателна цел“ (план за „отмъщение“). На ум ми дойдоха разни други случаи, когато не са оценявали моя „родителски подвиг“ (всичко това за 10 минути). И изведнъж, си зададох простия въпрос, който много помага, да си в текущия момент: „Какво усещам сега?“
– Злоба!
„Детето закъснява. Може да има някакви усложнения? Значи, сега ѝ е особено важно, да се чувства по-уверена, защитена (нашето вътрешно състояние създава обкръжаващата действителност), а какво ѝ изпращам с майчиното си сърце, точно в този момент?
– Удар в слабото място!
Тревогата и гнева на майката, винаги отнемат сили от детето! На теб ли не ти е ясно!“
И разбрах, че се държа стереотипно и глупаво. Ако искаш, човека да се върне по-бързо, не е важно, дали е дете или възрастен, трябва да излъчваш към него любов и радост, а не гняв и раздразнение!
Това се прави лесно: трябва само да си спомним или представим човека щастлив! С всички визуални подробности, с усещане радост за него и благодарност за съществуването му, в своя живот.
Без да му мисля повече, се заех с визуализация: видях ликуваща дъщеря си след победата на нейната команда в КВН, допълних с „кадри“ от аквапарк, от разрязването тортата на рождения ден и изведнъж видях своето момиченце, изскачащо от маршрутката с радостни възклицания: „Победиха нашите!“ Въздъхнах с облекчение, прегърнахме се и тръгнахме към къщи.
По пътя се любувах на сияещите ѝ очи, на развяващите се светли коси, слушах възбудени подробности от съревнованието, а си мислех, че трябва да кажа за закъсняването. Но не исках да е за сметка на радостта – това би било свинщина, а и злобата ми се беше изпарила. При това, разбрах очевидно, че за нея „великодушния“ ми жест ,да закъснее, е само разумен компромис, а не „глътка свобода“ (което е типично за съвременните деца – те приемат всичко, като в реда на нещата и без да се притесняват, разчитат на повече). Затова, просто разказах, каква метаморфоза се случи с мен на спирката, как от „раздразнена мама“ се превърнах в „ангела-хранител“, и как всичко свърши забележително.
Знаете ли, какво каза дъщеря ми?
„Мамче, ти си герой! С такъв „задръстен“ ум си успяла да ме разбереш. Аз съм ти ужасно благодарна и ще се постарая, повече да не те вълнувам!“
От тогава минаха две години и действително не е имало повод за вълнения – дъщерята е винаги „на линия“ (и не само да се прибира навреме). Когато се променя вътрешното състояние на едната страна, неизбежно се променя поведението и на другата!
Ако в момент на типична конфликтна ситуация (от детска истерия, до препиране с пубертета), родителят успее да си спомни детето си щастливо и предизвикващо в родителя, радост и възхищение – конфликтът не се получава. Неочаквано за себе си, поглеждате на ситуацията от друга страна и компромисът се получава сам! Това работи в най-различни ситуации, при всяка възраст.
Но трябва да се подготвите:
Да запишете на хартия не по-малко от 15 отговора на въпроса: „Какво предизвиква в мен радостни чувства, когато наблюдавам детето си, какви негови качества, особености и действия?“ Например, „съобразителност, липса на злопаметност, смешно мърда пръстите на краката, обича животни, умее да прави смешни физиономии“ и т.н.
Спомнете си няколко ситуации, когато детето ви изпитва радост и щастие (скача на батут, милва кученца, радва се на новогодишен подарък…). Главното е, на вас да ви е радостно, когато гледате всичко това мислено. Т.е. детския образ трябва да е такъв, че да ви е лесно, да изпитвате топли чувства. Разгледайте добре ситуацията: запомнете „декорите“, миризмите, звуците. Колкото е по-ярък подготвения образ, толкова ще ви е по-лесно, да избутате негатива и да прекъснете конфликта.
Винаги, когато сте доброжелателно настроени към детето, го прегръщайте, усмихвайте му се, казвайте му, че го обичате. Не се притеснявайте! Дори да не са измити чиниите и не са очистени обувките! Повярвайте, за детето действително не е важно, но обичащия, иска да го прави, а недоволния – не! Проявявайте любовта си и давайте възможност на детето, да ви отвърне със същото. Доверявайте на сърцето си!
Тогава, неизбежните семейни разногласия, ще са само „задачки“ за съобразителност – как именно „всеки да получи според заслугите“, а атмосферата вкъщи ще се преобрази!
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/trevoga_i_gnev_materi_vsegda_otnimajut_zhiznennye_sily_rebenka/2021-11-16-26649

Тибетско възпитание на децата

Тибетско възпитание на децата

Най-важното е, никакви унижения и телесни наказания. Единствената причина, поради която бият децата, е защото не могат да отговорят със същото.
– Първият период: до 5 години. С детето се отнасят „като с цар“. Не бива да се забранява нищо, трябва само да се отвлича. Ако прави нещо опасно, направете изплашена физиономия и изплашен възглас. Детето разбира прекрасно този език. В същото време, залага активност, любознателност, интерес към живота. Детето все още не успява да изгражда дълги логически последователности. Например, разбива скъпа ваза. Няма разбирането, че за тази ваза трябва да се работи много, за да се изкарат парите. Наказанието ще възприеме като налагане на сила. Няма да го научите да не чупи вази, а да се подчинява на по-силния. Това ли целите?
– Вторият период: от 5 до 10. През това време, трябва да се отнасяте към детето „като с роб“. Да му поставяте задачи и да изисквате изпълнение. Може да наказвате при неизпълнение (но не физически). През това време, се развива активно интелектът. Детето трябва да свикне да прогнозира човешката реакция към неговите действия, да предизвиква положителни реакции и да избягва негативни. В същото време, не се страхувайте, да го товарите със знания.
– Третият период: от 10 до 15. Как да се обръщате към него? Като с равен. Не на равно, а именно „като с равен“, тъй като, все пак, имате повече опит и знания. Съветвайте се с него по всички важни въпроси, предоставяйте и поощрявайте самостоятелността му. Налагайте волята си само с „кадифени ръкавици“ при обсъждане, с подсказки, със съвети. Ако нещо не ви харесва, изтъкнете негативните последствия, избягвайки преки забрани. През това време се формира самостоятелността и независимото мислене.
– Последният период: след 15 години. Отнасяйте се с уважение. Да възпитавате е вече късно, остава ви само да берете плодовете от труда си.
Какви последствия може да има при неспазване на тези правила?
– Ако потискате детето до 5 годишна възраст, ще потиснете жизнената му активност, интереса към живота, интелекта. Ще го научите да се подчинява на грубата сила, без да мисли и по навик. Ще го направите лесна жертва за всевъзможни негодяи.
– Ако продължите да го обгрижвате и след 5-та година, детето ще израсне инфантилно, неспособно за труд и за духовни усилия.
– Ако продължите да се отнасяте като към дете и след 10-та година, ще израсне неуверено, ще е зависимо от по-самостоятелни приятели, които не винаги, ще оказват положително влияние.
– Ако не го уважавате след 15 години, няма да ви го прости и ще си иде завинаги, при първа възможност.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/tibetskij_vzgljad_na_vospitanie_detej/2021-01-07-14398

Как да възпитавате децата в новите енергии

Как да възпитавате децата в новите енергии

Контактьор: July Джулай

„Най-добрия начин да направите децата добри, е като ги направите щастливи“ Оскар Уайлд
Скъпи мои, обърнете внимание на смисъла в думата „възПИТАНИЕ“. Задачата ви е да наситите детето с енергия, за формиране на структурното му проявление в пространството. Когато душата избира жизнения си път, както и родителите, е наясно предварително, какви уроци ѝ предстои да премине. Затова, ако подхождате осъзнато към възпитанието, трябва да го имате предвид.
Родителите са водачи на душата във физическия илюзорен свят. Те са избрани за наставници на въплътената душа.
С нахлуването новите енергии на планетата, се разкриват все повече нови знания и методи за формиране на реалността. За да влияете положително на детето си, ще трябва да преосмислите възприемането на реалността и отношението си към въплъщението, като цяло. Неосъзнато, залагате в детето си своя мироглед и не му позволявате, да прояви самостоятелно реалността си в пространството.
Малкото дете е много възприемчиво към енергиите, защото не е формирана физическа представа за света. То вижда енергията и проявленията ѝ като холограми, затова, не бива в никакъв случай, да лъжите/мамите децата, защото убежденията ви влизат в конфликт със собствените усещания на детето и то започва да отрича реалността, която възприема.
Малките усещат енергиите, и затова усещат другите хора. Чувстват вашите емоции, чувства, радости, както и страховете, обидите и преживяванията. Необходимо е, от ранно детство, да помагате на детето, да развива тези способности за различаване на енергиите. Да обсъждате с него възприемането на реалността (като игра, рисуване, приказки), как точно я възприема, защото разумът му е като чист лист за формиране на убежденията, а с какви убеждения ще се сдобие детето, зависи пряко от родителите и се оформят през първите 3 годинки, след което, през годините от 3 до 7, се обработват съвместно и намират отклик и потвърждение. Затова, първите седем години определят, как детето възприема реалността.
Не помните много от тази възраст, точно защото тогава се формира физическото възприятие за света. Прехода от една реалност в друга (физическа и плътна) протича плавно и незабележимо.
Позволете на детето, да прави осъзнати избори и да осъзнава последствията от решенията си, самостоятелно. Не забравяйте, че детето не ви принадлежи. Избрани сте само да сте наставници, но детето ви може да е много мъдра и качествена душа, преминала през множество въплъщения. Станете съюзници.
Помислете, че е възможно, в предишен ваш живот, вашето дете да е било вашия родител. Анализирайте своите подсъзнателни нагласи за семейство, деца, родители. Точно тях предавате и влагате в детския разум. Предаването не става на физическо ниво, а на ниво чувства и усещания. На енергийно ниво.
Главната ви задача е, да не ограничавате със собствените си убеждения детската реалност. Ако детето твърди, че вижда феи или домашния дух, поинтересувайте се и наситете въображението му с енергия, укрепете вярата му в усещанията си. Научете детето, да различава енергийните нюанси, не на ниво дуални оценки „добро“ и „лошо“, а с цялото многообразие на мирозданието, с всичките му проявления.
Насърчете в него вярата, в своите безгранични възможности и способности. Укрепите вярата му във вълшебството, в божественото единно създание, присъстващо във всичко. За личността на детето, сте първият човек, чрез когото, душата му познава Бога в условията на ограничено съзнание, вкарано в тяло.
Развивайте в себе си божествените качества. Дарявайте детето си с любов, милосърдие, състрадание, подкрепа и вяра, както Бог ни ги дарява. Не се страхувайте да грешите, детето ви е дошло, да отработите тези енергии заедно, да извлечете уроците. Когато връзката на душата и тялото укрепне, ще ви стане учител и ролите ви ще се променят.
Възпитайте учител в себе си. Детето ще преобразува получените знания, енергии и качества, и ще усили влиянието им, като ви ги върне в различна форма, в усъвършенстван вид.
Обичайте децата си, това е най-съвършеният урок по любов, който ви е дарен. Урок по безусловна любов и приемане. Изпит за бога във вас. Готови ли сте да сътворите вселена? Ако сте жена, можете да родите вселена и да сте бога за нея. Мъжът залага семената за бъдещата вселена. Този процес е безкраен, представете си, че всеки ден се раждат хиляди вселени. И всеки ден се раждат нови богове.
Искате ли за себе си, такъв родител, като себе си? Отговора на въпроса е изпита ви и ви дава възможност, да поправите грешките си. Само вие може да оцените нивото си на развитие и само при сравнение със другия себе си. Всеки ден сте различни, нови, преобразувани. С вас се променят и децата ви.
Вашето дете не е длъжно, да е ваша по-добра версия. Трябва да бъде по-добра версия на себе си. Помогнете на детето си, да е щастливо, но първо го осъзнайте за себе си.
Забелязвали ли сте, с каква лекота, децата дават души на разни предмети (кукли, играчки), а това е, защото не са забравили бога в себе си. Помнят, колко е лесно да споделят душата си и за тях е естествено. Децата могат с часове да общуват с играчки, наричайки го игра, но за тях реалността е също такава игра. Те не са го забравили. За тях, границата между въображение и физически свят, е много тънка. Помогнете на детето, да опази въображението си, мястото, от където извира истинското сътворение на реалността.
Учете децата да медитират и пазете тишината на ума, под формата на игра. Учете се да уважавате личното детско пространство. Бъдете пример за детето и не го наказвайте, защото ви подражава.
Вслушайте се в децата си, мъдростта на душата им не е замъглена от разума на личността.
Учите се заедно, да опознавате света по нов начин, отворете си врата към безкрайното множество от реалности, които пази подсъзнанието ви.
С благодарност и любов!
Крион.
Джулай (July) 12.2020
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9927-kak-vospityvat-detey-v-energiyah-novogo-vremeni-chenneling-krayon

Творческо образование

Образование – методи за наказания или възпитание? (продължение)

07.02.2018 г.
1) В миналата беседа отбелязах, че през новата духовност, от образователната система ще изчезнат ЗАВИНАГИ явления като принуждаването и наказанието. Под наказание имам предвид телесните наказания – въобще недопустими в общество, стремящо се да стане високоразвито. За вас, навярно, на мнозина е ясно, че прилагането на физическа сила към дете, при това, твърдейки, че никога не бива да причинява болка на друго дете, едва ли ще даде някакъв положителен резултат.
2) По този начин, правите внушение, че физическото насилие е ПРИЕМЛИВ начин за решаването на проблеми. Прилагайки физическо наказание към дете, МОДЕЛИРАТЕ ТОЧНО ТОВА ПОВЕДЕНИЕ, което твърдите, че детето трябва да се откаже. Може да възникне въпрос, който изглежда резонен при сегашния ви мироглед: „Какво може да се направи с неуправляемите деца, как да постъпи учителя?“ Отговарям: „А кой е казал, че учителят е „прав“?, разбира се, не съществуват прави и неправи – това трябва да е ясно на децата, за да се избавят от парадигмата, да са прави, защото няма да им е необходима, когато пораснат и управляват света.
3) Просто има работещи и НЕРАБОТЕЩИ методи, както винаги, всичко зависи от целта. Ако искате да промените детето, скандалите и наказанията, още повече, с използване на физическа сила – е НЕРАБОТЕЩ МЕТОД. Не бива да се наказва, за да могат децата да си създадат положителна представа за себе си, а вие се нуждаете от такава, защото е единствената платформа, която определя детското поведение. Вашата цел е, не децата да престанат да се държат по определен начин, а да променят поведението си.
4) Вече трябва да разбирате, че това са разни неща, защото, заплахите и наказанията могат да принудят детето да престане, но не променят поведението му – това са забелязали не само родителите, но и президентите, защото, наказанието само временно прекратява нежелани действия и не променя поведение. Твърдя, има много ефективни начини да повлияете на детето, оставайки винаги в контакт, а скандалите и наказанията не са сред тях.
5) Един от многобройните методи е следния: да обясните (подскажете) на непослушното дете, как може да бъде ПОЛЕЗНО, научавайки го да поправя „грешките“ си, като по този начин си има естествено взаимодействие с последствията на поведението си. Затова е необходимо, да пробуждате в децата стремеж към самостоятелност и дисциплина, а за наказанието няма място, нито вкъщи, нито в училището, още по-малко, в моето царство. Вече е ставало на въпрос, но не е излишно да напомня: Мнозина са убедени, че бог наказва, когато не се спазват законите му, като по този начин си присвоявате моралното право, да постъпват едни с други по същия начин, но което е най-печалното, така постъпвате и с децата.
6) Вече сте наясно, че всичко това не е вярно, но представителите на човешкия род вярват в измислените от тях убеждения, по отношение на мен и живота, и затова, хармонията и мирът, практически, са непостижими във вашия свят. Но тази вяра ви се внушава още от най-ранна възраст, а като пораснете, я втълпявате на децата си. А огромна роля във всичко това има и училището.
7) Нима са малко вашите училища, където наказанието и принудата са основни начини за внушаване на ограничения, следователно, не са представи, които действат за благо. Имате също много учебни заведения, които представят на децата, много ограничена гледна точка за света. Към тях трябва да се отнесат и всички религиозни училища.
8) В подобни училища преподават само една религия и приетия от нея мироглед, затова обучението им е много тясно. Трябва обезателно да зазубрят езика на свещените писания, както и самите текстове; в ислямските училища изучават и ислямско законодателство и история на исляма, и това е всичко.
9) Историята на останалия свят, на практика, не се изучава – това се прави целенасочено, за да не се имат предвид, гледните точки на други култури и цивилизации, а ако се споменават, е много набързо. И такива учебни заведения, както вече разбирате, подготвят за да променят вярата на другите в „своята“. Но, независимо от всичко, много родители са привлечени от мисълта, да пращат децата си в такива училища. Но използваните там методи на зазубряне, повтарят основното направление на всички други училища.
10) Съобразете, целта на подобни заведения е единствено, децата да повтарят живота на родителите си. А най-добре се прави, чрез заучаване наизуст това, което са зубрили родителите им. И децата са принудени да следват същия мироглед, да споделят вашата гледна точка, вашата вяра, да мислят със същите категории, и като резултат, се получава – СЪЩОТО ПОВЕДЕНИЕ. Затова, в новата духовност се обучава на ТВОРЧЕСТВО, а не на повторение.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=12

Творческо образование

09.02.2018 г.
1) Настава момента, когато идва в живота ви новата духовност и цялата образователна система ще се съсредоточи върху ТВОРЧЕСТВОТО и ще стане ТВОРЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ – това е главната разлика между днешното и утрешното училище. Самата същност на новата (творческа) система ще се състои в стремежа на учителите, да показват на учениците, кои са в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Да направят всичко необходимо, децата да разкрият вътрешния си творец, да открият собствения си минал опит, а главното – да повярват, че имат само те властта над живота си.
2) Задача на педагозите е желанието, да върнат на децата вътрешната им мъдрост и да ги подбудят да търсят своята ИСТИНА, която за всеки е най-истинската истина. Задачата на учителите е да покажат, че всичко това е възможно. Затова, новото училище е направо противоположно на старото, защото, задачата на новото е да пробуди детския ум, а не да го омайва с митове, да го разкрепости и разкрие, а не обратното, и разбира се, ще се стреми, нищо да не ограничава детския ум, за да стане свободен, а не затворен в клетката на предразсъдъци и догми.
3) Разбира се, главната задача на новото училище, е още от първите дни, да обедини ума с душата и тялото, за да може всяко дете да се усеща като единна цялост, което ще му позволи да възприема всичко, което го обкръжава, като част от общото цяло. Творческото образование е с приоритетна задача, всяко дете да вижда тази цялост, а себе си като ТВОРЕЦ.
Изброявам само основните идеи, на които ще обучават в творческото образование.
4) Задача на учителите е да предадат на децата следните идеи за новата духовност:
1. Всеки човек е единен с всички, с всичко съществуващо в Мирозданието, включително и с мен – бога; всичко, което човека вижда, чувства, осъзнава, е част от единна жива система и всички са част от тази единна система.
2. Всеки човек има право да сътвори свой жизнен опит, защото е единен с бога и има сили за това.
3. Невъзможно е за никого да допусне грешка в ТВОРЧЕСКИЯ процес, а всеки неуспех, е само илюзия. Всичко създадено от човека, е съвършено само по себе си, включително и творческия човек.
4. Само творчеството дава възможност на човека да изпълни жизненото си предназначение, защото се развиваме и израстваме чрез него, а всички живи същества по Земята, се занимават именно с творчество.
5. Всеки от вас твори чрез МИСЛИ, ДУМИ, ДЕЙСТВИЯ.
6. Най-великият учител за всеки е самият живот, в него са заложени, изначално, естествени последици от всякакви постъпки и НЯМА НИКАКВО НАКАЗАНИЕ.
Защото, в божествения замисъл не е предвидено наказание, няма и не може да има. Цялото обучение е сведено до спомняне това, което знае душата винаги. Именно подобното обучение доставя на децата радост, защото опита им позволява да си спомнят повече, какво представлява живота. И децата обезателно си спомнят всичко необходимо, и ще го направят в момента, когато им е необходимо, за да бъде живота им плодотворен.
5) Продължавам да разглеждам идеите на новата духовност, които ще са достъпни за децата, от самото начало на творческото обучение.
7. Вашите деца ще са твърдо убедени, че трябва да се стараят, да не вредят на никого, нито на мястото, нито на нещата. Като неразделна част от живота им, става помощта за другите, любовта към тях, доколкото са им по силите – а това се проявява особено, когато някой греши и прави нещо, което не е за общо благо. Обезателно ще се научат – ще си спомнят, как се прави, защото са наясно, че са едно с всички и никога не може да са самотни – толкова много приятели има наоколо.
8. Вашите деца са наясно, че ИМА ЗА ВСИЧКИ ВСИЧКО, защото, за да са щастливи им трябва много малко, наясно са, за да са самите щастливи, трябва да направят щастлив някого.
9. Вашите деца са наясно, че най-добрият им приятел е животът, защото не приключва никога. За тях е пределно ЯСНО, че жизнения срок, който трябва да прекарат на Земята по свой избор свърши, когато се срещнат с мен, няма да бъдат проклети или наказани, още по-малко е възможен „деня на страшния съд“, а за всички има възможност да преразгледат мислите, постъпките, действията си и да решат, дали искат да си имат работа с такива обстоятелства, при странстването си. Ще са наясно, че това е техен избор, а избора е ПРОЦЕС, посредством който еволюира всичко, и в крайна сметка, дава възможност на човека да стане този, който е.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=13

Три основни предмета

11.02.2018 г.
1) Като равносметка на предишната тема са обявените девет основни съставки в базовия курс на училищата за творческо образование, и а обучението ще навлизат все повече и повече в същността им. Деветата съставка е убеждението, че живота е най-добрия приятел на детето. Сега, когато стигнахме до трите основни предмета, а те не са сред познатите ви досега. Това са ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ. Дайте си сметка, че съществуващите сега главни предмети, като четене, правопис и смятане, са много по-малко важни от принципите, които ви предлагам.
2) Разбира се, децата трябва да знаят да четат, но тези навици трябва да са само помощни инструменти, за осъзнаването на трите главни предмета – ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ. Само тези три предмета дават възможност и на вас, и на децата ви, да изградите щастливо бъдеще. Запомнете, през дните на новата духовност, главното в образованието не е увеличаване на информацията, а усилване на чувствителността, на осъзнаването, на разбирането, на състраданието и приемането на всичко и всички, с възхищение, възхвала и благоговение, като самия живот.
3) Девиз, ако може да бъде наречен така е убеждението, че преди всичко, се учи на човечност, и едва на второ място са специфичните знания и предмети! И при такъв основен подход към образованието, светът ви ще се преобрази, ще спечели много от примиряване на всички конфликти – между раси, между полове и между народите. Необходимо е, в примирението да съдържа признаване на всичко, което е причинявано едни на други, опитвайки да постигнете по-добър живот, признаване на цялото „зло“ в миналото. И разбира се, МОЛЕТЕ ИСКРЕНО ЗА ПРОШКА.
4) Повярвайте, практически, всички страни по света, има защо да молят за прошка. Това е най-актуалната сега тема, защото никога не сте забравяли тези факти – разказите за тях са предавани от поколение на поколение и в крайна сметка, са станали част от културата в тези страни и народи. Разбирате, че обиди, смърт и страдания са заседнали в душите на народите и са наслоили горчилка. А възрастните предават тази горчилка при образователния процес. Една от главните задачи пред творческото образование, е създаването на новия свят, на новото бъдеще, на новата представа, кои сте в действителност, като народ, като култура, като граждани, не просто на отделна страна, а на цялата Земя.
5) И затова е толкова важно, да престанете да предавате на децата си горчилката на миналото, защото творческото образование учи на главното – ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ. И затова, примирението е първо, защото трябва да съдържа възстановяването на човешкото общество, на групите и отделните хора, за да се усетят отново като единно цяло, сами със себе си и с всички. При това, трябва да се компенсират миналите загуби, доколкото е възможно, хората да имат възможност да са тези, които са, едва след което ще могат да се замислят, кои могат да станат!
6) Самият процес на примирение трябва да включва обезателно, съкращаване на дистанцията и следващо пълно сливане на двете крайни противоположности – между бедни и богати по целия свят. Защото, бедността и неграмотността са точно това, което създава ограничените възможности и представа за света. Точно това е един от главните фактори, задържащ цивилизацията ви на детско ниво, в началото на еволюционното развитие. Именно ПРИМИРЕНИЕТО е първата крачка за обновяване на човечеството. Просто е много важно, да си дадете сметка, какво сте постигнали вече, преди да уточните, какво се каните да правите.
7) Следва, внасяне на идеята за ВЪЗСЪЗДАВАНЕ, защото означава ОТКАЗ от старите пътища и митове, от навици и мотиви, за да може да се пресъздадете в по-съвършена версия, основана върху новото разбиране, кои сте в действителност. Става въпрос, да дадете ново определение на себе си като вид, ако имате желание и стремеж, да живеете в мир и съгласие, ще трябва да създадете своя свят отново. А това включва в себе си и нови представи, какво означава да си човек, какво означава постигане на успех, какво означава живот в изобилие и да си щастлив.
8) За постигането на тази идея в живота, много голяма роля има творческото образование, но както и за всичко, са необходими усилия на хората, СЪВМЕСТНИ УСИЛИЯ, както и участие на правителства и неправителствени организации от целия свят. Въвеждайки в образователната система като основен принцип получаването на опит и знания – творческото образование, ще създадете необходимите програми, не само за децата, но и за всички възрасти, а тази система винаги създава усещане за единство с всичко съществуващо. Както вече знаете, това означава, обединение с бога и с всички хора.
9) Това обединение носи разбиране на факта „сливане на индивидуалния разум“ с целия живот, във всичките му форми и проявления, а точно това е ЕДИНЕНИЕ! И няма други определения за това понятие. СЪЕДИНЕНИЕТО е третият базов предмет на творческото образование и е най-важният от тях. Осъществили съединението, поставяте всичко на своите места. В процесът на съединението осъзнавате, че сте единна същност. Че всички жизнени прояви, са прояви на единния – разбиране, което ще измини завинаги възприемането на света.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=14

Три основни предмета (продължение)

13.02.2018 г.
1) Но, наред с основните предмети, ПРИМИРЕНИЕ, ВЪЗСЪЗДАВАНЕ и СЪЕДИНЕНИЕ, училището с творческо образование, разбира се, ще има и методики за работа с конкретни „данни“, овладяване на полезна информация за взаимодействие с другите хора и обкръжаващия свят. Имам предвид и обучаването на четене, писане и смятане, но, както казах и преди, няма да са основни предмети.
2) Тези предмети ще се предлагат на децата, не като задължителни, а като инструменти, необходими за овладяването на основните предмети, заради които са дошли в училището. Учениците ще ги използват в творческия процес и той ще се възприема като развлечение, тогава всяко дете ще иска да усвои използването на тези инструменти – отпада необходимостта, да ги убеждавате, да ги учат.
3) А сега за предметите, които при вас са наречени „академични“; казвам ви, не съществуват чисто академични предмети, защото, всичко е свързано с живота, а това е главния ви сегашен проблем, защото не се отделя голямо внимание на тази връзка. Много е просто – децата не виждат практически смисъл и нямат желание да ги изучават. Разбирате прекрасно и сами, че когато детето има мотив, с който е съгласно, обучението се получава ускорено. Когато на децата им е интересно, за броени минути усвояват сложни компютърни програми, а вие не успявате да ги догоните.
4) Всяко дете иска да е наясно: „защо му е това знание?“ и вече сте наясно с безполезния аргумент: „Трябва“. Подобно е безсмислено, а ако искате детето да усвоява с настървение и удоволствие, винаги трябва да определяте практическото приложение на предмета. И най-добре го прави не преподавателя на предмета, а този, който ги учи на нещо, което им е интересно. В практиката на новото училище ще има и дежурен въпрос: „Какво бихте искали да научите днес?“ Именно, с идването на новата духовност, започва наблягане на практическото, на всичко, което подкрепя живота.
5) Например, изучавайки базовия курс на творческото образование, в дадения момент, имаме предвид осма точка на базовия курс: 8. Всичко е достатъчно за да са щастливи всички, а най-простия начин да се постигне щастие – е да направите щастливи другите. За да се предаде тази истина, не е достатъчно да я кажете веднъж – към нея трябва да се връщате през цялата учебна година, привеждайки пример, показващ изобилието на всичко, стигащо за всички.
6) След това, трябва да се поясни, как може да се направи човека щастлив, основавайки се на това убеждение. Тук могат да работят заедно учител и ученици използвайки въображението си – учителя формулира задача и предлага съвместно да търсят решението. Ако ситуацията заинтересува децата, ще искат да намерят решение и ще използват всевъзможни инструменти.
7) Така децата се убеждават от СОБСТВЕНИЯ ОПИТ, че използването на такива инструменти, може да бъде много интересно и познавателно, а учител с въображение, може да измисля ежедневно десетки възможности, да заинтересува децата. При подобен подход, децата изучават живота, използвайки факти, формули, уравнение или метод, а всичко това не е цел на образователната система, а само средство за постигане на целта. Помните ли казаното преди: „Учителят, преди всичко, трябва да учи на човечност, а едва на второ място е преподавател по предмет.
8) Но, нещо повече, творческото образование се различава от сегашното, не само с подхода, но и с голяма разлика в съдържанието. Помните ли една от идеите на новата духовност – човек създава сам реалността си, затова, творческото образование отделя много време да разкрие естествените способности на децата, включително и такива, каквито са екстрасезорни. Наясно съм, че много родители, няма да искат и да чуят за развитието на такива способности, но всичко ще се промени с напредването на новата духовност.
9) Защото, в бъдеще, обществото ви ще гледа много по-широко и ще изследва човешките възможности. Ще се изскубнете от плена на страха и ограниченията, внушени от вчерашния бог. Ако ви кажа, че медитацията ще бъде неразделна част от училищната реалност, навярно, трудно ще си го представите, но действително ще бъде. В някои училища е въведена вече. Нещо повече, в програмата за усвояване, ще са заложени развитието на елементарни екстрасензорни навици. Ще подтиквате децата да развиват ШЕСТОТО ЧУВСТВО, ще ги учите да го ползват и доверяват.
10) Затова има много различни неща, на които да научите децата в училищата за творческо образование. И умението да се ползват такива енергии, ще е напълно обичайно в новото училище. Новата разширена версия на бога позволява разбирането, че тези способности са дадени от него и няма никакъв грях в тях.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=15

Зад прага

15.02.2018 г.
1) Днес ще разгледаме интересуващия мнозина въпрос за екстрасенските способности – има част от живота, и то значителна част, която не може да се пренебрегва повече. В момента, използвате не повече от 5% на мозъка си, на потенциалните му възможности. Но същността е, че сами сте си забранили, да изследвате съзнанието си, всевъзможните чудеса в него.
2) Направили сте го, защото не сте искали да сърдите отмъстителния и наказващ бог, но това е било вчера. Казвам ви: утрешният бог не се гневи по никакъв начин, не отмъщава за подобно в бъдещето, нещо повече, ще поощрява по всевъзможни начини подобни изследвания. На вашите деца ще бъде предоставена възможност, да изследват всичко извън пределите на тези 5%, които използвате сега. Вашите деца ще се заемат с останалите 95% и ще усвоят част от този потенциал. И тогава ще ви шашнат – възхищението ви ще е велико, какво ще направят, научат и преживеят при това изследване.
3) Точно в тази посока са насочени всички усилия на творческото образование – да доведе децата до прага пред пълния потенциал и да им предложи, да го прекрачат. Известно ви е, че сега доста деца са на прага, и с всяка изминала година стават все повече демонстриращите високо ниво на съзнание и дълбоко разбиране за живота. Всички тези факти са предвестници за еволюционен подем, който предстои пред човечеството.
4) Можете да видите, че тези деца демонстрират много ясно присъствие в текущия момент, проявяват несвойствени за вашия свят отвореност към всички възможности, съществуващи във всеки един жизнен момент. Наричате ги ИНДИГО, предвестниците на еволюционния скок – пробив в съзнанието ви. Трябва да осъзнаете, че тези деца са способни да променят човечеството и да се вслушвате по-често в тях. Но това не означава, че възрастните са безнадеждно изостанали, както споменах и преди, творческото образование е достъпно и за вас. И преди съм твърдял: не съществува такъв момент, когато е „късно“, защото всичко е тук и сега.
5) Предлагах ви, да организирате занимания по нова духовност, още миналото лято, но избора ви остава същия, предпочитате изчакването. Започнете да изучавате още сега това, което скоро ще стане вашето бъдеще като творческо образование. Дори да не ви е ясно всичко, в процеса на съвместно творчество, ще изясните всичко. Много неща ще си СПОМНИТЕ, ще ги откриете отново за себе си, започнете действия, не само приказки. Не затъвайте в „научни подробности“ – нито за вас, нито за децата носят практическа полза. Помнете – просто да знаете нещо и да не го използвате, е само памет.
6) Мнозина от вас, свикнали да оправдават мързела и липсата на инициативност, ще кажат: „Как може да се преподава предмет, който не знаеш?“ Или очаквате да ви пратя подготвени учители? Аз съм ви пратил – погледнете в огледалото и ще ги видите. Тези учители са отдавна по Земята! Най-добрият начин да изучите някакъв предмет, е като го преподавате! Не се стеснявайте, започнете да обяснявате новата духовност и всичко ще ви се получи. Вашата група напълно отговаря на потенциала и има възможностите да разнася новата духовност. И преди съм твърдял: „На каквото учите, такъв ставате!
7) Определете за себе си някакъв брой книги по основите на творческото обучение, има такива, ще ги намерите – четете и обсъждайте, а не само да говорите, какво съм казал преди. Не се занимавайте с дебрите на „научните“ изследвания, колкото и да уважавате „авторитетите“ в науката, сред тях има доста изкривявания. Време е да престанете да четете само за да сте начетени, време е да разберете, как може да помогнете, всеки да осъзнае, кой е в действителност. За какво ви са тайните на генома или ДНК, ако не сте се научили да управлявате ума и тялото си? Учете се, да създавате УЧЕБНА СРЕДА, където „учителя“ взема същото участие в изследването, както „учениците“.
8) Ще кажа нещо, което ще предизвика буря от негодуване в апологетите на обучението. За да преподавате предмет, не е нужно да го познавате най-подробно! Много по-добре е, да имате желание, да изучите по-добре предмета и да споделяте наученото. И още нещо много важно, добрият учител не е този, който опитва да набие нещо в главите на учениците, а да ги накара да постигнат нещо. Задачата на бъдещите учители не е да съобщават знания, а да включат децата и хората към източника на знания.
9) И затова е задачата ви – да извличате мъдрост един от друг, няма нужда да знаете, защото, колкото по-малко се смятате за знаещ, толкова е по-добре. Творческото обучение има за задача да създава УЧЕБНА СРЕДА, както за деца, така и за възрастни. Защото, през времената на новата духовност, образованието не се дава в училища, а в учебна среда. Повтарям го многократно, защото е основата на творческото обучение! В прекрасното ви бъдеще няма да има училища във вида, който знаете. Ще останат безвъзвратно в миналото – и редиците от чинове, душните коридори и съблекални, детските групи устремени към своя клас, самите класове, подобни на затвор, ще си останат в миналото.
10) Забележете сами, наистина приличат на затвори, в които се носят команди: “ Вдигни ръка, седни си на мястото, подредете се!“. Това е мястото, в което се задъхвате и започвате да затъпявате блестящите умове на несъстоялите се мъдреци – децата ви, затъпяващи под огромния товар на ненужните факти и цифри, които трябва да зубрят, да учат, да почитат като божество, мястото, където „сътворявате кумири“. Там загиват мечтите на нереализираните гении, малки по възраст, но могъщи по душа и същност – ДЕЦАТА ВИ.
11) На мястото на училищата ви, ще дойдат учебни заведения и общества, където учениците няма да се противопоставят никога по пол и възраст. Децата ви сами ще си създават групи по интереси, в които няма значение възрастта, расата, вероизповеданието, културата и общественото положение. Млади и стари ще се събират заедно, по-възрастните ще споделят опита си получен през по-дългия им път. Всички ще разказват за плановете си в изследването на живота. А както винаги, ще има много въпроси – защо? За да ви радват и предлагат свои начини за самоизразяване и изследване, които да станат чудо и благодат. Да бъде, приятели мои! Именно сплавта и синтеза на съвместните действия, създават самата същност на образованието, каквото трябва да бъде по времето на новата духовност, и е за всички, защото, млади и стари ще усетят МАГИЧЕСКОТО ОБЩУВАНЕ С ЖИВОТА.
АМИН
Превод: Йосиф Йоргов
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=16

Животът като творчески уроци

Животът като творчески уроци

01.03.2017 г.
1) Пояснявам и е нужно за по-рационален, творчески подход към всеки жизнен урок, както е било при предците ви, следващи божественото битие. Предците ви са подреждали живота си по начин, че да е непрестанно обучение, да придобие смисъла на велико осъзнато битие.
2) Но всичко гениално е просто и съм съгласен с това. Всяка работа е изпълнена с голям смисъл, много повече от материалната реализация. Защото, всичко, което са правили предците ви, е служило не само за осигуряване на съществуването, но и за усъвършенстване. А това е давало възможност, всяко действие да не е шаблонно, за да доставя радост.
3) И причината, както вече казах, е проста – предците ви са умеели да приемат любовната енергия в семейството и рода, като ДАР НЕБЕСЕН, уважавали са я и разбирали: щом има любовна енергия в семейството, значи сътворяват ВЕЧНОТО, НЕТЛЕННОТО. Ценили са енергията на великата благодат, и затова при тях са идвали любовните енергии с велика радост.
4) И затова, с такъв жив пример наоколо, децата сами са се стремили да познаят жизнената наука, и се получавало, учейки се от родителите, са ги учили и тях. Защото, разнообразието е велико и всеки път се проявява по разни начини, проблясвайки с неизвестна страна на съвършенството, в детските творения.
5) Пример е бил дори факта, че са избирали учители да учат децата (влъхви са ги наричали предците), а те са били наясно, че трябва да усъвършенстват знанията си ПОСТОЯННО, защото децата не са били длъжни да посещават уроците им, и трябвало да ги заинтересуват и привличат вниманието им.
6) Но главното е, че още от ранно детство, всяко дете е живеело в съгласие с любовната енергия, а предците са били наясно, че така е възможен прекрасен живот за всеки. А кой родител не мечтае за това? И вечният въпрос: „В какво е смисълът на живота?“ е бил с очевиден отговор: СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Е В ИСТИНАТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА.
7) И е много важно, че всеки възрастен или дете, усвоявайки някакви знания, са били наясно, за какво са им, правейки живота си осмислен.
А след като е ясна целта, предците ви са били наясно, че обучението е радостно и много по-продуктивно.
8) Но са били наясно също с главния секрет във всяко обучение: ако в него участва любовната енергия, ефективността му е ненадмината, защото свойствата на тази велика енергия е такова, че при обучение може да се сканира мирозданието и концентрирано, за няколко минути, детето усвоява знание, за което са нужни години, а детската мисъл го увлича още по-нататък – така, в обучението, любовната енергия е изпълнявала огромна роля.
9) Призовавам ви да си спомните, защото е по силите ви, да възстановите практиката на предците си, включвайки въображение и устрем, завръщайки се към осмислен начин на живот, завещан от мен.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=8

Жива система

26.09.2017 г.
1) Често задавате един на друг (на мен) въпроса: „А какво може да се прави с всички тези знания?“ Казвам ви: Може да се заемете с просвещение. Да обяснявате на хората, че ВСЕЛЕНАТА е жива система, провокирайки вниманието им, какви изводи могат да направят от този факт. Помните ли, казвал съм ви: при детското възпитание, в процеса при предаване на информация, винаги е актуален вечния въпрос: „Какво мислите по този въпрос?“.
2) Обяснете на хората (като начало), че Земята е микроскопична точица в непостижимата безкрайна система, а човекът е също такава микроскопична точка на планетата. Че всеки човек, в себе си има също такива микроскопични частички, които, по отношение към всичко като цяло, не са повече от прашинки. Но, вие можете да го потвърдите с жизнения си опит, нито една, дори най-малката частица, не е безразлична на вас – цялото, защото сте съставени от такива.
3) Същите взаимоотношения се разпространяват и върху отношенията ви с живата система – Вселената, която е самият живот. Точно на това трябва да учите децата си от най-ранно детство – огледайте се, обществото ви е загубило напълно уважение към живота, а това е следствие на липса информация за живата система още от детството. Но, нещо повече, дори религиозните ви училища НЕ УЧАТ НА ТОВА, дори не споменават, че ВСЕКИ ЧОВЕК Е ЧАСТ ОТ ТАЗИ СИСТЕМА, ЕДИНЕН С БОГА И ВСЕКИ ЕДИН ПО ЗЕМЯТА.
4) Идеята, че Вселената, галактиките, звездите, молекулите са живи същности, съвсем не е нова, и във вашия свят, едни или други учени са го казвали многократно. В бъдещето, когато хората приемат новия бог (разширената версия на стария бог), е необходимо, образователните учреждения да говорят за това на най-малките в обществото ви, защото като възрастни, ще имат вече ценности, основани върху всепроникващия живот. Именно това дава съзнанието, че човешкото общество е единно и почита живота, като висша ценност и я открива БУКВАЛНО във ВСИЧКО.
5) Но, няма никаква необходимост, да изчаквате определено време, за да започнете да учите на тези идеи хората. Можете да създавате подобни структури още сега, засега, в рамките на частни училища и учреждения. Вече го споменах, при изясняването на принципите за новата духовност. По този начин, още от сега, може да запознаете малките деца с жизнените принципи – така няма да им се налага като възрастни, да променят кардинално възгледите си. По този начин, и на вас възрастните, ви се предоставя възможност, да промените вярванията си, да се избавите от догмите, пречещи на живота, да приемете новото, за да създадете нова реалност и нов свят. Можете да го направите през следващите 20 – 30 години.
6) Защото, както съм го казвал вече, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВАШАТА НАСТОЙЧИВОСТ И САМООТВЕРЖЕННОСТ. Трябва да се избавите от всичко излишно, да се заемете с реализирането на най-заветните си желания, прекратявайки сегашния кошмар в живота си. Ще кажа нещо повече – ОБЕЗАТЕЛНО ЩЕ ГО НАПРАВИТЕ, и като винаги, въпроса е само един: Колко бързо ще успеете?
7) Всичко зависи, кога ще успеете да приемете РАЗШИРЕНАТА ВЕРСИЯ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА БОГ И ЖИВОТ, преди да загине сегашния земен живот. Отговора е винаги ваш. Всичко зависи, доколко е силен стремежа ви да превърнете Земята в Едем и да вкарате в живота си, практически, безгранични възможности. Ако се откажете, в най-скоро време, Земята може да стане за вас много неуютно място, а живота ви да се изпълни с много печални преживявания.
8) Затова, ако искате да промените земната ситуация, ако искате да избегнете социалната катастрофа, желаещите да запазят земния живот, трябва да са по-активни в търсенето на възможности, как да се запознаят повече хора с новата духовност. Ако възниква въпроса: колко бързо трябва да се направи? Отговора ми е: КОЛКОТО ПО-СКОРО, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ, защото, основата на всичките ви проблеми е ДУХОВНА. Повярвайте – не е икономическа, не е политическа и дори не е военна, а ДУХОВНА.
9) Вече знаете, основана е на човешките вярвания, какво мислите едни за други, за бога и живота, дори за елементарните човешки взаимоотношения. НО ВЯРВАМ – можете да постигнете КРИТИЧНАТА МАСА с идеята за новата духовност и да промените ситуацията, но моля да разберете, ако не го направите, ще надделее критичната маса за друг изход, който няма да ви хареса никак.
10) Знам, че ще се промените, за да оцелеете, а това е промяна „насила“ – ще започнете да правите необходимото за да оцелеете. Ще измените и най-светлите си вярвания за бога и живота. Зная, че ще изберете оцеляването – в това няма никакво съмнение. Защото сте „програмирани“ така, това е ваш инстинкт. защото ЖИВОТА ВИНАГИ Е ПРИСПОСОБИМ, УСТОЙЧИВ И ФУНКЦИОНАЛЕН!
11) Нещо повече, ако въпросът застане „ребром“ – да избирате, дали да оцелеят вярванията ви или човечеството, ще изберете да се откажете от вярванията си, които ви убиват и ограничават оцеляването ви. Но целият проблем е в това, че негативните последствия от най-вредните ви вярвания, се проявява много бавно и не забелязвате тяхната пагубност, успяват постепенно да завладеят живота ви и ги приемате като естествени.
12) Всичко това е вече в живота ви и не го забелязват само слепите – в крайна сметка, търпите големи загуби, а стрували си, решавате, както ВИНАГИ, ВИЕ!
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=9

Вашите деца и бог

03.02.2018 г.
1) Едно от главните решения, относно децата е да ПРЕСТАНЕТЕ ДА ГИ ПРЕНЕБРЕГВАТЕ. Вашите деца в момента са изоставени сами на себе си, в техен собствен свят, защото родителите им, нямат време за тях. Ходите на работа, заети сте от сутрин до късна вечер с увеличаване „успехите“ на потребителското общество или с други дела. Вашите деца, с всяко ново поколение, прекарва все повече време с компютри, телефони, телевизори, играейки на видеоигри, които, основно, са пълни с насилие. Получава се, ДЕЦАТА ВИ СА ОГРАДЕНИ ОТ ЖИВОТА С ЕКРАН, в буквален смисъл.
2) По този начин, екранирани от реалността, децата ви живеят във ВООБРАЖАЕМ свят, а това не би било печално, ако този свят е създаден от собственото им въображение, от това, на което сте ги научили. Но този свят не е създаден от децата, а от печалбари, от филмови режисьори, от създатели на игри, разрушаващи детската психика. Пример може да видите в изблиците на необяснима жестокост при младите хора по света. ЕТО КОЙ УЧИ ДЕЦАТА ВИ и резултатите виждате ЕЖЕДНЕВНО – това са усиления стремеж, да потискат със сила и жестокост своите връстници, стигайки до убийства, нарастващата малолетна наркомания и престъпност, пълно дистанциране на децата ви от обкръжаващия свят, който не им носи никаква радост.
3) Не съдя по този повод, а отговарям на въпроса, как стоят нещата с детското възпитание. Но нима не е ясно, че вие ги карате да се изолират в този въображаем свят? Искате ли, да посоча причината, защо постъпвате така? Тя е проста и нерадостна – искате да имате по-малко проблеми с децата си, затова ги оставяте да се самозалъгват, както могат. По този начин, само ги набутвате в пропастта. Вашите деца не излизат денонощия наред на чист въздух, скоро ще престанат да общуват с думи, все по-малко внимание обръщат на дружески беседи и топли отношения. Преустройвайки цялото си общуване на електронни съобщения, чрез компютри и телефони, правейки общуването си „мъртво“ и „безлично“.
4) Ако изведете детето си на улицата или в двора, където живеете, ще видите, че повечето нямат представа, с какво могат да се захванат. Затова, една от главните крачки на новата духовност е, да върнете на децата си собственото им въображение и бога няма да ги плаши повече с “ божията кара“. Разширената версия на бога, до която ще стигнете по-късно, ще научи децата ви, че „страхът и вината“ се единствените врагове на човечеството, а любовта единствената реалност, а бог никога не наказва малки, но славни деца. Те ще са наясно, че бог ги съветва, да не се страхуват от грешките, защото в божието царство няма грешки.
5) Бог ще им разкаже, че има само УСИЛИЕ, и само то е от ЗНАЧЕНИЕ, защото, всяко усилие дава някакъв резултат, който движи живота, а живота винаги се стреми да напредва. Ще науча децата ви, да са твърдо убедени – НЕДОСТАТЪЦИ НЯМА В НИЩО, и ВСИЧКО СИ ИМА ЗАПАС. Вашите деца ще са наясно, че всичко е достатъчно, има всичко за оцеляване и щастие, затова, няма нужда да се стремят към нещо определено и да са най-добрите, най-бързите и умните от всички.
6) Няма нужда да се състезават постоянно, ставайки все по-безжалостни, обявявайки нещо за „неправилно“, избутвайки с лакти, само и само, да са „победители“, да не са в никакъв случай сред „загубилите“ в живота. Утрешният бог ще научи децата ви, че няма загубили и няма, как да има – има само безнадеждно заблудени, но рано или късно, всеки намира посоката за дома, пътят към любовта и сърцето ми.
7) Ще обясня на децата, че не трябва да се надсмиват, осъждат или проклинат тези, които се заблуждават, а да им помогнат и покажат пътя към дома. Ще им обясня, че са едно с бога, че могат да постъпват така, както би постъпил бог, да бъдат като бога, ако живееше в същите условия като децата. Няма да ви забравя и вас, скъпи родители, и на вас ще дам инструменти, за да учите децата на всичко това. Такива инструменти са новите идеи, на новата духовност! Ако сте се просълзили сега, може да си поплачете, че не сте го направили всичко това ВЧЕРА, а за бъдещето не си струва да плачете, защото твърдя: вашето и на децата ви бъдеще е наистина ПРЕКРАСНО! Питам ви, родители: искате ли да стане, както ви разказвам? Готови ли сте да работите, за да осъществите споменатото от мен? И ако отговора ви е „да“, всичко ще стане точно така!
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=10

Образование (продължение)

05.02.2018 г.
1) Като продължение на разказа ми за децата, с идването в живота ви на разширената версия, какво представлява бога, ще се промени и образованието, на първо място, в училища, в които е прието, децата да получават перспективи за живот. Напомням – за да се промени нещо в живота ви, трябва да се промени първо образованието. Защото, образованието е най-важният инструмент за човешка трансформация. На Земята, искащите да завладеят властта, винаги разбират добре значението на образованието, и нека не ви се струва странно, защо искат да го контролират.
2) Много лесно може да го проследите в собствената си история, и какво става с образованието, смятано за най-доброто в света, до къде сте стигнали през последните 20 години. Знаете, че за контролирането на всяко население, властта иска да управлява човешките умове. А за целта, хората трябва да бъдат програмирани, да се подчиняват, от най-ранна възраст. И затова, училищата ви са стандартни и внушават едно и също, забранявайки достъп до разширена информация, а главното, че е неприемливо в обществото, да си имаш собствено мнение и мироглед.
3) Нима повечето държавни или църковни училища не са точно такива? Точно там карат децата да зазубрят информация, без да се замислят, като им внушават едни или други програми, удобни за управляващите. Новите учители, при новата духовност, ще са наясно, че принуждавайки децата да зубрят, ВЪЗПРОИЗВЕЖДАТ ПОСТОЯННО МИНАЛОТО. Новите учители ще предлагат изследване на идеите за равенство, за справедливост, търпимост, честност, канейки децата да участват активно в създаването на новото съвместно бъдеще. И не се учудвайте, ако детските идеи се окажат много различни от вашите.
4) Не се страхувайте от това, няма с какво толкова да се гордеете във вашето минало, което да си струва, да се повтаря от децата. Засега е както казвам, но при вас не е на почит новото мислене, а за децата да не говорим. Създава се впечатлението, че всички сте решително настроени да следвате „генералната линия“, спусната отгоре, често обозначена като мое мнение. Избягвате истински сериозните въпроси, а разминаването в мненията, особено с тези на властта и църквата, в най-добрия случай, се смята за психическо заболяване.
5) Всичко това се отнася и за политиката, особено, когато приближават избори. Всичко това може смело да се каже и за икономиката, за социалната сфера, и за образованието. Трудно е да си представите, че в такава страна като Русия, с огромни запаси от изкопаеми горива, вода, енергия, най-големите разходи са ви за правото да живеете в бетоните си кутийки. И навсякъде: не си позволявай да мислиш, не смей даже да мечтаеш, да се отклониш от начертаното „светло бъдеще“. Да, но е светло за единици, и мечтите са само за тях. А вие, обикновените (напомням, новият вид, изобретен от вас) „малките хора“, трябва само да се трудите, трудите, а може и да ви се усмихне „светлото“ бъдеще. НЕ ви ли омръзна, мое велико подобие?
6) В новата образователна система, ще напуснете утъпканите пътища. Духовността ще присъства във всички образователни дисциплини и всеки предмет ще се анализира като ценност, необходимост като образователен предмет. Трябва да преустроите образованието по такъв начин, че всяко дете, още от ранно детство, да е наясно, че ежедневното му поведение е неразделно свързано с фундаменталните основи за цялото общество. Детето трябва да знае, че всичко, с което се сблъсква в живота, е повод за духовен размисъл, който учи на справяне с житейските проблеми и задачи, основавайки се на духовните инструменти.
7) Работниците ви в системата на образованието ще признаят обезателно, че повечето проблеми и задачи, с които предстои да се справят порасналите деца, не са свързани по никакъв начин с геометрията, с географията, с биологията или с историята, а са пряко свързани с РАВЕНСТВОТО, С ЧЕСТНОСТТА, СЪС СПРАВЕДЛИВОСТТА И ТЪРПИМОСТТА. А това ще се случи обезателно, когато системата ви е основана на новата духовност. Новата духовност в образованието променя из основи самата система, защото сте наясно, че е не ефективно, да се манипулира подрастващото поколение.
8) И понеже образованието е много силен фактор в живота ви, ще си поставите за цел, да го трансформирате от примитивно, състоящо се (и в голямо количество) от егоистични и жестоки индивиди, във високоразвита цивилизация, където преобладават обичащите и добрите. А първата крачка в това отношение, е премахването на всякакви наказания. Точно в новата духовност, е невъзможна някаква принуда, да не говорим за наказание. Продължаваме следващия път.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=11
Превод: Йосиф Йоргов

Новото съзнание – първи крачки

Новото съзнание – първи крачки

СъАвтор: Андрианов А. А.
Трябва да въведете децата си в създадения от вас свят, обкръжавайки ги с грижи и постоянна любов. Грижата ви не бива да се състои от ограничения, а детето да усеща, че е СВОБОДНО, а родителите винаги са редом и могат да помагат и подсказват, ако потрябва.
2) Бъдете внимателни, по отношение общуването с детето и внимателно подхождайте, с какво пълните главата му. Вече сте забравили детското свойство – ПОМНЯТ ВСИЧКО, КОЕТО ВИДЯТ И ПРЕЖИВЯВАТ.
3) Вашите „неправилни“ действия (уточнявам), не ви осъждам, а наблягам върху ефективността на възпитателните и образователните ви методи, започват още в родилния дом. Защо отделяте появилото се току-що от майката, нали са най-уязвими в първия им момент на бял свят.
4) Защо не позволявате да се огледат, да оценят, да доловят безопасността на този свят, редом с далата им живота? А отнемайки детето от майката, през първите часове на живота, създавате първото усещане за насилие. Защо си въобразявате, че е полезно за бебето, защо го лишавате от любовта, когато му е най-нужна? А нима образа на майката, не е най-важния като проява на безкрайна любов? И така е, практически, във всичко.
5) А, когато стане време за училище, децата ви попадат в атмосфера, която ПООЩРЯВА съперничеството, и „достойни“ са тези, които са „по-добрите“, научилите повече. Държите се по собствено усмотрение, а на децата поставяте оценки за „поведение“, и ако някой се различава от „стандарта“, още от детските си години става „комплексар“. Какво очаквате в крайна сметка от тях, ако им насаждате постоянно ПОСЛУШАНИЕ, а не РАЗБИРАНЕ.
6) Започнете да учите децата си да усещат, сами да съчиняват музика, привиквайте ги към радостта от изкуството, от движението, научете ги да откриват тайнство в приказките, разкрийте им чудото на живота. По този начин ги подпомагате да открият себе си, своите естествени заложби, а не им набивате в главите собствените си желания. Бъдете им верни спътници в живота, а не цензори на впечатленията им.
7) Заменете измислените правила и схеми, разработени за зазубряне, премахнете готовите изводи, направени от обществото ви, доказващи неспособността ви за развитие, а само да съществувате по принципа: „на когото, както провърви“. Заменете всичко това с изучаване на логика, научете ги да мислят критически, научете ги да решават „проблеми“, да създават, да използват интуицията си, като по този начин задействате и най-дълбокото им вътрешно знание, присъщо на всички. И много скоро ще забележите резултата.
8) И най-накрая, направете основа на обучението – ОБУЧЕНИЕ по ПОНЯТИЯ, а не по предмети. Новото ви обучение трябва да е базирано на „на три кита“, на три основни понятия – ОСЪЗНАВАНЕ, ОТГОВОРНОСТ и ЧЕСТНОСТ. Направете тези понятия главни обучаващи инструменти, още от първите дни на детето и постоянно ги напомняйте и на себе си, и на него, че по тези понятия трябва да се учи цял живот. Използвам обичайните за вас речеви понятия, такова като „учи“, но напомням, по-естествено е „да си припомня“.
9) Направете тези три понятия основен модел за обучение и ще съответстват на дълбоката вътрешна потребност в децата. Направете така, че четейки първата си книга, изучавайки буквара или по-сложен материал с всякаква тематика, детето да прави някакви изводи, основани на тези три понятия.
10) Запознайте децата с тези понятия, направете го постоянен процес чрез разкази, приказки и дори писмени съчинения, а и всякакви други занимания, ориентирайте по тези три основни понятия, и детето ви ще се увлече много бързо в процеса усъвършенстване при изразяването на себе си. Резултата няма да се забави. И редом с вас, винаги ще са верните ви помощници и последователи – децата ви.
11) Ще продължим, но обмислете всичко казано, дори да ви се струва „непосилно“, но само започнете и вселенските сили ще ви се притекат на помощ, а децата ви ще са ваши съюзници във всичко, а не опозиция.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=4

Новото съзнание – три понятия

11.06.2017 г.
1) Да, „обучение“трябва да се води по три основни понятия – ОСЪЗНАВАНЕ, ОТГОВОРНОСТ и ЧЕСТНОСТ, като основа и база за израстването на децата ви като личности, опознали себе си и умеещи да се изразяват, именно себе си, а не сегашното щамповане по шаблона, в училище и вкъщи – „да са като всички“.
2) С тези понятия, трябва да се усвояват дори „точните“ науки, такива като математика и физика, защото не са абстракция, те са основни инструменти за практически живот. И затова, навиците за пресмятане и аритметични действия, трябва да са основани на широк жизнен опит, за да заинтересуват децата, да привлекат вниманието и да фокусират, върху тези основни понятия и производните от тях.
3) Трябва да въведете в обучението такива предмети, които да развиват децата като личности и хора, в прекия смисъл на думата. Трябва да свикнат да са честни, да им обясните, какво е отговорност, да осъзнават чуждите чувства и да уважават избора им. Уви, на всичко това не могат да учат родителите, защото никой не ги е учил и повтаряте грешките на миналите поколения.
4) И така ще продължи, докато не се огледате, докато не съобразите, какво става по света и не поемете отговорност за случващото се, защото сега продължавате да сте убедени, че не сте отговорни за решенията на цялото човечество, и точно това ви вкарва в задънената улица.
5) Но ви казвам: докато не поемете отговорност за всичко по света, не може да промените нищо. Основани сте на принципа: „те го направиха, те да го оправят“. Така, рано или късно, сортирате и почвате да ги смятате за врагове, но единствения враг, сте самите вие.
6) Извършвате едни и същи грешки, вече много хиляди години. Не сте напреднали в основните си инстинкти след пещерните хора, просто сте ги опаковали в „цивилизована“ опаковка. Спомнете си, как посрещате всеки опит, за поне някаква промяна в системата ви от „ценности“ – в най-добрия случай – с ГНЯВ. И затова казах: че всичко при вас е загубило ценност, но е придобило цена.
7) Само вие и никой друг, жителите на Земята, можете да вкарате в училищата си обучение по висшите жизнени понятия. Ще кажете, че мнозина родители ще са против, и действително е така. Но целенасочено трябва да се обяснява на всички, че трябва да се направи в училищата, защото само там може да се избавят от родителските предразсъдъци. Трябва да се разяснява, че сегашния живот е резултат от продаването на собствените „ценности“. А всичко това, е предизвикало хаоса в живота ви.
8) Трябва да научите децата, а и самите себе си, да уреждате конфликтите БЕЗ НАСИЛИЕ. Да се научите всички, да живеете без страх, да не търсите изгода във всичко. И накрая, да се научите да обичате безусловно. Да разбирате и претворявате в живота тези базови понятия – само така може да промените земния живот. Можете да следвате всеки, да избирате всичко, но, където и да идете, каквото и да правите, не може да промените този свят кардинално, без да внесете в него базовите понятия като ЕСТЕСТВЕНИ ЖИЗНЕНИ ПРИНЦИПИ във възпитанието на децата.
9) Вашата надежда за мир е в следващото поколение. Трябва да престанете да ги програмирате, както преди. Резултатите виждате постоянно. Вашите надежди се „разбиват“, защото повтаряте старото, миналото. Но ако не променяте нищо, ще стигнете до там, за където сте се запътили. И нищо хубаво не може да се получи така.
10) Спрете се, концентрирайте се, съберете се заедно, съберете си мислите волево. Създайте най-добрата представа за себе си, както и за човечеството. След това, подберете всички ценности и понятия, които поддържат тази представа, тази идея и ги въведете в училището, във всички учебни заведения. Ще ви помогна, с какво, и как да учите децата си. Помните ли, казвал съм ви: обучавайки някого, се учите и сами – така, в съюз с младото поколение, ще се изскубнете от плена на догмите – ще се избавите заедно с децата си!
Нима не е тема за бъдещи срещи? Събирайки се заедно, в продължение на няколко дни на място с хармония, сред природата, ще можете да създадете съвместно, основните насоки и възможности за претворяване на тези идеи в живота. Започнете, дори да ви се струва, с незначителното, но всяко пътешествие започва с първата крачка – направете я.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=5

Новото съзнание – образование и естествени чувства

12.06 -13.06.2017 г.
Долових вашия избор и повествованието ми ще е общо. Постепенно напредвайки по този път, ще можем да създадем възможност за избор – да изпробвате нова система за образование или да продължите по старому.
Да, вашите училищни програми трябва да се преразгледат напълно и да се променят – не казвам, че трябва да стане веднага, но, ако се има предвид новото съзнание, разбирането за себе си, за мен, да променяте отношението си, предоставяйки си други избори – в политика, в икономика, в наука, както се казва при вас: „настъпление по всички фронтове, увличайки все повече хора, ще разбием недоверието, че хората са творците на щастието си. Необходимо е като начало, да се въвежда в групи по интереси, на обществени начала, на теми и предмети, ориентирани към вечните ценности – така, постепенно, ще се промени и учебната програма, ориентирана сега, изключително, към запомняне на факти. Трябва да се насочите най-вече, към усвояването на основните понятия и схеми, върху които се изграждат ценностните системи. През началния етап, на това трябва да се наблегне най-много – нека да бъде 50/50% – половината, основни понятия, половината факти, дати, събития. Трябва обезателно да усвоите, че основните понятия за живота се усвояват от най-ранна възраст.
Казвал съм и повтарям: при вас има замяна на ценностите – децата ви умеят на три годинки да четат, но не знаят, че не е хубаво да отнемат играчките на другите, без разрешение. При вас, дете в първи клас, усвоява няколко езика, но си няма понятие от безусловна любов, защото ги учат да се държат добре чрез подаръци и сладкиши.
Вашите учебни системи са предназначени, основно, да дават отговори. Трябва да изменим програмата и основното предназначение да стане задаването на въпроси. Нека в училището, детето да чува многократно въпросите: „Какво означава да си честен, отговорен?“ или „Как разбирате твърдението, че трябва да бъде „справедливо“? Тези въпроси трябва да се обсъждат постоянно. С осъзнаването им, ще се разширяват и задълбочават отговорите, а децата ще обхващат все повече жизнени аспекти, включително, и разни гледни точки. При задаването дори на прости аритемтични задачи, като 1+1, е необходимо да се провокира детското мислене, какво следва след сбора – трябва да ги подбуждате, сами да намират отговори на подобни въпроси. Този процес е увлекателен и позволява разкриване на потенциала, засега спящ, и на вас не ви е ясно, какво може да излезе от всичко това.
Моля ви да разберете – не казвам, че в училището не трябва да се дават знания, дори готови решения са необходими понякога, но вие не давате възможност за изследване, за изводи. Просто твърдите, че всичко казано е истина. Променете насоките, като давате на децата избор, сами да се разпореждат с информацията. Ако обръщате внимание, как постъпвам винаги аз, ще забележите, че не давам укази/заповеди, съпроводени със заплахи. Информацията от миналото, не бива да е основа за сегашните деца – може да бъде само провокация за нови въпроси. Истината е във въпроса, а не в отговора. Дори да ви изглежда като догма, но въпросите винаги ще са едни и същи: „Съгласни ли сте, деца, с изложените факти?“ Следва, главния, централен въпрос: „Какво мислите по този въпрос/факт? Защо мислите така?“ – и така винаги. Но, изказвайки мнение, всеки ученик трябва да е убеден, че това си е негово мнение, негов избор и не се подлага на съмнение като „неправилен“, не се осмива. Каквото и да каже, всички го приемат с уважение, ако решите, че може да „промените“ гледната точка на детето, не бива да критикувате, и само, ако пожелае, да разгледате (дори на практика), други варианти за познание и опит – но детето трябва да е убедено, че ги избира само. Така учите детето на отговорност за решенията си, а вие трябва да подчертаете, че вашето мнение си е ваше и то не е задължително за него, нито за другите.
Не бива да се създава атмосфера на съперничество/състезателност, защото създава противопоставяне/разделение, а атмосфера на всеобщ стремеж към истината и мъдростта, чрез обобщаване на общия опит. И в крайна сметка, стигане до общо решение, как да постигнете по-бързо мъдростта, полезния за всички опит. НО, искащите да следват единствено своя път, не са некадърници, а пълноправни ученици, просто следващи уникален път. По този начин, винаги ще напомняте на децата, че всеки избор е ценен и желан.
Нормално е това (и вие трябва да го разбирате), че отговаряйки на въпросите, децата ще се основават на ценностите, които са им вложили родителите, защото е тяхна главната роля за създаването на такива ценности. А задачата на новото училище е, да активира тези ценности, да ги изучават, да ги прилагат в живота. Важно е умението, да се използват такива ценности, да натрупат опит, от прилагането в живота. И което не е по-малко важно, да умеят да подлагат на съмнение тези ценности.
Ще ви кажа ОТКРОВЕННО (нека не ми се обиждат някои): родители, нежелаещи да бъде подлагана на съмнение ценностната им система, не обичат децата си, опитват да обичат себе си чрез тях, и това е така. Заедно ще създадем модел на училище, макар вече да има отделни бройки по Земята и дава огромни резултати в постигането на житейската мъдрост. Дори да са единици засега, ще направим такива половината до 50 години, дори да са само в частния сектор, но ще обучават децата на вечните ценности, разкриващи всички възможности на децата, а не да ги подтиска.
Имам предвид, известните ви училища по методите на Счетинин, Амонашвили, Саврасов, Щайнер, на мъдрост от първоизточника са учили във ведическата Рус, всичко това го има, може да бъде намерено в библиотеки и в интернет. Ще обединим, без да отричаме, опита на всичките тези школи, изказвайки огромна благодарност на първопроходците и на предците, и ще започнем да подкрепяме желанието на децата, да постигнат житейската мъдрост. Ще създадем модел, който да ви обучава, да бъдете такива, каквито искате да бъдете, всеки вземайки от системата най-ценното за себе си, помагащото му да осъзнае собственото си величие като земен човек, подобие на бога. Предстои ви още много да свършите, началото е поставено, и ако има желание, а такова се забелязва, ще станете тези, каквито сте, по замисъла на сътворението – заедно можем всичко.
Сега, за да използвате в образователната система, а и в ежедневието, трябва правилно да разбирате емоциите си, както и предназначението им (а това разбиране, ще ви е много полезно при възпитанието на децата), ще ви разкажа разбираемо, за нивата на емоциите (те са само три – ниво на логика, ниво на интуиция, ниво на емоция – умът ви винаги дава приоритет на някое ниво, а понякога и на всичките). Така че, вътре в тези нива, има още пет, известни са ви като петте естествени чувства:
Печал, Гняв, Завист, Страх и Любов, във всяко от тези нива, има още последните две: Страх и Любов. И така, всичките пет чувства съдържат и страх и любов – те са основата на тези чувства, затова останалите са производни на страха и любовта. Запомнете – всичките ви мисли са производни, или на страха, или на любовта. Точно това е великата полярност, двойственост/дуалност. Всичко, в крайна сметка, се свежда до проявлението на едно от тези чувства, но вече споменах, че в крайна сметка, всичко е любов, защото съществува само любовта – това е всичко. Ако се научите да използвате правилно страха, той ще изразява любовта – помислете над това. А сега, малко по-подробно по петте естествени чувства.
Печално е ЕСТЕСТВЕНА емоция и като всички други е част от теб, заема известно място в теб. Именно, благодарение на печалното, тъжиш, допускайки я в себе си, при загуба или раздяла, особено, когато не е по твое желание. Но само изразявайки печал, се освобождаваш от нея. Децата тъгуват, когато им се иска, и като възрастни, другите не могат да им попречат и се отнасят съвсем нормално към тази емоция, без да правите трагедии и бързо се разделяте с нея. Но сте свикнали да успокоявате децата при капризи и плач, искате да престанат, защото ви НЕРВИРАТ. Затова, като възрастни, печал и тъга се възприемат като голям проблем – нали не позволяват да се плаче. Потискайки детската печал, я превръщате депресия, ставаща, по-късно, хронична, а като такава, не е естествена емоция. Депресията не само води до убийства, но и до много по-големи проблеми, отразяващи се на цялото човечество.
Гняв – също естествено чувство – именно гнева дава възможност да се откажете от нещо, да кажете „не“. Разберете, не е задължително, гневът да оскърбява, не е задължително да причинява вреда. Необходимо е (осъзнайте го), да позволявате на децата, да изливат гнева си, децата ви са разумни и пораствайки, ще имат в живота си нормално отношение към гнева – ще могат да се освобождават много бързо от него. Но, вие им внушавате, че гнева е ЛОШО ЧУВСТВО, интересно, искам да попитам, създавайки тези естествени чувства, съм създал нещо лошо за вас? Хубаво мнение имате, а ми се кълнете в любов! Забранявате на децата да го изпитват, още по-малко, да го проявяват външно. Така, пораствайки, поради постоянните забрани, това чувство е спотаено дълбоко, следователно, се трупа и се превръща в неестествена ЗЛОБА. Така се получават войните и катастрофите във вашия свят, като следствие на злобата.
Завист – колкото и странно да ви изглежда, това е ЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО, Позволяващо на детето да се стреми към нещо, подражавайки на възрастните. Точно това чувство ви кара от ранно детство, да повтаряте това, което не ви се получава от първи опит, това ви кара да се стремите към по-добър резултат, това чувство ви прави упорити в постигането на целите. Казвам ви: да завиждате е нормално и естествено. Деца, на които не е забранявано да завиждат, като възрастни се отнасят спокойно и бързо се избавят от него, защото не го смятат за лошо, и когато завистта може да им навреди, просто не я използват. А забранявайки я на децата, стимулирате РЕВНОСТТА, а това чувство, вече, не е ЕСТЕСТВЕНО. А неестествените чувства ви причиняват много беди.
Накрая, за „Страшното“. СТРАХЪТ е ЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО. Да, приятели мои, той също. Вашите медици и науката е определила вече (и са прави в това), всички деца се раждат само с два страха – страх от падане и страх от крясъци и силни звуци. Всички останали страхове са придобити по-късно, и стават условни рефлекси. Но целта на страха, като естествено чувство, е създаването на предпазливост, предпазвайки тялото и живота, а това е проява на любов към себе си. Но вие втълпявате на децата, че страхът е лош, дори не бива да го допускат, но аз съм го дал като естествен и децата трябва да се научат да го използват, да бъдат мъдри и предпазливи – не го бъркайте със страхливостта, тя е вече неестествено чувство, производно на ТРЕВОГАТА, която се развива при забраняване на страха. Такъв човек не успява да преценява възможностите си в реална ситуация. Нали няма да се перите на препускащия влак, за да му докажете, че не се страхувате от него – това не е липса на страх, а липса на разум, защото, резултатът от такава среща, е много предсказуем. Но тревогата, като НЕЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО, ви кара да убивате, спасявайки се от мнима заплаха, да нанасяте изпреварващ удар, да предизвиквате войни, понякога, само поради такова неестествено чувство.
Сега за ЛЮБОВТА
Любовта е естествено чувство. Вашите предци са я използвали, внасяйки я в детския живот от първите минути. Детето е могло да изразява, да дава и получава любов СВОБОДНО И ЕСТЕСТВЕНО. Нямало е никакви ограничения, условности, забрани – няма как да възникне смущение при изразяване на любов, децата нямат нужда от нищо, защото радостта от получаването и даването на любов, ги прави винаги самодостатъчни. При вас има правила за изразяване на любовта, налагате ограничения и условия, при съставяне на брачни договори. Имате дори ритуали за проява на любов и забрани за проява, по измислени правила. Изхитрили сте се, да контролирате любовта, да я манипулирате, да я сдържате, превръщайки естественото в неестествено. Сдържате децата си в естественото и свободно проявяване на любов, предлагайки и настоявайки, да не се проявява, създавайки неестествено отношение към любовта си. Потискайки постоянно любовта, развивате неестествено чувство – страст за притежаване. Колко беди и нещастия са предизвикали неестествените ви чувства, можете да проследите само в своя живот, дори да е субективно. Така се случва във вашия свят. Научили сте се да потискате много добре естествените си чувства, превръщайки ги в неестествени реакции и рефлекси. Иска ми се да осъзнаете завинаги – всички споменати чувства, са моя дар за вас, най-добрите ви съюзници и помощници. Ако искате – вашите божествени инструменти, заложени по рождение и с тяхна помощ, изкачвате стълбата на познанието, постигайки божествена мъдрост. Тези чувства имат само едно предназначение – да ви помагат, нищо повече. Откажете се от идеята, че са препятствие по пътя ви, и пътят ще се разкрие пред вас. Всичко това, трябва да го предадете на децата си! Такава е задачата ви!
Можете да подлагате на съмнение всякакви текстове, всяка информация – това не е „неправилно“, но винаги съм казвал и ще го повтарям на цялото човечество: ако прочетеното ви подбужда да осъзнаете, кои сте в действителност, като мое творение, разкрива ви, кой съм в действителност, подпомагайки ви да напредвате в познанието на вечната истина, дава ви възможност да си спомните и познаете опитно, какво представлявате като божие подобие, т.е. приемате душата си, е точно това, което създава еволюцията. Разказвам ви банални истини, защото няма други – не казвам на едни – едно, на други – друго. Пътят на всеки е различен, но какво ви води по него, това, че сме едно. Не го забравяйте.
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=6

Убеждения

17.06.2017 г.
1) Всичко което съм казвал и повтарям (правя го постоянно) за всички, които могат да ме чуят, защото истината, как ще се промени вашия свят, за всички е една. И се отнася за всички хора, живеещи в разни страни, на разни континенти, с различни вероизповедания, с различно социално положение, защото, „корена“ на проблемите ви е общ за всички. Решавайки го локално, ще ви е много трудно да промените света, затова се обръщам към всички. Това се отнася и до предишните ми послания, ако продължавате да следвате избрания път. Но както съм казвал, ако не съществуваше възможност за промяна, изобщо нямаше да ги има тия послания.
2) За да измените представата си за мен, за да промените политическата и икономическата си система, законите, да спрете насилието, да разпределяте СПРАВЕДЛИВО ресурсите, да спрете войните и да живеете в мир, ще трябва да промените убежденията си, защото, убежденията определят ПОВЕДЕНИЕТО. Дори „автоматичните“ ви реакции са създадени от убежденията – всички видове поведения са основани на убежденията.
3) Затова е необходимо съсредоточаване на обществото ви върху убежденията. Не можете да предизвикате трайни промени, без промяна на убежденията. Точно на този въпрос не сте обръщали дълго време внимание и виждате сега резултата, който ви потриса.
4) Опитвате да промените света (повечето го правят), опитвайки да се съсредоточите върху ПОВЕДЕНИЕТО, мислите, че може да постигнете резултат с козметични промени. Съсредоточавате се върху действията си, а не върху убежденията си. Навярно, не си спомняте, че за да промените ситуацията, трябва да промените мислите, които я предизвикват. Затова, човек постъпва, както мисли и е много трудно, да го накарате да постъпва по друг начин.
5) Практически, е невъзможно да заставите някого нещо, казвайки му „иди и върши“. Трябва да му дадете мотив, причина, за да го направи. А причините винаги са мисловни и са основани на убежденията. Затова, най-продуктивния начин да накарате някого да направи нещо, е да му дадете убеждение, потвърждаващо необходимостта от действието.
6) Спомнете си като пример: много мощно убеждение, с огромен стимул, е убиването в името на бога, че това е мое искане, моя необходимост и извършването, води в рая. Познато ли ви е? Така работят убежденията, но най-често, не в посока към любовта, а в противоположна.
7) При вас се получава много „забавна“ ситуация: докато повечето се опитват да променят света, казвайки на другите, какво трябва да правят, друга част – по-малката – наясно, как се управляват хората, създава промените, внушавайки, в какво да вярват хората. Това се случва постоянно и го усещате на своя гръб, а ефективността им е очевидна.
8) Да, изправени сте пред голям проблем и решението му е само с промяна на убежденията, никога не можете насила да промените някого. След като промените убежденията, поведението се променя само. Мислите си, че това е мит, огледайте се, точно това става постоянно, но малцина се възползват от тези промени. Ще трябва да решите, да носите „по навик“ или все пак, ще променяте света, преминавайки от думи към дела.
9) Да, обществото ви е ориентирано към действията, но те са резултат от убежденията, от мирогледа ви и представата ви за мен. Постоянно опитвате да променяте поведение, както казвате, какво трябва да се прави, но дори да се съгласят с вас, след време, всичко ще тръгне по старому.
10) За промяната на убежденията има два начина: или усъвършенствате съществуващо, или въвеждате ново. Предстои ви да направите първото или второто, иначе всичко си остава същото – само пречите временно. А историята ви е пълна с примери, как хората се връщат към старото – вашата история се повтаря постоянно. Упорито повтаряте едно и също, защото имате едни и същи убеждения, за бога и живота от хилядолетия.
11) В училищата ви, почти във всички култури, в една или друга форма, учат на убеждения. Много често представяте вярванията си като факти, но те си остават ваши илюзии. И нямаше да е зле, ако не водеха до толкова ужасни последствия, ако това, на което учите и вярвате, е реално. Затова обучавате на нещо, което не съществува, но твърдите – така е устроен света. Знам, успокойте се, в повечето случаи, не го правите преднамерено. Нямате представа, че заблуждавате. Защото са ви учили така, внушили са ви, че е истина. Получава се като в свещеното писание: „и греховете на бащите се стоварват върху децата, до седмо коляно“.
12) В някои от училищата ви, особено в религиозните, още от ранно детство, внушават да се гледа на света през призмата на религиозните доктрини и културни предразсъдъци, като по този начин създавате много негативно поведение, резултат от много погрешни вярвания. Затова, нека да разгледаме, какви са последствията в живота ви.
13) Учите децата си да вярват в гневния бог, следствие на което, правите поведението им безпощадно. Учите децата си, че съществува грях и създавате вина. Учите, че бог е наказващ, стимулирайки отмъстителността. А след това, ги пращате да се сражават с „демоните“ които сами създавате. Дори не забелязвате, как борците за „божията истина“ се превръщат във воюващи радикални групи. Когато ги пращате на война, им внушавате, че се сражават за „истината“, за висша цел, казвате, че бог е с вас. Какво могат да правят децата ви? Но ако не се опомните, те ще ви съкрушат, в крайна сметка.
14) Да, трябва да промените вярванията на младите, но това е възможно само, ако промените убежденията на тези, които ги учат, а това сте всички вие. Знаете, че децата ви не учат само в училище, а всеки миг от живота, наблюдавайки вашето собствено поведение, подражавайки ви, живеят вашия живот. Съобразявате ли – учите децата си на своя собствен живот. Спомняте ли си, споменавал съм: всичко, което мислите, казвате, правите, обучава другите. Затова е напразна надеждата ви, че децата ви си нямат представа, за какво мислите, какво говорите, не виждат, как постъпвате – а напразно!
15) Вашите деца се стремят да опознаят живота и преобладаващо го правят, наблюдавайки. И интуитивно го разбират и знаят. Ето, защо забелязват всичко. Мислите си, че можете да ги заблудите? Помислете още веднъж, аз лично, се съмнявам. Те виждат страха, лицемерието, виждат гнева. Виждат, че говорите едно, а правите друго. И ще ви подшушна, в повечето случаи, знаят, за какво мислите.
16) И затова е необходимо да промените убежденията си, за да се променят и на децата. Ако не го направите, ще сте свидетели, как децата ви правят ужасни неща, но не обвинявайте за това другите. Затова е необходима промяна на мирогледа ви, а за целта, е необходима промяна на убежденията.
17) Нима не разбирате, че децата ви просто ви подражават. Най-често, се имитирате едни други – виждате „правилото на огледалото“. Вашите убеждения за бога, за живота, са непълни и точно тези непълни знания предавате на децата си, поколение след поколения, подготвяйки сегашната политическа, икономическа, социална и духовна криза.
18) И затова твърдя: Все още имате шанс, хора! Ако сме максимално точни, не просто шанс, имате божие подобие, имате щастливо предназначение. А използвайки силата, даровете и славата, които ви давам, ще го осъществите. НО, както винаги, избора е ваш – ако не използвате силата, ако отблъснете чудото, каквото сте, ако се откажете от даровете ми, няма да изпълните предназначението си. Вие решавате, дали да чакате някой друг да го направи – вие разполагате с всичко необходимо, за да се справите сами. Никой няма право, да се меси в делата ви, престанете да вярвате на тези приказки. Вие сте божие подобие, нямате дори нужда от помощта на бога, за която повтаряте постоянно.
19) Да, задачата е сложна, трудно ще се справите, но аз съм ви създал така, че много трудно не успявате да постигнете целта си. Затова и даровете ми са необичайни – правят го невъзможен, имам предвид неуспеха. Погледнете, какво вече сте успели, въпреки всички препятствия, съществувате като човечество, дори имате съзнание. Въпреки проблемите, сте опознали доста вашия свят.
20) Въпреки всички препятствия, самосъзнанието ви се е развило до ниво, надвишаващо самите вас – появили са се култура, изкуство, наука, философия и духовни учения, които отразяват по-широкия смисъл на човешкия живот. Всичко това са вашите постижения, те са ВАЖНИ. Ще ви разкрия секрет: много, много малка част от всички жизнени форми във Вселената, са успели да постигнат вашето.
21) Не се учудвайте. Така е. Нека да разгледаме живота ви. Мнозина са станали трудолюбиви, активни, грижливи, състрадателни и обичащи. Научили сте се, да бъдете внимателни към чувствата на другите и сте настроени решително, да разширявате познанията си, за да създадете ярко и светло бъдеще. Повярвайте (усещате го интуитивно) – добрите хора са много повече, отколкото ви се струва, проблема е само, че ви управляват хора, внушаващи чужди УБЕЖДЕНИЯ.
22) Повярвайте, постиженията ви са великолепни. Но, това е само НАЧАЛОТО, какво ли ще измислите още? Казвам ви: вие, земните хора, сте способни да постигнете невероятни висоти, за които дори е сте мечтали. Дори сега, на прага на Златния век, в началото на хилядолетието, през което ще постигнете такъв разцвет, който не можете да си въобразите. Този Златен век е бъдещия ви дар. Остава само да го приемете. Това е съдбата ви!
https://viju-boga.ru/categories/sozdatel-o-vospitanii-i-obrazovanii?page=7
Превод: Йосиф Йоргов

Новото съзнание

Новото съзнание

05.06.2017 г.

1) Днес ще преминем към главната тема в беседата ни. Възпитанието на децата в нов мироглед, такъв, който трябва да бъде винаги. В разсъжденията и в общуването помежду си, се връщате често към тази тема – КАК СЕ ВЪЗПИТАВАТ ДЕЦА. На тази главна тема ще посветим повече време, но си струва.
2) Днес ще вникнем в най-големия въпрос в планетарен мащаб, защото няма по-голям въпрос от детското възпитание. Разбира се, ако се замислите, наред ли е всичко по този въпрос, ще се убедите, че всичко е относително. Но при вас не се получава.
3) Моля да ме разберете – не казвам, какво е „правилно“, и какво „неправилно“, имам предвид ефективността в сферата на детското възпитание. Цялата ви беда произлиза от неяснотата за ролята, целта и назначението на образованието, да не говорим, за по-добрата организация на образователната система.
4) При вас е прието, ролята, целта и функцията на образованието, да е насаждане на знания, т.е. обучението като система за получаване на знания. И за знания смятате натрупаното в семейството, в рода, в държавата и народа. Но, всичко това е много далеч от образованието (имам предвид знанията). Образованието е пряко свързано с мъдростта, защото мъдростта е прилагането на знанията.
5) Постоянно се „стараете“ да давате знания на децата, а не бива да се стараете, а просто да го правите, като не пренебрегвате мъдростта, както и знанията да са за сметка на мъдростта. Това погубва образованието и съм принуден да констатирам, че точно това се случва при вас. Целият проблем произлиза от това, че учите децата, какво да мислят, вместо, как да мислят.
6) В училищата и другите учебни заведения, давате всичко, което си въобразявате, че трябва да знаят, като го представяте за истина. Но, когато предлагате мъдрост, не давате готова истина, а как да намерят своята собствена. Точно в това е мъдростта.
7) А сега ГЛАВНОТО. Разбира се, това не означава, че не бива да има предаване на знания от поколение на поколение – необходим е минимален обем, но колкото се може по-малко. И нямам предвид, че колкото е по-малко, е по-добре. Децата ви ще го разберат и ще постигат всичко сами. Те все още помнят: знанието може да се забрави, загуби, но мъдростта – никога.
8) Необходимо е да смените ПРИОРИТЕТИТЕ. Няма да ви кажа нищо ново с твърдението, че в учебните ви заведения се занимават само с внушаване на знания, а на мъдростта се заделя нищожно малко място. Не ви ли се струва, че произнасяйки и осъзнавайки думата „мъдрост“, ви прави асоциации с думи като „самостоятелност“, „отговорност“. Как може да отгледате ТВОРЕЦ, орязвайки и ограничавайки жизнената мъдрост за БОГА? Ще кажете, че напоследък, и така децата са „прекалено“ самостоятелни, но се замислете, на какво се основава преценката ви „прекалено“.
9) Всичко съществуващо като образователна система е измислено, за да закрепи съществуващия начин на живот, нищо повече. В основата, и ще се съгласите с мен, е заложено развитие на паметта, а не на способностите им. Учите децата си, да запомнят факти, исторически събития, измислици и митове, създадени от самите вас, а не ги учите на способността да намират и създават своя истина.
10) По този начин, лъжете себе си и децата. А така продължава не едно хилядолетие, а резултатите виждате всеки ден. Във всеки учебник по история ще намерите потвърждение на думите ми. Историята ви е написана тенденциозно, децата да виждат света по определен начин и не си го представяте по друг начин. Като всички. Може да запитате, как може да се промени? И отговарям: не можете да разкажете на децата си историята, вашето минало, докато не ви видят истинските, какви сте в действителност. Предлагам ви помощта си. Нека да го направим заедно, нали сме едно цяло!
Възпитание на децата
1) Няма да ви кажа, кой знае каква истина, ако кажа, че историята ви се пише, основана на възгледите на много малка част от обществото, но при това, не вземате предвид историята на някои националности, народи и слоеве от обществото, което прави достоверността на историята ви почти нулева, но затова пък, нараства многократно манипулацията. Практически, на всяка страница от историята ви. Но главното е, съзнателно не искате, децата ви да са наясно, как сте оправдавали случващото се, според собствената ви гледна точка. А това е печално, защото виждате резултата.
2) Трябва да сте наясно, че историята трябва да е действителната история – точен и подробен анализ на действително случилото се. А при вас, където и да погледнеш, историята е заменена с политиката. Разберете, политиката никога не е свързана със случилото се в действителност. Политиката е винаги нечия гледна точка за случилото се, а ако се има предвид, че историята ви се пише предимно от „победителите“, не е трудно да си представите, какво, в действителност, предлагате на децата си да вярват. Запомнете и осъзнайте, като истина – ИСТОРИЯТА ОПИСВА ФАКТИ, а политиката само осъжда.
3) Ще ви направя сравнение на историята (каквато трябва да бъде) и политиката, а вие ще определите с душата си, как е в действителност. Историята трябва да „разобличава“, т.е. да посочва реалното, а вие имате политическа история, която крие истината и разкрива събитията едностранно, според удобната гледна точка. За политиците, правдиво написана история е като „присъда“ за политическите им амбиции.
4) Помислете сами, ако научите децата си да мислят критически, какво биха ви казали, след като проучат историята и съпоставяйки фактите. Меко казано, децата ви ще заявят, че сте се заблуждавали доста. Но нали вие не можете да допуснете такова нещо, да дойте наум в детските глави. Не искате, децата ви да знаят и разбират основните факти от историята ви, а искате да имат вашето разбиране за нещата.
5) Повечето от вас, не искат децата ви, да са наясно с основни неща от живота. Никога няма да се съгласите, да разкриете някои неща и да оставите децата да преценяват сами. Без да ги питате, решавате, че не са готови сами да решават и затова сте решили да цензурирате, какво е хубавото за тях.
6) Колкото и да е печално за старото поколение, което си въобразява, че разказва всичко, както е било в действителност преди 20 или 50 години, им се струва, че живота е бил по-добър. Да, действително, по-лесно запомняте доброто и забравяте лошото, това е нормално, но не се заблуждавайте, мислете критически, понякога е много полезно да не го забравяте, а не да помните това, което искат другите.
7) Като жив пример, за който знаят и помнят повечето сега. Едни хора са хвърлили на други атомна бомба – имам предвид Хирошима и Нагасаки. По този начин, сте поставили началото на ядрената заплашителна политика, като сте унищожили за миг стотици хиляди невинни хора и светът ви е станал заложник на АТОМА. Но вие твърдите, че тогава се е живеело по-добре. За кого е било по-добре? Питам ви, аз, вашият създател? В действителност, опитвате да забравите. Може да разказвате, че тогава е било необходимо и аргументите да изглеждат убедително. Но цялата работа е там, че не допускате в образователната система критическо мислене, и не само за тези факти, но и за много други. Практически, винаги приемате версията на „победителя“, и не разглеждате, кой, кого и с каква цел е победил, приемайки единствено факта на победата.
8) Цялата нищожност на образователната ви система е, че не допускате младото поколение да си прави свои изводи за историческите факти. Искате и го натрапвате, децата ви да имат същите изводи като вас, като така ги обричате да повтарят собствените ви грешки, основани на умозаключения, далечни от истината.
9) И съгласете се – вашият свят е станал неуправляем. Но е неуправляем, не защото не може да се научи, а защото не му позволявате, да се учи. Кажете, в колко училища и институти учат, че любовта е всичко, къде преподават безкористната любов? Много ли са? Не, само единици и затова светът ви е такъв, благодарение на всички вас.
10) Как е могло да се случи, че не позволявате на децата си, да се радват сами на себе си, на самото си сътворение? Как се е получило така, че не са наясно, не им позволявате да научат, че са, преди всичко, духовни същества в тяло? Но най-главното – самите вие сте престанали да възприемате децата си като души в тяло.
11) Долавям зова на душите ви, плача на сърцето ви и ще помогна. Можем да променим образователната ви система. Ще създадем общество, в което, всяко раждане на дете е щастие за всички и всички се грижат за всички деца и майки – невъзможно е по друг начин!
12) Ще създадем общество, в което историята не се изкривява от „силните на деня“. В такова общество, грешките се признават открито и никога не се повтарят. Защото, допуснати веднъж, на всички става ясно, доколко са вредни.
13) Ще създадем общество, в което учат на критическо мислене, как се решават проблемите и на необходимите жизнени навици, а не механично зазубряне на факти: „Кой, къде отишъл, с кого се срещнал и при това, не стигнали до споразумение“, защото, ако имаше споразумение, нещо щеше да се промени, а досегашното, е бягане в кръг. И дори провалени действия, се изучават внимателно, а не ги приемат на „юнашко доверие“. Ще можем, защото, вашите желания и избори са приети от мен и заедно, ще започнем да променяме образователната система. Аз ще напомням и давам знания, а вие ще ги претворявате в живота. Като пример, познавайки групата ви, искам да напомня, как е възпитавала децата си АНАСТАСИЯ, за това е писал Владимир Мегре. Не бива да се хвърляте в крайности, а последователно, целеустремено да променим този свят.
Образование
1) Разбирам, че голяма част от казаното, е тъжно за осъзнаване, но докато не го допуснете в себе си, няма как да стигнете до друго разбиране. Необходимо е, чрез преоценка на ценностите и фактите, да направите «ревизия» на съзнанието си. Това се получава чрез страдание и осъзнаването за пропуснатата възможност – това е нормално – ако не го преживеете чувствено, ако не го приемете и не решите, че повече не ви е нужно, не може да започнете отначало.
2) Но трябва да се продължава. Нека, като приемане и осъзнаване на новия подход към образованието, да разгледаме, как би трябвало да протече обсъждането на някакъв исторически факт в училище, в което образованието е на принципа „мъдро познание“. Първо, учителя описва историческия факт напълно, т.е. описва реалните събития без интерпретации и украси. Нещо повече, обезателно трябва да се изложат и всички факти, предшестващи събитието! Учителите трябва да издирят и предоставят на учениците мненията, на колкото се може повече историци от «разни» страни, описващи събитието «до» и «после», а не да се представя само едностранно виждане. НИКОГА.
3) Излагайки всички факти, учителя не настоява да се запомнят, а въпреки «вашата» логика, ще настояват да се усъмнят в изложените факти. С представянето на всичко възможно по събитието, задават на учениците главният въпрос: Какви изводи/мъдрост може да се извлече от всичко това?
4) Обсъждайки събитието, учителите наблягат на един-единствен въпрос: имало ли е шанс, ситуацията да се реши по друг начин, давайки възможност на всеки ученик да изкаже свое мнение. Можете да кажете, че е много лесно, оглеждайки се назад, да решават и дават съвети. Но питам: А защо не се оглеждате, защо не си вадите изводи от миналото, защо повтаряте едно и също? Нима такава необходимост възниква едва сега? Ще ви кажа, защо не сте го правили. Не можете да допуснете, децата ви да се отнасят критично към постъпките ви.
5) Нека да бъдем честни – те няма да се съгласят и на вас ви е ясно, да се създава противоречие със «стройната» ви система за будалкане. Не можете да го допуснете, че може да плъзне навсякъде и, «не дай БОГ», започнат протести. Децата ви го правят, само за да привлекат вниманието ви, да ви накарат да го проумеете.
6) Във всички времена, и когато вие сте били млади, сте крещели на възрастните, че има и по-добри варианти от използваните традиционно. Но нито вас са ви чували, нито вие чувате, а и нямате желание. Дори в кошмар не можете да си представите, че може да предложите на децата си, да разглеждат критично нещо, което представяте като истина.
7) Предлагате им да се задоволят, с каквото има и никаква критика не се допуска. Предлагате само, всичко да се приема на юнашко доверие, защото твърдите, че сте постъпили правилно. Така учите децата си, защото са ви учили така. Огледайте се – виждате навсякъде резултатите от образувателната ви система – какво още трябва да се случи, за да стигнете до извода, че сте сгрешили в избора, как, и на какво да учите децата.
8) Вашите деца и младежи, действително, разрушават начина ви на живот. Младото поколение винаги се стреми към това, а цялата ви беда е (на възрастните), че не ги въодушевявате, а им забранявате. Младежта ви настоява, да не погубвате Природата, а вие продължавате да го правите. Молят, да не правите разни експерименти, които разрушават земната атмосфера и погубват озоновия слой, но вие продължавате да го правите. Настояват, да не експлоатирате детски труд, а вие го правите.
9) Бъдете пределно честни към себе си и признайте, че не младежта ви облага с данъци, изсмукващи всичките ви възможности, а след това ги използват за закупуване на смъртоносно оръжие. Молят ви, да престанете, защото са наясно, че потърпевшите са те. Молят ви да нахраните гладните и бездомните, а не да изхвърляте хранителните продукти.
10) Не младите използват политика с измами и манипулации, а вие. Не младите са създали сегашната ценностна система: прав е силния. Молят да не го правите, да не решавате въпросите с насилие, както го прави «цивилизованото» ви общество, с което се гордеят мнозина.
11) И ако, както се случва най-често в живота ви, не обърнете внимание на младежките стремежи, не се замислите, младежта ще избере по-малката злина и ще стане като вас.
12) Вашата младеж става като вас, но ако ги намирате за ожесточени, това е, защото вие сте такива. Ако са станали «интересчии», това е, защото вие сте такива. Защо се учудвате, че младежта ви прави безумства, нали от вас гледа. Единствената разлика е, че младежта го прави открито, а вие го прикривате и си въобразявате, че никой не се досеща. Грешите. Младежта вижда всичко. Нищо не може да скриете, наясно са с лицемерието ви и опитват да променят нещо.
13) Но след доста неуспешни опити, стигат до извода, че не им остава друго, освен да ви подражават. Да, те не са прави с това си решение, но вие не ги учите на друго – категорично им забранявате, да ви критикуват и анализират постъпките ви. Вие ги учите, да не подлагат на съмнение всичко, което правите. Учите ги само да запомнят. Мога само да ви кажа: каквото ЗАПОМНЯШ, това УВЕКОВЕЧАВАШ.
14) От всичко това произлиза вечния ви въпрос: А какво може да се направи? Преди всичко, общувайте с тях като с души – децата ви са също като вас, души във физическо тяло. Ще ви кажа: за душата е трудно да го направи, да привикне. Душата усеща ограничеността си и затвора в тялото. И ако прекалявате с ограничаването, на и без това ограничените души, може да започнат протести. Чуйте стона на душите им, дайте на децата си толкова «НЕОГРАНИЧЕНОСТ», колкото можете.
Разбирам, че ви е трудно да четете тези редове, но няма как да промените по друг начин мирогледа си и ще продължите по старому.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1907208
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/2-948
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3-552

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Как да помогнем на детето си, ако е твърде срамежливо

Има една възраст, в която децата стават срамежливи и това е нормална част от развитието им – те са фурии вкъщи и с „цип на устата“ навън. Спокойно, този период се израства в първите години.
Срамежливото дете има вероятност да се превърне в бъдещ интроверт, а причините за това поведение може да са различни. Понякога проблемът е в семейството ви – ако често с партньора или друг член на домакинството повишавате глас, това може да е проблем за детето и то да промени поведението си, като стане неочаквано затворено. Когато майката или бащата отсъстват по-често или по-дълго от вкъщи, това също може да разтревожи детето и то да го покаже чрез това си поведение. От друга страна родители, които са „хеликоптери“, т.е. следят на всяка крачка детето си, също може да го накарат да „млъкне“ и да се затвори.
Деца, които са единствени в семейството, често пъти имат по-малко социален опит от тези, в по-широки семейства, където се научаваш по-лесно да влезеш в разговор и игра. Във възрастта около 4 години детето вече може да е събрало своя опит за „несправяне“ и затова да го е страх да влиза в общуване с другите. Това може да бъде преодоляно, ако си дадете време и положите усилия.
Като начало може да започнете с четене на подходяща книга, каквато е „Сам в гората“ (Изд. „Вакон“) . Сам е таралежче, което няма приятели – нещо, което вашето дете ще разбере – и през историята на малкото животинче може да открие какво да направи. Предназначена за деца 3-6 години, под формата на приказка с приятни за детското въображение илюстрации, книгата спокойно показва, че да си сам е състояние, което може да се промени.
Допълнителната стойност е, че четейки я с детето си, вие също участвате в подкрепата му да открие начин да се справи. Избягвайте екзалтирани изречения като: „Ето, той си намери приятели!“ или „Не е трудно!“. Не очаквате да стане чудо с детето ви и на следващата вечер да го намерите в двора на детската градина, заобиколено от деца. Дайте му време, не му набутвайте книгата, а ако то поиска отново да я прочетете заедно, това би било добър знак. Четенето на книги преди заспиване е един от сигурните начини то да прояви интерес към литературата, но не само – това е сигурен начин за допълване на връзката помежду ви (на тези, които използват мобилни телефони за приспиване на децата – недейте, това е удобен, но не е добър начин за приспиване – нито на възрастни, нито на деца).
Друго, което може да направите е, да окуражавате и хвалите детето си за конкретни негови постижения. В известен период се наблюдавайте и открийте колко често го критикувате (тук включвам и „ти пак не…“, „кога най-накрая ще…“ и т.н.) и се фокусирайте върху това с какво То Е. Много от децата с такова поведение споделят, че се чувстват физически грозни или непривлекателни, глупави или малко интелигентни или че другите няма да оценят техните интереси, т.е. мислят, че не са забавни. Дали те са такива според вас, няма общо с тяхното самовъзприятие, а с това получавате ключ върху какво да обърнете внимание – ето няколко реплики за „задния ви джоб“ – „имаш красиви очи“; „мислиш бързо“ или „хей, ти помниш много добре!“.
Когато не е оценено за онова, с което се справя, то понякога спира да се опитва, а да можеш да се оценяваш сам е част от самооценката – и затова подчертавам, че е добре да го хвалите не „по принцип“, а за конкретни постижения. Дори да ви се струват малки – няма да се „възгордее“, но ще знае, че е добро в нещо. Малките постижения и стъпки са големи постижения в посока детето ви да направи каквото и да било различно от общоприетото. Спомагайки за процеса на развиване на увереност, детето ще преодолее естествената си тревожност, няма да я разгърне и с времето ще намали самокритичността си. Да, вашето малко дете може да е вече самокритично, особено ако и вие имате високи стандарти.
Избягвайте етикета „срамежлив/а“, защото детето може да си свикне с него и да приеме, че не може да се промени. Затова и сериозното предизвикателство пред вас е да не се държите като родител на срамежливо дете, а именно – оставете го до вас (без телефон или таблет в него) и не обяснявайте колко е срамежливо, а водете разговор с другите възрастни, оставете да свикне с новата обстановка и не го насилвайте да играе.
Да приемете обаче срамежливостта като предизвикателство и да му помогнете да я преодолее, е важно. Затова му показвайте социални умения – тук включваме говоренето с познати хора на улицата, децата учат през имитация, обяснявайте му очевидни за вас действия – „Сега този човек отива и казва „Здравей“, а другият му отговаря, после двамата ще си поговорят и ще се разделят“. Съдействайте на децата да разбират емоционалния си живот и да успеят да го различат. В последно време в големите градове се предлагат различни форми на занимания, комбиниращи психология и физическа активност – като психомоториката, които са полезни в такива процеси. Но, разбира се, ако всичко това не даде ефект или детето ви е екстремно срамежливо, бих ви насърчила да се срещнете с детски психотерапевт.
Детелина Стаменова
https://woman.bg/mama-i-dete/kak-da-pomognem-na-deteto-si-ako-e-tvurde-sramezhlivo.63643.html

Семейство образова двете си деца у дома и извън системата

Семейство образова двете си деца у дома и извън системата
Интервю на Лора Търколева и Лъчезар Вълев с Джеймс Илиянов и Даниела Маринова

Какви познания за себе си и света можеш да достигнеш, ако никога не си ходил на училище?
27-годишния Джеймс Илиянов и сестра му Меделин, която е на 21, са учили само и единствено вкъщи. Преподавали са им родителите им. Семейството вярва, че решението да бойкотират образователната система им е донесло повече ползи, отколкото негативи.
„Училището не дава нищо кой знае какво повече от това, което вкъщи може да се даде, ако имаш желание да го дадеш“, казва Даниела Маринова, майка на двете деца, които е обучавала у дома и не са ходили на училище.
Даниела не отрича изцяло институцията училище, но смята, че има нужда от смяна на формата. По думите й, в училище се губи много време и образователната система трябва да е моделирана така, че навреме да започва да поощрява силните страни на децата и да не ги натоварва с онова, в което не са толкова добри.
„Да могат да видят и да усетят това дете в каква посока се движи. Ако не му върви в математиката, ами няма смисъл. Трябва да има някакви основни познания. Аз съм учила 11 години математика, въпреки че никога не ме е интересувала. Колко години през тия, на 54 скоро ще стана, ми се е налагало да вадя корен квадратен или да търся хипотенуза на нещо си? Николко.“
Когато Джими бил на шест, тръгнал за няколко дни на училище, след това започнали да го обучават у дома. Скитали „хипарски „насам-натам“, а Джими възприемал като приятели родителите си, нямал други приятели.
Когато била малка, Даниела не обичала да ходи на училище и да става рано, а да чете задължителната книга „Овчарчето Калитко“ за нея било кошмар, сподели тя в предаването „Изотопия“.
Докато била бременна с Джими, живеели в хижа „Трескавец“, където съпругът й бил управител. Джеймс е кръстен на Джим Морисън, а Меделин е име на героиня от рок опера по разказ на Едгар Алън По. Името меделин го избрал Джими. Той възприема музиката като обхват от емоции, който да го направи добър човек.
Четял много и непрестанно, а от малък записвал сънищата си, рисувал и драскал постоянно „разни неща“. На четири вече четял перфектно. Помни, че майка му го обучавала по математика, история, география, а приносът на баща му бил в по-абстрактните дисциплини. „Той ме запознаваше с всякакви философи, също така цялата естетика съм изградил от него“.
Тъй като Джими е обучаван изцяло извън системата и няма никакви документи за завършено под някаква форма и степен образование, днес той не може да има например шофьорска книжка. Работи като компютърен график. Споделя, че в тази област в България „каквато и диплома да изкараш, няма да ти е много от полза“.
И досега е убеден, че „училището насажда безброй безполезни знания, които се забравят след пет минути или след минаването на изпита“.
„Всяко знание си е поотделно. 2+2=4 и няма нищо общо с това, че Христофор Колумб е открил Америка. И с това, че Земята се върти около Слънцето. По този начин се преподава. 2+2=4. Точка. В една кутийка заградено в мозъка ти, складирано и нищо общо с нищо друго.“
Признава, че през годините е учил „доста разпокъсано“, но е събрал „ужасно много знания“. Определя системата, по която е обучаван у дома, като „много еклектична“. Обяснява го така: „В един момент дори да съм забравил, че 2+2=4, аз имам всички връзки към това, за да си създам наново това логическо умопостроение. Защото виждам основата на нещата. Канавацата, един вид, на света.“
През последните години Джими се интересува от архитектура, фотография и 3D технологии. Харесва му да открива нови образи и предизвикателства в изкуството. Дори във видеоигрите вижда такива, които са достигнали до формата на изкуство.
http://bnr.bg/post/101151554

Експеримент за разделено обучение

В Бийският експеримент за разделено обучение на децата са получени зашеметяващи резултати

Интересен експеримент решили да проведат в бийското училище №20. Тук създали отделни класове за момичета и момчета, разбира се, със съгласието на родителите. Вече втора година, децата учат по този начин, а самият експеримент дал неочаквани резултати.
Причина за разделението на децата са няколко (на тях обърнали внимание преподавателите): в общите класове, момичетата ставали по-авторитарни, по-лесно вземали инициативата, започнали да участват първи в „разправиите“. При това, момчетата обикновено, оставали в сянка, посочват в училището.
„В разделните класове не се държат толкова агресивно – няма съперничество: дори на такава възраст, присъствието на жени, нажежава ситуацията. Няма пред кого да се изхвърлят. При момичетата, напротив, появило се съпреживяване. Когато някоя има проблеми, всички заедно я утешават. В смесените класове, такова не се наблюдава. Амазонките в живота са предостатъчно. Стараем се да възпитаме в момичетата женственост, а в момчетата – сила и отговорност“, – казва педагог.
Променила се и успеваемостта на децата. В разделените класове се появили повече много добри и отличници. Повишило се участието в уроците. За сравнение, в смесените класове, обикновено, около 40% са активните деца, сега има 100% участие във всеки клас.
„Преди имаше много добри шест момчета в класа, а сега са 17“, – казва в беседа с „КП на Алтай“ директорката на училището Елена Вербицкас.
Секретът на добрата успеваемост е и в особеностите на обучението. За момчетата и момичетата се подбират задачите, които им са най-интересни: момичетата обичат подробностите, например, урока се състои в обсъждане дрехите на мама, когато тръгне за театър или като илюстрация се използват цветя и украшения. За момчетата, напротив – топки, роботи, машинки.
„Момчетата са по-сдържани, не обичат да работят по двойки, те са лидери, обичат да измислят решения самостоятелно. За момчетата е по-лесно да се включат в урока, но и по-бързо губят интерес. Момичетата набират обороти по-бавно, но после не можеш да ги спреш“, – смята педагога.
Основният преподавателски състав, както и по цялата страна, са жени, но физкултурата, трудовото, информатиката за момчета се водят от мъже.
Планира се в това училище, децата да учат разделно до 8 клас, след което следва специализация, и вече не ги делят по полов, а по предметен принцип. Психолозите подкрепят тази идея.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/v_bijske_ehksperiment_po_razdelnomu_obucheniju_detej_dal_oshelomljajushhie_rezultaty/2019-07-16-72566

Приказка за крилата

Приказка за крилата

– Мамо! Мамо! Виж! Какво пърха на гърба ми? – дотичала малката. Очите ѝ били огромни, пълни удивление и възхищение едновременно.
– А, това са крила, – уморено отговорила майката.
– Наистина? – зарадвала се малката. – Ще мога ли да летя?
– Може би. Трябва първо да пораснеш.
***
– Мамо! Искам да се уча в художествено училище! – малката пърхала и обикаляла около майката.
– Добре, – отговорила майката, вадейки две малки вериги, – нека първо да завършиш началното училище, а после ще видим. Дай ми крачетата си, – и завързала по една верига на всяко краче.
– Ой, но с тях е трудно да се лети, – огорчила се малката.
– Нищо. Иди да играеш на улицата.
– Мамо! А може ли да посещавам танцов кръжок? В училище днес имаше обявление.
– Добре, – майката измъкнала две малки гири, – нека първо си намеря нова работа, за да ти плащам „прищявките“. А засега учи необходимото за живота. Математика, например. А за танци и рисуване може и после да се мисли. Давай си краката, – и завързала на всеки крак по гира.
– Мамо, но така няма да мога да летя изобщо! И математиката не ми харесва, – разстроила се малката.
– Нищо страшно. Много ли в училището ви летят?
– Не, – тихо отговорила малката, – виждала съм само две момчета и три момичета. Те нямат, нито вериги, нито гири, като всички. Само едното момиче има въженце на краката.
– Навярно, родителите им ги възпитават неправилно, – заявила майката. – Така и ще пърхат цял живот.
– Мамо, но аз също искам да летя, – несигурно казала малката.
– Ела тук, – майката извадила още две тежести, – давай си краката.
– Какво е това?
– Това е „товара на отговорността“, който трябва да носиш, – обяснила майката, привързвайки допълнителните тежести, – а това, – завързвайки на другия крак, – е „товара на общественото мнение“. Много необходимо нещо. Без него ще си прекалено ярка.
– Мамо, – тихо запитала малката с наведена глава, – а ако не искам?
– Какво не искаш?
– Не искам да нося всичко това, пречи ми. Много ми пречи.
– Нищо. Така трябва. Така правят всички.
– А, ако не правя като всички?
– А, ако не си като всички, ще пърхаш цял живот и всички ще те сочат с пръст.
– Защо?
– Заради тях, – и майката посочила двете тежести на детските крачета. – Моите не ги свалям, – леко тропнала с крак и веригите ѝ глухо звъннали. – И ти ще ги носиш. Край на разговора.
***
– Мамо! Мамо! Гледай, какво имам на гърба? – малката радостно припърхала при майка си.
– О! Това са крилата ти, скъпа моя, – усмихнала се майката.
– Чудесно! Означава ли това, че ще летя?
Майката не отговорила.
– А къде са твоите? – попитала дъщерята, надничайки към майчиния гръб. Там нямало крила. Само под домашната тениска се надигали две малки изпъкналости. Детето неосъзнато посегнало да провери, действително ли няма крила, но майката се дръпнала.
Жена се вгледала внимателно в дъщеря си. Колко подобна история. Тъжно навела очи.
– Ой, мамо, а какви са тези тежки неща на краката ти? – малката проследила погледа на майка си. – Аз също ли ще имам такива? – Доста изплашено попитала тя и вперила в майка си големи кафяви очи, с мек чаен оттенък, по детски чисти, ярки и все още пълни с надежда.
Нещо проболо майката в гърдите. Някога и тя имала такива.
Жената мълчаливо станала и отворила голям старинен шкаф, отворила горното чекмедже и извадила от там две тежки вериги. В чекмеджето лежали още гири и двете най-важни тежести – всичко, което останало от майка ѝ. Всичко това трябвало да остане за малката.
– Мамо, това за мен ли е? – досетила се тя, а в очите ѝ се появил ужас.
Жената стиснала здраво веригите в ръце. Длъжна е да ги предаде на дъщеря си, както го направила майка ѝ, а на нея ги дала бабата. Така било от поколение в поколение.
Задължение, неизвестно от къде появило се и неясно, защо толкова здраво се утвърдило. Веригите на реалността. Така ги наричали в семейството, както разбрала по-късно. А сега е нейна отговорността. Трябва да продължи традицията. Протегнала ръка към малката.
– Давай първо ти. – Майката замлъкнала, в гърлото ѝ заседнала буца. Това не са нейните думи. Тя не иска да ги произнася. Казва ги майка ѝ. Казва ги, защото така трябва. Но на кого трябва? А сега трябва да ги каже на дъщеря си. Защо?
– Какво първо аз? – нетърпеливо попитала малката.
– Давай, първо полети просто.
– Наистина? – зарадвала се малката.
– Да, – усмихнала се майката, – а когато поискаш да рисуваш или да танцуваш, обезателно ще ти помогна.
– Благодаря ти, майчице! – малката се хвърлила на майчината шия. – Ти си най-добрата! – И излетяла да играе на улицата.
Жената гледала дълго след малката. На душата ѝ, неясно защо, ѝ станало толкова светло, а по тялото ѝ се разтекла невероятна лекота. Странно. Не могла да си спомни, от кога не е изпитвала нещо подобно. Гърбът рязко и силно я засърбял, а след това че чуло познатото пърхане.
Жената погледнала към пода. Носела се във въздуха… Реела се във въздуха, а на пода, като мъртъв товар, лежали веригите ѝ.
Лиа Сатова
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7449

Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

Стереотипи във възпитанието на детето и психосоматиката

1. „Не пий студена вода, ще те заболи гърлото“. – Гърлото боли не от студена вода, а от неизказани емоции/мисли. Ако не затваряте устата на детето, когато говори, крещи, плаче, а също не го ругаете за думите му, за емоциите и изразяването им, тогава гърло няма да го боли.
2. „Не си играй с храната“ – Децата не умеят да се отнасят пренебрежително. Те изучават света и физическите свойства на предметите, в това число и на храната.
3. „Не гледай от толкова близко, ще си развалиш очите“ – Какво означава „развалиш“? Зрението се влошава (става късогледо), когато се формират неприятни асоциации с бъдещето. Например, когато възрастен каже грубо: „като пораснеш – ще разбереш“, „като голям, ще оцениш, колко трудно се живее/заработва и т.н.“ Зрението става късогледо, когато човек отказва да вижда детайлите, също следствие забрани. Децата също обичат да разглеждат всичко в подробности, да пипат в това число и на улицата, а възрастните ги дърпат, карат се, искат да не се занимават, да не чоплят. Родителите всякак измъкват децата от микросвета във възрастния скучен живот.
4. „Стига глупости/глезотии/бесня“. – От къде на къде? Кога да прави глупости, освен в детството си? Ако в детството си не се набеснее както трябва, по-късно желанието да „се прави на клоун“ ще се проявява във възрастния живот в най-странни форми и образи на фона на общата сериозност на човека. И ще се съпровожда с вътрешна неудовлетвореност.
5. „Как може да казваш такива неща! Как не те е срам?!“ – Много странни неща за детето – срам у чувство за вина. Възрастния така прехвърля отговорността си за своето състояние, за своето ниво на съзнание, своя начин на възпитание. И след това детето живее с този чужд товар, боледува, страда, става нещастно, озлобено на целия свят, започва да прави пакости, да вреди.
6. „Стига си ревало! Успокой се!“ – Все едно е да кажете: „Стига си чистило душата си, стискай вътрешната си болка в себе си и живей с нея, направи се, че не ти е болно, излъжи себе си“. Не изплаканата болка винаги се натрупва и прави детето зло и безчувствено.
7. „Ще паднеш, ще се удариш, ще те боли“. – Ако така се говори на детето, така и ще бъде. Тези думи не са предупреждения, а факти, които се програмират в съзнанието му. Вместо тях, можете да му предложите да опита това, което не е опитвало, да му подадете ръка, да му помогнете, да му внушите увереност в собствените сили и способности.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/stereotipy_vospitanija_rebjonka_i_psikhosomatika/2015-09-25-10455

Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

Сериозните грешки, които правят родителите в отношенията с децата си

Родителите, безспорно, обичат децата си. Но в съвременния свят, когато и двамата съпрузи работят усилено, на децата в семейството не се отделя достатъчно внимание и някои важни моменти във възпитанието, им се изплъзват.
Във възпитанието имайте предвид следното:
Не позволявайте на децата всичко, което им скимне и не се поддавайте на капризите им
Безспорно е, че трудно ще окажете нещо на детето си, но прекалено да ги глезите, също не бива. Помнете, потребностите на детето нарастват с удовлетворяването на исканията им.
Може да се стигне до вечно неудовлетворение, ако не можете да им купите нещо. Освен това, ако откликвате на всеки детски каприз, детето никога няма да се научи да благодари на някого за нещо, понеже всичко ще приема като разбиращо се от само себе си. С други думи – глезете с мярка!
Отнасяйте се сериозно с дисциплината на детето
В детето още от най-ранна възраст трябва да се формира понятие за дисциплина: за това, как трябва да се държи, какво не бива да прави, и какво може. Не бива да пускате всичко на самотек и да им давате да се чувстват господари. Щом децата усетят, че понятието «дисциплина» има само препоръчителен характер, много лесно ще забравят смисъла на думата. Дори да сте уморени, не позволявайте на децата да правят, каквото им скимне. Още от ранна детска възраст трябва да се насочват в необходимото русло и да контролирате постъпките им.
Учете се заедно с вашите деца
Някои родители предполагат, че не е нужно да помагат на детето в усвояване на училищната програма и детето ще се справи отлично само. В действителност, училищния живот на детето е част от живота му. Нима не ви е интересно, как прекарва тази част от живота си?! Все пак, родителите трябва да помагат на детето в ученето, трябва да общуват с учителите, за да видят, как расте и се развива детето, за да разбират потребностите му, неговия вътрешен свят.
Винаги общувайте с детето на тема училище, интересувайте се, как е преминал деня му, какво ново е научило, какво му се удава най-много, и какво най-слабо, предлагайте помощта си. Детето трябва да усеща и вижда участието ви в живота му.
Хвалете го за успехите му
Някои родители имат отвратителния навик, само да ругаят децата и да им говорят, какви не трябва да бъдат, например, велики певци, танцьори или актьори. Като резултат – децата израстват неуверени в себе си хора, и естествено, неуспешни в живота. В действителност, да хвалите децата е необходимо, за да сформират за себе си правилна самооценка и да пораснат като самоуверени хора. Често ги хвалете за всяко постижение, окуражавайте ги при неуспех, настройвайте ги на позитивното.
Учете детето да е самостоятелно
С любовта си, родителите понякога превръщат децата си във вечна детска градина. Дори, когато пораснат, родителите продължават да ги хранят, да ги обуват и обличат. Като резултат, децата се оказват неприспособени за живота, не могат да направят дори крачка без помощта на родителите, не смеят нищо да предприемат, камоли да печелят за живота си.
Родителите трябва да предоставят определена свобода на действие, за да могат да станат самостоятелни хора. По-често давайте на детето право на избор, питайте ги за мнението им, позволявайте, в някои случаи, да вземат самостоятелно решение.
Не се самозалъгвайте
Ако сте решили да вземете в ресторанта двугодишната си дъщеря, не се надявайте, че ще спи цялата вечер като бебе или ще стои спокойно като принцеса. Най-вероятно, да не се случи.
Не си струва да очаквате, че ако детето проявява интерес към някакъв музикален инструмент, че непременно ще стане велик музикант. В такива случаи не бива да имате големи очаквания, но да подкрепите желанието да се занимава с музика, си струва непременно. Най-важното е децата ви да са щастливи!
Позволявайте на децата да са деца
Родителите не бива да натрапват на децата си своя мироглед, своите неизпълнени желания, своите цели. Децата трябва да имат своето детство. Когато пораснат, сами ще решат за себе си, какво да правят, какви да бъдат, и къде да идат.
Елена Бик
http://izzhizni.ru/blog/sereznye_oshibki_kotorye_sovershajut_roditeli_v_otnoshenii_svoikh_detej/2015-07-12-6873

Прости истини в помощ на родителите

Прости истини в помощ на родителите

На своето дете:
КАЗВАЙТЕ:
1. Обичам те!
2. Въпреки всичко, аз те обичам.
3. Обичам те дори, когато ми се сърдиш.
4. Обичам те и когато ти се карам.
5. Обичам те, дори да си далеч от мен. Любовта ми винаги е с теб.
7. Обичам те толкова, колкото песъчинки има на Земята.
8. Благодаря!
9. Много ми хареса да играем днес с теб.
10. Най-хубавия ми спомен от този ден е, когато правихме заедно с теб нещата.
РАЗКАЗВАЙТЕ
11. Историята на раждането или осиновяването им.
12. За това, как сте се грижили за тях като малки.
13. Как сте избрали името им.
14. За себе си на тяхната възраст.
15. За това, как са се запознали техните баба и дядо.
16. Кои са любимите ви цветове.
17. Че понякога на вас също ви е трудно.
18. Че когато ги държите за ръка и я стиснете три пъти, това означава „Обичам те“.
19. За плановете си.
20. С какво се занимавате в момента.
СЛУШАЙТЕ
21. Детето си, когато карате колата.
22. Какво разказва детето ви за играчките си и разберете, доколко важно за него е това.
23. Въпросът, от чийто отговор детето ви наистина има нужда.
24. С една секунда повече, отколкото търпението ви позволява.
25. Чувствата зад думите на детето.
ПИТАЙТЕ
26. Защо мислиш се случи това?
27. Как мислиш, какво ще стане ако…?
28. Как да си изясним това?
29. За какво си мислиш?
30. Кой е най-приятния ти спомен от деня?
31. Как мислиш, какъв ли може да е вкусът на това?
ПОКАЗВАЙТЕ
32. Как се прави нещото, вместо да му забранявате да го прави.
33. Как да свири с трева и гребен.
34. Как да реже хранителните продукти.
36. Как да сгъва дрехите си.
37. Вашата привързаност към половинката си.
38. Че да се грижиш за себе си е много важно.
ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ
39. За да наблюдавате строителни площадки.
40. За да наблюдавате заедно птиците.
41. За помощта на детето ви, когато готвите.
42. За да посещавате заедно определени места.
43. За да изпълните набелязаното с темпа на детето си.
44. Просто да поседите с детето си, докато то си играе.
ЗАРАДВАЙТЕ ДЕТЕТО СИ
45. С изненада, скрита в стаята му.
46. Със скрития в палачинката му шоколад.
47. С интересно аранжираната храна.
48. Правете някакви звукови ефекти, докато му помагате да прави нещо.
49. Като си играете на пода с него.
ПОДАРЯВАЙТЕ МУ
50. Ласкав поглед
51. Усмивка, когато го виждате.
52. Взаимност, когато то се стреми към вас.
53. Възможността да се справи с недоволството, гнева си, преди да сте му помогнали.
Превод и предложение: Анита
http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post284212370/

Причини за проблеми в поведението на децата и грешките при възпитанието

Причини за проблеми в поведението на децата и грешките при възпитанието

1. Недостиг на внимание
За съжаление, не винаги успяваме да отделим достатъчно внимание на децата, да играем повече с тях, да се разхождаме заедно, да разговаряме за всичко, което им е интересно. А на тях им се струва, че ние не ги обичаме, те смятат вниманието за равнозначно на любовта. И правят всичко за да привлекат вниманието ни: досаждат с безсмислени въпроси, не изпълняват молбите на възрастните, принуждавайки ги да молят отново и отново. Всички тези хитрости се използват от децата, за да привлекат вниманието ни. Мислят си, че са любими само когато обкръжаващите им обръщат внимание.
2. Борба за власт
Това е свойствено за деца, които са силно контролирани в къщи или в училище. Може да им се оказва натиск, чрез много различни начини. Не е задължително да им се крещи или изисква. Понякога възрастния изразително въздъхва, гледа демонстративно тъжно на детето, като с това показва, колко е непоносимо, несръчно, несъобразително. Макар и често да използват крясъци, наказания, натиск.
В растящото в такова семейство дете, се изгражда убеждението, че човека е важен и необходим само тогава, когато побеждава. Дете с такова убеждение, може да бъде инат, често да спори, обезателно да иска да победи или да спечели, трябва да бъде стопанин на положението, често лъже и себе си и другите, защото изпитва необходимост, да е по-влиятелно и прибягва до лъжата за да закрепи положението си.
3. Върнатата болка
Това е отмъщението. Какво представлява то? По определение на психолозите, това е върната болка. Много често, без да забележим, унижаваме детето. Например, когато махнем на него с ръка и кажем: «Почакай!» или «Все още си малък, не разбираш нищо» — или с други не вербални начини показваме, че засега не може да участва в нашия живот или в конкретните преговори. Това кара детето да се чувства унижено, да не усеща своята ценност и необходимост.
Най-често децата отмъщават, когато ги заставят да правят насила нещо, наказват ги или им крещят, плясват ги — с една дума, унижават ги. А деца с физически недостатъци и недъзи, които си мислят, че не са като всички, че света е против тях.
Могат да отмъщават не на причинителя, а на съвсем друг, защото е много трудно за детето да носи в себе си болка.
4. Отклонение
С целия си вид, такова дете демонстрира: оставете ме на мира. Най-често, погрешната цел — отклонението — преследват деца с някакви физически недостатъци, боледуващи, т.е. изискващи много грижи от страна на родителите. Поради това, не вярват особено в силите си и усещат пълна безпомощност, и не се правят на такива.
Дете с такъв проблем в поведението, се отказва постоянно от всяка дейност, може да се чувства по-глупаво в сравнение с обкръжаващите, предава се и не иска да участва в никакви мероприятия, ни иска да изискват нищо от него, не си поставя високи цели. Не прави нищо, не вярвайки, че изобщо на нещо е способно и всичко е прекалено сложно за него.
Решение
Трябва да се отделя, колкото се може повече внимание на детето, не когато се държи лошо, а напротив, когато всичко е добре. Тогава няма да има нужда да се държи лошо, за да получи допълнително внимание и проява на любовта ви.
Съветвайте се с децата. По всякакви въпроси, но само че, искрено. Нека те да ви научат на нещо.
Показвайте на децата, че означават много за вас, за членовете на семейството, за братята и сестрите си. По-често се питайте: какво правя вместо своето дете, което може и само да свърши? И доверявайте такива действия на него самото.
Отнасяйте се към него с уважение.
Прекалено често се съсредоточаваме върху недостатъците на детето. Мислим си, че главното във възпитанието му е да се победят недостатъците му. Но много по-добре е да отбелязваме в детето, колкото се може по-често това, което прави добре. А недостатъците ще изчезнат сами по себе си, защото детето няма да се съсредоточава върху тях.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/prichiny_problem_povedenija_detej_i_oshibki_vospitanija/2016-04-06-19168

На какво не ни учат в училище?

На какво не ни учат в училище?

    Вече съм споменавал, че легендарния доктор Пирогов, се е опитвал да заеме длъжността министър на образованието, защото е разбирал прекрасно, че е по-лесно да се предпазиш от заболяването, отколкото след това да се лекуваш. Трудно е да се преоцени антихуманното влияние на всяко съвременно училище, дори на най-либералното. Влиянието не спира само до това, какво дава училището. Много по-важният момент е, какво не дава училището, дори нещо повече – какво възпрепятства всячески, въпреки че според мен, е призвано, ако наистина е училище, а не инкубатор (както наричаха връстниците ми училището, в което учехме).
Та така, какво не дава училището? Два основни, базисни навика са нужни за това, човек наистина да е човек, а не биоробот – осъзнаване и изживяване.
Осъзнаване. Първият ключ към човешкото съзнание. За мен беше удивително да открия в началото на обучението си по гещалт подхода, че нито аз, нито другите хора знаят и не си дават отчет за това, какво се случва в съзнанието им. Голямо откровение беше, че това, което мога да осъзная, решава повечето ми проблеми. Успях да се самоизлекувам от това, което сектицината би нарекла гастрит, с простото осъзнаване на процесите в съзнанието ми. И толкова. Вече нямах нужда да пия лекарства. Всеки път, когато възникваше болка, просто осъзнавах, какво правя в съзнанието си в този момент и спирах да го правя. И толкова. Болката преминаваше. Нима това не е чудо? Махаш си притиснатите пръсти от вратата и вече не те болят! Чудо на чудесата!
Сигурно за читателя ще е нужно определено осъзнаване. Аз бих определил осъзнаването като наличие на внимание в процесите на собственото си осъзнаване. Наличие на стопанин в къщата. За наемателите, каквато е основната маса „цивилизовани“ жители на планетата“, няма никой в къщи.
На тази планета престъпници няма. Има много заспали хора. Печално е да се говори за това, но практиките на осъзнаване са показвали и показват с цялата си безжалостност, че в основата на най-ужасните човешки действия е неосъзнатия, дълбоко затикан, импулс на любовта. Няма никакви доблестни герои, убиващи лошите. Има неосъзнати биороботи, убиващи други биороботи и цяла маса биороботи, съпровождащи този процес. Защо?
Странно е да се каже, но отговорът е прост. Така сме учени в училище. „Не е важно какво правиш, важното е да не осъзнаваш! И така по куриер от родилното ще стигнеш до гробището“.
Всеки осъзнаващ Човек (пиша го с главна буква) се оказва неудобен за всички останали, защото с въпросите си пробужда съзнанието им. Взима тухли от стената, тухлите започват да нервничат, тъй като отдавна са отвикнали да живеят. На 10 годишна възраст исках да избягам от вкъщи – имах въпроси, на които никой не можеше да ми даде отговор. След този случай татко ми купи телевизор: „Гледай в това прозорче, синко! И най-важното, не осъзнавай, какво се случва в теб, че току-виж си започнал да живееш“ (времето беше такова – не всяка къща имаше телевизор).
На времето си работех с прекалено много деца, доведени от майките си, които не можеха да дадат отговори на въпросите им. И как бих могъл аз да поддържам тези деца в стремежа им към осъзнаване и да съпреживея тяхната екзистенциална свобода, защото те откриваха, че нито вкъщи, нито в училище има някой! Печална история.
РЕКЛАМНА ПАУЗА – една от техниките на осъзнаване е описана в статията ми „Хигиена на осъзнаването. Перилни препарати“, а множество други – в моите и не само мои книги.
Изживяване. Още един рядко срещан човешки навик, изкоренен практически в обществото на биороботите. Ще ви разкрия удивителната тайна, че в живото човешко същество винаги нещо се случва. Понякога на хората им е тъжно, понякога се страхуват, понякога ги боли, понякога им е весело. С живия човек понякога нещо хленчи, понякога реже, понякога стреля. Налягането ту се покачва, ту се снижава. Появяват се хрема или кашлица в стремежа на организма да се изчисти и болката като сигнал, че нещо в живота започва да се губи. Уважаеми зомботехници, болката е сигнал за загубата на жизнеността в някои от аспектите на човешката жизнедейност. Осъзнаването на процесите в съзнанието, водещи до появата на болката, връща живота в тези му аспекти. Да се опитваш да премахнеш всички неприятни чувства и усещанията, вместо да осъзнаеш причините за появата им, да ги изживееш и да им позволиш да те отведат към техния източник, означава да ликвидираш самия живот Да наречем нещата с истинските им имена – реалното название на аптеките е „Лавката на омъртвяващите“, а на алкохолните и тютюневи изделия можем да сложим етикет „Самоликвидатори“.
Истинското име на съвременните лекари е зомботехници. Нима животът е толкова лош? Или това е същия този страх на тухлите да не паднат от стената? Когато оставах насаме с младата красива жена на един от Учителите, го попитах шеговито: „А не се ли страхуваш, че нещо между нас може да се случи?“. „Значи ще преживея своята ревност“ – без да се замисли ми отговори Учителя. Това е отговор на истински Принц на Вечността. Съзнанието му е тренирано на първо място да изживява случващото се, да позволява на живота си да тече, а после – всичко останало.
И така, да дадем определение на „изживяване“. За мен това е вътрешно съгласие с всички процеси, протичащи в тялото и съзнанието. Съгласие със собствената си природа. Без осъзнаване на изживяването стигаме до животинското, инстинктивното състояние. В съчетание с осъзнаването се формира човешкото съзнание, което е стъпка към Божествената същност. Биороботът не осъзнава и обичайно блокира неприетите от социума импулси. Животното се държи разкрепостено, асоциално, неосъзнато. Всяка война е социално одобрена асоциалност. Мястото, където бившите тройкаджии стават отличници.
След като социума не позволява на детето в училище да се занимава, с каквото си поиска, то поне е в правото си да изживее своето униние и недоволство по този повод. Премахнете му това право и потенциалното зомби е готово.
Осъзнаването и изживяването са двете страни на един процес, които правят съществото с човешки мозък човек. Съчетаване на инстинктите и разума. Добре би било липсата на тези процеси да е изгодно на някого, на някакво прословуто Световно правителство. Но не е. Ако съществува такъв таен орган и се стреми да поддържа в цялото останало човечество липса на изживявания и осъзнавания, той гарантирано се състои от биороботи, които не осъзнават и не разбират, че всъщност не живеят. Веднъж, един от високопоставените украинци ме попита, кой според мен е главния му проблем, аз му казах: „В това, че те няма. Отдавна не си човек, а машина, която обслужва собствената си империя. Обаче живот липсва – и в теб, и в империята ти“. Този човек заподсмърча и очите му се зачервиха. По-късно съпругата му ми разказа, че за първи път от много години насам, той не е работил в почивните дни, а е бил за риба.
И това може би е всичко. Този текст може да се продължи безкрайно дълго. Благодарен съм на Евгений Куртев. Някога той изрече прекрасната фраза „Гещалд-подходът не е никаква терапия, а обучение в общуване, в диалог“. И ме осени мисълта – институтът по хуманистична психотерапия не трябва да е по психотерапия, защото той фактически е мощен инструмент за обучение по жизненоважни навици, липсващи в училищните програми. Хората придобиват тези навици не в детството, и не когато са най-вече нужни, а като доведат живота си или здравето до катастрофа. Преди време сънувах кошмар – че някой е откраднал децата ми, за да ги научи на нещо си. След завръщането си от командировка, започнах сам да уча децата си на навиците, които считам за важни и полезни в живота. Започнах да им търся учители на нещото, което аз не знам и не умея.
Странно е, че хората са резервирани към институцията „приемно семейство“ – то застрашава родителите, които ги има. А с какво е опасна за тези, които ги няма?
Pura vida. С цялата си любов – Вячеслав Гусев idi.in.ua
Превод и предложение: Анита
https://no-leemits.livejournal.com/547519.html

Новото в образователната система

Новото в образователната система

Приветствам ви. Аз съм Архистратиг Михаил.
Искам да ви кажа за предназначението на Учителската система, която подкрепя всеки ученик, стремящ се и вървящ по духовния път на развитие. Искам да кажа за това предназначение, което е получила Учителската система във връзка с Новата Програма и сферичната форма на развитие.
Учителската система на Шамбала, Учителската система на Земята, Висшата Йерархия на Светлината, ще се прояват в общообразователната система. Получихме предписание, ако може така да се каже, за проявяването ни в общообразователната система на Земята, вашата човешка.
Как ще се прояви това?
Това ще се проявява толкова, че всяка личност, развиваща се индивидуалност, ще се намира в състояние на осмисляне, в състояние на изявяване на себе си и желание да се изяви по-добре. И ето това желание, да се изявиш по-добре, ще включва такъв механизъм на взаимодействието с Висшата Учителска система от Йерархията на Светлина, има се предвид Шамбала на Земята, т.е. с нас, с Йерарсите, които са много – много повече, отколкото сме сега проявени.
Затова Йерарсите ще са куратори, ще прокарват нови възгледи и тенденции, влагайки нов творчески или научен прочит, в определени форми на образованието, в определени направления в образованието.
Това ще бъде повсеместно, когато в учебните заведения започнат да се проявяват атрибути, които са свързани с Йерархията на Шамбала. Например, ако това е християнски свят, това ще са икони, на които ще са изобразени тези йерарси, които влизат в Учителската система Шамбала на Земята. И тези изображения ще присъстват в учебните заведения, кабинетите, аудиториите и т.н.
Това е първо, това е като знак, като атрибут, говорещ за това, че тук има опекунство, кураторсво от този йерарх, изображението, на който се е проявло и се намира в тази учебна институция.
А опекунството ще се проявява толкова, че ще се дава възможност за осмисляне, разбиране и изява на човека така, че да влиза в състояние на разбиране. Разбирането за това, как да изрази себе си в доброта и в светлина, да се разгърне.
Т. е., ще бъде състояние откритост на Душата и активност на Разума в общообразователната система, в преподавателската система.
Най-напред преподавателите. Ще се промени преподавателския състав, ще се промени състоянието на подготовка на учителите и т.н.
Това е само началния етап. Той вече е започнал, но е бил като пробен етап, където няколко години е имало тестване, и сега това е разрешено, и взето решение повсеместно да се прояви. Не само в някои отделни, както преди това беше, места, където са били събрани хора според своята целенасоченост, според своя сходен мироглед, а сега точно е повсеместно в цялата образователна система.
Затова можете да наблюдавате този процес, да разбирате, когато изпращате своите деца в учебно заведение или сами отидете някъде да учите, ще виждате атрибутите, ще ги виждате при общуване с преподавателския състав, и как преподавателите общуват с абитуриентите, учениците, ще виждате и ще чувствате, че тук е проявена Светлината.
И също така, това опекунство ще бъде на самите ученици, на студентите, и всички подопечни, които се отнасят към образователната система, точно си взаимодействат един с друг и на взаимодействието по стълбата на Йерархичността към Висшето ниво.
Тук също ще се проявяват Светлинните Полета.
Първо, това ще бъдат проявления на Светлинните Полета, в които влизат ученици, студенти, абитуриенти и се намират в състояние на изявяване на Светлината на своята Душа. Т. е. Светлината на човешката Душа, ще се синхронизира с тези полета, Душата ще се отвори, и взаимодействието със Светлината ще се случва.
Значи, отиват си наркотиците, отива си алкохола, отиват си сексуалните погрешни отношения, които сега и във висшите учебни заведения са особено проявени и в старшите класове на училищата. А тогава образователната система не носи тази си функция, хората не получават знанията, понеже те се пристрастяват в тези пороци, които са проявени интензивно.
Това преди всичко ще се трансформира, изчиства, и ще се прояви в Светлината, когато хората успеят да се отърват от тези пороци и проявят именно тази доброта, която им е нужно да изяват.
Това е тази информация, която съм упълномощен да ви съобщя. Аз говоря за това днес, понеже дойде такова решение, че е нужно това да се публикува.
Това е много важно решение, което е взето. Това е много важно събитие, което се случва и започва да се случва на Земята.
Ние преценяме, Учителската система преценява, че за пет години ще станат грандиозни промени в образователната система. Имаме предвид – пет земни години.
Благодаря ви.
Много ви Обичам.
Привърших.
Аз съм Архистратиг Михаил
16 Май 2013, Rakel
Превод и предложение: Нона Григорова

http://svet-adonai.com/novoe-v-obrazovatelnoj-sisteme/

Може ли майката да провали живота на детето?

Може ли майката да провали живота на детето?

Мисля, че ролята на майката в живота на детето не е толкова еднозначно розова. Често, точно с майката са свързани най-силните детски травми, страхове, комплекси, които след това отравят целия останал живот… Понякога общуването с майката носи просто вреда и най-добре детето да бяга от такава майка, колкото се може по-рано – зная много достойни хора, които в ранната си младост са избягали от дома, от своите майки. При това, няма изобщо съмнение, че майките им са ги обичали.
Нямам предвид майките, които пият, които не хранят децата си, оставят ги в детски дом. Говоря за нормални майки, към които причислявам и себе си.
Случвало ми се е да бъда на психологически семинари, участници в които са основно майки. Не всяка аудитория е толкова агресивна. Показателно е, как говорят за децата си: «То», «този», – едва ли не с ненавист, като за нещо много неприятно, дразнещо, което е пречка в живота. «Детето седи много в Интернет… какво да правя?» «Как какво? Режеш кабела!»
Заради справедливостта трябва да кажа, че често детето отвръща със същото. Учи се зле. Нагрубява. Затваря се в себе си. Взема наркотици.
Готово е да бъде с когото и да е, само да не е с майката. Готово е да сподели проблемите си с страничен човек, само не с майка си. Само майката да не знае, да не идва, да не досажда, да не изнудва, да не заставя, да не ругае.
Майката е най-главния човек в живота. Майката има най-много права над детето. Този факт ѝ дава правото да възпитава детето до дълбока старост, да обижда, да досажда, да бъде дребнава, да мърмори, да унижава, да учи на живот, да му се обижда, ако не се държи, както трябва (а то винаги се държи неподобаващо), да се меси в личния му живот, да обсъжда неудачните му избори (а той винаги е неудачен), пряко или косвено да разрушава семейството му, да разваля отношенията с приятелите му, да ограничава свободата му.
Една млада жена, изтормозена от свекървата и жизнените обстоятелства, казваше: «Искам дете, за да имам нещо мое». А именно: своя територия, свое беззащитно човече, което може безнаказано да мъчи и да си изкарва за всички житейски несправедливости.
Една образована и прилична майка на тригодишно дете, идваше на психологични консултации, разбирайки, че нещо с нея не е наред. Работата е там, че постоянно биела жестоко детето. И когато я попитаха, защо го прави, отговори: «Не мога да се откажа от това удоволствие». Друга майка, също прилична и добре образована, довела сина си до такова състояние, че да се стряска, когато влиза при него. Просто трепвал и това е. От страх. Да, тя го е била някога в детството. Но това е било отдавна – той вече е на 18. Но продължава да се стряска, неизвестно защо…
А колко деца не могат спокойно да слушат звука на майчиния глас! Не е важно, какво казва, просто гласа е свързан с нещо такова неприятно, че по-добре да си запуши ушите или да тръшне вратата.
Трябва ли да говорим, какво става с тези момчета, когато пораснат и започнат да търсят отношения с жени, а после попълват редиците на нуждаещите се от помощ. Както показва практиката, за сина одобрението на майката е много по-значимо, от одобрението на бащата. И критичното отношение на майката към сина, по-късно се отразява тежко и по най-различен начин на мъжкия му живот. Случва се и така, че със всичките си жени, по един или друг начин, решава проблеми, създадени от майката.
А нали всички сме сигурни, че обичаме нашите деца. И им желаем само доброто.
И затова се вълнуваме, контролираме, пляскаме, поучаваме. Какво друго е това, освен любов? Нали любовта е пълното владение на другия, нали?
А нали ги раждаме, за да решим някакви свои проблеми. Трябва а реализираме майчинския инстинкт, понякога използвайки детето като оръдие за отмъщение, за шантажиране и манипулации или като компенсация за женската неудовлетвореност.
Не сме виновни за всичко това. Но и децата също.
Ирина Глусченко
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/mozhet_li_mama_isportit_rebenku_zhizn/2015-09-05-9473

Крайон за образователната система

Крайон за образователната система

    22.09.2009, Sunshine Twins
Въпрос: Децата на новото поколение не са способни да приемат твърдите правила на остарялата образователна система, построена на многобройни грешки и даже лъжи. Ние родителите не искаме повече да даваме децата си в държавните училища, не ни устройва държавната образователна система. Но ако постъпим така, излиза, че нарушаваме закона. Как би трябвало да постъпим в подобна ситуация, как да запазим и защитим децата от натиска на държавата и социума? И най-главното: как в ускорени темпове да трансформираме из основи цялата образователна система?
    Приветствам ви. Аз съм Крайон от магнитната Служба. Добър ден. С голямо удоволствие отговарям на този наистина жизненоважен въпрос, още повече, че така нареченото ви образование е дошло до своето критическо положение и сега наистина ще бъде преобразувано.
Но начинът, по който ще протече този процес на преобразуване, за много от вас ще бъде нежелателен и дори плашещ. За съжаление изкуствените системи на социума са прекалено груби и непластични. Те не могат да се изменят без някаква външна намеса. От 25 септември 2009 година влиза в сила Космически Закон за Образование и Развитие на всички деца от вашата планета на основата на Истината. В действие ще влязат такива сили, които ще внесат огромен дисонанс в цялата световна система на образование.
Най-основните точки на нейната активност и транслация ще бъдат блокирани. Така действа Единното Космическо Намерение на всички въплътени на тази планета деца. На фин план всички те са изразили своето намерение да бъдат СВОБОДНИ и да се РАЗВИВАТ САМОСТОЯТЕЛНО извън рамките на социалната система, училища и дори семействата си, ако те потискат свободата и свободното мислене и развитие на децата си. Дойде време да разберете и ясно да видите, с кого в същност си имате работа. В лицето на своите деца ще видите истинското могъщество на Космическите Лидери и Управници. Във вашите деца се пробуждат такива способности, които просто ще издухат от пътя им всички деструктивни и закостенели системи. Повярвайте ми, че вашите деца съвсем не са тези, които е нужно да възпитавате и постоянно да поучавате. Те идват на Земята с багаж от хилядолетен опит и сега не се нуждаят от нищо повече, освен вашата любов и поддръжка. И от вашата защита от тези, които искат и се опитват да ги подчинят и обезвредят, докато древните сили в тях все още дремят. Кой ще промени държавното устройство? Кой ще неутрализира социалната система? Кой ще поеме отговорността за живота въобще и за цялата планета? Това са вашите деца!
Скъпа майко,
Твоето спящо в люлката дете ще измени този свят. Не му пречи да направи това! Вашите деца, които не желаят да учат в училище, които получават ниски оценки, ненавиждат домашните, които нямат приятели в класа и училището, тези, които учителите считат за слаби и пропаднали са дошли на тази планета в качеството си на истински бунтари и революционери. Те не могат да приемат закони, основани на лъжата. В тяхната природа са залегнали законите за независимост, свобода и тържество. Никой не е в състояние да ги принуди да се откажат от нея – Свободата. Направете най-доброто и най-важното за своите деца – не ги предавайте! Подайте им ръка за сътрудничество. Учете се да ги разбирате! Те са дошли при вас от бъдещето на този свят. На тях не им е нужно вашето остаряло образование. Просто им позволете да бъдат себе си. Позволете им да бъдат откровени с вас.
Образователната система се нуждае от пълна трансформация. Отказвайки се от услугите на държавните училища вие нарушавате държавния закон. Но един ден в живота на всеки от вас ще настъпи момент, когато ще разберете, че днес вие няма да пуснете на училище вашето дете. И няма да го пуснете на следващия и на по следващия ден. И вие повече никога няма да дадете в подобно училище своето дете. Защото ще ви стане ясно, че в такова училище на вашето дете му е прекалено тежко, неуютно и даже опасно. И това ще се случи много скоро. Много по-скоро, отколкото си мислите. И когато видите, че старата система започва да се руши, повечето от вас все пак ще осъзнаят, колко е скъп за вас живота на вашите деца, колко е скъпа за вас тяхната свобода, независимост и откритост.
Ако в близко бъдеще този активен натиск от държавната социална система върху съзнанието на децата продължи, вашите деца, индиговите деца, децата на Новото поколение ще се превърнат в силно опасни вируси-разрушители на тази система. Новите деца са много способни универсални същества. Днес искам да ви кажа още нещо за тях – те са много опасни за такива изкривени общества като вашето. Те притежават огромна нечовешка мощ. И всеки ден стават все по-силни. Тяхното съзнание е Единно и това е Съзнанието на Живата Вселена. Те са истинско стихийно бедствие за всеки човек или система, които ще се опитат самонадеяно да контролират тази сила, защото те все още не я осъзнават и владеят. Когато ги наричам стихийни бедствия, го казвам в буквален смисъл. Упражняване на натиск върху психическата сила в Единното Поле на Съзнание при всички деца по света предизвиква глобални катастрофи. При това става дума за такъв огромен мащаб, че за броени дни на планетата ви, може да не остане нито една деструктивна социална система. Галактическият Съвет даде разрешение на всички деца по света да получат тази сила и да я активират в своето поле. Важно е да разберете, че всеки неоправдан натиск от страна на родители или учители ще доведе до негативна реакция от тази психическа сила. Скоро тези деца сами ще създадат за себе си условията за своето по-нататъшно развитие и съществуване, и на вас повече няма да ви се налага да се безпокоите за тях. Психиката и съзнанието на възрастните, и досега са разединени от егото и различното световъзприемане. Но децата идват със спомена за Дома и Любовта. Те още ги помнят. Тях ги свързва споменът за детството без лъжи и вярата в чудесата. Свързва ги още мощното желание за пълна свобода от всякакви рамки и ограничения, предизвикващи това огромно количество страдания. Тях ги обединява желанието да бъдат себе си, да бъдат това, което са били у Дома и те изискват своята Сила. И те имат това право тъй като са свободни Духове и владеят правото на свободния избор. Техният избор високо се цени от всички същества на Вселената. Вашите деца избраха друг път на развитие за тази цивилизация. Те с лекота ще творят и създават на тази планета това, което считат за нужно. Тяхната сила е единна. Те не са разединени като вас. Те са посланици на Духа и Той ги благославя. Бог позволява на тези деца да играят своята планетарна Игра на Промените.
Отпуснете се, те действително ще променят този свят. Системата на вашето образование ще бъде арестувана в най-скоро време, тъй като тя нарушава свободната воля и свободните права на въплътения човек. Тя е непригодна да обучи и да обезпечи всички еволюционни нужди на новото поколение. Децата се задушават в нея като риби в аквариум.
Ако не можете да се съпротивлявате на системата, можете да се откажете от нея. Вие имате право на това. Не започвайте открита борба. Старайте се да не влизате в конфликт. Но паралелно с това сте длъжни да обясните на децата си, че те не са длъжни да се учат в училище, да получават добри оценки, да мислят за колежа, кариерата и общоприетото бъдеще. Кажете им, че не са длъжни да стават сериозни и възрастни. Кажете им, че са свободни и че тяхната свобода е Свещен Закон. Разкажете им, че най-важното нещо на Земята са Животът и Любовта. И че за вас най-важното не са техните оценки и посещаемост в училище, а тяхното ДЕТСТВО, вълшебно и неповторимо. Станете приятели и си казвайте истината. Кажете им истината за това къде са се оказали, истината за тяхната собствена обединена сила и за това, че обществото на Земята е несъвършено и болно, и е нужно да се промени.
Моля ви, да не приемате това послание като заплаха или скрит призив. Това е открито предупреждение, че пребиваването в тези груби социални системи, става прекалено опасно. Опасно за живота на вашите деца от агресивния контрол на социума. Откажете се от натрапената ви система и пред вас ще се открият нови хоризонти.
Аз покровителствам всички деца на света. Аз се застъпвам за тяхната свобода и независимост, за тяхната пълна автономност. И така ще бъде, защото те поискаха своята сила и ще се възползват от нея. На Земята започна Нова епоха. И новата Раса не е бъдещето, а вашето настояще! Говоря за вашите деца. Те не приличат на вас. Те са прекалено свободни, дръзки, груби и жестоки. Те дразнят със своята дързост и свободни нрави. Погледнете внимателно на вашето ново поколение. Виждате ли кои са те? Това е вашият въплътен и след толкова много години най-сетне реализиран бунт! Бунт против всички изкуствени рамки, въобще против всичко, което съдържа потенциална опасност за свободата им.
Те продължават неохотно да поддържат общите правила на играта, но всяко от тях знае, че ИСКА ДА ЖИВЕЕ ПО ДРУГ НАЧИН! Попитайте, което и да било от тях, как иска да живее, и как се отнася към свободата си. Много от отговорите ще ви удивят. Най-вероятно ще откриете, че вашите уши никога не са чували по-откровени, категорични и безпощадни думи. Аз продължавам да ви говоря за Единното психическо поле на вашите деца. Не всички от тях осъзнават това поле, но то работи като единен организъм, в който всеки орган е жизнено важен за системата. Ето как работи той. Вече ви казах, че занапред в задълженията ви влиза да съобщите на децата си, че Космическият Закон за Еволюцията им дава право да са напълно свободни от необходимостта да получат образование в днешния му вид, каквото е на вашата планета.
Премълчаването на това тяхно право от ваша страна ще се счита като нарушение на Божествените Инструкции и Свещения Космически Закон на Детството. И така – вие разказвате на децата си за тяхната пълна и абсолютна свобода. Вие казвате на детето си, че вече не е длъжно да получава добри оценки, и че никой въобще няма право да го оценява. Даже ако вашето дете е единственото в класа, което знае за своите права и свобода, даже ако не го споделя с другите деца, така или иначе ще сработи това, което ние наричаме асимилация на енергоинформацията в Единното Психическо Поле на всички деца по света. Едно-две деца в една голяма аудитория са достатъчни, за да получат всички присъстващи деца един импулс за осъзнаване на идеята – като собствено озарение, откровение или предположение. Механизмът е пуснат в действие.
Самият факт, че вие четете тези редове, говори за това, че вие сте вътре в този процес и имате непосредствено отношение към него. Тогава ви поздравявам, с вас се случва точно това, което трябва и вие навреме получавате нужната ви информация. Това мое послание е сигнал за началото на активирането на това Единно Детско Психическо Поле. В този момент, в който ви предавам това свое послание, всички деца по света вече получават неговия импулс, съдържащ истината за тяхната свобода. Те вече чувстват увеличеното присъствие на Духа в своите сърца. Тяхната Сила се активира. Това е моя Галактически Отговор до вашите деца, с които ни свързват честни и приятелски взаимоотношения. Те не могат да крият недоволството си под маската на лъжата или фалшивата усмивка. От гледна точка на земното общество това е НЕПРАВИЛНО, но от гледна точка на Духа те просто не са забравили своята Истинност и Свобода. Къде сте виждали повече светлина, отколкото има в очите на влюбен подрастващ? Къде отива после тази светлина, къде се дява, кой я убива?
Аз поддържам всички деца по света.
Аз поддържам свободата на всички, които не страхуват да я изберат. Аз изцяло поддържам децата във вашия свят, тъй като никой не страда повече от тях! Вие не можете открито да се съпротивлявате на вашите закони, но тяхното търпение свършва.
Следната неголяма формула ще ускори процеса на пълна неутрализация на всички потискащи човешката свобода закони и на първо място тези, които касаят образованието:
    В ИМЕТО НА АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО АЗ СЪМ,
В ИМЕТО НА МОЕТО ВИСШЕ БЛАГО,
В ИМЕТО НА ВИСШЕТО БЛАГО И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ДЕЦА ПО СВЕТА,
В ИМЕТО НА СПАСЕНИЕТО НА МОИТЕ ДЕЦА,
РОДЕНИ ОТ МЕН И ПО ВОЛЯТА НА ЕДННИЯ БОГ,
КАТО ИЗПОЛЗВАМ СИЛАТА И ПРАВАТА НА МОЯТА АКТИВИРАНА БОЖЕСТВЕНОСТ, КАКТО И СВОЯТА ЛЮБОВ ПРОЯВЕНА В ДЕЙСТВИЕ,
ПОВЕЛЯВАМ,
ПЪЛНО НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ВСИЧКИ ЗАКОНИ НА СОЦИУМА,
НА ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ СИСТЕМИ, ОГРАНИЧАВАЩИ СВЕЩЕНОТО ПРАВО НА СВОБОДНА ВОЛЯ НА ВСЯКО ДЕТЕ И ВСЕКИ ЧОВЕК В МОЯ СВЯТ.
ТАЗИ МОЯ ПОВЕЛЯ Е ПОДКРЕПЕНА И ОДОБРЕНА ОТ РЕШЕНИЕТО НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ И КАРМИЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ.
ЧРЕЗ ИМЕТО И СИЛАТА НА „АЗ СЪМ” ИЗРАЗЯВАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СТАРТИРАМ ПРОЦЕСА НА СЪТВОРЕНИЕ ГЪВКАВА И СЪВЪРШЕНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, КОЯТО ДА Е СПОСОБНА НЕПРЕКЪСНАТО ДА СЕ САМОРАЗВИВА, УСЪВЪРШЕНСТВА И ЕВОЛЮИРА, А СЪЩО ТАКА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ИНДИВИДУАЛНИТЕ КАЧЕСТВА, ТАЛАНТИ И ИНТЕЛЕКТ НА ВСЕКИ УЧЕНИК.
За никого не е тайна, че общата образователна програма не е пригодна за всички. Още по-правилно е да кажем, че тя не е пригодна за никого. Тя не способства развитието на Божествеността и Свободата в човешкото същество. Това означава, че тя не способства еволюцията. Всяка настояща Земна система, която не подкрепя еволюцията на планетния човек ще напусне вашия свят безвъзвратно.
За всяко дете трябва да има разработена индивидуална система на обучение на базата на основните Космически Закони, Знания и Принципи, по които се управлява Вселената. Освен това нито една образователна програма не трябва да бъде константна за продължителен период от време, например 10 или дори 5 години. Всяка такава система трябва да бъде максимално гъвкава и непрекъснато развиваща се. В идеалния случай, детето получава образование по нея и после постепенно се включва в нейното развитие и така внася опита си в нея, като я усъвършенства и я предава на следващите по веригата.
Най-важният момент в системата на образование се явява архитектурата. Хората въобще, но най-вече децата не могат да се чувстват комфортно в здания, изкривяващи тяхното поле, тяхната вътрешна генетична информация. Престоят им в такива сгради означава непрестанно да изпитват върху себе си натиска на силна дисхармония и непрекъсната вътрешна борба. Божествените Университети на близкото бъдеще ще бъдат строени по други принципи, съответстващи на закона за свещената архитектура и геометрия. В центъра на такова здание би трябвало да се намира голям купол във вид на полусфера. От него ще излизат лъчи – 6, 7, 9, 12, 144…, в зависимост от спектъра на програмите на учебното заведение. В цялост постройката ще прилича на голяма звезда. Всеки лъч ще бъде отделна, автономна част на зданието.
И във всеки от тях ще се практикува конкретно направление на общата програма за развитие. В централната полусфера ще има голяма аудитория, в която регулярно ще се събират всички ученици на това заведение за решаване на общи задачи. Така всяко училище или университет ще бъде саморазвиваща се и саморегулираща се единица, съвършено автономна и цялостна, в която учениците ще могат сами да вземат решения, да трансформират системата и да я развиват. Само след като окончателно се приключи с грубия външен контрол от страна на вашите държави и агресивни социални системи по отношение на децата и алтернативните системи за свободно образование, тогава вашите деца ще приемат идеята за хармонично образование, ще отхвърлят насилието, наркоманията и алкохолизма.
Зданието, в което получават образование вашите деца трябва да бъде свято и прекрасно, подобно на храм. Истинското образование не идва от книгите и формулите, а от сърце към сърце, от Учител към ученик.
Вашето образование е построено на лъжата. През целия си живот децата слушат, че са длъжни да се учат. Но никой нищо не им казва по въпроса, какво трябва научат, за да бъдат здрави, щастливи, а още по-малко безсмъртни. Говори им се, че трябва да завършат университет, да станат нещо и да се сдобият с нещо. Но никой не им казва КОИ СА ТЕ всъщност, и на какво са способни. Обществото премълчава, че те имат право на избор. Никой не ги пита, искат ли да ходят на училище 10-12 години всеки ден. Искат ли да седят на едно място с часове. Искат ли да слушат и правят безинтересни неща. Най-добрия вариант за вашите деца е домашното възпитание, при това без каквото и да било използване на старите образователни програми.
Стройте програмата за вашето дете самостоятелно, базирайки се на новите Свещени Знания предадени чрез Духа. Само тези Знания ще им позволят да разкрият своята Истинност, да не загубят светлината си, да бъдат здрави, хармонични и млади. Никога не използвайте грубо насилие по отношение на децата си, особено в отношение на образованието. В съзнанието на детето, в случай на проява на агресия или натиск от ваша страна, всяко обучение ще се свързва с болка, страх и нежелание. Съзнанието се затваря и детето автоматически загубва възможност да получава нова енергия и информация.
То се затваря за развитието. Такова дете се превръща в автомат. То може да завърши образование с отличие, но такъв човек винаги агресивно ще възприема всяко ново знание, което се явява съпътстващ фактор на всяка еволюция.
Тези знания ви ги предавам с любов, с голяма любов към децата и подрастващите, към тези нови/древни удивителни същества. Дойде време за прозрение. Дойде време да видим истината такава, каквато е в действителност. Не сте длъжни повече да живеете в неведение. Приемете вълната на своята отговорност и бъдете силни.
От този момент нататък ще ви се наложи да вземате множество решения, които ще спомогнат за свободното развитие на вашите деца или на тяхната самотност, болката от която е неразбираема за вас. Но тя е видна за нас, които сме от другата страна на завесата, но същевременно много близко до вас. На нас ни е известна безизходната болка на вашите деца, чиито всеки един ден е още една пропусната възможност да продължат Свещеното Детство.
    С какво трябва да се започне?
С това – вашето дете да почувства своето непосредствено участие в управлението на процеса на неговото развитие и обучение. Да почувства възможности и право на избор.
1. Попитайте детето си, какво иска повече от всичко на света.
Каква е най-голямата му мечта. За всички негови мечти. Задължително запишете всички негови отговори в специален дневник. Детето ще ви се доверява ако види, че неговият вътрешен живот и детството му не са ви безразлични.
2. Попитайте детето, на какво би искало да се научи, какво му харесва да прави, с какво би искало да се занимава.
3. Предложете му варианти, дайте му възможност да избира самостоятелно това, което иска да научи.
4. Направете занятията творчески и интересни. Играйте на вълшебство. Добър резултат ще имате тогава, когато детето само започне да ви моли да се занимавате заедно.
5. Превръщайте всичко в жива наука. Одухотворявайте цифрите и буквите.
6. 90% от занятията трябва да съдържат творчество и игра.
7. Изучавайте природата – растенията, водата, почвата, светлината, минералите, животните и птиците заедно. Водете си изследвания. Играйте си на алхимици в научна лаборатория.
8. Научете детето си да се обръща към своя Висш Аз, да разговаря с тялото и да управлява системата ДНК. Тази практика ще позволи на децата по-пълно да възприемат живота, ще разшири съзнанието им, и всяко едно от тях ще може да получи всички необходими Знания и информация във всеки миг от своя живот.
Обяснете на своите деца, че цялото Вселенско Знание присъства в тяхното съзнание, а книгите са само отражение на многобройните опити за връзка с този вътрешен Източник. Разкажете им за това, че тяхното съзнание може да бъде постоянно отворено и че във всеки момент от времето могат да знаят, виждат и чуват абсолютно всичко, което пожелаят.
Основните атрибути на алтернативните системи за свободно развитие на децата и възрастните са: ЦВЯТ, ЗВУК, ЧИСЛО И ФОРМА.
Тези четири стълба трябва да станат основата на всяка образователна система. При това, трябва да се поднасят като единно, неразделно цяло, като неделими едно от друго.
Изучавайте нумерологията, звученето и цвета на цифрите, честотата на вибрацията на цветовете на дъгата, изучавайте звука на формите.
Сакралната Геометрия обединява всички тези четири пункта. Позволете на своите деца да пристъпят към изучаването на това, което ще им помогне максимално да разширят съзнанието си и възгледите си във възможно най-кратки срокове.
Всяка съвършена форма е своеобразен ключ към Космическото Съзнание на човека. В процеса на изучаване, съзерцание и възпроизвеждане на тези форми, съзнанието отново става многомерно.
Сакралната Геометрия е истинска магия, която ще направи вашите деца могъщи и изкусни Майстори. Те ще си я спомнят, защото на нейната основа е построено цялото Мироздание и вашата ДНК.
За да можете да подпомогнете развитието на вашите деца във вярна посока, на вас, скъпи мои, ще ви се наложи самите вие постоянно да се учите. И на този етап приключва разделението между родители и деца. Ще се учите заедно, изучавайки едни и същи Свещени и вечни Закони на Света.
Търсете допълнителна информация. Попивайте нови Знания и използвайте всичко това за създаване и развитие на ваша база. Не е нужно да се разстройвате, ако вашето дете отказва вашите предложения. Ако нищо не иска, значи в дадения момент за него е най-уместно нищо да не иска. Винаги помнете, че то е Свободно и Съвършено същество. И не е нужно да се страхувате за него. Вашето дете живее на тази планета във време на потресаващо дълбоки трансформации. Неговата душа е избрала да се роди на Земята в тези времена, което означава, че тя има Силата и Духовните основания за това. Точно така, както и вие.
Крион.
    Чрез Сефера.
    Превод: Жанет Орфану
http://www.sunshinetwins.org/channelings.php?authorid=22&article=1572&type=0&key=

Какво ще стане човечеството, след суровия експеримент над себе си

Какво ще стане човечеството, след суровия експеримент
над себе си

Андрей Рогозянски
Какво обединява явления като увлечението по фентъзи културата, растежа на социалните мрежи, късните бракове, епидемията от наркомания и индустрията за подмладяване, привързаността към телевизора и ръста на потребителските кредити? Всичко това е проява на една тенденция, която психолозите и социолозите наричат „ювенилно общество” (в популярната литература често се говори за „инфантилизация”) Латинското juvenilis означава „юношески”, а ювенилизирането е ориентирането на човека към младежкото, юношеското възприемане на света  и поведение.
Ако „откриването на детството” в историческо измерение се е случило наскоро, в средата на края на 19 в., то юношеството се е забелязвало още по-малко. Едва в 60-70-те на 20 в.  Третата възраст между детството и зрелостта насочи вниманието върху себе си. Преди животът на възрастен започваше рано и за „преходен период” не е имало време. В най-големите по численост съсловия 12-летния подрастващ вече се е считал за работник, а на 16 г. всички са започвали трудовия си живот. Пълнолетието, отнесено условно към 18 г. възраст, е застигало повечето в положение на семейна отговорност, раждане и възпитаване на деца.
Новите обществени модели отместиха надалеч границите на живота като възрастен. В днешно време периода до 26 години все още е приемлив за отскок – небързащо шествие на младия човек по стъпалата на образователните учреждения, за мечти и проби. Почти навсякъде юношите и девойките в тази възраст си остават под родителска грижа като изпълняват облекчени и специално измислени за тях социални функции. Встъпването в брак не променя много картинката, тъй като раждането на децата се отмества за 30-тата година
Популярният афоризъм гласи: „Никога не е късно да направиш детството си щастливо”. В книгата на американския социолог Майкъл Кимел „Страната на момчетата – опасният свят, където момчетата стават мъже” се анализират резултатите от допитване на повече от 4000 млади хора на възраст от 16 до 26 години. Авторът признава, че по време на изследването е усетил съществуването на общество във обществото; където всичко е като в страната на огледалата. Съвременните млади хора възприемат съвсем различно действителността спрямо приетото от възрастните.
Времето на преход от детските игри до животът на възрастен не е фиксиран, анкетираните всъщност сами не знаят кога ще пораснат. Те не са деца, но не са и мъже, а „момчета” и живеят в особен игрови свят, независим от изискванията на родителите, свободен от отговорностите на възрастния, където бракът и раждането на деца се отлага, за да се концентрират върху развлеченията, докато всъщност се чувстват крайно неуверени и неуютно.
Възможно е за повечето изобщо да няма такъв преход и идеалът за „вечно младия” човек, приет в масовата култура да ги консервира за десетилетия в инфантилното и агресивно-безпомощно състояние.
Един от авторитетите на съвременната социална наука, професор Зигмунд Бауман, предупреждава за разкъсването на връзките. Според него „в сравнение с предишните поколения днес младите вече не могат да се разглеждат като „миниатюрни възрастни” или „бъдещи възрастни”, нито дори „все още неузрели, но непременно ще узреят като нас”
Това не е познатото старческо поучаване на младите, а констатация за сериозна заплаха. Как би изглеждало бъдещо общество, в което едно поколение отказва да смени другото?  Как се съотнасят зрялото и детското и какво помага на едното и другото да действат позитивно заедно?
Детското в света на възрастния
За никого не е тайна, че детинството само по себе си не е недостатък. Любознателност, непосредственост, доверие и дружелюбие са несъмнените плюсове на детството и неговата добродетел. Като започнем от епохата на Просвещението с увереността на чешкия педагог-хуманист Ян Амос Коменски, че в Божиите очи еднаква ценност имат  и плодника, и цвета, и узрелия плод, която ражда периода на увлечението по педагогическата работа и романтизиране на детството. На децата се възхищават и за тази загубена първозданна чистота тъгуват – „Кой от нас не е съжалявал някога за тази възраст, когато на устните е вечно усмивката, а в душата – винаги мир?” (Жан-Жак-Русо)
Действително, светът на възрастните е прекалено често жесток, егоистичен, прагматичен. При това далеч не всеки възрастен може „да бъде зрял”, „да взима решения”, „да слуша и вижда”, „да анализира” и „изглажда отношения” – качества, който най-често се дават за пример на децата. В монографията по психология на индивуалността Гордън Олпорт признава: „Не всички възрастни достигат пълна зрялост. Те са израснали индивиди, чиято мотивация все още мирише на детска стая. Не всички възрастни управляват поведението  си на основата на ясни разумни принципи”.
Момчетата и момичетата порастват, придобиват пари, вещи, статус, права, но обществото е пълно със себелюбиви и нещастни хора. Май сатиричния френски писател Жилбер Сесбро е прав като казва, че юношата се превръща във възрастен, когато най-накрая осъзнава, че на света не съществуват възрастни.
Евангелието говори за детството като за условие в християнския живот и спасение: Исус повика децата около себе си и  каза на множеството: истината ви казвам, ако не сте като децата, няма да влезете в Царството небесно (Мф 18:2-3) Много велики хора – от Леонардо и Моцарт, до Айнщайн и Дали , са запазвали в себе си нещо детско. Дикенс, Достоевски, Чехов, Юго извеждат в героите на своите произведения чертите на неугасеното детство. Един от най-известните и ярки примери е образа на княз Мишкин, „идиота”, който с жизнения си опит е близо до детството, но с искреността на убежденията си взривява еснафската самоувереност и самоуспокоеност.
При друг „идиот” – Форест Гъмп от едноименни филм на режисьор Робърт Земекис, детството е трудно, с вродена инвалидност, съпроводен постоянно от насмешките и подигравките. Въпреки това момчето запазва добротата и откровеността си. Когато „нормалните” му връстници поразстват, изпълнени с цинизъм, живеещи празен и пуст живот, Форест запазва вярата в приятелството и любовта, в нуждата да прави това, което смята, че е длъжен. И тази детинска черта в характера му няма нищо общо с инфантилността. Напротив, всеки път Форест излиза с чест от най-трудните ситуации, стигайки до успех там, където всеки друг отдавна би отстъпил.
Целенасочеността му привлича около него хората и той, умствено изостаналият според медицинските заключения, не излязъл от детството, демонстрира способност да възкръсва надежди и поправя разбити съдби. С търпение той връща любовта на тази, която се е отчуждила от  него като от непълноценен. Отношенията му с малкия й син са белязани с близост и взаиморазбирателство. Така „вечното дете” може много да спечели в сравнение с външно благополучните хора, като изобличава и опровергава видимата обосновка на обществените норми.
Възрастното в света на децата
Типът „вечното дете” се допълва от „малките възрастни” – случаите на надареност, талант и дори героизъм, проявени в детските години. Известно, че Шопен свири пред публика на 8 г., Р.Щраус и Й.Хайдн съчиняват музика от 6 г. възраст, Пушкин е пишел стихове на 8 г. на френски език, А.Грибоедов на 11 учи в Московския университет, Гьоте за своите 13 г. е владеел 6 езика, а И.Репин на 6 г. е рисувал добре с бои.
При критични обстоятелства – болести, война, децата порастват особено рязко. Един от героите на Великата отечествена война в Русия е Ю.И.Жданко си спомня: „Правех това, което възрастните не можеха, а ситуациите, в които възрастните не можеха да направят нещо, а аз можех, бяха много” Трудно е да се повярва, но през 1942 г. 11 г. Юра е бил възпитаник на разузнавателна рота, партизанин, изпълнявал е задачи на щаба, скачал е с парашут в тила на противника, бил е водач из познатата му белоруска земя, когато тя се е освобождавала от хитлеровците.
Подобни примери не са единични. Стотици деца по различни начини са намирали възможност да са в действащите части и в партизанските дружини, за да се бие наравно с възрастните срещу врага. Момичетата са си надписвали нужните години, за да бъдат медицински помощници на фронта.
В изкуствения рай
И така, младото поколение подава ръка, прави усилие над себе си, за да продължава историята да тече непрекъснато, когато възрастните подготвят нужното, за да предадат достойно щафетата. Но нещо се пречупва във наложилият се с векове механизъм, и детското престава да търси опора във възрастното, когато то категорично не иска да прояви зрелост. След Втората световна война юношеството и детството се фетишизират, прикрепва им се свойството вечна инфантилност и детинство. Известният испански философ Ортега-и-Хасет отбелязва във „Въстанието на масите” : Вероятно това е най-нелепото и уродливо отроче на времето. Възрастните се наричат млади, тъй като знаят, че младежта има повече права, отколкото отговорности; че тя може да отложи изпълнението на отговорностите за неопределено време, за когато „съзрее” . Младежта, като такава, винаги е смятана за освободена от задължението да прави нещо сериозно, тя винаги е живяла на кредит”.
Явлението, наречено „младежка революция”, е взривна еманципация при обща преоценка на ценностите. От другата страна нан завесата, в СССР ювенилизацията на обществото придоби свои особености, въпреки че се случва в същите времеви рамки.  След възстановяването от войната започва остро да се усеща засичане в определянето на целите. Съветското общество открива, че условно казано то „няма за къде да бърза”. Липсата на противоречия и постепенното повишаване нивото на живот, плътната идеологическа опека поражда особен тип социален инфантил – човек с неголяма материална привързаност, но с интерес към кулкурата и технократската романтика.  Дискусии между физици и лирици, туристически клубове, строителни отряди…
Постепенно социологията в СССР започва също да отбелязва „подмладяването” на обществения живот – много по-късно влизане в трудовия живот и в брака, увеличаване на разводите, абортите, тенденция към снижаване на отговорностите, по-лек живот и т.н. Когато в края на 80-те група изследователи провежда неврофизиологическо изследване на възрастното население на Москва се оказва, че значителната му част е в състояние на психологическо юношество, много възрастни хора имат детска или юношеска енцефалограма, зрелостта става диващина. „Страната  вече напомня на разраснала се детска градина”, резюмира по този повод сътрудника на Руския институт по културология Олег Румянцев.
И защо в общество на благополучие се откриват признаците на презрялост и гниене? Да отговори на този въпрос се е опитал да отговори на времето си Джон Келхун, английски етолог (наука за поведението) като провежда добилия известнот експеримент. В рамките на проекта „Вселена 25” е изграден изкуствен рай – стенд, където се поддържа постоянна комфортност с температурата, осветлението, влажността и чистотата, а храна и вода имало в изобилие.  Населили това място с 4 семейства мишки и ги оставили свободно да се развиват. В този изкуствен рай поводи за борба за съществуване е нямало и закономерността в развитието на популацията се е диктувала изцяло от особеностите в поведението на този вид животни. Резултатът е шокиращ. Първоначалният буен растеж на мишата колония е сменен със застой. В един момент малките участници на експеримента буквално се пренаситили и започват да действат против естествените правила, свойствени на вида в природата. Появява се група на отхвърлените, станали обект на агресия, в  групата на самците се отделят „красивите”, занимаващи се изцяло със себе си.
Самките изведнъж снижават репродуктивността си, сред тях забележимо се появяват самотни самки и самки-отшелници. Все повече животни влизали в числото на „отклоняващото се поведение и апатия”.  Ведно с изобилието на храна процъфтява канибализма, противоестественото влечение към своя пол. Самките отказвали да възпитават малките и ги убивали. Участвалите в експеримента умирали стремително и на 1780-я ден умрял и последният обитател на „рая на мишките” Опитът се повтарят многократно. Келхун се стреми да усъвършенства стенда, за да се изключат страничните или случайни фактори. Но краят бил печален – независимо от всичко, популацията измирала. Цифрата 25 в названието на проекта „Вселена 25” посочва последният от поредицата опити.
Разбира се, мишките и хората не са равни в света на живите същества. Животът на хората е много по-сложен. И все пак сходството на някои явления поразило авторите на изследването. Мишата колония измирала от това, което може да се нарече „доминиране признаците на незрялата особа”. И това е строго научното, в рамките на биологията, определение „ювенилизация”. Повечето мишки не искали да бъдат възрастни, да действат отговорно и загивали заради това.
Експериментът на Дж.Келхун бил важен с това, че моделира процесите в човешкото общество, което според общото мнение днес е във високите фази на цивилизационното развитие, благоустройство и определеност, а заедно с това изпитва и последствията от градската скука и асоциалното поведение. Съществата от подопитните популации не са знаели и не са можели да знаят думата „регрес”, тъй като не са надарени с човешки разум и способности. Няма как да попиташ мишките защо са толкова нехайни и разбират ли, че всичко това ще свърши лошо за тях. Но парадоксът е в това, че сред съвременниците ни от 21 в.също ще се открият малко хора, които да отговорят на тези въпроси пред лицето на регреса и при порочния кръг на антисоциалното поведение и апатия, в който все повече втъва човечеството.
Цивилизацията Невърленд
В какво се проявява ювенилизацията (инфантилизация) и как изглежда обществото инфантили на прага на катастрофата? Безусловно, присъщи са му много отрицателни качества : незрелост, готованство, липса на трудова мотивация, хаотично в поведението при водеща потребност от удоволствие и развлечение. В бита „възрастните деца” са капризни и егоистични, обичат скъпите новости,  компютърните игри и казват за женитбата и раждането на деца „още не съм готов/а”. В политиката детското светоусещане предполага предварително някой (възрастните там – цар, родители, правителство, чиновници, училище) да се грижи за теб. А това не е детството, което благославя Христос и което е признак за жива и открита душа.
Цифрата на хората, наричани „възрастни деца” непрестанно расте. Типът на инфантила е подробно описан  и са посочени многото фактори за формирането му. Аудиторията на съвременните списания и психологически консултации предупреждава старателно да не се опитвате да градите отношения с носителите на „синдрома на Питър Пан” – вечното момче от страната Невърленд. Но въпреки повсеместната критика на инфантилизма, решаването на проблема си остава извън рамките на съвременното разбиране за света, в което хората психологически се усещат все по-млади и по-млади.
Причините за инфантилизма не се изчерпват с грешките във възпитанието или слабата морална регулация на поведението. Порицаването и призивите са безполезни в известна степен, тъй като цялата съвременна атмосфера е пропита с инфантилизъм, а „ерозирането” на зрелостта, загубата на авторитета спрямо възрастните, също се случва стремително. Днешното общество не се притеснява от живота на кредит, стреми се да утоли всички едва зародили се желания. То е заразено от „неофилия” и всяка нова придобивка скоро губи своята привлекателност и непрестанно се „ъпгрейтва”. То няма сили да се откъсне от отчуждените и лошо работещи институти по образование, затова бълва нови и нови поколения инфантили. Като цяло обществото ни проявява незрялост с тоталната си зависимост от средствата за масова информация и това, че се крие зад обезличената социална роля, модата и различните мнения.
Мъдростта на съвремието ни е  заменена  с „адекватност” и „актуалност” , т.е. вниманието се приковава към социалните иновации. „Да си в течение” е по-важно, отколкото да имаш опит и принципи. Петдесетгодишните и дори 60-годишните трябва да усвояват мобилния телефон и компютъра, да вникват в многочислените „опции”, да се включват във водовъртежа от намаления и цени, ипотечни и кредитни договори, туристически дестинации и ресторантско обслужване, нови и невиждани в целия им предишен живот стандарти и удобства.
И заедно с всичко това от младите се заимстват цели пластове идеи и оценки. В интериора на банковия офис и търговския център младежите в ярки маркови дрехи играят ролята на проводници и водещи в света на актуалните новости, отнасят се като снизходителни учители и съветници спрямо недоумяващото старшо поколение.
В същото време нито способността за кариеризъм и печелене на пари, нито умението да се ориентираме в начините за постигане на социален успех, нито позитивното мислене и високата самооценка, са синоними на зрялата личност. Човек става зрял, когато постига нравствена опора в себе си, установява всестранна връзка със сътворения свят и идва до есенцията на убежденията, свойствена за чистото, искрено по детски сърце.
Такава опора човек придобива в Бога, в Църковния живот, където хората от различни възрастни и с различни характери се усещат еднакво по детски насочени към Небесния Отец, грешките и недостатъците на зрелостта се заместват и опрощават от снизхождението Му. Като изберем за себе си истинното детство с неговото доверие, откритост и изпълнение на Божествените задания, ние ще се освободим от инфантилизма.
Превод и предложение: Анита
http://foma.ru/vselennaya-26.html

Как училището убива таланта на децата и създава хиляди неудачници

Как училището убива таланта на децата и създава хиляди неудачници

    90% от учениците не са успешни хора и живеят живота на неудачници. Нашето общество е под потискащата хипноза на матрицата и не може да забележи очевадни истини. Образователната система е безнадеждно остаряла. 90% нещастни хора – много повече от просто МНОГО. Ако завод за минерална вода пускаше 9 от 10 бутилки с мръсна вода – ръководството със сигурност ще е в затвора.
Хиляди училища всяка година «произвеждат» хора, които няма да могат да се реализират пълноценно и ще живеят самотно и бедно. Защо се случва всичко това?
Причините за днешното зло, трябва да се търсят в миналото. Съвременното училище е било създадено преди 200 години. Тогава този институт е отговарял на определени нужди на индустриалния век. Тогава Англия е развивала стремително производството. Появявали са се нови фабрики, банки, заводи. На тях са им били необходими милиони намислещи, послушни изпълнители – един вид биороботи. Тогава е била основана тази система, която противоречи на здравия смисъл, на детската природа, на еволюцията.
Идеална програма за създаване на роботи, които са зъбните колелца на големия бизнес.
Знаем, че децата много обичат да играят. Така обучението става десетки пъти по-бързо, отколкото зад чина. Децата имат много енергия. Те обичат да се смеят, да бягат, да скачат. Училището наказва децата за всяка проява на емоция, жизнерадост, любопитство. За какво развитие на личността, както физическо, така и духовно-интелектуално, може да става дума. Педагогиката е построена така, че да унищожава индивидуалността, личността, да лиши детето от собствено мнение.
Има няколко причини, училището да е вредно:
Съвременната наука е доказала, че детето се учи ефективно, само когато греши. А училището прави всичко възможно за да създаде в детето страх от грешките. За грешни отговори, наказват, поставят ниски оценки. В бъдещето си, тези нещастни хора се страхуват от новото, страхуват се да експериментират, да грешат.
В задачите/тестовете има само два отговора – правилен и неверен. По този начин децата започват да виждат света плосък. При много задачи, в действителност, може да има хиляди правилни решения.
Децата нямат време да мислят. Съвременния образователен процес е построен така, че детето постоянно да е натоварено с тъпа и безсмислена дейност. Преди, по време на разцвета на философията, учителя е водил учениците на брега на морето и им поставял задачата да мислят. Те са можели да спорят по няколко дни, да размишляват. Само размишлявайки в тишината, можем да развиваме своя ум.
Съвременното училище убива един от вродените инстинкти – стремежа към познание. Леонардо да Винчи не се е учил в училище. Само благодарение на това е успял да съхрани жаждата си за знания. През целия си живот е правил гениални открития, оставайки ученик. Изобретенията на да Винчи с 500 години са изпреварили времето си. Повечето студенти, след като получат диплома, завинаги престават да се учат. Те ненавиждат този процес. През целия си живот остават духовни инвалиди.
Всички знания, които се дават в училището с насилие и унижаване на личността за 11/12 години, могат да се поместят на чип за 5 долара и не струват нищо. Света се развива стремително. Информацията остарява и става безполезна. Ценно е само умението да се самообучаваш, а точно на това не учат.
Повечето хора не яхат магарета и не ползват поща чрез гълъби. Реалността се промени. Остава предишна само феодално-индустриалната образователна система.
Скъпи дядовци и баби, майки и бащи, ако някой има възможност да подари на детето извънучилищно образование – подарете му щастлив живот, без да се замисляте, махнете го от училището.
Не можем да си представим по-голямо зло от училището. Критикувайки училищното образование, в никакъв случай не искам да обидя хората-изключения, педагози от Бога. Дори в този училищен ад, имат мъжеството и любовта към децата, дават им знания, вдъхновяват ги за бъдещи подвизи. Но за съжаление, това са толкова редки изключения, които само потвърждават правилото.
Скъпи приятели, развивайте в себе си осъзнатостта, любознателността.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/kak_shkola_ubivaet_talanty_detej_i_sozdaet_tysjachi_neudachnikov/2015-09-15-81448

Как да възпитате глупаво, слабо и лишено от творчески способности дете

Как да възпитате глупаво, слабо и лишено от творчески способности дете

Попадна ми интересна статия от списание „Time“ наречена: „Учих децата си, че е нормално да спорят с мен. Голяма грешка“. По-долу е превода ѝ. А сега, малко предисловие. Вече има огромно количество литература за родителите, в която се обяснява, как да възпитават децата си. Тази литература много ги обърква. Купища псевдопсихолози съветват родителите да не казват «не» на децата си. Не дай Боже, децата да разберат, че има дума «не бива».
«Употребявайки тези думи“, – вещаят «психолозите» – извършвате насилие над детето. Вие го подтискате. Нали не го искате? Искате да го отгледате силно, притежаващо лидерски качества? Значи, не му отказвайте в нищо».
С други думи, «психолозите» предлагат на родителите да се подчинят напълно на детето.
При такова възпитание, ще израсне ли силна личност? Точно обратното. Защото силния, волеви човек е този, който, на първо място, е успял да овладее себе си, който е свикнал да контролира импулсите и желанията си, да преодолява мързела си, болката, и собствената си слабост. Който е успял да ги подчини на волята си.
А да ограничава желанията и импулсите си, се научава в детството си. Чрез родителите си. Отначало родителите казват «не» на детското желание да гледа по цял ден анимация. Учат го отрано да преодолява мързела си, казват му, че трябва да си прибира играчките. А след това, всичките тези «не бива» и «трябва» остават вътре. В детето се изгражда психически механизъм на саморегулацията — базов за формиране на волята. По-късно, когато детето порасне, с помощта на родителите може да използва саморегулирането за развитие на волеви качества. Саморегулацията ще му помогне да преодолява трудностите: настойчиво да се справи с трудна задача, да не изпада в униние, ако не може да се справи бързо. Учейки се да преодолява умората и болката, може да стане силно и ловко, да печели в спортни състезания.
Сблъсквайки се с такова неприятно откритие, че не всички негови желания могат да се изпълняват, се научава да размишлява, да преработва примитивните неприятни емоции в сложни и фини. А това е залог за развитието на ТВОРЧЕСКО мислене. Ще започне да разбира също така, че освен него и неговите желания, има и други хора с техните желания. Че понякога трябва да се откаже от своите желания заради другите. Тези преживявания развиват такива качества като СЪВЕСТТА.
И едва тогава, когато са се появили всички тези качества – воля, съвест, умението да размишлява – а също се е оформил достатъчно културния и интелектуален багаж, може вече да се развива в детето желание за критично мислене. Обикновено, всички тези неща имат известна оформеност (макар и непълна, разбира се) през пубертета.
Логично е, нали? А и напълно съответства на законите за психичното развитие. Достигайки до пубертета, децата сами започват да спорят с родителите. Дори не трябва да ги учите на това. Наистина, трябва да се има предвид, че пубертетите са все още емоционално нестабилни и неопитни, много е важно, при съответни ситуации, да им казвате «не».
А какво се получава, когато от най-ранна възраст не казват на детето «не», се вижда от статията. Децата стават импулсивни, неуправляеми. Като правило, емоциите им са примитивни и незрели, бягат от всяка сложна ситуация, която изисква някакви усилия. С други думи, те са слаби и инфантилни и никога няма да станат силни личности.
Статията: „Учех децата си, че да спорят с мен е нормално. Голяма грешка. – пише Дарлина Кунха
Моя печален опит показва, че децата трябва да се ограничават, докато не станат достатъчно възрастни, за да разбират причините за тези ограничения.
Да се възпитават деца, никак не е лесно. Всяко изследване или статистика, които ни казват, как да възпитаваме децата си, има противоположните, които ни казват да правим точно обратното. Как може толкова съществена за оцеляването ни като вид област, да бъде толкова сложна?
Един от този род проблеми е, каква свобода да даваме на децата при вземане на решение? Наскоро, статия на портала за възпитание на Yahoo, ме върна към противоречивата идея, че родителите трябва да учат децата да спорят. Експерти, включително и клиническия психолог К. М. Фленеган (Kelly M. Flanagan), привеждат аргументи в полза разрешаване на децата да казват «не» на родителите си. В същото време, други статии твърдят, че да казват решително «не» – е едно от основните задължения на родителите. Кой все пак е прав?
Загубих години да възпитам вежливи спорещи. И като обикновена майка, която много се страхува да не развали децата си, мога да ви кажа, че това не върши никаква работа. Сега, последната година, се опитвам да поправя причинените вреди на моите близначки. Вече са на седем години.
Когато бях малка ми се казваше, че нямам право на глас. Ставаше така, както «кажат родителите». Те вземаха решение, независимо от моите блестящи аргументи и идеи, и бяха окончателни. Необходима ми бе цялата ми младост, за да получа право на глас и да разбера, че е нормално да държа на убежденията си и сама да определям жизнените си цели.
Не исках моите момичета да преминат през всичко това. Исках, да знаят от самото начало, че са важни за мен, че са умни и трябва да се вслушваме в тях, понеже в нашето общество, жени от всички възрасти, имат проблеми с всичко това. Исках, дъщерите ми да могат да постигат своето. Ако имаха причини да искат нещо или да не го искат, исках да знам за тях.
Но сгреших с времето. Нерешителността на родителите може да се възприеме от децата, не като желание да се съобразят с интересите им, а като слабост. Когато момичето е на 3-4 години, очаква от вас указания, какво да прави. Дори да възразява. Малкото дете трябва да е убедено, че е в безопасност. Че контролирате целия процес за вземане на решения. Че може да ви вярва, когато казвате нещо.
До тази година, понеже исках децата ми да имат независимо критично мислене, поставях забрана, а след това позволявах на децата да я преодолеят. Понякога променях мнението си, но понеже децата не разбираха причината, изглеждах в очите им, просто неуверена. Усвоиха крайния резултат, без да разбират процеса за вземане на решения.
Не разбираха, докъде се простира забраната и затова започнаха да буйстват. За удовлетворение на желанията си, започнаха да използват всевъзможни детски номера – изпадаха в гняв, правеха стойки, обиждаха се, спореха, заплашваха. Без да искам, изпуснах ситуацията и кораба стана неуправляван.
Потрябва ми цяла година, но след като последователно следвах промяната на отношението си, децата започнаха неохотно да се съгласяват. Сега казвам: «Не… защото така смятам аз», – много по-често. Трябваше да им докажа, че могат да имат доверие на авторитета ми. И сега са по-щастливи. Повече не ми крещят и не опитват да ме обиждат (основно). Вече не се търкалят по земята, все едно не могат да ходят, както преди, когато опитваха на всяка цена, да ме накарат да кажа «да». Вече знаят, че спокойното и твърдо «не», означава «не». И, с порастването им, възможно е да стигнем до възраст, когато ще им разреша да обсъждаме някои решения, приети от мен, ако имат основателни аргументи.
Затова, разбира се, трябва да учите децата, с уважение да се отнасят към вашите решения. Но не бива да разрешавате оспорването, докато не са достатъчно порасли, за да се справят със задачата. Докато показвате, че думата ви е окончателна, докато не решите по друг начин и не позволите да вземате решения заедно, ако са го заслужили. Ако сте последователни в намерението си, няма да имате проблеми със «спорещите»? Бих го нарекла, по-точно – с ефективно комуникиращите.
Д. Кунха за детското възпитание.
Превел статията: Петър Лвов
Превод: Йосиф Йоргов
https://superlipetsk.ru/stati/nashi-deti/100-kak-vospitat-glupogo-slabogo-i-lishennogo-tvorcheskikh-sposobnostej-rebenka

Как да възпитаваме детето с любов и спокойствие

Как да възпитаваме детето с любов и спокойствие

1. Детето ви не носи отговорност за реакцията ви. Ако сте подложени на стрес, поддавате се на злобата, а това не дава положителни резултати. Може да възпитавате детето много по-ефективно, ако го правите с радост, демонстрирайки спокойствие и любов.
2. За да поправите реакцията си спрямо детето, трябва преди всичко да поемете отговорност за поведението си.
3. Обръщайте внимание на поведението си, за да определите, по какъв начин стигате до нежелателни резултати във възпитанието.
4. Започнете с възпитанието на собственото ви душевно равновесие. За да възпитавате детето по мирен и ласкав начин, трябва да се храните правилно, да се занимавате с физически упражнения, да медитирате и релаксирате – да правите всичко възможно за поддържане на добро емоционално състояние. Трябва да се държите спокойно и уверено.
5. За да се избавите от стреса и злобата, като реакции към детето си, старайте се да правите всичко без да бързате. Колкото повече бързате, толкова по-бързо излизате от равновесие.
6. Децата могат да възприемат изискванията ви бавно или никак не ги възприемат. Ако упражнявате натиск и опитвате да постигнете ускорение в действията им, ще постигнете само обратен ефект.
7. Спокойните деца се държат по-добре, отколкото подложените на стрес. Вашето състояние влияе върху състоянието на детето. Колкото по-спокойно взаимодействате с него, толкова по-спокойно ще е то.
8. Няма да можете да научите детето да контролира своите действия, ако вие не можете да се контролирате.
9. Поемайки отговорност за отношенията си с детето, поемате отговорност и за себе си.
10. Когато детето ви провокира, контрола над ситуацията е в негови ръце. Самоконтрола, при всички случаи, започва с контролиране на собствените ви реакции.
11. Следете, какво казвате на детето си. Ако казвате: „Ти ме ядосваш, правиш всичко бавно, караш ме да крещя“, му позволявате да управлява ситуацията и да отговаря за поведението ви.
12. Детето ви е дадено свише, и сега е настанало времето за самоусъвършенстване.
13. Когато губите търпение и равновесие, следствие на детското поведение, губите властта си.
14. Старайте се да се справяте с всичко по мирен и спокоен начин. Чрез мира със самите себе си ще постигнете мъдрост и любов, толкова необходими във възпитанието.
15. Постепенно ще стигнете до спокойствие. Трябва да използвате и най-малките неща за мирно регулиране на ситуациите. Когато излизате от търпение, губите напразно времето си.
16. Вашият троснат отговор на детето е показателен, колко неправилно се справяте със ставащото, като същевременно демонстрирате липса на уважение към себе си.
17. Децата имат нужда от мирна, хармонична обстановка за да демонстрират добро поведение и положително, уважително и топло отношение. Затова, когато реагирате на поведението му злобно, нарушавате увереността му, че може да се държи добре.
18. Злобата, стреса, молбите, споровете, крясъците – са най-неефективните начини за възпитание. И могат да станат за вас алтернативни методи.
19. Децата трябва да знаят граници на позволеното. Те няма да осъзнаят наличието им, ако ги установявате неправилно.
20. Важно е да разбирате, че ако една реакция ви обижда, вероятно ще обиди и този, към когото е насочена. Щом започнете да следите за поведението си, ще ви се удаде и да създадете необходимите граници във възпитанието.
21. Ако злобно реагирате на детското поведение, се уморявате и огорчавате. Сами сте си виновни за това, а не вашето дете. Негативната ви реакция още повече затруднява ситуацията.
22. Анализирайте, какво мислите за детето си. Ако мислите ви ви довеждат до злоба и стрес, точно вашите мисли, а не детето, са източника на проблемите.
23. Вашите мисли са склонни да се претворяват в живота. Мислете, че детето ви е такова, каквото ви се иска, а също и за методите, с които искате да го възпитавате.
24. Мъдростта се състои в отстраняването на проблема, а не в неговото задълбочаване. Ако детето ви се държи неправилно, със своите недоволни реакции само усложнявате ситуацията.
25. За да промените реакцията си на детското поведение, трябва да престанете да го обвинявате за своето поведение.
26. Вашата злоба и стрес, следствие детското поведение са показател, че оказвате прекален натиск върху себе си, а след това си го изкарвате на него. Ако се грижите за себе си, детското поведение няма да ви се струва лошо.
27. В случай, че не знаете, как да се справите със ситуация, просто наблюдавайте, отпуснете се и не губете увереност в себе си. Разглеждайте ситуацията разумно и някакво конструктивно решение ще се появи непременно.
28. Преди да успеете да получите контрол над ситуацията, трябва да разберете, какво е изобщо да не я владеете. Ако сте изгубили контрола, по-добре всичко да следва естествения си ход.
29. Не си струва да отделяте прекалено голямо внимание на поведение, което ви дразни. Напротив, следва да се съсредоточите върху поведението, което ви харесва.
30. Не бива да се борите с лошото детско поведение. Точно обратното, трябва да вземете конструктивни мерки, за да постигнете желаното.
31. Най-важния елемент на доброто поведение са топлите, надеждни отношения между родителите, при които се проявява взаимно уважение. Със своята злоба не позволявате да се създадат такива отношения.
32. За да промените детското поведение, демонстрирайте собственото си добро поведение.
33. 95% от всичките ви действия, насочени за подобряване на детското поведение, трябва да са положителни, любещи и дори шеговити.
34. Ако постоянно си мислите, колко страдате и се възприемате като великомъченик, губите властта си и самоуважението във възпитанието. Престанете да се възприемате като жертва и започнете да се наслаждавате на собствените си победи.
35. Ако е необходима твърдост, направете го, без да се предавате на емоциите. Налагайки ограничения на детето, проявявайте при това добрина. Бъдете последователни и детето ви ще разбере лесно, какво изисквате от него.
36. Когато изпускате нервите си, губите опита си във възпитанието. Злобата и гнева взаимодействат с лошото детско поведение по същия начин, както, например, бензина взаимодейства с огъня.
37. И, накрая, трябва да вярвате, че ще успеете да преодолеете всичко. Ще успеете да възпитате детето си с любов, без да се давате на злобата и стреса. Ако има желание, има и възможност.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_vospityvat_rebenka_v_ljubvi_i_spokojstvii_37_sovetov/2016-01-14-15576
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: