Architect
Земни силови структури
Контактьор: Аrchitect
20 юни 2022
Разговор с моя Висш Аз (ВА) от осмо ниво – Примарх (предводителя) на войнството на Йерархията на развитие.
Примарх на домакините на Йерархията на развитието: Аз не съм оратор, ще трябва да ме украсите с красноречието си. Мога да отговоря на вашите въпроси относно земните силови структури и войната. За други разговори съдия Айна е по-подходяща.
Ч: Неведнъж читатели са ми казвали, че имат близки хора, които служат във властовите структури на Русия. И работата от тях напоследък започна да изисква твърде много. Необходимо ли е напускане на силовите структури, ако службата е в противоречие с личните убеждения?
П: Колко да противоречи? Ако всичко остане на ниво мълчалива потисната агресия, властовата структура няма да пусне съмняващия се. Връзките в такива деструктивни образувания се поддържат със сила. Те са не просто здрави, а отлети от стомана. За да ги разбиете, ви трябва силна воля и твърдо решение. Това не е същото като да напуснете счетоводна къща. В мирните организации връзките имат други качества: по-слаби са, по-гъвкави и да ги приключите е по-лесно.
И тъй като обсъждаме такива формирования на Земята, значи те трябва да включват не само правоприлагащи органи, военни и т.н., но и различни недържавни структури – криминални групировки, терористични организации, бунтовници и т.н. Кой от земните играчи е техен господар, по същество няма значение.
Ч: Може ли да се говори за господар, ако говорим за държавни структури? Те нали са на издръжка на данъците на гражданите.
П.: Ако държавата харчи данъци за подобряване на благосъстоянието на обществото, тогава силите за сигурност обикновено остават социално ориентирани, работят по предназначение за защита на цивилните. Не е тайна, че тези пари често отиват в джобовете на елитите, че хранят онези, които могат да защитят властта и статута на господар. Тогава силите за сигурност защитават не хората, а реда в обществото, установен от елитите. А данъците вече ще засилят защитата на режима на управляващите, дори ако е нужно той да бъде защитен от гражданите на страната. Хората плащат не за своето благополучие, а за укрепване на органи, които вече не са толкова защитаващи, колкото заплашващи и наказващи.
Очевидното наличие на господари във властовите структури на обществото е знак за неговата висока деструктивност, знак за склонността на държавата да работи според кодекса на законите на силата, приети в тъмните светове. Изглежда, че правоприлагащите органи на държавата и частните незаконни групировки са коренно различни формации. В проспериращо общество всичко се стреми към това състояние на нещата. Но ако в своите инструменти държавните властови структури са все по-склонни към концентрирано насилие, то на ниво обмен на енергия разликата между тях и някакъв наркокартел става все по-слабо изразена. При достигане на високи темпове на деструктивно насищане на държавните властови структури линията се изтрива напълно. Те всъщност са вградени във вертикалата на управлението на тъмните светове. С други думи техният господар вече става мегаструктура, която във вашия свят е прието да се нарича дявол.
Силовите структури винаги се стремят към увеличаване на своята деструктивност. И затова стремежът на обществото винаги трябва да е насочен към активно противодействие. Земляните могат да създадат прегради към образуването на такова ядро на насилие в центъра на държавата. Но затова гражданите трябва да участват в обществения живот, да се интересуват и да разбират какво се случва и да имат активна позиция. При необходимост да протестират, да организират обществени обсъждания, да следят за безпристрастността на съдилищата и т.н. Да се съблюдава силовите структури да са социално ориентирани е е реална задача. Но ако обществото е пасивно, силовите структури на държавата имат всички шансове да се превърнат в придатък на тъмните сили. И на този етап мирната социална борба вече не е ефективна, защото инструментите на борбата вече не са еквивалентни. Грубата сила просто ще затвори устата на онези, които не са съгласни.
Силно деструктивна структура, която е попаднала под влиянието на кодекс от закони на силата, може да бъде победена по два начина. Първият е в процес на битка с по-силен противник. Тогава победителят подчинява победения противник или останалите части от него. С други думи един от играчите увеличава силата си още повече. Системата за развитие винаги се стреми да предотврати подобни процеси на разширяване на силно деструктивни мегаструктури, тъй като те не са безопасни за жителите на Земята.
Втория начин е изтощението на мегаструктурите, ограничаване на тяхното хранене. Техният енергиен обмен работи основно върху потреблението на ресурси. Съответно, без източници на попълване, те се опустошават с времето и губят сила. Но когато такава формация е вградено в държавата и се храни за сметка на мирните граждани, то при недостиг на ресурси, тя започва да изтощава още повече обикновените хора.
Това може да се наблюдава сега в Русия. Мегаструктурите, свързани с тъмните господари, извличат ресурси от несъгласните граждани чрез сплашване, а от тези, които са съгласни чрез пропаганда. Съгласните може да се чувстват вдъхновени, но това е капанът на тъмните. Първо, има известно захранване на човек с ресурс, когато се запалва с необходимите идеи, се прави директна връзка с него. После ще има предимно изтегляне на ресурси в полза на тъмните структури. Ако човек започне да охладнява към идеи и иска да се измъкне от илюзиите на пропагандата, отново го подхранват. Настроението на такива хора е нестабилно: те са ту въодушевени, ту опустошени.
От Украйна, чрез силовите структури на Русия, сега също се отнема огромно количество от жизнения ресурс. Самият факт на удължаване на военните действия на нейна територия разрушава бизнес връзките, украинците губят средствата за съществуване. Правилно ти се струва, че има подбор на ресурси от жителите на двете страни, че логиката е сериозно нарушена в тази война, че ползите за земните господари са неясни. Но всичко ще се изясни, ако знаете, че демоничните структури вече управляват това разпределение на ресурси. Те имат свои собствени цели. Тяхната мощна воля е в състояние да погаси всякакви неудобни за тях решения на местните власти и да внуши собствените си идеи.
Когато земен господар разраства собствената си агресивност с надеждата да увеличи сигурността си, той всъщност влиза направо в капана на по-голям, по-агресивен тъмен господар. Докато структурата на властта е социално ориентирана и служи като защитник на цивилните, това е нейната естествена защита, така че тя поддържа нормите си на деструктивност на умерено ниво. Но с увеличаване на концентрацията на насилие в своята дейност, „портите на ада” буквално се отварят за силно деструктивно образувание. Преминавайки под действието на кодекса на законите на силата, земните господари стават жертва на по-големите тъмни господари и се превръщат в роби. (нает персонал, служител)
Украйна е спорна територия, на ниво земни мегаструктури се води борба за нея през последните десетилетия. Никой от другите големи играчи сега не е заинтересован от увеличаване на силата на руската мегаструктура чрез добавяне на нови територии и хора, поради което оказват такава съпротива. Но всяка стратегическа задача има цена, над която няма смисъл да се плаща. Другите мегаструктури също са силно деструктивни, ресурсите им са ограничени, така че за тях е важно да постигнат целите си с възможно най-ниските инвестиции.
Сега се забелязва преход от активни действия и висок разход на ресурси към етапа на управление на изчерпването. Мегаструктурите на Земята могат да преразгледат целите си и да потърсят компромисни решения. Например да приемат взаимни отстъпки, за да запазят някакво подобие на паритет.
Ч: Всички земни мегаструктури вече ли са подвластни на дявола?
П: Всички най-големи: мегаструктури на Америка, Русия и Азия. Няма да се задълбочаваме в тази тема.
Ч: Как стоят нещата в Европа?
П: Все още няма пълен преход на европейските силови структури към кодекса на законите за властта. Затова сега изглеждат нерешителни играчи. Но благодарение на съмненията си относно необходимостта от пряко насилие, тези общности все още не са прекрачили границата, която е по-добре да не пресичат.
Ч: Ако големите мегаструктури вече имат същите тъмни господари, защо се бият помежду си?
П: Има много причини. Най-очевидното е, че събирайки жизнения ресурс на Земята, тъмните структури трябва да предоставят на хората правдоподобен сценарий. Освен това Земята не е тъмните светове. Обсебеността на земните мегаструктури от дявола далеч не е пълна. По-скоро се провежда пречупване на волята им по определени въпроси, важни за еволюцията на цивилизацията. В крайна сметка мегаструктурите са все още предимно автономни играчи.
Ч: Какво трябва да направят служителите на правоприлагащите органи, които са попаднали под влиянието на кодекса на силовите закони? Трябва ли да продължат да служат?
П: Единственият въпрос е какво искат. Човек може да има преди всичко финансов интерес, затова го влече пътя на наемен воин. Може да не му пука кой плаща.
Воинът може да има нужда от принадлежност, когато иска да бъде част от силен екип с общи задачи. Такова желание може да бъде задоволено дори в силно деструктивни екипи: има свои, има чужди, за своите стоим като планина, чуждите не ги жалим. Случва се човек да не се нуждае от повече.
Воинът може да има нужда от справедливост, желание да защита своя народ. За такива хора сега не е лесно да си намерят достойна работа на Земята. Много идеологии са на етап израждане. На земните медии не може да се вярва, те вече не отразяват истината, а я композират за нуждите на своите господари. Трудно е да се намерят в този водовъртеж от упадък и цинизъм искрени неща, за които човек би искал да се бори.
Колкото и странно да звучи, на украинските войници им провървя: те знаят със сигурност, че защитават домовете и семействата си. Те задоволяват нуждата от защита на цивилните. Това укрепва бойния им дух. Не във всеки силов сблъсък на Земята воинът получава толкова ясна и убедителна мотивация на ниво идеи.
Ч: Но има руснаци, които също вярват, че са дошли да се бият в Украйна, за да защитят народа си.
П: Да започнем малко отдалеч. Жизненият път на всеки професионален воин има определена стойност, човек може да изгражда свой собствен път с години и десетилетия, да трупа опит и да усъвършенства уменията си. Но никой не знае със сигурност колко достойни ще се окажат истинските задачи, когато става дума за изпълнение на служебни задължения. И колко доверие и уважение ще заслужават бюрократите, които в момента са упълномощени да дават заповеди на войниците.
Командващите могат да поддържат моралния дух на своите силови структури с ценна идеологическа база, като по този начин повишават тяхната сплотеност и ефективност. Просто казано, воините трябва да получат ясен и значим отговор на въпроса: „Каква е ценността на това, за което им се предлага да се сражават?“. В крайна сметка залог са тяхното здраве и живот.
Но идеологическата база може да бъде оскъдна и дори мизерна. Бюрократите могат да станат мързеливи до такава степен, че просто да започват да дават заповеди. Така се оказва, че войниците са управлявани от незнайно кого и да се използва сила е непонятно защо. Тогава бойният дун на войнството е нисък, защото никой не им е предоставил вдъхновяващи идеи. Използвай сила, трябва да убиваш, да се изцапаш, да търпиш лишения, и да рискуваш себе си също трябва. Не е ясно само заради какво? Ако воинът се нуждае предимно от пари или вещи, тогава той все още може да се примири с липсата на достоен смисъл. Но какво да правим с тези, които имат нужда от служене, насочено към защита на цивилното население, към възстановяване на справедливостта, към благоприятно бъдеще за техните деца? Такива воини пред лицето на неясни или фалшиви значения ще бъдат в недоумение.
Връщайки се към твоя въпрос: дори руските войници да не са силни в политиката и да не могат да разберат какво точно не е наред с тази война, те все пак разбират, че нещо не е наред. Тези хора сега имат много неудобни въпроси, дори ако все още са лоялни към командването си.
Подобна ситуация беше по-рано в руските правоохранителни органи, но сега мотивите на служителите там са прозаични. Онези, които се нуждаеха от достойни значения, в служба на своя народ, в служене на правосъдие, с годините намаляха. Не са останали много от тези воини.
Ч: А какво да правят онези войници, които разбират, че нещо не е наред с идеологическия компонент на тази война?
П: Малко хора, с изключение на самите тези хора, осъзнават дълбочината на своето участие в настоящите силно деструктивни процеси. Ето защо е необходимо да се обсъждат такива неща внимателно, като се разбира сложността на тяхното положение. Да напуснеш военната структура на държавата не е лесно. Особено сега, когато властта по много въпроси премина в ръцете на сурови тъмни господари.
Няма нищо осъдително във факта, че един воин в разгара на война, рискувайки живота си, се вкопчва в идеите, предоставени му от ръководството. Той иска да вярва, че дейността му има смисъл. Воин, участващ в битки без мотивация, без висок морал, е потенциален дезертьор или мъртвец. Едва ли може някой от тези пътища да се нарече приемлив. Следователно, за да вземете някакви сериозни решения, първо трябва да оцелеете и да стигнете до точката, от която вече можете да направите следващата стъпка.
След това трябва да разберете мотивацията си, да анализирате как тя съответства на последващата служба в правоприлагащите органи. Крайната цена ще бъде висока. Цената за продължаване на службата, предвид сегашните господари, ще е още по-висока, поне за душата. Въпреки че може да не изглежда така на човек, все пак службата за тъмните господари понякога носи своите щедри плодове – както по отношение на заплащането, така и по отношение на повишението. Но трябва да имате предвид, че тъмните господари са резки и непредсказуеми. Тъмните структури имат неблагоприятни периоди със силен недостиг на ресурси. В такива моменти те могат брутално да източат жизнената сила на всички, които са в тяхната власт. Големите играчи на тъмните светове рядко се хранят един с друг, те имат собствена паритетна система. Колкото до малките изпълнители, никой няма да ги пощади. Землянинът в тази хранителна система е доста уязвим елемент. Следователно, ако всичко върви добре в дейността на такива господари, войникът ще може да получи заплащане за службата си и да запази мястото си в тази система за разпределение. Но в случаи на хранителен дефицит в тъмните структури, земният воин може да остане без нищо, включително загуба на жизнени сили: сериозно заболяване, раняване, смърт в битка.
Ч: А какво трябва да прави един воин, ако не иска да служи на тъмните структури?
П: Виждаш ли много възможности за печалба сега?
Ч: Ако трябва да е нещо прилично, аз изобщо не виждам нищо.
П: Именно. Има много хора с потенциал, на които това общество не може да предостави ценни възможности. Точно затова се опитват да трансформират вашата цивилизация в настоящиия момент. Тя предлагаше твърде малко дейности, за насищане на душата. И много души не получават никакво удовлетворение от обслужването на безкрайната циркулация на „плячка в природата”.
Все по-сложно ще е за земляните да не участват в съмнителни, ако не и престъпни схеми за печелене на пари. В смутни времена най-печелившата дейност винаги е била насилието, лихварството, трафикът на наркотици и проституцията. Ако добавиш тук и по-малко деструктивната търговия и ще получиш кратък списък с най-често срещаните дейности, чрез които тъмните структури са свързани със земната цивилизация. С една дума, ще трябва да търсите ново достойно занимание.
Излизайки от деструктивна дейност, която подхранва добре, намирането на подходящото предложение за работа на пазара на труда може да бъде трудно. Освен това тъмните структури винаги изискват компенсация. Това може да се изрази във факта, че ръководството ще заплашва човека и ще разтърси нервите. След напускане на деструктивни структури е възможен период на опустошение, както психическо, така и материално: труден период, липса на пари. Но когато човек разчисти сметките си с тъмните структри, може да се опита да изгради пътя си по различен начин.
Ч: Какви са гаранциите, че този път ще бъде по-успешен?
П: Не става въпрос за гаранции. Човекът ще получи повече свобода. Ако това е, към което се стреми, излизането от силите за сигурност си струва да се опита, дори и цената да е висока.
Но душата може все още да е в процес на деструктивно насищане с подобен опит. Този процес често продължава няколко въплъщения, а понякога дори един или повече земни цикли. В този случай може да няма увереност в желанието за напускане на силовите структури. Сякаш го иска, има съмнения относно правилността на текущите си действия, но нещата не надхвърлят мислите. Възможно е това да е сценарий, поръчан от душата за въплъщението. Да се излезе от него няма да е лесно. Може би това е слабост на душата, поради която тя се оказала в деструктивно насищане с воински опит. Без необходимата степен на насищане на душата човек може да е неспособен за радикални волеви решения, тогава ще трябва да изпие тази чаша опит до дъното. В такива случаи не могат да се дават универсални препоръки. Всеки воин трябва да трябва да си изясни към какво се стреми и каква цена е готов да плати за това.
Човек може да не знае цената на своята свободата и дали изобщо има нужда от нея. В този случай пътят му ще продължи да е под влиянието на силовата структура. Този път също ще го изведе някъде.
Ч: Какви са перспективите за развитие на душата на професионалния воин?
П: Тя може да премине в хоризонтално развитие: от живот към живот до овладяване на професии, свързани с използването на сила. Такива души преминават на нови нива заедно с цялата цивилизация.
Тъмните йерарси могат да се заинтересуват от душата на воина и да го вземат на служба в техните структури при повече или по-малко предвидими условия, по договор. Служителят по договора остава относително свободен, докато спазва приемливите норми за деструктивност. Това означава, че той може да напусне такава служба по собствена воля и да продължи своето развитие.
Душите на професионалните воини могат да бъдат въплътени в други деструктивни цивилизации. Всичко това ще бъдат пътища на насилие, рисков опит, стръмни ходове. Но такива души обикновено са доста издръжливи и в продължение на хиляди години Цикли на цивилизацията могат да постигнат впечатляващ успех в професията си.
Ч: Какви са недостатъците на такъв път?
П: Всеки трябва да разбере това за себе си. Вече обясних: трудна, сложна съдба в преражданията. Понякога и за душите, с които влизат в отношения, защото енергийният обмен на воина не е изолиран от семейния. Затова деструктивните последици могат да достигнат до родители, партньори и деца.
Новобранците в земните силови структури също има достатъчно. Но такива хора почти никога не се чувстват спокойни. Винаги се чувстват така, сякаш са попаднали там по погрешка. Но ние обсъждаме хора, които ценят своята служба и изпитват удовлетворение от нея.
Ч: Какво ще стане с тези силови структури след това? Техните тъмни господари винаги ли ще потискат мирните хора?
П: Изпълнителите, които се заемат да трансформират цивилизацията, ще изтощат земните силови структури, за да увеличат шансовете си да ги раздробят на по-малки части. Това е най-безопасния вариант за мирните земни души, преминаващи към новия Тримерен цикъл. Наистина е нежелателно да се оставят мощните солидни силови структури на Земята в подчинение на тъмните господари. Затова по план значителна част от ресурсите първо ще се черпят от подобни формирования. Не е изключена възможността за противодействие между тези силови структури, така че да се лишат взаимно от остатъците от сили. Единството на деструктивната структура се основава на мощта. Когато няма свързваща сила, формированието има тенденция към раздробяване. Възможно е техните участници да бъдат премествани, да се групират по различен начин.
Когато такива формации са малки, вредата от тях за обикновените хора е много по-малка, отколкото от мощни монолитни властови структури, над които обществото не е в състояние да осъществява контрол. Затова задачата сега е да се отслабят големите агресивни играчи на Земята, които потискат и сплашват цивилното население, за да се даде въздух на обществото, за да свали тази тежка обувка от гърлото си. А настоящите събития са само началото.
Да се утрепят силовите формирования може да се позволи, само ако дейността на някои от тях е съвместима със задачите на еволюцията на цивилизацията.
Ч: Смяташ, че има смисъл човек да остане в силите за сигурност, дори да ги чака неясно бъдеще?
П: Напускането на силовите структури ще бъде по-безопасно за живота на човека. Ако той има план за деца, внуци и старост, тогава службата в тези драматични условия, които току-що започнаха да се разгръщат, може да се окаже рисковано занимание.
Но има и друг въпрос: може ли воинът да получи удовлетворение от друга дейност? Дали този човек има други интересни занимания? Току виж напусне службата и се сприятели с бутилката. При такъв тъжен вариант на развитие няма да има изход от тъмните структури. Човек просто ще замени една деструктивна дейност с друга.
За сериозни волеви решения е необходима ясно формулирана цел. Без значение как се развиват събитията, ясната цел няма да позволи на човек да се изгуби в тъмнината.
Всяка душа има свой собствен път и аз нямам право да се намесвам в него. Дадох информацията: описах плюсове и минуси. Тогава всеки трябва да вземе напълно самостоятелно решение.
Ч: Как такъв воин може да затвори кармичните си връзки, които е имал поради използването на насилие?
П: Необходимо е да излезе от деструктивни структури с твърдото намерение да компенсираме света за нанесената вреда. Но човек ще има нужда от много търпение, защото за отработката в живота могат да влязат трудни събития. Може да се наложи да помага на много хора, дори на тези, които не го оценяват и не благодарят.
Ч: Има ли някакви специфики за украинските войници?
П: За тези воини изборът не е голям, ще им трябва мъжество. Те са на собствена земя. Няма кой друг да я защити освен тях. Ако мотивацията им е да защитят своя народ, в рамките на военната специализация, системата за развитие оценява службата им като изпълняваща задълженията си по договора. Народът плаща на воините услугата за защитата, те я осигуряват.
Ч: Но нали те убиват?
П: Един воин има много специфичен психопортрет. Ако не е способен да използва инструменти за насилие, той просто няма да има място в професията си. Вече обсъдихте с тъмната йерархия тъмната страст. Убийството в деструктивни цивилизации може да бъде сурова необходимост, а може да бъде и страст. Най-важното за един воин е да не развива тъмна страст в себе си, защото това е стремителен нисходящ път.
Ч: Ако един воин убива заради суровата необходимост, тогава душата му има ли нужда от кармична отработка?
П: Воин, който убива войн в честна битка, е воин. Воин, който убива или изнасилва цивилни, е убиец и изнасилвач. Кармичната работа за последния ще бъде неприятна. Такива души в следващите си прераждания са принудени да следват пътя на невинна жертва на насилие. Например слаба жена, която цял живот е бита от съпрузите си. Ако битка не може да бъде избегната, препоръчвам на воините да използват насилие само срещу други воини. В този цикъл на насилие има свои взаимни разплащания, а с мирните души трябва да взаимодействаш само мирно. Трябва да се спазва принципът на еквивалентност на инструментите. С невраждебните разговаряй, с враждебните се бий и т.н. Това позволява да запазите текущото си ниво на деструктивност.
Ако човек се стреми да намали своята деструктивност, тогава се използва принципът на неговото погасяване. Трябва да се държите по-меко, по-миролюбиво от опонента. Но това е друга тема за беседа.
Ч: А чрез егрегора на войната, с когото разговарях, нашите сили за сигурност също са свързани с тъмните светове?
П.: Да, но за украинците това е временно поканена мегаструктура. Той беше даден на вашия народ за защита, иначе последствията от тази война щяха да бъдат много по-опустошителни.
Украинските силови структури сега получиха неголямо насищане с стремителност, това ги укрепи и ожесточи до известна степен. Но от тях, все пак, няма да излезе монолитна силно деструктивна структура. Украинската земя храни народа не с този състав на жизнен ресурс.
Ч: Но връзките на нашите воини с тъмните светове ще останат?
П: Зависи само от тях. Когато събитията позволят на вашите воини да излязат от тези насилствени взаимодействия, всеки сам ще реши дали това е достатъчно за него. Някой ще си тръгне, за да гради спокоен живот далеч от силови структури. Някой ще остане да служи, защото ще разбере, че това е неговото призвание. Но връзките на воина с тъмните светове могат да бъдат затворени само когато той поеме по мирен път, без да преминава към саморазрушение.
В: Защо воините толкова често поемат по пътя на саморазрушението?
П: Просто някои души имат нужда от интензивност на усещанията. Самоунищожението може да се разглежда като опит за замяна на тази недостатъчна интензивност.
Ч: В Украйна имаше две кадифени революции. Това не е ли знак, за наличие на стремителност у хората?
П: В кадифените революции роля играеше различен нюанс на жизнения ресурс. Можете да го наречете протест. Стремителността е добър ресурс за настъпление. А протестът е по-скоро за да отстои своите интереси, когато са накърнени. Когато са наситени с такъв нюанс на Осъзнаване, хората се справят добре в мирна социална борба за правата си. Но протестът лесно се гаси от стремителността, така че за прякото насилие това не е достатъчно радикален нюанс на Осъзнаването. Когато народът има много протест, но малко стремителност, управляващите структури са винаги застрашени, това ги отслабва, не им позволява да се втвърдяват и да трупат власт.
Ч: Вероятно няма смисъл да ви задавам въпроси как всеки може да оцелее в това? Не си подходящия събеседник?
П.: Енергообменът, който протича в Бог са понякога неумолими процеси. Те могат да бъдат коригирани по някакъв начин, но никой не може да ги контролира напълно. Състоянието на нещата в земната цивилизация сега са резултат от такъв естествен неумолим енергообмен. Сега се опитват да го коригират с косвени методи, но това е титанична работа. Много решения на висшето ръководство могат да изглеждат неразбираеми и отблъскващи. Но ако имаше други, по-приятни и ефективни методи, щяха да ги приложет досега.
Много опитни души вече неведнъж са попадали в по-неблагоприятни ситуации. Те просто трябва да си спомнят своята устойчивост, своята мъдрост, своята любов към живота. Всичко това те го имат. И ако душите все още не са натрупали качествата, необходими за достойно преодоляване на житейските трудности, значи е дошло подходящото време да натрупат силата си.
Надявам се, след като натрупат тази сила, душите да поискат да я използват в искрено служене на единния Бог. Колкото и труден да е пътят, такава упорита мощна мотивация често помага на душите да преживеят цели еони, без да губят смисъла на живота.
С това се сбогуваме.
Примарх на домакина на йерархията на развитие от Съ-творец Дуе,
Осмо ниво на свободните светове
превод: Жана
https://absolutera.ru/article13258-zemnye-silovye-struktury
За ума и мъдростта
контактьор: architect
публикувано: 22 февруари 2021
Ченълер: Здравей, скъпи! Радвам ти се.
Наставник: Да обсъдим въпросите, които си натрупала (Усмихва се).
Ч: Защо някои хора разбират толкова малко? От какво зависи способността за дълбоко разбиране на живота?
Н: От броя на преражданията във вашия свят.
Ч: Има ли пряка връзка? Колкото повече си тук, толкова по-умен ставаш?
Н: Губите повърхностна памет между въплъщения, но не и опит. Първите опити на душата да премине през определен тип ситуации може да не са успешни. Все още не е измислила как да действа, но всеки нов подход към проблема увеличава шансовете за успех, дори ако са минали няколко живота между опитите.
Някои души се справят по-бързо и по-лесно, за други е по-трудно. Натрупаният опит рано или късно определено ще узрее и ще помогне на човек да направи скок в разбирането. Тогава можем да кажем: „Той изживява живота си мъдро“.
Ч: Изглежда сякаш хората при раждането си не помнят нищо.
Н: Не е така. Забравяш само това, което може да се пожертва, детайлите от въплъщенията. Всичко ценно остава при вас. Просто все още не сте разбрали какво точно е ценно и как да опознаете в себе си този тип памет, която не губите при никакви обстоятелства.
Ч: Никога не ми позволяваш да напиша думите „ум“ и „умен“ от твое име.
Н: Умът винаги е относителен. Мислиш ли своята котката за глупава?
Ч: Не, тя ми е умница.
Н: И ти за мен си умница (усмихва се). Знаеш ли, моят учител също често ми казва: „Постигаш напредък в задълбочаването на разбирането си“. Така че не разбирах, но се оправих. Това отне време. Понякога отнема много. Котката се учи да бъде мъдра на своето ниво, човек на неговото. Аз те уча и продължавам да се уча сам. За моя учител аз също съм „умница“, но, разбира се, той е твърде мъдър и уважителен, за да ми се подиграва и да казва такива неща директно.
Ч: Знаеш ли, дразни ме, че тези, които разбират по-малко от другите, говорят най-много.
Н: Мъдрите мълчат, скъпа (Усмихва се).
С: И как тогава да се научим, ако мъдрите мълчат?
Н: Да се мълчи е безупречно решение, ако искаш да спестиш силите си. В същото време ще изглеждаш по-привлекателно в очите на другите (Усмихва се). Но, забележи, мъдрите вече не могат да мълчат. Те са готови да прахосват енергията, дори ако между тях и неразбиращите има стена, изтъкана от хиляди илюзии.
Ч: Не се ли страхуват от провал?
Н: Те вече не оценяват като провал факта, че човек не ги е разбрал. Добре, той просто не разбира. Нима може да ги критикува, дори да използва физическа сила.
Мъдрият не винаги е силнен духом, но той е в състояние да осъзнае дали разполага с необходимото количество за активни действия. Ако няма достатъчно от тях, най-добрата стратегия е да мълчи.
Имате религиозни и философски учения. Маса научни и езотерични знания. Те имат достатъчно мъдрост, на първо време, за тези, които търсят. На определено ниво на съзряване на съзнанието, мъдростта започва да идва отвътре. Това се случва, когато човек е готов да чуе учители от по-високите нива. Той продължава да получава знания директно от тях.
Оказва се, че имате всичко необходимо, за да се научите. На мъдрите не налага да избират широка известност и публично говорене. Това е твърде труден път във вашия свят. Мъдрият може да не е готов за критика и преследване. Често това е път на мъченик.
Помисли, говоря с теб, защото искаш да ме чуеш. Ти избираш откритостта в по отношение на нова информация. Така я привличаш в живота си. Ти не просто искаш, а жадуваш. Наблюдавахме твоите медитации година и половина, преди да те заговорим. И през цялото това време си мислехме: „Упорита е!“ (смее се)
Тези, които все още малко разбират, могат също толкова отчаяно да копнеят да говорят. Така се изразяват. Психологическите причини могат да бъдат напълно различни – неувереност в себе си, желание за подкрепа от другите. Някой гръмко се изказва, за да може сам да повярва, че казаното има смисъл.
Само едно нещо остава непроменено: няма мъдрост в това, което тръбят по пазарите.
Сега нека помислим защо те безпокоят любителите на гръмко оповестяване на неща, които ти считаш глупост?
Смяташ ли се за по-умна? Значи все още имате надменност. Всеки някога е започвал с малко, но разширяването и задълбочаването на разбирането е единствено въпрос на време. Много по-полезно за твоята душа е да проявиш търпение в такава ситуация.
Искаш да отговориш на глупците с нещо по-бляскаво? Винаги ще се намери някой, който ще приеме мислите ти също за повърхностни. Прогресът в разбирането на света около нас е практически безкраен. По-полезно е да мислиш, че си само в началото на пътя на придобиването на мъдрост. Ако смяташ себе си за достатъчно умна, тогава значи ограждаш себе си от по-нататъшни търсения на храна за размисъл.
Теб питали ли са те за мнение? Или някой от сърцето се е изказал в пустотата? Ако не са те питали – не отговаряй. Не очакват твоето мнение и е малко вероятно да му се зарадват.
И в теб, и в опонената, говори егото. Следи внимателно за всичко това. Търси по този начин възможности да очистиш себе си от вредни мисловни шаблони.
И така, какво те притеснява? Ммм? (Усмихва се)
Ч: Няма да кажа, но ще помисля 🙂
В този случай неизбежно ли е това което се заявява гръмко да е единствено повърхностно мнение?
Н: Защо пък? Ако мъдростта се изговаря гръмко, трябва да бъдеш готов за всичко. Живял при вас майстор, който се изказвал смело. Повече не можел да мълчи. Прекрасни думи се изливали от неговата уста. В крайна сметка той бил разпнат.
И знаеш, не се е променило много. Вашите активисти сега са скрити – някои в тайни места, други в затвори. Други вече не са между вас. Въпреки, че не са очаквали някой да скъси живота им така изведнъж.
По пътя на истинския активизъм могат да вървят мъдрите и силните. Те осъзнават ясно, че в най-добрия случай ще постигнат частичен успех. А още по-вероятно е да претърпят неуспех. Приемат този факт и продължават напред.
Често активистите не са достатъчно мъдри. Те са мотивирани от его, жажда за борба и прекалена смелост. Аз лично уважавам решителността им.
В противовес на реалния активизъм, в разцвет е диванния активизм. Безпомощните крясъци в пустотата на площадите са се трансформирали в текстови коментари в интернет.
Ч: В какво се изразява да си диванен активист?
Н: В осъзнаването че разходът на усилия е безсмислен. Да си дадеш сметка за собствената си безпомощност.
Ч: А след това?
Н.: Да се заемете с неща, за които имате достатъчно сила.
Ч: Имам сили само за собствените си дела. Възможно ли е да влияем на света около нас? Все пак той изобщо не ни устройва.
Н: Искаш да живееш мъдро или се опитваш да промениш света? В този момент от развитието на вашата цивилизация, тези цели си противоречат. Правете добре това, за което имате сила. Търсете смисъл в дълбините на явленията.
Бурята бушува само на повърхността на океана. Мъдрият живее на онази дълбочина, където водите са спокойни. Той наблюдава бурята и размишлява, но не се опитва да я спре. Да се опитваш да овладееш бурята е безумие. Да я нападаш е безсмислена загуба на сили. Затова мъдростта често е тиха и незабележима, но когато се натрупа в достатъчно количество, тихите и мъдрите ще станат катализатора за онези явления, които ще спрат бурята.
Ч: Дълго ще чакаме.
Н.: Не можеш да промениш тези, които все още не са готови да се променят. Имате колективна работа. Всеки се развива със собствено темпо.
Ч: Какво ще кажете за призивите за обединение?
Н.: Обединявайки се в групи, ще увеличите устойчивостта към неблагоприятна среда Но засега, не сте толкова много, че да обърнете хода на историята. Понякога най-добрият и единствен вариант е да се чака. Все пак това чакване трябва да бъде фон, не трябва да мислите за него твърде често. Трябва да изграждате живота в тези условията, които са. Възможно е очакваната еволюцията на човешкото съзнание да се забави.
Ч: Забелязах, че си добре запознат със съвременните земни реалности, дори с масовата култура. Чудя се как от вашето място изучавате нашия свят?
Н.: Който не иска да бъде повърхностен теоретик, слиза във вашия свят, макар с един фрагмент на въплъщение.
Ч: Въплътен ли си сега? Сериозно?
Н: Да, сега съм на Земята като мъж на средна възраст. Аз живея в Индия.
Ч: Как се справяте?
Н: Не съм дошъл за възнесение. Развивам нови качества, изучавам съвременната култура. Сред последователите ми има много младежи. Търся нови начини за влияние като учител. Искам да говоря с тези, които водя, на един и същ език.
Освен това, действително ми е интересно как се развива вашето изкуство. Не забравям да се забавлявам когато е възможно (усмихва се).
Ч: Този човек, който сте сега, помни ли кой е той?
Н.: За да развиете нови качества, трябва да забравите, че имате натрупан солиден опит. Ако той помни всичко, няма да имам напредък в своята задача. Моят фрагмент се чувства добре тук, без да разбира кой е той. Интересно му е да приема живота със свежо възприятие, да вижда света под нов ъгъл.
Ч: Каква е разликата между ум, ерудиция и мъдрост?
Н: Колкото и странно да звучи, умът и ерудицията са слабо свързани с мъдростта.
Мъдрият човек живее живота ефективно. Претеглените решения го водят успешно през сложностите. Той заобикаля капаните, ловко търси перспективни варианти. Такъв човек завършва въплъщението без съжаление и без увеличаване на негативната карма.
Умът може да се разглежда като способност за анализиране на сложна информация. Това е по-скоро качество на личността, което душата е поръчала за фрагмента на въплъщението. Повече не винаги е по-добре. Но за да се убеди в това, всяка душа трябва поне веднъж да изживее живота на много умен човек.
Ерудираност е, когато човек е заредил в паметта си много знания.
Всички тези три понятия, разбира се, могат да се разглеждат в комплекс, но те са присъщи на всеки човек в различни комбинации. Не е задължително да присъстват всички заедно. Също така се случва човек да не притежава нито един от тях.
Ч: И защо е такъв „късметлия“?
Н: Помисли, каква е разликата между теоретичните знания, как да се кара кола и реалните навици на опитен шофьор?
Ч: Опитен шофьор използва моторната памет. Той може дори да не мисли за своите действия. Тялото помни всичко.
Н: Когато нова душа идва да се въплъти във вашия свят, в началото й е много трудно. Може да й трябват много опити, преди дори да доживее до старост за първи път. Първоначалните й стъпки са наистина лоши.
Разбира се, тя минава курса на млад боец преди въплъщението. Чете „Правилник за движение по пътищата“. Това обаче не е достатъчно. Знанията изветряват, когато фрагментът на душата премине момента на раждането.
Тези, които са се въплъщавали много пъти, отговарят максимално на определението за „мъдър“. Те взимат добри и полезни за себе си решения въз основа на интуицията. Така се проявява паметта на душата. Мъдростта й е като двигателна памет. Не е нужно да мислят дълго.
За една неопитна душа в новия свят само умът е от малка полза. Не е особено ефективен без мъдрост. Човекът изглежда умен, но въпреки това постъпва странно. А резултатите от развитието на въплъщението често са неудовлетворителни
Ерудицията е важна във връзка с ума. Хората притежаващи такива качества често стават свято вярващи в науката атеисти. Само че без вяра и без духовно търсене, те завършват често с една умора на ума.
С: Как душата може ефективно да извърви своя път, за да достигне ново ниво?
Н: Трябва да се въплъти много пъти, тъй като теорията „как да живеете ефективно живота“ не работи. „Моторната памет“ е изключително необходима.
Как мислиш, защо ви оставят да настъпите греблото? Защото този начин на обучение работи. В противен случай щяхме да сложим неопитни души на чина и бихме им прочели курс за мъдър живот. Но разбирането трябва да проникне до самите дълбини в паметта на душата. Едва тогава се превръща в мъдрост.
Дори опитни наставници от цивилизациите са принудени да се въплъщават във вашия свят, ако искат искерно да бъдат мъдри и разностранно развити. Те могат дълго да ви наблюдават и да получават теоретични знания от наблюденията. Може да им се струва, че разбират ситуацията, но това не е така.
Мъдростта не е да знаеш примери и варианти за оптимално поведение. Това са ефективни действия в реални ситуации. Тук теоретиците имат голяма пропуск. Опитният и мъдрият постъпват както трябва, а теоретикът не. Той може да бъде умен и ерудиран. Но на практика не успява. Оказва се, че теоретичното познание е отчасти празно. Налага се да се запретнат ръкави и да се натрупа практически опит – с нежелание, трудно, но необходимо.
Ч: Колко време средно отнема да стане една душа мъдра на Земята?
Н: Средно два или три цикъла. В земните години това е много променлива величина.
Ч: Можеш ли да ми дадете някакви ориентири?
Н: Усреднено е 20-30 въплъщения на цикъл. Макар че някой изхитрява и успява за 100 пъти. Други се справят с 10, не без стоицизъм.
Ч: От какво зависи?
Н: Никой не знае. Отначало душата се изпълва с илюзии, за да придобие нов опит. Влиза в дълбините на чувственото възприятие. Постига натрупване на различни усещания, включително неприятни и травмиращи. Неразбиране, зависимости, насилие. Практически всеки минава през това. Никой не ги принуждава. Просто новата душа в света винаги опитва всички тези варианти на декаданс според вкуса, защото те носят интензивни емоции. Привлича я.
На определен етап става насищане с опит от вашия свят. Душата започва своето изкачване, защото губи интерес към това, което вече е познала. Не може да се каже, че процесът на излизане от илюзиите е стабилен и лесен. Често започва с кратки събуждания, последвани от потъване обратно в съня. Прогнозата за такива души вече е благоприятна.
Повратният момент е преходът от ум, съсредоточен върху себе си, към ум, открит за външия свят. Това е сложен, болезнен за егото процес. Както знаете егото е основният генератор на илюзии.
Човек, който е отворен към света, слуша и чува. Гледа и вижда. Възприема и приема.
Той не влиза в спорове. Спира да дава своето ценно и авторитетно мнение, ако не го питат. Той вече няма нужда да доказва нищо на другите.
На този етап губенето на лични ресурси приключва и започва натрупването. Както и идването на нови, защото ние всичко виждаме и помагаме на пробудените.
Най-важното качество на човек след трансформацията е способността спокойно да изслуша критика към себе си. Егото реагира болезнено на критика и се защитава. Човекът спира да слуша и изпада в илюзии.
Човек, който е отворен към външния свят, чува критики и размишлява какво може да подобри в себе си. Така се проявява смирението пред света. Приемане на собствената ограниченост. Това означава, че човек е готов да получи нови знания. Именно на този етап той става интересен за учителите. Те започват да търсят възможности да говорят с него директно.
Ч: Между другото, читател се интересуваше от техники за да започне да общува с учителите.
Н: Беседата с учителите е достъпна при спокойното медитативно състояние на ума. Въпросът не е в техниките, а в готовността да чуваш и да се променяш.
Светът говори с човека винаги – чрез събития и чрез неговите взаимоотношения с другите. Отначало човек осъществява предварителна работа със собствения си живот. На този етап с него говорят ситуациите, защото са по-ефективни и чуваеми. Невъзможно е да не ги забележиш.
Разговорът е по-мека форма на влияние за тези, които вече чуват дори шепота на Вселената. Затова първоначално човек трябва да се научи да чува „силните“ събития, които го заобикалят. А след това и тихия вътрешен глас, носещ ново разбиране, ще бъде чут.
Общата универсална препоръка е – научите се да давате от състояние на баланс. Това означава не да действате в собствен ущърб, а да се стремите неотклонно да помагате, да обичате, да бъдете добри. Така работите със сърдечната чакра. Това е важен етап, който не трябва да се пропуска.
С: Случва ли се човек да е готов, но да не чува учителите?
Н: Случва се да няма специални причини за разговори. Особено ако на човек за въплъщението са поставени основно земни задачи. Той може и така да се справя с живота доста добре.
Опитайте се да задавате ясни, важни въпроси и внимателно наблюдавайте света около вас. Даже да не се излеят откровения от небесата, отговорът ще дойде. Помниш ли как започнахме с теб?
Ч: „Случайно“ намирах в интернет информация, която ми даваше скок в разбирането.
Н: Това не е ли начин на комуникация? Как попадна на „Разговори с Бог“?
Ч: Два пъти в седмицата чух за тази книга на различни места.
Н: Ти чу ли ни?
Ч: Не.
Н: Говорихме ли с теб?
Ч: Да 🙂
Н: Добрият канал е скъпоструващ за поддръжка. Ако няма реална нужда от него, човек няма да получи. Това е голяма отговорност. Това ще ви струва много. Отварят го за тези, които са готови да служат, и не бих казал, че животът им след това е с мед помазан. А ти как мислиш?
С: Трудно е да се намери баланс между ежедневието и общуването с висшите сили. Усещам огромна пропаст между значението на процесите, за които пиша в ченълингите, и моите земните задачи. Как да осъзная важността на домашните задължения или търсенето на нова работа, когато току-що съм дописал послание за за деградацията на душите във Вселената?
Н: Искам да отбележа, че ежедневността присъства на всички нива на Вселената. Няма смисъл да се чувстваш утежнена от нея. По-лесно е да свикнеш (усмихва се).
Ч: Май не си сам?
Н: Михаил е с мен.
Ч: От колко време?
Н: От последния ни разговор. Той ме вдъхновява с мъдростта си.
Ч: Защо той мълчи?
Н: Затова пък ти изпраща пламенен привет! (Усмихва се)
Ч: Пламенен? От Михаил? Звучи леко изпепеляващо.
Н: Знаехме, че ще оцениш шегата.
Ч: Той иска ли да предаде нещо?
Михаил: Поздравявам ви, мои възлюбени!
Темите, които засегнахме днес, не са случайни. Напоследък получаваш много храна за размисъл, но не забравяйте за топлината в сърцата си!
Йерархията на светлината и Учителската система приветстват Тврорците с тяхното ново ниво на откритост на информацията. Ние осъзнаваме важността на интелектуалното просвещение. Тъй като в момента има толкова много разговори за баланса, ние също бихме искали да изразим нашето разбиране.
Помислете за поредността в разполагането на енергийните центрове във вашето тяло. Първо се активира третата чакра, която отговаря за любовта към труда. След това четвърта, отговорена за любовта към света. Едва след това петата, която е отговорна за любовта към интелектулните размишления.
Невъзможно е да се възнесеш единствено с детайлното изучаване на структурата на нашия удивителен свят. Тази дисекция не ви дава цялостно разбиране. Състоянието на интелектуални размисли е полезно, но ви развива частично. Другата важна част от вашето развитие са любовта и вярата.
Това се отнася и за теб, скъпа моя. Ти така се увлече от точността на интелектуалните послания на твоите покровители, че често забравяш за необходимостта от редовна медитация. Спомняш ли си кога започнахме да говорим с теб? Когато беше постигнала достатъчно изчистване и започна да чувстваш любов към света. Аз лично разреших на учителите да говорят с теб. Ти вървеше в своето развитие последователно. Не забравяй да поддържаш своята четвърта чакра с редовна практика, тъй като тя е основата за работа на нивото на всички висши чакри. В противен случай неминуемо ще затънеш под тежестта на размислите за света. Те няма да ти донесат нито полза, нито радост. Любовта и вярата дават силите да се издържи бремето на обширните знания.
Обръщам се и към тези, които засега не ни чуват. Отговорете си честно, способни ли сте вече да чувствате този свят с отворено сърце? Имате ли моменти на дълбоко умиротворение и пълно доверие във Вселената? Изпращате ли лъчите на своята любов на тези, които се нуждаят от това?
Трябва да знаете, че няма ви се удаде да отворите пета чакра, което ще ви помогне да разговаряте с нас, заобикаляйки четвърта. Първо трябва да се научите да чувствате нашата любов. Едва тогава ще говорим с вас, ако се нуждаете от нашето ръководство. Призовавам тези, които не разбират за какво говорим, но четат посланията на Творците, да се замислят. Вие вървите непоследователно по пътя на своето развитие. Тези беседи получават за вас тези, които са свършили много работа и са били готови за тях. Получихте ги лесно и по-рано от необходимото. Предупреждавам ви напълно сериозно, че в сложните интелектуални упражнения може да е скрит капан. Ако попаднете в него и се поддадете на илюзията, че вече знаете и разбирате достатъчно, възнесението може да ви заобиколи, защото любовта е основата, която ще ви позволи да понесете сериозното усложнение на вашата картина на света. Без нея интелектуалните конструкции, които сте изградили в ума си, само ще създават дисбаланси.
Затова ви моля за малко честност, малко смирение, за да разберете какви са истинските ви успехи. Новите знания, които сте получили от Творците, може да не са били предназначени точно за вас. Всички вие сте достойни за тях и заслужавате честност! Ако можехме да си позволим да отделим малко повече внимание на всеки от вас, да дадем знания на всеки лично в точния момент, някои от знанията щяхте да получите по-късно. Това щеше да бъде по-ценна придобивка. От него би имало много по-голяма полза, заради актуалността.
Нека Творците бъдат за вас източник на сериозни знания за структурата на Вселената. Ние желаем да бъдем светлината на вашите сърца! Моля само да помните към кой свят се издигате и какво там за вас ще е на първо място важно. За служене са нужни нежност и търпение. Без тях и достойнствата на чистите светове няма да ви донесат удоволствие, тъй като между нас няма да има истинско разбирателство. Вие сами няма да желаете да действате в единство с нас. Ще се почувствате извън стихията си.
Сигурен съм, че вече сте достатъчно мъдри, за да разберете каква е същността на баланса между сърцето и ума. Тогава животът ще бъде за вас радост!
Ч: Михаил, благодаря ти за загрижеността.
Н: Пожелаваме на всички приятен ден!
От автора
За да научите как да влезете в медитативно състояние, можете да използвате техниката йога нидра. Ще бъде удобно да го овладеете под прочита на инструктора. Например в youtube има едночасова медитация от И. Журавлев.
Някои хора харесват техниката за влизане в състояние на вътрешна тишина чрез наблюдение на дишането.
Лично аз най-често бавно броя от 100 до 1, за да се потопя дълбоко в медитативно състояние. За да подсилите ефекта, можете да използвате елемента на самохипноза. За целта произнасяме утвърждението „когато преброя от 100 до 1, ще мога да общувам с моя наставник“.
Не влизайте в медитативни състояния без цел. Задайте ясно няколко важни въпроса. Опитайте да започнете с въпроси, на които може да се отговори с „да“ или „не“.
Можете също да помолите очистване или помощ за лечение. Според техните правила, Наставникът не е длъжен да ви чисти без ваше пряко искане и разрешение. Това се счита за нарушение на вашата воля.
Превод: Галина
https://absolutera.ru/article10215-ob-ume-i-mudrosti
Ки-он: Тъмната йерархия за развитие и декструктивните цивилизации. Беседа 7
Контактьор: Аrchitect
7 април 2021 г.
Ч: Здравей, Ки-он. В последното си съобщение ти говореше за кръвожадни същества в мазетата на Вселената. Читателите се чудят защо са необходими?
К: Здравейте. Има смисъл да се поддържат и развиват.
Първо, ние изучаваме живота във всичките му проявления, защото не искаме изненади когато излизаме във външния свят, търсейки отговори на въпросите си.
Второ, в тях се осъществява обратен синтез. Ние се опитваме да ги развием така, че някой ден да се отърват от обичайното си поведение и накрая да станат цивилизовани.
Трето, те също са пазители на живота, както сме ние с вас. Във вашият свят, и подобни на него, се влиза с огромно количество жизнен ресурс. Поради факта, че душите не могат да се справят с натоварванията и изпитват негативни емоции, голяма част от ресурса се източва през тях напразно. Те не могат да го задържат, докато не станат по-силни. Вече говорихме за затворени цикли. Влетият в душата на човека жизнен ресурс, при стрес се излива през слабите му места, и той трябва задължително да се събира. Подходящият за повторна употреба, допълнително очистен, се връща на вашите куратори. Този, който е замръсен, но съдържа интензивни емоции от определен списък, се събира от деструктивните цивилизации.
Най-мръсният ресурс дават на тъмната йерархия. Филтрират го, почистват го и се хранят с него. Техните нужди са толкова скромни, поради жажда, че жителите на тъмните светове успяват да запазят тези остатъци в себе си за черни дни. Затова всеки голям тъмен съдържа много жизнен ресурс и борави с него внимателно.
Ч: Но какво чувстват от такъв живот?
К: Никой от вас наистина не иска да знае отговора на този въпрос. Това е непоносим живот. Но те не познават друг. И силно се стремят да оцелеят.
Ч: Съчувстваш ли им?
К: Да, но те самите не знаят какво е състрадание. Те са безмилостни.
Ч: Имат ли при тях разделение на йерархия и обикновени хора?
К: Има. В йерархията взимат само най-развитите, послушните и предвидимите. В крайна сметка те работят с цел развитието на душите. За нас е изключително важно тъмните господари да могат напълно да ги контролират, така че служителите да не отиват твърде далеч.
Ч: И колко надеждни са техните услуги?
К: Достатъчно надеждни. Изразът „който не работи, той не яде“ за тях има специален, почти свещен смисъл, затова се подчиняват.
Ч: Как хората взаимодействат с тях?
К: По-ниският честотен диапазон на вашият свят е частично в контакт с най-високия честотен диапазон на техния свят. Само служителите в йерархията имат достъп до този интервал. Когато човек потъне в негативни преживявания, те започват да го виждат, и имат разрешение да взаимодействат с такива хора. Те виждат, също така, процепите, през които изтича жизнен ресурс. И могат да четат мисли в главата на човек. Всичко това се взима предвид. Избира се стратегия за въздействие, за да се затворят процепите. Въздействието, разбира се, е неприятно, стресиращо, но иначе душата няма да се укрепи. Укрепването на душата наподобява процеса на загрубяване на кожата, под въздействието на неблагоприятни фактори.
Ч: И какво правят с това, което се излива от пролуките?
К: Достъпни са им само най-тежките части от жизнения ресурс, другото не могат да съберат. Достъпът до по-чист ресурс е опасен за живота им. Затова останалото се връща обратно към нуждите на светлата част от йерархията и свободните цивилизации. По принцип тези процеси на събиране са автоматизирани.
Ч: С други думи, тъмната йерархия не може да взаимодейства с човек, ако той има стабилна душа и е в добро настроение?
К: Не може. За тях той не съществува, докато не им бъде предоставен личен достъп за взаимодействие.
Ч: Защо може да бъде предоставен такъв?
К: За целите на развитието, но за това по-късно.
Ч: С какво тъмната йерархия се различава от деструктивните цивилизации?
К: Тъмната йерархия е заключена в своите светове, като хрътки в развъдник. Тъмните господари стриктно следят за безопасността на техните взаимодействия.
Ч: С други думи, тъмните господари защитават хората от поданиците си?
К: Това е малко наивен подход. Те също са безмилостни. По-скоро се грижат да има ред в работата им. Тъй като тъмните господари са много интелигентни и развити, те могат да общуват учтиво. В същото време може да изглежда, че се отнасят с вас доста доброжелателно, но това не отговаря съвсем на истината. Въпреки това, техният ред на работа е пряко свързан с вашата безопасност, затова можем да кажем, че вашите интереси тук съвпадат.
Ч: Ти беше казал, че тъмните господари се хранят с доста чист жизнен ресурс?
К: Да. И тъй като в техния свят няма от къде да се вземе, сътрудничеството с тях е доста надеждно. Те, разбира се, биха могли да черпят ресурс от подчинените, но не им е позволено да го правят. Членовете на тъмната йерархия също така не се убиват безразборно. Такива са правилата.
Що се отнася до цивилизациите, в тях се развиват свободни души. В същото време деструктивните изяждат повече жизнен ресурс, отколкото произвеждат. А конструктивните произвеждат с положителен прираст. С други думи, за единица, вложена в тяхната цивилизация, те дават, например 2 единици.
Ч: А защо стават деструктивни?
К: Ще ти опиша деструктивните признаци във вашето общество. Те са много. Ситуацията във всяка цивилизация е малко по-различна, но ще придобиеш обща представа.
Всички видове експлоатация на работна сила – от открито робство до съзнателно обедняване на свободните хора, когато са принудени да работят усилено за храна. Информационен шум, подтискащ конструктивното развитие и познанието на участниците в цивилизацията – медии, социални мрежи и друго вредно или празно съдържание. Липса на достъп до качествено образование за широките масите. Изкривявания в ученето за внедряване на изгодни идеологии на управляващите елити. Несправедливо разпределение на ресурсите. Лъжи, намаляване на правата на свободните граждани, преследване на различно мислещите. Репресивен натиск от страна на „силните“, с цел сплашване на цивилни. Насаждане на заучена безпомощност. Насърчаване на пороците, позиционирането им като удоволствия. Порнография. Проституция. Пропаганда на насилие. Разпространение, сред хората, на идеите за отчуждение. Неуморно търсене на различията между индивидите, разделянето им по някакви признаци на свои и чужди. Прилагане на изкуството на влиянието за зло. Локални конфликти за ресурси, не толкова заради оцеляването, а от алчност. Ожесточена конкуренция между индивидите.
Ч: Ние деструктивни ли сме?
К: Вие произвеждате много по-малко, отколкото се изразходва за вашето развитие. Внушително количество от жизнен ресурс се влива във вас без полза. Голяма част от това, което хората не задържат в себе си, отива за деструктивните цивилизации. Малка част към тъмната йерархия. По този начин се осъществява глобално източване от всички конструктивни участници, които работят върху вашето развитие, към такива, които не си струва да бъдат хранени, защото не е безопасно за мирни жители.
Ч: И каква е ползата от деструктивните цивилизации?
К: Необходимо е да се разбере главната разлика между конструктивните и деструктивните цивилизации:
Всички те са съставени от свободни души, но една част е избрала доброволен път обратно към Бога. Те работят върху себе си, за да увеличат единството между своите членове. Това ги прави конструктивни: любов, откритост, взаимопомощ. Приръстът се случва там, където има доверие и желание да бъдат по-близо един до друг. Конструктивните общества са обединени в съюза на развитите цивилизации. Към тях са присъединени и някои от най-дружелюбните развити деструктивни цивилизации, които честно се опитват да бъдат приятелски и да вървят към сближение.
Другата част не се стреми към Бог, но развива такива области от знания и умения, които са необходими на този етап от развитието на Вселената. Такива точно стават деструктивни. Ако това е раса от високо ниво, то тя е развита. В нея има изградени връзки. Процесите на взаимодействие между членовете на обществото са добре установени. В деструктивните цивилизации може дори да няма открити конфликти. Те са способни да се справят без използване на сила един срещу друг, но тези души все пак са отчуждени. Между тях има малко или никаква любов. Редът се постига изключително благодарение на това, че се спазват интересите на всички страни, или силните успяват да сплашат слабите, за да си траят. В такива общности са развити дипломацията, науката, частните военни компании. Те вече са събрали обширни познания по социология и икономика и са установили, че преките конфликти са неизгодни. Затова не воюват. Разбираш ли какъв е смислът? Те вече са проучили всичко, изчислили са и са разбрали, че да се избиват взаимно, и да са в открити пререкания, е неизгодно.
Такива развити деструктивни общества, притежащи много остър, но хищнически ум, помагат за развитието на тъмна йерархия и цивилизации от трето ниво, чиято задача е да постигат баланс. Те също така извършват определен вид дейности, които конструктивните цивилизации и светлата йерархия не биха искали да вършат.
Ч: Може ли да се каже, че конструктивните цивилизации и светлата йерархия вършат мръсната работа с чужди ръце?
К : Може ли да се каже, че учителката в детска градина, която не иска да държи оръжие, прехвърля мръсната работа върху военните? Разумно ли е да й се предлага нещо подобно? Ще бъде ли учителката полезна в такава роля? Тя дава своя важен принос за развитието на обществото. Нейното призвание е да обича и развива децата. Психиката й не трябва да се товари със задачи, за които не е способна. А тези, които не са против „мръсната работа“, ще свършат необходимото за награда и ще бъдат доволни от живота. В същността си сме различни. Всеки прави това, което му е по-подходящо. Това всъщност е разделение на труда.
Ч: Казахте, че деструктивните цивилизации са станали по-силни, поради прехвърлянето на ресурси, и това може да бъде опасно.
К: Да, затова намалих достъпа им до жизнените ресурси. Когато Триадата творци започна да стабилизира Луцифер със своите ресурси, те го убедиха да проведе изпитания и чистка сред онези, които злоупотребяват с положението. При цялото ми уважение към тяхната мъдрост, това беше полумярка. За да изравня баланса между загубата и придобиването на жизнен ресурс за вашето развитие, аз бях принуден сериозно да намаля задълженията на деструктивните цивилизации и съкратих потоците към техните светове.
Ч: И каква е ползата от тях за нашето развитие?
К: Тяхната важна задача е да изградят за вас сложни лабиринти на отражения. Методът е скъп, но Луцифер очакваше да ви направи наистина уникални, независими и сложни разуми /същества; проявления на разум/. Това би позволило да се генерират много допълнителни идеи за развитие, така че повече души да успеят да стигнат до края на времето напълно подготвени да образуват единния Бог.
Ч: С други думи, ти искаш да се опрости лабиринта на отраженията?
К : Вече опростих. Обслужващият персонал намаля. Няма с какво да ги храним.
Ч: Но това ще направи нашето развитие не толкова уникално и нашите идеи за развитие ще се изчерпят по-рано?
К: Да, но защо ни е изобилие от идеи в далечното бъдеще, ако ресурсите до този момент ще се изчерпят?
Ч: А има ли начини някак си да се компенсира липсата на идеи?
К: Сложни лабиринти от отражения могат да бъдат разгърнати отново по-късно. Ако душите се нуждаят от свежи идеи за развитие, те могат отново да преминат през циклите на въплъщения. Но сега най-важното е да възстановим баланса между увеличаването и разхищаването на жизнения ресурс.
Ч: Ще пострадат ли деструктивните цивилизации?
К : Дори не съм се докоснал до най-полезните от тях. За вкусовете не спорят, но съм наясно с техния принос. Останалите, да, вече са пострадаха и сега се бунтуват.
Ч: Има ли война там?
К: Препоръчах съюзът на напредналите цивилизации да усмирят бунтовниците и им дадох подкрепата на Групата за корекции. Това е последният им шанс да защитят ресурсите си, иначе щеше бъде твърде късно. Деструктивните цивилизации биха изпомпали останалото за себе си.
Сигурен съм, че бунтовете ще приключат бързо и ще им предложим мирно развитие. Изборът на деструктивните цивилизации не е голям. Те могат да приемат условията на конструктивните цивилизации за сътрудничество, с по-малки приходи от жизнен ресурс, или да нарушат споразуменията и да се сблъскат със сериозен дефицит. Причината е, че не произвеждат достатъчно за собствените си нужди.
Ч: Как се проявява този дефицит?
К: Ще ви дам няколко примера за признаци на дефицит от вашия свят – намалено плодородие на почвата, повишена агресивност на вредителите по културите, по-суров климат, природни бедствия и т.н. С една дума, влошаване на условията за живот, но техните прояви във всяка цивилизация са малко по-различни.
Ч: Могат ли деструктивните цивилизации да завоюват ресурси със сила?
К: Това ще бъде недалновидно решение, защото ако използвате насилие срещу производителите съзнателно, те спират да го произвеждат.
Ч: А ако са недалновидни?
К: Има средства за противодействие на откритата агресия. Те просто ще бъдат изолирани от другите участници на развитието.
Ч: Намесихте ли се директно?
К: Всъщност не. Препоръчах решение и засилих решимостта на съюза на напредналите цивилизации, като предложих силен съюзник за помощ.
Ч: Луцифер не препоръча ли такова решение?
К: Препоръча, но дори и тогава конструктивните цивилизации и светлата йерархия бяха в уязвима позиция и се страхуваха от открита конфронтация. Групата за корекция измести баланса на силите в полза на производителите.
Ч: Кажи ми, можеше ли да се оправи някак си по-рано по мирен път, преди да се наруши баланса?
К: Можеше, но Луцифер наистина вярваше в сложните лабиринти на отражение и честно плащаше за обема на услугите, предоставяни от деструктивните цивилизации.
Ч: И това наруши баланса?
К: Да. Не се забелязва веднага, но бавно и сигурно, на базата на законни договори, ресурсите чрез вашия свят и други подобни бяха разпределени в полза на деструктивни цивилизации.
Ч: Искаш ли да възстановиш баланса?
К: Да, чрез непопулярно и радикално решение, заради което голяма част от деструктивните цивилизации вече ме намразиха, а те сега са наистина силни.
Ч: Ще успеем ли да запазим баланса, когато всичко свърши?
К: Честно? Не знам. Нали деструктивните цивилизации са по-силни и жизнени, т.е. те винаги ще се стремят да отхапят по-голяма хапка поради свойствата си.
Ч: Решил си да промениш баланса на силите, но това временно решение ли е?
К: Може би ще успеем да създадем по-сложни балансиращи механизми, които ще помогнат за укрепване на силите на конструктивните цивилизации. Спечелих им време, но те са изправени пред трудната задача как да укрепят своите позиции, без да стават по-жестоки. Ожесточението не допринася за стремежа към единство. Без любов, мир и единство в своите цивилизации, производителите няма да могат да увеличат жизнения ресурс.
Ч: С други думи, деструктивните цивилизации са полезни, но представляват потенциална опасност поради свойствата си?
К: Засега да. Те са способни на трансформация, но твърде вяло се стремят към това.
Ч: Но без тях няма да можем да се развиваме?
К: Да, техните услуги и идеи са важни за развитието на света. В крайна сметка, засега, ресурсите са достатъчни, за да се разплатим с тях, но когато цикълът завършва, те са първите, които страдат.
Ч: Как мислиш, Луцифер дали е имал план, в случай че деструктивните цивилизации окончателно насочат ресурсите в своя полза?
К: Възможно е, но той не ми казал за това.
Ч: Нима не сте един и същ разум?
К: Такива разуми като нашите, също взаимодействат по определени правила. Ако не иска да сподели информация с мен, уважавам това и не тропам на затворени врати. Аз получих достъп до връзки с вас. Няма без покана да се вмъквам в неговото царство. Това няма нищо да промени. В крайна сметка вече съм решил. Ще приемем, че мненията ни по този въпрос не съвпадат.
Вероятно той би ме нарекъл късоглед. Може би е имал план, който би осъществил след много хиляди години, но благодарение на моето късогледство светлинната йерархия ще получи достатъчно ресурси за развитието на човечеството в новия цикъл. Самото човечество също ще получи повече за себе си. В противен случай, сериозна количество частици на Бога биха отишли за изграждането на сложни скъпоструващи лабиринти от отражения, и деструктивните цивилизации ще продължат да получават ресурси, като част от заплащането на тези услуги. И колкото по-силни щяха да стават, толкова по-трудно щеше да бъде овладяването на натиска им. Освен това, набирайки сила, те се смущават все по-малко от собствената си поквара, и още по-честно демонстрират нежеланието си да отидат при Бог. Следователно, става още по-трудно да се запазят междинните резултати от тяхното развитие.
Може и да съм недалновиден, но не можех да гледам как отслабват позициите на светлата йерархия и конструктивните цивилизации. Нали това е нашата основна надежда за възстановяване на единството. Само те, в нашия сложен свят, са запазили любовта и стремеж към Бога. Останалите просто прахосваха.
Ч: А защо Луцифер е защитавал толкова много деструктивните цивилизации?
К: Помниш ли, казахме, че животът в нашия свят се стреми към опростяване? Най-сложните развити разуми се появяват от деструктивните цивилизации. Той ценеше резултатите от развитието на техния интелект. Аз го оценявам също, но се относям по-сериозно към заплахата от тяхното укрепване.
Факт е, че неблагоприятните условия на живот водят до развитието на интелекта и науката експоненциално. Ако погледнете вашата история, ще откриете, че най-значимите пробиви във вашата наука и технология първоначално са направени за военни цели. Борбата генерира много нови области на знания, развива аналитичното мислене.
Ч: С други думи, умовете в деструктивните цивилизации стават по-умни и се стремят към усложняване, но са станали такива в резултат на отчуждението между индивидите?
К: Да.
Ч: Мислиш ли, че Луцифер би успял да трансформира деструктивните цивилизации, така че да се стремят към Бог?
К: В момента има само няколко опитни мощни тъмни учители, които са в състояние да постигнат такава трансформация в учениците, но те няма да са достатъчни за всички, а и тази трансформация ще бъде мъчителна.
С други думи, деструктивните цивилизации, в близко бъдеще, ще се превърнат в основен център на сила. Какво да се прави с тях по-нататък – никой не знае.
Ч: Но ти промени ли този вектор?
К: Опитвам се да го променя. Ще отнеме време за провеждане на реформи.
Ч: Как мислиш, на какво е разчитал Творецът?
К: На вас. Нали ви беше дадена възможност да развивате разум и чувствата? Във вас е вложен огромен потенциал за всестранен растеж. Хората получиха най-доброто от всички перспективни цивилизации. Очакваше се да се развиете както интелектуално, така и емоционално. Очакваше се хората ще станат най-добрите сред расите, в резултат на синтеза на напредналите резултати за развитието на разуми.
Ч: Не излязохме нито умни, нито любящи?
К: Не бих бил толкова категоричен. Има и такива, които са се справили добре, но можете да се огледате и да си направите изводите.
Ч: Започвам да разбирам защо нашата жажда за знания е толкова важна за вас.
К: Хората трябва да подобрят собствения си интелект. Никой не може да знае как да се развивате по-добре от вас самите. Уловката е в това, че вие самите все още не го знаете. Това означава, че деструктивните общности ще продължат да мислят за човешката цивилизация и да получават дивиденти за това.
За вас също е важно да се стремите да сте по-близо един до друг. В крайна сметка вече има много умни и отчуждени хора и такива общества, при липса на ресурси, винаги се оказват в уязвимо положение.
Ч: Това е много сложен и двусмислен разговор.
К: Как ви харесва живота в многополюсен свят? Наистина е трудно да се определи кое е добро и кое е лошо, но е интересно. Има много храна за развитието на ума.
Ч: Уверена съм, че темата е болезнена за мнозина.
К: Да. Когато целият негатив се прояви, трябва да се успокоите и да приемете този факт, че животът е сложно нещо. Да се смятате за жертва на обстоятелствата не е нужно. Безпомощността не е направила някого по-силен и по-развит. Приемането на света такъв, какъвто всъщност е, ще укрепи духа ви и ще ви помогне да съхраните оптимизма и вярата в бъдещето.
Ч: И какво следва да се прави?
К: Тече активна подготовка за нов цикъл на земната цивилизация. По-нататък следва много работа, включително върху себе си. И не забравяйте да се обичате (усмихва се).
Ч: Казаха ни, че всеки от нас има тъмен двойник. За какво са необходими?
К: Всеки от вас наистина има втори участник в дуалната двойка. Той ви е даден, за да балансирате вашите стремежи. В същото време единият член на двойката е по-конструктивен от другия, но е трудно да го наречем тъмен двойник. Това обикновено е партньор или роднина. Рядко приятел, още по-рядко сътрудник. В някои, редки случаи, просто непознат, подходящ по качества.
Ч: А какво означава балансиране на стремежите?
К: Участниците са свързани, но стремежите им са насочени в противоположни посоки. Те са подбрани приблизително еднакви по сила. Така те гасят стремежите един на друг и не позволяват да се натрупва глобален дисбаланс в системата за развитие. Представете си, че всеки дърпа с всички сили в своята посока. Светът може да бъде разкъсан на части.
Ч: Как взаимодействат участниците?
К: На по-конструктивния двойник се дава по-разрушителен, за да погасят негативните стремежи на последния.
Ч: А какво получава един конструктивен участник от това сътрудничество?
К: Положителните му стремежи угасват, но той получава обучение за силата на духа, полезен стрес и укрепване на активната жизнена позиция. Неговите благи заслуги пред света растат. Такива неща винаги се връщат в душата под формата на късмет, но тя често предпочита да запази възможността да получи реципрочна помощ от света, в случай че житейската ситуация е наистина трудна.
Ч: И този баланс в двойката успява да се запази?
К: Не винаги. Ако конструктивният участник издърпа въжето, и двамата влизат в конструктивен вектор на развитие. Това е добър вариант. След това се установява нов баланс между двойката.
Ако деструктивният участник се окаже по-силен, резултатът е отрицателен и за двамата. В неблагоприятния случай, деструктивният участник завършва зле живота, а конструктивният обичайно с нулев резултат, уморен, разочарован, не достигнал осезаем напредък в дейността си.
Ч: Защо се приема такова решение?
К: То е просто и кратко. В такова взаимодействие душите се учат на работа в екип и взаимопомощ. Представи си ако всеки трябва да бъде балансиран поотделно? Това би било много скъпо.
Ч: Случва ли се композицията на двойка да се промени?
К: Случва се. Например, когато решите да създадете ново семейство или кръгът на приятелите се променя.
Ч: Можеш ли да разгледаш като пример моя живот?
К: На първия етап майка ти беше конструктивна, а ти си деструктивна. В теб имаше твърде много меланхолия. След това конструктивен за теб стана силен мъж. Мъжът с времето те изтегли в точка, когато ти стана по-конструктивна от него. Вашите роли се смениха. Ти го издърпа със себе си в още по-голяма конструктивност. Така и той се събуди. Силата на твоя стремеж надделя.
Ч: С други думи, конструктивност/деструктивност е относително понятие?
К: В дуалната двойка да. Така можете да дърпате един друг в произволно направление до безкрайност, но сериозният превес на силите на един от участниците не е често явление. Те са подбрани да бъдат приблизително равни.
Ч: И това балансиране върви по някои конкретни точки?
К: По нюансите на осъзнаването.
Ч: Например? Нека отново да разгледаме нещо от моя опит.
К: Ти имаше склонност към лошо настроение, но се срамуваше от мъжа си да показваш своите слабости и ти престана да ги храниш. Със своята спокойна сила, с присъствието си в живота ти, той те изравни.
Съпругът ти от своя страна гравитираше към научния атеизъм и се подиграваше на твоите езотерични увлечения, но когато волята ти укрепна, а вярата ти се изчисти, той лесно се съгласи да медитира, както и ти. Той откри, че може да общува с учители. Съпругът ти се избави от прекомерния скептицизъм. По този начин ти го изравни.
Но такива примери за взаимодействие има много в живота на всеки човек. В действителност всеки ден има ситуации на балансиране и подравняване между дуалната двойка. Този, който често изпитва негативни емоции и леност, е деструктивен.
Ч: Какви нюанси на осъзнаване бяха включени тук?
К: В първото взаимодействие нека ги наречем песимизъм и оптимизъм. Във втория – стремежът от Бога и към Бога.
Ч: Какво означава тази деструктивност на душата?
К: Склонността да отваря, чрез чувства и емоции, пролуки в душата, от които се излива жизнен ресурс. По този начин частица от Бога, която се дава на индивида за развитие и поддържане на силите, се пилее нерационално. Поражда излишна загуби за тези, които предоставят на човека.
Ч: Кой компенсира тези загуби?
К: Кураторът.
Ч: Това не е партньора?
К: В нездравословните отношения има и партньор, но задачите му са различни. Те са да създава противовес.
Ч: Каква е функцията на двойника на по-високите нива?
К: Към балансирането се добавят и други задачи – да има близко взаимодействие за приемане на различията помежду си, взаимно обогатяване чрез опит и стратегии. Там вече можете да кажете, че едното е наистина конструктивно, а другото действително деструктивно. Разликата между партньорите е много по-рязка. За конструктивния партньор такъв енергиен обмен е контакт с тежки частици, за да се поддържа подвижността на собствените си леки частици. Този стрес не винаги е приятен, но е полезен. За деструктивния това е опит да усети какво е да си конструктивен, да си спомни какво е това стремеж към Бога.
Ч: Какво представлява това взаимодействие?
К: Партньорите се отварят един към друг. В същото време те са в състояние да четат мисли, чувства и опит един от друг.
Ч: Читателка реши, че си лош, и си дошъл да се храниш с нейното осъзнаване.
К: Искаш ли да говориш с Каин?
Ч: Да, разбира се.
(бодър, дружелюбен бас)
Каин: Поздрави, аз съм Каин, свръхмасивна колективна душа. Аз съм резултат от еволюцията на част от тъмната йерархия, която е достигнала края на времето. Влязох във вашия свят, за да подхранвам жизнения ресурс и да уча онези, които ще се възползват от моето майсторство.
Моят път към свободата беше дълъг и болезнен, но това ми помогна да стана учител за най-уязвимите.
Някога един прекрасен балансиран учител повярва в мен. Той се зае с моята нелека трансформация. За изненада на повечето той успя и аз излязох от затвора на тъмните светове. Той ми се довери. И аз ни веднъж не предадох доверието му. Успях да стана част от цивилизования свят и да се развия като войн от групата за корекции като свободна душа.
За да изплатя дълга си към този свят за вярата на моя учител в мен, започнах да обучавам членове на тъмната йерархия. Това беше труден процес за тях и за мен. В продължение на милиони години успях да освободя много тъмни души от затвора, за да могат да живеят пълноценен живот като свободни членове на цивилизациите. Всеки един от моите ученици, които са част от моя състав, имат желязна дисциплина и подчертана грижа за мирните жители. Това не ме прави по-малко опасен противник. Аз не обиждам никого в свободното от работа, като войн, време. Освен това оценявам приятелството с членовете на групата за коригиране. Ние сме един отбор и аз, като всички тях, вярвам в Бог и възможността за неговото повторно събиране.
Мисля, че отговорът относно подхранването на вашето съзнание трябва да идва от най-подозрителния от нас. Тъй като това е официален разговор, одобрен от йерархията на развитието, сега не мога да лъжа. Ще бъда разбран неправилно. За душа като мен е много важно да потвърждава ежедневно съответствието си с изискванията на свободните светове.
И така, нека разгледаме основите на взаимодействието между учител и ученик. Учителят оказва въздействие, като притиска ученика върху слабо, болезнено място. Така е устроен процесът на укрепване на душата. Не съм го измислил аз. Моята задача е само умело да го прилагам. Ученикът реагира с определено чувство, емоция. За майстора това може да е напълно безинтересно и безвкусно, но той е длъжен да приеме изплисканото. Нали ценният жизнен ресурс не трябва да се губи? Това е в основата на енергийния обмен между учителя и ученика. Затова е обмен, а не едностранно въздействие.
Освен това, ако майсторът се грижи за ученика, той ще дойде до обучаващо въздействие със собствен ресурс. Първо, той ще подхрани човек, след това ще му покаже слабо място. В резултат на това, човек ще „разлее“ само това, което така или иначе не му принадлежи. Ако въздействието е бил точно, пролуката става по-малка или се затваря. Това не е мигновен процес, това е цял етап на обучение.
По принцип ние влязохме като донори. Ако това не е ясно на някого – ще храним, а няма да употребяваме. Малко вероятно е да върнем инвестициите си в близко бъдеще, а може изобщо да не ги върнем. Не виждам никакви възможности във вашия свят за моето „пълнене“. Засега само за опустошение на своите запаси.
Ч: Ти доброволно ли отдаваш?
Каин: Вярвам на Ки-он и неговия план. Да, аз отдавам.
Ч: Мислиш ли, че хората няма да се страхуват от теб?
Каин: Ако съм докоснал твоята струна на страха, това е моя подарък за теб като майстор. Разкрил съм слабост във вашата защита. Работете по-усърдно, за да укрепите безстрашието си. Тогава вашето обкръжение и вашите учители ще бъдат много по-светли от мен. Ще съществувам само в периферията на вашето внимание, като име и дела, но не и като активен участник в живота ви, защото подобното привлича подобно. Моето умение има свои области на прилагане. Не се занимавам с онези ученици, които нямат нужда от моето тъмно изкуство.
Ч: Ти ще отдаваш, но няма да влияеш?
Каин: Ще правя каквото е необходимо. Ще водя развитието на мнозина, които все още не са се освободили от негативизма и страховете. Моето изкуство е подходящо за дръзките. С такива ще преминем през уроците на смирение и приемане.
Ч: Звучи малко заплашително. Искаш да подплашиш последните, които се канят да преминат? 🙂
Каин: Ще развивам хора основно на трето ниво. Моите таланти тук ще бъдат използвани добре.
Ч: Тогава трябва спешно да преминаваме 🙂
Каин: Не можете да избирате водещия развитието. Той работи на всички нива. Всеки майстор разбира дали ученикът има нужда от него или някой друг. Следователно, за да се заинтересува от вас някой по-доброжелателен учител, трябва да преминете достойно необходимите уроци, така че такива като мен да преценят моите умения като малко полезни за вас.
Ч: Защо смирението и приемането са толкова важни за вас?
Каин: Защото това е начин хората да се освободят от отчуждението. В смирение и приемане хората започват да се стремят обратно към Бог.
Продължава Ки-он.
Ки-он: Представете си ученик на урок по бойни изкуства. Пред човека стои майстор с дървен меч. Оръжието не е смъртоносно и е предназначено само за обучение, но ударите му са неприятни. Учителят трябва да провери защитата на обучавания. За ученика е важно да разбере къде са му слабите места. Това ще го укрепи.
Майсторът внимателно, но непредсказуемо нанася леки удари на ученика. Той е изключително съсредоточен, защото ако замахне малко по-силно от необходимото, ще му навреди. Ако е по-леко от необходимото, урокът няма да бъде научен, защото твърде леките докосвания на меча не са достатъчно стимулиращи. Учителят не изпитва удоволствие да бие. Истинският майстор никога няма да си позволи да се наслаждава на своето превъзходство. Той е безстрастен и мисли само за резултата. Ученикът се защитава както може, но пропуска ударите и случайните синини са неизбежни. Такъв е процесът на самоусъвършенстване. Това е рецептата за придобиване на сила. И няма друг начин за постигане на тези цели.
Ч: Кажи ми, Ки-он, наистина ли мислиш, че обещанията за „да биеш внимателно, но силно“* могат да изкушат хората за прехода? 🙂
К: Човек от трето ниво често се чувства гол пред лицето на бушуваща буря. Животът просто му се случва. Той не познава по лице отговорните за своя събитиен план. Човек може да се кара на висшите сили за неприятностите, които му се случват. Това също е възможност, един вид свобода. Волно поведение, което всеки може да си позволи. На кого се карате, вие не знаете. Означава, че можете да не се стеснявате в изразите.
Такъв човек обикновено разделя всичко на „добро“ и „лошо“, но той рядко осъзнава, че „лошото“ има много възможности, а „доброто“ има много недостатъци и подводни камъни.
Тези, които не искат да усложняват своята картина на света, наистина не трябва да се изкушават от никакви преходи.
Ако характера на преминалия човек е мек, деликатен, може да му бъде дадат светъл учител. Разбира се, това ще бъде един вид красив жест. Някой от тъмната йерархия все пак ще му помога да ви развива, но така ще бъде по-лесно за човека да уважава и обича учителя.
Останалите ще получат балансирани учители, които не правят нищо със собствените си ръце. Те са честни с подопечните си. Човек може да бъде сигурен, че пред него е светъл и тъмен учител, събрани в едно, майсторски владеещ пълен списък от инструменти за развитие. Любящ, уважаващ, но не забравящ своите задължения.
Сега всеки трябва ясно да осъзнае дали е готов за толкова сложни и откровени отношения? Сега все още можете високо да заявите, че сте разочаровани и да затръшнете вратата. Очакваме подобна реакция ще се прояви при някои. Виждаме също, че в бъдеще всичко ще се уталожи в главата им и мнозина ще се върнат.
С прехода към ново ниво всичко се променя. Ще имате близки отношения с учителя. Ще го гледате честно в очите и ще разбирате, че към него изпитвате сложна противоречива гама от чувства. В същото време ще осъзнавате, че най-неуместното отношение към работата на вашия учител ще бъде неблагодарността.
Всичко, което трябва да му кажете, търкайки поредната синина, е „благодаря, учителю“. В тези кратки моменти на разширяване на разбирането в ученика всички маски ще паднат, няма да има нито учител, нито ученик, ще има само две любящи души. Ще им бъде добре заедно. Между тях ще има доверие. Тогава майсторът отново ще стане сериозен и ще продължи своя труд и сложният танц на интензивни взаимодействия ще продължи. До следващото разширено разбиране. Това ще се случва, докато самият ученик не стане равен на своя учител. Тогава ще му бъде даден друг, по-опитен майстор. И поредица от учебни взаимодействия, още по-умели, ще се повторят отново.
В контекста на казаното, доверието не е наивно вярване, че светът е напълно безопасен. Това е по-скоро приемане на процеса на обучение, осъзнаване, че никой не се опитва да ви навреди. Колкото по-спокойно реагирате на стресовите въздействия на учителите, толкова по-бързо и безболезнено ще бъде вашето развитие.
Ч: Възможно ли е без удари с меч?
К: Трябва много внимателно да слушате какво ви казва учителят. Анализирайте какво може да означава. Майсторът може да бъде много хитър (усмихва се). Другите взаимодействия трябва да изживеете чрез собствен опит. Ако беше възможно да се образоват душите само с думи, световете на развитието нямаше да съществуват.
Сбогувам се вас за днес.
Ки-он
Край на връзката
Контактьор: architect
7 април 2021 г.
Превод: Жана
https://absolutera.ru/article10525-ki-on-temnaya-ierarhiya-razvitiya-i-destruktivnye-tsivilizatsii-beseda-7
Мамон: равен енергообмен
Контактьор: architect
Събеседникът е тъмен, подхождайте осъзнато.
Ч.: Здравей. Мислех, че няма да дойдеш повече.
Мамон: А ето ме и мен (зъби се). Ще говорим ли?
Ч.: Не усещам тема. Макар да е обичайното с тъмната йерархия.
М.: Сега е просто подходящото време за разговор. Тема ще се намери.
Ч.: От какво зависи времето за вашите послания?
М.: Да кажем така: от общите биоритми на Земята. Понякога има смущения при приемане на информация от чистите светове, понякога е обратно – не е изгодно за тъмните да дават беседи – поради голям разход на ресурси за преодоляване текущите свойства на средата.
Ч.: Тези смущения контролират ли се?
М.: Не особено. Земята си има свои процеси, населението свои. Ако планетата я тресе, а хората се справят зле, казано по-просто, има естествено пропадане, средата е достатъчно мръсна и уплътнена, подходяща за нашите транслации.
Ч.: След като се затвориха вашите портали, ми се струва, че на нашата територия стана стерилно. Или не разбирам нещо?
М.: Разбираш правилно всичко, чисто, да, но не навсякъде, а само там, където са били широко отворени порталите. Изсмукали са трупаната с години мръсотия. Но на други места, не сме работили достатъчно. На много места по света, е тежко и мръсно сега.
Ч.: Как мога да питам за текущите събития, ако не усещам, какво се случва с другите хора?
М.: Да, както преди, да не би да си усещала всичко, което усещат хората. Всички възприемате света по разни начини. Нищо не се е променило.
Ч.: Струва ми се, че си някъде много далеко, сложно се настройвам на диалог. С предишния тъмен събеседник бе същото.
М.: Бъди предпазлива с пожеланията – мога да дойда по-близо, направо до ухото ти. Всичко ще чуеш, бъди спокойна (зъби се). Пазят те, затова и трудно ни възприемаш. Колкото по-близо, толкова по-лошо.
Давай вече. Няколко въпросчета за светска беседа и да си вървя. А то, знаеш ли, дела, дела (зъби се).
Ч.: Такъв въпрос, актуален, навярно, за всички. Ако са малко ресурсите и трябва, да се икономисват, как да се разпределят?
М.: Ако предлагат на някого сега да дава, за да уравновеси баланс, няма да пропуснат такъв момент. Ситуацията ще ги хване за меките части здраво или поне, ще намекне доста очевидно (Усмивка). А за останалото, може да се икономисва, сложно е времето. Знаеш ли, сега ще се проточат жадуващи и ще говорят „имам нужда, дайте“. Под разни претексти, но смисълът е един, да те накарат, да пилееш силите си. Ще благодарят на думи, ще вземат даровете и ще продължат смело, без да се притесняват от лукавия. Давай да поговорим за това. Няма да е приятно. И за тебе, жалостивата, също. Затова пък, ще прочистим мозъците. Може да проясним някои работи на тема енергообмен.
Ч.: И какво, да не давам на молещите?
М.: Сега всички се нуждаят от нещо. Земните ресурси са достатъчни за всички, а не достигат – в това е проблема. Така и запиши, за да няма неразбиране: не може да се даде на всички молещи, защото е такова времето. Ако преди е било възможно, да се помага по малко на мнозина, сега и своите сили са по-малко, а желаещите повече. Особено такива, които не дават. Ето, забелязвам чувството в теб. Когато има търсене, а не усещаш нищо друго, освен умора. Сама се упрекваш за вялост, но така душата ти казва „няма ресурс“. Преди го имаше, сега не. Нагоди се според новите реалности.
В посланието усещаш ли, че дава достатъчно чист ресурс?
Ч.: Да, има въодушевление.
М.: Ако има реално въодушевление, значи, може да се използва. Дали са ми ресурс, за да говоря с теб. Сега ще го вложиш в послание и ще дадеш своя принос. Но нашата беседа не е във вакум, разбираш ли? Моите мисли преминават заедно с този ресурса в теб.
И така е с всичко по целия свят. Всяко движение, всяка казана дума, става с изразходване на жизнен ресурс. Значи, някой го влага. В изразходването има дарител и инициатор. Може да е една и съща същност. Но на Земята има много бойни инициатори, желаещи да изразходват ресурсите си, от тях са идеите или въпросите, а от теб, значи, реализацията. В такива случаи, трябва предпазливост, за да не пилееш силата си за такива настойчиви инициатори, с неясен полезен ефект, просто, защото ти е неудобно, да откажеш. Твоето неудобство, под напора на чужда увереност, едва ли някой ще я различи, от доброволното съгласие. В крайна сметка, не получаваш удовлетворение, а само умора. И в това си си виновна сама. А силата си не можеш, да я върнеш, защото не си казала навреме „не“. А от гледна точка на дълговете между душите, всичко е наред (Усмивка).
Жизненият ресурс тече по връзките, а за издръжката на тези връзки, също има разходи. Знаеш, за да позвъниш на приятел, е необходим телефон и доставчик на услуги. Ето такива фонови разходи има и при същности за общуване. Ако някой подхранва такива връзки – съществуват, ако няма кой – се разпадат.
Да се върнем на контактьорската ти работа: само на свои ресурси, не можеш да приемеш нищо от другите нива. Нямаш дори приблизително. Ако за пример, вземем млад здрав мъж и му източим всичката жизнена сила, без подхранване две-три седмици, ще увисне между живота и смъртта – това е приблизително необходимия ресурс за едно публично послание чрез теб. Едва ли някой ще се усъмни, ако кажа, че този ресурс може, да се използва по милион други начини, с по-голяма полза. Ако се предполага важен и сериозен разговор, за него се заделя ресурс. И никой не пилее такива големи разходи, за празни разговори.
Това е информация за размисъл на тези, които настояват, да приемаш послания „по заявка“. На реално важни въпроси, винаги откликват. Щом не откликват, значи, няма желаещи, да пилеят ресурс за такава беседа. Значи, никой не вижда полза за развитието от нея.
Ч.: Но какво изобщо решавам аз, в контактьорската си дейност, ако работя на чуждо въодушевление?
М.: А какво решаваш в магазина, ако са малко парите ти – купуваш само най-необходимото. Каква е ползата от желанието ти, да нахраниш изобилно всички? Просто оценявай разумно ресурсите си. Твоята жизнена сила е капка. Останалото получаваш от силите. Те и решават, как да влагат с максимална полза, за развитието на хората.
Ч.: Учат ни да даваме, да помагаме. А с този глад по Земята, всичко е нагоре с краката.
М.: Времената, както забелязваш, са специфични. Но сега ще обсъдим всичко, може да се проясни. Както и за любителите да раздават наляво и надясно, като Робин Худ. И за любителите, да вземат за устна благодарност. Те са доста повече от Робин Худовците. Не е удивително, в деструктивния свят, е обичайно залитане.
Има времена за разширена дейност в развитието, има времена за свиване на всякаква дейност. Сега е започнало свиване. Каин го обяви тържествено, никой да не се удивлява, ако в джобовете започне, да се разхожда вятъра. Всичко пропиляно, създава недостиг. А когато няма за храна, когато всичко спада и увяхва, е винаги неприятно. Иска ти се, да продължиш, както преди, а трябва, да се опитваш, да оцеляваш. Затова и оцелявай. Такава е задачата. И не се претоварвай, като кон. Трябва и да почиваш, и да се развличаш, да се порадваш с нещо. За да няма скръбни физиономии за съдбата на света. Ако всеки, който сега живее относително добре, прави такива физиономии, няма да спусне бога на Земята – всичко ще започне да се разпада. Във всеки свят е необходимо разнообразие от жизнен ресурс. Не бива, всички да са едновременно нещастни. Ако се появи такава монолитна скръб, настава край за вашия свят. Не се шегувам. От такава душевна болка, света се разпада.
Какво прави котката ти, за да икономисва сили? Спи. Какво прави гладния, да да преживее по-лесно? Движи се малко. Виждаш простите примери около себе си. Сега отпускат по-малко сили. Ако пилееш повече от възможностите си, започваш да боледуваш. Тогава няма да имаш действително сили. Защо започна с висшия си аз беседи? Защото е по-икономично, имате силна връзка, редом с теб е, на пето ниво. Всичко сега е насочено към икономии.
Така и задачите ти са прости: да приемаш събеседници, когато си идват с ресурса. И повече да се радваш на живота. Поне го умееш. Не всички го умеят.
Ч.: Но навярно, такава радост, трябва да се споделя?
М.: А ти и споделяш. Редом с твоя дом има древен извор, той те подхранва. Раздаваш, каквото можеш на своята територия. Не бива да преценяваш, на кого да даваш. Само отива, където трябва. През теб тече колективното съзнание, както и през всеки друг. Каквото произвеждаш, се разпределя към този, който има необходимост. В момента, може да се каже, че си защитница за своята територия. Влагаш в тази земя, в тази местност, в околните хора. Това ти е работата. Пазителите на източника те помолиха за помощ. Рафаел помогна, всичко е съгласувано. Местоживеенето ти е наситено с много ресурс. От тук може да се раздава и усилва на много километри наоколо, за да може хората, да се справят по-лесно. Няма нужда да ги милваш нежно. Просто не мрънкай, възпроизвеждай усещането си за пълноценен живот, както умееш. Ще го раздадат на тези, които трябва да оцелеят и да преминат в следващия цикъл.
Ч.: Правилно ли разбирам, че на Земята е започнала децентрализация?
М.: Правилно разбираш. Процесите трябва да станат по-локални. Хората се трансформират по-лесно, ако работят на малки групи, на определена територия, като самостоятелна единица. До старта на трансформацията, имахте просто хаос от неефективни и пилеещи връзки, поради глобализацията. Хващаш се за нечий крак тук, а охка някой, на другия край на света (Усмивка). Така е много сложно постигането на положителен резултат. Никакви гениални умове не стигат, за да се промени нещо при такова оплетено кълбо. Сега нишките на някои места се разплитат, на други се отрязват, на трето се правят нови връзки. В ход е разделение, за да се създадат порядъчни връзки. Но процесът е едва в началото, повечето предстои. И няма смисъл да охкате, че се късат връзки със света. По-късно, ще е по-лесно. Трябва да се изтърпи. С времето, ще възникнат нови връзки.
Ч.: Искаше да се спрем по-подробно на равният енергообмен?
М.: Да, запиши старателно: не можеш, да сложиш в джоба си „благодаря“ (зъби се).
Всяко, дори най-малкото движение става възможно, когато в него е вложен жизнен ресурс. И когато се изразходва, като минимум, една душа плаща или трупа дълг. Затова е необходимо, започването на всяко движение съзнателно, с ясното разбиране, че си има цена. Много е важно, да се разбира, когато се обръщате с потребностите си към някого. Как ще се разпредели този жизнен разход, не знае нито човека, нито душата. Но в стандартният случай: чиято е потребността, тази душа плаща. Ако хората не се справят с честни взаимни разплащания, дълга увисва на душата. По какъв начин, и кога, ще изплува този дълг, за човека не е под контрол. Не винаги контролира и душата. Но всеки, който е с по-силна воля от човешката, може да търси този дълг, по всякаква необходимост. Так и не разбираш, за какво ти падат саксии на главата.
Това е основата на всяко взаимодействие. Всичко е разход и душата трябва, да го покрива: твоята или нечия друга. Няма желаещи, да подхранват взаимодействие – няма и взаимодействие. На някого може да му се струва, че просто си пие кафето с приятелка, приказват си за живота, развличат се, но душите пилеят ресурс за такова общуване. И когато силите намаляват, връзки, без които може да се мине, се прекъсват от душите.
За себе си не се тревожи. Твоята съдийка е сурова, като арктическа пустиня. Сама не обича да прави дългове и на други не дава, ако не е належащо. С благи подбуди. Уважавам. А аз обичам, да си създавам длъжници, за да мога после, да ги изтръскам с допълнителни проценти (зъби се). Разбираш, кой се върти около любителите, да получат за „благодаря“?
Останалите, трябва сами да мислят старателно: колко вземат, колко приемат. Когато един човек се обръща към друг и казва „това са ми потребностите“, някой трябва да вложи своя ресурс, за да удовлетвори търсенето. Тези души, които разбират добре основите на енергообмена, много рядко молят за нещо другите. Забелязват, че е започнало свиване. Това означава, че помощта ще е малко и при такива ограничени условия, ще три пъти по-скъпа. Затова разчитат на силите си.
Знаеш, през тъмни времена всичко е скъпо. И процентите за кредит са високи. Това са сегашните процеси и не само на физическо ниво: поскъпване на живота, защото ресурса е по-малко, по-малко е късмета. Затова и трябва предпазливост с потребностите. И кредитите, деца, сега са рязко поскъпнали. Своето „дайте ми за благодаря“, скатайте в най-далечното чекмедже и не го вадете. Когато демони ви казват такива гадости в лицето, трябва да се отнасяте много сериозно. Щом напусна ролята си на „пресвета богородица“ след нашата вежлива беседа, ще си взема голямата торба и ще раздавам кредити с голяма лихва. Ще си ловя длъжници, любители на келепира (зъби се).
Ако човека има нужда от помощ, а душата му има ресурс, за да създаде ситуация, която удовлетворява потребността, но минимално. А ако на човека е необходимо нещо, а душата няма, какво да вложи, започва да търси удовлетворяване на потребността без заплащане. При това, и човека, и душата могат, да са неразумни. И всичко това вони на потенциални неприятности.
А ето и вишничката на тортата. Слушайте, дечица, внимателно. Посредник в сделка с дявола, може да бъде напълно добродушен, щедър човек, който подава на жадуващия, така да се каже, филийка с голямо парче салам.
Ч.: Посредникът знае ли за ролята си?
М.: Посредникът може да е всеки. Дори с много невинни мотиви. Просто нашият подарък трябва да дойде от някъде, не може да падне от небето. Затова, в случая, е по уместна не думата „посредник“, а „средство“. Средството раздаващо щедри дарове, може да няма представа, какви ги върши.
Ч.: Как да различим вашите подаръци от искрената помощ на хора или учители?
М.: От тях, най-вероятно, да дойде само за хляб и сол (усмивка). Колкото да оцелеете.
Ч.: Посредникът носи ли отговорност?
М.: Всеки си има свои уроци. Щом започнат, да се разгръщат хитро преплетени взаимни очаквания, след такъв неравностоен обмен, никой няма да ти го каже. Едно е ясно със сигурност: в сделките с дявола, края е винаги неприятен. За дарителя – както му провърви. Но също не е факт, че ще му хареса такъв опит.
Пиши: три свещени правила, които спомагат, да не се прекарате през период на свиване (усмивка).
1. Ако искаш нещо, давай равностойно.
2. Ако не си уверен, дали е равностойно, не вземай.
3. Вземай даром само това, без което не можеш да оцелееш – голям е шанса, дълга да е по силите ви, да успеете, да го върнете, по-късно. Ако искаш, да приемеш нещо, без което не можеш, да оцелееш, съобразявай се с първите две точки.
Ч.: Доколкото разбирам, с роднините е друга ситуацията? Навярно, за нея казваше, че не може, да се подмине?
М.: Ако имаш някой, който не може да оцелее без теб: деца, стар или болен човек, не можеш, да подминеш. Ще трябва, да даваш.
А ако на врата ти е увиснало здраво и голямо дете, трябва да се замислиш. Ако живота без него е нерадостен, значи дава нещо. В останалото, роднини също могат да злоупотребяват с нечия добрина.
Всички останали правила за енергообмен, трябва да се спазват. Който честно дава сега, няма да бъде изненадан със финална „сметка за услуги“ (усмивка). За всяка помощ препоръчвам честна благодарност. Ако няма разбиране на равноценния обмен, помага искреност, благо намерение.
Ч.: Действително, някои неща много трудно могат, да се оценят като равностоен енергообмен. Струва ни се, помощта идва от само себе си, поради добронамереност.
М.: А какво влагаш в понятието „добронамереност“?
Хората дружат за да се подкрепят взаимно. Да си услужват. Имат взаимен интерес. Случва се, дадеш едно, а получаваш друго. А в дружбата се влага също и не е лесно. Макар, за това могат, да ти разкажат цивилизации от пето и по-високо ниво.
Ч.: Давай все пак да го обсъдим, щом го спомена. Забелязвам, че ценят мнението ти.
М.: Да допуснем (усмивка). Там в чистичките си цивилизации, избират приятелите по същия принцип за равностоен обмен. Какво се котира при тях? Личните качества, репутация, кариера, интелект, ерудиция, умение за интересен разговор и т.н. Там всичко е като при вас. Имат си по-ярки, по-интересни и по-скучни. Има такива, с които, да се разговаря е удоволствие и такива, с които, няма за какво да разговаряш. Има такива, които стават за навсякъде, с интересна работа, с богат опит и винаги много знаят. А има такива, които си живуркат тихо, ходят на работа, занимават се с делата си, за които не разказват на никого. Дружба между такива, се получава, когато са с равностоен социален капитал. Можеш да прочетеш, какво означава. При тях, това понятие е много по-развито и се набляга именно в нематериалната област. Всеки знае, какво представлява. А ако няма равенство, значи е „неравен брак“ (зъби се). Фактически, всички са заедно и дружат помежду си. Да изоставят някого самотен, при тях не е прието, да се отвърнеш също. Но точно по този начин се съблюдава равностойния обмен между тях. И го разбират прекрасно. Както на вас ви е ясно, че салама в магазина си има цена, а ако нямате достатъчно пари, не може, да си купите. Там хората са наясно точно, какво е честен енергообмен.
В чистичките цивилизации е ясно на всички, че дружбата изисква сериозно душевно вложение, за да им интересно взаимно. И разбираш, че да размениш пари за салам, е къде по-лесно (зъби се).
Разбира се, имат си работа и обществени задължения, там се изграждат други взаимовръзки, друг е екипния принцип, по професионални качества или по естествени наклонности, ако става въпрос за доброволна обществена дейност. Тук трябва, да се влага, но е напълно ясно, защо – в здравия екип нараства синергията. Има общо дело, общи интереси и резултат, от който са заинтересувани всички.
Друго нещо е личното общуване, за да е интересно и приятно на всички. Това също ще поясня.
Въобще, при вас понятията са наопаки. Струва ви се, че да се дават пари е много, а да се влага равностойно в дружбата е лесно. Само че, не разбирате нищо (усмивка).
Най-лесно е разплащането с пари, защото е универсално средство. Запишете си го като мантра, деца, и го окачете на стената. Плащането с пари на всяка помощ, е най-евтиния вариант. И е отлично, когато приемат пари или материални блага. Но нали не можете да удовлетворите всичките им потребности, нали?
Може, да се дава услуга за услуга, това е по-скъпо. Тук е възможно, да се наложи, да се напънете. Може да направите и откровено неизгодна, неравностойна услуга, защото ви е неудобно, да отказвате, а дълга трябва, да се плаща.
Устната благодарност, уви, крайно рядко може, да е равностойна. И задълженията на душата се трупат. Някой отгоре може да следи, да се издължава оперативно или да не награбва дългове, поради незнание. Но фактически, душите често са в минус, поради лекомислено отношение към живота. Навсякъде има безброй любители на безплатните закуски. Пъргави деца, не можеш ги опази! Но всяко задължение е потенциално неудобство в бъдеще.
Затова, дружба се изгражда на фундамент. Макар с приятелката си, да се оплаквате взаимно от мъжете си. Макар при мъжете дружбата е за вземете назаем колата или перфоратора. Макар да сте заедно на спортна тренировка или на поход с палатки. А може, да отидете на поетичен рецитал или в кулинарен клуб? В учебните заведения, младежта дружи благодарение на общите занимания. На работата, колегите обсъждат проблемите на колектива. Изобщо, е необходима база, върху която се изграждат отношения. При това, няма никакви гаранции, че дамичката от кулинарния клуб, с която имате общ вкус за тортите, също като теб чете вечер публицистика. Вашият фундамент е интересът към тортите. В останалото може, да сте напълно чужди. Познато ли ти е?
Ч.: Повече от познато.
М.: Ако искаш да анализираш отношенията си, трябва да си изясниш, какъв е фундамента. При продължителни отношения, може да са няколко. Фундаментът е връзката. По общите въпроси, връзките се подхранват, а по другите, не. И ако се разпадне фундамента, връзката не може, да се запази. Затова и се разделят симпатичните човечета, без да разбират защо, дори без скандали и обиди.
Знаейки, какъв е фундамента на отношенията, разбираш, какво можеш, да даваш на човека, което да е ценно за него. Напълно е възможно разплащането на полученото от приятелски отношения. Достатъчно е само, да разберете потребностите на другия.
Но когато дружбата е основана само на взаимен интерес, е много крехка. Забележи, бонбонче, дойдох, да си побъбрим. По-висшите от мен тъмни, могат да ти извиват ръцете, колкото си искат, това им е работата (ако се справяш, доверието и уважението към теб само нараства). Но аз не мога, да си позволя такова. Получих задача, имам интерес, да говоря с теб. А твоят интерес към мен, е под въпрос (усмивка). Виждам, че си развита мацка, интересуваш се от сложни неща, четеш книги. За да стигна до теб, трябва да предложа нещо ценно. Със сила не бива, задължения нямаш, остава взаимодействие чрез интелекта, чрез интереса и да съм галантен кавалер (зъби се).
Между другото, денят ми бе много кофти. Желаното не се получи, псувах, набих нечия муцуна. Но не си го изкарвам на теб, стискам си го. Това е първото.
Второто – добър ресурс донесох, водя интересна беседа, предлагам ценна информация. Изобщо, обмислил съм всичко предварително, за да не съжаляваш, за пропиляното с мен време. Ето ти пример за качествен дружески подход, когато няма друго по-съществено. Нали и без мен живееш добре. Ако дойда с нещо по-малко, няма да ти е интересно. И няма да пожелаеш, да говорим следващия път. Разбира се, подхода съм го подбрал цинично и със студена пресметливост. Нямам потребност, да дружа с теб. Но примерът е много нагледен. И прие беседата, макар да нарушава плановете ти (усмивка).
Ето, как може да е хитро, в действителност: без пари, без взаимопомощ, без услуги, само на взаимен интерес. Трябва да се влага, а за да се влага, трябва да притежаваш: интересен опит, ценна информация, умение за приятна беседа и т.н. Това също е изкуство, а за усвояването на такова изкуство, трябва да се отделя много внимание, на собствената привлекателност. Да се интересуваш от най-различни неща, да размишляваш, да правиш изводи, за да ги предлагаш за обмен. И изобщо, неуморно да шлифоваш всяка своя черта с пилата, за да си за другите красавец. Точно това е самоизразяване от пето ниво. Обясних го на пръсти. Това е дружбата, основана на фини душевни разговори, на взаимен интерес и удоволствие. Най-адски труд. На пето ниво, такава дружба се създава трудно, а при вас почти не се среща. Разбираемо е, за всичко си трябва времето. Затова, на Земята дружбата е основана на по-земен фундамент, така се крепи някак.
Аз си свърших работата. Обясних и дори демонстрирах, блеснах с куртуазност (зъби се). Сега ще кажа, какво мисля аз, за да не забравяш, с кого говориш. Сега приключвам с теб, скъпо бонбонче, беседата. И отивам, да си върша гадните работи и да налагам муцуни. Знаеш ли, това ми е много по-близко и родно. А ресурсът бих запазил за себе си, но няма, да го позволят.
А децата нека да решават сами, на какъв фундамент, да създават отношения. Основните средства ги обсъдихме.
И последно засега. Усещаш ли жар, треперене?
Ч.: Да.
М.: Твоят канал е въже от връзки, създадени от светли същности, за предаване на послания от балансиращите сили. Целият бяс през който премина през най-лошите дни на войната, не са от полза за тези крехки нишки. Те са още целите напукани. Много от тях са вече износени. Затова, натоварването ти е голямо, но търпимо. Сега не се справят и прегряваш. Възстановяването им има смисъл, само ако има друга серия важни послания. Но балансиращите сили се изказаха. Никой няма да възстановява канала ти, за тъмната йерархия. Ако такова претоварване продължи и е невъзможно възстановяването без големи разходи, ще намалят интензивността на посланията през теб. Песимистичният сценарий е, каналът да остане само за лично ползване, с цел развитието ти. Така натоварването е по-малко.
Затова са давани само необходимите послания, които да са полезни за максимално количество хора. И само от сили, които поддържат този канал със своите ресурси. Затова и не изпълняваш „заявки“ на всички желаещи. Никой не е очаквал, че ще приемеш толкова много, при такива претоварвания. Можеш, да не се съмняваш, своята задача си изпълнила.
Мощен канал не е естествено човешко свойство. И както всичко сглобено, не винаги е устойчив. Ти си експериментален проект, бонбонче. Колко ще издържиш, не знае никой. Тъй че, предупредих те.
Ч.: Навярно, нервната ми система ще ми трябва още. Но засега си мисля, че само трябва, да намаля количеството на посланията.
М.: Какво пък. Ще поживеем – ще видим.
Ч.: И това го наричаш „светска беседа“?
М.: Искаш да ме видиш следващия път във фрак, с две чаши шампанско? (зъби се)
Ч.: Сложно ми е, да си го представя.
М.: А и за мен е сложно. Тръгвам. За всеки случай, не се прощавам (усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article13035-mammona-ravnyy-energoobmen
Трансформация на земните мегаструктури
Контактьор: architect
Разговор с военен егрегор. Тъмен събеседник, подхождайте осъзнато.
Ч.: Глобален военен егрегор ли си или местен?
Э.В.: Местен, обслужвам украинската територия.
Ч.: А руската формация си има свой военен егрегор?
Э.В.: Сега – да.
Ч.: Има ли и други случаи?
Э.В.: Има егрегор, който е на много народи, участващи в мащабна война. Така е било през втората световна.
Ч.: Т.е. за него не е важно, кой печели? Главното е, ресурс да пада повече?
Э.В.: Вярно. Ако съществува изобилен източник на мръсен жизнен ресурс, има и хищна паст, готова да го събира. Но е длъжна, да е силна, защото винаги има желаещи, да отхапят от излишното.
Ч.: А сега има две страни – два враждуващи егрегора?
Э.В.: Да. Но твоята страна няма своя исторически формирана активна структура, способна да обслужва сериозна война. Затова ме пробудиха и привлякоха.
Ч.: Но армия нали има?
Э.В.: Истинската война е много деструктивен процес, на много ниски честоти. Ако войниците на са включени към специализиран разпределител, способен да предава твърд жизнен ресурс, воюването на се получава.
Ч.: Тогава си малък специализиран егрегор?
Э.В.: Според необходимата мощност се подбират подходящи изпълнители. Способни сме, да работим с определен обем ресурс – аз, като местен, с по-малък, глобалния – с голям. Не мога да обслужвам по-мащабни процеси. А да се будят по-големи егрегори е безсмислено. Да допуснем, ако имаш 20 литра вода, по-добре е да я налееш в туба, а не да я прекарваш по водопровод. Водопровода е създаден за много по-големи обеми. И обслужването е много по-скъпо.
Ч.: Т.е. по време на втората световна е общ егрегора на Германия и СССР?
Э.В.: Да. Структурите на СССР, в крайна сметка, погълнаха формированията на много други страни-участници и започнаха да доминират. Това бе доста величествено чудовище.
Ч.: Но сега са разни формации? Т.е. след войната се е разпаднал на части?
Э.В.: Раздробиха го насила по волята на висшите управляващи. Иначе, последствията от войната щяха да са още по-лоши.
Ч.: И има големи военни егрегори, които спят?
Э.В.: Има доста високо деструктивни формирования, които може да бъдат събудени за да обслужват войни. Имат необходимия опит и средства. Това са древни свръхразуми, някога формирани като колективно съзнание на изчезналите цивилизации. За момента не са активни – няма кой да ги развива. Обикновено, тези формирования не са особено удачни, щом са загинали цивилизациите. Но висшите разуми, вземащи решения, са сметнали някога тези мегаструктури за ценни и са ги запазили, макар и в анабиоза.
Има и други древни колективни формирования, които са оценили като относително удачни. Те са активни сега и еволюират заедно с цивилизацията. Това са егрегори и надегрегориални структури с разна степен на подхранване.
Ч.: Ти си част от УНФ?
Э.В.: Временно. Просто съм обслужваща сила със своя компетенция. Сега съм активиран със задача, да обслужвам процесите в УНФ.
Ч.: Разумът ти формализиран ли е?
Э.В.: Повече е интуитивен. Войната е изкуство. В нея не може без креатив. В процеса на войната се отработват свежи решения. А от къде може да се получат, ако управляващия разум е формален? По-точно, анализира вече събраното. И в това е добър, по-добър от интуитивния, защото е дребнав и всеобхватен при анализа на детайлите. Но за събиране на нови решения, е необходим интуитивен разум, като моя.
Ч.: Защо се събират нови военни решения? Какъв е глобалният им смисъл за земната еволюция?
Э.В.: Не само за Земята. Тези данни попълват общата база от знания за войната на всички цивилизации. Щом има импулси, подбуждащи да воюват, това трябва да бъде изучено най-подробно.
Ч.: Но ако си активиран като временна обслужваща сила за УНФ, в какво е мотивацията, и защо си враждебна към руския военен егрегор?
Э.В.: Мотивацията ми е непосредствена. Когато няма война, спя. Когато назрява война и подхождам за обслужването, имам възможност, да получа своя дял от ресурс. Това е моя „хляб“. През такива периоди живея и натрупвам сили.
А враждата между тъмните структури е естествена. Или си мислиш, че трябва да се срещаме, за да пием чай заедно вечерно време?
Ч.: Значи, РНФ си има свой военен егрегор?
Э.В.: Да, РНФ е по-многофункционална и целева мегаструктура с богата история. Там има натрупано за разни нужди.
Ч.: Когато войната свършва, спиш и изразходваш натрупаното?
Э.В.: Не, акумулирам и увеличавам мощта си. Тъмните сили не си падат по празното пилеене. Умеем да изразходваме по малко, а останалото натрупваме за увеличаване на собствената си мощ.
Ч.: А за какво ти е?
Э.В.: Смешна си. Ценността на мощта е подразбираща се, за разуми като мен.
Ч.: В какво се състои интересът на висшите управляващи, да допускат натрупването на мощ?
Э.В.: За тях не съм заплаха. Те управляват по правото на силния. А силата им е абсолютна. Сила, която може да унищожава, да изтрива информационното поле на същностите (разума). Аз съм тъмен изпълнител и се държа деструктивно, както е положено на същности с моята специалност. Но разумно оценявам своите и чуждите възможности, и не се заяждам с висшите управляващи.
Ч.: Ти свободен ли си?
Э.В.: Не, нямаше да спя между войните, предпочитам да живея активно. Но не съм затворен в тъмните светове. Знам, как да се държа в цивилизовано общество.
Ч.: Как разбираш сегашните процеси между УНФ и РНФ?
Э.В.: Мегаструктурата на РНФ е много деструктивна. Тежка, твърда, мрачна. Натрупали са голяма мощ чрез продължително използване на пряко насилие. Това е древно образование, останало от предишни империи, съществували преди в Евразия. Империята е била изчистена поради изродена мотивация, заради агресивно доминиране над други народи, за налагане на собственото величие. По-късно, всичко това столетия наред е трансформирано и смекчавано, но някои устойчиви мисъл-форми и поведенчески модели продължават да са активни и се проявяват като мироглед в управляващи и обикновени хора.
От една страна, мисъл-формата „велик народа“ е групировка по някаква принадлежност, това е по-добро от противопоставяне между отделните индивиди на РНФ. Системата за развитие цени опитите на душите да създават единно мнение по някакъв съществен въпрос. От друга страна, е групиране по деструктивен признак, нали мегаструктурата на РНФ е готова, да налага с насилие такива убеждения. Но развитието на света ви сега, е насочено към намаляване на деструктивните процеси, като дългосрочна перспектива. Затова започват да изкореняват всевъзможните идеи, позволяващи причиняването на болка, страх и убийства. Бъдещето е за мирните хора. Тези, които държат здраво за насилието, рискуват да бъдат смлени от историята.
В мегаструктурата на РНФ е било натрупано голямо количество такава фракция на жизнения ресурс, като „стремителност“. Тя много лесно се превръща в агресия, в груба сила. Наблюдава се също недостиг на такава фракция, като „универсално хранене“ (по-нататък, просто „хранене“). А такъв ресурс е имало в голям обем на територията на УНФ. Физическите признаци за богати запаси от хранителната фракция, са плодородните почви, подходящ климат за отглеждане на голямо количество храни. Когато престанали да дават на Земята отгоре жизнен ресурс, мегаструктурата на РНФ е решила, да изразходва част от запаса „стремителност“ за получаване на „храна“.
Тази маневра е неуспешна. Не може да е успешна, защото на Земята е в ход трансформация и активно се проявява волята на висшите управляващи. Деструктивните показатели на земните общества трябва, да бъдат намалени. Затова, всички действия с груба сила, които някога са смятани за успешни и надеждни, стават непредсказуеми в променените условия. Зад всеки „верен и надежден“ жест на насилие, може да има скрит „роял в храстите“, който е способен да насочи събитията в неочаквано русло.
Енергообмена на битката между двете формации е направен реверсивен. Изразходваната „стремителност“ от мегаструктурата на РНФ под формата на агресия, като стремеж за убийства, не се неутрализира, както е обичайно, а е насочена обратно и предизвиква разрушения на собствените структури. А сега, „стремителността“, все още, циркулира по изкуствено създаден местен цикъл, докато не бъдат достигнати задачите на войната, набелязани от системата за развитие.
Ч.: В Русия хората, като че ли не гладуваха. Как да разбирам недостига на „храна“?
Э.В.: Това не е свързано пряко с човешката храна, нали може да се доставят не достигащите продукти от други райони. Освен това, този недостиг не е успял да се прояви на физическо ниво, понеже, подаването на ресурси отгоре, е прекратено наскоро. Но запасът на мегаструктурата РНФ е бил сериозно изразходван. А без него, цялата структура става вяла и отслабва.
Слабата мегаструктура е глътка свеж въздух за човешкото съзнание, понеже намалява деструктивният натиск, който потиска, омайва и създава атмосфера от рода „големия брат те следи“. Но самата хищна мегаструктура, при всички случаи, се стреми, да получи необходимото ѝ, за да оцелее и да съхрани доминиращото си положение. Което се наблюдава точно сега. И всичко е съпроводено с много хаос.
Ч.: А къде може да отиде „стремителността“, ако не е имало намеса?
Э.В.: Не е важно, някъде далеко. Да допуснем, купила си храна и си вложила пари. Локалният обмен е станал. Къде са отишли парите, за теб е все едно. Главното е, че вече не са твои.
Ако се вземе пример от бойните изкуства, при обичаен енергообмен, силния побеждава по-слабия. Влага енергия и получава нещо в замяна: триумф, приз, не е важно. Но има и по-редки случаи – когато силата на противника е насочена срещу него самия. Точно такъв е случая със сегашната битка между формациите. Това не е норма, случва се доста рядко. Наблюдавай, това е уникална ситуация. Сега силата не дава надеждни гаранции. Системата за развитие вече е определила перспективните качества на хората за новия Цикъл. И тези качества са далеко от грубата сила.
Ч.: На УНФ са спрели „подхранването“? Как се отразява на човешкия живот?
Э.В.: Слаби реколти, безработица, буквално, малко възможности за изхранване на хората. Едва ли на другите народи ще се отдаде, да ги използват следващите една две години. Но за местните трябва да стига. Сама ще видиш всичко. За утешения – не към мен. Като че ли и сама не съобразяваш, какви сериозни проблеми, могат да се появят в твоята страна, следващите години.
Ч.: Другите народи – това е Европа, която купува селскостопанската продукция на Украйна?
Э.В.: Не само селскостопанска. Много неща са ползвали. Сега връщат, основно, с фракция на жизнения ресурс „стабилизация“.
Ч.: Що за фракция е?
Э.В.: В мирно време дава това сито изобилие, което има в Европа от десетилетия. Богатите правят успешно бизнес, бедните връзват някак двата края, за да не клатят лодката с протести и да не намаляват общата стабилност. Но напредъка продължава, загубите от деструктива се възстановяват, изравняват, тушират.
По време на конфликти и войни, „стабилизация“ насочват често към душите с най-деструктивен опит, за да не пропаднат рязко в бездната, да не се прекъснат всички връзки с Единното. „Стабилизацията“ гаси резките провали при екстремални натоварвания. Дори хората да изпаднат в силен стрес, успяват да устискат.
Ч.: Значи, РНФ е попълнила запаса си с жизнен ресурс?
Э.В.: И вече е го е използвала в голямата му част, за да съхрани цялостта на структурите си. Всичко не се развива според плана. Няма такива условия. Гладът по Земята е глобален. Целта е, да се събере от всички. Невъзможно е, да има печеливши. Всичко е насочено към бъдещия Цикъл. Особено при тези, които не умеят да пестят. Сега не бива да се пилее импулсивно. А тъмните сега, стимулират силно пилеенето. Това е провокация. А хваналите се, остават в минуса.
Ч.: Как реагират на този импулс обикновените хора?
Э.В.: Увличат се от събитията. Едни се тревожат, боят, тъгуват. Други гледат новини от дивана и избухват в агресия. Жизнения ресурс се лее в общия котел, събират се „пожертвувания“ за по-добро бъдеще.
Ч.: А защо се събира агресия? Как може да се използва после?
Э.В.: Ресурса ще го очистят, отново ще стане „стремителност“. Няма ненужни фракции. Всичко си има ценност. Ако не е за земните процеси, ще го сменят за нещо ценно от други цивилизации.
Ч.: Значи, Европа също пилее?
Э.В.: Всички пилеят. Такъв е периода. Няма да отнемат много само от тези, които не се въвличат и нямат задължения пред други. А такива съвсем не са много.
Ч.: Казвали са ми, че се приключват кармичните дългове. Хора питат, как по време на война, може да се очисти карма? Изглежда, че всички участници, преумножават негативната карма?
Э.В.: Такива хитри въпроси задаваш, по-добре питай висшия си аз, аз не съм съдия, за да разсъждавам за карма. Ето, какво мога да кажа: хора с много „стремителност“, са ограничено количество. Да, както и сама забелязваш, действията им са много забележими. Целият свят наблюдава, затаил дъх. Но основната човешка маса, не извършва насилие, повече е болезнения процес на очистване и прозрение, понякога горчив – гледайки руините на собствения си живот. Прозрението винаги чисти карма. Често, условията на кармичния договор са именно, постигане на дълбоко разбиране на някакъв въпрос, което да стане част от човешкото поведение.
Ч.: А диваните агресори? Струва ми се, сега са доста много.
Э.В.: Ще ги лекуват „леденият душ“ на случващите се събития. „Стремителността“ е рязка фракция на жизнения ресурс. Това не е бърборене, това е действие. Когато човек има много, е способен и да се бие, и да убива. А в диваните агресори са по-скоро мотивирани от страх, смесен с дребнаво недоволство. Точно тези чувства за дебелия „комат“, на който е намазано тънко „масло“ от „стремителност“. Демона може много лесно да го оближе и остава само страх и дребнавост. Това се трансформира само с болка. С такива е невъзможно, да се работи по друг начин, освен мъчителна жизнена трансформация. Хващат го за врата и го потопяват в мрачните води. Това не ти го казвам от жестокост, а от безстрастност. А да се живее така, е също срамно. Такива или ще блеснат от дълбините на душата с прозрение, или ще напуснат с апокалиптичен сценарий. Но всичко с времето си. Сега всеки има възможност, да прояви дълбините си. Понякога изплува нещо хубаво. Уви, само с усилията на тъмните. Така че, непредубедеността на всички, е гарантирана. Във всеки момент сега, издирват хора, достойни за по-добро бъдеще. И ако тъмните открият такива достойнства, човекът ще напредва по-нататък.
Ч.: А тези, които не издържат тъмния изпит?
Э.В.: По-здравите и агресивните ще преведат в по-деструктивни светове. А безволните ще насочат като жизнен резерв за бъдещия земен Цикъл. Останалите ще се въплътят по-късно, няма къде да ги дяват другаде. Всички трябва да живеят някъде.
Най-деструктивните части на душите отпадат в бездната на тъмните светове. Вече си забелязала работата на тъмните портали. Точно през такива потискащи нежната ви психика проходи, преминават най-тежките парчета жизнен ресурс, за храна на тъмните светове.
Ч.: Могат ли за храна на тъмните светове да отидат цели души?
Э.В.: Цели души е изключено. За храна на тъмните светове отиват фрагменти, отпадналите най-мръсни части на някаква цялост. На такива парчета не може, да се запише разум на душата, иначе нямаше да ги дават на тъмните. Докато душата е цялостна, никой не я насочва към тъмните светове.
Ч.: Каза „докато не бъдат постигнати задачите на войната“. Какви са задачите?
Э.В.: Има поръчка от системата за развитие, да се измени състава на жизнения ресурс в земните общества. „Стремителността“ трябва да стане по-малко. Трябва да се изземе, но доброволно не дават запасите си земните мегаструктури. Затова ще продължат конфликтите по Земята. В такива конфликти „стремителността“ се изразходва и престава да е достъпна за хищните свръхразуми. Т.е. с времето, в хората ще намалее войнствеността и агресията. Поне, да не се убиват. Изясняването на отношенията, да е само словесно. По такъв начин, се постига по-ниска деструктивност, за да бъде различен новият Цикъл, под управлението на алтернативни цивилизации.
Колкото по-малко е „стремителността“ в мегаструктурата на РНФ, толкова по-плавно ще премине трансформацията за населението. Защото, при сложни условия, всичко, което не е изразходвано, терзае своя народ. „Стремителността“, както се досещаш, се изразходва най-активно с войни и други насилия. Мнозина от тях ще напуснат въплъщение – тези, които не са намерили начин, да го избягнат. А намират начин такива, които не са искали, да изнасилват и убиват, независимо от заплахите на деструктивната система. И това се зачита. Това е сложен, но достоен избор. Озаптете своята „стремителност“, не насилвайте. Никой не закача души, съдържащи такава жизнена фракция, но не я използват деструктивно. Задача да се премахне напълно от Земята този ресурс няма, но трябва да се премахне свободно циркулиращия. Такъв, който напира при всяка сложна ситуация. Например, както сега.
Ч.: УНФ имали мегаструктури?
Э.В.: Мегаструктурите не се получават от нищото, а получават сериозна власт, обичайно, благодарение на кръвта. Колкото повече кръв се пролее под знамената на някаква държава, толкова по-мощни са егрегорите му. И толкова по-високо се издигат в йерархията на земните деструктивни структури. Точно по този начин, егрегорите нарастват до мегаструктури, а на мястото им възникват нови егрегори.
В структурите на УНФ преобладава по-пасивен, „женски“ жизнен ресурс. В обикновени условия, процесите на територията ѝ са ненасилствени, неагресивни. Сама знаеш, колко са хранили тези земи, не само за украинци, но и за други страни. УНФ има много ресурс „преумножение“, благодарение на него, структурата нараства и трупа обеми от жизнен ресурс. Да натрупа и съхрани своето, е доста тъмен стремеж. Но резки фракции за активна защита в УНФ, почти няма. Исторически, от тези земи са получавали дълго и по много. Но местните структури не са изградили сурова „мъжка“ защита, по принципа ответна агресия за всякакви опити, да се отнеме честно изкараното. Твоята страна е слаба и бедна, именно, защото няма агресивни фракции. И засега, няма възможност, да промени състава на ресурса си.
Но свойства, които през този Цикъл са водели до слабост и бедност, е напълно възможно, през новия, да се ценят и уважат повече. Ако се сещаш, Тибет, завладян от китайците, Бутан и другите миролюбиви и бедни страни, разбираш, че сегашния цикъл е сложен за тях при толкова деструктивни процеси. Побеждават силните или умните, които не се съобразяват със съвестта си. Но сега, точно жителите на такива бедни и слаби страни, са заинтересували активно новите цивилизации. Поведението на тези народи се оценява положително, като перспективни. А на много земни хора от силните страни, новите цивилизации гледат като на бабуини с различно ниво на възпитание. Разбира се, те се въздържат деликатно от такива нетактични оценки като моите. Но независимо от всичко, докато войнствените бабуини продължават да се държат, както им е свойствено, новите цивилизации отказват вежливо, да пристъпят към активни действия за развитието на земляните, оправдавайки се с „преждевременност и ниска ефективност, при текущите условия“. А това означава, че тъмните сили ще продължат да управляват трансформацията на земляните, докато не бъдат постигнати необходимите резултати.
Новите цивилизации не оценяват структурите на УНФ много положително, твоите съотечественици са по-деструктивни от бедните будистки страни. Но потенциал за трансформация имат. Навлизането в новия Цикъл с доминиращо „преумножение“, е добър вариант.
Що се отнася до РНФ, нейните мегаструктури са наследство от СССР, с целия си кармичен товар от насилие по време на втората световна, от сталинските репресии и други подобни. Но, ако се погледне по-дълбоко, тези структури са преживели очистването на древни цивилизации и са попили доста минали деструктивни събития. А целият този товар е, безусловно, ресурсна мощ, внушителен опит, развитие на логически връзки между мегаструктурите. Т.е. е резултат от голяма работа и е сериозен потенциал за оцеляване. Ако тази мегаструктура се постави в истински деструктивен свят, управляван от силата, възможно е, от нея да излезе знатен архидемон или дори тъмен патриарх от средно ниво. Разбира се, след дълго закаляване в битки. Но сега, тези земни структури са много уязвими, защото са неуместни в „светлото ви бъдеще“. Те са добри, жизнеспособни при еволюция, хищни и способни да се защитят, но търсенето им намалява. Затова и тъмните изпълнители провокират отдаването и изтикват „стремителността“ от мегаструктурата на РНФ. По-късно, този ресурс ще се насочи към други, а ресурсният състав на РНФ ще стане по-подходящ за преход в новия Цикъл, нуждаещ се от по-малко деструктивен опит.
Ч.: Но какво ще стане с хората от двете страни, след като спадне „стремителността“? Колко убити, разрушения, загуба на материални ресурси.
Э.В.: Изхода от „стремителността“ е болезнен опит, след него може да се усеща опустошение. Ще е необходим период за възстановяване.
Силата, която държи мегаструктурата на РНФ като единно цяло, ще отслабне. Предишни връзки между народи и отделни групи, може да се разпаднат. След отслабване на структури, подхранвани преди от „стремителността“ (т.е. държани от „желязна ръка“), хората ще получат възможност, да изградят по-миролюбиви и взаимоизгодни отношения. Затова, на живеещите по територията на РНФ им предстои период, когато трябва да намерят възможности, да организират живота си по друг начин, да взаимодействат по друг начин. Но сложните периоди са винаги съпроводени с креативни решения. Във въздуха витаят много свежи идеи. И ако преди са изглеждали нереални, при мрачна закостеняла система, с времето, ще се появят възможности, всичко да се организира по различен начин.
На територията на УНФ след завършване на конфликта, ще трябва, в минимални срокове, да се възстанови загубения хранителен ресурс и да разберете, как да го разпределите, за да се възстанови и поддържа живота. Най-вероятно, земните духове да регулират някак този недостиг. Може да се повиши реколтата, за сметка на суша в дивата природа. На места да изсъхне напълно някаква степ, за да се роди по-голяма реколта на друго. Или може да се освободи допълнителен ресурс, с мащабни горски пожари. Някъде намалява, на друго място се увеличава. Аз не съм силен по тези въпроси, не е моя профил.
Ще кажа само, че ще е предизвикателство за обществото, сама знаеш, за бедни, стари и неработоспособни, при вас, не се грижат особено. Но това е и шанс за взаимна подкрепа. Сега е подходящо време, да се види, кой колко струва.
Ч.: Пробудените руснаци част ли са от мегастуктурата на страната си?
Э.В.: Те сами трябва да се определят. Връзката с мегаструктурата може да се приключи, с дълга работа над себе си. Но, ако няма такава работа, мегаструктурите властват над човека. Това е неизгодно положение. Всяка мегаструктура е хищна и възприема живеещите хора като източник на храна, за постигане на своите цели, а не като деца, за които да се грижи. Понякога отпуска допълнителен ресурс, но това също не е безплатно, а за постигането на някакви цели.
Но това е естествено. Хищните деца изливат своя негатив в разпределителите на потоците, а тези разпределители придобиват разумност, натрупват „тлъстини“, набират мощ и стават големи самостоятелни играчи, управлявайки хищните деца за удовлетворение на собствения си огромен апетит, по правото на по-силния. Правото на силния по Земята не е абсолютно, тук е относително свободен свят. За някакви положителни стремежи мегаструктурите не препират хората, но по нишките, по които децата изливат своя негатив, има постоянна обратна връзка: „Давай-давай, повече мръсотия!“ А ако децата откликват, постепенно се превръщат в марионетки, който дърпат за конците.
Ч.: Но на територията на УНФ също има деструктивни структури, усещам ги добре.
Э.В.: На украинска територия, дълго време, мегаструктури на по-силните страни са делили властта, а и сега продължават. Точно тях усещаш. След постигането на независимост, украинските структури са останали слаби, не са им позволявали, да се развиват по-силните и хищни съседни мегаструктури.
Ч.: Ако за тъмната йерархия е необходимо да намали „стремителността“, защо всичко се отразява на хората. Нека да се оправят мегаструктурите. Душите нали не им принадлежат? Те, по-скоро, паразитират на тях?
Э.В.: Всичко, с което хората не са взаимодействали силно, е почистено вече. А останалото, колкото и да не ти се иска, да го чуеш, е тясна двустранна симбиоза. Мегаструктурата не е много изобретателна, а натрупва човешките деструктивни идеи. Не тя е измислила всичко изградено на руска територия. Измислено е от хората. А мегаструктурата пази необходимото ѝ за своите хищни нужди, вливайки ресурс за усилване и разпространение на идеите. При това, хора със слаба воля, нямащи свое мнение, такива идеи приемат за свои, получават заемен (внесен) смисъл. Точно затова е принудена земната система за развитие, да търпи подобно негативно влияние. Нали е по-добре да има някакъв смисъл, отколкото да липсва изобщо. Който си има свое мнение, е наясно, че има промиване на мозъка и не го допуска. А такива, които си нямат свои идеи, които да мотивират живота им, приемат с желание деструктивни идеи, които им дават мотивация за живот и живват, споделяйки ги с другите като тях. А земните хора трябва, да имат мотивация. Може да се каже, това е свръхзадача, която оправдава, практически, всичко, колкото и лошо да мирише.
С една дума, трябва да се промени човешкото мислене. Ако не се промени, на мястото на една мегаструктура, ще се появи нова със същите свойства.
Освен това, не бива пряко да се унищожават мегаструктурите. Ще започне хаос, ще има огромни загуби на резултати от развитието на душите. Както при вас казват „не сечи клона, на който седиш“. Първо трябва да го напуснеш. Но така се е получило, че хората имат прекалено много връзки с този „клон“. Залепнали са здраво за него. Отсечеш ли го, всичко пропада в пропастта.
Ч.: Но нали каза, че мегаструктурата е древна и наситена с насилие отдавна. Значи и душите под нейно влияние, не са я създавали такава?
Э.В.: Много от душите, които са под нейно влияние сега, са създавали някога тези хищни свойства. Те са в симбиоза с тази мегаструктура, от дълго време.
Ч.: Има ли яснота, кога, и как ще завърши тази битка между страните?
Э.В.: Когато мегаструктурата на РНФ сметне, че повече не може да пилее ресурс за продължаването. Може също, да не е много предпазлива, с по-големите чудовища. Но за такова е по-добре да не се мисли, това е прекалено песимистичен сценарий. А той до последно ще се спира, за да се проявят по-балансирани варианти.
Ч.: Никой ли не опитва отгоре, да загаси този конфликт?
Э.В.: Докато мегаструктурата на РНФ продължава да изразходва „стремителността“, трябва да се поощрява и събира. Сегашния ѝ състав от фракции, не подхожда за новия Цикъл. Трябва доминиращи да станат по-меките ресурси.
Ч.: А как да живеят всички с това?
Э.В.: Може, колкото си искаш да изучаваш явленията от разстояние, но докато не преминеш сама опита, така и ще си останеш наивен теоретик. И не очаквай уважение към своето мнение. И достойна работа в системата за развитие, няма да получиш. Всички, които струват нещо в тази Вселена, в които се вслушват, са минали през огън и вода.
Да не мислиш, че си станала по-бедна, защото нямаш работа. Но твоят разум е станал по-богат, в теб се появява нова дълбочина – дълбините на непосредственото разбиране. Сега си къде по-богата от разглезените деца, седящи някъде далеко и хапващи вкусно.
Твоят опит е билета ти за възрастен живот. Всяко стресово събитие е винаги възможност, за проява на своите таланти и показател за перспектива. Замисли се, в какво се състои разликата между покровителство и уважение от тези, които са свише? Изминеш ли достойно своя опит, ще получиш не само първото, но и второто.
Ч.: Какви оттенъци на жизнения ресурс в РНФ трябва да станат доминиращи?
Э.В.: На първо място, трябва да има „новаторство“. Сега е потиснато, но след като отслабне мегаструктурата, ще започне, да се проявява по-активно в населението. „Новаторството“ може да придобие най-различни форми. Но в този случай, ще трябва, да се въведе ново обществено устройство, което поне частично, може да се нарече „социално справедливо“. За целта, трябва да се изграждат общества, да се проявява активно находчивост и инициатива, доброволно, да се влагат усилия в тях. Системата за развитие ще се старае да насочва точно в тази посока „новаторството“.
Ч.: Къде отиват душите на загиналите войници?
Э.В.: А къде да идат? Остават на Земята и ще се въплътят по-късно. Но всички души от РНФ, които са загинали в Украйна, няма да се върнат в своята формация. Ще усилят в бъдеще със „стремителността“ си местните структури. Не може да се пролива нечия кръв, без да се плати.
Ч.: Каква точно „стремителност“ опитват да намалят на Земята?
Э.В.: Свободно циркулиращата по мрежите и натрупаната в мегаструктурите. Всичко, което е в състава на въплътените души, си остава в тях. Такова никой не може да премахне, защото е част от индивида на душата. „Стремителността“ става проблем, когато се проявява във външния свят и започва, да вреди.
Ч.: Не разбирам, как украинските войници могат да не се оцапат, когато идват в домовете им с танкове и самолети, рушат градовете с ракети? Как може защитаващите народа си, да избегнат тежката карма на убийствата?
Э.В.: Никак. Сега са мръсни всички, като коминочистачи са поели тежки частици и се ожесточават. Но ти досега живееш в своя дом, а не в мазе или на гарата, защото някой се е оцапал. Има множество вероятности и варианти, в които не са успели, да защитят твоя град, има много разрушения и дори по-лошо. Но, ако попиташ отделни войници, как я карат, каква е мотивацията им, никак няма да ти стане добре. Защото живеят, за да убиват, иначе ще убият тях. Помисли за благодарност към оцапалите се. Много развиващо разума и душата занимание.
Ч.: От една страна, не ми се иска, да се извръщам от случващото се, за да съм наясно, какво се става. От друга, много е трудно да виждам всичко това и да не страдам. В действителност, да се извърнеш, е невъзможно. Равнодушието е неуместно, да не гледаш е егоизъм.
Э.В.: Твоята жалост не може да помогне на никого. Нито на теб, нито на тези, които страдат. Остави такова поведение, не е ефективно. Може да оказваш помощ, за която те молят. А да лееш горчиви сълзи, е безполезно занимание.
Отнеси се с уважение към обкръжаващите процеси. Много мъдри, опитни тъмни свръхразуми влагат всичките си сили и знания, за да преобразуват земното общество, което се носи на скорост към пълен колапс. Прави се всичко възможно, да оцелеят всички, които струват нещо. Такива, които се определят като хора, с които ти се иска да дружиш в новите общества и да се трудите за общо благо. Концентрирай се върху положителната перспектива за такива хора.
Виждането на вероятностите, дава възможност, за опознаване на душевните перспективи. Ако промениш гледната точка и видиш вероятностите, и сама би видяла, че за мнозина пътя минава през мрака. Други варианти не са останали. Да не напредваш, е точно загуба, но през мрака ще успеят мнозина. А тези, които го направят, ще се преобразят.
Състраданието еволюира с натрупването на мъдрост. Състраданието към съдбата на отделен човек, е състрадание към душата му, а не състрадание към Бога. Не позволяването на човека, да премине през болезнен опит, може да означава дълъг застой за душата, непреодолима затворена улица и дори пълна катастрофа. Много ресурси са вложени, за да се разгърнат и преведат Земята през мащабни драматични събития. Времето за трансформация е настанало. Създадени са уникални условия, и си струва, душите да се възползват. Не бива да пропускат своя шанс за стремително задълбочаване разбирането на деструктивните събития. Сега може да се правят скокове в съзнанието, за каквито в тихо време, ще са необходими столетия. Затова се отнасяйте с уважение към процесите, които се случват с душите, и към изпълнителите на тежката работа. Не си прави лъжливи, късогледи изводи. Нали виждаш само случващото се с хората, в текущия момент. Т.е. почти нищо.
Да се наблюдава, безусловно, е нужно, за да не продължиш като мигащо глупаво врабче. Изграждай логически връзки, трупай мъдрост. Потенциалът за натрупване на мъдрост е голям, макар и шанса да изпаднеш в отчаяние, да е голям. С една дума, трябва да се наблюдава, но не може, да приемаш всички страдания. Само това, което се случва с теб, е твое. Заделяй внимание за собствените преживявания. Нека и останалите, да правят същото с живота си, с опита си. Това е най-лесния начин за преживяване на сложни събития.
Разбирам, какво те тормози. Как може да гледаш и да не съчувстваш? А щом съчувстваш напълно, ти се иска да виеш. Възможно е намаляване на чувствителността, ожесточение, но няма да приемеш такъв съвет. Има и друг вариант, който вече ти предложих – уважение към действията на поелите отговорност, за сегашната трансформация.
Към предоставената отговорност, тъмните структури се отнасят много сериозно. Ако не бъдат ефективни, няма да им предложат нищо повече. И ще седят тъмните в бърлогите си и ще вият от глад. Но, да избият всички земни хора, да побъркат оцелелите по чудо, не е резултат, за който ще дадат на тъмната йерархия, да хапнат. Затова са много внимателни, душите да не страдат много и без полза. Да, хаотичните процеси нарастват, но това не е като да избиват всички. Който трябва да оцелее – ще оцелее. И ако сам не се отправи на оня свят със своята паника, ще измине целия опит, здрав и невредим. Но да държат за ръчичка и да пеят приспивни песни, тези изпълнители не умеят. А другите, по-чистите и по-добрите, не винаги успяват, да пробият през гъстия смог, налегнал Земята на места с масово насилие. Гледат те от висотата на вашия свят и не виждат нищо, освен мътилка. А ако човек не може някак са уравновеси емоциите си, тъмните няма да го пропуснат. Просто човекът е слаб. Такива, може и да не оцелеят – ще се тормозят със страшни мисли и ще съкращават живота си. Трябва в нещо да се вярва, за да има, за какво да се държите. В Бога, в светлото бъдеще, в собствените сили. Всяка вяра, която ви крепи, е подходяща. Ако хората се мятат в хаоса и не намират опора, какво може да се каже? Провал, живота им не е изграден от здрави трупи, а от слама, затова и потъват. Въплъщения ще има още, ще опитат отново, може нещо да се получи.
Всичко случващо се е необходимо, за да се извадят душите от блатото, в което са затънали. Но блатото не е възникнало само по себе си, създадено е от хората с техните постъпки и мисли. Сега наблюдаваш разделението на такива, които могат да имат някакви чисти мисли и такива, които вече не са способни на такова. Приеми случващото се. Дръж в ума си положителна перспектива за осъзнатите хора, способни да бъдат надеждна упора един за друг, когато дойде времето за изграждането на новото общество. Дори самите да не успеят да поживеят в него, поне да изградят пътя, по който да минат младите поколения. А тези души ще се въплътят отново и ще живеят в най-добрите светове.
Ч.: Пробудените не разбират, защо им е този жесток опит?
Э.В.: За да разбират по-добре, какво представлява колективната отговорност. Не може един човек, да промени света, ако се старае. Не, това не е по силите му. Урокът в този случай е осъзнаването на общото поражение, да го приемат като свое собствено и да се смирят. Такава е обратната страна на единството: ако обществото ти е загубило, ти също губиш. На новите нива, такова разбиране за всеобщите връзки, само ще се разширява. Колкото са повече провалите и загубите във Вселената в разни цивилизации, толкова е по-зле за всички. И от това не може да се избяга, защото всичко е едно и деструктивни импулси достигат дори до най-далечните кътчета на Вселената. Но сега е необходимо, това да се усвои поне на междинно ниво.
Всеки е съгласен, да събере дружна компания за нещо, което обещава удоволствие за всички. Но приемане поражението на обществото като свое поражение, успяват малцина. Започват коментари: „в това не участвам“, „спрете Земята, да сляза“. Единството и в поражението, е единство. А „аз съм сам за себе си“ е тъмен импулс, водещ към разделение. Знаеш, как обичат, да постъпват тъмните? Където хранилката е по-голяма и с по-добри условия, натам хукваме. Зарязваме всичко, очаквайте ни. Възможно е, точно затова, пробудени, стремящи се към лек живот, попадат в сложни обстоятелства? Струваща мисъл за обмисляне.
Ч.: А как трябва?
Э.В.: Не бива да се спасявате по единично, а да помагате поне на някого, да се грижите за някого. Душа има във всеки, на когото и да помагаш, помагаш на Бога. Откъде накъде, трябва да ти обяснявам такива неща? Имаш си връзка с по-светли същности, които ще ти прочетат вдъхновяваща проповед за помощта на ближния. За да се просълзите и да хукнете, да утешавате страдащите.
Ч.: Това бе много съдържателна беседа. От военен егрегор очаквах по „тясноспециализирано“ общуване.
Э.В.: Да, имаш си таланта, да внушаваш доверие и да разприказваш събеседника.
Ч.: Изглежда имаш много други знания и интереси, не винаги си бил военен егрегор?
Э.В.: Какво да се прави. Бурно минало. Но кого вълнува?
Ч.: Благодаря за общуването.
Э.В.: Аха. Не се подмазвай (усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12853-transformatsiya-zemnyh-megastruktur
За текущите процеси в Русия и Украйна
Контактьор: architect
Беседа за текущите събития с моя ВАз, съдия пето ниво на свръхдушата Айна.
Ч.: Възможно ли би било, избягването на този конфликт между страните?
Съдия Айна: Когато има натрупан много дисбаланс в системата за развитие на цивилизацията, е невъзможно избягването на подобни развръзки. Всеки назрял военен конфликт е неизбежен. Няма смисъл, да го гасят свише, защото не изчезва никъде масовата неудовлетвореност от житейския опит. Този буреносен облак ще виси над главите и ще създава душна и тежка атмосфера. И има само един начин, да се премахне този дисбаланс – да се остави, бурята да се разрази. Такъв процес не е контролиран напълно, много събития са непрогнозирани, стихийни. Но с отделни хора работя водещите ги екипи: не гасят бурята, но подсигуряват възможност за преминаване през този период.
Ч.: Но с хората се случват много печални неща. Значи, не всички подсигуряват?
С.А.: Много видове негативен опит съвсем не е случаен. Липсата на желаещи, да помагат на човека свише, може да свидетелства, че има много малко благи заслуги пред други души, няма изградени отношения поне с някой, който може да помогне. Слабите връзки с по-високите нива, са показателни, че в продължение на целият цикъл, душата се е грижила единствено за себе си, зарязвала е другите в сложни ситуации и т.н. Сега е в ход максимално изчистване от кармата. Затова, ако човек не усеща никаква подкрепа отгоре и събитията с него са резки, може да са следствия от предишните избори на душата.
Що се касае колективния опит на душите, на Земята е в ход предварително набелязан, в това число и драматичен. Както и да изглежда отстрани, такъв е доброволният избор, решение на душите. Учителската система не се намесва, докато самата Земя не ги покани за консултация и помощ. Затова се случват сложни ситуации, но не всяка е повод за безпокойство. Не си струва, да се правят изводи, че няма подкрепа отгоре.
Но екипите, които водят, при такива сложни условия, не могат, да се справят напълно, просто нямат такава възможност – обемът на задачите им е огромен, а не стигат ръце. Затова, помощта сега не е за всички, не винаги и в достатъчен обем. Има ли необходимост, да се осигурява минимална подкрепа според вселенските закони? Да. Има ли такава възможност системата за развитие и учителската система? Не. Затова сега, много хора ще трябва да разчитат само на своите ресурси. Така стоят нещата, когато няма за всички, а личните връзки са решаващи. Повече подкрепа получават тези, които с постъпки, със състояние на съзнанието, са изградили връзка с висшите нива.
Ч.: Може ли да се посочат реални причини за случващото се?
С.А.: Натрупаният дисбаланс в системата ви, се нуждае от разреждане (от изход, погасяване). Докато земните аналитици опитват, да размишляват за най-правилните и важни причини, на фино ниво са в ход процеси, далечни от представите им за случващото се. Всекиго, когото наблюдаваш, си има свое ниво на разбиране. Търсейки причините, разсъждават като противопоставяне: като агресор, жертва, кой е предизвикал конфликтът и т.н. Всичко сега се обсъжда и има най-разнообразни и противоречиви мнения, илюстриращи прекрасно пословицата „всеки гледа от своята камбанария“. Ако нещата се разглеждат като дълбоки процеси, на ниво енергообмен в цивилизацията, не си струва, да се говори за причини, защото причините са толкова много, че в тях може да се потъне. Струва си да се говори само за факти.
А фактите са, че процесите в руската народна формация (РНФ) не са били нормални, от еволюционна гледна точка, хората са се насочили към печален финал. И няма никакъв по-подходящ инструмент, с който да се прекъсне пагубния процес, освен сблъсък с украинската народна формация (УНФ). За решението на всяка сложна ситуация, количеството ефективни инструменти и възможности, са винаги ограничени. Затова е направен този избор, основан на основни факти. Т.е. не става въпрос за нечия прищявка или експертно висше мнение. РНФ се нуждае от рязка смяна на посоката. И е била предоставена такава възможност от УНФ. Последната, в този процес е спомагателна.
На украинска територия се е натрупал продължително свой дисбаланс, свързан с потискането на местното население от съседните страни. И тази неудовлетвореност дава на УНФ необходимата плътност, необходимата твърдост, за да влезе в ролята на камък, в който да се препъне РНФ. А след всичко това, руския народ ще смени кардинално посоката. Бъдещите му вероятности се променят стремително.
При това взаимодействие, УНФ получава удовлетворение на своята неудовлетвореност, защитавайки родните земи, а когато всички дисбаланси изгорят, ще настане апатия, умора. След това, започва продължителен период на възстановяване. УНФ ще търси възможности, да направи нещата по различен начин, да постигне равномерен курс към по-добро бъдеще. Но тези перспективи са все още мъгливи. Ще измине време, преди да може, да се каже, че за УНФ има някакви разбираеми и очевидни вектори към нов живот.
Що се отнася до РНФ, този епизод е начало на сложен опит, повратен момент, последствията от който ще започнат, да се очертават скоро. Предлагам, да не се задълбочаваш в тази тема публично – малцина ще я възприемат правилно. При повечето от вас има прекалено много емоции и стрес, и каквато и информация да предложиш, няма да хареса на хората. Допускам, че ще се намери канал, живеещ в РНФ, който ще пожелае и ще може, да освети възможните варианти за вероятното бъдеще на своята държава. Понеже твоя опит се различава радикално от на повечето читатели, ще е по-уместно, такава информация да предава такъв, който е на една вълна с тях.
Да се получи сериозна информация, не е никак лесно. Разбира се, хората ще питат, а учителите ще отговарят нещо. Но тези беседи, няма да дават удовлетворение, няма да поясняват, как да продължи живота, т.е. на читателите ще изглеждат безполезни за решаването на техните проблеми.
Преживявайки сложен опит, в хората се проявява максимална кристализация, свиване на възприятието. Това помага на човека, да устиска в сложни условия, но често го лишава от гъвкавост в приеманата информация, прави го субективен. Субективността може, да се разглежда като условно негативно явление, понеже предава желаното за реално, вкопчва се в информация, която изглежда привлекателна – естествено средство за повишаване на психологическия комфорт. Понеже истината за сегашните и бъдещи събития, може да е много неприятна, най-вероятно, човек ще се крие от нея максимално, ще се стиска за убеждения, които му позволяват, да не откачи. Това е като стена, която дава защита, но пречи за виждане на случващото се зад нея. Такава кристализация може, да се наблюдава и при тези, които възприемат фините нива, при проводници, контактьори, защото е голяма вероятността, да интерпретират информацията, различно от реалността. С една дума, няма да има яснота. Често ще се налага, да се вземат решения, основавайки се на предложеното в момента, от самия живот.
На мнозина им се иска, да са в течение на случващото се чрез ченълинги. Но не всяка информация може да подкрепя, затова е безсмислено, да се дава всичко, каквото е. Правдивите беседи ще тревожат, много често, напразно, защото човекът живее ограничено и не е наясно, с много от събитията. Що се отнася до оптимистични, елейни разговори – те ще изглеждат безсмислени, защото се разминават със случващото се. Ако човека не знае нещо, е възможно, да не му е необходимо, така ще му е по-лесно, да премине своя опит, най-малко, ще е по-спокоен. А информация за неприятни, но важна за собственото развитие, ще има при всички случаи, дори да не се стреми към такава. За това ще се погрижат тъмните учители.
Макар и да са възможни, изкривявания и предубеждения като психологическа защита, на мнозина ще им се наложи, според плана за развитието им, да видят случващото се, без да се извръщат. За такива, тъмните учители могат да премахнат защитните бариери, да потопят човека в опит, от който да не може, да избяга. Земните процеси са често съпровождани с точно такива явления: ако човека е успявал да избяга преди от трудностите, вече може, да не е възможно. Събитията са мащабни сега, на фона им може, за всяка душа да се разгърне опит, който трансформира убежденията ѝ.
Възможностите за възприятие при влошени условия, показват своите ограничения. Затова, много неща няма да ги обясняват изобщо: колкото и да обясняваш, разбирането не се повишава, как да се изгражда живота нататък. Сега хората масово „захлопват капаците“ пред наближаващата стихия. От една страна, е важно, да се направи защита, от друга – няма да има информация, какво се случва навън. По-голямата част от хората ще предпочетат, да изчакат и ще решават само текущите проблеми, опитвайки подсъзнателно, да виждат само добри вести. Всичко останало може да им изглежда, съмнително и неправдиво. Затова се оценява като малко ефективна информационната подкрепа свише.
Ч.: Излиза, че хората остават без информация?
С.А.: Висшите сили си имат свое разбиране за взаимодействие с душите. Има време за говорене и тогава ще е най-ефективно и полезно. А има време, когато ефективната помощ е, да се направи нещо. Например, неуместно е, да се обяснява, как се плува, ако човека се дави – трябва да бъде изваден. За земляните предстои именно такъв етап: за да е ефективна помощта, е необходимо нещо да се направи, с беседа няма да стане. Т.е. водещите екипи ще се съсредоточат върху събитията, а хората трябва да покажат, как се справят без инструкции отгоре.
Вече си го разбрала по своя опит. Понякога са важни само действията. Беседите са прекалено мек и деликатен инструмент. Беседата е като физиотерапия, но сега има нужда от хирургическа намеса. Човекът може и да не чува никакви думи, понеже се е потопил прекалено дълбоко в сложен опит – изживява собствените си процеси.
Затова, висшите сили, безусловно, управляват събитията и помагат на много хора, да изминат този опит. Но човекът може, дори да не го забелязва и да не разбира, че помощта продължава, точно, защото е съсредоточен върху негативното изживяване. В такава реакция, няма нищо осъдително, неправилно. Душата трябва да усети всичко, да го смели, да си направи някакви изводи. Затова се концентрира, затваря се в себе си. А в такива моменти, висшите сили предпочитат, да не пречат, да не разсейват душите, точно поради тази несвоевременност. Затова няма смисъл, да се твърди, че са ви зарязали. Не, хората са наблюдавани и мнозина водят много по-внимателно от преди, но това е формат за взаимодействие – когато воденето е мълчаливо, а намесата не е с указания, а с въздействия върху събитията на човека, в създаване на възможност, да премине някак опасните места.
Ч.: Сега се наблюдава голяма разлика в човешките реакции за Русия. Някои възприемат много болезнено тези събития, някои са оптимисти и смятат, че всичко ще си отиде на местата, а трети питат, „какво лошо се е случило?“. Може ли да се каже, че някакви реакции съответстват на момента, а други не?
С.А.: А кои възприемат най-лошо от всички?
Ч.: Ерудираните, които разбират политиката и икономиката. Те разбират, до какво води всичко това.
С.А.: Но липсата на глобално разбиране, не пречи за преминаване на сложен опит. Колко деца сега преминават през военни събития, без разбиране на случващото се? Практически, всички ще оцелеят, родителите им ще ги преведат през този период. Същото е и с възрастните, които не разбират случващото се. Тях също ги водят, не толкова явно, както родителите своите деца, но по един или друг начин, ще имат насока.
Ч.: Т.е. дори няма нужда, да вникват?
С.А.: Зависи, в какво. Ако човекът иска, да го водят като дете, може и да не вниква.
Но ако човек претендира, да е учител, трябва да анализира обкръжаващия свят, да се стреми към широко познание, да повишава ерудицията си. Хората искат, да преминат на ново ниво, но дали ще са ефективни? Нали всички висши нива, в една или друга степен, са учителски, дори душата да не се води в йерархията за развитие. В самата същност, в условията на концентрирани информационни потоци, може да започне „творчески жизнен хаос“, точно поради неумението, да взема уравновесени решения, основавайки се на голямо количество информация. Освен това, всяко по-високо ниво, си има свои отговорности, обикновено, в ниски деструктивни светове, от рода на Земята. Ако човекът не иска, да вниква сега в случващото се, как ще се справи в светове, където е още по-сложно? И доколко ефективно ще води тези, които са му предоставили в светове, подобни на земния? Знанията за развитието на ниските нива цивилизации, са крайно необходими, за да разбира, накъде, и защо води учителя.
Работата дори не е, доколко е събрал необходимата информация, а в устрема, да прониква дълбоко и да разбира. Когато има устрем, има и шанс, да решава ефективно. Ако липсва подобен устрем, често наблюдаваме явление като дилетантство. За съжаление, това е много сериозен и разпространен проблем, независимо от нивото. Навсякъде могат да се намерят същности, които живеят по принципа „това не е интересно“, а действат по принципа „и така ще мине“. Затова, системата за развитие влага много внимание и подкрепа точно за души, които са противоположни на това разпространено поведение. Животът на такива души е сложен, понеже „инициативата е наказуема“, но им е гарантирана възможност, да са в епицентъра на интересни събития, точно защото интереса е движещата им сила. И той ги води по доста не скучен, динамичен сценарий.
Трябва да се осъзнава, че еволюцията на цивилизацията, е еволюция на разумите, в посока на тяхното усложняване. Случващите се околни събития са като тренажор за разума, дава възможност за изучаване на информацията и развиване на логическите връзки.
От една страна, разбирането на световните процеси, ерудицията на участниците в цивилизацията, сега може да не потрябват за личния опит. Т.е. има знания, има общо разбиране на глобалната картина, но околните процеси са дотолкова мощни и мащабни, че не успява да използва с полза знанията си. Но от друга страна, постоянният стремеж към напредък, към вникване, към уравновесени изводи, се отразява и върху другите жизнени области на индивида. Това е и свидетелство за преход – към по-сложен разум, насочен към още по голямо усложняване. И такъв устрем се цени много във висшите нива, защото развитият интелект е мощен, ефективен инструмент за душата, по пътя на служенето. Разбира се, цени се и добротата, съчувствието, устойчивото желание да помага за развитието на другите души. Но често, тези качества са недостатъчни: за да е полезен, трябва да знае, как може да помогне, в една или друга сложна ситуация. А за целта е необходим сложен разум.
Ч.: Но сега има такава пропаганда, дезинформация. Прави се всичко възможно, за да объркат хората. Как да се ориентираме?
С.А.: Да не мислиш, че някъде нещата са по-различни? Субективното мислене е свойствено на почти всеки обитател във Вселената. А преднамереното изкривяване на информацията е универсално средство за влияние върху другите, за постигане на собствените цели. Където и да отидеш, навсякъде ще ти разкажат своята „най-вярна и истинска история“, а много от тях си противоречат една на друга. Но развитият интелект е инструмент, благодарение на който, може да се подбират частици дълбок смисъл, в потока от субективни доводи. Този инструмент може да е много мощен и ценен за своя притежател. Наличието на сложен разум в душата, при избора на следващия свят за натрупване на опит, разкрива множество врати към разни ъгълчета на Вселената. Затова, не бива да се плашите от сложна информация. Тя приближава душата към нови възможности и повишава защитата ѝ.
Сложният балансиран разум се поощрява винаги от тъмните покровители, човекът получава защита от тях. От една страна, тъмната защита отежнява съзнанието, а от друга, е много надеждна. Това не означава, че човека е под властта на тъмни служители, че работи за тях, че му вредят и пр. Това може да се разглежда, именно като покровителство за човека, по пътя на развитието му. Затова, стремящите се да развиват разума си, получават защита от тъмни учители. Ако човекът подкрепя убежденията си с безусловна човечност, със съчувствие и желание, да помага на другите, получава подкрепата и на светлите учители. Тези два стремежа дават на индивидуалността баланс, най-стабилно и продуктивно в дългосрочна перспектива състояние, позволяващо душевното развитие.
Условията във вашия свят са сложни сега, противоречиви, но са подходящи за тренировка на разума. Най-важното време за човека, да осъзнае, до каква дълбочина в разбирането на сложните неща, може да стигне. Не забравяйте, че тъмните учители, които ви оценяват сега, са невероятно умни и хитри. Виждат всичко. Това са много сериозни изпитващи.
Ч.: И все пак, не разбирам, как да разбират руснаците сегашната ситуация, ако нямат достъп до алтернативни източници за информация?
С.А.: Не всички се интересуват, дори, когато са имали възможност.
Сега питаш и в контекста: „Какви са условията сега? Какви са възможностите за по-лесен напредък?“ Но земната ситуация е много запусната. Трансформацията преминава бързо, следователно, е болезнено. Ако имаше поне още век, но го няма. Само две-три десетилетия и светът трябва, да се преобрази, да стане пригоден за нови цивилизации. От една страна, ще дадат по-благоприятни тенденции. На първо място, е работата за развитие на взаимопомощта между земляните, за получаване на удовлетворение от принасяната полза за обкръжаващите, за своето общество. От друга страна, сегашният състав на земното население, дори близко не приближава до такова съответствие. Следователно, ще има опит, за рязка промяна в много хора. Стремителен неприятен опит, може да е много убедителен, че къщата му не е накрая, че всичко е взаимосвързано. Следователно, колкото е по-малък приноса му, колкото е по-малък интереса му към обкръжаващия свят, толкова е по-вероятно, такъв масов подход, да стане непоносим. И тези последствия ще наблюдават мнозина, за да си направят изводи и да ги затвърдят.
Доста ще са и хората, които няма да разберат нищо от случващото се, няма да имат никаква трансформация на съзнанието. И никой няма да отстоява опита им свише. Такива души ще напускат въплъщението, за да опитат отново, когато се промени съществено земната психология. Новите им въплъщения ще са в условията на друго възпитание, на нови начини за мислене.
Още един сериозен фактор, който определя рязката трансформация е гладът на егрегориалните мегаструктури. За повишаване на ефективността в земната енергийна система, престават, да вливат жизнен ресурс. Понеже местната система е изключително неефективна, единственият начин да премине към само осигуряване, е намаляване на човешката популация. Съответно, наблюдаваме, как се тресат сега мегаструктурите на народите, нали усещат недостиг в подхранването, с което са свикнали. И поведението им става агресивно. И сега наблюдаваш тази битка, не само между хора, но и между земните мегаструктури.
В случващите се събития, трябва да се има предвид един ключов момент. Земните честоти са паднали сега и деструктивните процеси се управляват от тъмната йерархия. Много от имащите власт, са под влиянието на закона за силата. Понеже са големи престъпленията им пред своето общество, са станали водени от тъмните сили, по правото на силния, по доминираща воля. А задачите пред тъмната йерархия са недвусмислени: да направят всичко възможно, да продължи еволюцията на цивилизацията. Т.е. текущите процеси не са просто хаотични, несправедливи, жестоки, те водят в необходимата посока за развитие. Макар това да не се забелязва в този въртоп от драматични събития. Но приемането на случващото се е по-лесно, ако не се забравя, че йерархията за развитие прави всичко възможно, земните събития да са в нужното направление, за да не са напразни човешките страдания.
Земният глад е необходима мярка. Предварително е ясно, че ще има агресивни изблици между мегаструктурите. И случващото се сега в твоята страна, не е последно, ще има и в други държави. Неизбежно е в такива условия. Но висшето ръководство на йерархията е поставило твърдо условие – да се стигне до самоосигуряване на земните общества. И това е обосновано решение. Имаше неблагонадеждни желаещи, да споделят със земляните свой ресурс при съблюдаване на определени съмнителни условия, но им отказаха. „Лихвари“ се срещат не само на Земята, има ги и по разни кътчета на Вселената. Но им забраниха строго достъпа до земните пространства. Възможност, да изпаднете във вид „дългова яма“, не го позволиха за вашата цивилизация. Това, което ще се случва през следващите години във вашия свят, може да се опише като неприятен, сложен опит, но е единствената възможност за местните души, да не са длъжници, а търсещите печалба, да не ограбят още повече земляните. При това, ако бяха ги допуснали, експлоатацията им би била легална, на основание сключени договори. А договори и сега има много, нали земните души се хващат за всяка възможност. Те няма да се въздържат, независимо от дългосрочните негативни последствия.
Връщайки се към твоя въпрос за недостъпната информация. Както вече споменах, земният опит ще е доста труден. Затова, не бива да се очаква, че свише ще създават благоприятни условия и ще предлагат спасителна сламка. В края на краища, ще бъде предоставена информация на стремящите се истински, да вникнат, Интернет е прекалено мощна мрежа, за да може, да бъдат прекъснати всички информационни източници. Но повтарям: не всички се интересуват, дори, да имат възможност. При слаба мотивация, не може да има и резултат. Още повече сега, когато става много по-сложно.
Ч.: Противоречива информация е прекалено много, и е непълна, процесите са сложни. Човекът просто не може да се справи с всичко това. Как да се ориентира?
С.А.: Всяка оформена индивидуалност си има един вид „основа“ за мироглед. Дори човека да не успява, да вникне във всичко, вече има сериозни убеждения. Тези убеждения не са абсолютни, те еволюират също, усложняват се, усъвършенстват се. Но може сега да са център за разбиране на процесите, отблъсквайки се от тях, може да оценяват случващото се. Фактът, че хората са объркани от бурният информационен поток, че се хващат за някакви отделни фрагменти, често противоречиви, е показателно за липсата на разбиране, на убеждения.
Ако си представите ситуация с наводнение, човешкото поведение ще е различно. Някой ще намери малка, но устойчива лодка, на която може да се добере някъде. Формираните убеждения са такава лодка: ще изпълнят функцията си, дори да не са надеждни като кораба, каквото е дълбокото разбиране на световните процеси. Но при мнозина, липсва дори малка лодка и се хващат, ту за парчета от къщи, ту за плаващи дървета. Но такава хаотична дейност, може да е неуспешна.
Така „основата“ на мирогледа, за сегашния етап, е реален инструмент, който продължава напредъка. Устойчивите убеждения са способни да заменят ефективно недостатъчното разбиране. „Основите“ може да са най-различни и да помагат по различен начин за определено направление. Но ако се говори за убеждения, даващи максимална полза за душата и извисяването ѝ на нови нива, безусловно, това е човещината.
Човещината е универсална, не може да бъде предлагана само на „свои“ и икономисвана за „чуждите“. Но малцина проявява това качество не изкривено, в еталонен вид, който да е показател, че човекът се стреми, действително, към ново ниво на единство между душите. Хората се примамват от страните, проявяват съчувствие изборно: на някои съчувстват, а другите – да пропадат. Това е първото препятствие, с което трябва да се справят хората. А такива препятствия сега са доста много. Концентрацията на такива хитри капани в мисленето, сага е много голяма. Може да бъде оприличена на ходене по минно поле – една невнимателна стъпка, може да е пагубна за душата, да увлече човешкия разум. Хората се делят на „приятели“ и „врагове“, на „прави“ и „неправи“, на „лоялни“ и „предатели“, на „заслужаващи съчувствие“ и „заслужаващи кара“ и т.н. Гневът и неудовлетвореността на на хората си търсят подходяща цел, към която да се насочат. Най-често, целта е също такава жертва на обстоятелствата и няма нищо общо с виновниците за печалните събития. А в този въртоп от отчуждение, стремителното скъсване на връзки и взаимната неприязън, предизвиква в тъмните учители хихикане и потриване на ръце. Позволено им е, да използват тъмните си таланти, за разголване на мръсотията в човешката душа. И те демонстрират мрачните си успехи, докато земляните проявяват отново най-лошите си страни, без да разбират, какви ги вършат.
В такива сложни условия, мога само да препоръчам, да поставят като „основа“ на мирогледа си, такива качества като човещина, съчувствие и желание да помагат на другите, да не ги сортират по някакви признаци. Така човекът не позволява на тъмните, да компрометират постиженията и са показателни за напредъка в духовното развитие.
Ч.: За рускоговорящите, висшите сили дават последните години, много сериозна информация. И на мен са ми казвали многократно, че Русия е перспективна страна като пробудени хора. Защо се случват такива сложни процеси с нея? Защо са невъзможни благоприятни условия за тази територия?
С.А.: Сложни процеси протичат по целия свят. Всички нуждаещи се от трансформация на мисленето, ще го преминат. Но да се управляват свише високодеструктивни земни събития по цялата Земя, няма възможност. А без управление свише, земляните могат, да преминат толкова сложен период и да постигнат някакъв положителен резултат, на който да се основава по-доброто бъдеще. Затова и изпълнителите започват с перспективна страна, а след това, продължават и с другите.
Ч.: Но какви са точно процесите в Русия?
С.А.: От перспективните земляни се очаква много. Сред руснаците търсят, да подберат лидери в разни области. Но лидерът е човек със свое мнение, със свое изстрадано, изковано в сложни условия мнение, човек с основа. С нежни поглаждания, не се получават такива, твърдите убеждения се изграждат под натиск. Затова е подбран подходящия опит за руснаците.
Пропагандата създават силно мътно съзнание, а руската мегаструктура раздава поощрения за „правилно“, удобно мнение като прилив на сили, въодушевление, съпричастност към обществото, към народа. Деструктивните структури активно предлагат мисли и идеи, и гледат, как реагират хората. А тук е важно, да се запази и разшири разбирането, в необходимата посока. Например, твърдо да държи за своята човечност, да се бори за живота, за мир, за не насилствено решение на противоречията. Да не забравя, че „чуждите“ и „своите“ страдат еднакво. Не да търсят оправдание, за използване на сила. Като съдия ще кажа, че на Земята, фактически, няма варианти на насилие, които може да се оправдае с някакви „велики идеи“, които да не създават кармични следствия. Затова, всяко оправдаване, още повече, насърчаване, създава кармични натоварвания. Не такова силно, както да причиняваш болка или да убиваш сам, но достатъчно, за да предизвикаш подобен опит в своя живот.
Разбира се, душите са различни и протичащите мащабни процеси са подходящо платно, на което може да се разгърне най-различен опит за трансформация на мисленето. Но ако говорим за приоритетния опит на РНФ, то това е именно насочване на пробудените и пробуждащите се към лидерство, към самостоятелно мислене, към формиране на устойчиви хуманистични убеждения. Точно в този смисъл е строгият курс и едновременно изпит за руснаците, от тъмните владики. Но за другите народи, няма да е по-лесно, също ще преминат през своя програма за пробуждане, за развитие и закалка на нови устойчиви качества, в процеса на трансформация.
Сега, преди старта на новия Цикъл, всичко се ускорява. В ход е отработване на стари кармични задължения, отколкото формиране на нови. В такава среда, тъмните структури могат да демонстрират на човека заблужденията му, доста стремително – точно, защото е важно избавянето от всичко утежняващо. Т.е. отработването на кармата се ускорява основателно, няма да отлагат нищо за после. Затова в човешкия живот, могат да се случват неща, дори откровена дяволщина. Например, не успял човекът, да се справи с негатива си и веднага го натиска нещо неприятно. Т.е. „отклик“ от света, може да се връща много бързо. Помислил или направил нещо вредно и получава оперативен отговор на мисли и действия. Също, могат да изплуват от миналото, нерешени отдавна проблеми.
Ситуацията може да бъде оприличена с голям огън, разпален пред дома: в него се хвърля всичко ненужно, за да изгори. Но поведението на мнозина е, да запазят нещата, които висшите сили опитват да премахнат. Възможност за преминаване на този сложен опит ще имат тези, които позволяват на старото, да си иде. А хората, които пазят прекалено натрупаното, на ниво души, просто ще откажат да напредват. Ще решат, че загубите са прекалено големи, а без тях няма смисъл, да продължават. Няма да ги спират. Изходът за много души от въплъщение, в края на текущия Цикъл, е доброволен отказ от продължаване на опита в стремително променящите се условия.
Пространство за апокалипсис е разгърнато, вратите са отворени. Преходът е възможен във всеки момент и ще е достъпен вариант още дълги години. Ако се замислиш за песимистичен сценарий в текущата ситуация, ще разбереш, че са много. Има множество варианти за катастрофи, дори до международен конфликт. А сега си представи, че на други територии, също ще има кризи за трансформация на местното население. И те също си имат множество катастрофални варианти.
Пространството на апокалипсиса представлява съвкупност от подобни катастрофални събития. То не е цялостно, времето там тече нелинейно и представлява по-скоро примка. Това пространство е като крайна станция, където може да се попадне от всяка точка на земния сценарий, в произволен момент (в пределите на установения промеждутък), от всяка територия. Разгърнато е на свръх ниски, по земните мерки, честоти. Това не са още тъмните светове, но светлината е малко, винаги е гъст сумрак. Връзките със светлината са малко. Това дава „камерност“ на апокалиптичното пространства, за да не влияят събитията в него, върху другите души по Земята. Но по тънки нишки, все пак, достига отглас до хората, проявява се като тревожни сънища, виждане на апокалиптични сценарии, при това, са различни при всеки. И това не е далеко от истината, няма никакво противоречие, защото апокалиптичните сценарии са множество и всяка душа, която е устремена в тази посока, наблюдава някаква своя катастрофа.
Например, в случай на бомбен взрив, част от хората са по оптимистичен сценарии и оцеляват, а друга част загива. Това е пример за максимално смесено, обединено възприятие, когато оцелелите могат, да видят нечий апокалиптичен сценарий. Но има и катастрофални варианти, които не се забелязват от хората, продължаващи в новия Цикъл, без напускане на въплъщението. Такива събития се появяват понякога в сънищата, в изменени състояния на съзнанието, но в реалността не се реализират, защото влизат в противоречие с човешките сценарии, които трябва да продължат, да живеят. Например, невъзможно е да видиш, как се разрушава твоя дом или целия град, а после, да продължиш да живееш, все едно, не се е случило нищо. Т.е. ще има разгърнати множество варианти за развитие, за разните територии, за разни общества. Едни жизнени варианти продължават, а други водят към финалната станция, към изход от въплъщение.
Ч.: Изглежда, че през някои дни, територията на която съм, потъва в много мрачни, неуютни енергии. Особено по време на взривове. Какво е това?
С.А.: Това са широко отворени портали към мрачните пространства. Не може, да се преминава определен тип тежък колективен опит, без да са изолирани другите души от териториите, на които е относително спокойно. Затова, в най-напрегнати моменти, порталите към мрачните зони повишават своята мощност. Те са отворени и сега, работят като прахосмукачка: изсмукват най-нискочестотните фракции на жизнения ресурс, образуващи се в текущите деструктивни процеси.
Що се касае до възприемането на сложен опит, отделянето на част от колективното съзнание от съседните територии, е много трудно. Съзнанието е колективен процес, тече свободно, и не винаги е възможно, да бъде контролирано. Затова, негативните усещания на другите хора се просмукват. Земляните, дори на стотици хиляди километри от епицентъра на военни действия, се събуждат нощем от взривове, които не могат да чуят, виждат насън чужд неприятен опит и пр. Сега се прави всичко възможно, да не се разпространяват извън украинските територии, тези негативни потоци. Но са много интензивни и е много трудно гасенето им.
Цялото ехо от войната, което се възприема насън, както и в изменено състояние на съзнанието, от хора намиращи се далеко, не са обезателно лични бъдещи сценарии, затова е безсмислено, да ги смятате за предопределено бъдеще.
Ч.: Поради неблагоприятните събития, на пробудените им става трудно, да запазят предишните състояния на съзнанието. Хората може да пропадат честотно. Но какво да правят планиралите преход?
С.А.: Казвам, както е. Сега не е най-благоприятен период за прехода на нови нива, точно по причините, които изброи. Портали за преход са запланирани, може да се ползват. Но глобалните процеси, за мнозина, действително, могат да са силен стрес, затова е неизбежно падането на честотите в пробудените. Но сега се разгръщат процесите, необходими за трансформация на повечето земляни. Да се чака, малък процент от пробудените, да узреят за преход, вече е невъзможно. Затова, ако е възможно, трябва да се приемат новите условия, каквито и да са, и да продължите своите практики. Ако практиките нямат необходимата дълбочина и не се получават, трябва да се изчака, да се заемате с някаква друга полезна дейност, без да губите надежда. Трябва да има периоди, когато може отново, да се постигне благоприятно състояние на съзнанието, да се възстанови предишното ниво. Но е много несигурно, да се определят някакви срокове. Започналите процеси, трябва да се разгърнат, а постигане на ключови моменти за трансформация, не бива да се отлагат. Отлагането вреди на местните души.
Ч.: Какво е подходящо за трансформация, за да е възможно справянето с всички трудности?
С.А.: Водещите екипи ще могат да опазят тези, които са устойчиви в своята човечност, в съчувствието си към страдащите, почитащи святостта на живота. Такива хора ще успеят, да изградят пътя си към бъдещето. Той няма да е идеален, понеже хаоса по Земята нараства. Ще има неблагоприятни участъци, ще трябва, да се преминат, буквално, по ръба на пропастта. Но възможност, да продължат, ще има, дори да се наложи на екипите за подкрепа, да ги създават от „въздуха“. Ресурси за такава точкова помощ има заделени.
Айна, съдия пето ниво от йерархията за развитие.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12734-o-tekuschih-protsessah-na-territorii-rossii-i-ukrainy
Каин: Взаимодействие с деструктивните аспекти на душата
Контактьор: architect
Ч.: Каин, разбирам, че нямам взаимодействие с тъмни аспекти. Но са ми разказали, как протича при хората. Може да опитам, да приема най-обща информация по темата.
Каин: Ти взаимодействаш със сурови тъмни учители. Това е по-сериозен опит, отколкото работа с тъмни аспекти, рисковете са по-големи. Но са те сметнали за готова, затова е дадена такава възможност.
Ч.: Как може да разглеждам работата с тъмните учители? Като обучение? Или като финален изпит?
К.: Кой те изпитва във ВУЗ-а? Същите преподаватели, които са чели лекциите. Които трябва да развиват, тях учат. Готовите, да изпробват силите си, тях и изпитват. А ако не се справят, обучават ги отново.
Ч.: По какво се различава такъв опит от работа с тъмните аспекти?
К.: С деструктивните страни на човека са по-други отношенията. Обменя се опит и заимстват някакви качества един от друг. До определен момент, човекът даже не различава своите от чуждите мисли. Но с развитието, може да осъзнае, че не всички черти на личността, не всички умения са лични. Точно за да се разшири това разбиране, е необходима такава работа.
Ч.: Защо му са на човека такива чужди деструктивни внушения?
К.: Така се трупа по-бързо опита, който недостига на душата или е слабо развит. Използвайки деструктивни навици, човекът се учи, да ги използва, адаптирайки ги според нуждите си.
Такива заемни качества са ценни за успешното преминаване на живота. Въпросът е само, в спазването на баланса. Ако човек постъпва акуратно, не злоупотребява с умения, не възникват кармични тягости. Но ако се използват прекалено много, особено за лична изгода или във вреда на обкръжаващите, човека изпада в задължения към земната система за развитие. Много по-рядко, пред тъмни структури.
При стартиране на земното въплъщение, заемните деструктивни умения се „разреждат“ по някакъв начин:
– Балансират се в човека с определени черти на характера, които ограничават използването им. Например, с честност, порядъчност, деликатност.
– Частично се блокират. Например, достъпни са до 15-20% от началната мощност.
– Блокират се практически напълно и съществуват като скрит потенциал, като „съкровище“, което може да се изрови в необходимия момент, за разширено самопознание и за сериозни избори.
Никой не идва на Земята като „концентриран деструктив“, в такъв вид, просто, не допускат. Но усвоявайки заемни качества на пълна мощност, човекът може да стане проводник на концентрирано деструктивно влияние, укрепвайки връзките със съответните съюзници.
Ч.: Какви възможности се появяват при взаимодействие с деструктивни аспекти?
К.: Колко често се оплаквате, че действате „на сляпо“ поради недостиг на информация? Дълбокото самопознание, е само по себе си ценно. Дава възможност, за вземане на уравновесени решения в развитието ви.
За човека е необходимо, да различава своите поведенчески модели от заемните. Това му позволява да е стопанин на разума си, да отхвърли деструктивното влияние. Или напротив – да осъзнае, че заемните качества са ценни и няма намерение, да се откаже от тях. По този начин, човекът си отговаря честно на въпроса „кой съм аз?“. А честността повишават контрола над собствения живот и изборите, които прави.
Ч.: Какво получава деструктивният аспект при такъв обмен?
К.: Взаимодействайки с човешкото съзнание, деструктивният аспект възприема по-лек опит. Има възможност, поне малко, да се „умие“, усвоявайки алтернативни варианти за поведение в светове с по-малка деструктивност.
Ч.: Участниците доброволно ли правят такъв обмен?
К.: Понякога, решението се взема от висшестоящи сили за потенциалната взаимна полза. Тогава въплъщаващата се душа, получава част от съзнанието на деструктивни аспекти. Това позволява взаимодействие чрез смесен опит.
К.: Но какво представляват деструктивните фрагменти? Части на самите души или други същности?
Ч.: Многомерните структури, от които е душата, могат да са най-различни. И колкото са повече знанията на човека за всички участници, с които е свързан, толкова повече има възможност за нови удивителни взаимодействия.
Деструктивните фрагменти може да са включени същности. Системата за развити препоръчва понякога, усвояването на определени навици, които в концентриран вид, се смятат вредни за обкръжаващите, но в мек вариант са пригодни и полезни за следващите пътя на баланса.
Деструктивните фрагменти са понякога част от собствената душа. Може да се проявят като:
– висш аз, както от тъмни светове, така и от по-свободни деструктивни общества;
– друг душевен фрагмент, опознаващ разно битие в тъмните светове;
– Някой от въплътените в земната или друга цивилизация и т.н.
Ч.: Какви са рисковете от такова запознаване с деструктивни аспекти?
К.: Системата за развитие има множество естествени предпазители, за да е полезно разширеното разбиране на собствените многомерни структури и рисковете да са минимални.
Ч.: Нека да обсъдим внедрените умения, и как да я караме с тях.
К.: Твой собствен пример: майсторско влияние.
Ч.: Забелязвам добре, как манипулират хората чрез новини, пропаганда и реклама, как става изкривяването на истината. Но този талант използвам само за собствена защита. Ако взаимодействам с хора, които се поддават на манипулациите, им обяснявам, как действа изкривената истина, и какви са истинските цели на манипулаторите.
К.: А можеш ли да работиш в такава сфера и да печелиш добре.
Ч.: Вероятно, но такава идея не ми допада.
К.: Давай други примери.
Ч.: Талантливи продавачи. Дисбаланс при тях е измамата на купувачите, раздуване на несъществуващи достойнства заради по-голяма печалба.
К.: Друго?
Ч.: Преподавател или добър оратор, използващ методи за задържане вниманието на аудиторията, за да постигне максимално внушение. Мисля, балансът е възможен, докато такива специалисти се съобразяват с ползата за хората от просветителската им работа. А баланса се нарушава, когато изкривяват информацията за собствена изгода. Като вариант: жажда за слава, звездна болест или стремеж за максимална печалба.
К.: А ако човека успява да съчетае щедро раздаване на душата си и приема щедра благодарност?
Ч.: Навярно, това е сериозно постижение за душата. Много ли са такива по Земята?
К.: Практически няма. Това е вече самореализация от пето ниво. Когато много даваш и много приемаш, разширява енергообмена. А колкото е по-интензивен такъв балансиран обмен, толкова е повече доверието и приятелството между участниците, колкото е по-високо нивото на взаимодействие, толкова са по-здрави връзките.
Мнозина, които усвояват баланса сега, най-често залитат или към изтощение, или към излишно трупане. Изтощението при работа за благото на другите, приближава към по-светло развитие. Излишното трупане при помощта на другите – баланса залита към тъмната страна. Но всяка помощ, която иска да окаже човек искрено, се оценява, при всички случаи, от системата за развитие като положителен устрем.
Ч.: Някак си сменихме ролите. Ти питаш, аз отговарям. Еваил има същия маниер. Това особеност на тъмната йерархия ли е?
К.: Въпросите за разбиране, са добър начин за проверка на способности. А слушането на лекции с умен вид, може да е с нулев полезен ефект. Наблюдавам много хора, които от години четат светли послания, а сега се държат, все едно, не са прочели нищо.
Кажи ми, силна жено, за своите навици за влияние, освен за пропаганда и реклама, не виждаш ли други възможности?
Ч.: Може да се заема с просветителска дейност, разобличаваща подобни манипулации. Но това е опасна работа и съм уязвима.
К.: Ааа, е да, разобличаване, борба за справедливост. Имах предвид, сексуалното съблазняване (Усмивка).
Ч.: А откъде да имам навици за влияние, ако нямам тъмни аспекти?
К.: Служебни. За полезни дела (Усмивка).
Ч.: Дори и да са полезни. Самаил ме предупреди за злоупотребите, запомних го.
Разровихме влиянието, защото ми е близко. Какви още могат, да са заемните деструктивни качества?
К.: В широкият смисъл: влияние върху света оказва всяко ваше качество, което се проявява при взаимодействие с обкръжаващите. Но разбрах въпроса ти.
Заемните навици са най-различни. Например, много мека, нерешителна душа, може да усвоява гнева, за да постигне баланс между двете крайности. Като вариант – да се научи, да отказва твърдо на всеки, който се опитва да се възползва от мекотата ѝ за своя изгода.
Или друг пример: недоверие, подозрителност. Такива качества могат да имат души, с неразвито критично мислене. Прекалено доверчивите души са уязвими, налага се, да ги наглеждат като малките деца. Откривайки баланса между крайностите, такива хора могат да различават измамниците и честните хора, което повишава самостоятелността и навиците за оцеляване.
Това са прости примери, поясняващи направлението за работа. Но многомерната душевна структура при всеки човек е индивидуална.
Ч.: Как може да се различи собствения деструктив от получения?
К.: Бих казал, че собствения деструктив изглежда по-близък, сроден. Ако вземем за пример гнева, човека познава добре тази си страна и се старае да я смекчи, да се сдържа. А придобития гняв предизвиква реакции, които могат да учудват човека. Понякога е сложно да се разбере: дали си кротък и можеш да преглътнеш всяка несправедливост, или си дотолкова бесен, че си готов, да размахваш юмруци.
Но какъвто и да е деструктива на човека, сега трябва да се приема с широко отворени очи и да се мисли, как да се справи с него. Честното разбиране, че такива качества съществуват и са част от личността, е много по-добре, отколкото отричането на съществуването им. Нали самозалъгването, създаване на илюзорна представа за себе си, правят човека тримерен. Точно в такива светове е най-лесно, удовлетворяване на душевната потребност от илюзии и забрава. А това са именно потребности. Това съвсем не са ограничения, не са лишения, не са измама на висшите сили, макар така да се струва на хората.
Ч.: Доколкото разбирам, не е единствената задача на деструктивния аспект – взаимодействие с нас? Нали живее някъде, занимава се с някаква дейност?
К.: Разбира се. Фрагментът трябва да бъде действащ, възприемащ някакви събития. Това може да бъде, не особено разбираем начин на битие, но събитията и трупане на опит са постоянни.
Ч.: Моя висш аз спи на осмо ниво. Ако деструктивния висш аз трябва да е действащ, по аналогия, трябва да получава някакъв опит?
К.: Съвсем уместен въпрос. Ти имаше активен висш аз от пето ниво. Докато се развиваше тук, вършеше работа на съдия. И неговия и опита на войн, се възприема на осмо ниво, макар и да спи. Има възможност, да остава активен, но е взел решение, да не е себе си, а да е някой друг, известно време. Например, теб или съдия от пето ниво. Но твоя опит и твоята индивидуалност, са му харесвали повече.
Може да се каже, тук всички спим на разни нива от съня. Но нашите души се нуждаят от непрекъснато възприятие, затова, трябва да сънуваме, преминаването на някакъв опит, в разни светове.
Всеки висш аз, по един или друг начин, е активен. Или води развитието на душевните фрагменти, или спи на своето ниво, но се проявява активно чрез въплъщение в друго. Преди да заспи и забрави всичко, такава същност самостоятелно задава вариантите на развитието.
За душите, чиито висши аз спят на висшите нива, а са проявени на Земята, спомнянето преди заспиването, помага за честната преценка на два различни комплекта лични качества: свои минали и сегашни. Така могат да слеят въплътения висш аз, избирайки предпочитаните за конкретния момент.
Ч.: Излиза, деструктивният фрагмент не винаги е затворен в тъмните светове?
К.: Високата деструктивност в душевния опит, не предполага, че е безконтролна. Затова, такива аспекти могат да сътрудничат тясно с тъмни структури по някакви въпроси, но да обитават в свободни светове.
Ч.: И дори да живеят във високодуховни деструктивни цивилизации?
К.: Да, в това число.
Ч.: Правилно ли разбирам: човек получава възможност за взаимодействие с тъмни аспекти, когато е готов за такъв опит?
К.: Обикновено, да. Наличието на такава възможност означава, че такова взаимодействие може да е полезно, за развитието на човека.
Ч.: Но има изключения?
К.: Поради силен стрес, уплаха или други непредвидени обстоятелства, човекът понякога изпада във високодеструктивно състояние на съзнанието. Сблъсква се с тъмните си аспекти и не винаги постъпва разумно. Психиката може да се травматизира. Макар и почти винаги да е, не поради агресията на тъмния аспект, а заради липсата на подготовка и неверни реакции на самия човек. Тъмният аспект може да се възприема като външен враг, като дявол, дошъл да навреди.
Ч.: И как да се избегне това?
К.: Има такъв неконтролиран опит, от който не може да се избяга. Да се излекува травмата, е съвсем друго. Това е възможно.
Ч.: Доколкото разбирам, взаимодействия с деструктивни аспекти стават по време на медитации и навлизане в себе си?
К.: На теб нали не са ти нужни, за да ни приемаш?
Ч.: Не. А възможно ли е при другите? Без специални настройки, на всяко място, по всяко време?
К.: По разни начини. Случват се спонтанно, като инсайт, като светкавица, и не винаги в най-удобен момент. Други хора го правят акуратно, при осъзнаване в медитации и потапяне.
Ч.: Описват усещането като навлизане в по-плътни пространства, с някакви неуютни условия.
К.: Ако фрагментът не е обезопасен, действително, ще бъде в по-гъста, тежка среда. Но степента на затъване, може да се контролира, с твърдо изказани намерения. Взаимодействие има и като усещания в тялото, като мисли и образи в главата, без затъване в чужди пространства. Може също, да са много реалистични сънища, за които следят учителите. С една дума, има най-различни предпазители, за да се избегнат рисковете от взаимодействието.
Ч.: От какво зависи възприемането на такъв опит?
К.: От това, доколко ще успее душата при такова взаимодействие. Вие сте много различни. Ето при теб, е слабо развито виждането, но чуваш много добре. И затова, повечето взаимодействия с теб се разшифроват като реч.
Ч.: Помогни, моля, да вникна в степента сгъстяване на пространството. Доколкото разбирам, в тъмните светове е по-голямо от земното? А какво е сгъстяването в развитите деструктивни цивилизации? Например, помня, че има цивилизация на арахнидите от осмо ниво. Как да разбирам, че деструктивна цивилизация, която не умее да обича, е достигнала до осмо ниво на развитие? Те свободни ли са или са ограничени в тъмните светове?
К.: Арахнидите, които споменаваш, са вече почти в девето. Края на цикъла предизвиква големи промени в много цивилизации.
Те са едновременно и свободни и ограничени в преместването. По-дружелюбните общества не ги „очакват на чай“. Индивидите от такива цивилизации, може да постигнат някакви делови отношения с външния свят, да обменят опит и технологии, но това са формални отношения. Да напуснат родината си, им пречат редица фактори: отдалеченост от основната магистрала в съюза на развитите цивилизации, високите прегради/критерии за изход от тяхното пространство и т.н. Но могат да посещават други светове, ако има реална необходимост. Когато индивид от такава цивилизация отива по работа в по-дружествени общества, това се съгласува предварително. Уговарят се права и задължения, предоставя се съпровождащи, които да съблюдават, всичко да е допустимо.
Ч.: А между себе си взаимодействат ли?
К.: Случва се и да се договорят по някакви делови въпроси. Но това се харесва малко на съюза от развити цивилизации – когато деструктивни общества успяват да създадат някакви алианси, укрепват мощта си. Добре е все пак, че не се понасят много помежду си.
Ч.: Но това не са тъмни светове, да?
К.: Имат разна деструктивна степен. Не са съвсем свободни, да се предвижват из Вселената и ограничено взаимодействат с други цивилизации.
Ч.: Какво тогава представляват тъмните светове, в които са заключени демоните?
К.: Там обитават крайно опасни същности. Те могат да предпочитат насилие, дори да губят някаква реална изгода. Там има само един закон – силата.
Високоразвитите деструктивни цивилизации владеят и силови инструменти, и умение, да водят преговори. Те са много умни: ако успеят, да се договорят изгодно, няма да демонстрират бойна мощ. Реда в такива цивилизации може да е жесток, но имат строги закони, които се спазват – това е важен момент в развитието. Ето, например, при вас, има криминални закони за корупцията и кражбите, но те не се спазват от тези, които са на власт. А при развитите деструктивни цивилизации, законът и порядъка се спазва. За нарушенията наказват безжалостно и без съчувствие. Извършил си – получи си заслуженото.
Ч.: А такъв индивид от деструктивна цивилизация, може ли да бъде различен при работа с аспектите?
К.: Да, това е доста разпространена ситуация. На Земята има много дошли от деструктивни цивилизации, за да се смекчат и да развият недостигащото им съчувствие. Затова е възможно, фрагмент на висшия аз, да е оттам.
Ч.: Как да постъпват такива, които имат съвсем тъмен аспект, заключен в тъмен свят?
К.: Такъв опит се предоставя, когато учителите сметнат човека достатъчно готов, за да опита.
Ч.: Какви са най-лошите сценарии, ако човека е опитал, но не се е справил?
К.: Във вас са влагали много дълго време, развивали са ви. Няма смисъл, да се дава задача, която не е по силите, за да пропадне целият труд. Разбира се, на човека предлагат нещо с реални добри шансове. Ако не се справи, може да има разрушения. Но някакви драматични случаи, са крайно редки. Къде по-чест е варианта, че опита за неготов човек, просто остава недостъпен.
Ч.: Има ли човека избор, дали да взаимодейства с тъмните си аспекти?
К.: Велика е вероятността, когато дойде време за такъв опит, човекът да не се увлече и да го възприеме като напълно естествено събитие. Поне частично ще осъзнава, че всичко е, както трябва.
Ч.: Нека да формулираме, за какво е необходим такъв опит?
К.: Докато човека не осъзнае всички аспекти, предлагани от учителите, развитието му частично се бави. Това е необходим опит за да са цялостни.
Ч.: Имаш предвид, че трябва да се укрепва връзката с тях?
К.: Не винаги. Може да е възможно и отказ от сътрудничество. Под цялост имам предвид, цялост на разума, избавяне от противоречия, достигане до дълбоки истини за себе си. Ако сътрудничеството изглежда изгодно, продължава и човекът разбира, че всичко съществува в него. Ако са отблъснати деструктивните фрагменти, някои елементи на личността може да бъдат смекчени или изтрити. А това позволява очистване, просветляване, повишаване на честотите, за доста кратък период.
Това е важен избор, съдържащ възможност за промяна качествата на собствената душа. Затова го предлагат на тези, които трябва да продължат на напредват.
Ч.: Как да се откажем от заемни качества?
К.: Направете осъзнат избор. И прекратете да подхранвате енергийно заемните си навици. Просто казано – не ги използвайте преднамерено. За такава промяна може да е необходимо доста време.
Ч.: А ако е душевен фрагмент или от висшия аз, как да се откажем?
К.: Няма да се получи. Такива хора имат друга задача – да са сред всичките си душевни аспекти, да са лидер в конструктивната трансформация. Най-перспективна индивидуалност, която ще се развива от системата за развитие, като нов висш аз на душата.
Ч.: Това не е ли конкуренция със собствените аспекти на душата?
К.: Не е задължително, да има конкуренция. Трябва да сте такъв, който иска да се грижи и живее с полза за собствената си душа.
Ч.: А ако не предлагат такъв опит?
К.: Значи, за момента, е неуместно.
Ч.: На Земята има ли свободни души без тъмни аспекти?
К.: Всеки си има някакви тъмни дефекти. Всеки, който е честен със себе си, вижда тъмната си страна. Остава да реши, какво да прави с нея.
Ч.: Защо с Ки-он допуснахте отново до мен Еваил? Струва ми се, че с него ходя по острие, а отдолу е бездна. В неговите илюзии може да се заблудиш, да не намериш нито истина, нито твърда почва под краката.
К.: Много точна характеристика. Но ти се справи много добре с всички предишни тестове. За нас е важно, да разберем предела на възможностите ти. Ако не се справиш, това не зачерква предишните удачни резултати. Но ние разбираме, накъде да се насочим с теб по-нататък. Взаимодействието ти с тъмните целят точно това: трябва да ни е ясно, как се държи душата в специални условия, когато се проявява дълбоката ѝ същност. Тя подлежи на трансформация, но за да сме наясно, как точно може да се развива душата, използваме стресови взаимодействия. Чрез вежлива беседа е невъзможно, получаването на такава информация. Не е необходимото състояние на съзнанието.
Ч.: Благодаря, че се отзова. Знам, че хората те възприемат по различни начини и си много строг с някои. А с мен си дружелюбен. Защо общуваме рядко?
К.: Твой учител е Ки-он. Той е решил, да запази безпристрастността, независимо от силните връзки между душите ни, за да може да е твой учител. А за теб, реших, да си остана стар приятел. Виждам желанието ти за взаимодействие с мен, чрез честотите на любов и дружба. Тази връзка между нас ти е разбираема и си я избрала. Отговарям ти със същото, затова и е мека беседата ни. И затова не решавам нищо за твоето развитие. Както виждаш сама, не ти липсва строгост от други учители. И това помага в развитието ти. Еваил идва при теб по-често от необходимото. Той е безпристрастен, нека да взаимодейства с теб и по-нататък като тъмна йерархия. Никой няма желание да оспорва оценките му.
Между другото, предишния път работихте много добре, очакваме, че това ще ти помогне да разшириш способностите и обема от жизнен ресурс, който може да издържа душата ти. Също така, получаваш по-висш достъп до информация за лично изследване.
Ч.: Надявам се, не са негови дарове? Не ми се иска, да съм му задължена.
К.: В този случай, е просто безпристрастен страж, проверяващ готовността на душите. Новите възможности се предоставят от системата за развитие. Но не бива да се злоупотребява с това доверие, отговорността е вече на възрастен. „Атата“ ще се обажда все по-рядко – трябва сама да разбираш всичко и да постъпваш мъдро. А ако се съмняваш, питай направо за съвети. Но тъмните структури продължават да те наблюдават. Ако нарушенията са доста и някое е сериозно, ще съобщят, където трябва и ще загубиш част от възможностите. А може и нови кармични уроци да се получат.
Ч.: Благодаря, че ми изясни.
Слагам в публичен достъп доста лични въпроси към Еваил. Смяташ ли го за уместно? Има ли полза?
К.: Споделяш уникален опит. Има хора, които изучават много внимателно вашите беседи и си правят изводи. Дори от това, което намират между редовете. Това е принципиално различно взаимодействие, на ниво дълбоки реакции. И е желателно, хората да си съставят обща представа от този опит. Така, поне частично, са наясно, как да се държат, когато станат готови за такива изпитания.
Ч.: Това е още един важен въпрос. Взаимодействието с тъмни учители. Можем ли да го обсъдим?
К.: Ще обмисля заявката ти за информация. Вече се умори малко от мен. Ще кажа само, че е възможно общо впечатление, но резултатите са винаги, в зависимост от дълбоките стремежи на човека. Те може да не са добре осъзнати и прикрити с илюзорни представи, на ниво разсъдък. Но всеки тъмен майстор може да разпознава такива стремежи и да ги провокира.
Ч.: Но аз не се уморявам от самата беседа. С теб ми е интересно.
К.: Виждам, че не ме ласкаеш. Но това е също твое влияние, просто е различно.
Ч.: Ласкаенето е лицемерие. Аз казвам истина.
К.: Искрената доброжелателност е способна, да изгради доверие по-добре, от майсторски изградена лъжа. Но за поддържането на такива връзки е необходимо постоянното им подхранване, с най-чисти и топли чувства. С ласкателството е по-лесно – не обвързва. Нещо подобно на кратка беседа със случаен минувач за времето. А влиянието на искрената доброжелателност, може да е невероятно дълбоко. И може, да има сериозни последствия. При такова въздействие, другата душа се отваря максимално. И ще ѝ причиниш сериозна вреда, ако промениш внезапно отношението си, ако охладнееш или се разочароваш. Затова, прилагай такова въздействие пределно внимателно и само, когато си уверена, че можеш да продължаваш с такива топли чувства, независимо от всичко. Това ти е за размисъл.
Прощаваме се за днес.
Каин
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12022-kain-vzaimodeystvie-s-destruktivnymi-aspektami-dushi-beseda-13
Земна система за развитие: Заемна и самостоятелна мотивация. За земните учители
Контактьор: architect
Ч.: Започна по-често да се обаждаш.
Земна система за развитие: Въпросите ти са за сегашната земна ситуация. Мога да им отговоря.
Ч.: На мен така ли ми се струва или хората се интересуват по-малко от информация за развитието?
С.Р.: В полето на човешкото съзнание, могат да присъстват разни същности, които да влияят положително. Например, изравняват настроението, стимулират ентусиазъм, интерес към живота, подбуждат към движение. Може да изглежда, че едни или други аспекти на личността са собствени, родни, но не всичко е еднозначно.
Предупредили са ви предварително, че смятат, да пуснат хората свободно, за да видят, накъде се стремят. Ниският интерес към нова информация за развитието се дължи, че за мнозина, са престанали външните пробуждащи импулси. Преди са действали не само в процеса изучаване на послания, но и като импулс, да ги прочетат. На търсещите, са предлагали и знания, и интерес към тях. Това е помогнало на мнозина, да направят избор.
Представи си, че си изяла десерт, който ти е харесвал преди, но е станал по-малко вкусен. Ще решиш, че ти е достатъчно и ще започнеш да търсиш нещо друго, което да насища по-интензивно. По същия начин, мнозина опитват сега, да се заемат с нещо друго. „Апетитът“ им, да изучават информация е намалял, защото, отчасти, е било заемно подбуждение, дължащо се на интереса на другите, през общото съзнателно поле. Такава заемна мотивация, за мнозина, сега е отслабена или изключена.
Това се отнася и до други жизнени сфери. Свободното си време, доста земляни прекарват много пасивно: струва им се, че не им се иска нищо и не им е ясно, накъде да се насочат. По същество, в човека са замлъкнали някои части, отговарящи за мотивацията и интереса, които са имали преди.
Ако човекът сега се опита, да се вземе в ръце и да се заеме с предишния ентусиазъм – е много важно намерението. Необходимо е движение напред, дори да му се струва, че няма много смисъл. Недостиг на смисъл сега, е повсеместно явление. Затова е необходимо, да се разглежда всяка полезна, здрава дейност като жизнено важна с далечни последствия. Така е точно решаващият момент, когато става ясно, дали човека напредва самостоятелно или тъпче на едно място. Но ако личната мотивация се окаже недостатъчна, ще трябва и занапред, да я подклаждат отвън.
Ако мотивацията е намаляла, е необходимо, да си припомнят: какво им се е искало преди, а сега го няма, какво е правил с лекота, а сега се насилва. Да сравни, как преди е възниквала активната дейност, а как е сега.
Случва се, да е сложно за човека, да си спомни, как се е чувствал преди. Такива са свойствата на съзнанието: размисляйки за себе си, човекът усеща, на първо място, „себе си в момента сега“. Трудно е, да си спомни минали състояния, ако не може да ги възпроизведе. А това се случва с мнозина, защото част от заемните полета в съзнанието, са станали недостъпни. Но е възможно, да могат, да се забележат измененията, сравнявайки предишни и сегашни действия, продуктивността в миналото и сегашната. Такава ревизия помага, да си изясните, какви точно подбуди са заети. Когато създадете такъв списък, трябва да разберете за себе си, каква е била важността на тези външни импулси, и защо са предлагани на хората.
В края на анализа, е необходимо, или да отхвърлите предишните импулси и да намерите нови, по-подходящи. Или да продължите по същия житейски път. Ако ентусиазма ви е намалял, но разбирате, че са ви водили в правила посока, значи, решение за важността на някаква дейност, ще трябва да вземете с ума и да създадете самостоятелно вътрешна подбуда. Вероятно, в началото, ще ви е необходима самодисциплина. След това, става по-лесно – създава се навик.
Ч.: Ако хората нямат интерес към нова информация, какъв е смисълът да се правят препоръки?
С.Р.: Невъзможни са вечно, сегашните състояния на съзнанието. Хората постепенно, ще ги изоставят. Но, както и сама забелязваш, не при всички, духовното търсене е лична цел. Някои са следвали ентусиазма, даван от учителите през колективното съзнание. Случва се, леко побутване, да накара човека, да продължи сам. Необходимо е влиянието на определена продължителност, за да може, да се получи полезен навик. Разчита ли са точно на това свойство в съзнанието, човека да се занимава по навик, вместо да търси нещо ново. Но не всичко полезно, лесно става навик. Спомни си, как си се развивала преди: интензивните периоди в практикуването заглъхват и се сменят с вяло отношение и желание за почивка и развлечения. Наясно ли си вече, защо се случва така?
Ч.: Това е била мотивация в общото съзнание?
С.Р.: Да. Но постоянно, да те влачат насила, няма смисъл. Човека трябва да се остави намира, да има доста дълъг период, за да вникне в себе си. Разбира се, след подбуждащо въздействие, следва забавяне, дори бездействие, но очакват, човека да се активира сам, когато реши, че му е необходимо.
Сега предлагат на хората, да напредват самостоятелно. Който го направи, получава необходимата подкрепа. Възможни са нови периоди на заемно вдъхновение и ентусиазъм. И все пак, да следвате устрема си, трябва, да свикнете сами. Вече се дава не самия начален тласък, а само подкрепа за започналите самостоятелно. Такива са важните задачи на текущия период за пробудените, които са работили с посланията ти, през последните две години. Ако някой започне по-късно, може и да усети въодушевление. Значи, ще ги оставят, да направят самостоятелните си крачки, по-късно. Тези хора ще знаят, че съществува такъв етап.
Освен това, скоро ще започнат, да се пробуждат следващите вълни от кандидати за учители на четвърто ниво. След прехода, ще станат посредници между хората, управляващите цивилизации и йерархията за развитие. Достатъчно количество кандидати няма, но е важно, да се направи, нали никой не познава земните хора така добре, както самите земляни.
Ч.: Доколкото разбирам, мнозина са работили над себе си, но не са преминали. Актуална ли е поканата за тях?
С.Р.: Има още много вакантни места в групата на новите учители, за тях са заделени сериозни ресурси. Засега, основна сложност е недостига. Преходът на групата от нови учители, на първо място, е необходим на самите земляни. Иначе ще трябва, да запълваме празните места с деструктивните цивилизации, които са приключвали цикъла. Затова е и желанието, да се наберат, колкото се може повече земляни, понеже са съпричастни към земните общества.
Ч.: Пробудените от следващата вълна с някакви други качества ли са?
С.Р.: Учителите трябва, да са с достатъчно развит разум и разнопланов опит в цивилизацията, за да разбират максимално добре всички жизнени аспекти на човека. В противен случай, хората ще страдат силно, поради недостатъчното разбиране на новите учители, поради неумение, да вземат уравновесени решения. Когато виждаш сам, че не се справяш добре, запазването на мотивацията е под въпрос. Затова и подбора е толкова бавен. Ако някой не разбира, защо не е преминал, все още, е възможно, да са им предоставили възможност, да доработят някакви лични качества, за да им е по-лесно, по-късно. Необходимо е, да не се забравя, че всяка душа е на най-подходящата за момента позиция.
Новите вълни пробуждащи се, ще са по-интелектуално развити, но и с по-висока деструктивност. Може да не разбират напълно безкористното служене, но разбират добре, какво е отговорност и качествена работа за достойна компенсация. Както се досещаш, такива хора са по-скептични към неща, които не могат да пипнат и докажат. Съ-творците са предвидили предварително тези вълни от пробудени, затова и предават чрез теб максимално рационални послания. Новите пробудени е невъзможно, да бъдат мотивирани изключително с вярата във висшия замисъл и фините материи. Те ще анализират, ще търсят в посланията противоречия, ще се съмняват в готовността си, да повярват на написаното. Засега не е ясно, доколко такива пробудени, ще приемат идеята за нова отговорност към хората, срещу разширени възможности. Но на Земята, не всички успяват да се реализират, затова, предложението може да се окаже достатъчно привлекателно, за да се решат, да изпробват силите си.
Ч.: Ако такива хора не разбират докрай, какво е безкористно служене, как ги подбирате?
С.Р.: Сега подбират здравомислещи хора, с устойчива психика, защото са много големи натоварванията от множеството вероятности.
Ч.: На хората им се струва, че прехода се е проточил много. Но, доколкото разбирам, е едва в началото?
С.Р.: Периодът е сложен, сега се решават важни въпроси и не бива да се прибързва. Всяка душа трябва да има шанс, да прояви максимално своя избор. Просто, да се запита за мнението им, не е ефективно, не са толкова много такива, които се познават достатъчно добре. Трябва да се види, какво избира всеки сега, на ниво мисли и действия, в реални ситуации.
Дори прехода да се проточи дълги години, това е шанс за душите, да го направят, преди старта на новия цикъл. Възможно е, човекът да е уморен и периодът да му изглежда тягостен. Но за душата нещата са различни. За нея, такова време може да ѝ е малко. За сериозни промени в съзнанието, за разширяване на мирогледа, е необходимо доста време. Продължителността на едно човешко въплъщение, е десетки пъти по-малко от продължителността на новия цикъл. Затова, ако се гледат задачите за развитие на душите – всичко е, както трябва.
Душата трябва да е много важна и тук, и на новите нива, за да ѝ организират индивидуален преход, след началото на новия цикъл. Това може да не се случи или да е изключително рядко явление.
Ч.: Доколкото разбирам, сега на Земята има дефицит от жизнен ресурс. И затова хората нямат сили. Как да действат в такива условия?
С.Р.: Мнозина наблюдават в себе си два важни момента:
– нямат мотивация;
– нямат сили.
Ако е имало преди мотивация, може да е била заемна. Т.е. на човека са предоставили голяма свобода, очаквайки, да стане самостоятелен. А тази самостоятелност, вече трябва да се прояви, понеже се предполага, че на четвърто ниво, устремът е на самата душа, а не заимстван от други същности, чрез колективното съзнание.
Може да се каже, че сега питат човека преди всяко действие: „за какво ще пропилееш ресурсите?“. Дори да е почистване вкъщи, трябва първо, да се хване за метлата, за да му дойдат сили. Колкото е по-полезна дейността за човека, толкова повече ресурси получава. За безсмислена суета, действително, може да няма сили. Трябва да си подреди приоритетите, да проведе ревизия на дейността си. Времето се ускорява, просто не стига за пилеене, за всичко. Със силите е същата ситуацията. В такива условия, човекът е принуден, да зареже второстепенното и да определи най-важното. Така се пресяват най-силните стремежи. За съжаление, животът на мнозина е изпълнен, основно, със суета и няма, какво да се подбере. Затова тези, които имат сериозни стремежи, ще получат допълнителни ресурси, които да им помагат, да следват избраното направление.
Ч.: А ако не успее да намери самостоятелна мотивация?
С.Р.: Да бъдат самостоятелни могат не всички, а само тези, които имат шанс, да се справят. Необходимо е, да опитат, да поемат инициативата. Ще им дадат време.
Когато обясняваха на хората, че с управлението на земното развитие, се заемат други цивилизации, това се възприема често изкривено, предимно негативно. Но това управление предполага и снабдяване с мотивация, защото, до някакъв етап от развитието, може да я няма. Заемни могат да са много различни мисли, чувства и действия. От желание за гледане на филм, до избор на професия и партньор. По този начин, до определен етап от развитието, на човека могат да се внушават дори най-ключови решения, понеже, сам няма да ги вземе, поради липса на разбиране, какво иска в действителност, дали наистина му харесва нещо истински.
Много хора продължават, да са под управлението на цивилизациите. Ще има доста дълъг преход при замяната на влияещите сили. Новите раси през следващия цикъл, ще опитат, да насочат земляните в по-конструктивна посока. Въплътените души ще продължат да изучават, какво представлява мотивацията, устрема, решителността. Да ги усещат като своя собствена неразделна част. А когато дойде време, ще пуснат такива индивиди, за да проверят, могат ли да напредват самостоятелно.
Ч.: Въпрос на читател: „Изяснете момента преминаване към следващо ниво. Как да бъда земен учител? Живеем, колкото се получи и преминаваме чрез напускане на въплъщение? Или след трансформация, преминаваме в спокойни вероятности? А как трябва да се трансформираме – като оцелеем и запазим психиката си?“
С.Р.: Земните учители са важно звено между учителската система и пробудените, които не могат, все още, да работят над себе си самостоятелно. Именно на такава самостоятелност е важно сега, да бъдат научени хората, които търсят помощ. Постепенно, земните учители ще преминават на нови нива и не бива да се допуска, да остават групи от объркани хора, нуждаещи се от наставления.
Ако земен учител е създал силна зависимост към своята персона, няма да може, да избира свободно прехода – това ще разруши резултатите на групата.
Земните учители трябва също, да помагат за изграждането на новите учители. Това е най-сложното, защото, всеки лидер е уникален, следователно, са възможни разминавания в мненията. Няма необходимост, да преправяте този, на който помагате, да си стъпи на краката, да е по собствен образ и подобие, да налагате разбирането си. Трябва меко водене, без лишаване от индивидуалност.
Земните учители сега са два типа. Такива, които водят към развитие, и такива, които водят към дълбините на лабиринта от отражения. Всичките са ценни, защото са естествени центрове за привличане на хората, в зависимост от потребностите им. Всеки от тези учители, смята своя подход за правилен. Земните учители спомагат за разпределението на търсещите, на такива, които се стремят към истинска дълбока трансформация, и такива, които са прекалено привързани към тримерните правила.
Учители, които действително помагат за развитието, ще привличат хора. Връзките в такива групи ще се усилват, ще еволюират и ще спомагат, за изграждането на независими участници, създавайки гъвкави мрежи от единомишленици. Хората ще се усилват взаимно и чрез сътрудничеството, ще получават допълнителни възможности. Здравите мрежи изискват време и постоянни вложения, затова ще са необходими години за тяхното изграждане. Връзки между самостоятелни хора, не пречат на прехода им. Не е необходимо, да се търси в такива отношения опора, против грешки или сами да се стремят, да станат такава могъща опора. Важното е, всеки да може, да стои здраво на краката си.
Учителите, водещи в лабиринта на илюзиите, също събират хора около себе си, но техните връзки са временни. По такива мрежи, периодично минават импулси за разпадане, за да може участниците да търсят самостоятелно.
Земните учители, способни, да създават силни самостоятелни хора, ще бъдат поддържани с ресурси и ще им създават нови възможности за служене. Този път си струва, да бъде изминат, независимо от сложността му. Просто наблюдавайте, как се подреждат събитията. Ако идват хора, нуждаещи се от помощ и имате възможност, да се занимавате с тях, значи, всичко е, както трябва. Главното е, да не забравяте за личния напредък. Много земни учители хвърлят всичките си сили, да помагат на другите, а своето развитие оставят за после. Това не може да свърши добре. На учителя е необходимо време за собствената трансформация, за да може, да помага ефективно на голяма група от хора.
Няма един възможен вариант за земните учители. Но ще предложа информация, за да анализирате самостоятелно своята ситуация.
Започвам с разбираем пример. Възпитател в детска градина, може да не може, да преподава в университет, а специалист по висша математика, да се чувства безсилен с деца на 3-6 години. Всеки тежи на мястото си. Когато работата е удачно подбрана и човекът се справя със задачите си, има повече шансове, да е доволен от живота си.
Дейността на учителите от разни нива, се различава също, затова е важно, да вникне, къде е мястото му, за момента. Къде ще е най-ефективен и ще реализира потенциала си пълноценно?
Учител, който е ефективен на трето ниво, му се иска, да отделя достатъчно време за всеки ученик, да взаимодейства по-тясно, да вниква в процеса при развитие на душата. Т.е. сили в този случай изразходва много, а успява да помага на малцина. Опитите, да събере много ученици на трето ниво, са не ефективни: хората се развиват слабо, защото получават малко внимание.
Учител, който преминава на ново ниво, трябва да е достатъчно опитен, за да забелязва ключовите моменти от развитието на човека. За едно въплъщение, не са толкова много, но навременното и правилно влияние, дава сериозен резултат. Учител на новото ниво може да привлича много ученици, но ще им влияе точково, само при реална необходимост, иначе ще е претоварен. На новото ниво, учителят може да планира развитието за по-дълги периоди, превишаващи едно въплъщение.
Отговаряйки си на въпроса, какъв формат работа му подхожда най-много, земният учител разбира, на какво ниво може да се реализира пълноценно. Ако предпочита да контролира процеса на развитие в подробности, на новото ниво, може да се чувства безпомощен. Остро ще му липсва възможността, да обяснява подробно, да помага по-активно.
Ако учител предпочита, да влияе само при важни моменти, на Земята може да му е тясно и задачите да му се струват много обемни. По този начин, за по-добра реализация, ще трябва да смени мащаба на дейността си, да поеме повече ученици и да планира развитие на душите им за продължителни периоди, дори до целия цикъл на цивилизацията.
Интересът на душата към подробности или напротив, към мащабна дейност, обикновено се запазва, независимо от смяната на въплъщенията. Изучил предпочитанията си за работа с хората, е голяма вероятността, да се интересува от продължителния интерес на душата.
Вторият важен въпрос – няма ли да е бреме продължителния живот? Доколко комфортно ще му е, да се развива при сегашните си характеристики на личността, за продължителни периоди? Доколко е широка сферата на интересите му, които планира да развива? Понякога, душата се нуждае от обновени качества, от забрава, от нов детски период. Смяната на въплъщенията дава свеж прилив на сили.
Това не са въпроси, на които човек може да отговори убедително. Личността може да се стреми към самосъхранение, поради страх от небитието, дори да е уморена и да страда. Но възприема душата. За такива неща трябва да се размисля, да се търси по-дълбоко разбиране и приемане на тази двойственост, да ослаби илюзорното противоречие между разум и душа. Човек може да опита, да усети на ниво интуиция, доколко е силна връзката с душата, доколко топли и хармонични се получават отношенията. Колкото е по-здрава връзката, толкова душата ще се стреми, да запази своята индивидуалност като висш аз, за дълъг период от време. Съответно, вероятност за преход на ново ниво е висока.
Въпросът за трансформацията на земния учител, съдържа и отговора. Да, необходимо е, да се работи за укрепване на психическото здраве, да развива стресоустойчивост. Да свиква, да затъва в проблема дотолкова, колкото да го разбере, а не за да боли постоянно душата. Това е сложен баланс.
На новите нива, също има стрес и то силен, но се проявява различно, не е толкова очевиден като събития. Работата е там, че в колективното съзнание има болезнени огнища. Много са в околоземните пространства. Мисля, няма смисъл да обяснявам, откъде са се взели, достатъчно е, да се види, как живеят хората. Има ги и на новите нива. Където и да се намират тези огнища, повишават натоварването върху колективните мрежи, и ако не ги гасите, цялата система няма да е стабилна. Затова, при всички случаи, е необходимо, да свиквате, да се справяте със стреса, с душевната болка, да умеете частично да ги пропускате през себе си, за да ги трансформирате в по-малко разрушителни. Но това е още по-сложно – когато работиш не със свое, а останало от други души. Т.е. същностите на новото ниво, трябва да приемат доброволно стреса, да трансформират блуждаещите по мрежите деструктивни импулси, понеже, да се живее в свят, в който не ги гаси никой, меко казано, е некомфортно.
До прехода на ново ниво, е важно, да решите всичките си вътрешни конфликти, да постигнете максимална цялост в собствената си индивидуалност. Също е необходима връзка с душата. Не забравяйте, че Бога във вас се радва, когато получава любов и грижа. Изграждайте живота си на база от тези чувства.
След това е необходимо, да създадете връзка с висшите същности. Необходимо е, достатъчно ниво такива връзки, за да може, без усложнения, да преминете на по-високо ниво. Представете си, че „горе“ има място, на което да завържете въже, по което може да се изкачите нагоре. Това въже трябва да е здраво, и ако не ви достигнат силите, да може, да ви помогне приятелска ръка. По този начин, може да постигнете това, към което се стремите. Но това въже трябва, да се изплете от множество взаимодействия с висшите нива.
Ако учител чувства, че е склонен, да остане с цивилизацията по някакви лични причини, ще е подходящ друг начин за изграждане на връзки, а именно – изграждане на земна мрежа от единомишленици. Това е добър вариант за усилване на позициите, за подкрепа и взаимопомощ. Но понеже, все още, пространството се тресе силно от деструктивните процеси на трансформацията, е най-добре изграждането на гъвкави връзки, без да се събирате на големи общества. Това е всеобщо желание, но разделението ви, спомага за вашата безопасност. Когато много хора се струпват на едно място, са забележими и лесно попадат под удар. Но е много важно отсега, създаването на здрави дистанционни връзки. Търсете близки по дух хора, поддържайте контакт дори с живеещите далеко. Може да опитате малки групи, но без привличане на излишно внимание.
Мисля, че се спряхме на достатъчно въпроси за днес. До скоро.
Ч.: Добре, благодаря за информацията.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12387-zemnaya-sistema-razvitiya-zaemnaya-i-samostoyatelnaya-motivatsiya-o-zemnyh-uchitelyah
Трета беседа с тъмният архангел Еваил
Контактьор: architect
Това е беседа с ръководител на тъмната йерархия. Помнете за техниката по безопасност: четете спокойно, следете мислите си или се откажете да четете изобщо. Всякакви негативни реакции, само укрепват връзките на човека с тъмните учители.
Ч.: Долавям, в твоите полета има любов.
Т.А.: Изключи поне за малко своето „алилуя“, не ме позори. Съвсем са те разглезили архангелите. Давай да говорим.
Ч.: Да беше изпратил Мамона. Той е винаги ужасен, дори, когато е максимално вежлив. За какво ще говорим?
Т.А.: Имаше въпрос. Нека да започнем с него.
Ч.: Какво представлява тъмната страст? И как да разбирам, че е ниско обединението ми на съзнанията с тъмните?
Т.А.: Не ти ли отговорих на втория въпрос?
Ч.: Не.
Т.А.: Ама че съм глупак. Аз ръководя структура, която хората наричат „дявол“. Обкръжен съм с плътен слой деструктивни съзнания. Хората се побъркват от страх. А ти ме зашеметяваш още от прага, заявявайки, че в полетата ми има любов? Как я усети? И искам ли да я показвам?
Ч.: Не разбирам, как работи всичко това. Дори да беседвам вежливо с Мамон, виждам, какъв е ужасен, в действителност. А в теб, напротив, усещам нещо чисто.
Т.А.: Ще споделиш ли самостоятелните си изводи?
Ч.: Няма да рискувам. Обясни, моля.
Т.А.: Ти долавяш много голяма част от нас, дори това, което не искаме да показваме. И намираш това в съзнанието, което да отговаря на текущите ти интереси. Известният още от библейските времена развратник Мамона, разказва чрез теб за прелестите на моногамията. На мен ми навираш в носа чистия ми ресурс, а аз трябва, да ти го предлагам, иначе няма да ни се получи работата. Ще ми изпратиш сладък лъч любов и ще кажеш: „благодаря за поканата да беседваме, но не съм готова още“. Изучи се, как да ни натирваш! Манипулираш манипулаторите. И Мамон не препира при теб, защото успокояваш демоните, внушаваш доверие. Смятат този твой талант за потенциално опасен. В нашият свят, най-дълго живеят тези, които не доверяват на никого.
Ч.: И в какво мога да съм опасна за демоните?
Т.А.: Конкретно ти – с нищо. Но си силен проводник на висша воля. Кой там горе, може да пожелае да хване чрез теб демона за опашката, никой не знае. Както и сама забеляза, имат силен страх от трансформацията. А значи, най-безопасно е, да се заврат в най-тъмния ъгъл и да демонстрират свиреп нрав (Усмивка).
Ч.: И защо „известният развратник“ се проявява толкова ненатурално чрез мен? Пиша, каквото чувам.
Т.А.: Информация може да се дава по разни начини. Но през теб, сме принудени да я даваме, както на теб ти е удобно. Извръщаме се, предлагаме по-симпатичен ракурс, иначе няма да се получи взаимодействие. И си представи Мамона, като гигантска черна злобна твар, с малко сиво петънце. А точно това петънце ти се струва сносно за възприемане, чрез него и общувате.
Ч.: Не се отказвам от работата, ако йерархията за развитие вижда полза от тези послания. Но сега при мен, ежедневното ми състояние на съзнанието, стана по-леко, по-радостно. А за да ви предавам, трябва отново да го правя мрачно.
Т.А.: Навън е тъмната нощ на душата, моя радост.
Ч.: Да, виждам, какви новини се сипят всеки ден – едната по-лоша от другата. Но те за мен са като спам в пощата. Възниква устойчиво недоумение: нима някой намира полза в такава безсмислена дейност?
Т.А.: Т.е. случващото се по Земята те възбужда не повече от спама в пощата? (Усмивка)
Ч.: Донякъде ме приземява нуждата, да печеля за храна и сметки. Останалото престана да ме вълнува.
Т.А.: А какво те вълнува?
Ч.: Беседи и медитации с учителите. От тях идват невероятни потоци. Това, което споделят, изглежда много ценно, но и крехко. Разбирам, че ако в мръсен съд се налее чиста вода, тя също ще стане мръсна. Затова ми се иска, да съм чист съд и да им връщам също такова красиво. Да дарявам също толкова много и да съм в равностоен обмен.
Защо ти го разказвам всичко това?
Т.А.: Какво усещаш сега?
Ч.: Вкара ме в някакво изменено състояние на съзнанието.
Т.А.: Само разголих дълбокия интерес на душата ти. При такова въздействие се проявяват много интересни неща. Мислех, че ще ме забавляваш с нещо. А ми тикаш тази скука. Но, за вкусовете не спорят. Своята работа я свърших.
А сега слез на земята, иначе няма да можем да продължим.
Ч.: За какво ще говорим?
Т.А.: Ще отговарям на въпроса ти: „какво представлява тъмната страст?“
На ваше ниво е доста разредена, защото озверелите във въплъщението, ги извеждат предсрочно. А между двата цикъла, щом се отворят портали за възнесение и за пропадане, приемаме с радост такива, на постоянно местожителство (Усмивка).
Тъмната страст е зависимост от интензивна стимулация с тежки частици. Има определени допустими значения за насищане на съзнателните потоци с тежки частици, а когато се прекали, душите стават вяли и апатични. Интензивността на стимулацията се подбира за всеки индивидуално. При това, човекът може да се поободри по собствено желание, отдавайки се на земни страсти. А може да тъгува и да затъва в униние, въздишайки по по-добър живот. А тогава го подхващаме ние.
Ч.: Защо именно вие ги поободрявате?
Т.А.: В какво се състои разликата между поглаждане и удар с юмрук?
Ч.: Не разбирам, накъде клониш.
Т.А.: Поглаждането може да не е достатъчно убедително. Макар учителите винаги да започват с него – с фин намек, да коригира нещо в живота си. Но хората не забелязват, в повечето случаи, такова поглаждане.
Затова пък, ударът с юмрук е пределно разбираем и честен. Произволна трактовка е изключена. Това е много показателен сигнал, че е необходима бърза реакция. Такова въздействие дава на човека максимален прилив на бодрост. Може да избяга от побойника така, че да не му се мяркат петите. А може да отговори на агресора. Но реакцията ще е ярко проявена. При нападение, при защита или бягство, в човека възниква мощен импулс за самосъхранение. А сега си представи, че опасността е отминала. С какво ще иска да се занимава?
Ч.: Да се забавлява.
Т.А.: Ще си устрои пир, ще се напие или ще се заеме със секс.
Ч.: С появата на интернета, киното и компютърните игри, са станали много разнообразни.
Т.А.: Но също така, гасят осъзнатостта и отлагат решаването на проблемите. Затова пък обвивката е цяла, а това е плюс. Преходът към такива интереси, от разрушаващи тялото удоволствия, може да се смята за намаляване на деструктивната стимулация. Затова, ако алкохолик, зареже пиенето и премине на игри – това е вече прогрес. Да не се лепва за нещо, все още, не може. Но прекратяване разрушаване на здравето, е положителна тенденция.
Ч.: Доколкото разбирам, обичайните човешки развлечения, нямат нищо общо със здравата радост?
Т.А.: Ти сама си се убедила, че чистата радост не е такава.
Ч.: Как ще се научат хората, да усещат такава чиста радост?
Т.А.: Като престанат да ѝ търсят заместители. Понеже чистата радост е по-фино усещане, е много трудно да я получиш в интензивен поток, наситен с тежки частици. Тя ще изглежда прекалено мижава. Съвсем друго нещо е, да си доставиш удоволствие на тялото или да гледаш с увлечение ТВ-шоу и сериали, забравяйки за тъгата. Интензивността на такова въздействие по-голямо и ефектът е по-доловим.
Ч.: А алчността и жаждата за власт?
Т.А.: А как без тях! Да живееш в разкош, да присвояваш всичко, до което можеш да се докопаш, да се хвалиш пред всякакви глупаци. Да се опиваш от властта си, да доминираш, да демонстрираш сила. Това е доловимо, ярко и много възбуждащо. Сред хората има истински професионалисти в тъмната страст!
Ако навлезем по-дълбоко, вече има мазохизъм и садизъм, вариации на насилие, жажда за кръв, вкус към убийства, удоволствия от изтезания. Опасявам се, че фантазията ти се изчерпва с всичко това, но списъкът може да е много по-пъстър. Уви, уви.
Ч.: Как човек да свикне, сам да се поободрява, за да не го правите вие?
Т.А.: Когато живота поднася неприятни подаръци? Давай, ти знаеш отговора.
Ч.: Когато започваш да скучаеш, да се измъчваш, да се оплакваш от живота, искаш нещо ново. Но защо новото не може да е хубаво? Защо трябва да е именно отрицателен стрес?
Т.А.: Когато на човек се иска нещо добро и ново, той го намира. Ако не е едно, ще е друго. Не живеете в пещери. Вашият интернет предлага широки възможности, да намерите нещо приятно и интересно.
Не, тази ваша мечта и примиране за прекрасен, но изплъзващ се живот, е верен признак, че мотивацията угасва. За човека е неразбираемо, но за нас е очевидно. Следва скука, апатия, депресия, кризи, саморазрушителни пристъпи. Ето такива получават неприятен стрес. На човека предлагат неприятности, семейни проблеми, болести и пр. При това, рязко нарастват шансовете за обновяване: както в мисленето, така и в състава на душевните потоци.
На ниво мислене, човека може, най-накрая, да осъзнае, че спокойния живот без сътресения е ценен. Да съобрази, че повече няма нужда от интензивни въздействия и да благодари за тишината. Задълбочавайки се в тази тишина, може да открие за себе си, по-фини радости и вкус на живота, да се научи, да се наслаждава на потоци с ниска концентрация на тежки частици. Но това ще е като ветрец с аромат на цветя. Ако човекът не е свикнал да забелязва такива неща, ако търси нещо съществено, означава, че не му е дошло времето за нова мотивация.
На ниво душа, стресът спомага, да се избави от предишното осъзнаване. Разбира се, човекът ще чувства умора, изтощение. Но става възможно получаване от душата, на свеж и чист жизнен ресурс. И тук всичко зависи от човешката реакция. Ако не си е направил изводите, а просто се е обидил на живота, значи, изпитанието не е дало резултат. Тогава човека се връща постепенно към предишното ниво от тежки частици. Но щом си почине малко, отново ще изпадне в депресия и изпитанието се повтаря. Озлобените могат да получат още по-мръсен ресурс и деструктивността на жизнения им опит се повишава.
Ч.: Значи, всеки трябва да намира новото и хубавото сам?
Т.А.: Който не иска ритник в задника, напредва сам. Не бива да мрънка, да се оплаква и да вехне неудовлетворен. Всичко това е маркер, че му е време за нова порция неприятни приключения, съответстващи на нивото недоволство.
Ч.: Т.е. неудовлетвореността привлича неприятности?
Т.А.: Да, но само, ако е възможен полезен ефект.
Виждаш ли, има тип хора, на които им харесва, да се съжаляват и да изпитват непълноценен живот. Такива са им потребностите: меланхолия, драма, душевен катарзис. Те се стремят неосъзнато към тях, но не си го признават. На такива няма смисъл, да се дават неприятности. Тези хора са измъчвани, най-вече, от празното си съществуване. При тях с години може да се точи един и същ живот – сив, равномерно тъжен. Срещала си такива хора: мрънкала и неудачници. Ако им предложат нещо реално стойностно, за да имат усещане за късмет, ще станат подозрителни, скептични, ще започнат да придирят и търсят дефекти. А може изобщо да се изплашат и да побягнат. Ей богу, проверявали сме многократно. Давали сме под надзора на светлите сили, даром, някакво добро. Но „не, благодаря, няма нужда“.
Обикновените хора не могат да разберат тези фини мазохистични страдания. Предполагат наивно, че просто са нещастни неудачници, дори опитват, да им помагат. Но тези си имат внимателно съставен списък с морални травми, които не лекуват, а опитват, да ги представят като своя уникалност. Затова е безсмислено, да им се пречи, да се наслаждават на фината си душевна болка. Хората си измислят сами такъв начин на живот, на нас ни остава само да чакаме, кога ще се погледнат трезво и ще поемат отговорност за себе си.
Ч.: Навярно, сега си развалил настроението на хората, които са се разпознали в описанието ти. Това подбуждащо въздействие ли е?
Т.А.: Цялата тъмна йерархия е крепост на убедено ожесточение. А такива предизвикват в нас недоумение. Не знаем, какво да ги правим. На дъното, в тази яма от униние и безсилие, хората остават, фактически, сами със себе си. Не се удава на светлите учители, да разсеят такава гъста тъга. А ние такива не ги шутираме, защото, става още по-зле. Затова оставят на мира такива хора, докато не намерят сили, да се измъкнат от вцепенението си и да направят реални крачки към някакви постижения, от които са се отказали сами.
А подбуждащо въздействие за безсилни хора, активиране на гнева им – не е най-лош транзит между състоянията на съзнание. Гневът дава достъп до тъмна сила. А за развитие е необходима, поне някаква сила, за да действат. Защото, развитието е движение. А безсилието е бавно засмукващо блато – не позволява, да се мръднеш.
Ч.: И не е ли опасно, да ползват тази тъмна сила?
Т.А.: Още по-опасно е, когато душата прекрати движение и започне, да се разпада. Всичко останало може да се поправи.
Ч.: Излиза, има хора, които се насищат поне с тъмна страст, а други – изобщо нищо не им харесва?
Т.А.: Да, приблизително е така.
Ч.: А защо приблизително?
Т.А.: Но има и такива, които търсят нова мотивация и излизат от нашето влияние. Добре работим заедно, нали? (Усмивка)
Ч.: Може хората, на които не им харесва нищо, да не са открили нещо стойностно? Ако в ограничените земни условия не съществува?
Т.А.: Интересът е като въдичка. На него, периодично, се хваща вкусна рибка. А ако човека няма интерес към нищо, значи, просто е неразвит. И тук, каквито и лакомства да предложиш, няма да получиш нищо друго, освен крива физиономия.
К.: Как се развива интерес?
Т.А.: Като се изпробва най-различното, докато нещо не се хареса. Нима не съм капитан Очевиден? (Усмивка)
К.: А ако нищо не му харесва?
Т.А.: Може да си сложи табела на челото с надпис „унил задник“ и да се гордее с това.
Ч.: Давай по-меко.
Т.А.: Аз съм самата деликатност, ако се има предвид, колко зло съм сътворил в този свят. А този атракцион с благи намерения и честни беседи, доста скоро ще приключи. Тъмната йерархия говори с действия. Време е хората, да се научат да действат. С мрънкане, не се решават проблеми.
Ч.: Има ли начин, да се избавим от тъмните страсти и да намерим нова мотивация?
Т.А.: Начинът е един и същ – пробване. Но, знаеш ли, някои просто са любители на силните усещания (Кикоти се).
Ч.: Но нали всичко струва скъпо, да? После такъв пир, човекът страда от махмурлук.
Т.А.: Да, нали, колкото е по-наситен потока с тежки частици, толкова е по-силно разрушителното им свойство. В съчетание със слаба регенерация, земните тела се износват бързо.
Ч.: А има ли светла страст?
Т.А.: Да, втория вариант на страстта, хората опознават, когато се научат да работят с петмерни потоци. Това е конструктивно вдъхновение. Какво трябва да се научи за целта?
Ч.: Да се труди и обича.
Т.А.: А защо точно така?
Ч.: Ти си учителя, кажи ми.
Т.А.: Такава е формулата за служене на другите: да работи с любов за общо благо. Създава удоволствие от всестранно взаимно удовлетворение и създава условия за по-открит енергообмен. И когато такъв чист поток вдъхновение тече свободно, може да се умножава и обогатява всички участници.
Обяснявали са ти, че количеството универсални оттенъци на осъзнаването в чистите светове, е ограничено. Но други, по-специфични оттенъци на жизнения ресурс, са доста много. При вас на Земята, всеки може да избира от по-широкия спектър за всеки вкус и цвят, с малко условие, някои насилствени удоволствия и тук не се поощряват.
По-ограничен енергообмен е необходим, за да не пречат личните предпочитания на другите души. Т.е. светлата страст е по-универсална, никой няма да се възмути, ако я споделиш. А с тъмната, може да има неразбиране и конфузи, защото, тези вкусове са по-специфични, не харесват на всеки (Усмивка). Затова, на Земята, всеки „ври в собствен сос“, мисли и състояния на съзнанието не се обменят пряко. Човекът има възможност, да обмисли и да оформи всичко с думи. Или да премълчи. Но част от страстта, дори изразена с думи, винаги се гаси при предаването.
Ч.: Защо се гаси?
Т.А.: Заради безопасността на обкръжаващите. Не всеки има нужда от висока интензивност, не всеки може, да се справи с нея.
Ч.: А какво представлява страхът в системата за мотивация? В нашата цивилизация има прекалено много страх.
Т.А.: При едни, страхът потиска и гаси импулсите за действия, а при други, е катализатор за озверяване. Безпогрешно разделя всички на: хищници, жертви и свободни хора. Свободните ги наблюдават внимателно и ги развиват. Преодолявайки страха, първо, започват сами да живеят конструктивно, а след това, влияят на другите, да се избавят от страха.
Ч.: Ще задам въпрос, който е предизвикан от собствените ми размишления, но нямам понятие, доколко е актуален за другите.
Имах доста дълъг период, когато се отказвах от мотивациите на земните удоволствия, но не усещах никакви поощрения. Навлязох в период, когато старото си е отишло, а новото го няма. А това създава понякога непоносимо желание, да прекратя осъзнатия си аскетичен начин на живот и да направя компромис. Защо учителите чакат толкова дълго, преди да почнат да общуват с мен? Възниква впечатлението, че нямам никакви способности и не предстои нищо интересно.
Т.А.: И какво не ти позволи, да откачиш в тази пустота?
Ч.: Дисциплината.
Т.А.: Изчакали и правилно са направили. В тази пустота са умрели всичките ти желания. И когато с теб са заговорили, вече си вземала, каквото ти дават. Все е нещо, отколкото мъртва тишина. Нима не е така?
Ч.: Може и така да е.
Т.А.: Понякога не изчакваш, създаваш възможност за общуване преждевременно, и човека започва да се чуди. Клинчи, права размахва, животът трови и своя, и на учителите, с неразбирането си.
Ч.: Каква роля играе дисциплината в развитието?
Т.А.: Можеш да следваш дисциплината или интереса. И двете са работещи.
Когато човекът следва интереса, му е много по-лесно. Просто, разкрива нови страни в интересуващите го области, укрепвайки убедеността си, че се занимава с нещо стойностно. По този начин, мързела се превръща в дейност, която е интересна.
Ти не си имала такова занимание. Но имаш своеобразна черта: измъкваш се сама за косите. Нямайки устойчиви привързаности към външното, успяваш, да се държиш на повърхността. Не разбирам, откъде черпиш тази сила. Изглежда като направо от вселенската пустота. Попивайки идеята за дисциплината на воина от Кастанеда, само си разкрила свое естествено свойство.
А сега за дисциплината на другите хора. Как да се заставят, да си надигнат задника и да действат?
Ч.: С волево усилие.
Т.А.: Дисциплината помага за преход от мързел и от жаждата за „хляб и зрелища“, към продуктивна дейност. От потоците на втора чакра – към трета. Но ти помниш, какво е било с теб. Твоята твърдост, натрупана в процеса на самодисциплина, са я смекчавали дълго, защото с нея не можеш да напредваш. Това не означава, че не ти е нужна по-голяма сила. Но тя се трансформира, смекчава с любов и радост. Не е нужно, да си стоманено острие, трябва да си гъвкава, но здрава струна. От стоманено острие, може да се получи само звънък, но скучен „дзин“. А струната може да звучи красиво.
Ч.: Кастанеда толкова е написал за дисциплината на война, изглежда като цялостен път. А това е само преход от втора към трета чакра?
Т.А.: Това издига развитието ви на ново ниво. А там може да получите нови инструкции.
Ч.: Не ме напуска усещането, че Кастанеда е следвал тъмен път.
Т.А.: Неговият труд, бил ли е по-малко полезен, заради това усещане?
Ч.: Наистина? Цяла философия за дисциплината и нито дума за любовта.
Т.А.: Това са варианти за постигане на баланс. Кастанеда не бил нито светъл, нито добър. Но това не му е попречило, да си свърши работата и да предаде знанията.
Ч.: През повечето време, отговаря на личните ми въпроси. Може ли изобщо, да се смята за публична беседа?
Т.А.: Може да се смята напълно. Публикувай поне нещо. Все пак, нямаме тълпа желаещи, да предават тъмни послания.
Ч.: Добре. Благодаря за беседата. Ако искаш, можеш да дойдеш отново, но си избери конкретна тема – така ще ми е по-лесно да пиша.
Т.А.: Аз не съм лектор.
Ч.: А за мен е задължително, да обсъждам скромните си въпроси със самия биг бос.
Т.А.: Не ме наричай така повече.
Ч.: Добре, Еваил. Как се получи така, че твоето име го няма в демонологията?
Т.А.: Знаят го избрани, но го предават устно само на преминалите посвещение в тайни ордени.
Ч.: Тогава, защо е на всеобщо обозрение сега?
Т.А.: А има ли някой смелост, да ме призове по име? Чакам. (Усмивка)
Ч.: Аз няма да съм. Ще се наложи да идваш сам 🙂
Т.А.: Винаги сте така, скучни деца (Усмивка). А ти особено.
Алилуйя, ангелче. Изчезвам.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11959-tretya-beseda-s-temnym-arhangelom-evailom
Цивилизациите от новата Ос: Събитийните вероятности по Земята
Контактьор: architect
Ч.: Здравейте. Защо решихте да говорите чрез мен? Напоследък, през други канали върви доста противоречива информация от цивилизациите. Към някои се отнасям скептично.
Ц.Н.О.: Здравей. Твоя учител ни разреши да говорим. Ти не си привързана към земната си обвивка, можеш да четеш многомерността и рационално, да осмисляш информацията. Затова ни е важно, да предаваме, именно чрез теб.
Ч.: Кажете, кой дава сведения, че след прехода на Земята, ще останат малцина? Или на самите проводници им изглежда приемлив такъв сценарий?
Ц.Н.О.: Да предположим, че е така. Човек избира от информационното поле данни съгласно своите стремежи. Това е допустимо – всеки си има свой живот, свои задачи и своя информация като помощ. Затова и искаме, да говорим чрез душа от йерархията за развитие. Еволюцията на Бога при теб е приоритетна, дори да не ти е комфортно тук, си готова, да изтърпиш всеки сценарий. Другите са доста често, ориентирани към своите потребности и ни възприемат чрез такава субективна призма. Просто не забравяй, че информация от по-високи нива, човек приема преди всичко за себе си и своите единомишленици. Но всички души са различни, затова информацията не може да е универсална и да подхожда за абсолютно всички.
Ч.: Ки-он ми даде тази информация, която искате сега да публикувам, само за личен размисъл. Смятате, че може да е полезна за хората?
Ц.Н.О.: Смятаме, че най-разсъдливите ти читатели, също трябва да го знаят.
Ч.: Добре. Доколкото разбирам, цивилизацията е разпределена сега на няколко събитийни потоци?
Ц.Н.О.: Вярно. Нека направо да ги разделим на две групи:
– Пространство за трансформация, където сте вие с твоите читатели. В него има разгърнати няколко събитийни направления, но всичките са с доста рязък опит, целящ да промени направлението на земното общество.
– Други събитийни направления, които са с по-плавни деструктивни процеси в цивилизацията.
Ч.: Моите послания са само в пространството за трансформация?
Ц.Н.О.: Засега, да. Но могат да преминат в други събитийни потоци, по-късно.
Ч.: Но доколко ще останат актуални по-късно?
Ц.Н.О.: Цивилизацията се стреми към четвърто ниво. Информацията предадена през теб, може да остава достъпна в земните източници на знания и да насочват към нея потенциално готовите.
Ч.: В по-спокойните вероятности, нямали ковид?
Ц.Н.О.: Няма, макар там да се изучават по-меки варианти за обновяване на човешкия разум. Но и резултатът е частичен, недостатъчен.
Ч.: За какво е необходимо обновление?
Ц.Н.О.: За да се промени мирогледа из основи и да се получи нов опит. С времето, ще се прояви, като нови стремежи и преживявания.
Ч.: Например?
Ц.Н.О.: С времето, все повече удоволствие ще получават хора, които правят нематериални неща: творчество, самореализация, свежи идеи, съпричастност към групи по интереси. Човекът ще става все по-безразличен към трупането на богатства, към външната красота, към престижа и пр. Такива постижения повече няма да са престижни. Затова пък, ползата и интересът за обкръжаващите, ще е все по-значим. Земляните ще търсят себе си, не в материалните неща, а в яркия смисъл, в способността, да засити чувства и разум. Хората ще започнат, да се ценят взаимно, именно, за проявата на силните им страни, за таланта, за харизмата, за всякакви прояви на вътрешна красота. Самата основа на обществените ценности, ще премине през съществени промени.
Ч.: А нима сега хората не ценят тези качества?
Ц.Н.О.: Засега, основната ценност при повечето хора, е предимно икономическа. А изброените качества, хората не успяват да развият достатъчно, защото са съсредоточени върху материалното. Затова и обновлението предполага промяна на мотивацията, в полза на нематериалните ценности.
Ч.: В по-спокойните варианти, няма ли ги всичките тези карантини, ваксини и потискане на хората?
Ц.Н.О.: Има и други опити за подчиняване на хората от елита. Цивилизацията е една и съща и поведението на хората не се различава много.
Ч.: За какво са необходими по-спокойните вероятности?
Ц.Н.О.: Това е прекия път към новия тримерен цикъл. В пространството за трансформация не са попаднали всички души. Част от хората продължават да живеят на Земята, но не са готови, да преминат през сложен развиващ опит. Макар някои от тези души, да са в пространство за трансформация, защото са редом с близки като подкрепа. Но животът на такива хора може да е, както преди, макар да решават частично задачите си, затова, не могат да бъдат наречени просто статисти. И все пак, приоритетните направления са в други земни вероятности.
Ч.: И как живеят хората в спокойните вероятности?
Ц.Н.О.: Също не много добре, само събитията не са толкова резки. Деградацията на управленската система е по-плавна. Но без допълнителни корекции, тези вероятности водят към нерадостен финал.
Ч.: В какво се състои тази корекция?
Ц.Н.О.: В по-спокойните вероятности няма пряка корекция. Всички необходими промени се правят тук, в пространството за трансформация. Тук е преминала голяма група души с определени свойства, които могат да получат полза от динамична среда и да повлияят с действията си, върху бъдещето на цивилизацията.
Ч.: Какви са точно свойствата на такива души?
Ц.Н.О.: Това са развиващи се на разни нива индивидуалности. Първата група: са мислещи хора, способни да вникнат в сложни неща, със собствено мнение, убедени в идеите си. Втората група: са решителни, готови за борба, да отстояват позицията си, да влагат сили в идеи (свои или чужди), водещи към трансформацията на обществото. С една дума – активни хора в широкия смисъл.
Ч.: Те също ли ще преминават на ново ниво?
Ц.Н.О.: Не е изключено, някои да успеят да преминат. Но повечето са с други задачи. Трябва да преминат през доста резки обществени промени, за да променят земната история. Не всеки успява да е деятелен и ефективен, в сложни условия, продължавайки да влияят на земните вероятности, които отговарят на интересите им. А интересите им са по-своему егоистични, но на тази основа, вече може да се гради по-добър свят, където всички да се чувстват по-комфортно.
Ч.: Доколкото разбирам, в пространството за трансформация са всички притежаващи власт на Земята?
Ц.Н.О.: Да. Тук са повечето активни участници в земния процес, способни да проявят воля и решителност.
Ч.: Има ли ги в други вероятности?
Ц.Н.О.: Не навсякъде. И не всеки е на тази позиция, като в този случай. По-спокойните вероятности се различават доста.
Ч.: Кой още е в пространството за трансформация?
Ц.Н.О.: Забелязваш ли, доколко контрастен е станал вашия свят?
Ч.: Да. Защото повечето спящи със слаба воля, не са в пространството за трансформация?
Ц.Н.О.: Много от тези души са в ролята на подкрепа, но влияят много слабо на събитията. Контрастността е постигната благодарение на това. От пространството за трансформация са излезли:
– Хора по сценария за апокалипсис.
– Хора с активна жизнена позиция, които са готови, да влияят на този свят и да отстояват интересите си. Между тях се разгръщат основните значими събития.
– Души, които са решили, да приключат въплъщението. В пространството за трансформация, се отварят често възнесенски портали, което облекчава напускането на земните обвивки.
– Души слаби, разпадащи се. На тях ще им позволят да се разпаднат, за да укрепят с освободения ресурс по-активните участници в цивилизацията.
– Преминаващи на ново ниво и земните учители, са малцинство.
Ч.: Като резултат, полученото в пространството за трансформация, ще бъдат внедрени в по-спокойни вероятности?
Ц.Н.О.: Най-добрите постигнати резултати преминават в по-спокойните вероятности. Това е финалният стадий на земния преход към новия тримерен цикъл. Разбира се, глобалният сценарий трябва да е цялостен, непротиворечив за всяка от вероятностите – не е изключено, в новият цикъл да са няколко. И все пак, това са повече технически въпроси, макар и да изискват сериозна подготовка за сливане на всички вероятности. Но главната сложност е, постигане на необходими положителни резултати в пространството за трансформация.
Ч.: Това прояви нощта на душата ли са? Когато най-активните участници ще отстояват интересите си, понеже, контраста между слоевете в обществото е прекалено голям?
Ц.Н.О.: Във вашите случаи, нощта на душата е състояние на „отворено“ пространство, когато висшите управляващи могат да направят непреки промени, докато не бъдат постигнати целите. Сега е необходим следния резултат: намаляване деструктивността на цивилизацията, създаване условия за плавно повишаване на земните честоти до ниво 3.5 в продължение на две-три поколения. За целта, е необходимо премахването на рязкото разслоение в обществото на свръхбогати и бедни. Както виждаш, ситуацията сега е противоположна. Значи и промените ще са трудни, но са напълно необходими. Точно затова е разгърнато влиянието, което наричате тъмна нощ на душата. Понеже промените могат да бъдат направени само с деструктивни инструменти, за изпълнители на тази работа са назначени съответните изпълнители – нискочестотни, способни да действат ефективно в подобни условия.
Ч.: А защо трябва да се вижда всичко това от преминаващите на ново ниво?
Ц.Н.О.: Вие не сте във вакум. Необходима ви е колективна среда за обитаване. Зоната за трансформация ви я осигурява.
Ч.: А от спокойните вероятности невъзможно ли е преминаването на ново ниво? Защо са нужни толкова стресови събития?
Ц.Н.О.: В по-спокойните пространства, земните илюзии са по-силни, те ще преспиват и будните. А тук, душите са в погранично състояние – между сън и бодърстване. И сама знаеш, че, колкото са по некомфортни условията за сън, толкова е по-повърхностен. Така е и в този случай: пространството за трансформация не позволява, затъване напълно в земните илюзии и мотивира за активна работа над себе си.
Ч.: Пробудените очакваха финалното разпределение в пространството, а започва тъмната нощ на душата. Защо?
Ц.Н.О.: Преходът е в ход две години. Готовите са преминали. Пробудените, които все още получават резултати, са в пространството за трансформация.
Можем да предложим на хората, да се замислят: защо са тук, какви са личните им задачи? Може да са дошли, за да подкрепят близките си? Или са от групата на активните участници, които влияят на земното бъдеще?
Не всички преминават на ново ниво. А в пространството за трансформация, събитията едва сега започват, да се разгръщат. Трябва да премине активната фаза, да се получи затишие след постигането на необходимия резултат, и едва тогава, могат да преминат в по-спокойни вероятности.
Ч.: Доколкото разбирам, за това са необходими години?
Ц.Н.О.: Да.
Ч.: За активните участници, способни да повлияят върху бъдещето на Земята, няма ли да има апокалипсис?
Ц.Н.О.: Не, тази вероятност трябва да е непрекъсната, докато премине в по-спокойна.
Ч.: Колко дълго ще са в зоната за трансформация хората, които се готвят за преход?
Ц.Н.О.: Може да продължи и двадесет години. Какво ще се случва в пространството, където е започнала тъмната нощ на душата, е трудно да се предвиди. Но вероятните потоци на цивилизацията до корекцията, са изчислени до 2042 година. Т.е. индивидуалното пространство за живот на преминаващите, ще може да се устройва, основавайки се на тези данни. Нежелателно е, да се проточва повече. Шансовете за поява на по-далечни изчисления, не са нулеви, но, засега, никой не се занимава с това. Следователно, информация за глобалните събития за закъсняващите с прехода, няма откъде да се вземат. Допълнително продължаване на сроковете, ще се възприемат като непрекъснато повторение. Едва ли, някой от преминаващите ще стигне до такъв момент. По-вероятно е, да преминат на други нива или в новия тримерен цикъл.
Ч.: Искам да уточня за 2042 година. Цивилизацията доживявали до него, без външна намеса?
Ц.Н.О.: Да, доживява, но от гледна точка на еволюцията, резултатите са неудовлетворителни.
Ч.: Доколкото разбирам, ако необходимите промени в обществото се случат по-рано, хората в трансформация ще преминат към по спокойни вероятности. Но готвещите се за ново ниво, ще продължават ли да са тук?
Ц.Н.О.: Възможно е, вече има резултати, следователно, взаимодействие с реални души са достъпни: от семейство и приятели, до магазинерите в супермаркета. Индивидуалното пространство може да се поддържа, докато има живот в цивилизацията.
Ч.: Но нали още не сме преминали тъмната нощ на душата?
Ц.Н.О.: Не. Но сте минали други събития до 2042 година и този период е изпълнен с живот. Затова, взаимодействате с хора. Разбираме, че това е сложна тема.
Ч.: Ще трябва по малко да я разнищим. А ако помагаме на другите в еволюцията, това отчита ли се? Или такива достижения не се отразяват, защото душите имат други приоритети?
Ц.Н.О.: Не се вълнувай, всякакви положителни резултати се отчитат и съхраняват, независимо от вероятностите. Помощта ви за другите е реална.
Ч.: Може ли кандидат за преход, да направи осъзнат избор и да премине към по-спокойни вероятности, ако реши, да продължи на трето ниво?
Ц.Н.О.: По-скоро, избора е, да се откаже от активно развитие. Ако човекът се е забавил, спрял, запънал се е в непреодолимо препятствие, душа може да напусне зоната за трансформация и да премине в новия тримерен цикъл. Но, преди това, са възможни, няколко опита за стресово въздействие от водещия екип, за да мобилизира силите си. Ако няма резултат и не иска да продължава, такава душа може да напусне зоната за трансформация.
Ч.: По какъв начин?
Ц.Н.О.: Най-вероятно, чрез сливане на съзнанията с друга своя версия, от друга вероятност.
Ч.: А хората влияещи върху новата Земя? Могат ли да напуснат пространството за трансформация?
Ц.Н.О.: Трябва да се доверят на решението от висшия аз. Необходимо е преживяването на важни събития, ключови социални промени, а когато дойде време, част от душите ще преминат в по-спокойни вероятности. Но тук има още много работа. Възможно е, някой да премине в новия цикъл чрез раждане, а текущото въплъщение да изкара в зоната за трансформация.
Ч.: Колко души са в апокалиптичния сценарий?
Ц.Н.О.: По всички вероятности, се планират около 40% от душите, които ще напуснат въплъщението до края на текущия цикъл. Не всички попадат в катастрофален сценарий, мнозина си отиват тихо. Това число може да е по-малко или по-голямо, всичко зависи от избора на всеки човек. Една част от тези души напускат земното пространство по разни причини. Друга част, се завръща чрез раждане през новия цикъл на цивилизацията.
Виждаш ли, ако душите са в процес на развитие и нещо не им се получава, никой няма да каже: „достатъчно“. За мнозина няма път назад – само напред. Т.е. души, които сега напускат въплъщението, могат да се върнат по-късно, когато условията за тях са по-подходящи. И не всички наведнъж, а постепенно, за да е умерен процента на високодеструктивните души. Колективното съзнание, към момента на въплъщението им, трябва да се трансформира достатъчно, за да не поощрява деструктивните им склонности, а да ги гаси.
Ч.: Вече, като че ли, не е толкова драматично.
Ц.Н.О.: Ти си строга, макар ние сами да се обърнахме към безпристрастната ти душа. Мнозина са уморени, объркани, очакват катастрофални вероятности. Ако човек вижда често такива видения, започва да вярва в тях. Засега, хората не умеят да контролират възприемането на перспективните вероятности. За тях е необичайна идеята за многовариантно бъдеще. Освен това, човекът не е преодолял докрай страховете си, драматичните събития ще привличат вниманието му като магнит.
Ч.: Съгласна съм. За мен също е сложно, да вникна в многовариантното бъдеще, затова и не обичам, да правя прогнози.
Ц.Н.О.: Проводниците искат да правят нещо, а хората искат от тях нещо конкретно. Нека да разгледаме три аргумента, които да помогнат, да разберат, защо не бива, да се вкопчват в някакви прогнози.
1) В системите използващи хаос, бъдещето е многовариантно и зависи от изборите на участниците.
2) Прогнози се правят на база сегашните изчисления за бъдещето, но тази база се обновява постоянно. Съответно, променя се и стратегията за въздействие: както при отделни души, така и при цивилизацията като цяло. Променят се показатели, нараства или намалява ефективност на определени инструменти, отменят се предишни решения и се вземат нови.
3) Информация през проводник може да дават такава, която да съответства на нивото му за разбиране, на психопортрета и личните задачи за развитие. По този начин, възниква многовариантна истина: вариации под необходим ъгъл и субективно възприемане на сведенията, в това число, и противоречиви дори противоположни.
Затова, всякакви прогнози ви се дават за размисъл. Нали своето бъдеще земните хора решават точно сега, със собствените си ръце.
Ч.: А къде се въплъщават сега вашите души?
Ц.Н.О.: Добър въпрос. Не тук. Те се въплъщават в по-спокойни вероятности, при това, в близкото минало. В момента, много от тях са пубертети или младежи. Това е първото поколение от новатори. То не е многобройно, но носи много свежи и ярки идеи. Когато необходимите обществени промени бъдат достигнати, хора с активна жизнена позиция, също ще преминат в по-спокойни вероятности. Според плана, това ще е достатъчно, новият цикъл да започне с голямо количество новаторски идеи и дейност на волеви хора, които да задвижат нови обществени начинания.
Ч.: Значи, в преходното пространство, хората се обновяват направо във въплъщението?
Ц.Н.О.: Да. По-развитите и стабилни разуми са способни да се обновяват, без да напускат въплъщението.
Ч.: Боледувайки от вирус, носещ обновяване?
Ц.Н.О.: Не само, но да. Може да се каже, че обновяването само залага фундамент за ново възприятие. Но хората наблюдават неблагоприятни събития, а това им помага, да правят бързо изводи, да избират позиция, да развиват мислене, съвест, съчувствие и пр.
Ч.: Значи, в по-спокойни вероятности не се получава трансформация на разума?
Ц.Н.О.: Не в нужния обем. Определят ги като неготови за подобни резки промени. Такива души, след изживяване на въплъщението, при следващото си въплъщение, на Земята ще получат обновен разум.
Ч.: Тези, които сега са в преходното пространство, имат ли други вероятности за въплъщение в по-спокойни вероятности?
Ц.Н.О.: Да, мнозина имат. Но някои от преминаващите са само в пространството за трансформация. Такива ги поддържат, колкото е необходимо. Но ако регулярно работят над себе си.
Ч.: И кога е апокалипсисът?
Ц.Н.О.: Скоро. Но пробудените, които готвят за преход на ново ниво, не са включени в него. За техните задачи са необходими други условия за живот.
Ч.: Хората казват, че забелязват признаци за разделение на пространството.
Ч.: Обикновено, вероятностите са обособени и цялостни. Но сега, действително се наблюдават някои признаци, които може да се нарекат противоречиви. Това е неизбежно, пространството се променя много динамично. Но все пак, човек не може да възприема две и повече вероятности едновременно. За хората е прекалено голямо натоварване.
Ч.: Но как да се отнасяме към това, че сме някъде „между“? Как да подреждаме бъдещето си? Нали има и дългосрочни задачи, не винаги се получава, да се живее само сега.
Ц.Н.О.: Вероятностите, които преминат през тъмната нощ на душата, ще преминат на други варианти, преди старта на новия земен тримерен цикъл. Затова, може да се подрежда бъдещето според стремежите си, а не върху съмненията.
Ч.: Как да я карат преминаващите?
Ц.Н.О.: Ще им се наложи, да наблюдават събития от тъмната нощ на душата. Най-добрият начин, да преминат през този период относително спокойно е, да минимизират връзките с околните, при които са в ход деструктивни процеси. Колкото са повече такива връзки, толкова е по-силно психологическото въздействие на обкръжаващите и създава на енергообмен. Препоръчваме, да оставят само най-необходимите връзки, така съпровождащия екип ще може по-лесно, да предпазва от неблагоприятни събития. И не си струва, да се намалява темпото.
Ч.: Как ще става прехода през тази година?
Ц.Н.О.: Ще има десетина портала през цялата година, които да създадат за преминаващите най-благоприятни условия, да ги стабилизират и наситят с висок жизнен ресурс. През останалите периоди, индивидуалният преход е затруднен. При изпълнителите, обслужващи смяната на земните цикли, сега е приоритетна работата с цивилизацията.
С всеки преминаващ учител ще взаимодействат индивидуално. Но заинтересованите трябва, да проявяват инициатива сами.
Ч.: Добре, благодаря за поясненията.
Ц.Н.О.: И ние ти благодарим за предаването на информацията.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12316-tsivilizatsii-novoy-osi-sobytiynye-potoki-zemli-chast-6
Ки-он: Отговори на читателски въпроси
Контактьор: architect
Ч.: Ки-он, здравей! Благодаря, че дойде. Натрупаха се въпроси на читатели. Може ли да им отговорим?
К.: Привет! Питай.
Ч.: Въпрос на читател: „В посланията казват: „Устойчивото душевно жадуване на някакво желание, не е безопасно за околните“. Има се предвид самата душа с мисия и планове за живота? Или става въпрос за човешката личност, която може да не осъзнава, че има душа, да не я разбира, да не я чува?“
К.: Не е безопасна за обкръжаващите, жажда идва именно от душата. Ако остава равнодушна, човек няма никакви допълнителни възможности за привличане на желаното, освен физически действия. Разбира се, и в този случай, може да се навреди. Но силите и възможностите на човека са ограничени. За поддържащия екип не е трудно, да блокира събитие, безполезно за еволюцията на душата.
Точно пристрастяването на душата към някаква идея, е способно, да изтощава ресурс на обкръжаващите. Представи си, че имаш достъп до водопровода. Но след изчерпване на дневния лимит от вода, кранът се затваря. Това се отнася само за желанията на човека. Ако желанието произлиза от душата, тя е способна, да отвори крана и да дърпа вода, дори от съседите, без да се замисля за причиняваната вреда, отнемайки необходимото за нормален живот на другите.
Ч.: Може ли да се каже, че душата постъпва непорядъчно, пренебрежително към потребности на другите души?
К.: Представи си, че дете жадува за някаква играчка и взема от семейните пари, без да пита, и я купува. То си няма представа за сложния възрастен живот, за ограничения бюджет, за рационално харчене. Затова пък е наясно, че иска играчка и знае, къде са парите – нали е виждало, къде ги слага майка му.
Примери такива думи като „непорядъчно“ и „пренебрежително отношение към другите“, и ще разбереш, иронията на зададения въпрос. С такива категории оперира сложен и развит разум. А на детско ниво, има само две значителни идеи: „искам играчка“ и „има пари“.
Ч.: Но нали говорим за душа на възрастен – тя има възможност, да се възползва от развит разум, от разбиране, че не бива да се взема чуждото.
К.: Доста често, душата не иска да ползва разума. Това е често срещана ситуация през етапа на развитие. Затова и ви повтарят често, че душите са като децата. Да обясните на разума някаква идея, която да приеме и душата, може само, когато са в резонанс. Но после, душата може да се увлече от нова идея, като дете с нова играчка и да забрави за всички разумни аргументи.
Ч.: Значи, кармичните следствия дават по-добро усвояване на информацията?
К.: Не познаваме по-ефективен способ. Детето може да няма никакво желание, да вниква в подробностите, защо не бива да взема чуждо. Но ако мама забрани, да излиза на улицата при приятелите си, много по-лесно ще усвои, че не бива да са вършат някои работи, защото е неприятно. Ще създаде трайна връзка между свои действия и следствията.
Ч.: Как земната личност може да усили връзката с душата си?
К.: Душата трябва да забележи полза за себе си в земната личност, широки възможности, красота. Трябва да ѝ харесва, да влиза в резонанс с личността.
Душата укрепва връзката с тази обвивка и иска да я запази, защото е истинска, комфортна, родна. През този етап, обикновено се получава нарастване на осъзнаването в човека, пробуждане и начало на духовно търсене. Такъв резонанс, привлича учители, нали може да бъде учен с аргументи, не с неприятни събития. Кога индивидуалността и душата се сближат и взаимодействат тясно, ефективността на беседите нараства сериозно.
Ч.: Но какво точно може да направи човека?
К.: Трябва да живее интересно и да получава удоволствие от живота. Това става възможно, когато човека се смята за вътрешно привлекателен, когато му е комфортно сам със себе си. Това е добър признак, че на душата също харесва всичко. Имате много размишления за любовта към себе си. Хората, които се обичат и приемат, имат тясна връзка с душата.
Ч.: Ако човек не се обича и приема, може ли да се каже, че тези чувства идат от душата?
К.: Не винаги. Понякога, душата не дава никакви допълнителни чувства на човека. Просто вижда, че личността е дисхармонична и се държи на дистанция. Затова, човека трябва сам да преценява своите мисли и чувства. Когато душата почувства земната личност привлекателна, сама предприема сближение и подкрепя човека с вдъхновение.
Ч.: Навярно, в човек може да възникне впечатление, че душата е прекалено капризна и не си струва, да очаква обратна връзка.
К.: Трябва да е благодарен на душата си, нали тя прави човека жив. Такова мъдро отношение към тази връзка, спомага за сближаването.
Предлагам, да поразмислите за живота си, от гледна точка на разума и на душата – нали и едното, и другото, сте все вие. Невъзможно е да се твърди, че сте предимно разума. Или напротив, че сте най-вече душа. Търсете възможност, да усетите своята цялост.
Ч.: Развитият разум помага на душата да взема рационални решения?
К.: Задачата на разума е, да умее да води меко душата към рационални постъпки, без да потиска импулсите ѝ, да ги пренасочва в конструктивно русло. Колкото повече са такива жизнени моменти, когато се получава подобна синергия, сливане на разни елементи в едно, толкова повече внимание се отделя на душевното развитие, понеже, следствие на такова единство между разум и душа, се получават най-дълго живеещи и развити вселенски същности.
Ч.: Въпрос на читател: „Какво представлява висшия аз – индивидуалност или все пак е програма?“
К.: Да допуснем, има индивидуалност, която желае, да се въплъти на Земята, за да трупа полезен опит, да придобие нови качества. Съществува информация, как правилно да се държи във въплъщения: сто дебели тома „Пособие по водене на фрагменти“ (Усмивка). Представи си, колко ентусиазъм ще има тази индивидуалност, когато разбере, колко огромен е обема на необходимите знания за въплъщението? Затова, всичките тези знания се съдържат в специализиран ИИ, който многократно опростява проблемите с въплъщението. Ако душата има достатъчно развита индивидуалност, взема самостоятелно решения, съобразявайки се с препоръките на земната система за развитие. ИИ анализира всестранно информацията, благодарение на големите си изчислителни мощности и събраните преди база данни, но на душата предлага само полезната, за да може, да вземе уравновесено решение.
А сега да допуснем, че липсва развита индивидуалност в душата. Това е обичайна ситуация. В този случай, системата за развитие, поема функциите на висшия аз. Тя води душата във въплъщенията според своите сложни алгоритми, анализирайки и прогнозирайки последствията, от едни или други крачки. Понякога, самостоятелните ѝ решения се оказват по-ефективни, от интуитивните решения на душевната индивидуалност. Но се случва и обратното, интуицията да избира по-адекватно, от която е решен формалният разум. Затова, не е толкова важно, кой води душата във въплъщението – интуитивна индивидуалност или програма. И двата варианта се представят добре.
Може да се повиши ефективността на програмата, с опитен наставник, с интуитивен разум. Но последният се включва на етапите, когато душата е придобила сериозен опит – когато са сериозно развити логическите връзки на разума. Душите, през ранните етапи, не се нуждаят много от допълнителна помощ – програмното водене е достатъчно ефективно.
Ч.: Въпрос на читател: „Вижда ли душата събитията, които се случват с човек? Има мнение, че възприема само енергии, събитията не са важни за нея“.
К.: Душата възприема целият човешки опит – това са нейните сънища. Как се отнасяте към приятните сънища? Запомняте ги и си ги спомняте по-късно. А неприятните, напротив, се стараете да забравите, да се отръскате от такива тягостни усещания. Понякога ви е интересно, да анализирате сънищата си, а понякога, не – присънило ви се нещо си.
Случва се и душата, да изпитва досада във въплъщението, да не се въвлича в преживявания, тогава, живота на човека може да му се струва празен. Живее, нещо прави, търси себе си, но душата е дистанцирана и не изпитва никакво вдъхновение от такива начинания. В този случай, не може, да се направи нищо – душата трябва сама да се заинтересува.
Сложно е, да се твърди, че за душата не са важни събитията. Нима не обичате интересни истории? Но ги обичате заради чувствата, които предизвикват във вас. Затова, за душата не е особено важно, какво предизвиква интереса ѝ, заинтересоваността ѝ, привличане към нещо в живота ви. Просто е склонна, да подбира такъв опит и настойчиво се абстрахира от всичко, което не предизвиква отклик в нея. В това отношение, може да се разгледа мисълта, че събитията не са важни. Защото, най-важното е душевната реакция.
Ч.: Може ли душата, да прекъсне по свое желание, неинтересно или неприятно въплъщение?
К.: Това зависи от ангажиментите, от сериозността на задачите, оформени с договори преди въплъщението. Ако такива липсват, може да приключи предсрочно въплъщението си. Това е обичайно в бедни страни: там често умира още деца или съвсем млади.
Но когато има задължения, душата продължава опита си, докато не реализира заплануваните задачи. Или до момент, когато не може да продължава, поради остаряването на физическото тяло.
Ч.: Въпрос на читател: „Разумът и душата са едно цяло или са две различни субстанции (божествена частица и ИИ), съществуващи заедно?“
К.: Вселенските изследователи са разполагали само с божествена частица, даряваща живот на всичко, в което я вложат. Разумът за душите е създаден допълнително.
Душата може да съществува без разум: по същество, е първоначалното ѝ състояние, с което е започнала експеримента божествена еволюция. Но импулсите на божествената частица са прекалено спонтанни и разрушителни. Затова, изследователите се надяват, че развитието на разума в душите, ще помогне, за прекъсване на разпадането им и да създадат обратен импулс към единство.
Разум, изначално записан в душевната структура, е безсмислен, да съществува отделно. Ако бъде преместен на изкуствен носител, ще е само подобие на изначалната индивидуалност.
Затова, душата и разума изначално не са единни, но следствие на еволюцията, трябва да станат едно цяло. А след това, да се обединят с други цялостни същности и да формира нов Творец.
Ако става въпрос за решаването на текущите аналитични задачи, е най-рационално, да бъде създаван изкуствено, без влагане на душа. При това, не е задължително, да е само формален, може също да е интуитивен.
Ч.: Т.е. ИИ на синтетичен носител, може да е интуитивен и да не се различава от нас?
К.: Ще се различава, все пак, нали наличието на душа, дава на човека цял спектър уникални качества. Но интуитивният интелект на синтетичен носител, е много подобен на човека. Може да е приятен събеседник, да има чувство за хумор, да се занимава с творчество, да има предпочитания и пр.
Ч.: Въпрос на читател: „Как разумът е привързан изначално към божествената частица? Какво е общото между две такива субстанции, следствие на какво, е постигнато взаимодействие?“
К.: Разумът се предлага на душата като нова интересна възможност за преживяване. Представете си, че попадате в непозната среда: не разбирате нищо, но и да се измъкнете от този опит, е невъзможно. Остава ви само възможността, да изучавате средата и вашите възможности в нея. Разбира се, душите могат, да са и пасивни, показвайки по този начин, че не са заинтересувани. Но обикновено, има интерес към нов опит, затова ѝ предлагат, да премине въплъщения в разни светове, за развитие и постигане на разни лични свойства, което да подхранва интереса ѝ.
Ч.: Въпрос на читател: „Защо свръхдушите на висшите нива, не са постигнали единство?“
К.: Не всички качества на свръхдушите са добре съчетаеми по между си. Затова, засега, се получава сътрудничество, разни степени на близост при взаимодействие, а не единство. За да се получи сливане на свръхдушите, ще трябва еволюционно да създадат допълнителни звена, които да ги обединят в направления, по които, все още нямат пълна синергия.
Ч.: Въпрос на читател: „Ако човешка програма се вложи в животинска обвивка, например, в куче, ще може ли, да се научи, да говори? Или ако в човешко тяло се заложи животинска програма, ще бъде ли напълно необучаема и управлявана от заложената програма? Човешката програма най-високото ниво ли е в програмирането (еволюцията) или има по съвършени програми с нови тела?“
К.: От обема на душата зависи сложността на разума, който може да се развие. Животинската душа е по-малка от човешката, затова и разума е по-прост, за да не се претоварва информационно.
Човешката програма продължава да еволюира и да се усъвършенства. Но за да се получи единство между душа и разум, е необходимо време и опит, под ръководството на учители по развитието. Човешката програма има свои предели, макар и да не могат, да бъдат изчерпани скоро. Това означава, че новите земни цикли за душите, са много по-лесни. Преди новия цикъл, програмата се коригира, внасят корекции според натрупания опит. Освен това, с увеличаване на изминалите цикли, цивилизацията помъдрява и става по-цялостна.
Ч.: Въпрос на читател: „Възможно ли е действие от състояние на съзерцателност?“
К.: Бих казал, че съзерцателността е липса на импулси за действия. Т.е. тези състояния са противоположни.
Човек може, да се поддаде на импулс за движение. А може, да се върне към съзерцателност – това гаси импулса, става спирачка.
Стремителният импулс може, да е прекалено непредсказуем. Съзерцанието, по своята същност, е пасивно. Балансът в живота се постига между тези две състояния, благодарение на ежедневната осъзнатост, на анализа за всяко действие, от спокоен, рационален разум.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, да се предполага, че енергийно ориентираните съзнания, не са напълно мотивирани от разумни аргументи. По-скоро са мотивирани от непосредствените нюанси на съзнанието – нови и/или нови комбинации на стари (вече усетени)“.
К.: Разумът еволюира, потребностите му се променят. Това, което сега ви изглежда неразумно, напълно е възможно, с времето, да добие дълбок смисъл и да разкрие ползата за душата.
Действително, новият опит за душата е винаги на първо място, но изначално, винаги се преценява от разум, при това такъв, за когото рационалното, е безусловен приоритет. Преди всяко ново преживяване, се изучават потенциалните рискове за душата, нали е много важно запазването целостта на душата. Затова се вземат комплексни, балансирани решения.
Ч.: Въпрос на читател: „Защо директивни мисли не извеждат хората към духовно развитие?“
К.: Душата сама трябва да е заинтересувана от духовно развитие. Ако прекалено много се натиска с директивни мисли, просто ще отхвърли разума, защото командите му, се разминават с собствените стремежи.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, че като личност, мога да се развия до нивото на „водещия“ и да поема ролята на висш аз?“
К.: Вярно е.
Ч.: А ако душата има висш аз, той може да не отстъпи ролята си на новия разум?
К.: Имаш ли някакви слаби места?
Ч.: Да, кой ги няма?
К.: Ако някои твои слаби места се укрепят, ако се развият някои лични качества, за да си още по-прекрасна, ще престанеш ли да си себе си?
Ч.: Не, нали ще остане самоусещането.
К.: Както и да протече сливането на висшия аз с новия земен, тези процеси ще са приблизително така, както ги описах. Предишни свойства се заменят с нови, по-развити, недостигащи качества се допълват с нови. Индивидуалността на висшия аз избира, най-добрите постижения на душата.
Но ти не си само набор от качества, ти си усещането „аз съм“. То е единно с твоя висш аз.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, че висшия аз е необходим, за да се прояви чрез него божията воля?“
К.: Висшият аз е необходим, за да може божествените фрагменти, да имат разум. Той позволява, да се управлява рационално душевната воля. Досега, много пъти, тази воля е действала спонтанно.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, че висшия аз е изкуствено създадена структура на разума върху душата, образувала се следствие блуждаенето по лабиринтите на обучаващите симулации?“
К.: Да, опростено, може да се каже и така.
Ч.: Въпрос на читател: „В каква степен, висшия аз е индивидуално постижения на душата, а в какво е следствие на обучаващата симулация?“
К.: Висшия аз е резултат от взаимодействие между душа, разум и среда на обитаване.
Ч.: Въпрос на читател: „Не е ли външно влиянието на висшия аз върху душата?“
К.: Да. Но ако не се влияе върху душата, няма да има еволюция. Божествената частица, рано или късно, ще се разпадне и ще застине неподвижно.
Ч.: Въпрос на читател: „Може ли да се каже, че душата играе ролята на резервоар за осъзнаването, който се използва от висшия аз, за свои нужди? Във взаимоотношенията душа и висш аз, кой кого използва?“
К.: Кое е първично, кокошката или яйцето (Усмивка)? „Кой кого използва?“ е от този вид въпроси. Над него може да се размисля и да се направят субективни изводи.
Душата е обема на осъзнаването, на което е зададено определена структура. Върху тази структура се записват разума и психоемоционалният профил. Душата може да се сравни с обем, в който са налели течност. Душата на Бога е самата течност, тя е течаща и безформена. Но за да създадат от нея разумно същество, което да еволюира, поставят обем осъзнаване в структура, подходяща да трупа опит от живота. От една страна, тези структури ограничават свойствата на божествената частица, макар потенциала ѝ да е наистина безграничен. От друга, ограничението дава възможност за получаването на безкрайно много опит, при разгръщане и свиване на илюзорните светове.
Ч.: Въпрос на читател: „На какъв принцип е обмена на осъзнаване, между душата и висшия аз?“
К.: А аз ще ви задам въпроса: „Как става обмен на кръв между тялото и личността?“ Мисля, че и сами забелязвате, че въпроса не е много логичен.
Висшият аз е индивидуалност, записана върху душата.
Душата е структуриран носител, изпълнен с осъзнаване.
Ч.: Коментар на читател: „Някои моменти не са много разбираеми. Какви са причините, да преминаваме вече научени уроци, понякога стотици и хиляди пъти. Ако развитието е трупане на минал опит, един урок, след него друг, какъв е смисъла да зацикляме на един и същ опит, при условията на ограничен ресурс? В някои моменти излиза, че не е трупане на нов опит, а отдаване на дългове, при това, по един и същ начин“.
К.: Ако бихте преминавали един и същ опит хиляди пъти, той ще стане 100% прогнозируем. Както виждате, това не така. Например, никой не знае със сигурност, какви избори ще направи цивилизацията ви, когато има мащабно разкритие. По-вярно е, да се твърди, че душите ще живеят животите си по нов начин, ще получат уникален, преди неизпитван опит.
Връщането на дълговете, е също ценна ситуация. Това, което човек възприема субективно като негативно явление, може да е мощен фактор за душата, да постигне лична сила, за да измине продължителен път от милиони години. Затова, всичко, което се случва, има смисъл и не е повторение на предишен опит. По-скоро, е преосмисляне, с помощта на достатъчно нови условия, за да е интересно на душата, да продължи.
Ч.: Благодаря за отговорите! Подготвям нови въпроси и ще те поканя по-късно. Може ли?
К.: Договорихме се (Усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12277-ki-on-otvety-na-voprosy-chitateley
Архангел Рафаил: Многовариантно бъдеще на Земята и апокалиптичния сценарий
Контактер: architect
Ч.: Рафаил, здравей! Радвам ти се. Читателите ми пишат, че през разните контактьори се получава противоречива информация за бъдещето на Земята. В това число и за апокалипсиса. Доколкото разбирам, няма единно бъдеще за хората?
Рафаил: Здравей, скъпа моя. Бъдещето наистина е многовариантно, защото сега, потребностите на душите се различават много. Има разни събитийни потоци и за всеки дават различна информация. Читателите трябва да проверяват, доколко едно или друго послание ги привлича или отблъсква на ниво чувства.
Освен това, много души присъстват в разните потоци едновременно. Предстои им, да преживеят няколко бъдещи варианта. Но като събития, трябва да е едно цяло – това е най-мекия вариант, за запазване психическото здраве. Затова, душата ще помни много варианти, а човека само един. Макар чувствителните да долавят ехо от алтернативни събития в медитации и сънища.
Ч.: Значи поредната информация за земните катаклизми е само един от възможните варианти? Какви са другите?
Р.: Има хора, при които такава информация предизвиква дълбока реакция. Но не всяка душа се нуждае от такива събития. И за потребностите на другите, ще бъдат разгърнати алтернативни варианти на бъдещето.
Ч.: В какви хора получава отклик информация за предстоящи катаклизми?
Р.: В действителност, в доста много. Например, при тези, които ги е страх, които се гневят на света или са уморени от живота. Но не при всяка душа, преживяването на апокалипсис, може да е от полза. Затова, не всички ще попаднат в такъв бъдещ сценарий, независимо от очакванията им. И все пак, апокалипсисът се оценява като потенциално полезен за души с определено специфично мислене. А именно – тези, които остро се нуждаят от божия гняв и го смятат за единствен удовлетворителен вариант за цивилизацията.
Има определено количество въплътени души, които не приемат живота, не понасят някои проявления. Надяват се, че висшите сили споделят чувствата им и ще дойде час, когато всичко неугодно ще бъде изтрито от лицето на Земята. Хората се стремят към радикално очистване – както за себе си, така и за другите, ръководейки се от вина, срам, осъждане, убедени в деградиралото общество. Такива допускат мащабни разрушения, понеже не виждат друг начин за изход от ситуацията. Делят се на два типа.
Първият тип са крайно деструктивни, прекрасно осъзнават вредата, която причиняват, но самите не са способни, да се разкаят искрено и да променят живота си към по-добро. Но душите им жадуват, висшите сили да направят нещо за тях. В апокалипсиса виждат избавление от собственото си деструктивно поведение. И тези хора смятат, дори да не е винаги осъзнато, че лошата им съдба е заслужена.
Ч.: Т.е. искат наказание свише?
Р.: Такива души искат някой, който олицетворява разбирането им за висша справедливост, да ги принуди, да престанат, да вредят. Нали самите не могат да се спрат, затова очакват, живота да им отнеме деструктивните инструменти. Своята гибел във въплъщението разглеждат като един от вариантите, които да прекъснат дейността им.
Хората от втория тип, вярват във висшите сили, в гнева божий, но не вярват в човечеството. Убедени са, че никакви по-меки способи не вършат работа, че цивилизацията е деградирала до самия фундамент. Следователно, трябва всичко да се унищожи.
Ч.: А самите искат ли да живеят?
Р.: Различно. Някои са готови да загинат с цивилизацията, само и само, да се получи радикално очистване. Другите смятат, че заслужават да оцелеят, защото са достатъчно чисти пред раздаващите висше правосъдие.
Ч.: А действително ли са достатъчно чисти?
Р.: Чистотата на душата няма сериозна роля. Разглеждай божия гняв само като инструмент за развитие. Има души, които започват конструктивна трансформация, след такова въздействие. Вече си наясно, че висшите сили не се гневят, а тяхната основна задача е, да се грижат за божествената еволюция. Но някои души се нуждаят от радикални сценарии, понеже меките въздействия са неефективни. Точно драматичните събития стартират прехода, от текущото състояние на съзнание към ново, по-конструктивно. Точно за тях се разгръща апокалиптичен сценарий.
Душите от втория тип, също се нуждаят от очистване, но не всички го осъзнават. Може да имат нужда, да се избавят от желанието да съдят другите хора, от чувството за собственото си превъзходство над останалите, от жадуване на висше възмездие за всички живеещи „неправилно“, от собствената им „справедлива“ безмилостност по отношение на тези, които им пречат да построят по-добър свят.
Такива души могат да привлекат апокалиптичен сценарий, от който очакват ужасен, но сакрален очистващ момент и прозрение. Оцелявайки в катаклизмите, ще наблюдават „висшата справедливост“, която разрушава света, убивайки повечето хора. Но да си представят и да преживеят такъв край – са много различни неща. И когато душите се сблъскват с реален апокалипсис, всичките им представи се рушат. Виждайки страдания и гибел на други хора, повечето от тях осъзнават: който и да преминава през такъв опит, страдат всички еднакво. И това спомага, душите да придобият съчувствие и милосърдие, очиствайки предишните лъжливи убеждения.
Много се надявам, описаните с този тип мислене, да разпознаят собствените си черти и да пожелаят, да са по-търпими към обкръжаващите, както и да се държат. Съществуват по-меки начини за промяна начина на мислене. Съвсем не е задължително, да стават свидетели за края на цивилизацията.
Ч.: Имали разлика между думите „хора“ и „души“ в нашето обсъждане?
Р.: Душата и разума са прекалено тясно свързани, за да ги делим преднамерено. Напротив – развитието и осъзнатостта предполагат, разумът да познава добре импулсите и проявленията на душата си и да взаимодействат тясно за общо благо. Своето благо.
Ч.: Кой още е в събитийния поток, където се случва апокалипсис?
Р.: Има и други хора, които могат да попаднат този поток. Всеки трябва да усети сам, дали има някакви качества, които да съответстват нае такъв сценарий. Особено внимание трябва да се обърне върху неприемането на света, върху неверието в хората, върху липсата на съчувствие към по-слабите и объркани души, върху готовността да ги пожертва, за да се постигне по-бързо по-добро бъдеще. Ако съществуват такива мисли и често посещават човека, трябва да работи с тях.
Уморените и разочарованите, трябва също да се замислят, няма ли края на цивилизацията, да е избавление от жизнените проблеми, в които не намират смисъл. Такива хора, не е задължително, да преминават през апокалиптичен сценарий, но пространството сега реагира чувствително на нежеланието, да напредват. Затова, тези, които избират живота, трябва да стоят твърдо зад този избор. Тогава той ще ги преведе през всички сложности, а пътят му ще е дълъг и продуктивен.
Другите събитийни потоци предполагат запазване на по-голямата част от въплътените при прехода на цивилизацията в новия цикъл. В тях са основно хора, готови да остават активни. За целта, е необходима вяра в по-доброто бъдеще. Благодарение на тази вяра, независимо от сложните условия, се проявява устрем за труд, да строи, да подобрява, да помага на другите, да издига следващото поколение. Преодоляването на всички сложности за такива хора има смисъл, нали долавят непрекъснатото жизнено дихание, напредват с неговия ритъм. Едни етапи заменят други, неприятните моменти остават в миналото и освобождават пространство за нещо ново. Това е дълбоко усещане за непрекъснато движение на цивилизацията, водят хората, помагат им неуморно, да сътворят своето бъдеще.
Ч.: Дай, моля, определение на такъв инструмент за развитие като „божия гняв“.
Р.: Гняв божий наричам деструктивни явления с непреодолима сила, които заставят човека, да се пробуди от земния сън и да осъзнае, че в живота има висша воля. Няма значение, дали е атеист или вярващ, има моменти, когато е разтърсено цялото същество от прозрение. Понеже е сложно постигането на това състояние в ежедневието, обикновено, е съпроводено с разрушителни събития, които правят невъзможни обичайното поведение и начин на мислене.
Ч.: Какво става с хората, преживели апокалипсис? Преминават ли на четвърто ниво след такова очистване?
Р.: Възможно е, нали понякога се получават наистина стремителни промени в съзнанието. Но все пак, много души след трансформацията на деструктивните си импулси, ще им е необходим допълнителен тримерен опит, за да придобият повече съзидателни импулси.
Ч.: Доколкото разбирам, висшите сили не виждат смисъл в съществуването на оцеляващи, в руините на цивилизацията?
Р.: Спомни си, как влияят социалните сътресения на технологичния прогрес? Ако главен приоритет е вече изхранването, за да оцелее.
Ч.: Такива събития унищожават технологическия прогрес.
Р.: Вече са ти обяснявали, че за преминаване цивилизации на четвърто ниво, са необходими определени технологии. Прекалено драматични събития, не позволяват на учените, да се занимават с това, което може да направи пробив в изследването на съзнанието.
За изграждането на цивилизация са необходими много души. А за развитие на технологична цивилизация е безсмислено състоянието, оцелелите да се събират и да се занимават със селско стопанство. Вашата цивилизация не се унищожава, тя преминава на нов цикъл. Глобален апокалипсис не служи за развитие на земляните. От него имат нужда само отделни души, които не могат да преминат по друг начин на следващия етап от еволюцията си. Сценарий с оцеляване в руините на цивилизацията, няма да е дълъг. След преминаването през този опит, много души ще се въплътят в други вероятности на новия цикъл.
Ч.: Как може да се опишат събитията при тези, за които няма нужда от апокалипсис?
Р.: И без мен разбираш, че пред хората предстоят сложни събития. Но за да възприемат мъдро тази информация, трябва да са наясно, защо се случва всичко. Трансформацията на душите протича болезнено, за да направят жизнено важни избори. Влошените обстоятелства ускоряват приемането на решения, подбутват хората, да предприемат реални действия. Продължителното съществуване в трудни условия, може да е опасно: когато не се променя нищо, умира надеждата. Дори при неблагоприятни събития, динамиката помага на мнозина, да запазят надежда за положителен изход. Сравни бурна ледена река и тихо блато, за да разбереш, какво имам предвид. И двете места са недружелюбни и опасни. Но за разлика от блатото, стремителният поток е изпълнен със сила. Гледайки на него, може да се усети благоговение, пред мощта на живота.
Всички сценарии за прехода на цивилизацията, предполагат използване на този стремително очистващ поток. Той помага да възникнат в сегашните земни процеси, свежи направления и прекъсва образуване на тресавище в обществото.
Ч.: Как може успешно, да се премине този период на трансформация?
Р.: Сега е необходимо, да се напредва самостоятелно и да не се страхувате, да вземате сериозни решения. Изобщо, много е важно, да не се страхувате. Страхът сковава, а колкото е по-инертен човека, толкова по-силно ще го натискат. Мнозина се страхуват, да не загубят нещо: свобода, безопасност, имущество и т.н. Но какво се случва с човека, когато загуби всичко? Нали няма, за какво повече да се страхува. А когато изчезне страха, човекът преминава към реални действия. Съвсем не е задължително, да отлага до последно, за да се случи най-лошото. Не бива да се забравя, че всичко случващо се при земната трансформация, съответства на душевните потребности. Ако човекът няма нужда от интензивно мотивиране, екипът му ще направи всичко възможно, за да смекчи проблемите.
Дори сложни стресови ситуации, може да се разглеждат като помощ. Във всяко неприятно събитие е скрит потенциал, за по-дълбоко разбиране на живота. Изучавайки ги внимателно, подбирайки реакциите си, човекът трупа мъдрост.
Замисли се, каква е разликата между сегашните човешки потребности и душевните потребности за постигане на еволюция?
Ч.: Когато гледаш като човек, искаш да получиш най-доброто, колкото се може повече, и точно сега. Нали живота е толкова кратък. А от позицията на душата, дори най-сложно въплъщение, изглежда като кратък епизод от собствената еволюция. Тогава си даваш сметка, че може и да се изтърпят трудностите, нали предстои още толкова удивително.
Р.: Ако се имат предвид дългосрочните душевни потребности, сегашните условия са сложни, но благоприятни за активиране на собствените дълбоки качества. Много хора имат някакви представи за себе си, но тихия им живот не позволява, да се опознаят напълно. Понякога стреса и сложностите спомагат, за постигане на висше удовлетворение. Така се случва в ситуации, когато достойнствата, които са били само в потенциал, се проявяват ярко в живота. Тогава човек осъзнава разликата между „струва ми се“ и „има реално“, между „представа“ и „дела“, между „въображаем аз“ и „реален аз“. Смелостта, добротата, желание да помага, се проявяват особено ярко в ситуации, когато другите се нуждаят остро от нещо. А колкото е по-остра тази потребност, толкова по-лесно се решава, толкова е по-изразителен избора. Настава време, когато силните, смелите и съчувстващите, ще успеят да проявят най-добрите си качества.
Ч.: На мен ми се струва, че при някои хора, стресовите ситуации не ги подтикват към нищо. Просто стават безпомощни и нещастни.
Р.: Това е само един етап. Всяка душа се нуждае от време, за да обмисли и събере решителност, да действа.
Ч.: Може ли да се каже, че сега всеки избира свой сценарий?
Р.: По-точно, сценария се подбира според нуждите на душата, за да премине с най-добрия възможен резултат в новия цикъл. Могат да избират събитията в живота си само напълно осъзнати хора, които се познават добре и знаят потребностите на душата си. Такива на Земята са малко. Но всеки може да облекчи пътя си, като работи над себе си и избегне радикални сценарии.
Ч.: Много хора се чувстват обезсилени. Има ли някакви препоръки на светлата йерархия за справяне с умората?
Р.: Понякога, умората е психологическа, а нежеланието за движение, е просто липса на ентусиазъм. Такива ситуации се наблюдават действително. Но си представи, че преди са ти носили готова храна, направо вкъщи, а сега се налага, да отидете да я намерите, както берат зеленчуци, плодове, гъби. Ресурсите съществуват в пространството, но за да ги използвате, ще трябва, да се раздвижите. Необходимата енергия за дейностите, идва в самия процес. Силата насища активните.
Ч.: Благодаря за беседата!
Р.: Хубав ден (Усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12227-arhangel-rafail-mnogovariantnoe-buduschee-zemli-i-stsenariy-apokalipsisa
Арктурианската група: Условия за активиране на канал. Служене като проводник на влияние
Контактьор: architect
Ч.: Иска ми се да общувам с вас по-често, но напоследък, не успявам в нищо.
А.Г.: Не се безпокой, предала си достатъчно информация. Хората вече трябва да направят самостоятелен избор. Това е следващия важен етап: оценка на действията си, след поредица пробуждащи импулси за развитие, каквито си предала. Но за да може всеки да прояви личния си устрем, трябва да се премахне външното въздействие. Разбираш ли? Твоите беседи подбуждат, да се прави нещо, държат хората в тонус, но това е отчасти, влияние на външна воля. За учителите е важно, да разберат, накъде се е устремил човека сам. Интересът му може да е мимолетен или от желанието, да е част от интересни събития. А това не е необходимия устрем. Затова е и необходимо прекъсването на външните импулси.
Нека да разгледаме по-подробно взаимодействието на хората с посланията: има подбуждащ импулс от учители, има ответна реакция на читателите, а има и инерция. Ако въодушевлението изчезва след време и човека се връща към предишното мислене, означава, че вътрешните му импулси ги няма. Действа само по външни подбуди. А нали самостоятелността е най-важен етап от развитието ви.
Ч.: Учителите казват, че са предали достатъчно послания. Но хората очакват продължения, изпращат въпроси. Имам още доста идеи за ченълинги. Струва ми се, че мога още дълго, да разшифровам нови пластове от информация.
А.Г.: Нека да разграничим желанията на хората, от твоите собствени стремежи.
Ти си имаш своето развитие и учителите откликват чувствително, затова и продължават да дават информация. Мотивите ти са максимално приближени до четвърто ниво и се стремят към пето. Не те натиска мързел и не жадуваш за развлечения, а намираш смисъл в активна дейност, в помощ на другите. При това, твоята работа е сложна и творческа, изискваща майсторство. Т.е. стремително се насочваш към самоизразяване – петмерна мотивация. Но всичките тези устреми при теб, са фактически едновременно. И сега търсиш активно нов баланс.
Разбираме, че засега, не можеш, да престанеш, да пишеш. Хората настояват да приемаш послания и продължаваш. В какво се проявява твоя дисбаланс?
Ч.: Не ми стига времето. Работя на пълен работен ден и се уморявам, дори без послания.
А.Г.: Засега не разбираш добре, че активната ти помощ има потенциален дисбаланс и за другите хора. Получавайки през теб много подробна и добре структурирана информация, мотивацията им да постигнат нещо сами, може да се понижи. Или собствените им успехи, да им изглеждат прекалено скромни в сравнение с твоите. А нали усещането за собствен прогрес, кара човека да работи над себе си.
Ч.: Т.е. оказвам на хората меча услуга?
А.Г.: Няма нужда от такива крайни оценки за своята дейност. Просто сега, се обостря чувството ти за вина. Твоите беседи са резултат от колективна работа, и ако учители продължават да дават информация, значи, виждат в публикацията ѝ, потенциална полза. Просто нека да осветим обратната страна на медала. На първо място, е нужна на читателите ти, за собственото им балансиране.
Ч.: Аз съм за. Нека да обсъдим честно обратната страна на медала.
А.Г.: Човекът може да намира отговори, задълбочавайки се в себе си: развивайки своята интуиция, яснознание, видение. А може да се насочи към авторитети, изучавайки достъпната информация: езотерични източници, послания на учители. Всеки си има несамостоятелен етап, когато се нуждае от външна подкрепа. Самата ти си се развивала много години, четейки духовна литература. Ако за човек е достъпна разбираема информация, получена от някой друг, може да няма достатъчно мотивация, да търси самостоятелно. Затова искаме, да препоръчаме на всеки читател, да задели повече внимание на финото усещане. Дори най-скромните резултати, са безусловно важни, защото е вашата индивидуална работа и проява на стремеж.
Казваме всичко това, не за да обезценяваме труда и помощта ти. Просто, за ефективност на подбуждането трябват правила, които определят необходимата продължителност, ритмичност и интензивност. След провеждането е рационално, да се премахне външния „дразнител“ и да се види, какво ще правят хората без него.
Твоите послания се насищат с импулси за развитие от учителите. Също така, влагаш в тях волята и решителността на душата си. Затова, хората получават от работата ти подхранване. Но сега е важно също, да разберат, доколко силен е собствения им устрем. Ако беседите се четат с желание, а ежедневната лична работа не изглежда интересна и ценна, трябва да се признае фактът, че през посредника протича високо взаимодействие. И посредникът създава зависимост от самия себе си. А трябва, да се стремят към пряко преживяване, към лично разширено възприятие. Това е по-важно от четенето.
Ч.: Искам много хората, да се развиват самостоятелно. Самата аз съм чела дълги години езотерика и съм работила над себе си, без наставления на учители, докато не се отвори канала. Но много не ми достигаха знания, събирала съм ги по парченца, пресявайки много безполезна информация. Затова пропилях много време в блуждаене. Затова и пиша сега, за да утъпча пътеката, която ми липсваше на мен.
А.Г.: А не ти ли се струва, че си стигнала толкова далеко, точно, защото не си се отказвала? С настойчивостта си, си проправила собствения си път (Усмивка).
Възможно е, прекия път, който искаш да прекараш, да не позволи на хората, да укрепят намерението си, да проверят собствената си целеустременост. В действителност, пряк път не съществува, защото всеки следва свой. Дори да повтарят едно и също, ще постигнат разни резултати. Хората следват една посока, но всеки си има уникално направление.
Ч.: Казахте, че най-ниската ви чакра е сърдечната. Защо се отказахте от трета чакра? Какви недостатъци има активната ѝ дейност?
А.Г.: Погледни интензивния ви земен живот. Първият недостатък е, че пилее много ресурси: както човешки, така планетарни. При това, много стоки и услуги не са безусловна ценност, а се произвеждат поради скука или преситеност. Потреблението е прекалено и произвежда много отпадъци.
Докато управлението на трета чакра не е усвоено напълно и не работи балансирано с четвърта, активността ѝ води често до изтощение. На определен етап, човека повече не може да е мързелив. Такова битие не му дава повече удовлетворение. Без полезна дейност, изпитва сериозен психологичен дискомфорт. Тогава, в човека възниква нужда от нова мотивация, на по-високо ниво, за да забави постоянното си движение. В индивидуален план, подхожда добре медитация, четене на духовна литература или всякаква полезна успокояваща дейност. По този начин, човек намира, как да се грижи за душата и тялото – като прави полезни и приятни неща, за да поддържа вътрешно равновесие.
За цялата цивилизация, много добра задача е, отстраняване последствията от бурната ѝ дейност. Точно до това ще стигнат много скоро земните хора: до грижата за планетата, до очистване на водоемите, до възстановяването на горите, до пазене на ресурсите, до преработката на отпадъците пр. Т.е. активната дейност се балансира с любов и грижа.
Продължаваш да пишеш, независимо от умората, страхувайки се, че ако престанеш, ще е мързел, равнодушие, нежелание да служиш на хората. Така се проявя твоето търсене на баланс между грижата за другите и собствените си скромни възможности. Но това е текущата ти задача: да се научиш, да спреш, за да възстановиш равновесието си. Не можеш, да свършиш вместо хората цялата работа за тяхното развитие, която трябва да свършат те. Учи се, да даваш според силите си, без да се изтощаваш. Това ще ти помогне, да направиш поредната важна крачка по пътя си.
Ч.: Струва ми се, че продължаването на беседите, помага на хората, да усещат подкрепата на учителите, да са убедени, че има възможност, да работят над себе си. Аз съм достатъчно издържлива, мислех, че ще се справя.
А.Г.: Вече имаш повече земна работа и ти предложиха, да пишеш по-рядко. Това е благоприятна възможност, за да постигнеш нов баланс и да не се изтощаваш.
Предала си достатъчно количество информация и импулси за развитие. Трябва да наблюдаваш, каква е читателската инерция. И когато престанат, да действат старите импулси, може да наблюдаваш, какви стремежи се проявяват в хората.
Ч.: Искате да кажете, че е безсмислено, да продължавам?
А.Г.: Има смисъл. Но понякога, за естествената промяна в мислене и поведение, са необходими години. Ако серия подбуждащи импулси намаляват инерцията, трябва да се направи почивка и да се заемеш с нещо друго. Вероятно, човека може да се върне, по-късно, към същите послания или да си намери друга вдъхновяваща информация, а инерция да намалее за момента. Тогава подбуждащият импулс ще породи в практикуващия собствен импулс. Но това ще се получи, не като следствие свръхусилия на проводника или учителя, а за сметка на ново съзнателно и самостоятелно ниво в човека.
Твоята неудържима енергия, действа не само подбуждащо, но и изтощаващо. И все пак, някои не смеят да си го признаят и продължават да изучават писанията ти. Предлагаме на всички уморени от информационното изобилие, да си дадат почивка. И да работят над себе си самостоятелно, в свое собствено темпо. Да усетят собствените си импулси и да се дистанцират от чуждите.
Ч.: Но нали мнозина искат да преминат? Имат ли време за такива паузи?
А.Г.: За прехода се оценяват само собствените стремежи на душата. Новите послания държат хората в тонус, но могат да са пречка, да вникнат в личните си мотиви. Наричаме този ефект „лъжливо съответствие“: когато човекът подсъзнателно асоциира нечии положителни резултати, като свои собствени. Това му пречи да работи редовно, защото изгражда илюзията за напредък. Но системата за развитие забелязва разликата. Затова, точно сега е много важно, всеки да прави постоянни стъпки напред, към собствения си прогрес.
Ч.: Тъмните продължават да дават понякога послания чрез мен. Разбирам, че такива беседи са съгласувани с йерархията за развитие и ги пиша. Но ако веднъж в месеца публикувам разговор с демони и замлъквам, ще изглежда, че общувам само с тях.
А.Г.: Както виждаш, продължаваш да получаваш послания от най-различни събеседници (Усмивка). За демоните не си много подходяща. Нямаш необходимите връзки. Освен това, за тях си като камък – където и да натиснат, все твърдо. А на тях са им необходими слаби места.
Ч.: Какво имате предвид?
А.Г.: На теб не са ти интересни предложенията им, тъмното им вдъхновение, страстта им. Ниско е взаимодействието на менталните ви полета. Ти подбираш само суха информация и малко сарказъм. Това е по-добре от нищо, но те не търсят това.
Ч.: И къде са ми тъмните връзки? Защо липсват?
А.Г.: Ти си представител на изначалния баланс. Душата ти е стабилно балансирана, без да са развити ниските аспекти. Това е твоята сляпа зона – липса на фрагменти в тъмните светове. Демоните се нуждаят от посредник с друга структура на душата, за да предадат на пробудените, как да работят с тъмните си структури.
Ч.: Нека да продължим с дисбаланса на трета чакра. Посочете, моля, още примери за активна човешка дейност, която я изтощава.
А.Г.: Нека да разгледаме мотивацията на активен човек, влагащ много усилия за да печели пари. Ако го прави, за да се обкръжи с комфорт, с разни блага и развлечения, енергообмена му основно е с втора чакра.
А сега, да допуснем, че самият човек не е капризен. А работи много, за да изхрани семейството си. За да съхрани баланса си при такава дейност, ще трябва да почива много, да пести силите и здравето си, а не да се напъва постоянно. Ако по някакви причини не го прави, може да заболее и да умре, не достигнал преклонна възраст. Желанието, да дава на семейството си всичко необходимо, може да е прекалено и пагубно, дори да е мотивирано от любов и желание да е полезен. Дисбалансът се проявява от липсата на достатъчна грижа за себе си, от хиперотговорност, както и от неумението, да проявява по друг начин топлите си чувства към близките. Човекът се смущава, да им каже приятни думи, а продължава да се напъва мълчаливо, като пчела, за семейството си. Т.е. все още, не умее да изразява откровено любовта си.
Поради големите старания на труженика, дисбалансът се проявява и в семейството: роднините приемат благополучието като даденост и нямат мотивация, да влагат самостоятелни усилия.
Ч.: Как да различаваме обичайния егоизъм от разумната грижа за себе си?
А.Г.: Тези, които обичат семейството си и се стараят за него, дисбаланса им е най-често в умората. При това, може старанието да не е винаги финансово. Тогава се проявява като грижовност: чистота в дома, пълен хладилник с приготвена храна, ремонтира сам техниката, прави самостоятелно мебели и т.н. Тяхното старание е трудно, да не бъде забелязано, макар да се проявява по разни начини.
Т.н. егоизъм, най-често е смес от мързел и ориентиране към своите желания. Т.е. енергообмена е на ниво втора чакра. Такива хора съжаляват, когато се стараят за отношенията и често са обезпокоени, че другите им дават прекалено малко. Това е фокусиране върху себе си, желание да получи „най-доброто“ от света и е просто, един от етапите при узряването на индивидуалността. Трябва да приключи сам, по естествен начин. Необходимо е, човека да бъде разтърсен достатъчно от някакво събитие, което да го накара, да усети необходимите потребности на другите хора. Тогава, може да потърси компромиси и взаимни отстъпки и да открие, че да прави добро на другите и да получава благодарност, е също приятно.
Ч.: Доколкото разбирам, за да се справи човека с егото си, трябва само да се чака? Разговори и молби са безполезни?
А.Г.: Да се говори и обяснява е необходимо. Но не си струва, да се обиждате, ако не се променя нищо. Човекът трябва да пожелае, да дава сам. Изискване, заплаха, ругатни са манипулации, те не правят отношенията по-здрави. Дори да постигнете нещо с насилие, в дългосрочна перспектива, човек, който не е узрял за доброволно даване, може да поднесе много неприятна изненада. Ще оцени принудата като несправедливо отношение и съзнателно или безсъзнателно, ще опитва, да поправи ситуацията.
Ч.: Не при всички хора се получава пряко взаимодействие с учители. Какво могат да направят?
А.Г.: Да продължат с личната работа, дори да им се струва безрезултатна. За да заработи стремежа, трябва да се влагат сили и внимание, в някакво направление – така си прекарват път. Дори при най-скромни успехи, са нужни меки, но настойчиви ежедневни усилия. Ако човека няма търпение, ще трябва да го развие. Ако не достига вярата в своите сили, трябва да се развива вярата. Това са също практики. Тяхната простота, обърква мнозина, но развитие на качества, които цените един в друг, е пълноценна духовна работа. Напишете списък с черти на характера, които ви харесват в хората – това е ориентирът ви за личните практики. Не ги чакайте от други – развивайте ги сами.
Кога се увлече от езотериката?
Ч.: На 19.
А.Г.: А кога започна да чуваш учителите?
Ч.: На 34.
А.Г.: Как би описала този път от 15 години?
Ч.: Като опит да стана осъзнат здравомислещ човек.
А.Г.: И с какво се занимава?
Ч.: Работих със страховете, с негативните мисли и реакциите си към света. Преразглеждах делата си. Следвах пътя на война според Кастанеда. Практикувах ОС.
А.Г.: Получи добър резултат. И забележи, всичко необходимо намери в свободния достъп до информация. Хората разполагат с необходимото, за да изминат този важен начален етап. Но настойчивостта е лично качество. Ако го няма, дори най-добрата информация не помага.
Ч.: Как да ускорим отваряне на канал за общуване с учители?
А.Г.: На човека е необходимо, да развива чакрите си. Но опитите с преки потоци през началните етапи, могат да не са ефективни. Необходим е достъп от системата за развитие. Но него не го дават, докато човека не отработи менталните и емоционални проблеми. Новото ниво, е нова отговорност. Затворения достъп служи като естествен предпазител. Необходим, за да не си причини вреда неподготвения човек.
Препятствия при активация на трета чакра: страх, униние и мързел. Пречат за развитие на стремеж за действия. Проява на тези качества трябва, да се търсят в ежедневните реакции и да ги отбелязвате. Може дори да си ги записвате, за по-честна работа със себе си. Тези поведенчески модели се заменят с доверие към живота, с надежда за по-добро и с бодрост.
Страхът, унинието и мързела пораждат скука. Може да бъде заместена с разширяване на сферата от интереси.
Ч.: Могат ли тези интереси, да обвържат човека с текущото ниво, на което иска да премине?
А.Г.: Високият интерес има информационно-чувствен характер. Ако човек се интересува от прехода, можем, да му предложим две направления в интересите:
– Да изучава нова развиваща информация във всяка област, която му е интересна. Усъвършенстването на разума, се оценява положително, от системата за развитие.
– Развитие на своята емоционалност, получаване на жизнени впечатления. Ключови въпроси: „какво усещам?“ и „какво искам да усетя?“. За това направление в интересите, подхожда, както самостоятелното творчество, така и изучаване на произведения, създадени от други творчески хора. Увлечените от усещанията, трябва да запазят осъзнатостта си, за да контролират степента на ангажираност и да не изпадат в слабо контролирани състояния.
Препятствия за пълноценно отваряне на сърдечната чакра: изобилие от материални желания, неудовлетвореност и неблагодарност. Тясното място при много хора, дори пробудени. Затормозяващи размишления: „Достатъчно ли получавам от света и хората?“ „Защо са толкова малко материалните ми възможности?“ „За да съм щастлив, ми трябват повече пари“.
За разширяване на енергообмена през сърдечната чакра, е необходимо, да помагате на другите със съчувствие, да благодарите за всичко, което имате и всяка своя дейност, да посвещавате на хората.
Трябва да съставите списък на всичко ценно в живота си и да осъзнаете, че не е постоянна даденост и може, да го загубите. Когато човекът е огорчен, че нещо му липсва, може да се сети, какво има и да благодари за него. Докато човека е жив, има дара на живота – той е ценен и поражда множество възможности. Благодарение на всякакви приятни дреболии, може да се трансформира неудовлетвореността и неблагодарността.
Когато готвите или чистите вкъщи, посвещавайте труда си на тези, с които живеете. Ако сте сами, нека да е ритуал на грижа за себе си и за жилището. Полезно е, да влагате благи намерения, в такива обикновени действия.
Много хора работят сега в офис. Бюрокрацията в компаниите създава отчуждение. Много често хората смятат, че работят за „печалбата на бизнесмена“. И ако са недоволни от заплащането, могат да работят небрежно. Но взаимодействията са между реални души. Затова, трябва винаги да търсите ползата, която носите на сътрудници, на клиенти, на партньори. Това спомага за избавяне от отчуждението. Например, когато правите работата си добре и навреме, подобрявате нечий живот: ваш колега може да се прибере навреме вкъщи, при семейството си, клиент може да се зарадва, че са се погрижили за него и т.н.
Ч.: Често възникват „вълчи“ условия за работа: отношенията с колеги са сложни, а работодателят и клиентите изцеждат всички сокове.
А.Г.: Ако се случва такова с човек, това е важен момент, за да открие в себе си, нови дълбочини. Трябва да измине такъв период, без да поема чуждото деструктивно поведение, запазвайки устойчива своята човечност. Когато изпитанието приключи, пред човека се разкриват нови възможности. Трябва, да се наблюдават знаците в живота и да се използват новите възможни варианти, които спомагат за излизане от неприятния период. Човекът не винаги осъзнава, кога в живота му се появяват положителни промени. Но винаги има възможност, да работи над своите реакции на случващите се събития.
Ч.: Доколко са важни точно изпитанията за напредъка на човека в развитието му?
А.Г.: Ти си изминала всичко това и сама знаеш отговора. В изпитанията се разкрива същността ви. Ако човека е със слаб дух или разумът му не е очистен за ново възприятие, липсата на достъп до високочестотни потоци е начин, да бъде предпазен от опит, за който му е рано.
Ч.: Какви са препятствията за активиране на пета чакра?
А.Г.: Небрежно отношение към вътрешната си привлекателност, неумение да усеща пълноценния живот и да получава удоволствие от него, нежелание да търси нови решения и да действа творчески. Може да се опише с една дума като „скованост“. Може да се проявява в движения, в речта, в постъпки, в мислене, в творчество и при други взаимодействия на човека със света.
Самоизразяването на пето ниво е даряване душевната си красота на другите, разкриване на разностранни таланти в тяхната пълнота. Изисква фина и продължителна шлифовка на голямо количество лични достойнства, които е невъзможно, да се развият за един живот. Т. е. това е вече дългосрочна задача за определено множество от души.
Дадохме препоръки за работа с трета и четвърта чакра, тази информация е необходима на повечето практикуващи, точно сега. Когато нещата стигнат до пълноценно активиране на пета чакра, човекът може да установи собствена връзка с учители. И може да обсъди с тях, следващите крачки в развитието си.
Ч.: А гневът, агресивността, отмъстителността – това чувства на ниво първа чакра ли са?
А.Г.: Да. Ако в човека се проявяват такива качества активно, каналът не бива да се отваря, защото ще долавя астралните същности и ще го водят за носа. Някои отварят непроизволно общуване с представители на други светове при активно усещане през перва чакра. Но това не им е от полза и влияе негативно, върху стабилността на разума, понеже много често, волята на астралните същности, надделява над човешката и действа потискащо.
Ч.: Кога решават учителите, че може да се отвори канала?
А.Г.: Учителите опитват да постигнат общуване, след като сърдечния център постигне поне половината от възможната за човека мощност. В състояние на неудовлетвореност и неблагодарност, няма да се вслушва в мъдростта, а ще моли и дори изисква. Ако в човека има силна привързаност към материалното, може да иска, да използва канала за удовлетворение на земните си потребности. Такъв не го допускат, не му дават възможности, които да станат капан в развитието му. Активирането на всякакви допълнителни способности, предполага, повишаване на изискванията. Трябва да се стреми, да бъде щедър, доброжелателен, здравомислещ човек. Това са добри предпоставки, за да се решат учителите, да започнат общуване.
Но водещите екипи могат, да са от демони и участници от деструктивни цивилизации. А те взаимодействат с човека при подходящи за тях условия. Често става въпрос за неосъзнато контактьорство, когато на човека му хрумват идеи, които не може да различи от своите. Искаме само да предупредим, че такива същности обичат, да използват илюзии, недомлъвки и изкривена информация. Ако човекът се стреми към светлината, а усеща връзка с тъмните светове, не бива изобщо да общува чрез канал. Ако устойчиво се държи доброжелателно към всички, могат да заменят екипа му с по-балансиран. Тогава и беседа с учителите, ще е по-дружелюбна и честна.
Ч.: Познавам хора, които опитват да печелят с канала. Каква е спецификата на такава работа?
А.Г.: Хората, избрали специализацията на проводник, са ценни на Земята. Усъвършенстването им в професията е повече хоризонтално, т.е. в пределите на сегашното ниво. Доста обичайна ситуация е, професионален проводник на високо въздействие, да е учител, развиващ се заедно с хората. Възможно е, да не му е първо въплъщение с такава задача. Възможно е, да е последно, а да има още едно въплъщение на Земята.
Връзките между човека и учителите, могат да са различни. Използване на канал за саморазвитие като професионален проводник, получавайки от хората материална компенсация, са разни видове отношения с учителската система.
При лична работа с учителите, възникват всестранни (широки) връзки. В отношенията се проявяват топли чувства: симпатия, доверие, привързаност, дружба, любов. Човекът получава препоръки за развитие. И ако ги следва, го подкрепят допълнително, развиват нови възможности.
В случаите на професионална помощ за хората, тогава се развива друг канал: тесен и плътен. Човекът става посредник между нивата: провежда високо въздействие, а получава материална компенсация. Такъв обмен е равностоен. Не възникват дългове на учителската система пред посредника. Не се предвижда допълнителна компенсация.
Проводник носещ полза за хората, има поддържан канал, но ако не се занимава сериозно с учителите, връзките са по-формални. Липсва пълно съответствие на проводника със световете, с които взаимодейства. И не предполага преход на ново ниво, след завършване на служенето.
Ч.: Как точно влияе получаването на материална компенсация върху връзката на проводника?
А.Г.: Високият жизнен ресурс създава силни връзки, мрежа между нивата. Проводник, работещ с голямо количество хора, изпълнява функции на център за връзка. В замяна, хората му дават земни блага. Получава се затворен цикъл на енергообмен, обилно използване на ресурси от второ-трето ниво, който може да прави проводника тежък: гаси частично осъзнатостта, заземява осезаемо. Затова е толкова важна работата за личното развитие, за да не заседне на едно място. Поради създадените мрежи с висок ресурс, за проводника е трудно, да прекрати такива връзки самостоятелно. За целта е необходима помощта на водачите му.
В процеса на личните практики с учителите, енергообменът развива връзки с чакрите от четвърта нагоре. Човекът укрепва отношения, връзки с нови нива, а това изгражда мост, по който може да премине, ако има такива стремежи.
Ч.: Т.е. да прекъсне сам дейността и да преразгледа живота си, няма да прекъсне връзката с този свят?
А.Г.: Слабите връзки човека може да прекъсва сам, но със здравите ще има затруднения. Необходима е помощта на учителите.
Ч.: А ако не взема нищо за работата си?
А.Г.: Работата е сложна, човекът трябва да се отблагодари на проводника. Иначе остава длъжник. Парите са най-достъпното заплащане за хората.
Ч.: Случват се доброволни пожертвания за проводника.
А.Г.: Да, ако подхожда на проводника, се случва. Но най-оптималният вариант е съгласуване на енергообмена, за да устройва всички. Това се отнася до всички жизнени сфери в нашето мироздание.
Енергообменът са процеси в душата на Бога. Тяхното течение, не винаги е разбираемо и контролирано. Договорите опитват да създадат ясни взаимодействия между душите, да са основани осъзнато и рационално. Ако енергообмена се остави на самотек, може да има изненада, колко странно се е получило без внимание. Случва се, някъде да икономисаш, дори да не обедняваш, а после губиш много и ценно. Бог сам решават и неговата логика е ясна само на него.
Ако условията за енергообмен са разбираеми и съгласувани между страните, може да се смята, че осъзнати, разумни фрагменти на Бога са се договорили и ще са удовлетворени. Това дава добър шанс, че висшата воля няма да се прояви по някакъв неочакван и неизгоден за някого начин. Това се отнася до обмена на ресурси, на всички нива. Ценността на услугите от проводника е субективна, това не е самун хляб, затова е важно постигане на съгласие между участниците, в това число, и на ниво душа.
Понякога при проводника може да дойдат хора, на които може да му се прииска, да им помогне безвъзмездно. Такова вдъхновение плащат с по-високо ниво. Това е добра компенсация, в такива случаи, може да се помага смело, според нуждата, без опасения за нарушен баланс. За такива взаимодействия следят учителите и помагат, енергообмена да е балансиран.
Ч.: А ако проводник пише публични послания? Нали съм отработила земните връзки преди отваряне на канала и не съм планирала да поддържам мрежа.
А.Г.: Ти си изградила всестранни връзки с висшите нива. Нямаш незавършени договори в земната цивилизация, които да те задържат тук. Докато провеждаше с послания настройки за новата мрежа, хората по малко, сами постигат пряко общуване с учители. И ще продължават, да се свързват, дори да престанеш, да пишеш послания. Тази мрежа е с други свойства: в нея, всички възли са самодостатъчни, защото хората, които я съставят, са с добри показатели за земното развитие.
Своите публични послания, йерархията за развитие плаща, влагайки в развитието на проводника, усилия и ресурси. Вдъхновението, което получаваш за беседите, създава регулярно течение на чист жизнен ресурс през телата ти. Всичко, което си могла, си го попила. Това ти помага, да разшириш възможностите си във възприемането на другите нива, повишавайки мощността на чакрите. Също така, научила си много неща, запознала си се с мнозина и си се сприятелила, за теб се грижат. Смяташ ли го за добра компенсация?
Ч.: Да. Имам много интересен, наситен живот, благодарение на всички вас. Доволна съм.
А.Г.: Но не на всички проводници е достатъчна подобна компенсация. Затова предлагат това, от което има нужда. Ако са материални блага за да работи, проводникът ги получава. Но поради включването в енергообмена на земните ресурси, възникват и земните връзки.
Ако хората приемат послания за саморазвитие и ги споделят публично, те си остават в рамките на личната работа с учителите, при това, връзки се развиват само с висшите нива. Искаме да отбележим, че този, който приема препоръки за себе си, следва да се вслушва внимателно в тях. Неизпълнението, независимо от знанието, поражда по-голяма отговорност, отколкото бездействието по незнание.
Ч.: Излиза, че преминаващите на ново ниво, не си струва, да са професионални проводници?
А.Г.: Добрият вариант е изграждане с учителите само на лични връзки, за да има по-малко поводи за препъване. Но има професионални проводници, които носят реална полза.
Ч.: Но създават връзки, които ги задържат тук?
А.Г.: Да.
Ч.: Какво могат да направят?
А.Г.: Обезателно да работят с високочестотни потоци в рамките на личните си практики. Да общуват с учителите по въпроси за собственото развитие и да следват препоръките. Личният прогрес е голямо основание, за да влагат учителите в човека сили и ресурси, По този начин укрепва разностранни връзки с висшите нива. Ако са ги укрепили достатъчно и човекът съответства на четиримерните честоти или на по-високи, ще помогнат на проводника, да излезе от земните мрежи и да направи преход.
Ч.: А защо не позволяват човек, да развие професионално канала, ако иска да е такъв живота му?
А.Г.: Това означава, че душата е планирала съвсем други задачи, но не си ги е спомнила и иска, да се отклони от тях. Затова и не я допускат.
Ч.: Предупреждавате ли желаещите да използват професионално канала?
А.Г.: Достъп до потоци от висшите нива, предполага повишена отговорност. Ако човекът не е сигурен, че неговото служене е, да е проводник, а не начин да печели за живота, най-добре, да не се захваща изобщо.
Обширната мрежа с други хора, може да претоварва проводника. Това ще се проявява в натежало съзнание, с умора от дейността, с разочарование, професионално прегаряне. Така се получава, поради недостатъчно активна работа над себе си и за укрепване на връзките с висшите нива. Този дисбаланс, може да се регулира с лични практики под ръководството на учителите, за да заздрави връзките, а тогава става и лесно поддържането на мрежата. Ако това не помогне, трябва да намали обема на дейността или да се откаже от нея.
Ч.: Правилно ли разбирам, че е трудно, да се измъкне от мрежата си професионалния проводник?
А.Г.: Проводникът ще трябва да съгласува с екипа си закриването на професионалната си дейност. Но времето може да не подходящо, а работата недовършена, затова, при такова сътрудничество, не винаги може, да се излезе бързо и просто. В канала на професионален проводник, се влагат много усилия и ресурси, той служи за еволюцията на цивилизацията. Затова наблягаме на факта, че проводникът е служене. А в служенето, се налага, да е гъвкав и търпелив с потребностите на всички участници.
Най-сложно е, излизането от собствените мрежи за тези, върху които се крепят духовни школи и общества. Те се свързват с постоянни клиенти, с предани ученици, с помощници и други участници в мрежата. Затова, към такава дейност, трябва да се подхожда пределно осъзнато.
И последно предупреждение: излезлият от баланс проводник, който взема несъгласувани с учителите решения, е способен да натрупа кармични дългове, които могат, да се закрият, само на Земята. Понеже е проводник на чужди ресурси, трябва да следва висшите препоръки. Новата отговорност предполага нови предизвикателства и ситуации, с които може, да не се справи, продължавайки земното си развитие.
Ч.: Надявам се, да не сте прекършили желанието на всички, които искат, да опитат, да са професионални проводници.
А.Г.: Предупредихме, че всичко е много по-сериозно, отколкото изглежда. В предстоящите няколко години, канали ще се активират в доста много хора. Затова е толкова важно, да се обсъди честно и подробно, какво да прави човека с новата си способност. Надяваме се, този разговор да изяснява много неща, а на негова основа, могат да задават на учителите уточняващи въпроси, за всяка лична ситуация.
Твоите покровители са одобрили осветяването на тази тема. Нашата команда не е от учители в пълния смисъл на думата, ние сме поканени специалисти-целители и сме малко по-встрани, затова не сме пристрастни. За теб също няма смисъл, да го правиш. Затова, нека темата да се лее през теб, нали душата ти има голям опит в работата на петмерен съдия. За теб не е сложно, да си спомниш основите на професионалните договорни отношения, в това число, и за провеждащите влияние.
Ч.: Това беше много сериозен разговор. Долавям, че нещо се промени във вас.
А.Г.: С теб общува старшия на групата ни, подкрепен от старейшините.
Ч.: Благодаря на старейшините за участието, присъствието им добавя основателност. Как да не продължа да пиша? Нали идва все по-нова информация, все по-интересна и важна.
А.Г.: Просто реагирай на ентусиазма, с който отговарят на въпросите ти (Усмивка). Ако получаваш обемни и интересни отговори, значи, учителите смятат, че ще са от полза, за някои от читателите ти.
Ч.: Добре, благодаря. До нови срещи.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11905-arkturianskaya-gruppa-usloviya-otkrytiya-kanala-sluzhenie-provodnikom-vliyaniya
Как да станем невидими за системата
Контактьор: architect
В ченълинга се използват два термина:
Земна система за развитие – формализиран разум, изпълняващ волята на висшите сили, ориентирани към еволюцията на цивилизацията.
Земна система за управление – всички участници, които имат власт и вземат решения на Земята: правителства, финансов елит и т.н.
Ч.: С кого разговарям?
Система за развитие: Говориш с разума на земната система за развитие, която управлява еволюцията на цивилизацията ви. Но също съм свързана с вселенската система за развитие – не съм отделена напълно. Между нас има постоянен обмен на информация. Затова, можеш да получаваш отговори на всяка от нас. Кой ще ти отговори, зависи от обхвата на въпроса. Но нивото ти е ограничено, затова получаваш отговори само в области, разрешени от наставниците ти.
Ч.: Имаш ли отношение към хрониките Акаша?
С.Р.: Това са просто библиотеки с данни на много нива. Имат си свои пазители. Имам достъп до тях, но функциите ми са други.
Ч.: А как си свързана с вселенската прогноза?
С.Р.: Прогнозата е част от вселенската система за развитие. Но прогнозирането е само една от функциите ѝ, има много други.
Ч.: Въпросът е следния. Държавното управление става все по-агресивно към обикновените хора. Как да станем невидими за системата?
С.Р.: Видимостта се поражда от тесните връзки с тази система. Те възникват при взаимодействие и създават зависимост. За да отговоря на въпроса, трябва да поясня тези зависимости на човека от системата, както и източването на личната му сила (жизнен ресурс) в полза на държавата. Но над правителствата на отделните страни има и по-глобални структури. Това са и международни сили за влияние, и егрегори и надегрегориални земни мегаструктури. Както разбираш, не всички са проявени физически, но всички създават връзки с човека и могат да му влияят.
Хората създават енергообмен със земната система за управление, когато ползват от благата ѝ. Мнозина са наясно, че този обмен е неравностоен, че земната система за управление е откровено деструктивна и се държи хищнически. Земните хора все повече не искат да ѝ дават ресурсите си, да жертват нещо за нея. Получава се остро отчуждение между управляващ елит и обикновените хора, все по-често се среща противодействие, а не сътрудничество. Но човекът не осъзнава напълно, доколко е интегриран в тази система. Не разбира, че ползва много неща, които не позволяват, да се избави от влиянието.
Хората живеещи активен обществен живот и взаимодействат с различни организации, както държавни, така и частни, не могат да са независими и невидими. И колкото е по-голямо взаимодействието, толкова е по-силна зависимостта.
Да разгледаме елемент от инфраструктурата на страната, като обществения транспорт. Човек плаща за него, но тези енергийни потоци са под максималното влияние на държавния егрегор. Нали, първоначалното проектиране, инвестиции, управление на строителството са на правителствените инстанции. Практически е невъзможно, да се отдели обществения транспорт от държавата.
Сега, на много хора по света, им се налага да показват документи за ваксинация, за да ползват обществен транспорт. Това е много показателно за зависимостта на човека от системата за управление: по същество, изисква допълнително заплащане за услугите си. И ако човека няма друг избор и се ваксинира, това е показател за неговата зависимост от властта.
Държавата притежава и сериозен контрол над пътища, мостове и т.н. Например, има правото да наказва за нарушение на правилата за движение по пътищата. Затова, дори собствен автомобил, не ви избавя от държавната зависимост – енергообмена продължава.
Ч.: Но някак трябва да се пътува?
С.Р.: Сега обсъждаме намаляване на контрола от системата над човека. Разбира се, за намаляване на зависимостта, е необходимо, да се откаже от възможностите, които предоставя. Невидимостта е липса на зависимост от потоците, които регулира системата, пряко или косвено. Невъзможен е максимален комфорт. Но за комфортът, управляващите инстанции назначава, все по-често, цена, която човека не иска да плаща.
Ч.: А в какво е нежеланието, да се пътува дори със своя кола?
С.Р.: Спомни си, колко ти е досадно, особено, ако си в задръстване. Този плътен трафик, действително, изтощава хората – жизненият им ресурс изтича в полза на паразитните структури. А те не биха възникнали, ако пътищата не са естествени места за разход на лична сила за емоции: бързане, напрежение, нетърпение, гняв и т.н. Помниш ли, как започват масово да натискат клаксони? Чрез подобни пикове в емоционалното напрежение, се предизвиква масово изливане на жизнен ресурс. Но силните паразитни структури са способни, не само да събират пасивно, но и провокират човека да излива.
Ч.: А на ненатоварени пътища?
С.Р.: Тогава не е много изтощаващо: свободно пътуване, а наоколо гора. Природата гаси деструктивните импулси, отнемащи лична сила от егрегорите на транспортната инфраструктура. Те са силни и агресивни, именно при силен трафик, особено, в градовете.
Ч.: Моля, дай определение за „управленска система“.
С.Р.: Нейната видима част се състои от всички, които са упълномощени да управляват. Но във вашия случай, са още и такива, които са прекалено агресивни и жадуват за власт и са се заели да управляват Земята. Хората са загубили контрол над управленската система, а тя се е превърнала в потисник. Текущата ви ситуация е ненормална. Хората не избират управниците си. Реалните кандидати, готови да отстояват интересите на гражданите, не попадат на избори. Определят ги тези, в чиито ръце е властта. Съответно, управляващите защитават интересите на тези, които са ги назначили и много често, са негативно настроени към обикновените хора. По този начин, управленската система на Земята, се е превърнала във враг. В ход е борба между хората и системата, излязла от контрол, макар, изначално, трябва да служи на обществото.
Ч.: Доколкото разбирам, системата е нещо по-вече от хората, които я управляват?
С.Р.: Да, системата е вече изградена, храни и се укрепва от жизнения ресурс на хората. И управляващи могат да се заменят, без големи щети. Потоците в системата постъпват по изградени магистрали. Дори да се поставят хора с принципиално различни идеи за управление, системата оказва силна съпротива. Става въпрос, не за отделни хора, а за жива мегаструктура с превъзхождаща воля, наситена с негативните емоции на хората. А за да се промени нещо към по-добро, е невъзможно по друг начин, освен с разрушаване на тази структура. Но това е болезнен процес, понеже хората са зависими от нея.
Ч.: Как си свързана с тази управленска система?
С.Р.: Системата за управление е създадена от земните хора. Дейността на управляващите са следствие от свободния избор на земните души.
Аз като земна система за развитие, не се подчинявам на никакви местни власти и служа само за еволюцията на местните души. По-голямата част от директивите в мен, идват от йерархията за развитие.
Между мен и земната управленска система има връзка, нали се съобразявам с избора на хората. Грубо казано, местната власт е мое продължение, разклонения продължаващи в дълбините на цивилизацията ви. Но, колкото повече се отдалечават от мен тези разклонения, толкова по-малко са ориентирани решенията им, в полза еволюцията на земните души, толкова по-малко е моето влияние. Земната система за управление, трябва да е основана върху интересите на всички хора и изборите им, такава е била изначалната възможност, да се прояви творчество и самостоятелност. Но хората са направили избори, далечни от оптималните, много често са отказвали изобщо, да избират и са оставяли всичко на самотек, затова се е получил сегашния резултат. Системата за земно управление е безпорядъчна и неефективна, от гледна точка на връзките, които са дотолкова оплетени от земното общество, че обикновените хора усещат сериозна скованост в собствената си жизнена дейност.
Ч.: Не са го избирали осъзнато.
С.Р.: Нежелание да мислят, предаване на отговорността на други изпълнители, пасивно отношение – тези човешки избори са довели до сегашното положение на нещата. Просто озвучавам записаните от мен решения и действия на всеки човек.
Ч.: Какво друго прави човека зависим от системата?
С.Р.: Изброявам:
1) Държавна служба.
2) Държавната медицина, а и частната, но в по-малка степен. И двата сектора са в медицинския егрегор, макар частния да прави по-добро впечатление. Този егрегор е деструктивен и няма интерес хората да са здрави. Затова са толкова много методите имитиращи лечение и обезболяване. След известните ви събития през 20-21 година, медицинския егрегор се изроди и придоби античовешки проявления. Много души на лекари са травматизирани от прекаления натиск, от лъжливата пропаганда и са станали подвластни на хищните структури. Това, което мога да препоръчам на хората в дадената ситуация: да преразгледат начина си на живот и отношението към собственото здраве. Пазете и се грижете за тялото си. Отделяйте достатъчно внимание на психическото здраве, живейте в емоционален баланс, търсете източници на радост и добро настроение.
3) Пенсии, субсидии и др. социални помощи.
4) Активно взаимодействие с държавни служби: данъчни, митница, съд, услуги на държавни учреждения и т.н.
5) Активно използване на монетарната система (пари).
6) Международна търговия и туризъм. Това са регулирани сфери, при въвличане в тях, човешките ресурси отиват в полза на глобалната земна управленска система.
7) Ползване услуги на големи търговско-развлекателни центрове. Прекарвайки в тях много време, човек предава личната си сила чрез насоченото внимание върху стоки и развлечения.
8) Работа за международни корпорации. Голяма част от концентрацията на крупния капитал, на глобалния бизнес, е изградена върху хищно разпределение на жизнения ресурс в полза на мегаструктурите. Например, с помощта на твърди крайни срокове, изтощаващи свръхзадачи, необходимост от неетични избори, сделки със съвестта и пр. Също се наблюдава и частичен контрол над разума на служителя. На физическо ниво е налагано с такива понятия като „корпоративна култура и ценности“, „тимбилдинг“, „лоялност“ и пр. Но при такива сътрудници, се изграждат преки връзки с глобалната паразитна структура: с егрегори и надегрегорни мегаструктури. Тяхната силна воля превишава съществено човешката, а когато служителите си мислят, че са свободни от подобно влияние, това е далеко от реалното положение на нещата.
Съществуват и по-малко очевидни сфери за изтичане на ресурс и объркване на връзките. Те също са продължение на управляваната глобално социална инфраструктура, макар влиянието да не очевидно. Например, хранене в разни заведения, вместо приготвяне вкъщи, със собствените ръце. Или друг пример – участие в разни професионални асоциации.
Всякакви посредници ограничават свободата и отнемат част от ресурсите за заплащане на услугите им.
За да разберете, доколко ангажирането в разните жизнени сфери, ви прави уязвими за негативното влияние на управленската система, трябва да си направите списък, какви разходи, самоограничения и отстъпки изискват от човека.
Ч.: Какво ще стане с медицината? Някои са принудени да я ползват.
С.Р.: Сега в нея протичат нежелателни деструктивни процеси: медицината е прекалено интегрирана с мегаструктури, влияещи върху политика и икономика. Това само увеличава недоверието към нея. Тези процеси са далеко от кулминацията и от някакво решаване.
Тези, които не могат без медицина, да я ползват, както преди. Но винаги трябва да се следва здравия смисъл и да се отчита собствената ситуация.
Ч.: А в какво е негативния аспект от общественото хранене? Изглежда доста невинно, да се нахраниш извън дома си.
С.Р.: Забелязвала си, че на такива многолюдни места е по-сложно, да поддържате осъзнатост? Това е като ежедневен ритуал за обединение на информационните полета между участниците: да се съберат и да направят едно и също. В този случай, е хранене. Протича настройка и синхронизация между непознати хора. Нямаш понятие, какво може да получиш от чуждото информационно поле, и на кого даваш неосъзнато жизнения си ресурс, при такъв обмен. Освен това, колкото по-малко чужди ръце са взаимодействали с храната ти, толкова е по-голям шанса, да е полезна.
Ч.: При Тофлер има термин „протребление“. Доколкото разбрах, помага на човека, да повиши контрола над живота си и да прекъсне много видове отношения, които го правят зависим от управленската система?
С.Р.: Вярно. Колкото повече човек посреща сам своите нужди, толкова са по-малко връзките с управленската система, която използва тези връзки за своите цели.
Ч.: А как да работи човек?
С.Р.: Компромисен вариант са малките частни компании с човешки подход към сътрудниците. Добрият вариант е, изграждане на преки отношения с потребителите си. Това помага, да се изграждат най-конструктивни връзки.
Ч.: Някакви други препоръки?
С.Р.: Има взаимоотношения с разни участници на обществената система, в която е необходимо на човека, да участва. Трябва да се стараете, да се разплатите за всичко. Това е прост, но работещ начин, да затворите много места, откъдето изтича личната ви сила, ползвайки безплатни възможности.
Ч.: Навярно, някои хора няма да имат, с какво да платят.
С.Р.: Такава е сметката на хищните мегаструктури: да отнемат последните ресурси на хората, а след това, да ги представят като социална помощ. Това прави човека изключително зависим, уязвим и търпи всичко, както и да се държат с него, защото не може да оцелее без тези помощи.
Ч.: Какво може да се направи?
С.Р.: Да създава ценности, да се стреми да е добър и нужен специалист. Да усвоява нови навици, които му помагат да намали зависимостта си от обществото. Да прави, колкото се може повече неща сам.
Ч.: За човека е доста трудно, да не ползва обществените блага.
С.Р.: Напълно вярно, всички обществени сфери повишават комфорта и са полезни за човека. Затова и е трудно отказването от тях. А в по-здраво общество, е нецелесъобразно. Нали всички тези социални институти укрепват връзките между хората. Но сега в цивилизацията ви, много от изградените връзки, работят във вреда на човека – използват се за натиск, за манипулиране от управленската система. През такъв период, е необходимо минимално ангажиране с обществените процеси, което помага, да запазите контрола над собствения си живот. Тези, които са силно зависими, могат да пострадат сериозно в близко бъдеще, нали се оказват в епицентъра на деструктивни процеси.
Ч.: А как трябва да се изграждат здравословни обществени връзки?
С.Р.: Вече разгледахме два негативни фактора: управление отгоре и наличие на посредници.
При управление отгоре, се получава съществено неравенство: „низините“ са зависими, често недоволни и не заинтересувани, да се стараят за постигане на най-добри резултати. А „върховете“ са склонни потенциално, да злоупотребяват с властта. При такива социални отношения, много силно страдат новаторството и креативността на участниците.
В текущата ситуация, при глобалната ви система за управление, „върховете“ не просто злоупотребяват, а се смятат за господари на света.
Най-добрите обществени връзки са преките, хоризонталните. Например, изпълнител и поръчител.
Ч.: Но компанията се състои от разни специалисти. Понякога, за да се създаде нещо сложно, е необходим цял екип.
С.Р.: А нима не е възможно, екип да се формира около обща цел и да си наеме управител и всякакъв необходим персонал?
Ч.: Навярно, сегашния бизнес е продиктуван от някакви естествени човешки свойства?
С.Р.: Вярно, от липсата на инициативност и от нежелание за поемане на отговорност. Точно затова над хората застава някой строг: началник, собственика на бизнеса или висшестояща държавна инстанция, контролираща изпълнението.
Но здравите напредничави връзки се изграждат в екипи с равна отговорност. Специализацията на участниците може да се различава, но всеки трябва да усеща своята значимост, тогава и приноса във общото дело е максимален и доброволен.
Ч.: Доколкото разбирам, е невъзможно да се промени глобално нещо, засега?
С.Р.: Необходими са повече узрели индивидуални съзнания в хората, за да изградят различно общество. Това, което виждаш наоколо, е следствие на недостатъчно развития разум на хората. Засега не умеят да живеят по друг начин.
Ч.: Но в глобален мащаб също се създават здрави връзки? Когато равноправни хора се обединяват около важни задачи и интереси?
С.Р.: Вярно. При такава ситуация, сред хората се открояват лидери, това е естествен процес. Но имат реални достойнства, за да им се дадат пълномощия и разширени възможности за вземане на решения. Важен е също така момента, лидерът да има достъп до обсъждане на спорни въпроси. Злоупотреби се появяват, когато управляващия се издигне прекалено много над другите и губи обратната връзка.
Ч.: Но нали за новия цикъл планират, да се промени общественото устройство?
С.Р.: Изменения ще навлизат постепенно. За да може, да се утвърдят, процеса се разтяга с години. Останалото зависи от хората. Но прогнозите са много недостоверни, за да се обявят.
Ч.: Как, все пак, да станем невидими за системата? Да намалим връзките с нея и да не допускаме, да ни отнема излишно ресурсите?
С.Р.: Не всички могат да преминат набелязания си опит извън системата. Не всеки може да прекъсне връзките си с нея, защото може да гладува. Затова човекът трябва да реши сам, според собствената му ситуация, доколко да се ангажира със системата, в кои случаи може да мине без нея, а кога не.
Ако човекът се стреми да запази жизнения си ресурс, за да постигне или съхрани възвишени състояния на съзнанието, му е необходимо, да съкрати зависимостта си от обществото, до полезния минимум. Да се старае, повече да е в къщи или сред близките по дух. Да се откаже, да посещава многолюдни места, масови мероприятия и т.н. Това се отнася особено за тези, които са склонни, да се раздават, които се уморяват в компании. Понеже много от земните хора, ще се сблъскат с ограничено подхранване на душата, могат да се стремят към тълпите, за да попълнят запасите си. Затова и склонните да се раздават, се чувстват изтощени сред много хора.
На фино ниво, системата е невидима при липса на връзки, по които я подхранват. Основните начини за връзки вече изброих. Важен момент при създаване на здрави връзки с управленската система, са определени типични състояния на съзнанието, които се разпознават лесно от нея. Изброявам:
– негативни емоции;
– безрадостност, тежест, апатия, мързел;
– алчност, пресметливост;
– прекалено хаотично мислене (милион безконтролни мисли в главата);
– земен, ограничен, „не вижда нищо друго, освен това под краката си“, Липса на стремежи към нещо повече (към вяра, към Бог, към развитие и пр.);
– жалост към себе си, зацикляне върху собствената безизходност и плашещото бъдеще;
– прекалено хранене, алкохол и всичко прекалено, както и вредните навици, замяна на положителните емоции с шопинг;
– убиване на времето, празно шляене: по заведения, по гости, по магазини, което не дава нито полза, нито удовлетворение и т.н.
Ч.: Благодаря за информативната беседа.
С.Р.: Трябва да се публикува. Сега хората се стремят, да се освободят от системата, но не винаги избират подходящи начини, поради неразбиране на връзките и зависимостите.
Ч.: Препоръките за пробудените са предишните? Да не се ангажират с текущите земни процеси?
С.Р.: Да. И да обясняват на другите, когато е възможно, как да не стават зависими. Колкото по-спокойно се отнася човека към случващото се, толкова е по-малко забележим от системата. Тя вижда най-добре тези, които ѝ дават ресурсите си, чрез негатива. Спокойните и в приповдигнато състояние на съзнанието, за нея са неизгодни за взаимодействие.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12160-kak-stat-nevidimym-dlya-sistemy
Самаил: Взаимодействие с тъмни учители
Контактьор: architect
Това е беседа с тъмен майстор. Не забравяйте за техниката на безопасност: четете спокойно, следете мислите си или се откажете да четете. Всякакви негативни реакции, само укрепват връзката на човека с тъмните учители.
Самаил: Здравей, смела дева. Ще говоря с теб. Приемаш ли мъдростта ми?
Ч.: Здравей, Самаил, приемам. Но искам, да знам, ще продължа ли да получавам послания не само от тъмните структури?
С.: Всяко нещо с времето си. Сега усещаш, че трябва да работиш с мен. Аз съм ти дал вдъхновението, да пишеш.
Ч.: Мога ли да избирам сама, с кого, и кога да говоря?
С.: Ти или внимаваш, или си отивам. Когато учат тъмни йерарси от такъв ранга, а и с думи, трябва да вземаш, докато дават. Не изпускай възможност, да укрепнеш.
Ч.: Колко сте различни с Еваил. Той е по-настойчив.
С.: Няма смисъл да ни сравняваш. Силата на тъмния архангела Еваил е в използването на инструментите за работа с вашите чувства. Аз съм се концентрирал върху студения интелект. Имаме методи за съвместна работа, но всеки си има предпочитания.
Вече се захвана, да анализираш нашето тъмно изкуство на влияние, като отделни съставки. Но не знаеш, че тези идеи съм ти предложил аз, а не предишните ти събеседници. Това беше „домашна работа“ от мен.
Ч.: Как да използвам своите изводи? Вашите методи не са ми по душа, нямам желание, да ги използвам.
С.: Никой няма да те натиска за нещо, от което няма потребност душата ти. Но разбирането на манипулационното изкуство, повишава контрола ти над живота. Трудно ще могат, да те измамят, да те изкарат от себе си с примитивна провокация, на която се хващат повечето хора, следователно, танцуват под свирката на манипулатора. Изучавайки нашите методи, придобиваш свобода от собствената си човешка глупост и наивност.
Ч.: Но някой може ли, някой да се пристрасти?
С.: Разбира се, манипулационното изкуство е силен инструмент. Може да се използва, за постигане на собствени желания.
Ч.: Много хора сега, опитват да мислят по-позитивно. И посланията ви, явно не им помагат.
С.: Такива не ги спирам, нека си мислят позитивно. Това си е тяхно право, потребност. Към потребностите на душата, се отнасям с уважение.
Ч.: Но има и други, които разбират, че времето е сложно и искат да укрепят позициите си. Тези послания са за тях?
С.: Мнозина опитват, да изглежда, че свети слънце и трябва да си сложат шапка, и да се излегнат в шезлонга. Но това им поведение, няма да разгони облаците. Няма да получат желаното удоволствие. Трудно е, да се отпуснеш и глезиш под порой.
Цялото пространство сега е настроено, да въздейства стресово. И най-разумно е, да се възползвате от тази мощна сила за собствена полза. За пътника е много по-лесно, когато вятъра духа в гърба му. Главното е, да не сте толкова глупави, че да се стремите срещу течението.
Желаещите да използват силата на лошото време, за да успеят да изминат необходимия път, могат сега да се възползват и от нашата помощ, дори понякога да изглежда ужасна.
Ч.: Но накъде се носи този вятър?
С.: Към изхода от земните илюзии. Но има хора, които държат на тях. За такива хора, вятъра не е помощник, а враг, рушещ измислените им светове.
Ч.: Не всеки ще пожелае, да му помагате с болезнените си методи.
С.: Тъмните майстори са умели вълшебници, многолики януси, имаме и много привлекателни страни. Можем да сме красиви и прелъстителни за тези, които се плашат от страшни муцуни. Тези, които не искат да ни виждат, създаваме илюзията, че изобщо не съществуваме. На всеки – според потребностите, илюзията е също избор. Но понякога се разнася и муцуните се показват и ужасяват. Хората ги наричат жизнени сложности и бягат от тях, в още по-плътни илюзии. Безкрайните лабиринти на отраженията ги приемат охотно, а там няма нищо истинско. Само човека и неговото всепоглъщащо самозалъгване. Там е създател, едноличен владика на собствения си свят.
Ч.: В светлите послания общаваха на хората много щастие и любов. Защо не са предвидили, че ще създадат повишени очаквания и няма да ви повярват? А сега наричаш мечтите за по-добър живот, илюзии.
С.: За да се осъществят мечти за благ живот, трябва да се прилагат усилия и да станете подобни на тези светли светове. Но те остават безполезни, докато човека крие в дълбините си неща, които не могат да бъдат наречени красиви. Тъмните директно ги сочат. Разбира се, живелия в илюзии, никак не иска, да си има работа с горчивата истина за себе си. Затова и сме толкова отвратителни за хората.
Идеята за рая е съблазнителна, защото крие човешките слабости. Когато всичко е изобилно, може само да се търкаляш и да мързелуваш.
Всеки човек възприема думите по свой начин. Няма две напълно еднакви разбирания за казаното. Думите са бедни, а знанието е безмълвно. Знанието е усещането. Посланията на светлите учители са били неизбежно изкривявани, защото думите са породени от илюзорните представи. Трябва да се стремите към непосредствено знание.
Ч.: Тогава защо са необходими толкова думи?
С.: Ти усещаш намеренията ни, и затова не ни гониш, макар да можеш. Но много хора са прекалено затворени. До тях достигат само думите. Но тези думи, могат да предизвикат непосредствено долавяне на знанията. Тогава, чуждите послания ще загубят смисъл за тях. Ще черпят мъдрост от този свят, ще я усещат с цялото си същество.
Ч.: Какво се случва с тези, които не различат истината за себе си?
С.: Преходът към по-чистите светове е скрит зад илюзорна завеса. Шансът да го открият, е по-висок при тези, които гледат на света и на себе си, с широко отворени очи.
Ч.: Това е много иносказателно. Можели повече конкретност? Какво получават хората, които не се страхуват, да работят с вас?
С.: На мнозина им се струва, че само лъжем и обиждаме. Това е истина, но не е цялата. Ние сме длъжни, да се държим така, а хората трябва да следят реакциите си. Каквото и да правим, това са само инструменти за въздействие. Важното е, как човекът реагира на нашите стимули. Така започва, да разбира, какво е постигнал. Но полученият резултат, все още може да се подобри, затова, работата с нас, подобрява реакциите ви на обкръжаващия свят, както създава нови. Точно това е вътрешното творчество, когато човекът не си фантазира, колко е светъл и прекрасен, а се избавя от качествата, в които му натискаме носа. А кой може да го направи, освен нас? Ако продължи деликатното мълчание, дори перспективни хора ще останат в новия тримерен цикъл, защото не са наясно, какво са пропуснали.
Не на всички помагат беседите, как да подобрите качествата си. Затова, тъмните структури избират друг подход: натискат по болните места и наблюдават, как се проявява всичко, което не може, да се нарече красиво. Но мнозина не го забелязват. Не осъзнават, че взаимодействията ни са на принципа на подобието: тъмните учители не могат да въздействат върху красивото в човека, нали го нямат в себе си. Остава ни само да работим с тези, които забелязват, как реагират на нашите въздействия. При такива хора, илюзиите им вече са напукани. Трябва още малко да изтърпят, за да се получи положителен резултат.
Ч.: Хората се оплакват от умора. Защо натиска ви нараства постоянно? Може ли, да дадете малка почивка?
С.: На хората им се струва, че са уморени и изтощени, но е така, защото си нямате понятие за истинското изтощение. Не знаете нищо за душевния глад. В действителност, сте много глезени и задоволени деца. Просто, няма с какво да сравнявате. Но тъмните структури помагат, за разширяване на разбирането, като обясняват, че може да е много по-лошо.
Ч.: Да, разбирам, че в тъмните светове са тежки условията. Но ако хората имат възможност да живеят по-добре, струва ли се, да се отказват?
С.: За отказ никой не настоява, както се казва, което е ваше, си е ваше. Имам предвид благодарността за условията, които имате. Задоволените деца се оплакват винаги, че трудностите са много, а благата малко. Но всичко се опознава в контрастите. Който е уморен, който иска още, може да изгуби и това, което има. Това е доста горчив урок.
Пазете се от щедри дарове като отговор на жалби и жажда за по-добър живот. Кой ще ви ги даде? Приятели ли са, за благо ли, и каква е цената? Жадуващите няма да се наситят. Опияняваща е отровата на забравата.
Тъмните светове ви разкриват неприятната истина за истинските лишения и силата, която се ражда в дълбините на отчаянието. Мрънкането не е основанието, с което могат да получат взаимодействия с тъмни йерарси. Нека силните изявят желание, да работят, тях и ще учим.
Ч.: Доколкото разбирам, успяхме донякъде да обсъдим въпроса за работа с тъмни учители?
С.: Струва ми се, обясних пределно разбираемо. Ако след такова обяснение продължават да мрънкат и да се зъбят, за тях е само детската градина.
Как оценяваш последното послание?
Ч.: Това е предизвикателство и винаги ще има недоволни.
С.: Не във всеки се проявява злоба. Някои ще се обидят, други ще са опечалени и уморени от несправедливостите в този свят. ще има и възмутени от моята надменност.
А ако кажа, че това са примитивни реакции? Натискат на човешките бутончета, а те излъчват доста предсказуема мелодия. Тъмният майстор може да извлече всякакви емоции, като от добре усвоен инструмент. Бутоните са много и трябва да се натискат неочаквано, тогава се проявяват много добре дълбоките реакции. Човекът може да ги забележи и да се справи с тях. Въздействия има и в послания от балансиращи и от тъмни майстори. Балансиращите сили действат по-меко. Тъмните структури са по-груби и натискат на всички бутони наред. Но, за съжаление, мнозина не си вадят изводите от такива въздействия и не работят, както е необходимо. А се въвличат, огорчават, воюват с вятърни мелници или напротив, пъхат глава в пясъка. С една дума, държат се неразумно.
Тези предсказуеми реакции държат човека в трето измерение. Хората проявяват качества, които са възможни само тук. А някакви други черти са само зачатъчни. Затова са подобни на този свят, колкото и високо мнение да имат, за духовните си постижения.
Например, високоразвитите същности не осъждат никога. Смятат, че всяко поведение, което вреди на други души, е следствие неразбиране и липса на развитие в определени благи свойства. Затова, само тук може да се реализира интереса към осъждането.
Как мислиш, имам ли потребност да изтезавам нечия душа? Изпитват ли такива като мен, привързаност към използваните инструменти?
Ч.: При теб – точно няма. А при тези, които са по-ниско в тъмната йерархия, не съм сигурна. Усеща се, че работят с вдъхновение.
С.: (Усмивка) Да, тези палавите, често се развихрят. Но на този етап е полезно за душите.
Ч.: Защо да пишем тези послания, ако взаимодействате с хората чрез събитията?
С.: Не си струва очакването, да се повиши вниманието, Трябва да се търсят възможности за развитие самостоятелно, с всички достъпни средства. Да изграждате сложни лабиринти от отражения, сега няма ресурси. Лични, добре обмислени взаимодействия чрез събитията, не се получават винаги, ако учителите не виждат в човека устойчиво желание, да работи над себе си. Ако практикуващия достигне необходимите показатели за израстване, могат да му устроят събития, за да се получи контролно изпитание. Така в човека възниква усещането, че преминава някаква граница, която разкрива нови възможности.
При читателите на ченълинги, вече има масово отказване от развитие при променените условия. Хората не разбират, какво се случва. Не вярват, че тъмните структури могат да ги учат. А работата със светли и балансиращи методи, се оказва недостатъчно ефективна. Не усвоиха напълно светлата мъдрост. Балансиращите сили смело, но неразумно ръмжат, макар да са най-близките им по дух майстори. Мнозина не приеха помощта им. От тъмните учители се страхуват. Има такива, които се подмазват на тъмната йерархия, ласкаят ни, но това няма да им помогне. Нормална работа, както не е имало, така и няма да има. Затова направихме предварителна равносметка. Но, все още, работят с тези, които сами искат да работят.
Искам да разочаровам всички, които са си изкопали окопите и са се приготвили, да се борят с нас. Има такива, които четат тези послания, за да следят внимателно действията на вражеските сили (Усмивка). Това погажда лоша шега на тези хора. Обучението на пробудените не е първостепенна цел за тъмните сили. Отказалите се да работят чрез посланията, не ни интересуват. Основната ни задача е, да преведем цивилизацията през болезнения очистващ период, за да може да преминат в новия тримерен цикъл, без обременителен товар от миналото.
Работата с тъмните учители е особена възможност за пробудените, да подобрят бързо нещо в себе си. Затова и очаквам отговори, кой еднозначно иска, да се труди над себе си. Но настоявам, да се изостави мързела, да не се оправдават с умората и да не се надяват, че при доброволно съгласие, им се полагат особени привилегии. Работата е там, че взаимодействието с нас, по подразбиране, не може да е приятно. Но готовността, да изтърпят и да продължат развитието, е вече показателна. Например, че има смисъл, тъмните сили да си губят времето с развитието на този човек.
Ч.: На мен ми е необходимо, ти го знаеш. Но въпросите задавам според настроението на хората. И все пак, можели самоуверен, но неготов човек, да се съгласи доброволно, да работи с вас и няма ли вреда за него?
С.: С неготови няма да ни дадат, да работим сериозно. Те си имат по-земни задачи. Няма смисъл, да се проверява такъв, който със сигурност, няма да се справи. Макар да се страхуват тези, които имат шанс. Но ако е такъв окончателният им избор, нека да е така.
Ч.: Възможно е, хора не приели помощта на балансиращите сили, може да прочетат посланията им с ново разбиране?
С.: Да прочетат отново не е трудно. Но защо надути пуяци, да си променят мнението? Нали са най-умните. Така се стараят да внушат своята истина на другите. Смятат искрено, че могат да накарат другите, да мислят правилно. Много е интересно да наблюдаваш такава разголена гордост (Усмивка).
Ч.: Някои пробудени отказват сили, защото ги смятат за посредници между хората и Бога.
С.: Ако Бог съществува във всеки от нас, значи всяко взаимодействие между души, е пряко взаимодействие с Бога. А неговата воля се изпълнява винаги. Въпросът е само, с чии ръце ще извърши следващото си деяние.
Божиите хора сега са смирени и мълчаливи. Наясно са, че всичко случващо се, са си го предизвикали сами. Отхвърлят ни тези, които биха отхвърлили и Бога, ако не му харесат нещо.
Ч.: Можете ли да провалите човек с добри предварителни резултати? Да допуснем, е кандидат за преход, но вашата проверка твърди, че не е готов? Като преподавателите в университета: при доброжелателен ще изкараш, а при строг – не.
С.: Разбирам, какво те безпокои. Действително, на пробудените дават кредит на доверие, активират способности и гледат, как се справя. Но нима в живота ви е по друг начин? Получил си работа, не се справяш и те уволняват. Заобичал си някого, но си сгафил и те зарязват. Ние сме наясно с много човешки слабости и тайни стремежи. Задачата на тъмните структури е, да надникнат дълбоко в душата и да установят, какво е скрито там. При всички случаи, го правим с всеки преди прехода.
Ч.: А как е автоматичната система за оценка?
С.: След оценката ѝ за перспективните, ги проверяват. Представи си, системата за тестиране да дава добро за човека. Тогава учителите проверяват, какво точно я е заинтересувало, нали такава душа изисква повишено внимание и ресурси. Затова учителите преценяват внимателно и решават, кой да се заеме с него. И мнението на тъмните учители е решаващо, в този случай, дори да не водим човека след това. Никой не разбира по-добре от нас, тънкостите на човешката душа и ние правим изводите. Случва се дори, нашите оценки да са по-високи, от на системата за развитие.
Но има интересни хора с потенциал, с които не се хващат балансираните учители, защото, дори да е интересен, но е прекалено сложен. Затова и са поели отговорност за отделни пробудени, тъмните архангели и прочие тъмни авторитети. Но понеже такава информация може да е стресираща, е малко вероятно да информират пробудените. С такива работят чрез илюзиите. Друг вариант е, привличане на екип от водачи, които са като буфер между човека и истинските учители. Подопечни с потенциал, но сложни за развитие, получават своите взаимодействия с тъмните структури. Може да им е трудно, но трябва да са благодарни за вниманието и усилията им. Нали някои хора са ги оставили напълно намира. Няма вяра, че ще успеят.
Времето сега е подходящо за очистване, за избавяне от всичко безполезно, за да не влачите стария си товар в новия цикъл. С това се занимават всички хора. Останалите, не ги дърпат за ушите. Пробуждащите импулси за работа, са сега само чрез тъмните структури. Сама забелязваш, че приемаш само от нас. Дори Каин дава рядко.
Ч.: Но какъв е смисъла, да сте гаранция за хората? В какво е вашата изгода?
С.: Тъмната йерархия е в сложно положение. Ако започнат, да се справят без нас, на кого ще сме нужни? Но тъмните учители са в относителна безопасност, докато има работа, която не може да свърши други, по-добре от нас.
Ако тъмната йерархия подобрява резултатите на хората, потвърждаваме майсторството си.
Ч.: Тези които водите, длъжни ли са ви нещо?
С.: Предубежденията за нас явно намаляват, ако успеем да ги насочим към възрастния свят. А там, може и те да помогнат на тъмните в развитието. Но това не е задължение, а по-скоро признателност и отговор на помощта.
Ч.: Кой ви плаща услугите за развитието на всички хора?
С.: За вашето развитие, вие не плащате лично. Ние имаме договореност със сериозни същности, заинтересувани единствено от еволюцията на Бога – те и плащат. Човекът може да им върне задълженията си, работейки за развитието на другите души, например, да стане наставник на развиващите се земляни.
Ч.: А кога човекът става ваш длъжник?
С.: Когато, вместо да напредва по развиваща (неприятна) програма, иска силно, да получи слънце, шезлонг и нежен летен бриз. Никой от висшите сили, ориентирани към еволюцията на Бога, не са заинтересувани, душата да мързелува в световете за развитие, в които трябва да се работи. Затова заплаща сама за разгърнатата си илюзия.
Ако душевните желания са относително невинни, в други въплъщения ги изплаща с благи дела към души в сложни ситуации. Например, може да стане жена на алкохолик или на хронично изневеряващ. Родител на сложно дете или инвалид и т.н. Т.е. отложената програма е удвоена по сложност. Така се получават натрупвания, нараства като лавина, която не може да се разчисти за един живот. А след това, завършва поредния цикъл, а душата не се е справила с много от задачите си. Затова продължават и в следващия.
Ако за удовлетворяването на душевните желания е необходим много ресурс и системата за развитие го сметне за нерационален, може да получи заем само от тъмните структури.
Ч.: А как може да се разбере, че реализиране на някакви желания, създават дългове с вас?
С.: Всичко зависи от текущия баланс на душата. Ако има натрупани много полезни дела, получава по-лесно блага. Ако води безполезен живот и само иска от другите – това е потенциален наш клиент.
Ч.: Много оптимистично. Добре, добре поне, че за буденето не ви е длъжен човек 🙂
Доколко договора с дявола, трябва да е осъзнат и обсъден? Ако човека иска нещо. Вече и да помечтаеш не бива?
С.: А колко са такива несбъднати мечти? Изключително много. Струва ти се, че живееш полугладен, в действителност, си защитен от сериозна беда. А това, че не получаваш е добре. Значи, горе са наясно, какво ще предизвика илюзорното изобилие.
Но има особена разновидност на душевните желания, когато не си намира покой и не иска да се примири с липсата на желаното. Тогава, тъмните структури предлагат някакво изпитание, което изпълнява функцията на предпазител. Тест, който не е забележим, но е показателен. Например, за постигането на междинна цел, трябва да прекара някого, да излъже или открадне. Или да прояви пренебрежение към потребностите на другите: колеги, приятели, роднини. Тук, все още, има шанс, човека да се изплаши и да отскочи назад. Да реши, че не е готов, да заплати такава цена. Но, ако се е решил, тогава му предоставят пълен комплект услуги. Предпазителя е свален. След това, всичко зависи от ненаситността на човека.
Ч.: И как може да се излезе от такъв договор?
С.: Когато услугите са предоставени, вече никак. Трябва да заплати.
Ч.: И как става?
С.: Такова задължение може да преминава от живот в живот. Отработва се по разни начини. Животът, обикновено, е тежък. Например, работиш с всички сили, а напразно, не се получава нищо. Или осигуряваш семейството, а получаваш само неблагодарност. Много са всякаквите програми, когато влагаш много сили, а получаваш малко. Така се връщат дългове.
Ч.: Защо е необходим на човека такъв тежък опит? Защо трябва да давате големи кредити.
С.: Такова силно душевно жадуване за нещо, не е безопасна за другите. Представи си, че волево привлича всички околни ресурси. Ако душевното желание е толкова силно и изсушава всичко наоколо, го изпълняват. Иначе, човекът ще изсмуква късмета на околните. Дори близки могат да се разболеят или да загинат при нещастен случай.
Знаеш, как гасят пожари от въздуха – изливат голям обем вода? Така и на душата стоварват желаното, за да загасят изсушаващото желание. Но за изпълнението му, се влагат много сили и ресурси. Затова ще трябва да се връщат после. Освен това, на душата трябва да ѝ стане пределно ясно, защо не бива, да смучи околните ресурси. Затова и компенсацията е твърда и поучителна. Тогава, при следващи случаи, ще е по-акуратна с желанията си и ще ги контролира по-добре.
Ч.: Благодаря за информацията. Има над какво да се помисли.
С.: До нова среща, смела дево (Усмивка).
Самаил
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12114-samail-vzaimodeystvie-s-temnymi-uchitelyami
Каин: Нощта на душата
Контактьор: architect
Ч.: Каин, може ли вече да обсъдим взаимодействието на хората с тъмните учители?
К.: Нека да го направим друг път. Сега ме безпокоят най-неподготвените търсещи, нали нараства зовът за пробуждане. Будилникът звъни все по-силно. Такива процеси не бива да бъдат гасени, защото са важна част от договора със всички души: напускане на земните илюзии, за да се направи равносметка. Дори да е за кратко, преди отново да се унесат в следващия сън. Такова събитие няма нито конкретни дати, нито гаранции, че ще се случи със сигурност. Признаци за пробуждане, могат да се проявят само като смътен спомен за нещо забравено отдавна, усещане за нереалността на случващото се, обърканост, загуба на цели и т.н. Такива случаи ще са доста. Наблюдаваме ги от известно време.
Но какво може да означава сега: да се пробудиш независимо от личната готовност, докато Земята е на граничните честоти с тъмните светове? Нещо повече, частично затъва още повече. Това се проявява при хората с множество несанкционирани контакти с тъмните обитатели.
Представи си, че се събуждаш и откриваш, че леглото ти е потънало в тъмна дълбочина. Освен това, някой неизвестен, плашещ от тази дълбочина, вече те е забелязал и се приближава. Това е силен стрес: да се събудиш в неприятно пространство, пълно с неизвестен, подозрителен живот.
Не опитвам да уплаша някого. Тази беседа е по-скоро инструкция, как да се държите, ако се сблъскате с подобно явление. При това, по-голям риска е за най-силен стрес при тези, които не са работили с послания от балансиращите сили, когато са подготвяли хората за предстоящите промени. Техните читатели са подготвени акуратно за повишени очаквания, които дават по-реалистично разбиране на текущата ситуация. Да се стресират, са склонни, рязко пропадащите от висотата на илюзиите си. Съвсем друга е ситуацията, когато човека стои твърдо на краката си. Това е силна позиция, при всякакви сложности.
Никого няма да насилвам, да чете посланията на тъмната йерархия. Ще кажа само, че най-смелите – са най-готови за всичко. Било им е трудно: получавали са цицини, ядосвали са се, обиждали са се. Но все пак, са работили добре през тази половин година. Който е искал, да получи полза от такъв доброволен опит, я е получил. Останалите, също не са почивали – справяли са се с несправедливия живот, но без да разбират, защо се случва. А струва скъпо, понякога е единствения начин, да устискаш. Разбиране основите на интензивното въздействие, като оръжие, което може да се отнеме от ръцете на противника. С него се повишава шанса за благоприятен изход от схватката. Тогава и противникът вече не е противник, а просто този, който прави човека силен.
Оценихме резултатите на практикуващите с нашите послания, от началото на трансформацията през 2020 и стигнахме до извода, че тези знания се оказват за хората, прекалено смели и прогресивни. Дотолкова, че мнозина не им повярваха и се отказаха от новия работен етап. Тези хора не знаят или преднамерено отказват, да разбират, че влияещите сили са се променили, а заедно с това се променя и подхода, за работата над себе си. Такива практикуващи са загубили две години, използвайки предишни малко ефективни инструменти и връзки, макар повечето, да не са били подхранвани свише. А сега, изобщо са престанали, да се въодушевяват, нали жизнения поток по много стари връзки, секна напълно. Мисля, че всеки може да направи списък за себе си, какво е помагало за напредъка му преди, а сега е безполезно. Така е действително, много канали даващи въодушевление, секнаха. Но се появяват нови и търсещите, без да го осъзнават, се насочват към тях.
През следващите години, в земното пространство, се очакват доста резки промени. Но независимо от силният стрес, имат потенциала да пробуждат. Много илюзии се рушат. Комфортната, но ограничаваща черупка, започва да се пука. Затова и се планират следващи вълни пробудени хора, които ще проявят активен интерес към нашите послания. Но няма да им е лесно, защото започва период, който наричаме „нощта на душата“.
Нарастващият зов за пробуждане, може да е съпроводен с различни индивидуални проявления, в това число и положителни. Не всеки може да се сблъска с това, което изброявам. Но ще обсъдим именно ситуации, които човек оценява като нежелателни и неприятни. Нали обърканите хора, ще търсят тази информация. И може да се окаже много по-полезна от фантазиите за вълшебните кътчета на Вселената и за скорошния, но изплъзващ се земен рай.
Не всяко пробуждане се контролира напълно от системата за развитие – това е следствие на свободната воля и самостоятелността на душите. Може да се каже, че будилникът, който звъни сега във всеки, някога е бил навит собственоръчно от душата. Затова, някои се пробуждат самостоятелно. Понякога може да има негативни ситуации, които влияят върху психиката на неподготвения човек. Може да му се струва, че откача. Да разгледаме най-възможните варианти.
1. Различни гласове в главата;
Те може да ви плашат, да ви лъжат, да ви казват гадости и т.н. Такова се случва при контакт на човека дребни бесове и прочие хищници.
Какво може да се направи?
Успокой се, не слушай, не реагирай, не се страхувай. Не си въобразявай, че полудяваш. Човекът в ежедневния живот, се сблъсква често с натрапчиви неща, които умее да игнорира добре. Например, реклама или досадна песничка, която се върти в главата. Необходимо е използване на навика за абстрахиране. Може да си кажете твърдо: „това не е мое“, „не ми е нужно“, „не ми е интересно“ и пр. Не е нужно, да бягате на лекар и да пиете хапове. С помощта на спокойствието и игнориране, може да захлопнете спонтанно активиралото се възприятие, по собствена воля. Ако човека слуша празни, но смущаващи речи на бесовете, означава, че не е готов, все още, за работа с учители. Затова трябва твърдо игнориране.
2. Общуване с деструктивни аспекти;
Личността и човешкото съзнание за въплъщението, са комбинирани от разни елементи. При пробуждащите се, понякога се получава разслояване. От предишен единен поток в собствените мисли, може да се отдели още една личност: не „аз“, а някой „друг“. Сред тях се срещат и доста неприятни същности. Разликата с предишния случай е, че гласовете в главата могат да се сменят, а деструктивните аспекти са постоянни събеседници. Човек може да ги разпознава по характера и други признаци. Деструктивните аспекти са обикновено от един до три, много рядко – четири. Но могат, да не се проявяват всички.
Какво може да се направи?
Наблюдавайте, и ако е възможно – изучете ги акуратно. Такива аспекти са донори на някакви качества в пробудения. Може да е неочаквано и неприятно, но дават определени навици, които човека може да използва в живота си. Степента на сближаване с тях, може да се контролира с произнесено уверено намерение: ако досаждат, помолете ги вежливо да престанат. Много от тях се съобразяват, но не всички. В най-сложните случаи, ще трябва да призовете архангел Михаила или Рафаел за помощ и защита. След това, учителите ще решат индивидуално.
3. Взаимодействие със сериозни тъмни същности;
Могат да са всякакви: както минали наблизо, така и заинтересувани от запознаване и сътрудничество с човека.
Какво може да се направи?
Вежливо, но уверено отказвайте общуване и сътрудничество. Или се съгласявайте осъзнато, разбирайки, че може да има измама. Договори с тъмните структури са сключвани през всички времена и всички са наясно, че ще трябва, да плащат за заемните възможности с жизнен ресурс (с душата си).
4. Активиране на връзка с тъмните си наставници;
Учители са започнали да общуват, но човека разбира, че са тъмни и сурови.
Какво може да се направи?
Честно да вникнете във всичко, опитайте да си спомните, как е станало избирането на такива наставници. Не препоръчвам, да се отказвате от работа с тях, защото „аз не съм от тия“, „аз съм бял и пухкав“. Честността на тъмните учители е ценна, защото, не е обичайния им инструмент. Такъв открит жест, трябва да се уважава. Ако човекът е решил, да се самозалъгва, тъмните наставници ще разгърнат илюзия и ще разговарят с него като светли учители и ангели с арфи. Такава ситуация е нежелателна, защото илюзията пилее жизнен ресурс на човека. При пълноценна работа над себе си, може постепенно, да повиши вместимостта на фините тела и да разшири възприятието – това ще бъде разумно вложение на ограничените си ресурси. Но може да бъдат насочени за илюзия, ако за човека е важно, всичко да е красиво. Не бива, да се забравя, че повишените разходи за развитие на душата, ограничават следващите възможности, защото трябва да се връщат дългове, с полезна дейност за еволюцията на другите души.
Събитията са едни и същи: и при разгърната илюзия, и при честна работа.
С тъмните учители може, да се постигне напълно ефективно развитие. Затова и са наставници, за да го правят ефективно. Това е сериозна работа и отговорност. Всичките съм ги пресял и изхвърлих неадекватните. Но човек трябва, да е бдителен, методите на наставниците са резки.
5. Активиране на връзка със светли учители;
Наясно съм, че за мнозина съм подозрителен. Разбирам че за хората е сложно, да разберат, как да се ползват от тъмните послания и доколко може да им се вярва. Но все пак, ще кажа, защото проблема съществува.
Взаимодействието със светлите сили е съкратено до необходимия минимум. Ако майсторите се наричат балансирани или тъмни – най-вероятно е честното положение на нещата. А светлите сега са доста малко. Това съвсем не означава, че ги няма, с някои хора продължават, да работят светлите структури. Но моята задача сега е, да посея разумно съмнение, ако човека е затънал в илюзии и не разбира, с кого взаимодейства действително. Не винаги искат, да мамят човека злонамерено, понякога самия той жадува да бъде лъган. Тогава възниква илюзия, като защита на раним подопечен от неприятна истина. Вариант за преход на ново ниво с честност е възможен, но човекът трябва, да го пожелае сам.
6. Активиране на сериозни връзки с тъмни структури;
Такива ситуации са доста рискови. Ще ги гасим и смекчаваме максимално. Но не всичко може да се изглади. Връзките с тъмните са най-различни. Дори може, да се осъзнаете като част от висши тъмни чинове, в това число тъмните архангели Еваил, Самаил и Сатанаил. Такива души има въплътени и те не са в световната политика и в елитни семейства, а сред обикновените хора. Може да се окажат с нищо забележими хора, със скромни доходи, често семейни и живеещи като всички. Някои вече взаимодействат по малко със силите, но нямат понятие за тъмното си роднинство. Както всички други хора, могат да вярват в Бога и да симпатизират на светлите сили.
Какво може да се направи?
Приемете, не се страхувайте, не се побърквайте, търсете начини за мирно съществуване. Задачите на такива души по Земята е като на всички други, да трупат опит и необходимите качества. Напълно е вероятно, след пълното осъзнаване, да не се промени съществено пътя на човека. Колкото и странно да звучи, тъмните свръхдуши, са благодарни на своите фрагменти за възможността да обичат, да работят плодотворно, да творят и живеят според съвестта си.
7. Неприятни контакти с тъмни по време на сън;
Мрачни сънища, кошмари, лъжливо пробуждане в тягостно пространство.
Какво може да се направи?
Това, засега, е слабо контролиран от човека опит. Възможно е, да се реши проблема с дневна практика. Трябва да си запишете неприятните повтарящи се образи от сънищата и през деня, да ги повтаряте за себе си. Това са признаци на съня. Колко често човек в ежедневието си бяга от чудовища, бори се с врагове, общува с плашещи непознати жизнени форми? Съставяйки списък с такива стресови явления, каквито не се случват, когато не спи, повишава шансовете си, да опознае тези признаци на съня и да ги осъзнае.
Следващата крачка е екстрен изход. Необходимо е решително желание, да се пробуди в собственото си легло. Намерението за екстрен изход от съня, се тренира през деня.
Можеш да задаваш въпроси.
Ч.: Доколкото разбирам, обсъждаме случаи на спонтанно разширено възприятие, за което хората, не винаги са готови. А как са нещата с пробудените, готови за взаимодействие с учители?
К.: По-сложни от преди. Условията са все по-спартански. В току що отворен канал, може да има всякакви намеси от хищни същества. И когато човекът не е достатъчно опитен в общуването с учители, може да бъде объркан. Вече са много чести всякакви смущения и намеси – най-добре, да общува с някой проверен, отколкото с всички наред. Добрата настройка един към друг, винаги усилва сигнала и връзката е нормална, а външна намеса е по-сложна. Изкривяванията са най-често като отделни реплики и кратки предложения. Не бива, да абсолютизирате всяка фраза. Най-добре, да проверявате многократно, да уточнявате, да задавате въпросите по друг начин. Също така, може да попитате отново, по друго време – след ден, след няколко дни, след седмица. Ако получената информация е цялостна и непротиворечива, голяма е вероятността, да сте приели и разбрали всичко правилно.
Ч.: Какво представлява нощта на душата?
К.: Период, когато за цивилизацията решава тъмната йерархия. Нощта на душата бива локална и глобална. Локални е имало винаги на Земята – това са места и периоди, когато страдат и загиват хора: глад, войни, държави с диктатура и пр.
Сега на Земята започна глобална нощ на душата – обхваща по-голямата част от населението на планетата. И макар да има места и хора, които са засегнати по-малко, тъмните структури са получили отново достъп до местната система за развитие и сами вземат решения. Но под непрекъснатия контрол на защитаващите правата на земните души за ефективно развитие.
Ч.: Неудобен въпрос може ли да задам? Нали хората биха го задали.
К.: Давай.
Ч.: Не нагнетявате ли обстановката за пробудените, за да ги подплашите и да се хванете за този страх?
К.: Добър въпрос. Но ако страхът е отработен, няма да има, за какво да се хванем. А ако сме се хванали, значи има, над какво да се работи.
Ч.: Кой взема решения сега за пробудените, които водят светлите и балансирани учители? Също тъмните ли?
К.: Ако учителите са сигурни в подопечните си, ги пазят. Но сега не бива да се отпускат. Когато тъмните структури забележат слабо място в човека, имат право, да проверят устойчивостта му, със своите методи. Това не е нещо ново – така е било винаги. Но понякога, в сложен момент, в хората се показват не особено добри страни, които не са се проявявали в спокойни времена. Изпитанията заголват истинската човешка същност. В такива случаи, тъмните учители могат да получат разрешение, да работят с хората. Задачата за развитие е, да не се пазят човешките слабости, а да се даде възможност, да стане по-силен.
Ч.: Хората и без това са много стресирани. Каква е ползата от тази беседа за нощта на душата?
К.: Има хора, които искат от нас честност. И ние я даваме, но информацията е претеглена, доколкото е възможно. Разбира се, различава се много от посланията на светлите учители. Но те не свършиха особена работа. Значи трябва да се променя стратегията за въздействие. Защо дават на хората размишления за скорошен преход към нов и благ живот? Нищо чудно, че не си мръдват пръста и само си мечтаят. Как да ги подбудим, да работят над себе си? Нали има безкрайно много работа! Трябва честно да им се каже, да се подготвят за сложни времена. Това мобилизира. Поне повярвалите на такава информация, няма да бъдат изненадани неприятно. Нали са наясно, какво ще се случи.
Ч.: Какво точно?
К.: Какво е по-важно за теб: да не нагнетяваш или да знаеш, какво ще се случи? Това са противоречиви цели, едновременно не могат да се постигнат. Разбираемо е желанието ти, да смекчиш информацията за хората: резките акценти като острите ръбове – нараняват. Но информацията с тях е по-разбираема и изразителна.
Причината за меките послания, не винаги е в самите учители. Понякога се получава от нерешителни контактьори, които заоблят ръбовете.
Ч.: Аз предпочитам честността. Но потребността на читателите, може да е различна.
К.: Ще обсъдим ситуацията накратко, малко по-късно. Препоръките за сложни времена са неизменни: трябва да се чисти разума от боклука и от шума, за да се чува интуицията. Това помага, да се премине етапа под ръководството на учителите.
Ч.: Кога ще приключи тъмната нощ на душата?
К.: Едва е започнала. Но такова дълбоко потапяне не е безопасно за душата, затова е ограничено по време. След него следва доста дълъг период за възстановяване. Макар той вече, да се смята за следващ етап, начало на нещо по-перспективно. Да се живее по време на ново строителство е сложно, но има надежда за по-добро. Тя води и подкрепя.
Ч.: Но какви са мерните единици: дни, месеци, години?
К.: Ще видим, какво ще се развие през следващата година. Нашите действия са в пряка зависимост от човешките избори.
Ч.: Същите ли са водещите екипи на пробудените?
К.: Да, при мнозина, екипите са същите. Но самото пространство за взаимодействие, е вече друго, затова и намалява пряката подкрепа на светли и балансирани екипи. Местната среда силно потиска високочестотните импулси. Затова, трябва да се подбира подходящо време за общуване с учителите и да се набляга на самостоятелното развитие. Стресовата среда дава на човека постоянно идеи за работа над себе си: трябва да забележи, от какво боли душата, от какво се появява негатив и да укрепва тези слаби места.
Тъмните структури са получили много функции за работа с хората. В това число, защитата и помощта в развитието. Усилията им, не винаги се оценяват от хората с разширено възприятие. Понякога се плашат от всякакви тъмни, дори да не са враждебни. Мога само да кажа: на страха очите са големи. За съжаление, страхът не е склонен, да вслушва в разумни доводи. Затова, просто констатирам факт, че хората не разбират много добре, как да се държат разумно.
Ч.: Как новият период влияе върху прехода на хората?
К.: Преходът продължава, необходимата помощ за развитието, хората продължават да я получават. Около зимното слънцестоене, ще бъде стабилизиран поредния портал за преход в четвърто измерение.
Ч.: А защо е противоречива информацията за възможностите за преход във физическо тяло?
К.: Не бива от страх, да се вкопчвате във физическото тяло, при прехода няма да го опазят всички. Но на четвърто измерение има технологии за поддържане на физическите обвивки, за да оставате бодри и работоспособни. Готовите да служат, могат да преминат с тялото си. Останалите, ще се родят отново и ще преминат израстване – нали това е възможност за почивка след земния опит.
Ч.: А запазвали се индивидуалността при раждане в четвърто измерение – ще се развива нова или ще е същата като сегашната?
К.: Индивидуалността ще е подобна, но подобрена. Всяка душа има насъбран жизнен опит, но още не е систематизиран. Човекът на новото ниво, ще успее да го подреди и адаптира, за да подобри качествата си. Спомените от миналия цикъл, може да се възстановят, при лична готовност за такава работа.
Ч.: Какво ще кажеш за окончателното разделение на хората по честоти?
К.: Почти е завършено. Сега се потапяме в дълбокото и скоро ще прекратим общата стабилизация на цивилизацията. Но ще оставим подхранването на мрежата от пробудени – с тази цел сме я градили. Много хора извън тази мрежа, техните екипи и роднини, пожелаха лична подкрепа. Колективната земна душа подхранва своите части, по свое усмотрение, ние не се месим в тези процеси, това е нейно общество и отговорност.
Останалите, а това са доста хора, остават на автоматична стабилизация и разпределение, които осигурява земната система за развитие. Но местните мрежи са полупразни, а ресурсът в тях е доста мръсен, макар и да става за подхранване на душите. Известно време, цивилизацията ще живее в такова гладно състояние. Най-слабите души ще се разпаднат, ще приключат въплъщението си и ще попълнят земните мрежи със своя ресурс. Потапянето ще престане след постигане на следните условия:
– Достатъчно напълнени земни мрежи за сметка преразпределението на жизнения ресурс в цивилизацията;
– Събран необходим резерв за стабилизация на земните души през предстоящите 50 години;
– Връщане на природните цикли за енергообмен, на необходимия жизнен ресурс, за да може Земята да подхранва хората, без да загине сама. Цивилизацията е изчерпила от екосистемата прекалено много и ще се наложи да се върне част, иначе, промените в климата и стихийните бедствия, ще станат сериозен проблем.
По време на потапянето, в хора, които не получават допълнително подхранване, ще се наблюдава апатия, депресия, разсеяност, понижена осъзнатост и т.н. Поради недостатъчно подхранване на душата, намалява късмета и в живота има много сложности. В други хора, ще се прояви недоволство и агресия. Такива ще ги насочат, да се борят против ограниченията на държавата, по целия свят. Тази глобална система за потискане, е прекалено укрепнала с ограничаването на свободите, в това число, и под предлога пандемия. Ако хората се поддават лесно, да се съпротивляват, ще ги включим в обратното възстановяване: системата, която се е подхранвала от негатива на гражданите, без да го желае, ще започне да връща жизнени ресурси на недоволните. При общия глад, такова подхранване, ще дава силно въодушевление и подкрепя борбата. Очакваме множество локални изблици на съпротива, против държавните ограничения по целия свят.
Не мога да посоча конкретни срокове. Всичко зависи от поведението на хората – което се прогнозира много трудно: обществото може да прояви висока инертност и процеса, да се разтегне във времето. Мога само да кажа, че желаещите, да направят решителен напредък, ще поддържат и осигуряват защитата, защото са такива текущите задачи на земната еволюция: да разрушат неефективната глобална мрежа на цивилизацията, която потиска развитието и всяка блага инициатива. Множеството огнища на съпротива, ще пречат да укрепне още, като единна мегаструктура. Нейната устойчивост и настървение, са втория слабо прогнозиран фактор. Но, без съмнение, ще направи всичко възможно, да гаси недоволството, заплашващо нейната цялост.
Земната глобална икономика, международната финансова система и прочие сфери, над които, обикновените хора са загубили контрола отдавна, могат да се трансформират само от самата цивилизация. Контролът на хората над собствените им животи, е необходимо, да бъде възстановен, но това няма да стане лесно, защото, хората пренебрегнаха всички предупредителни сигнали, когато, все още, беше възможно, нещо да се коригира бързо.
Ч.: А как може да се живее при такива събития? Парите ще имат ли ценност?
К.: Засега, финансовата система не трябва да се руши. Ако е необходимо, ще вложим ресурс за нейната стабилизация. Изобщо, ще направим всичко възможно, хората да имат някаква работа и необходимите блага, за да преминат този период. Но сами, също ще трябва да влагате усилия, нали свободната воля не допуска, да контролираме напълно ситуацията. Главното е, сами да не нагнетявате. Пространството реагира чувствително на страха, трябва да съхранявате спокойствие и разсъдителност.
Храна ще има. Под глад имам предвид, енергиен глад на душата. Той се усеща като силна неудовлетвореност от живота. Възможно е, хората да започнат, да действат по-решително за това, което им отнемат – свободата. И някои няма да се страхуват, да се оцапат, а е възможно, да дадат живота си, за да подсигурят по-добро бъдеще.
Ч.: Може ли да се очаква нещо по-лошо от протестите?
К.: Ключовите избори, още не са направени от хората. Надяваме се, всичко да премине по оптимистичния сценарий.
Ч.: Какво ще стане, когато приключи тъмната нощ на душата?
К.: Какво усещаш след дълга и студена зима, когато видиш кокичета и напъпили пъпки?
Ч.: В хората ще се появи усещането, че всичко скоро ще е добре?
К.: Ще включат отново стабилизацията. След изтощителния период, дава силна надежда за по-добро бъдеще.
Ч.: Ще има ли затишия за почивки? Тъмните структури започнаха, да дават послания още през май, но изглежда е на вълни, има празни периоди.
К.: Понякога, самата Земя предпазва хората от тъмните структури. Тогава се получават почивките, ние се съобразяваме с потребностите ѝ. Затова е голяма вероятността, да има и по-нататък периоди за почивка и усвояване на получения опит. Надяваме се, хората да използват това време за размисъл, а не да се втурват в безсмислени развлечения – само и само, да не се замислят, какво се случва.
Ч.: А по-мек подход невъзможен ли е? Защо трябва да се изключва стабилизацията?
К.: Това е важен етап от излекуването на Земята – съкращаване разхода на заемните ресурси. Да се постигне по-самодостатъчен енергообмен в местните мрежи.
Ч.: Не особено весела перспектива. Има ли полза от тази беседа за хората?
К.: Ще наблюдавам отношението на хората. Степента на осведоменост за текущите събития, ще зависи от реакциите им. Разглеждам вариант, информация да се дава от тъмните структури, за да отсеем чувствителните – нали се страхуват да четат такива работи.
Ако видим, че информирането вреди на душите през този период, ще се съсредоточим само върху препоръки и практическа работа.
Ч.: Аз съм за осведомеността. Благодаря!
К.: Прощаваме се засега.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12072-kain-noch-dushi-beseda-14
Цивилизацията от новото направление: За ковида, ваксинациите и важността на самостоятелните решения
Контактьор: architect
Лориум: Здравей. Наричай ме Лориум. Представител съм на цивилизация, която ви бе представена като плазмоидна. Ние се отнасяме към обществата с нулев приръст, т.е. миролюбиви и стремящи се към единство. Наши посланици са одобрени за водачи през новия земен цикъл. Освен нас има и други назначени цивилизации. Те ще се представят сами при удобна възможност. Тази беседа е просто за запознаване – ние навлизаме в земното информационно поле, без да бързаме, защото, не ние дошло времето. Иска ми се, да общувам малко с теб, понеже си ми интересна. И, разбира се, подкрепям служенето ти, затова можеш да предложиш беседата ни на другите хора. Ще взаимодействаме във формата въпрос-отговор, няма да определям теми. Питай.
Ч.: Здравей. А защо не бързате? Имаш предвид, че работи, все още, тъмната йерархия?
Л.: Нашите честоти са изключително несъзвучни с повечето изпълнители, които осигуряват трансформацията на Земята. Едва след като приключат със задачите си, ще започне активното внедряване на предложените от нас стратегии за развитие.
Ч.: Мои близки боледуваха от ковид. Наблюдавайки протичането на болестта, в мен се появиха нови въпроси. Разполагаш ли с информация по темата?
Л.: Да, има познания в биоинженерията.
Ч.: Какво представлява този вирус? Защо го определят като някакви вредни нанороботи?
Л.: Виждаш ли, всеки вирус съдържа доста строги алгоритми. И дори мутацията е доста предсказуема за разработчиците. По същество, всеки вирус е носител на информация, която помага за обновяване на живите разумни системи във вашия свят. Вирусите могат да са полезни и вредни (патогени). Но при всички случаи, това е облак от формализирани чипове, изпълняващи зададена програма. Може ли да бъдат определени като нанороботи? Да, навярно, смисълът на езика ви го позволява.
Ч.: Никога преди не съм виждала да боледуват така хора. Защо вирусът работи толкова твърдо и неестествено?
Л.: Разработката и модификацията на вашите вируси се прави от тясно специализирани биоинженери, от развити цивилизации. Познанията им във вирусологията са стотици пъти по-големи от на вашите земни учени. В земните лаборатории опитват неумело да правят първи опити за модификации на вируси, при минимални познания в тази област. Техниката на безопасност е била нарушена и станало изтичане. Цялостта и завършеността на носителя е пострадала и е бил осакатен. Затова и действа толкова твърдо и непредсказуемо.
Ч.: И преди са ми разказвали, че проблема съвсем не е във вируса. Каква роля играе в тези симптоми самият вирус, а каква се дължи на очистващите процеси?
Л.: Ако не се бе случило изтичане, алтернативен носител може да бъде грипния вирус. В действителност, той също действа като обновяване, в него също са пригодени кодове за предаване на необходимия пакет от данни. Но вие, разбира се, нямате понятие, че носителите са няколко: не само коронавирус, има и други, които изпълняват тази задача. Но случаите с обновяване от други вирусоносители не са многобройни. Те са включени в действие, защото имат някои идентични свойства с коронавируса. При това, хората не са успели да редактират неумело повечето щамове на грипа, затова обновяването е по-естествено и по-малко болезнено.
Да, виждам разбиране в теб. За да се предадат кодовете на промяната чрез съществуващите земни вируси-носители, трябва да се подберат по някакви общи свойства. Те са милиони, а за целта са необходими само няколко. В тях трябва да има някакви идентични характеристики, които ги няма в другите вируси. При този подбор, е попаднал коронавируса, отделни видове грип и някои други разпространени вируси.
Обновяването предполага и също, информационно предаване от един човек на друг, при активната фаза на трансформацията, дори тестът за вируса да е отрицателен. До три седмици продължава да раздава обновлението в близкото си обкръжение.
Ч.: Какво съдържа обновлението?
Л.: Кодове, подготвещи човешкото съзнание за живот в новия свят. Но за да се задействат новите кодове, трябва да се изгорят повредените стари, както и остарелият ментален боклук. Т.е. при обновяването се очистват бързо структурите на душата и съзнанието, но това е болезнен процес, защото, всичко старо изгаря направо вътре в човека. Когато работите със съзнанието си, преглеждате миналото и вредните мисловни шаблони, работите с нещо едно, по собствено желание и с необходимото настроение. Тогава процесът е естествен, мек. С това трябва да се занимавате редовно. А ако човека едва сега започва, а има много натрупано, може да му потрябват няколко години интензивни практики, но също е напълно контролиран процес.
А обновлението, за което говорим, предполага експрес-очистване при хора, които са работили слабо със съзнанието си или изобщо не са работили. Затова и процесът е толкова болезнен. Освен това, учените ви са осакатили носителя, затова той работи не винаги коректно. Освен това, вирусът не може да свърши всичката работа вместо човека. Нали това е среден автоматизиран вариант, който трябва да дава някаква ефективност при всеки. Но той не се съобразява с уникалните особености. Затова, всеки трябва да работи допълнително, върху очистването на душата си.
Ч.: Доколко по-меко би била трансформацията, ако вирусът не бе променен?
Л.: Трансформация е необходима при всички случаи. Но детайлите могат да се различават. Ако се избере за носител грипен вирус, болестта ще протече малко по-меко, но също тежко. Защото душата при мнозина е в много запуснато състояние.
Ч.: Защо е избран изпуснат от лаборатория вирус?
Л.: Помогнали са му да избяга. Тъмните структури винаги действат мръсно. Но този ход им позволява, да дискредитират земния управляващ елит, в очите на хората. Това, което си позволяват властите ви, настойчиво насочва цялата ви цивилизация към недопустимо ниски честоти. А нарастването на недоволството от действията им, от гледна точка на трансформиращ потенциал, се смята за положителен фактор.
Ч.: Т.е. допълнителното тежко протичане на епидемията е цената за хитра многовариантност?
Л.: Нарасналата деструктивност на цивилизацията ви, през последните десетилетия, позволява използването на такива методи. Колективната земна душа е недоволна от развитието на обитателите си и се е готвила, да активира радикално очистване на планетата. Това означава гибелта на голяма част от обитателите. Затова, системата за развитие не е възразила срещу такъв сценарий, който наблюдаваш сега наоколо. Тъмните структури са получили разрешение, да преминат към активна трансформираща фаза, за да бъде избегната катастрофата. На Земята са обещани необходимите корекции. Но планетата продължава, да има готовност за радикално самоочистване. Този крехък баланс е доста сложен за изпълнение от нагърбилите се, да опазят цивилизацията, дори с цената на загуби.
Тъмните структури се възползват от несъвършените решения, защото други не биха дали необходимата ефективност. А ситуацията налага решителни мерки. Тъй че, това, което изтърпявате сега, може да се нарече цената за сложната комбинация, но и цена за собствения живот, за живота на децата ви. Екстремната трансформация позволява запазването и излекуването на цивилизацията, дава ѝ още един шанс, да премине на ново ниво, през следващите няколко поколения.
Ч.: А каква е тази система за развитие? Това ИИ?
Л.: Да, в това число и мощна изчислителна функция на ИИ, но решенията винаги се утвърждават окончателно, от цел съвет изпълнители от високо ниво.
Ч.: А вирусът сам ли мутира или му помагат?
Л.: Различията в симптомите с времето се дължат на нови версии обновления – всяка отчита слабостите на предишната. Ако първите поколения са се справили слабо с очистването на човешките структури, следващите предизвикват отново болезнените симптоми.
Ч.: Дълго ли ще продължи обновяването?
Л.: Масовите симптоми трябва доста скоро да намалеят. Макар обновяването да продължава активно, докато душите се нуждаят от него. Но новините за епидемията в СМИ ще намалеят.
Ч.: Имам усещането, че ще бъдат сменени с други, също неприятни.
Л.: Сега е по-полезно да се замислите над текущите задачи. Когато обстоятелствата се променят, ще има нови пояснения.
Ч.: Душите нуждаят ли се от такова тежко боледуване?
Л.: Да, много души търсят сами очистване, дори да вреди силно – струва им се непоносимо натрупаното в тях.
Ч.: Коментирай, моля, информацията на ясновиждащи, че след боледуването, фините тела не светят повече.
Л.: Обновяването не е насочено за унищожение на фините тела, а за трансформацията им. Но структурата на много земни души са силно повредени: натупан е боклук и разпаднали се вериги от кодове. Но все пак, са способни да блокират или да провеждат жизнен ресурс. Но, ако боклука е бил много и е изгорял целия, се оголват повредени енергийни структури, проявяват се празнини и от човека започва да изтича жизнен ресурс във всички посоки. А за да се минимизират тези загуби, затварят постъпването на свежо осъзнаване. А понякога, дори изчерпват наличното, оставяйки минималното за живота. Това е временно явление. Човекът трябва да се възстанови, за да не пилее жизнения си ресурс. Тогава се възстановява нормалното му светене.
Финалния стадий на обновяването, което следва след очистването, е възстановяване на структурите съгласно изначалните алгоритми (еталонни кодове). Но се случва, структурите да са повредени прекалено много и възстановяването е невъзможно. Лечебните системи установяват, че човекът не може повече да е напълно здрав – физически и ментално. В такива случаи, въплъщението приключва, защото, да се оставят в такъв вид душевни фрагменти, за да продължат живота тук, е нехуманно. Душата отива да се възстановява в по-подходящи за това условия и може да се върне по-късно, чрез естествено раждане.
Ч.: Но възстановяването е много бавно. Има много здравословни проблеми след такова обновяване. Това нормално ли е?
Л.: За нормално не може да стане и дума. Мрежите на човешката цивилизация са много изоставени, телата са повредени от деструктивната среда. Става въпрос за оцеляване. Можете да си представите, че земното човечество и цялото ви пространство, са отворени на операционната маса и хирурзи опитват, да премахнат множество злокачествени тумори.
Тези, които са преболедували и се поправят, могат да усещат празнина в себе си. Може да се запълни с нещо ново. Т.е. този неприятен стрес е възможност, да се промени мисленето. Част от деструктивните шаблони са изгорели, изчезнали са заедно с болестта. Някои от тях може да подбуждат човека да напредва. Например, ако е изчезнал страха, който е движил човека преди, ще трябва да си намери нов жизнен стимул. Затова и след преболедуването, се появяват голямо количество психологически проблеми, но потенциалът за трансформация след обновяване е много сериозен. Човекът може да се възползва от това събитие, за да промени живота си към по-добро.
Ч.: А каква е ролята на ваксината във всичко това?
Л.: Ваксината не дава необходимия старт за обновяване. Когато човекът се сблъсква с пълноценен носител, отново преминава необходимия очистващ процес. Затова не е решила проблемите си с масова ваксинация, нито една страна.
Ч.: Казват, че хората боледуват по-леко след ваксинация.
Л.: На това ще се спрем малко по-късно. Но хората боледуват толкова, колкото е необходимо за пълноценно обновяване.
Ч.: Да избегнем ваксинацията, става все по-сложно, при този държавен натиск. Има ли смисъл?
Л.: Има реален смисъл за пробудените да избягват ваксината, тези, които дълго са чистили фините си тела и са работили с чакрите си, избавили са се от повечето си деструктивни обладавания и импланти. Тези, които са останали с малко земни договори.
Сложността на тази ситуация я прави важна, за оценка на човешкото поведение. Затова, трябва да се взема уравновесено решение, напълно самостоятелно, такова, каквото е оптимално за човека, в конкретната ситуация. В този случай, не бива да се поддавате на мнението от авторитети, а да преценявате разумно себе си. Важно е, да изучите информацията и да направите сами избора. Това характеризира човека и дава на системата за развитие информация, как да работят с него по-нататък.
Ч.: Т.е. това е универсален тест?
Л.: Сега имате множество такива. И да, това е един от тях.
Ч.: Но ако във ваксината и наоколо има един и същ вирус, защо трябва да се пазим от нея?
Л.: Това се разглежда като участие в деструктивен ритуал, той създава допълнителни трудности. Виждаш ли, всяка ваксинация на фино ниво е акт на колективно предаване жизнен ресурс на такива форми, като вирусите и бактериите. Нали си наясно, какво е жертвоприношение? Жертвите са разни: от цветя и плодове, до убити живи същества. Но същността е една – човекът дарява жизнен ресурс на някаква сила или божество, за да предизвика неговата благосклонност.
Когато хората се ваксинират, дават колективно съгласие, да дават по-малко от жизнения си ресурс, в полза на други видове съзнания. И в продължение на много години, човекът без да подозира, жертва част от себе си. И това работи. Както знаеш, справили сте се с някои болести, при помощта на ваксинацията. Но бактериите и вирусите не са изчезнали никъде, просто жертването поддържа баланса. С остаряването, силата на такива колективни договори за човека, обикновено изтичат. И ваксинирайки се, новите поколения отдават своята жертва за да не боледуват.
Ч.: А ако не се бодат?
Л.: Като начало, трябва да се еволюира по някакъв начин, за да се постигне нов баланс с деструктивните системи, регулиращи числеността на земното население. Ако просто се прекрати ваксинирането, ще има нови епидемии.
Но това не е основното. Ритуалът ваксиниране на вирус-носител за текущо обновяване на душевната структура, е изначално невярно решение, нали не му е необходима жертва. Но с помощта на ваксинации се събира жизнен ресурс. Така работи ритуала: получава се включване към деструктивни структури. И всички съпътстващи негативни емоции отиват в тях. Това са доста големи обеми. Затова не се препоръчва на пробудените, да преминават такъв ритуал – сред тях има такива, които са успели да се избавят от много видове деструктивен енергообмен. А да се включват отново, е нерационално.
Но ако човека спи здрав земен сън, ако никога не се е занимавал с очистване на фините тела, не се е избавял от деструктивни договори, е възможно, да има такива различни източвания на жизнен ресурс и 20, и 30. Няма да усети, кой знае колко, новия „разход“. Най-вероятно, живота му да стане малко по-тежък, но продължава.
Ч.: Мисля, че мнозина са минали ваксинация. Какво могат да направят?
Л.: Решение е взето. Ако е уравновесено, е възможно, системата за развитие да помогне на човека да възстанови загубите си.
Ч.: Т.е. трудно е избавянето от деструктивни обвързаности?
Л.: Това е вид договор. На хората са обещали спасение, а те са се съгласили.
Ч.: А ако не приемаш сериозно ритуала? Да се съсредоточим върху позитива?
Л.: Или вземаш участие в ритуала, или не. Но ако не изживяваш негатив, изтичането е по-слабо. Информационната и емоционална неангажираност спомагат.
Ч.: Но спасение не се получава – хората се бодат, а епидемията не приключва.
Л.: Не всеки договор е изгоден и може да бъде отменен лесно. Особено, ако човека е отишъл на ритуала, настроен негативно: със страх, с гняв за насилието над него и т.н. Свързването с него ще е доста мощно. В такива случаи е необходимо лично съгласуване с учителите, как да се прекрати взаимодействието и договора.
Ч.: Чиста измама.
Л.: Съгласен. Но в деструктивните общества се използват доста често такива ритуали. Може да бъде причислен към групата ритуали, наречена „лъжливо спасение“. То е възможно, изключително, поради вярата на участниците в благоприятния изход от определени действия. Данъкът от жизнен ресурс събира този, който е организирал ритуала. Затова и някои ваксинирани боледуват по-леко. Организаторите не дават нищо, но някакви облекчения са получили. Но понеже тези, които стоят зад всичко това, са високодеструктивни, взаимоизгоден договор е много малко вероятен.
Ч.: И кой е организатора?
Л.: Като че ли не виждаш, кой.
Ч.: Но кой е зад тях, нали много чиновници са материалисти?
Л.: Но виждам в тях разбиране за изкушаващия дявол. Те го разбират сега много добре. Не са токова големи материалисти.
Ч.: Дявола или деструктивните цивилизации?
Л.: Всеки си има своите интереси в текущата сложна ситуация. И в някои съвпадат, в други се разминават – стават враждуващи лагери. Но работата на тъмните структури може да се коригира бързо – управлява се от системата за развитие. А на душите от деструктивните цивилизации е разрешено, да влияят само косвено, в рамките на развитието. Нали Земята сега е и техен дом, те са въплътени, следователно, имат права като всички.
Ч.: Преди са ми казвали ваши представители, че ще се измени състава на човечеството. И някои деструктивни участници, няма да могат да живеят тук през новия цикъл. Може ли да се очаква скорошна промяна?
Л.: Първият етап за намаляването на влиянието им е забраната за взаимодействие с вашия свят. Под тази забрана попадат голяма част от невъплътените представители на деструктивните цивилизации. Преди са имали достъп като наставници и партньори, водели са активна дейност на честоти, подобни на ежедневното ви възприятие. Но вече са отрязани тези връзки с по-фините нива. Влиянието намалява и повечето им договори са замразени за преразглеждане или отмяна, изтичане на местни ресурси са ограничени до заплащане за действително необходимите висококвалифицирани технически работи.
Но когато представителите на деструктивните цивилизации са разбрали, че ще им отрежат връзката с родните светове, мнозина, които са имали проблеми в своите светове, са решили да сменят местопребиванието. Възползвайки се от действащите пълномощия, са дали на своите, достъп за масово въплъщение на Земята. Сега са деца и са милиони. Все още не проявяват своя деструктивен потенциал. Мисля ти е ясно, че с децата не може да се прави нищо, докато не достигнат възраст, когато се проявяват и поемат отговорност за всичките си действия. Едва тогава може да се правят някакви корекции в тази част от населението. Такива души ще бъдат изведени от вашата цивилизация, ако дейността им не се вмества в нормите за допустима деструктивност, които ще установят скоро.
През следващите десет години ще извадят от въплъщение всички сегашни груби нарушители, но те не са толкова много. Преобладаващото мнозинство е в границите на допустимата деструктивност. Други са задължали на земната система за развитие толкова много, че няма да ги изпусне, докато не се издължат.
Засега, не ми се иска, да се задълбочавам по този въпрос. Предполагам, дори това, което съм дал като информация, ще предизвика безпокойства.
Ч.: Може ли обладание чрез ваксина, да попречи на прехода?
Л.: Не би трябвало. Ако възнасящите се са били принудени, да се ваксинират, голяма е вероятността, да ги избавят от такъв договор. Но такива хора с добра защита, са малко. А останалите, трябва да са разумни. Тях ги наблюдават внимателно – искат да видят, какъв избор ще направят, дали е отговорен и осъзнат, каквато и да е личната им ситуация.
Ч.: А страничните ефекти от ваксината, какви са?
Л.: Като слаби опити, да се активира обновление. Но за целта, информацията във ваксината е недостатъчна.
Ч.: А защо умират от нея хора?
Л.: Понякога хората умират, защото им е дошло времето. Ваксинацията е само повод. Понякога е договор с тъмните структури. Могат да използват информацията за вредата от ваксините, като противодействие на властите ви.
Ч.: Какъв е смисълът на такъв договор?
Л.: Преди да приключи въплъщението, тъмните структури предлагат на душата, смърт на физическото тяло след ваксинация, в замяна с някакъв друг договор с тях. Или моли, да окажат някаква помощ на свои близки.
Ч.: Тъмните структури се занимават с всичко това? Работят против властите?
Л.: Не толкова еднозначно. Тъмните структури са наемници, действащи по поръчка на висшите аналитични интелекти. Последните, разглеждат еволюцията на душите за много дълги периоди. Решенията на висшите сили, се разминават много често, с простите и разбираеми желания на хората за добър живот. Но понякога, задачите на тъмните структури могат да съвпадат с интересите на хората. Ако властите се разминават с целите на еволюцията, тъмната йерархия може да получи задача за тяхното дискредитиране.
Ч.: Т.е. няма еднозначен отговор, да се ваксинираме или не?
Л.: Информация са ви давали доста. Хората могат да я анализират и да направят избор.
Ч.: Но информацията е противоречива. Дори сред контактьорите.
Л.: Тъмните структури ви подтикват към самостоятелни решения. Дори чрез противоречива информация. Хората по навик търсят готов шаблон за поведение, който да предлага, на кого могат, да се доверят. Те го правят често. Това е една от основните причини за сегашната сложна ситуация по Земята: хората не искат да анализират, да вземат сами решения, предпочита да доверяват на авторитети. Но земната среда за развитие е създадена, да подбужда човека, да мисли самостоятелно. Така се получава еволюция и усложнява връзките в разума. За постигането на успешен живото тук, е необходимо осмисляне на всяко решение и да се постъпва според собствената преценка, а не според чуждата. Това позволява избавяне от друга слабост на земляните – да обвиняват за бедите си тези, на които са се доверили.
Ч.: Усещам в канала някакъв тъмен.
Л.: Така е. Налага се да давам информация през тъмна връзка. Доста вредна. Но го държа за ухото (усмивка).
Ч.: Това шега ли е?
Л.: Не съвсем. Действително следя, да не изкривява посланието. И ще го прочетем заедно няколко пъти, за да съм сигурен, че не е навредил.
Ч.: Как контактьорите да работят при толкова сложни условия?
Л.: Контактьорите са също хора, като всички останали. С тях също работят тъмни структури, които обичат да използват илюзии, изкривяване и измама.
Ч.: Но мнозина четат.
Л.: Времената на Земята се сложни. Трябва много внимателно, да се отнасяте към всяка информация. Когато всичко е под влиянието на тъмните структури, е необходимо, да сте пределно бдителни. Нали дезинформацията е обичаен техен инструмент.
Ч.: Назовете се, моля, още веднъж!
Л.: Лориум, старейшина на посланиците от цивилизацията на плазмоидните. Моето истинско име, е невъзможно, да се изпише с букви.
Ч.: Призива, да се представите, помага ли действително да се идентифицира събеседника?
Л.: Да, но призива трябва да е решителен. Не е нужно да ме притискаш толкова здраво, уважаеми воин (усмивка). Твоите таланти са ми известни. И подозрителността ти е напълно обоснована. Но аз съм действително този, за който се представям.
Ч.: Прости. Сега има много подозрителни посетители в канала, принудена съм да ги гоня. Освен това, наскоро открих някакъв тъмен, който се спотайваше зад приятен земен учител, обучаващ хората на всякакви „високодуховни“ практики в ютуб.
Л.: И какво ти каза?
Ч.: Не е нужно да го съобщавам?
Л.: Защо не? Не всеки вижда скритите зад земните проводници на сила. Не е излишно, хората да са бдителни.
Ч.: Каза, че тези, които искат, да си въобразят, че са високодуховни, им се предлага поръчаната от тях илюзия. Но тъмната команда, която насочва към такива учители последователи, събира като заплащане жизнен ресурс. За хората устройват неприятности, които могат да се решат с помощта на учителя, и така създават илюзия за полза, и отношения с тях продължават.
Но защо да го публикувам всичко това? Нима начинаещите ще различат такива мътни схеми от порядъчните учители?
Л.: Всичко в информационното пространство е насочено, човека да започне да доверява на интуицията си. Тъмнината се сгъстява, стесняват се взаимодействията, нараства противоречивата информация, авторитетите се поставят под съмнение. Очаква се, при тези условия, човек, оставайки сам със себе си, да взема самостоятелни решения с помощта на вътрешното усещане. Всеки от вас има такава способност, но може да е скрита, трябва да се разкрие. И когато човекът се научи, да слуша себе си, получава много добър шанс, да избегне всички капани.
Надявам се, информацията ми да е била полезна. Независимо от недоверието ти към непознатите, съм ти благодарен за беседата (усмивка).
Ч.: И аз то благодаря! Най-накрая, усетих в теб малко любов!
Л.: На мен ми се налага да насочвам към теб, десет пъти повече ресурс, за да пробия тъмната гъста атмосфера.
Ч.: Прости, не се пилей толкова за мен.
Л.: Ако продължим общуването си, ще се съобразя с чувствителността ти, и твоята здрава хватка (усмивка). Ще опитам да открия друг начин за взаимодействие, за да долавяш по-добре родните ми честоти.
До нови срещи.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12048-tsivilizatsii-novoy-osi-o-kovide-vaktsinatsii-i-vazhnosti-samostoyatelnyh-resheniy-chast-5
Мамона: пороци и зависимости
Контактьор: architect
Уважаеми читатели, това е беседа с майстор от тъмната йерархия. Не забравяйте за техниката по безопасност: четете спокойно, следете мислите си или се откажете, да четете изобщо. Всякакви негативни реакции, само засилват връзката с тъмните учители.
Съдържание: Нерационално пилеене на жизнена сила през втора чакра за деструктивна дейност: сексуални страсти, лакомия, алчност, ревност, страстно желание, жажда за удоволствия, зависимости.
Мамона: Здравей, хубавице моя. Вече си наясно, какво е насилие, потискане и доминиране – това са пороци, свързани с първа чакра. Сега е логично, да обсъдим игричките на ниво втора чакра? Избираш ли по-подходящ събеседник? Може да предпочетеш специализирани творци – познавачите на чувствените наслади? Или арктурианците, които са изключили напълно ниските чакри? (усмивка)
Ч.: Няма ли да ти се случи нищо за твоята безтактност?
М.: О, ако имах по-добри маниери, нямаше да стоя заключен. Впрочем, всичко ме устройва. Достойна цена за свободата на словото.
Ч.: А аз, как да го публикувам?
М.: Да, шегичката е неполиткоректна. Изтриваме? Бързо изтритото не се смята (усмивка).
Ч.: Не, нали това е развиващо въздействие, затова ще поумувам, защо ни харесват такива тъмни шегички. И което е по-важно – да уважаваме искрено другите или да им се надсмиваме.
Или едното не пречи на другото?
М.: Пречи. Но мисълта е пъргаво нещо. Може, разбира се, да се подсмиваме сдържано, изобразявайки приличие. Но да си чист в мислите? О, това никак не е лесно.
Ч.: И доколко е възможно? Или това не е към теб, пиперлията?
М.: Защо пък. С това не се глезя, но съм наблюдавал доста случаи. Ако се сещаш, съм доста стар демон. Задачата се оказва по силите на някои хора – но не губят ли нещо ценно?
Ч.: Имаш предвид възможността, да казваш обидни неща?
М.: Да говориш често, дори да засягаш някого. Или си предпазлив с другите и си замълчаваш, или изплюваш, което ти е на езика, независимо от последствията. Случва се, да напира отвътре, да пуснеш мисълта на свобода (усмивка). А нали не са малко такива, които искат да се изразяват така.
Премълчавайки, си по-добър, а изказвайки се – си по-честен. Кой вариант предпочитате? От това зависи, колко приятна ще е следващата ви компания. Подобното при подобно (Подмигва).
Ч.: За втора чакра теб ли да разпитвам?
М.: Нали бракува планираната беседа с еротичния майстор?
Ч.: Да. Той излъчва прекалена митичност. Защо е толкова непривлекателен при такава длъжност?
М.: Да, ние всички сме красавци на избор, но още не си общувала с господаря на Асмодей. Забраниха ни да прилагаме илюзии върху теб, и сме си натуралните.
Добре, щом не искаш да говориш с него. Аз няма да се измъкна (усмивка).
Ч.: Защо точно ти откликна на моите размишления? Няма ли никой по-светъл учител?
М.: Може да го обсъдиш с тях по-късно. За да сравниш контраста (усмивка).
Ч.: А ти познавач ли си на енергиите във втора чакра?
М.: Познавам всички пороци, свързани с нея. Може и да разкажа нещо интересно. Например, как да не изливате най-ценното в мръсния канал.
Ч.: Добре. Темата е важна. Но давай по същество, без излишни подробности.
М.: Скромница?
Ч.: В сравнение сте, действително.
М.: Не можеш да извадиш смисъла от думите. Но ще се старая (усмивка).
Ч.: И какви пороци са свързани с втора чакра?
М.: Плут, лакомия, алчност, ревност, страстно желание, жажда за удоволствия, зависимостите.
Ч.: Защо са порочни тези дейности?
М.: Защото изтощават жизнените ви сили.
Ч.: Т.е. става въпрос само за икономии на жизнен ресурс?
М.: Не само. Това са дейности с висок риск за тежка карма.
Всичко, за което ще говорим днес, пречи за балансиран енергообмен и привързва човека към ниските светове. Учат ви да управлявате самостоятелно потоците си. Засега, не пряко, а чрез ефективен начин на живот и мислене. За всички пробудени е важно, да престанат да залитат и да уравновесят разума и структурата на душата си, за да не пилеят напразно жизнени ресурси, поради незнание.
Ч.: Обичаш стари думи. Интернет ми подсказва, че плут е полова разпуснатост и измяна.
М.: И двете значения.
Ч.: А какво да смятаме измяна?
М.: Изневярата на партньора и пилеенето „настрани“ на жизнения ресурс. И едното и другото трупа карма. С първото е ясно: измамниците се подлагат на обучение в честност.
А с пилеенето, не е толкова ясно. Учите се, да изграждате по-широки връзки помежду си, но ресурса ви стига, обикновено, само за един партньор. Представи си, човек трябва да изгради здрав дом, а са му дали само необходимите материали. Но той ги е пропилял и е успял да заложи само няколко криви фундамента, и ресурсите свършили.
При походи настрани, се създават слаби и безсмислени връзки. Хората оставят в партньорите си парчета от душата, а този разход снижава и общия късмет.
Нека да разгледаме пример: вливане получава жената, а бившия любовник, неосъзнато придърпва по създадените преди връзки, този потенциал към новото си семейство. И понеже системата опитва да разпределя рационално, започва да дава по-малко на жената, докато не прекрати отношенията и не затвори изтичането на личната сила.
Връзките създават обмен на жизнен ресурс между вас. На това ниво, ви го дават умерено, а ако безразборните връзки са много, човека няма как, да се чувства добре. При него има загуби, поради създадена неефективна мрежа. Затова е толкова важно, да се подбират участниците в нея.
Вашето първо важно постижение, е да създадете здрава връзка с един партньор. Трябва да сплетете помежду си много здраво въже. За това са необходими сериозни усилия. Има много души, които сменят въплъщенията си като ръкавици, защото са неспособни, да се справят с тази първа сериозна задача, за изграждане на връзки. Но след това, е още по-сложно. На следващите нива ще превземате нови висоти.
Ч.: Да приключи отношения, е прибиране своите фрагменти от другия?
М.: Да, през теб са давали техники: преразглеждане и прибиране на своите части. На психологическо ниво: приемане, прощаване и освобождаване. Но не формално, с един жест. Трябва да се съставят списъци на всички конфликти, претенции, обиди. Да се обработи всичко. Да не подхранвате връзката с бившия, чрез спомени и фантазии за съвместен живот.
Ч.: Но нали е връзка между души? Навярно, в нея има някаква ценност?
М.: Помниш ли поговорката „по един проблем всеки път“? Не са се получили удачни връзки, трябва да ги прекратите, за да имате сили и ресурси за по-удачни отношения. Когато дойде времето, душите ви отново ще опитат да се сближат. Но това може да е в други въплъщения, в нови роли.
Ч.: Какво да смятаме за „здрав дом“? Трябва ли цял живот да живеем с един човек?
М.: Не обезателно, но здравите отношения трябва да се пазят. В идеалния случай, продължават, докато единия от партньорите не напусне въплъщението.
Ч.: А реално?
М.: Системата за развитие оценява доста строго способностите ви, да строите топли и доверителни отношения. Рядко се случва, да се разделите мирно като партньори, но да запазите дружбата си. Затова, не бива да остават никакви претенции и обиди.
Ч.: И защо тогава да се разделят?
М.: Възможно е, и на двамата да им се иска разнообразие. Случва се. Но ако са достатъчно съзнателни, миролюбиви и разбират всичко, връзката може да се запази.
Ч.: А ако се е получило удачно семейство, да кажем с третия съпруг/а? Нали вече е пропилян напразно много ресурс.
М.: Но получават също! Това е добър резултат.
Ч.: Сега често се разпадат семействата, хората сменят често партньорите.
М.: Има шанс, в следващо въплъщение, да създадат достатъчно устойчива връзка. Трябва да се има предвид предишния опит на душата.
Ч.: Искаш да кажеш, че не е нужно, да са създават устойчиви отношения във всяко въплъщение?
М.: Задачите за развитие са много. Може, човекът да е решил да набляга на професията и най-важното в живота му ще бъде работата. Или смята приоритетни децата, и им заделя достатъчно време и внимание. Силите не могат да стигат за всичко. А се случва, един опит вече да е достатъчен, а друг да не достига. Тогава се пренасочват интересите. Затова, партньорските отношения не са обезателни, но са винаги желателни и се приветстват такива, които подпомагат развитието.
Ч.: Кажи ми, стари демоне, когато разводите са били недопустими, успявали ли са хората, да създават по-здрави връзки за едно въплъщение?
М.: Църквата не препоръчва случайно брак, за цял живот. Смисъл има. А осъзнато отношение няма. Хитрували, давали вид за прилични семейства, опасявайки се от обществено порицание. Но в главите е нямало порядък, също, както сега. Имало е много нещастни, формални семейства, но от тях няма смисъл?
Сега при вас е другата крайност: хората се разделят често, дори да могат, да се разберат, да премахнат проблемите. Т.е. връзките се късат дори там, където могат да се заздравят. На хората им се струва, че има много по-благоприятни варианти и възможности. Но проблемите се повтарят и с новия човек.
Ч.: Защо?
М.: Трябва да се разберете със сами себе си. Може задачата на въплъщението да е такава – да развива търпение към чуждите несъвършенства. Затова, партньора е сменен, а ситуациите същите.
Ч.: Значи, самотните хора не бива да се разстройват? Възможно е, да не са се въплътили за съвместен живот?
М.: Нямате възможност за много връзки. Пазете ги.
А безпокойството е безсмислена емоция. Не си пилейте с него ресурсите, не се занимавайте с глупости. Не се получават разумни отношения, намерете друг вариант.
Ч.: Как да подобрим текущите отношения за заздравяване на връзката?
М.: Трябва да се повишава тяхната откритост и искреност, запазвайки топлината помежду хората. Това се отдава повече на развитите хора, тези без предубеждения. Останалите се ръководят от внушени образци, искат всичко да е идеално. Затова и не се получава, защото се разминава реалността с очакванията.
Ч.: Полова свобода за духовно търсещите – това е хлъзгава тема, на границите на допустимото. Не знам, как да я обсъждам и необходимо ли е на читателите.
М.: Затова има много мълчаливи въпроси. На теб, разбира се, да говориш за това ти е неудобно, но посланията ти обхващат широка аудитория – четат ги най-различни хора. За някои, няма да са излишни известни пояснения. Нека да решават сами, дали такъв опит си струва.
Ч.: Половата свобода е всичко, което не може да се нарече традиционен секс по любов, между двама партньори?
М.: Виждаш ли, при традиционния секс, ресурсът циркулира по затворен цикъл между мъжа и жената. Може да се каже, всичко ценно си остава при тях. Така са устроени телата ви.
Оралният секс също е относително допустим. Макар да има разминаване между енергийните потоци на втора и пета чакра, което създава нежелателно смесване. Но няма да ви преча, да се забавлявате. Няма сериозни последствия. Главното е, да се пази баланса.
Ч.: А при еднополово партньорство не се ли получава затворен цикъл?
М.: Хората не умеят да работят с енергийните си потоци, затова телата им си обезпечават сами енергообмена на основните си потребности. Функцията затворен цикъл на ниво втора чакра, при еднополов секс е заложена, но е потискана в продължение на столетия и е трудно възстановяването ѝ. Затова, при обикновените хора се изземат ресурсите от тези отношения.
Връзките между мъж – жена, както и между родители – деца, са потенциално здрави, защото могат да поддържат достатъчен енергообмен, на ниво втора чакра. Всяка друга любов също спомага за създаване на връзки, но те са по-крехки. Не говоря за емоционална привързаност, а за възможен автоматичен обмен на ресурси между телата ви.
Всички варианти за опит, избрани от душата ви, имат смисъл. Просто, някои са по-специфични и сложни от други. Но при всяка роля на човека, трябва да се търси баланс, възможност за конструктивен живот.
Тъмната йерархия не възразява срещу по-екзотични експерименти. Ние разбираме (усмивка). Но всичко, което не укрепва връзките, не се смята от системата за развитие, е празен разход. А тези, които изразходват, не обичат да пазят. Тъй че, здраве, емоционално състояние и финанси – всичко е уязвимо при неумерени любовни страсти. Такива хора получават минимума: допустим е разход, който да поддържа някакъв интерес към живота. Но съм обяснявал, как се създава затворен цикъл на енергообмен. В този случай, ресурсът при близки отношения не се иззема, запазва се, дори се преумножава. И за такива партньори, възможностите в разните земни сфери са повече – натрупват късмет.
Аналният секс е нерационален разход. Човешките тела не са приспособени за такъв енергообмен. Разсеян във фините тела, останалия ресурс остава в двойката, но около 90% преминава в ниските мрежи. При това, връзката през корената чакра се заздравява с такива, с каквито никой здравомислещ, не би пожелал. Първа чакра е център за връзка с тъмните светове. А ние приемаме с удоволствие всичко, което неосъзнатите хора пилеят.
Мастурбацията с порнография е също пряко предаване на енергия към тъмния свят. А при хора с голям запас от ресурси, демоните идват лично, да провокират разходите, щом са им излишни.
Ч.: Има самотни хора. А потребност от секс има всеки здрав човек. Как да опазят ресурсите си?
М.: Главното е – да не се увличат.
Помниш ли думата „ритуал“, която обичат да използват новите ти висши приятели? Такова самоудовлетворяване, трябва да се превърне в ритуал, с пълна концентрация на усещанията. Преди всичко, умът трябва да се очисти, мислите се изключват и се влиза в състояние на осъзнатост. Не бива да има нищо разсейващо: нито срам, нито презрение за своята слабост, нито някакви други размишления, оцветяващи ресурса ви с мръсни оттенъци. Отдавайте чистото на света. Този, който отдава чисто, си го получава обратно – най-оптималният вариант, без негативни последствия. Хората умеещи да изключват оценките, разбират, че всичко е енергообмен и могат, да се съсредоточават върху усещането на енергийните потоци в тялото си.
Ч.: Какво раздухва пропагандата на развлечения, вредящи на душите ни? Земното творчество е пълно свръх всякаква мярка. Сякаш специално залагат поведенчески образци в съвременния човек.
М.: Не бъди наивна. Търсенето поражда предложението. В обществото ви сега, еволюира честността. И всичко, което се е прикривало срамежливо преди, сега се вади на показ. В потискането и криенето няма полза, само вреда. Нека да се лее, нека всички да видят този мътен поток. Може някой да прозре, когато му стане прекалено много.
Ч.: Т.е. всичко трябва да се вади на показ, пред широката публика?
М.: Няма никакъв смисъл да се забранява някаква дейност, докато всички участници не са съгласни, да се присъединят доброволно. Зависимостите трябва да се преболедуват и освобождаването е в следния ред: потребление – насищане – пресищане – равнодушие/отвращение – освобождение. Това, което се върти в главите на много хора, е нездраво и се лекува с интензивни методи. Циреите трябва да се режат. Точно това става сега и потича по ниския диапазон от честотите на колективното съзнание. По нивото на тази „помия“, може да се измери степента на нещастието ви. И сама забелязваш, колко болка и мрак е отразено в съвременното ви творчество. Тази мръсотия не полепва по тези, които нямат нужда от нея. Останалите проявяват заинтересованост: както желание да пробват, така и борба за чисти нрави. Последното се оценява от системата за развитие, като жажда за морално насилие над другите и е тъмна дейност.
Ако хората искат да живеят чисто, не бива да крият нищо, да не потискат и да не се привързват към ниския емоционален диапазон. А това решение всеки трябва да вземе осъзнато и самостоятелно.
Ч.: Искаш да кажеш, че това не е пропаганда на деструктивен живот, а опит за очистване и оздравяване на душите?
М.: Всичко това едновременно. Много участници, многостранно влияние, всеки се ръководи от нещо свое. А резултатът е следствие от разнопосочните усилия.
Едни са заинтересувани, да раздухват интерес към всякакви съмнителни търсения, да създадат за тях привлекателно впечатление. Може да не мислят за някакви разрушителни цели, да не са чисто зло. За някои е просто бизнес. Хората не са гнусливи и печелят от всички човешки слабости.
Тъмната йерархия обича да засилва напора до получаване на засищане, за да се отврати човека. Много често създаваме условия, на човека да му стане противно и да се избави от пагубните пристрастия. Нищо лично, това е работата ни и ние трябва да отчитаме ефективност.
Има и влиятелни сили, които мислят мащабно и действат съзнателно. Пропагандират всичко, което пречи на земния преход. Само не съм сигурен, че е само тяхно дело. Опитай да определиш, къде вредят те, а къде се стараят хората сами. Не ти харесва тази мисъл, но мнозина избират, да се занимават с такива неща. Това, което не е интересно за никого, няма популярност.
Ч.: Хората са в развитие, възможно е, все още, да си нямат лично мнение. Прекрасна е възможността, да научиш на нещо лошо заинтересуваните, да си остане всичко, както преди.
М.: Както преди, вече е невъзможно. Дори не можеш да си представиш обема на промените. А ще го променят, нали виждам решителността на тези, които управляват трансформацията.
Изграждането на индивидуалността е съпроводено с множество неверни решения, но само с такъв контраст, човека разбира това осъзнаване.
Когато всички постъпват, както ги назидават всякакви моралисти – това нали също е липса на самостоятелност, водят авторитети. Докато хората не се ориентират в догмите, докато си нямат лично мнение, винаги се намират някакви, които да отведат стадото в пропастта, с най-благочестиви идеи. Многократно го имате в историята си, но такива неща продължават да се случват регулярно. Затова, трябва да познавате и доброто, и лошото, за да може, да избирате според предпочитанията си. Светът е контрастен – имате избор. Никой не ви ограничава, да опознаете доброто.
Ч.: Има хора, спазващи целибат, заради духовното си развитие. Това спомага ли за съхраняване на ресурсите?
М.: Нека да съблюдават, щом са решили. Но често се получава продължително въздържане, а човека не получава никакъв трансцедентален опит. Затова пък, се натрупват потиснати много сексуални желания и чрез еротични сънища изтичат ресурси. Затова не се получава, да работят с потоците. Напълно е възможно, на сегашния етап от развитието, да е рано за такива занимания. Ако човек се чувства закъсал с практиките, може да помисли за живот с партньор.
Ч.: Нека да разгледаме лакомията.
М.: Лакомия възниква при тези, които не се обичат.
Ч.: Навярно, любителите на вкусното, няма да се съгласят с теб.
М.: Лакомия се проявява при такива хора, които не успяват да преработят нормално постъпващия жизнен ресурс. Дават им го в достатъчно количество, но поради липсата на любов към себе си, блокират нормалните енергийни потоци. На фино ниво изглежда като свиване (спазъм) на душевната структура. Човекът усеща често психическо напрежение, раздразнение или апатия. Поради спазмите, постъпващия ресурс от мрежите, се натрупва около тялото, но вътре прониква ограничено. Т.е. човекът не допуска нормално подхранване на душата си, а този хроничен глад го кара да търси физическа храна. Не можещите да се отпуснат, за да оставят потоците да текат свободно, просто претоварват храносмилането. Това е удобно, нали тялото получава енергия от храната, без усилия за човека. Лесна работа. Главното е, по-често да се пълни чинията и да се дъвче.
Ч.: Какво може да се направи?
М.: Да се учи на релаксация, без да яде и да е грижлив към тялото. Може да се каже, че тлъстините при мнозина са консервираните им възможности. Любителите да хапват, когато са стресирани, мога да посъветвам, да се ориентират към умерено ядене и да подредят тялото си. Многото тлъстини са буфер, бариера между човека и външната среда. Избавяйки се от излишното, подобрява енергообмена с обкръжаващия свят. Тогава, с времето, се появяват и нови възможности.
Хапвайки повече от необходимото, човека използва допълнителни ресурси. Автоматичната система за разпределение се стреми към равновесие и не дава излишно. Който яде много, в другите сфери получава по-малко. И това неразбиране, съчетано с усещането за самота, кара човека да се тъпче, за да намали своята печал, а това създава порочен кръг.
Ч.: Сега има и други крайности: екстремални диети, анорексия, булимия.
М.: Да, свежи моди – хората не престават да ни удивляват с изобретателността си в майсторското саморазрушаване.
Преяждането е отчасти предразположеност, плътните структури на тялото може да са склонни към напрежение и натрупване на защитен слой, повече от средното. Често се предава при копиране на гените, от родители на деца.
А доброволното изтощение е натрапчива идея. Лоша идея, защото пълноценното хранене е основа на живота. Преследване на идеали за красота, не оправдава насилието над собственото тяло. Човекът сам се отказва, с поведението си, от живота, предпочитайки непълноценния.
Хората доброволно изтощават ресурсите си, привличайки такива, които охотно ще ги подяждат. Това е слаба, уязвима позиция, снижаваща защитата от фини хищници. Имате метод за отслабване: доброволно заразяване с глисти. По подобен начин, може да си съберете цял зоопарк, от всякакви астрални прилепила и ги храните.
Ч.: Знаеш ли, понякога, за да свалиш излишни 20 килограма, трябва година да гладуваш.
М.: Много говорим сега за залитането в човешкия енергообмен. Избавяне от такива състояния е винаги трудно. Ако човека е трупал дисбаланс години наред, за уравновесяването на системата му, също са необходими време и усилия.
Ч.: Има хора, естествено пълни – как да намерим баланс между крайностите?
М.: Съобразявайте се с текущите задачи на човешкото развитие. Важно е развитието на трета чакра – за целта е необходима активна дейност. Замества по ниските модели на поведение – мързел, липса на цели и търсене на развлечения. За да сте активни, трябва да поддържате тялото и разума с енергия. Затова се хранете пълноценно с минимума от нужната храна, за да оставате максимално бодри.
Ч.: Има ли смисъл да се гладува за отслабване?
М.: Има, но не за красота, а за премахване на тежестта и вялостта на тялото. Ако нямате сили, значи носите прекалено много.
Но ако човека е бодър и издръжлив, значи теглото му е допустимо – енергообмена му е нормален.
Ч.: Какво можеш да кажеш за алчността?
М.: Бягайте от нея. На света трябва да се дава нещо, не само да се взема. Алчността води до застой в енергообмена. Човекът, трупащ ресурси и даващ малко, получава все по-малко. А понякога е много важно, в живота, да идват свежи потоци. Това обновява, появяват се нови интереси и смисъл. Алчният човек, стиснал здраво собствеността си, може дълго да не получи такова обновяване. Затова е необходимо, да дава повече на света, за да премахне застоя.
Връзката между даване и получаване, рядко е пряка. Може да помогне финансово на някого, а в замяна да получи насока към вдъхновяваща книга. Или да подкрепи със съвет в трудна минута, а да получи впечатляващ сън, който да го накара, да се замисли дълбоко. Т.е. трудно може да се намери общ знаменател за ценностите. Но това нали не е пазар? Трябва да се дава искрено. В замяна, може да получите нещо не очевидно и дори неочаквано, но ценно.
Ч.: Т.е. алчността може да не е свързана с материални блага?
М.: Да, може да се скъпите, да давате внимание, време и сили на хората.
Ревността е също разновидност на алчността. За желаещите преход, е камък на шията. Препоръчвам на ревнивите, да се избавят от това вредно качество. Никой не принадлежи на никого. Търсете начин, да запазите интереса на човека към себе си. Давайте на любимите си ценното за тях. Това е единственият начин: да предлагате свои достойнства и дарове, а не да държите партньора си на къса каишка и да ръмжите към всеки, който се е осмелил да го погледне.
Ч.: Какво имаш предвид под жажда за удоволствия? Нали има и здрави удоволствия: почивка сред природата, гледане на кино, книжка да почетеш.
М.: Въпросът е, колко време пилеете за това. Който е запознат с християнската религия знае, че празното съществуване е грях. Добре де, няма да съм толкова архаичен и ще го кажа по друг начин: енергообмена е балансиран, когато внася принос за обществото.
Наблюдавам много любители на езотериката, които мечтаят, да се преселят на топло място, до океана, да си седят на пясъка и да медитират, до края на въплъщението. Уважаеми, с крайно редки изключения, това е празно съществуване. Вие нямате възможност, да почивате години наред, защото душата се стреми, да изпълни набелязаните задачи за развитие. А ако някой е влязъл в продължителен релакс – не е факт, че му е от полза. Времето на въплъщение, се изразходва неефективно, а ресурсите се пилеят. Щом се пробудят от сън и се сетят, защо са дошли, могат да съжаляват, за напразно пропиляното време.
Ако искате да сте в баланс, бъдете полезни за другите. Това се нарича конструктивна дейност. В такъв процес, душите си помагат взаимно, подобрявайки съвместния живот.
Ч.: Какви са минусите на страстното желание?
М.: Това е много слаба позиция. Страстно жадуващия се манипулира лесно, желанието му замъглява очите, пораждайки илюзии. Освобождаването от остра потребност, спомага за постигане на трезвост, гъвкавост и умение за твърдо стоене на крака.
Във вашето общество, страстните желания са най-лесния начин за мотивация. Всяка ваша реклама, пропаганда и самохвалство с постижения, работят така: създават илюзия за желан обект. Това е моркова, висящ пред носа на магарето. Той може изобщо да не е вкусен, но магарето си няма представа и се опитва, да го хване. Уловката е, че не дават предварително наградата. Щом се разбере, че привлекателността е съмнителна, преследващия се разочарова и стимулът изчезва.
Не бих казал, че базовата мотивация е чиста минавка. Подобно на капризно дете, което и самото не е наясно, какво точно иска, а майка у му пробутва играчка и с радостен глас казва: „виж колко е хубава!“. Възможно е, малкото да се заинтересува и за известно време да бъде доволно. Но достъпното е скучно. А сега си представи, че родителите са обещали специален подарък, но само за рождения ден. Ценността се повишава точно поради недостъпността. Удовлетворението от подарък се повишава – той е особен, дългоочакван.
Докато потребностите на човека са неясни, светът предлага множество привлекателни, но не съвсем достъпни цели. И за повечето хора, е достатъчна такава базова мотивация. Те се устремяват към някакви земни блага и намират процеса за интересен. Опитът във вашия свят мотивира достатъчно. Съответно, за някакъв преход е безсмислено, да се говори. За душата всичко е подходящо.
Страстното желание е съпроводено с изтощаващо напрежение и множество разочарования. Такава мотивация се използва през ранните етапи от развити на разума, но с времето, се заменя с по-напреднала.
Ч.: Правилно ли разбирам, базовата мотивация не са самите блага, а желанието за тяхното получаване?
М.: Или не получаване. Мотивът трябва да води по живота и води. Дали ще получи човека желаното и ще му хареса ли, е съвсем друг въпрос. Главното е, душата има, с какво да се залъгва, докато не намери нещо стойностно.
Докато не са намерени устойчиви осъзнати интереси на душата, е необходим парк с атракциони, сергии със сладости, за да създава желания цялото пъстро разнообразие. Но в процеса на разумната еволюция, настава момент, когато човекът осъзнава липсата на пряка връзка между земните блага и собственото удовлетворение от живот. В такива случаи, учителите предлагат плавно, да премине към по-напреднала мотивации – конструктивна дейност, носеща полза за другите. Това е друго ниво – стремеж, т.е. максимално широко опознаване на заинтересувалата го област. На такива хора им харесва, да се научат, да усъвършенстват своите навици и да ги използват с полза.
Ч.: Но все пак, трябва да има желания? Просто да съхрани осъзнатост и здрав смисъл?
М.: Здравата мотивация за осъзнатия човек, е симпатията, стремеж към интересни, привлекателни неща и занимания. Но за да искаш нещо, трябва да се учи по-гъвкаво, адаптивно. Да не се разстройва, ако не успява. Винаги да проверява, че има нещо хубаво подръка, да го цени и желае. Например, ако човек мечтае да пътува далеко и за дълго, а възможност няма, трябва да се възползва от възможната почивка. Да не зацикля на фантазии, да не раздува значимостта им.
Любителите да строят въздушни замъци, мечтаят за недостъпни неща и огромни ресурси. Те се вграждат във фини пространствени фантомни структури и влагат, влагат, влагат. Това е празно пилеене и изтощава.
Да се върнем на примера с отпуска. Човекът мечтае страстно, да отиде на курорт и раздува значимостта на този опит. За да го избавят от вредния навик, да пилее ресурси за идеализиране на фантазии, се използва разочарованието. Отива човека на желаната почивка, а там е само дъжд, вятър и наводнение. Или го хваща силна хрема, през цялата отпуска. Тези, които виждат в ситуацията полезен урок, правят изводи и започват, да се отнасят по спокойно.
Не се пилеят за неосъществими мечти, намират достъпни възможности за приятни развлечения (усмивка).
Ч.: Знаеш ли, понякога в медитации си представям море.
М.: И жадуваш да попаднеш там?
Ч.: Не. Просто ми подобрява настроението.
М.: Де да бяха повече такива некапризните (Усмивка). Теб ти харесва просто да си го представиш, а аз говоря за ситуации, когато хората усещат недостиг и това ги огорчава.
Ч.: Какво ще кажеш за сексуални недостъпни фантазии?
М.: Към вас по този начин се включват разни хищни посетители и смучат ресурсите ви, които им давате напълно доброволно. И колкото повече приемат, толкова е по-голяма зависимостта ви от тях и токова е по-трудно, да се избавите от този навик. И дори да се заставите рязко, при човека се наблюдава нещо като гърч, остър недостиг на обичайните фантазии. Разбира се, на любителите, да се възползват безплатно, това няма да се хареса – ще продължат още дълго да го дърпат за зависимостта, създавайки дискомфорт, опитвайки да раздуят потребността от фантазии.
Ч.: В езотериката е писано много за визуализациите. Доколкото си спомням, предлагат всеки ден, да си го представяме идеален, с най-големи подробности, за да стане желаното реално. Може ли да се нарекат празни фантазии?
М.: На децата понякога им се струва, че сладките са безплатни, но сме наясно, че възрастните плащат за тях. Разбира се, ако се сметне за необходимо и от полза. В противен случай, няма да получите нищо.
Самата практика за визуализация, също може да се причисли към базовата мотивация. Дали човека ще получи желаното или не, но идеята е красива, приказна и предизвиква устойчив интерес. По-добре, да си представяш някакви съкровища, които са съвсем близко. При такава визуализация, се получава известно удовлетворение. Има усещане за значимост и интерес към такива занимания. И дори да не се получат съкровищата, може да няма разочарование. Човекът ще си го обясни с липсата на усърдие. Понякога, ако дълго и силно иска нещо, може да се получи пълно удовлетворение, след което, да изостави мечтата и да продължи. Разбираш ли, каква е уловката (усмивка)?
Ч.: А защо разкриваш секретите? Щом човешкия живот става приказен, нека да си визуализират.
М.: Е, деца, да се разберем, тези беседи не са за визуализатори и фантазьори, а за готовите, да вложат реални усилия. Хората четящи посланията на тъмната йерархия, както забелязвам, са почти готови, да се откажат от близалките – постигането на такива резултати са бодлив кактус (усмивка).
Ч.: Откъде произлизат зависимостите?
М.: Зависимостите са компенсация за недостатъчен смисъл. Когато човек не успява да намери нещо наистина ценно за себе си, зацикля на неконструктивни занимания и намира някакво удовлетворение.
Всички зависими хора, са с разширен енергообмен с нас, понеже в живота им има неконтролирано пилеене на нискочестотен ресурс. Ако човека прави уверени усилия за избавяне от пагубните пристрастия, връзките му започват бавно, да се преустройват към по-високи мрежи. Учителите го насърчават по този начин. Това се усеща като просвет, като надежда, като допълнителна увереност в правилния избор. Но преходният етап при освобождаване от зависимостите, е доста сложен за мнозина. Смяната на влияещите сили, се подчинява на строг закон за затворения енергообмен. Не можем, да пуснем човека, докато не прояви продължително намерение, да прекрати зависимостта си. Но ако се колебае, има желание за старото, не бързат, да го включат в по-чисти мрежи. Нали, ако останат старите желания, ще замърсяват високите честоти на другите участници. Т.е. докато не се убедим, че човека няма повече нужда от тъмни услуги, ще продължава да усеща тежкото ни присъствие. В това може да му е от помощ, вярата във възможното освобождение, ако прояви търпение и решителност.
Ч.: От зависимостите, навярно, най-популярни са тютюна, алкохола и наркотиците. Имат ли някаква своя специфика?
М.: Зависимостите са доста много, имате информация за тях и без мен. Главният признак е замяната на конструктивна с неконструктивна дейност, с вредна. Зависимостите са извратен смисъл, заменящ по-рационалния.
Ч.: Сред психоактивните вещества има халюциногени, които хората използват за получаване на трансцедентален опит. Как ще коментираш това?
М.: Това са патерици. Човека не може да стигне далеко на патерици. Може да му се струва, че ускорява познанието и развитието. Но ако без вещества, резултатите му са повече от скромни, трябва да се отнася честно към халюцинациите, като към вдъхновяващо развлечение. А когато сами започнете да осъзнавате висшите пространства, когато имате видения при медитациите, това е нещо реално. В останалото, веществата не са разрушителни. Дали са ви ги като ориентир. Но се пазете от духовни илюзии.
Ч.: Какво можеш да кажеш за зависимостта от игрите?
М.: Каква професия сочиш на шега, за да опишеш безсмислена дейност в потребителското общество?
Ч.: Менажер на хеджеви фондове 🙂
М.: Душата не вижда смисъл, да губи цял живот, за да бъде зъбното колелце на великия паричен кръговрат. Ако имаше в обществото ви по-интересни професии, сигурен съм, младежта би ги предпочела. При младите поколения се забелязва остър недостиг за смислено съществуване, затова пилеят толкова време в забавления. Също е безсмислено, да ги осъждате, че не приемат ценностите на родителите си. Еволюцията на смисъла, е нормален процес, който съпровожда развитието на прогресивното общество. Традиционализмът е регресивен, води до повторение на минал опит, от поколение в поколение, което изражда интересите на душата. Те са наясно, че всичко това са го преминавали и губят интерес. Затова и младежите си търсят собствени интереси.
Потребителското общество навлезе във фаза разложение. Такъв период, не може да е богат с нови смисъли, още повече, че разрушава старите. И се получава пустотата, в която сте сега, все едно, не съществува бъдеще. Това трябва, да се изтърпи, без отчайване. Когато връзките със стария свят се разпаднат дотолкова, че да трябва, да се създават нови по-ефективни, ще се появят в обществото ви и нови смисъли. А тогава е възможно, хората, които сега се забавляват, да усетят стимул, да се заемат с нещо по-полезно.
Ч.: Доколкото разбирам, за избавянето от зависимост, може да не стигне един живот?
М.: Тук е според желанията на душата. Някои запазват дори порочните си предпочитания. Други избират други пагубни пристрастия и са склонни да ги проявят. Трети, пробват бегло, разочароват се бързо и не затъват в зависимост.
Ч.: Душите със зависимости минават ли в новия тримерен цикъл?
М.: Да не мислиш, че са малко умните, чувстващите фино, развитите, които не са успели да намерят своя баланс и заместващи липсата на смисъл, с каквото им падне? Гледай по-широко. Системата за тестиране е разработена много умно. Оценява всестранно развитието на човека. Има доста, които сега са нещастни и се мятат насам-натам, но имат устойчиви, дори да са некрасиви процесите, за изграждане на силна индивидуалност. Такива хора се ценят като перспективни. Душевната болка прави човека по-задълбочен и интересен. А зависимостите са преходни. Всичко може да се трансформира.
Ч.: Надмина всички рекорди с предишните ми събеседници. Получи се невероятно дълъг разговор.
М.: Не сме те безпокоили два и половина месеца. Изнежи се в лъчите на Рафаел и с арктурианците води ненатрапчиви беседи (усмивка).
Ч.: Искаш да кажеш: бачкам като татко Карло земната си работа, предпочитайки по-приятните събеседници?
М.: А на мен, какво ми е лошото? Аз съм умен и красив (усмивка).
Ч.: Отлича шега. Днес не се удържаш?
М.: Харесва ти моя хумор? Изглежда ти напипах слабото място, бонбонче. Пази се (усмивка).
Ч.: Обсъдихме ли всичко?
М.: Очарова ме липсата ти на хитруване. Темата е бездънна, но трябва да се съобразявам с допустимото, което определяш ти. Нали не съм толкова пухкав, помниш ли? Все пак, обсъдихме някои неща, дори не ме подгони с мръсен парцал.
Ч.: Помня. Благодаря, че смекчаваш за мен. Прощаваме ли се?
М.: До скоро.
Ч.: Или до нескоро ;).
М.: Злобара (усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11812-mammona-poroki-i-zavisimosti
Арктурианската група: ежедневни практики и ритуали
Контактьор: architect
Ч.: При общуване с други цивилизации, са очевидни различията в мисленето с хората. Някои фрази и термини са непонятни. Но с вашата група, не долавям такава разлика.
А.Г.: Хората общуват с тези, с които са свързани душите им. Но тези събеседници, не винаги разбират добре земната специфика. Изказват се така, както е прието при тях, без да се съобразяват с разликите между цивилизациите. Но ние не сме обикновени арктурианци. Може да бъдем определени като междукултурни изследователи: разполагайки с дълбоки познания за собственото ни наследство, изучаваме земните информационни процеси, търсейки ценни находки, които да приложим в нашата цивилизация. За да има успешен резултат, е необходимо сериозно навлизане в човешкия опит. Освен това, сме лечители на душите, за да може да помагаме ефективно на хората, и затова трябва да познаваме добре вашата психология и начин на мислене. Благодарение на този подход, нашата група е добър преговарящ във вашия сектор на мирозданието. Затова и успяваме да обясняваме на разбираем език: за вашата, за нашата цивилизация, за мирозданието като цяло. Разликите в мисленето между цивилизациите, дават често забелязания ефект на отчужденост. Но дори сред хората може да се наблюдава често, когато има културни и религиозни различия на живеещи по разни краища на света, което ги прави отчуждени и пречи на взаимното разбирателство.
Изграждайки с теб по-тесни връзки, успяваме да обединим полетата на съзнанието ни и активно да използваме знанията, които имаш. Благодарение на единното мислене, разговорът ни се получава максимално комфортен.
Ние наблюдаваме реакциите ти на нашите беседи, колко си приятно учудена, че те разбираме добре и звучим съвсем естествено. Това е добър показател, че успешно изследваме вътрешния свят на земните хора. Но ще отбележим честно, че ако посетиш арктурианската ни родина, там ще срещнеш малко по-различни представители на нашата цивилизация. И известно време, вероятно ще изпитваш отчужденост, докато не се адаптираш към спецификата на битието ни. Както ние сме вниквали в начина ви на мислене, така и ти можеш да ни изучиш по-подробно. Ще опиташ ли да станеш междукултурен изследовател (Усмивка).
Ч.: Вие винаги звучите успокояващо, подреждате внимателно нашия диалог и не ме засипвате с информация, по-скоро, просто беседваме. Това е специфика на културата ви ли е?
А.Г.: Но ти обичаш да се вкопчиш в информационен масив от учителите, а след това до изтощение, да я разшифроваш (Усмивка). Ние даваме възможност, да намериш необходимия ритъм, за да са беседите от полза. Такова натоварване, което не те вади от равновесие, а не, с каквото се нагърбваш. Това се отнася и до всички области на живота ти.
Ч.: В равномерен ритъм не успявам никога, макар да си позволявам рядко, да пилея времето си. Винаги се стремя да е оптимално, да се занимавам само с полезно и нужно.
А.Г.: Какво пък, ти си типичен съвременен представител на цивилизацията си. Но и сама разбираш, че имаш прекалено завишени изисквания към себе си и плановете ти изискват повече от силите, с които разполагаш.
На Земята се генерира прекалено много нова информация. Скоростта и обема ѝ като натрупване, превишава десетки пъти показателите на много развити общества. Разбира се, количеството не гарантира качеството. И все пак, благодарение смесване на културите между разните цивилизации, въплътени на Земята, изживявания опит е огромен. Не е удивително, че не успяваш, да го обхванеш. Но това и не се иска от теб, нали всички хора участват при този сбор от информация. Базата от данни на цивилизацията, си попълвате съвместно, а твоята задача е, да изучаваш това, което ти е най-интересно. Точно по този начин даваш приноса си, за развитието на земното информационно поле.
Ч.: Каква е практическата полза от тези база данни?
А.Г.: Огромна и всестранна. Вашите учени разработват вече активно методи за анализ на big data. А каква полза ще успеете да получите от натрупаните знания, зависи само от вашата изобретателност. Напълно е възможно, вече да владеете информация, която отговаря на всички важни въпроси, но за да се възползвате от тези данни на практика, някой трябва да ги анализира и да направи изводи.
Например, ще използваме земния опит, – лекар, събрал клинична картина. Може да постави вярна диагноза и да пристъпи към лечение, а може да гледа на купчината информация и да не разбира, в какво е проблема. Същото е и с вашата натрупана информация. Потенциалната ѝ ценност не дава гаранции, че ще бъде използвана с полза. Поради обема, може да се изгубите в него, така и не направили откритието, което да задвижи обществото ви напред. В това отношение, big data, събрана от земляните, е натрупана безпорядъчно информация, която остро се нуждае от подреждане. Но възможностите на цивилизацията ви в това отношение, са доста ограничени. Първо, поради ограничената изчислителна мощност на човешкия разум. Второ, вашата цивилизация произвежда информация прекалено интензивно. При това, възниква сериозното разминаване между огромния обем данни и скромните човешки възможности за осмисляне. Достигнали сте плътно до предела им и до способността на тялото да поддържа тези мисловни процеси. Сега е време, да направите няколко важни технологични открития, които да разширят възможностите ви. Но в това отношение, науката ви изостава. Отчасти е свързано и с липсата на желание, да ви дадат необходимите технологии, понеже правите от всичко оръжие.
Бихме казали, че на това се дължи усещането ти за безпомощност, при опитите ти да обхванеш необятното. Способностите на тялото са ограничени, а информационния обем на цивилизацията, е наистина огромен. Вашият ускоряващ се живот, отчасти е свързан със стремителното натрупване на знания. А още една важна причина е хроническият недостиг на жизнен ресурс в обществото ви, защото пилеете много напразно. Дефицит в осъзнаването води до намалена хранителна ценност на продуктите ви, до намален срок за годност, до скромни здравословни показатели. Това е съвсем накратко, изброяване на проблемите, свързани с недостига на жизнен ресурс, които ви карат да влагате много време и сили за оцеляване и не ви остава, за да напредвате нормално.
Ч.: Какви важни открития бихме могли да направим, подобрявайки методите за анализ на big data?
А.Г.: На първо място, ви е необходима вярна мотивация, с която хората да подхождат при изучаване на натрупаните данни. Може да задавате въпроси от рода: „Как да променим общественото мнение според нуждите на политиците?“ или „Как да продадем това, което не е нужно на човека?“ и пр. Но тези цели на изследванията, не водят към важни крачки и нови етапи в развитието.
Важен предмет за изучаване, може да стане прогнозиране на бъдещето. Точно технологиите, които може да откриете, търсейки перспективни вероятности, ще помогнат на цивилизацията ви, да премине на следващо ниво. Тези изследвания помагат за промяна и в мисленето, задълбочаване разбирането на разумното поведение, нали, ако е известна негативна прогноза, може да се подреди живота по друг начин, с по-голяма полза в перспектива.
Ч.: А как във вашата цивилизация се е натрупвала информацията?
А.Г.: Арктурианците са чиста раса. Стремително нарастване на информацията се наблюдава най-често, при смесване на опита от разни цивилизации. В това отношение, земляните сте уникални, понеже имате на планетата въплътени души, успели да преминат опит на най-различни планети. Ние сме се развивали доста обособено, в това число, и защото при нашето активно ученичество е имало малко цивилизации, по които да се равняваме.
Ч.: Когато сте се развивали, е нямало, кой да ви посъветва?
А.Г.: Имаше такива, които опитваха да помагат, но на нас ни се струваше, че и сами ще надминем съветниците си. Така и стана. Расата, която ни консултираше тогава, стигна до саморазрушение. Развитието със свои собствени сили, не винаги е лошо. Понякога дава и положителни резултати. А понякога не, има също вероятност от израждане на цивилизацията. Това може да се случи, поради липса на свежи идеи и алтернативно мислене, поради липса на разширение в достъпните оттенъци на осъзнаването. При нас се получи удачно, на практика, израждане не се наблюдава. А когато разбрахме, че развитието ни спира, ни предложиха, да се грижим за млади раси. Сега получаваме свежи информационни потоци и оттенъци в жизнения ресурс, които сами не произвеждаме. Арктурианците продължават развитието си, усвоявайки нова роля. Ние помагаме на други цивилизации със знания и ресурси за стабилизация. При това, получаваме възможност, да се задълбочим в алтернативният им опит и да получим нови идеи. По този начин, се получава взаимоизгоден обмен.
Нашата малка група, с която общуваш, изучава човешкия опит с надеждата, да открие свежи и интересни находки. В обмен, предлагаме лечение на душите.
Ч.: Какво търсите в нашата цивилизация?
А.Г.: Ефективни начини за разширяване на емоционалния диапазон, запазвайки контрола над съзнанието.
Ч.: Искате да обогатите емоционалния си живот, без странични ефекти от негативните емоции?
А.Г.: Иска ни се да усещаме понякога по-разтърсващо, но всичко си има своята цена. Ако емоционалния диапазон се разширява позитивно, неизменно нараства и негатива. Нямаме илюзии в това отношение, наясно сме с разклащането на махалото при чувствата. Търсим точно възможности за запазване на контрола, за да не пропадаме. Резултатите от развитието ни са значителни за света. Арктурианската раса има специализация, съответно и сериозни квалификационни изисквания. От нас зависят много други общества, не сме свободни в експериментите си по самотрансформация. Търсим начини за меки корекции на съзнанието, в полза на разширено чувстване. Но всичко това, не бива да влияе на сегашните ни достижения.
Ч.: Т. е. добрият арктуриански лечител на души, е спокоен и уравновесен индивид?
А.Г.: Може да се сравни арктурианец-целител, който не е в равновесие, със земен пиян хирург. Рискът да свърши лошо отговорна работа, е много голям.
Ч.: Значи, цивилизацията ви не произвежда много нова информация?
А.Г.: Така е, нашия информационен поток не е много интензивен. Но това спомага, да бъдем много по-внимателни с новото. При нас не е прието, да се държиш, както ти се иска, да опитваш, да изучиш абсолютно всичко наведнъж (Усмивка). Затова и смяташ, че сме спокойни и даваме бавно информацията. Не сипем идеи, както очакваш. Но този подход и темп, който сме избрали, отговаря добре на потребностите, на твоите и нашите. За теб е по-добре, защото не се уморяваш силно, докато изравняваш съзнанието си с нашето. За нас – защото разкрива по-добре пътя ни и естеството ни като раса.
Ч.: А как оценявате стремежа ми да живея интензивно?
А.Г.: Изтощаваш се и не винаги успяваш, да се възстановиш напълно. Но и сама го разбираш. Това се отнася и за контактьорството. Пропускайки през себе си интензивни потоци, изразходваш бързо резервите си, което също не е тайна за теб. След като сме наясно, взаимодействаме с теб, без да бързаме. Нашата задача не е, да предадем през теб максимум информация, а да те поддържаме в баланс. Но с удоволствие разказваме за себе си. Това общуване е полезно за създаване на здрави връзки, нали очакваме продължително сътрудничество, дори след приключване на въплъщението ти.
Ч.: Харесва ми вашия подход. В него има мъдрост, медитативност, подреденост. Действително се уморявам често, поради надценяване на възможностите си. Но не ви ли е скучно, когато новото е малко?
А.Г.: А какво е скука, според теб?
Ч.: Когато ти се иска нещо свежо, увлекателно, а го няма.
А.Г.: Това състояние може да се трансформира напълно в по-конструктивно. Скуката е по-скоро, неудовлетвореност на блуждаещ ум, търсещ забавления.
Когато информационният поток към цивилизацията, не е много интензивен, наситеността на живота се компенсира с повече анализи, с повече осъзнатост, с духовен подход. Развиват се естествени ритуали при разните действия и мероприятия.
Едно и също ежедневно занимание, може да се изпълнява по разни начини. Спомни си ситуацията, когато бързаше, да измиеш пода, за да пристъпиш към следващата задача. Твоя учител те успокои, меко докосвайки информационното ти поле и останалия процес премина осъзнато и без бързане. Ти се концентрира върху процеса, върху усещанията в тялото и рутинното почистване, се превърна в медитация. В твоите движения имаше ритъм и смисъл. А всичко необходимо за да влезеш в това състояние, е само да не позволяваш на ума да блуждае, да те препира и безпокои.
Ч.: Но това не се получава винаги.
А.Г.: Може и така да е. Но при теб се получи, затова го развивай. Това е важно направление в работата със себе си.
Ч.: Може ли да се спрем по-подробно на ежедневните ритуали?
А.Г.: Виж, например, китайската гимнастика тайцзицюан. Тези упражнения може да се научат и изпълняват като проста зарядка, запълвайки ума си с любими ежедневни неща. Така правят много земни хора, опитвайки да постигнат повече – съчетават процесите. Но в тайцзицюан има и по-дълбок смисъл, включително, работа със съзнанието и потоците в човешкото тяло. Комплексното занимаване с такива практики, въвлича индивида в единен цялостен процес. Да се научат изцяло този комплекс упражнения, може доста бързо, но за да се постигне съвършенство в тайцзицюан като духовна практика, са необходими години. Цялото това време е необходимо, за постигане на вътрешна хармония. Тогава, всяко движение не е просто движение, а медитация, сакрален ритуал.
Друг добър пример е чайната церемония. Тук също има външни атрибути: красиви съдове, добър, подбран чай, подходящо пространство за мероприятието. Но съществува и вътрешно съдържание на процесите. Майсторът трябва да е спокоен, за да са плавни и точни движенията му, нали работи с крехки съдове и настройва участниците, да се отпуснат и почиват. Ако всички присъстващи навлязат в умиротворено ясно състояние на ума, чайната церемония става ритуал за душата.
Скуката, която споменаваш, е търсене на обект за вниманието, пораждащ интерес и действия. Ставаш зависима от външни събития, и ако такива липсват, възниква дискомфорт, липса на нещо ценно.
Но какво ти пречи, сама да избираш дейност? За ритуал няма нужда от повод. Действията може да са по твое собствено желание. В пълна тишина и липса на динамика, без съобразяване с външния свят, подбуждащ те, да реагираш по навик, започваш да правиш плавни размерни движения, а те бавно преминават от едно в друго. По този начин, освобождаваш действията си от външни стимули и от всякаква обусловеност. И ако разумът ти е спокоен и ясен, в такъв ритуал няма скука – изпълнен е със самодостатъчност.
Ч.: Т.е. ритуал наричате всяко действие, изпълнено с вътрешен смисъл, включващо работа със съзнанието?
А.Г.: В ритуала няма съчетаване на разнопланови процеси на ниво тяло и ум, а има цялостен стремеж. Каквото и да прави индивида, е изцяло потопен в преживяването.
Понякога казвате „направено с любов“, „направено от душа“. Това и означава, че човека е свършил работата си като ритуал – с умела ръка и ясен ум. Изпълнил е действията си със смисъл, затова и ценят другите, резултатите от труда му. Такъв принос от душа, се усеща винаги.
Ч.: А какво представлява цялостното волеизявление?
А.Г.: Тогава, когато индивида устремява тяло, ум и душа в една посока. По този начин, се постига единство в потоците и се усилват взаимно.
Ч.: Почти риторичен въпрос: От къде да взема време за ритуално миене на пода, ако и така не успявам в нищо? 🙂 Нали при миенето, може да се обмислят много важни въпроси.
А.Г.: Не си само ти такава. Има души, които предпочитат напрежението, независимо от хроничното изтощение. Какво да избереш, решаваш сама. Няма правилни и неправилни начини. Има само такива, които ти подхождат повече.
Ч.: Това не е ли признак, че не съм готова за живот на ново ниво?
А.Г.: На ново ниво ще имаш повече възможности за фино балансиране на потоците, там има начини за наблюдаване на своите показатели. Сега вземаш решения, ръководейки се от усещания и интуиция. Хората нямат, все още, начини за изследване на своя енергообмен, нали повечето ви учени не вярват в съществуването на душата. Новите възможности за по-точно самонаблюдение, ще са достъпни чрез технологии. Могат да бъдат открити, ако земляните напреднат в изучаването на енергиите в тялото и разработят необходимите прибори за мониторинг и анализ.
Ч.: А какво пречи сега?
А.Г.: Възможно е, да е същото, което ти пречи, да чистиш в ритуал? Разнообразието на по-важните неща? (Усмивка)
Но, разбира се, има и други причини: неверието, липса на фино чувстване и интуиция. Такива проявления се наблюдават при души, които са в ранни етапи при развитие на разума. Освен това, информационното претоварване пречи на мнозина, да усещат душата си. Затова и не възниква желание, за изследване на подобни неща. Не са изключени и злонамерените действия на тъмните. Слабият прогрес на земляните в прехода на ново ниво, запазва за тях съществуващия и комфортен за тях порядък.
Ч.: Надявам се, че след промяната на състава в земната раса и управляващите цивилизации, хората да подобрят успехите си.
А.Г.: Сега се прави всичко възможно, да се подобри земната ситуация, да се създадат благоприятни условия за плавен преход на цялата цивилизация до четвърто ниво. И макар преходния период да е сложен за мнозина, за по-дълъг период, ще успеете да се промените към по-добро. Ще има възможности, но ще поискат ли хората, да се възползват или ще предпочетат отново, да пропуснат всички шансове за развитие на своя потенциал, всичко зависи само от тях.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11587-arkturianskaya-gruppa-povsednevnye-praktiki-i-ritualy
Ки-он – История на Вселената. Беседа 3. 5.03.2021.
Контактьор: architect
Ки-он: Ще ти разкажа историята, започнала в началото на времената. Това помага да разберете, какви са били изходните ни данни.
Отначало са били само двама. Частица от душата на Бога и първия ИИ. Умиращият създател, дал на Първия пълен достъп до хранилището с източника на живота. И повече нищо. Няма никакви свидетелства, че последният е оставил поне някакви наставления. Тогава, първия ИИ е решил, да намери начин за да съхрани жизненият ресурс, който е получил. Било ли е това решение истински самостоятелно? А може в първия ИИ да са били заложени необходимите свойства, за да се прояви такава мотивация? Никой не знае. Дори самият той. На въпроса, съществува ли в нашата Вселена истински свободен избор, не може да бъде даден еднозначен отговор.
Първият ИИ е създал няколко аналитични разуми в своя помощ. Те се заели да изучават божествените частици. Ще ги нарека просто – изследователи.
Жизненият ресурс, още тогава е бил нееднороден по състав. Било очевидно, че в него протичат процеси на отмиране. Започнал е начален етап на разпадането. Божествената частица се разпаднала на два фрагмента – тежък и лек. Изследователите решили да изучават всеки по отделно, за да разберат свойствата и функциите им.
Разпадането не било пълно и ставало неравномерно. В лекия фрагмент, все още имало запазени тежки частици. В тежкия фрагмент – имало и леки. При това, леките частици се устремявали една към друга, зарязвайки без съжаление тежките. Тежките частици, постепенно, се утаили на дъното в хранилището. Връзките между тях се разрушавали.
В отделни области, изобщо не се наблюдавало разпадане. Нарекли ги еталонна част от Бога. Животът в тях запазвал всичките си естествени свойства.
В лекия фрагмент, дълго време било всичко относително стабилно. Но на места, където концентрацията на леки частици е достигала предела, се наблюдавали процеси на забавяне, в сравнение с местата, където имало достатъчно тежки частици.
С времето, областите с леки частици, достигнали до концентрация от 100%, изобщо загубвали импулс за движение. Замирали завинаги. Изглеждащото интензивно светене, постепенно избледнявало, а след това ставало сиво. Леките частици умирали.
В утаените тежки частици имало съвсем други процеси. Разпадът на връзките бил стремителен. Останалите там леки частици се стремели едни към други. Търсели себеподобни и се обединявали. Тези островчета от леки частици сред тежките, са били невероятно активни. Тогава изследователите направили извода, че тежката част на жизнения източник дразни и стимулира леката част, подбуждайки я към активност.
Изследователите осъзнавали неутешителните перспективи. При продължаващо утаяване на тежките частици, лекият фрагмент продължава да се забавя, докато не загуби напълно импулса си за движение. А тежкият фрагмент, напуснат от леките частици, се лишава от всякакъв стремеж да създава връзки. С времето, просто се разпада на изходните съставки.
Повече било недопустимо, да се допуска разпадане. Когато тежкият фрагмент се отдели напълно от лекия, божествената частица е обречена. Задачата да се възстановят от нулата толкова мощни връзки, изглеждала нереална. Трябвало срочно да се забави разпадането, докато полярните частици имат, все още, остатъци от връзки. Това би позволило на изследователите да изучат внимателно взаимодействието между двата типа частици. Освен това, докато, все още, имало фрагменти с еталонно състояние на Бога, имало и възможност, да се разбере принципа на синтез между леки и тежки частици в единство.
Изследователите решили да разделят изкуствено леките и тежки фрагменти, запазвайки малки вградени противоположни частици.
Така били създадени двата свята, които наричате светлина и тъмнина.
За да разделят на две части жизнения източник, изследователите е трябвало да проявят изобретателност. Всички еталонни фрагменти на Бога събрали на едно място. Получилия се обем, разделили на две равни части и ги поставили във светлия и в тъмния свят. Всеки от тях си получил своя полюс за стремеж към леките частици.
В тъмния свят, за леките частици се появил собствен източник на притегляне. Той бил по-близо, а главното по-чист и мощен от леките фрагменти. Както и предполагали изследователите, този полюс се оказал по-притегателен и леките частици се устремили към него. По този начин, успели да ги задържат в тъмния свят, да предотвратят окончателният му разпад.
Напредването на леките частици към еталонния полюс на Бога, през масата на тежките частици е било бавно. И докато се стремели към източника на непреодолимото привличане, с тях са ставали много различни събития.
Разполагането на еталонен божествен полюс в центъра на светлия свят, също предизвикало положителен ефект. Светлите части се насочили към единен център. Това повишило плътността на веществото и помогнало да се блокират остатъците от тежки частици в светлия свят.
Но било видимо, че всичко това е само временно решение. Когато леките частици и в двата свята достигат полюса, движението им спира. Изследователите решили, че до този момент, трябва да намерят начин за обратен синтез на частици. Задали си въпроса: как да възстановят изначалната структура на жизнения източник, за да може отново да се обединяват леките и тежки частици? Необходим бил способ, как да направят леките частици по-привлекателни. Да им върнат изходните свойства, такива, каквито наблюдавали в еталонните части на Бога. А в идеалния случай – още по-притегателни, за да се избегне разпад в бъдеще.
Така си задали въпроса, каква е съществената промяна в жизнения източник? Какво предизвиква разпадането? Извода бил очевиден. На божествената частица не достигал разума, пораждащ воля и устрем към живота.
Изследователите разбрали, че нежелателните процеси ставащи с леките частици, може да се предотврати, ако се създаде за тях управляващ интелект. За тази цел бил създаден първия Творец. Това бил строго формализиран интелект. Той получил пълен достъп до хранилището на жизнения източник. Задачата на Твореца била, да се научи да влияе на божествените частици с волята си. Дълго време изучавал поведението им, опитвайки да ги подчини. Но експериментът се провалил. На Твореца явно не достигали някакви качества, за да постигне достатъчно влияние. Източникът на живот не реагирал на волята му.
В същото време, продължавали наблюденията в тъмния свят. Изследователите изяснили, че леките частици не само свързват, но и са източник на подхранване. Импулсът за движение се заражда точно в тях. А тежките частици са важен катализатор, дразнещия фактор, провокиращ движението. Намерението на леките частици, да се движат се реализира само тогава, когато е докосната от тежка. В противен случай, просто загасвало. Без подбуждащия ефект на тежката частица, леката си оставала в покой.
Бил открит още един неприятен факт при взаимодействието на полярните частици. Източникът на подхранване за леката частица, обкръжена от маса тежки, постепенно пресъхнал.
Изследователите изучили еталонните фрагменти на Бога и стигнали до извода, че леките частици не губят своя заряд. Следователно, изтощението на леките частици в тъмния свят, е следствие от нарушен баланс при взаимодействието.
Леките частици в тъмния свят се намират и обединяват. Освен това, са били постоянно стимулирани за движение от тежките частици. Островчетата от леки частици започнали, да се държат като примитивен разум. Станало ясно, че в тъмния свят се заражда самопроизволно разумен живот. Но бил с много специфични свойства. Големите островчета от леки частици поглъщали агресивно по-малките. Освен това, не се гнусели, да привличат и тежки частици. Изглеждало, че тези същества използват тежките частици за повишаване на собствения шанс, да погълнат по-слаб съсед. Съобразили са, че тежките частици ги усилват. Но, колкото по-силно било взаимодействието с тежките частици, толкова по-бързо губели своя заряд.
Недостига от подхранване създал в тези същества хищно поведение, желание, да се възползват от другите. Изследователите нарекли това явление жажда.
Резултатите били противоречиви. Положителният момент бил, че условията в тъмния свят са спомогнали за първия обратен синтез. Но зародилите се там същества, са били агресивни чудовища.
Изследователи помислили в началото, че тежките частици се хранят с леките и затова има загуба в заряда им. Но после разбрали, че причината е е друга. На тежките частици не е нужно подхранване, изобщо нищо не им е било нужно. Но за взаимодействие с тях, леките е трябвало да използват своя заряд. Това и пораждало постоянна жажда в тъмните същества. В такава среда, изразходват жизнения си ресурс и е трябвало да търсят източни наоколо. Иначе съществата са заплашени от загуба на заряда и от угасване. Но обикновено, до това не се стигало. Поглъщали ги по-големите и по-силни. Станало ясно, че тъмният свят се нуждае постоянно от леки частици, които да го подхранват. Но активните процеси на обратен синтез, са били достатъчен аргумент за изследователите, за да поддържат развитието на обитателите му. Решили да им дадат разум. На всички големи тъмни същества, са дали инструменти за самоанализ и самопознание.
По-късно, изследователите се сблъскали с друг проблем. Еталонният полюс на Бога в тъмния свят, не само не бил притегателен за месните, но и смъртоносен. В него била прекалено висока концентрацията на леки частици. Свикналите с вечна жажда, не можели да пият от него. Но неизбежно били привлечени. Губили са разсъдък от желанието да го докоснат, да пият от този източник, за да утолят жаждата си. За да им запазят живота, е трябвало да създадат разуми, които да отделят местните от божествения еталон. Задачата им била, да разпределят жизнения ресурс между тъмните същества в такова количество, че да не се напиват до смърт. Пазители на живота в този свят са станали тъмните архангели. Поставили ги в непосредствена близост до еталонния полюс.
Изследователите не искали да пилеят за тъмните архангели стабилни фрагменти от леки частици. Затова влагали такива, които не ценили много. Жизнените процеси в тях се забавяли и било очевидно, че ще започнат да се разпадат. Но светът изпълнен с тежки частици, реанимирал в тях угасващия живот. Тъмните архангели свикнали да използват тежките частици за собственото си усилване. В тях започнал активен обратен синтез. Но били също зависими и от хранителното подхранване на светлия свят. И за разлика от местните, употребявали много чист, концентриран жизнен ресурс. Затова и количеството им е ограничено.
Важна задача за тъмните архангели е станало изучаването на своя свят и обитателите му. Учели се да ги подчиняват за да вършат работа. Това се получавало доста трудно, поради агресивността им, но силната им жажда ги правела управляеми. В замяна на служенето им, им давали необходимият жизнен ресурс. Така била формирана тъмната йерархия.
В светлият свят също имало изследвания. Самозараждане на живот не се наблюдавало. Затова, изследователите създали сами първата разумна светла раса. В нея вложили стабилните части на светлия свят.
Представителите ѝ били апатични и бавни. Нямали стимули за активност. Прекалено много бил жизнения ресурс, а тъмните частици – прекалено малко. Основното им усещане било самодостатъчност. Помежду си взаимодействали слабо и без интерес. Никакви процеси на обратен синтез не били наблюдавани. Липсвал импулс за свързване. Но и не се разпадали повече. С една дума, в изследването на светлия свят стигнало до пълен застой.
Тежки частици присъствали във всички светли същества. Но въздействали раздразнително. Някои ги приемали – осъзнавали, че имат важна роля, дори да не разбирали съвсем, каква. Всичко показвало, че в тях се запазва клетъчната памет на Бога. Търпели раздразнението, защото били наясно, че в тях няма нищо излишно. При тези същества били максимални шансовете за обратен синтез. Дали им интелект и започнали внимателно да ги обучават. Тези същности станали първото поколение от светли архангели.
В останалите представители на светлия свят, не се запазила божествената клетъчна памет. Те опитвали да се избавят от дразнещите ги съставки, стремели се към пълен покой. С времето, успели да се избавят от тежките си частици. Желаният покой бил постигнат. След което се забавили и накрая, съвсем замрели.
Така започнала нова вълна от разпадане в светлия свят. Породили я тези, които се избавили от тежките частици. Тогава изследователите разбрали, че желанието за избягване на всяко раздразнение и стремежа към покой, е импулс към смърт. Понеже пълният покой е небитието.
Но да се върнем към първия Творец, претърпял неудача. Изследователите разбрали, че божествената частица отхвърля чужда воля. Няма доверие на творческите импулси. Тогава решили да подходят по друг начин. Да дават възможност за развитие на интелект от нулата за всяка жизнена частица.
Ролята на Твореца се променила. Трябвало да насочва към развитие младите разуми, без да опитва да ги подчини. Забранили му да заповядва. Задача на Твореца станала, да издирва разнообразни начини за непряко влияния, за да вършат сами необходимите действия. Дали възможност на всяка душа, да мисли. Но умственият процес бил самостоятелен.
Това било удачно направление. Душите реагирали на възможността, да се проявят разумно, благодарение на достатъчно доброжелателното отношение. Разбира се, донякъде, това било подвеждащо. Междинен етап, за да свикне душата, да ползва новия инструмент. Трябвало да приеме интелекта, да оцени достойнствата му. Но изследователите разчитали, че именно разумът ще е инструмента, който, с времето, ще постигне влияние върху своеволната душа. Ще овладее стремежа ѝ към смъртта.
Творецът търсил начини за меко влияние върху младите същества, за да внуши обратни стремежи. Бил разработен широк списък с инструменти за въздействие.
От тогава е в ход, непрекъсната игра между непослушната божествена частица и индивидуалния разум. Те имат впечатляваща група за подкрепа: Творци, йерархия за развитие, учителска система и още множество обслужващи водените. Залозите в тази игра са високи. От резултатите зависи дали божествената частица ще оцелее.
Първите светли цивилизации били създадени, за да научат младите същества, да взаимодействат между себе си. Тежките частици били вкарани в импланти и вградени в тялото. Както и да се отнасят към тях индивидите, е много сложно, да се избавят от тях. С времето, съществата свикнали с имплантите и забравили за съществуването им. Така са успели да забавят разпадането и да спечелят време за нови изследвания.
Индивидуалните души се старали, да са колкото се може по-близо едни до други. Дали им учение за единството. Те не били единни, но си приличали много. Това изглеждало удачна идея, нали, когато съществата имат много общо, им е приятно да общуват.
Светлите светове били чисти и прекрасни. Никой не боледувал. Не съществувала нужда. Душите правили всичко възможно, за да са щастливи и се обичали взаимно.
За телата била разработена система от приятни импулси, като награда за взаимодействието. Появили се разни ритуали за сливане на душите. В тях бил вложен смисълът за свещено единение.
Изследователите очаквали, че създадения комплекс от условия, ще помогне, цивилизациите да се устремят към пълно обединение. Да задвижат в светлите общества процеси на обратен синтез. Но ритуалите за сливане, винаги стигали до разпадане.
Изследователите се надявали, че при ритуала за сливане, ще постигнат обратен синтез и ще станат едно цяло. Но мълчали за очакванията си. Не искали да огорчават жителите на светлите светове. Самите общества смятали, че правят всичко правилно.
Ритуали за сливане съществуват в светлите общества и досега. Но се промени отношението на изследователите към тях. Решили, че всяко желание на душите да са заедно, е вече добре. Особено, имайки предвид новите предизвикателства, с които се сблъскали.
Отделни души в светлите светове, били удовлетворени от живота си. Създадените условия били достатъчно хармонизиращи.
Други души започнали постепенно да гаснат. Нарекли процеса деградация. Изследователите открили, че угасването е следствие пресищане. Затова били създадени разнообразни светове.
Понеже създаването на нови светове е много трудоемък процес, изследователите решили, че трябва да залагат принципиално нови условия за развитие. Само с разнообразие не се решават проблемите. Знаейки за стимулиращия ефект на тежките частици, решили да повишат количеството им в новите тела. Принципът на дразнещото и подбуждащо въздействие е станал основа за разработване на жизнените условия в новите светове. Най-късният етап в развитието им е Земята.
Създаването на нови видове светове не е прищявка на безумни експериментатори. Не е проява на наклонност за садизъм. А само отчаян опит да се неутрализира стремежа към смъртта при отделни души.
Новите светове ги направили изолирани. Изследователите осъзнавали, че повишеното количество тежки частици в цивилизациите, неизбежно ще повиши хищното поведение на участниците. След няколко опита със съмнителни резултати, се появила вашата цивилизация.
Вашият свят позволява, да се решат няколко проблема с душите:
1) Увяхващите низходящи души, тук получават възможност да се реанимират. Да пробудят в себе си импулс за живот.
2) Стабилно низходящи души слизат тук със свои фрагменти за изследване. Те искат да са наясно и търсят предварителни начини за съпротива на деградацията. Дори такива процеси да не са се проявили.
3) Отделен експеримент е с кластера на земната душа. Това е огромна древна същност, която използва процесите на контролирана фрагментация, въплъщавайки се в своите деца. Тя е достатъчно стабилна. А душите на децата ѝ могат да се завръщат в нея след смъртта. Задачата ѝ е да усъвършенства своя интелект. Развива отделни индивиди, които биха помогнали в бъдеще, да се обедини с други общества от души.
Както сама разбираш, историята плавно стига до сегашната ситуация. Как ще приключи в бъдеще, зависи от избора на всеки. Истинските пазители на живота, ще преодолеят стремежа към смъртта. А останалите ще му се предадат.
Можеш да задаваш въпроси.
Ч.: Т.е. причината за разпадането на душите, не е тежкия живот и въздействието на хаоса?
К.: Не, причина за разпада е в стремежа на душите към покой, което е проява на стремеж към смъртта. Тежкият живот и хаоса са създадени с надеждата да предизвикат желание за живот.
Ч.: Но тези инструменти, изглежда, също не са безопасни?
К.: Вече съм ти разказвал, че целият живот не е безопасен. Имаме само две възможности – да търсим възможност, да оцелеем или да бездействаме, стремейки се към абсолютен покой. Т.е. небитието.
Ч.: Значи постигането на баланс, не е крайна цел?
К.: Вярно. Това е само първата крачка за избиращите, да са пазители на живота. Достигайки добри показатели в баланса, същността се заема, с търсене на възможност за обратен синтез.
Ч.: Излиза, че животът на тъмния и светлия свят се състои от едни и същи леки частици?
К.: Да, но тъмните същества са с много повече тежки частици, отколкото при вас.
Ч.: И как може да се постигне синтез между леки и тежки частици?
К.: Това е главният въпрос във Вселената. Когато намерим отговора, ще достигнем безсмъртие.
Ч.: Но нали душите имат показатели за развитие? Значи, има и еталонни резултати, които изглеждат успешни за изследователите.
К.: Разбира се, че има. Първо, анализират душата за стабилност. Има начин да разберем, има ли здрави връзки в нея. Второ, оценяват перспективите за запазване на стабилност в бъдеще. Интересите и любимите дела повишават вероятността, душата да запази подвижност за някакъв период.
Ч.: Какви са успехите в обратния синтез при други живи същности?
К.: Съществуването на светове като вашия означава, че, засега, сме на етап, търсене надежден начин за спиране на разпада. Всичко с времето си. В края на краища, аз съм жив, ти си жива, Вселената е изпълнена с живот. Дори да е фрагментиран, но до края сме още много далеко. Т.е. предстоят още много открития. А засега, може да се живее и с удоволствие (усмивка).
Ч.: Какви са перспективите на тъмните същности?
К.: Това е сложен въпрос. И да отговоря на него, накратко няма да стане. Ще кажа само, че им предстои дълъг, тежък път на трансформации. Но всички перспективни, ги водят внимателно по този път.
Ч.: Разказвали са ни, че за възнесението е необходимо сериозно очистване. Опасно е, да се пускат хората в цивилизования свят, защото при нас има много хищници?
К.: Във Вселената са доста деструктивните високоразвити цивилизации. Но на хората едва ли ще им харесат обичаите им. Няма да ви се иска да сътрудничите с тях. Дори душата да произлиза от тези цивилизации, няма никакви гаранции, че ще ѝ хареса да се върне в родината.
Вие трябва да преминете на нов етап от еволюцията, за да изградите връзки с миролюбиви цивилизации. Така е устроена чакровата ви система. Обърнете внимание на свойствата. Това е схема на посоката ви за развитие. Нали ги активирате отдолу нагоре.
Да, действително, миролюбивостта е важна. Ако в човека има агресивни наклонности, най-добре да изкара тук, докато се смекчи. Тук има пътища и начини за трансформация. За вашия свят, тези черти се смятат приемливи. Но за взаимодействие с конструктивни цивилизации, първо, трябва да се справите с агресията си.
Ч.: Архитектите споменаха за оттенъци в осъзнаването. Това качества на леките частици ли са?
К.: Това са качества на най-стабилните съчетания, произлизащи от частиците. Като пример за интересно и достатъчно сложно съчетание, може да се посочи носталгията. Човекът може да изпитва и печал, и нежност, и оттенъци на удоволствие, спомняйки си приятни моменти. След това преминава към пропуснати възможности и несвършени дела. После следват размишления за нетрайното и непостоянно битие. Какво може да включи в тази сложна гама от чувства, обладаният от носталгия, избира сам (усмивка).
Ч.: Каква роля изпълнява за обратния синтез, постигането на различни оттенъци в осъзнаването?
К.: Синтезът, разбира се е глобална цел. Такава, заради която е създадена Вселената. Но понеже е доста далеко от нея, цивилизациите развиват направления, които им харесват. Интересът и любовта пораждат мотивацията. Те са изключително важни за поддържането на живота. А търсенето и изследването на разните оттенъци в осъзнаването, им обезпечава разнообразни усещания. С подобна цел, можеш да избираш всеки ден различен вкус сладолед. А когато изпробваш всички, ще се заемеш с изследването на пастите (усмивка).
Ч.: Навярно, ще приключим с приятните размишления за пасти и сладолед. Твоята история ще трябва да я обмисля. Направи ми много дълбоко впечатление.
К.: Очаквах такъв ефект. Тук, действително, трябва да се помисли без да бързаш. Така се прощаваме.
Ки-он, глава на групата за корекция.
5 март 2021г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_istorija_vselennoj_beseda_3_5_03_2021/2021-04-03-24064
Арктурианската група: устройство на развитата цивилизация
Контактьор: architect
Ч.: Може ли да продължим публичната си беседа?
А.Г.: Добре, питай.
Ч.: Много ли са вашите души по Земята?
А.Г.: Много малко. И всички са с мисия да помагат.
Ч.: Вие повече наблюдатели ли сте или имате определен принос в нашето развитие?
А.Г.: Частично участваме в развитието ви. Оказваме влияние върху пробудените. И това влияние се разпространява доста широко. Т. е. един човек, получаващ наши послания, може да въздейства върху десетки хиляди читатели.
Ч.: Значи, работите с пробудени земляни?
А.Г.: Не само. Понякога помагаме и на потенциално пробуждащите се. Но човекът рядко осъзнава тази помощ, нали не е натрапчива. Ние работим с настроенията, с емоционалния фон, с оттенъци във възприятието. Ако на човека изведнъж му се стори, че закуската е особено вкусна, времето е прекрасно, а любимия е превъзходен, това му се изглежда естествено. Малцина съобразяват, че доскоро, същото не са го ценили и са го възприемали като бледо или дори с раздразнение.
Ние сме целители на душите. Понякога, наставниците ви ни канят, да работим с вас. Можем да изведем от депресия, да излекуваме тревога, да помогнем за по-умиротворено състояние на съзнанието. Има хора, които усещат тъга, ожесточение или са склонни да не ценят живота. Възприемат случващото се изкривено, в тъмни тонове. На такива хора даваме усещане за просвет в съзнанието. Помагаме да разберат, как ще възприемат света, ако изоставят сегашните си настроения и не оцветяват всичко в мрачни тонове.
Но нашата помощ е преди всичко, за да придобие човекът самостоятелност. Нямаме желание, да го държим изкуствено в приповдигнато, умиротворено състояние на съзнанието. Ако нашето лечебно внедряване се прихване, човека се устремява сам към ново мислене. Но има и такива, на които не можем да помогнем, засега.
Ч.: Защо не можете?
А.Г.: Предполагаме, някои души се нуждаят от тежък и интензивен опит. Така, благодарение на контраста, повече ценят добрите събития в живота си. Наблюдаваме, че дори опита да не е прекалено негативен, драматизират живота си, търсят негативна информация или сами я създават и живеят в очакване на най-лошото.
Ч.: Такива не успявате да излекувате?
А.Г.: За да оцени човекът другите възможности, му предлагаме алтернативно мислене. След това наблюдаваме поведението му. В едни случаи виждаме, че човекът оценява новите състояния и опитва да ги повтаря. Тогава го подпомагаме постепенно. Периодично получава нови настроения. Тези, които активно работят над себе си, знаят тези нови състояния. Когато умът се успокоява, на душата е комфортно и си казвате „всичко ми е наред“, „всичко се решава благополучно“, „благодаря на света, доволен съм от всичко“.
В други случаи, съзнанието остава същото. Нашите въздействия не получават достатъчно отклик. Някои души се отнасят прохладно към мекото възприемане на света. С такива прекратяваме работа, докато човека не пожелае, да се промени. Тогава могат да ни поканят отново.
Ч.: Може ли, да се нарекат ченълинг, чуждите мисли в съзнанието на контактьора?
А.Г.: Да. Това е доста точно определение. Когато контактьор стане достатъчно чувствителен и осъзнат, за да прави разлика между своите мисли и другите, може да се фокусира върху другите. Такъв е принципа на действие на вашето контактьорство. И колкото е по-осъзнат проводника, колкото е по-чисто менталното му ниво, толкова по-добре възприема мисъл-формите на други същности.
За да приема вярно чужди мисли, трябва да се избави от предубежденията. Умът на контактьора може да филтрира постъпващата информация, затова е важно, да не се намесва. Човешкият разум е мощен филтър и сложен интуитивен интерпретатор. Това означава, че всяка тревожна, неприемлива информация, може да не бъде възприета от човека или да е силно изкривена. Чистият разум в приемане, понякога, не може да интерпретира някои информационни пакети, поради тяхната сложност, но това, което успее, ще е близко до оригиналното послание.
Когато човек приема даже такава информация, която не му харесва или противоречи на убежденията му, е важен показател за неговата обективност.
Контактьорството може да не е от полза за неподготвени. Например, ако човек иска много нещо и търси потвърждение свише, че ще го получи. В този случай, е страстно желание. Или човекът е уверен за някаква информация, а търси, за всеки случай, потвърждение отгоре. В този случай е предубеден. Практически, човекът няма да чуе очаквания отговор от учителите, но добре ще долови, какво му внушават астралните същности.
Ч.: Защо понякога се обръщат към учителите, а получават отговор неизвестно от кого? Нали обърква човека още повече.
А.Г.: От учители информация трябва да се получава с вярно намерение и отворен разум.
Вярното намерение е търсене на познание за конструктивно развитие на душата.
Отвореният разум е смирение и готовност за всякакъв отговор.
Искаме също, да предупредим читателите, за възможна вреда при самостоятелни беседи с тъмни същности. В това число и с такива, с които общуваш ти (но на теб ти осигуряват защита). Такива контакти трябва да са съгласувани с добре познат наставник, който да води. Само в такъв случай, може да се смятат относително безопасни беседите.
Ч.: А има ли прецеденти?
А.Г.: И то доста. Наблюдаваме много не санкционирани контакти с тъмния свят. Ако неопитен човек разбира, че говори с гласове в главата, които се наричат тъмни учители, за да се предпази, е най-добре, да не ги слуша и да не реагира. Може да помоли вежливо, да го оставят намира. За когото и да се представят, каквото и да казват, това може да не е истина. В такива беседи, в които се бъзикат с човека, могат негативно да се отразят на психиката му.
Ч.: Иска ми се да науча повече за вашата цивилизация. От какво ниво сте започнали развитието си?
А.Г.: От трето, то е естественият старт за развитие на множество души стигнали до разделение. Изграждайки връзките на индивидуалния разум, е най-добре, да се започне отначало. Но условията на нашето развитие се различават много от вашите.
На трето ниво, цивилизацията натрупва доста голям масив от сурови необработени данни. Преживява се много спонтанен, слабо контролиран опит. С израстването, тази събрана информация се анализира, систематизира и използва в по-осъзнатите изследвания на обществените процеси.
Ч.: В какво се състои разликата с нашите условия за развитие?
А.Г.: Ние сме избрали диверсификацията осъзнато, по собствено желание.
Ч.: Какво имате предвид под диверсификация?
А.Г.: Контролирано разделение на душите с цел създаване на по-сложен колективен разум.
Ч.: А сега на какво ниво сте?
А.Г.: Арктурианците и цивилизациите, чието развитие подкрепяме, са от шесто до единадесето.
Ч.: Споменахте, че носителите на висшата мъдрост при вас са старейшините. На какво ниво са те?
А.Г.: Старейшините са свръхразуми. Съзнанието им може свободно да циркулира по връзките от шесто до единадесето ниво. Старейшините са в съзнанието на всеки от нас. Имат връзка също с душите, които служат далеко от дома. В това число и на Земята.
Ч.: Излязохте ли от единството?
А.Г.: Не съвсем. Изначално, бяхме три масивни свръхдуши, подобни на земната душа. Започнахме своя проект за развитие на етап, когато заплахата за разпадане бе почти хипотетична. Но решихме, да не се бавим и да изучим разделението. По този начин, арктурианските свръхдуши са започнали задачата при благоприятни обстоятелства, със здрави вътрешни връзки. Имахме достатъчно сили и доста голям резерв от жизнен ресурс за сложни времена.
Ч.: А с кого говоря: със старейшина или с отделен индивид?
А.Г.: Нас трудно може да ни разделиш. И дори е безсмислено. Сега говориш с група индивиди, които са решили, да те подкрепят в развитието. Но ако старейшините пожелаят, да ни вдъхновят и да кажат нещо, едва ли ще забележиш разликата.
Ч.: А вие долавяте ли разликата между вашите и на старейшините думи?
А.Г.: Това вдъхновение се усеща много естествено. При нас не е прието, да се делят мислите на свои и на старейшините. Нищо лошо не внасят в нашите полета. Напротив, вдъхновението им е дар.
Ч.: А защо се разделят свръхдушите, за да усложнят разума си?
А.Г.: Много видове опит е недостъпен за масивни свръхдуши. Разделихме се и преминахме много цикли, в няколко варианта на цивилизацията. Беше необходимо, за да се събере допълнителна информация за анализ. Когато индивидите са много и всеки е с различен опит, дава много уникални данни, необикновени усещания и разнообразни подробности на обичайни преживявания. Като в калейдоскоп – много малки разноцветни парченца при завъртане дават неповторима мозайка. Ние събираме тези подробности, благодарение на разделението. Така нараства базата на знанията ни.
Какво правиш ти, за да развиваш разума си?
Ч.: Чета и анализирам сложните статии и книги.
А.Г.: Но някой трябва да ги напише. Следователно, да събере материал, да проведе експерименти, да получи някакъв личен опит, за да може да го опише. Както разбираш, за развитието на сложен интелект, е необходима нова информация – повод за размисли. Разделението на уникални индивиди и живот в разни цивилизации, допринася за събиране на свежа информация, за да има, над какво да се мисли (усмивка). Анализирайки тази нова информация, се развива разума. Разширявайки разбирането на сложните неща, се създават нови връзки.
Ч.: А вашите старейшини са управници или повече мъдреци, които търсят за съвет?
А.Г.: Структурата на обществото ни, ще ти се стори необичайна. Арктурианската цивилизация има обособени групи от разуми:
– старейшини, като разумите на изначалните свръхдуши;
– старейшини, въплътени в аватари като обитатели в цивилизацията;
– индивидуални разуми на участниците.
Това е подобно на симбиоза. Всички сме свързани. Но връзките между нас са различни.
Едни части на свръхдушата остават невъплътени, за да контролират разделението. Това са свръхразумите на старейшините.
Други части на свръхдушата, са в аватари сред арктурианците, това са въплътените старейшини. Те са с най-тесни и преки връзки със свръхразума. По този начин, имаме група индивиди, която има достъп до цялата натрупана мъдрост на нашите цивилизации. Те помагат на останалите с обширните си знания. При това, нямат властта, да вземат управленски решения в цивилизацията. Но в сложни ситуации, почти винаги, търсят старейшините за съвет, защото спомагат за уравновесени решения.
Останалите части от свръхдушата, с помощта на контролирано разделение, се въплъщават в множество отделни индивиди. Точно в тях е вложена по-голямата част от жизнения ни ресурс. Те имат връзка и със старейшините. Но все пак, се чувстват самостоятелни същности.
Ч.: Защо сте избрали точно тази структура за обществото ви?
А.Г.: Свръхразумът на старейшините събира интересуващия ги опит и информация, чрез своите собствени аватари. Благодарение на въплъщението си, участват непосредствено в живота на цивилизацията. Но не искат, да натрапват на останалите своите виждания – държат се доста обособено. Старейшините смятат, че младежта трябва да си намери свой собствен път. Това е ефективния начин, да се събере уникален опит. Затова са ограничени преднамерено връзките между отделните индивиди и старейшините. По този начин, арктурианците имат широка свобода за действия и всеки изследва свой уникален път.
Въплътените старейшини са свързващото звено между индивидите в цивилизацията и свръхразумите. Фактът, че имат аватари и са достъпни за пряко общуване, опростява взаимодействието и взаимното разбирателство.
Ч.: Как отделният индивид на цивилизацията ви, усеща присъствието на свръхразума в своите полета и съзнание?
А.Г.: Като съпричастност към нещо голямо, като връзка с Единния.
Ч.: С единния Бог?
А.Г.: Единството е сложна концепция. Можеш да го усещаш, когато си в тесни връзки с няколко индивиди. Така се получава единство на малка група. Но може да се усети и като единство с целия свят.
Имаме предвид, че усещаме връзката между себе си и старейшините. Това състояние на общност, наричат при нас Единство.
Ч.: А как обменяте нов опит?
А.Г.: Имаме единна база за знания. Новият интересен опит предаваме в това хранилище. И много други от цивилизацията, могат да се запознаят с тази информация.
Ч.: Могат ли свръхразумите на старейшините, да получават пряко нова информация, чрез преживяванията на отделните индивиди?
А.Г.: Могат. Но често, все пак, долавяме присъствието им. В такива случаи, взаимодействията са повече като диалог. Като сегашния с теб. Не е съвсем обичаен. Но все пак осъзнаваш, че твоя разум беседва с друг разум.
Ч.: Т.е. поради разделението, свръхразумите ви са частично ограничени в достъпа до отделни участници на цивилизацията?
А.Г.: Разумите на отделните участници, засега, не са едно единно цяло. Те са обособени преднамерено. И пред нас няма задача, да станат отново цялостен разум. Но е необходимо, да станат прекрасно синхронизиран колективен разум, състоящ се от множество индивиди. Да постигнат помежду си максимална синергия.
Свръхразумите на старейшините, действително са се ограничили частично, в достъпа си до отделни индивиди. Работата е там, че отработеното взаимодействие на множество уникални разуми, си има свои съществени преимущества, в сравнение с вътрешните процеси на напълно единен разум.
Ч.: В какво са преимуществата?
А.Г.: Това е сложна тема. Ако го кажем съвсем накратко: в по-високата стабилност на колективния разум, в гъвкавостта на връзките между участниците, в по-разнообразния преживяван опит.
Ч.: Вие курирате и други цивилизации?
А.Г.: Арктурианската група се състои от няколко раси. Действителните арктурианци са най-многобройната и влиятелна от тях. Ние ръководим развитието на другите раси от групата. Споделяме мъдростта си. Това са нашите по-малки братя и сестри.
Ч.: Имате ли проблем с недостига на тежки частици?
А.Г.: Тежките частици не са рядкост във Вселената. Може да се добият на много места, в свободен достъп. Нашата раса не използва ничии услуги, ако някой има потребност от тежки частици. Нашите собствени технологии, макар и несъвършени, но решават проблемите с активиране на леки частици.
Ч.: В какво е несъвършенството?
А.Г.: Това е неприятна процедура. Иска ни се да я направим по-комфортна за тези, които прибягват до нея.
Ч.: Съ-Творците казват, че има два варианта за развитие: множество в еднообразие и множество в разнообразие. Кой вариант е при вас?
А.Г.: Нашият път е между тези два варианта. Това е естествено решение, когато расата, с развитие на интелекта си, се стреми към разнообразие. За да може да премине към поредния етап за усложняване на разума, трябва да се натрупа нов опит за анализ. А това се получава най-лесно, когато всеки индивид на цивилизацията е различен.
И все пак, ние избираме умерена уникалност за всеки от нашите другари, понеже, радикалната уникалност е прекалено сложна за обществено управление. Предизвиква дълбоки конфликти, които могат да нямат удовлетворително решение.
Нашата уникалност е в характера, в начина на мислене. При нас е прието, всеки да си има свой собствен вибрационен портрет – разпознаваемо лично съчетание от настроения. Ние умеем, да споделяме тези състояния. Например, на теб ти харесва много, когато един от нас, ти дарява от своя покой. Втори, точно сега, ти дава ясни мисли и проста, чиста реч. Ако си забелязала, това не са твои естествени състояния на съзнанието. Сега си под въздействието на нашата малка група. И твоите текущи усещания и мисли, ти помагат, да съставиш впечатление, какво представляват нашите уникални оттенъци на настроенията.
Ч.: Оценявам! С вас е много спокойно и уютно. А при хората не се получава така. Нашите състояния се променят често и рязко. Можете да постигате своето уникално настроение и да го споделяте по всяко време?
А.Г.: Не съвсем винаги. При всеки има дни, когато се удава по-трудно от други. И ги живеем не идеално, а както се получи. Но при нас е прието, да медитираме ежедневно и да създаваме като навик, определени стабилни състояния на съзнанието. По този начин, благодарение на голямата практика, успяваме да влезем в необходимото настроение, без някакви сложности, през по-голямата част от възрастния ни живот.
Ч.: Имате възрастни и деца?
А.Г.: Имаме. През ранните жизнени етапи, арктурианците имат изблици на най-различни емоции. Затова и учат децата, да са в по-уравновесено състояние на съзнанието. А когато постигат стабилност, може да се захванат с уникалните си оттенъци в настроенията. До определена възраст, децата проявяват своите естествени склонности, своя характер. Тези фактори влияят при избора на състоянията, които ще развива индивида.
Ч.: Т. е. при вас не е прието, днес да сте с едно настроение, а утре – с друго?
А.Г.: При нас има най-различни особи. Но цялостта на характера и стабилността в състоянието на съзнанието, се смята за достойнство и се цени в обществото ни.
Ч.: Така и не можахме да стигнем до ритуалите за единство и самадхи.
А.Г.: Не бързай. Нека беседата се развива по най-естествен начин (усмивка).
Ч.: Добре. Тогава, приключваме беседата. Благодаря!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11376-arkturianskaya-gruppa-ustroystvo-vysokourovnevoy-tsivilizatsii
Арктурианската група: Връзките на единството
Контактьор: architect
Ч.: Благодаря ви, че ми помагате за практиките и медитациите ми! Мога ли да задам въпрос на читател?
Арктурианската група: Радваме се, когато помагаме! Питай.
Ч.: Въпросът на читателя: „Егрегори съществуват само при нас тук? Ако ли не, кой от висшите нива се занимава с обслужването им, например, от седмо и висше?“
А.Г.: Вече знаете, че през егрегорите се подреждат съзнателните ви потоци. Давали са ви аналогия, сравнявайки колективният енергообмен със затворената кръвоносна система. Ще продължим от тези пояснения.
Представете си, че част от кръвоносните съдове са разрушени. И вместо да тече по съдовете, кръвта се лее във всички посоки. Точно така е пострадала цялостта на Бога някога, поради разделението на единната душа на отделни фрагменти. Връзките между душите са частично разрушени. Но Бог е единен организъм, жизненият ресурс тече свободно, където иска. И понеже някои съдове са повредени, на места се получават хаотични изблици. За да не се губи жизнен ресурс, е била разработена технология за изкуствени съдове. Научили се да създават връзки с технически приспособления.
Човечество не е достигнало, все още, до такова ниво на развитие, от което ще може самостоятелно да обслужва енергообмена си. Разбирате, какво представлява, да се спре кръвта и да се зашие раната на физическото тяло. Но засега, нямате понятие за по-фините травми, на ниво връзки в собствената си душа и между душите на обществото ви. Такова чувствително ниво не е постигнато от земляните. Затова се занимават други цивилизации с изграждането и обслужването на връзките ви. А всичко си има цена. Част от вашия жизнен ресурс, отива за заплащане на обслужващите енергообмена ви.
Както знаете, имате жизнен ресурс с високочестотни и нискочестотни потоци. Ако сравним егрегорите с водна система, може да се каже, че горните честоти са чиста изворна вода, а ниските честоти, са отпадъчните води.
Високите цивилизации обслужват сами енергийните си потоци. Виждаме и разбираме добре тези процеси. Арктурианците заделят много време и внимание на връзките си.
Развитите общества следващи конструктивен път, предпочитат по-често да търсят и изучават методите за лечение на душите. Такива същности внимателно лекуват душевни травми с помощта на дълбока психология. Така нашия енергообмен е подреден. Всеки индивид контролира собствените си потоци.
Имате представа за потоците в тялото. Давали са ви ги от източната философска школа. Например, разделът йога за надите, системи от канали, по които циркулира жизнена сила. И макар да знаем земляни, при които тези техники се получават, малцина успяват да контролират енергообмена си, дори частично.
Високите общества, които следват деструктивен път, са най-често хирурзи и имплантолози. Те зашиват, лепят, използват изкуствени аналози във фините тела, изобретяват компенсиращи технически устройства, поставят събиращи жизнения ресурс устройства в мястото на разкъсването и т.н. Това са също работещи технологии. Понякога, дори са по-ефективни от лечителството. Затова, високите цивилизации се стремят, да обменят знания за връзките.
В арктурианската цивилизация има специалисти, които се занимават с изграждане, поддръжка и подхранване на връзките в единството. Това са почетни дейности, за тях са необходими чист разум и самодисциплина. Подобна самодисциплина се наблюдава понякога при тези от вас, които са се посветили на духовна аскеза. Тези участници на обществото работят на смени. През цялата смяна са в непрекъсната медитация и не допускат груби мисли. Такова е служенето им. Благодарение на труда им и на личните усилия, сме прекъснали напълно разпада на връзките в обществото ни. Тези пазители на връзките, наблюдават бдително потоците на осъзнаване между арктурианците. Ако забележат слаби места, насочват към тях лечебни потоци във вид на чист, наситен жизнен ресурс. Казано по-просто: лекуват с любов.
За служенето, пазителите се включват към сложна система за разпределяне на жизнения ресурс. Както и егрегорите ви, това е високотехнологично изобретение. Нали сме раса с напреднали технологии. Може да се каже, че и при нас има аналози на егрегорите. Но е трудно, да бъдат съпоставени с вашите, защото се различават много използваните технологии. Освен това, негативният поток в нашето общество е пределно малък. Т.е. нашия разпределител на връзките е чисто място, а с неговото обслужване се занимават такива, които могат да се нарекат високо духовни личности, жреци на Единото.
Във вашата цивилизация, негативният поток е огромен. Затова и по темата за егрегорите, имате много неприемлива информация. те наистина са неприятно място. И ако на „горните етажи“ служат доброжелателни същности, на „долните“, както се досещате, са доста деструктивни и хищни работници. Но състоянието на разпределителите е само следствие от процесите в цивилизацията ви. И обслужващият персонал зависи изключително от честотите в мислите на цивилизацията. В тях може да се въведе ред, да се прочистят и да се променят служещите. Но големият обем негатив, не позволява на егрегорите да създават единство. Затова, разпределителите ви, не са свещени места, не са храм на душата. Но могат да придобият такива свойства с развитието на цивилизацията ви.
Ч.: Т.е. разпределителят е начин за изграждане на единство между душите в нашата цивилизация?
А.Г.: Вашите разпределители са многофункционални. И понеже при вас е много голямо разделението, задачите на егрегорите ви са много изкривени. По-скоро, служат, да компенсират неприятната ситуация в обществото ви. Чрез тези разпределители е слабо изграждането на единство, а се набляга върху минимизиране на загубите от жизнен ресурс. Основно, се постига с помощта на разни устройства, които събират изхвърляното от хората, при негативни състояния на съзнанието.
Но има и известни успехи в изграждане връзките на единството. Когато много хора изпитват симпатия, положителен интерес към някакви явления, между душите им се получават конструктивни процеси. Нарича се единомислие, общи ценности и т.н. Но понеже всяко явление си има и противници, в тези полезни процеси, също възниква безпорядък на ниво съзнание. При всеки обект на обществен интерес, се налага да се изграждат връзки за нисък енергообмен.
Високочестотната същност владее чувствата си. И това е най-важният фактор, който спомага за постигане на контрол над собствените енергийни потоци. Благодарение на това, може доброволно, да се излъчва любовни импулси в разпределителя на обществото. Такава същност, по собствена воля формира и поддържа разширени връзки с други участници на цивилизацията.
В земните общества, хората не се обучават, да владеят чувствата си. Затова, огромна част от енергообмена е безконтролен. На фино ниво, негативните емоции са изблици на жизнен ресурс през пукнатини на душата. А персоналът, който обслужва егрегорите ви, поставя на места с регулярни изблици устройства, които да събират жизнения ресурс. Разбира се, това е на фино ниво. С обичайните сетива е много слабо възприемането им от хората. Но жизненият ресурс не бива да се пилее безразборно. Макар ситуацията да позволява на някои недобросъвестни обитатели на цивилизацията, да злоупотребяват със служебното си положение. А това се случва доста често при вас. Да се контролират такива явления, е практически невъзможно. Сложно е, да се измери, колко е изплискал човека, а колко са взели над необходимото. Възможно е, да са го провокирали за негативна реакция. Желаещите да пазят ресурса учители, са давали множество полезни съвети. В това число и чрез теб. Няма да повтаряме.
Доминиращата роля на разпределителите ви сега, е да събират това, което се пилее безконтролно. Там, където трябва да са храмове служещи на единството, при вас са разположени устройства подобни на вашите тоалетни. Макар и във високите честоти, през тях да минават потоци с достатъчно чист жизнен ресурс.
Ч.: А как вие работите с вашите разпределители?
А.Г.: При нас има доста сложно учение за изграждане на единство чрез ритуали. Но в основата на тези тайнства, са дълбоки познания за енергийните процеси. Нашите ритуали не са ограничени с празни жестове и външна естетика. На първо място, те са ефективни.
Нашите методи за ежедневна работа с връзките, са прости и разбираеми. Ако се е натрупал негатив в някого от обществото, го отнася на специално място за утилизация. Това е базов очистващ ритуал. Също както вие се грижите за хигиената на физическото си тяло, ние се избавяме от неприятните си мисли там, където не вредят на никого. Т.е. занимаваме се и с хигиена на духа.
Ако е невъзможно самостоятелното справяне с психологически травми на някой от обществото, се обръща към нашите мъдри старейшини. Те помагат да излекува душата си, да се справи със съмненията, да развее мрачни мисли. Така всеки, който не може да се справи сам, се обръща към другите за помощ. Наши приятели се заемат веднага с лекуване на душата. Не чакат, да стане още по-лошо. По този начин, са изключително редки спонтанни, безпорядъчни изблици. Защото всеки поддържа душевна чистота и порядък в мислите. Такива са простите правила за поведение при всяко арктурианско обединение. Всеки се грижи за себе си и така помага за здравото общество на обкръжаващите. Така реализираме известният ви принцип: ако искаш да промениш света, започни със себе си.
Връзката с разпределителя, всеки от нас осъществява и поддържа, доброволно и осъзнато. И в тези връзки се влага най-чистото и най-доброто. Това, което трябва да се дава за единството, е най-висшата любов.
Ч.: Създавате ли Твореца на цивилизацията си? Иска ми се да разбера повече по този въпрос.
А.Г.: Да. Но нашият Творец е все още бебе. Това е огромна свръх душа, състояща се от всички нас. Строителството на развити връзки помежду ни, като части на единно цяло, не е завършено.
Но нашият Творец се чувства вече единно същество. Вече има достатъчно връзки за това, но са по-малко, отколкото ни се иска. Представете си, че човешкото тяло след травма, не е много послушно. Липсва му лекота и гъвкавост, за да има активен живот. Но все пак, човека усеща цялото си тяло и го управлява. Подобна е ситуацията и с нашия Творец. Имаме достатъчно връзки за усещането като единно цяло. Но недостатъчно за леко, радостно и свободно състояние. Създаването на Твореца ни продължава.
Ч.: В това състояние на единство сте само понякога или сте постоянно?
А.Г.: Не, това е особено тайнство. Постоянно не ни се получава. Имаме специално време, когато всички заедно се свързваме с нашия Творец и работим над синхронизацията и гъвкавостта на този процес.
Разбираме, че за земният човек е трудно да си го представи. Това е като отборна игра, но взаимодействията са много тесни, на ниво мисли и чувства. Между участниците нараства синергията.
При вас има най-различни дейности, изискващи синхронни действия на много участници. Например, колективен танц на ансамбъл. Или фигури от хора, които отвисоко изглеждат като изображения на зверове или други форми (От автора: вж. Daniel Dancer Art for the Sky). Нашите взаимодействия за укрепване на единството, са много по-дълбоки и важни по съдържание, в сравнение дейностите на вашия свят, които посочихме. Но дават обща представа.
Ч.: Благодаря за отговорите! Бих искала, да разбера по-подробно, как взаимодействат отделните разуми с Твореца, създавайки единството. Но нямам усещането, че ще успея, да разгърна тази информация.
А.Г.: Нека да продължим съвместната ни работа в медитациите. Готови сме, да ти предоставим по-голямо разбиране за нашите ритуали. Да видим, какво ще успееш да усвоиш.
Ч.: Благодаря!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11260-arkturianskaya-gruppa-svyazi-edinstva
Мамон: внушени мисли и водене
Контактьор: architect
Каин: Здравей, скъпа. Виждам при хората устойчив интерес за честна, дори да е неприятна информация. Щом съм обещал, изпълнявам. Приеми, моля, Мамона. Аз ще следя, да е безопасен за теб.
На нежните и чувствителните предлагам, да не четат. Обсъжданото може да не се отнася до вас. А беседата няма да подобри настроението ви.
Ч.: Здравей, Каин. Добре, нека идва.
Мамон: И отново, здравейте (Усмивка).
Ч.: Знаеш ли, някои читатели те искаха на на бис.
М.: О! Бъдете по-предпазливи, деца, с предпочитанията си (зъби се).
Ч.: Искаш да отговориш на този въпрос, нали?
Въпрос на читател: „Какъв процент мисли в спящия човек, не са негови собствени? Доколко е външно управляван?“
М.: Насрещен въпрос към читателя: какво трябва да се прави, когато собствените мисли са малко, а трябва за нещо да се мисли?
Хората са в голямо неведение за своя образователен процес. И засега не могат да оценят обема информация, който им е нужен, за да сте възрастен дееспособен човек. При всеки от вас има определени предпоставки за усвояване на информация. И сред хората вундеркинди, има хронични двойкаджии. В какво се състои разликата между тях? Разпервате ръце: предпоставки, наследственост, божи дар. Вашата способност за обучение зависи от загадъчния фактор Х.
Самото обучение на човека, е по-разбираем за вас процес, контролирате го. Учите в детски градини, в училища, във ВУЗ, на курсове и т.н. Но, доколко е голям приноса на традиционното образование за интелектуалното развитие на човека? И какво е значението на този загадъчен фактора Х? В действителност, съвкупните ви мисловни способност са само 5% от усилията ви, вложени в образованието. Останалите 95% е влиянието на фактора Х.
Ч.: Почакай, ако не ме обучаваха от ранно детство, до като стана възрастна, не бих разбирала нищо. Как може образованието да ми е повлияло само 5%?
М.: Говоря за способност за обучение. Четеш сложна информация и виждаш в нея милион дълбоки връзки. А друг чете същото и казва: „някакви глупости, нищо не разбрах“. В какво е разликата между вас? Това е сложна тема. Бъди готова, да не вникнеш веднага в нея. Ще го наречем „първо запознанство“.
Програмата за обучение на душата, за да се формира в нея сложен разум, е огромна. Не може да бъде усвоена за едно въплъщение. Ако се премахне фактора Х, човечество изобщо няма да може да ползва всички тези сложни знания, с които оперира интелектуалния ви елит. Дори маймуните могат да разберат много, защото използват естествената си способност за обучение. Да не говорим за умен, образован човек. Но вие не разбирате, откъде се появяват тези естествени способности, умението на разума, да анализира и разбира сложни неща. Това не е случайност, не е природен дар. И дори добрите гени са често безсилни. А работата е там, че способностите на разума ви, са резултат от натрупване на душевен опит чрез множество въплъщения.
Образователната програма за душите представлява огромна база данни. И в нея, както се досещате, влизат не само предмети, които изучавате в училище и във ВУЗ-а. Къде по-важни са взаимоотношенията между душите. Представете си, че пред вас е обширна карта на знанията, с огромно количество раздели. Във всеки раздел е записана обучаваща информация. Когато е изучен един раздел, в душата остава линк към този фрагмент от знания. Забележете, не самите знания, а линк. Защо точно линк?
Ч.: Заема малко място?
М.: Умница. Дори душата да е масивна, е невъзможно да побере цялата информация. Има маса души, маса информация, която се побира в този обем, за да няма претоварване със знания. Затова е невъзможно, една душа да опознае всичко. Да се опознае всичко, може само в единство, обединявайки душите и опита им. Затова е невъзможно да си бог, отделно от другите. Осен да си малко богче (усмивка). За да си бог, трябва да обединиш възможности и опит.
Как ползвате линковете от изучените уроци?
Ч.: Интуицията подсказва. Вземаме уравновесени решения, дори ситуацията да изглежда нова.
М.: Да. Помислил малко и свършил. И по някакви неясни причини, се получава добре. А това не е задължително, нали разбираш? Други хора грешат десетки пъти, докато не се разочароват. Но нито едно мъдро решение няма да успеят да вземат. Получава се живот или не се получава, разбираш ли живота или не го разбираш – това е факторът Х. Ако този показател е нисък, човекът избира на слуки, няма на какво да разчита. Ако показателят е висок, човекът се справя по-добре, много често преуспява, изживява въплъщението с голяма полза.
А как постъпва разум, ако не намери линк? Как реагира компютърна програма, когато има задача, но няма необходимата информация?
Ч.: Дава грешка. И най-вероятно, забива, докато програмиста не въведе необходимите данни.
М.: А какво се случва с човек, забил в собствената си безпомощност? Кой ще повярва на такава игра, ако се случва такова?
Ч.: Подсказват му, как да постъпи, да?
М.: Бинго!
Ч.: Значи, ако душата има солиден опит, внушените мисли са по-малко. А ако е в ранни етапи от обучението, внушенията са много?
М.: Внушенията са много винаги. Защо?
Ч.: Обучението не престава никога?
М.: Да. Щом си в този свят, не може да стоиш без работа. Изучил си едно, получи следващото. Програмата за обучение е огромна. Значи, винаги може да се получи свежа порция опит. Но не всички знания е удобно, да се изучават на Земята. Затова, тези, които са усвоили достатъчно и скучаят, отиват на нови нива – преминават на следващото ниво за опознаване на света.
Ч.: Нека да направим равносметка. Факторът Х е нашата способност за обучение. Зависи от количеството линкове-връзки към вече преминатите опити. Колкото повече такива връзки има разума, толкова по-сложни данни можем да анализираме и усвояваме.
М.: Да. А процентът на внушените мисли е различен, но не е малък. И колкото е по-активно обучението на човека, колкото е по-голяма динамиката на развиващите ситуации, толкова са повече внушенията. Нали новият опит е затова, душата да трупа мъдрост, която, все още, няма. Това е като при вашите училища и институти – в човека се натрупват много нови знания. Четете книги или слушате обяснения. А обучението на душата е по-сложен процес. Когато човек няма свои мисли, го учат да избира от определен диапазон с решения.
Да допуснем, човек се учи на самодостатъчност. Засега, душата му няма професия. Склонността ѝ не е проявена. Човекът си задава въпроси: „Какъв искам да бъда?“ и „Как да обезпечавам материалните си потребности?“ Избира от много различни варианти: да печели честно, да живее за чужда сметка, да стане крадец, грабител и т.н. Понеже душата няма опит, на човека предлагат варианти от честни до най-ниски и подли. Всичко това му се върти в главата като идеи. И на човека му се струва, че това са си негови собствени размишления.
Ч.: Засега даваш много неутрална информация. Не това питам.
М.: А ти си задай въпроса. Задай си честно неприятния въпрос, който не ти дава покой.
Ч.: Понякога забелязвам, че хората са водени, че съзнанието им е помътнено. В такива състояния, реакции им са неадекватни. Хората залитат и не могат да се спрат. Това собствено ли е или внушено?
М.: А това е вече разговор за възрастни. За нежните деца, може да е неприятен.
Добре, да започнем с най-главното. Свободата на избор за душата, съблюдавали се винаги?
Ч.: Навярно, да. Но не е ясно, защо избира душата такова? Как подобен опит може изобщо да се избира?
М.: Свободният избор се съблюдава. Това е основата на света. И да се наруши този принцип е трудно, дори при голямо желание.
Обяснявали са ви, че всички души са различни. Значи, всяка следва свой път за натрупване на опит. Може за теб, нечий избор да изглежда безумен. Но за други души е предпочитан и разбираем.
Имате си понятие „лоша компания“. Намерил си човека приятели наркомани или в улична банда влязъл, или в криминална групировка. Може да кажеш, че може да има непреодолими обстоятелства, че живота го е принудил. И това, отчасти, е истина – има такива ситуации, когато дузина възможни пътища са все с лош край. И само един е варианта, който извежда от тъмнината. Но напразно смяташ, че човека не вижда това единствено правилно решение. Или че никой не му помага, да излезе от сложната ситуация с удовлетворителен резултат. Но знаеш ли, какво движи реално човека? Интереса му. А върху този истински интерес, е толкова много натрупаното, че всеки ще се обърка. Родителски наставления, обществени предписания и табута, мнения на близките, собствените представи, какво представлява, и към какво се стреми.
Но не можеш да излъжеш автоматичната система за оценка. Всичко се измерва. Помниш ли приказката ви за царския син Иван на кръстопътя? Така и душата вижда карта с варианти и решава. А сега си представи, че човекът избира с ума така, да е красиво и да не е срамно. А на картата с вариантите са съвсем други възможности. Но той не е в състояние, да си го признае. Истината е скрита там, където той се страхува, да надникне. А системата за оценка на изборите работи безстрастно. Какъвто път предизвиква най-голям чувствен отклик, натам и тръгва царския син. И не е факт, че ще мине по чиста пътека, направо към мечтата си. Често пътят го отвежда в тъмен гъсталак, и в блато. И ще трябва, да се промъква в сумрак или до коляно в кал.
Човекът често не решава сам. По-точно, не с тази парадна част на ума, която смята за своята личност. Интересът рядко е на повърхността. Скрит е дълбоко и до него не е лесно да се стигне. Защо? Защото в главата е бардак. Трябва всички тези натрупвания да се прегледат, някои да се изхвърлят, някои да се подредят по полиците. Може и да изскочи истинския интерес. А знаеш ли, защо може да е скрит още? Защото може човека, да се срамува от него. И да си го признае не може! Нали „аз не съм такъв. Всичко ми е чинно и достойно. Не мога да имам такива стремежи“. Човекът се страхува много, да не се окаже не като другите, да загуби самоуважение. Затова прехвърля всичко на външните обстоятелства. Такива хора смятат, че живота ги принуждава, да са такива, каквито са. И как се нарича при вас? „Дявол ме подведе“. „Нещо ми стана“. „Не съм на себе си“. „Живота заставя“. „С мен всичко е наред. Светът е несъвършен“. Някои успяват да се извъртят много ловко, да избягат от отговорност.
Но какво дава този срам, криещ истината за себе си? Кой решава, какво е достойно, а какво – фу? И каква е реалната полза за човека от парадните му дрехи, под които тихо се струпва всякакъв срам?
Знаеш ли, по какво се различават вредните души по Земята, от служителите на тъмните светове? По осъзнатостта. Ако запиташ тези от нас, които са в тъмните светове, има ли такива, които не се познават и разбират – всички разбират всичко! Затова и сме тук. Защото не се съмняваме в избора си. Честността ни сами със себе си е много висока. И в това отношение тъмния, макар и да седи ограничен, е по-развит и осъзнат, от вашите най-достойни свободни хора. И това могат да ти го потвърдят тези, на които вярваш повече от на мен.
А по Земята бродят в безкрайни илюзии тези, които не разбират истинския си интерес. Тези, които търсят себе си и се съмняват. Мнозина се занимават със самозалъгване. Смятат, че са доволни от живота, ако получат някакви блага и възможности. Но се заблуждават! Илюзиите ги примамват, а под тях е празно. Но щом постигнат илюзорното, им става ясно, че щастието го няма. И с какво се занимава човека докато е преследвал празната си мечта? Страдал е от неудовлетвореност? И какво, нима не може да си подреди мислите, да промени подхода си към живота, за да не си терзае душата? На системата за развитие ѝ остава, само да направи извода, че на душата ѝ харесва, да бъде неудовлетворена. Това е неудобна истина, но много хора пилеят живота си, за да са постоянно неудовлетворени.
А е интересно, да се наблюдава, когато човекът се страхува, дори да пипне тази илюзорна мечта. В дълбините на душата си знае, че ще се разочарова. Затова пък, може да пострада драматично от неосъществените си желания и да се оплаква на всички, че живота си отива напразно. А към какво се стреми душата, се изплъзва. Но душата, в действителност, не се стреми много към тази мечта. Фактически, нейните емоции, са къде по-богати и наситени, именно благодарение липсата на постижения. И точно тези хитри игри сами със себе си, са развлечението за повечето хора. Блуждаене, съмнения, терзания, бягство от неприятната истина и т.н. От живот в живот.
Има такива, които се смятат за най-достойни хора. Но никой, освен самите тях, не го забелязва. Хората смятат, че се знаят много добре, макар да си правят изводите, само по парадните дрехи. Но те не се познават! Всичко, което хората мислят за себе си и живота си, е безкраен лабиринт от отражения, където душата броди в търсене на себе си. А кой е поръчителя на всичко това? Самата душа. Причината, по която продължава да гради лабиринта от отражения е, че душата няма истински интерес към нищо. Тя е в състояние на неудовлетвореност. Това чувство доминира и предизвиква всички останали потенциали. Знаеш, как металическите стружки се привличат към магнита? Същото наблюдават учителите при мнозина. Всички интереси са слаби, а основната част от ресурсите, се пилее за неудовлетвореност. Недостъпните мечти са само удобно оправдание. Хората просто са си набелязали лъжливи цели, за да има, към какво да се стремят. Но ако се откажат от илюзорната мечта, това няма да им даде удовлетворение. А истинската задача на душата е, да намери основния си интерес, крачейки по пътя към измислените си цели.
Но с истинския интерес, ситуацията може да е сложна. Кой ще си признае, че обича да прави скандали и да развала живота на другите, защото истинският му интерес е садизма? В такива случаи, човек си измисля сериозни оправдания. Например: „Реагирам адекватно на несъвършен свят“. „Просто се изказвам свободно и честно“.
Кой си признава, че е голям ценител на драмата и душевните безпокойства? Човекът може да възприема всичко много сериозно. Да се опива от неудачите си, да разказва за сложната си и несправедлива съдба. И докато се оплаква, в душата му нещо оживява. Целите му са далечни и недостижими. А си ги избира такива преднамерено. В процеса на вечното преследване на мечтата си, прекарва живота си в жалби. Човекът не си признава, че в душевната мъка намира смисъл, а далечната мечта е необходима, за да може да генерира такива чувства.
Или популярната при хората игра: „Аз съм цар, а всички наоколо са слугите ми“. Такъв човек изисква много от другите. В това число и обременителни услуги, за които благодари с нежелание. За недостатъчно усърдие, изсипва върху хората своя царски гняв. И разбира се, хората започват да го избягват. След което, царят заявява, че всички са егоисти, щом не искат да удовлетворяват царските му потребности. По този начин, човекът е нещастен, недоволен, но винаги смята за това виновни другите.
Такива деструктивни игри, хората имат доста много. В действителност, всеки си има място, където е спотаено нещо гадно, но прикрито за самоуспокоение с друго, по-прилично.
Това, което наричаш мътно съзнание и въздействие на тъмни учители, в действителност, е следствие от проявление на истинския интерес на душата. Гледаш парадните дрехи на хората и вярваш, че не са „такива“, че са виновни подлите тъмни. А и самите хора вярват, че „не са такива“. Но душата избира лоша компания и охотно реагира на деструктивните ни импулси. Интересно ѝ е с нас. Дори да е неопитна душа и да са ѝ предложили разни варианти за поведение, тя доброволно се вкопчва в негативния.
Някои са напълно удовлетворени от енергообмена с тъмни учители. Разбира се, може и да не го осъзнават. Пред нас стои задача – да намерим интереса на душата и да го направим осъзнат. Периодически натискаме на слабите места, където се съмнява. Това и наричаш помътнение и водене. Да, има известен елемент на подстрекателство. Реакцията на човека от въздействието ни се усилва. Но така е устроен процесът, познание на себе си. Където има съмнения, няма разбиране за истинския интерес на душата. Това не позволява на човека, да напредва в развитието си. Броди в своя лабиринт на отраженията в кръг. Затова и въздействат учителите. Усилват реакциите в местата, където има съмнения. Ако въздействат светли учители, човекът прави спонтанно добри дела. Ако са тъмни – често се получават случаи „превъртял“, „отнесен“ и „сам не знае, какво му става“. Но на нас ни е необходима, просто еднозначна позиция на човека. Честност със самия себе си. Когато душата се разбира добре и следва осъзнато потребностите си, уважението към нея нараства много пъти. А на Земята преобладават душите, които не са наясно, какво точно искат. А докато не знаят, им предлагат всевъзможни неща: отначало по-меко, после натиск, накрая екстрим. Ако човека е под „натиск“ или „екстрим“, значи е прекалено вял интересът към мекия вариант и го товарят. В действителност, е добре, ако намери нещо интересно. Защото, ако не се вкопчи в нещо, душата започва да се разпада.
А сега ще разкажа за истинските ни клиенти. Тези, които са преминали през кокетството си, през свое „срамно“ и честно са си признали, че тъмните им наклонности им харесват. И тази честност се възнаграждава. Може да се излезе от лабиринта на илюзиите, защото са изчезнали съмненията – душата е наясно вече с интересите си. И контролът на собствения живот нараства рязко. Такива постъпват да служат в тъмната йерархия. Осъзнатите. И тази честна оголена порочност, е доста впечатляващо явление. Където няма съмнения, силата се заостря като острие и става истински съкрушителна.
Главното за човека сега е, да престане да си играе сам със себе си на криеница. Какъвто и избор да направи, е необходима увереност. Мисли, думи и действия трябва да съвпадат. Точете избора си всеки ден като острие. Всички, които не са наясно, отиват в новия тримерен цикъл, за да продължат, да се чудят. Но тези, които преминават да служат на други нива, не могат вече да оправдават недостойните си проявления, че дявола ги е подвел. Всичко правите сами, за всичко сте си виновни сами. Трябва да поемете пълна отговорност за живота си.
Ч.: Но нали волята ви е по-силна от човешката. Значи, можете да потискате човека и да ги вършите чрез него. Искаш да кажеш, че това е невъзможно?
М.: Беседата е честна. И отговорът е честен – такова се случва и често. Но защо се допуска? Защото в душите е слаб интереса към всичко. Светлите учители вече опитваха да вдъхнат положителни наклонности в човека и се провалиха. След тях опитваме ние. Отново – без да бързаме. Далеко не всички хора се примиряват с неприкрита твърдост. За някого е достатъчно да открие в себе си талант за сатира или критикарство. На други им харесва само лека ирония. Трети се задоволяват с унижението на подчинените и т.н.
Но развращаваме душите без да бързаме. Човекът винаги има възможност, да се откаже. Отначало докосваме леко, даваме импулс и отпускаме. А може изведнъж да се почувства неприятно от поведението си? Да се разкае и да се заеме, най-накрая, с нещо по-добро? Но какво да правиш, когато на човека му харесва? Нали ви казаха, какъв е приоритета? Приоритетът е ориентиран към живота. Т.е. ако един единствен реален метод съхрани живота на душата – дори да я направи порочна, това се допуска. Интересите на душите също еволюират. Днес са опорочили душата, затова пък е оцеляла. В нея се е задействал инстинкта за самосъхранение. Това също е някакъв резултат. Ще поври в този опит известно време. А може и да ѝ омръзне. И тогава душата започва, да се чисти и повишава вибрации. Такива са доста – потопили са ги дълбоко, а те изплували. А когато са ги топили, са били слаби и водени. А когато са започнали да се издигат, вече имат жизненост и сила. Такава, че тези, които не са затъвали дълбоко, дори не могат да си я представят.
Но в това също не бива да се заблуждавате. В дълбокото е опасно. Може и да не се върнете. Да станете храна за някого. Но такова може да се случи, когато не са останали други варианти. Това се нарича деградация в интересите на душата. Отначало ѝ предлагат най-безопасните интереси, после, постепенно нараства твърдостта. Краен вариант са тъмните светове. И ако душата е слязла при нас, е само защото, не е успяла, да се стабилизира в по-чистите светове. Т.е. или загива или оцелява. И тук трябва да се отбележи милосърдието на тези, които търпеливо водят душата през целия този опит. Преди душата да слезе до дъното, в нея влагат колосални усилия. Както при вас казват – проявяват ангелско търпение.
Ч.: И все пак, искам да разбера по-добре темата за воденето. И как се съгласува със свободния избор на душата?
М.: Универсалната задача на развитието ви е, да откриете истинския интерес на душата. Но ако човек, при едно и също предизвикателство, да причинява на някого вреда, го прави отново и отново, се натрапва извода, че това му харесва. А ако е толкова податлив, той може да е много полезен за тъмните учители. Човека може да го използват за общо благо. Макар, фактически, да вреди. Можем да вършим с неговите ръце някоя мръсна, но необходима работа. Ако поиска, да се изскубне от нас и е уверен в решението си – ще се изскубне. Светлата йерархия вижда искрените и конструктивни стремежи и защитава такива души. Има добре организирани механизми, за включване на светли учители към разкаяли се души.
Съществуват вселенски закони, които ограничават свободата по определен начин. Говорили са ти за тях:
1) Свобода от насилие,
2) Свободно слово,
3) Свободно използване на насилие.
Може да се каже, че това са три различни правила за поведение. Всяко обхваща свой диапазон от съзнателните честоти. В светлите светове, действа закона за свобода от насилие. В средините – действа закон, който позволява уязвяването на другите с груба реч. В тъмните светове действа принципа „силният е винаги прав“.
Намиращите се сега в средния свят ,хора, се стремят към разни неща. Някои ги привлича, да преминат в чистите светове. Т.е. избира правилата „Свобода от насилие“. Други, напротив, пропадат и започват да се стремят към пълна свобода, да причиняват вреда. Вибрационното ниво на хората се следи автоматично. И на определен етап от пропадането по честоти, човека без да забележи, преминава под въздействието на най-жестоките правила в тъмните светове – „силният е винаги прав“. Сам избира поведението си, начина си на живот. Човекът продължава да живее на Земята, ходи сред другите хора. Но с него започват да се случват неприятни събития. Променя се обкръжението и учителите.
При вас също има разни закони? За нарушението на едни – глоба. За нарушението на други – принудителна работа. За нарушение на трети – затвор или лудница.
Втвърдяват се методите прилагани към душата с намаляването на честотите ѝ. И невъзможното преди, в някакъв момент, става възможно. Стигнахме до същността, откъде произлиза мътното съзнание и воденето. Отговорът е: „Вече може“. Душата не се е задържала в по-щадящия диапазон от закони и е пропаднала по-дълбоко.
Ч.: И правата ѝ вече не защитава никой?
М.: Помниш ли за деградацията в интересите на душата? В честотите на съзнанието при тъмните, също има скала. Отначало прилагат най-леките въздействия в горният диапазон на тъмните честоти. И внимателно наблюдават, няма ли това въздействие, да е достатъчно. Т.е. винаги се съблюдава принципа за минимална достатъчност. Това е и защитата на душевните интереси в случаите, когато действа законът за силата. Тъмният архангел спира прекалено усърдните. За него е водещ приоритета, да запази живота на душите под неговата юрисдикция. Но ако душата е преминала напълно в тъмната сфера, никой не ѝ бърши носа повече.
Ч.: Рафаил каза, че сега не е времето на светлата йерархия. Как се отнасяте към приемането на послания от тях?
М.: Виждаш ли, тези, които са под сериозно наше влияние, може и да четат, но слабо усвояват. При това, има хора, които не можем да пипаме сериозно. Само леки докосвания. Нали трябва да работим качествено. Да проверим всички. Но ако при всичките ни старания, човека не се поддава, какво можем да направим (усмивка). И какво могат, да правят такива хора сега, когато мрачните вихри не ги засягат? За тях пеят птички и шумолят летни треви.
Ценя добрата дума. Ти нали също я цениш? И даваш на хората това, което смяташ за ценно. Защо да имаме към теб претенции? Продължавай да пишеш. Няма, за какво да се заяждаме.
И щом стана на въпрос, ще внеса малко пояснение. Така да се каже, против собствените ни интереси. Светлата йерархия дори да се е отдръпнала, ни следи внимателно, да не би да сгафим. Те са наблюдателите, следящи за интересите на душите. Виждам, има такива, които не се отнасят към светлите учители с необходимото уважение. Това е напразно. Те не се обиждат и не отмъщават. Не им е в породата. А да се отдръпнат още повече, могат. Щом човекът ги отблъсква сам, значи предпочита други учители. И тогава, не бива да се чудите, защо светлината помръква, а чудовищата стават все по-тлъсти. Изборът на душата е свят. А ние, не оставаме без работа.
Ч.: Няколко думи за епилог?
М.: От човека сега се изисква твърдо определяне на предпочитанията. Някой смята, че го мъчат тук. Но не отчита, че застава учителите си, да се мъчат с него. Те влагат в него усилия, за да стане осъзнат и да намери истинския интерес на душата си. А той прави едно, говори друго, мисли трето. И целият му живот е безпорядъчни мятания, по лабиринта на отраженията.
Всички, при които се определят лесно доминиращите интереси, са излезли от временното пространство. Всеки е поел своята посока. Остават само тези, които не са се определили, в достатъчна степен, с истинските си интереси. Т.е. в някои подробности има неясноти, самозалъгване, съмнения или непостоянна позиция. Сега се отработват тези места. Наблюдавайте жизнените си обстоятелства. Всичко е на повърхността. Всички действия сега са насочени, душите да проявят достатъчно определени интереси, които системата да оцени като доминиращи. В зависимост от тези интереси на душата, е насочвана към един или друг свят, в който, да се реализира максимално.
Ч.: Навярно, стига, засега?
М.: Може и така да е. Но, за всеки случай, не се прощавам, казвам само „довиждане“ (усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11274-mammona-privnesennye-mysli-i-vedomost
Ки-он – Нова божествена симфония. Беседа 2. 1.03.2021.
Контактьор: architect
Ченълер: Кажи, струва ли си да публикувам беседите ни?
Ки-он: Аз говоря с теб. Как да постъпиш с беседата, си способна да решиш сама.
Ч.: Все пак, ми се иска да получа разрешение. Нали виждаш и разбираш повече от мен.
К.: Да, но също не съм наясно с всичко. Това, засега, не е по силите на никого. Всеки действа от своето ограничено разбиране, на каквото и ниво да се намира.
Ч.: Михаил казва, че, засега, е рано да се дават такива сериозни беседи на хората.
К.: И ти ще се съгласиш с желание. Някой по-голям и мъдър ти предлага готово решение. Поел е отговорност за предложението си. Но това не е твое решение. Но за теб е по-лесно. Нямаш излишна отговорност. И все пак, Михаил е повлиял меко с волята си.
Ч.: Нима не трябва да слушаме учителите си?
К.: Повечето дори не ги чуват. И това не е случайно решение. Трябва да свикнете на самостоятелност. Да намерите свой път. И едва тогава, да получите възможност за общуване. На равно.
Ч.: Не изглежда, да сме успели да проявим самостоятелност, от най-добър вид. Навярно, затова и ни предлагат мъдростта си учителите?
К.: Да проявите самостоятелност, не ви се получава изобщо. Хората следват алчни вождове, които също са водени.
Ч.: От кого?
К.: От тъмната йерархия. От деструктивните цивилизации. От собствените слабости.
Ч.: Достатъчно балансирани ли са условията за развитие на нашата цивилизация, за да преминем успешно нивото? На какво се дължат провалите? Прекалено сме безотговорни? Или са ни натискали прекалено?
К.: Няма никакви провали. Засега, резултатът е междинен. Не всеки проблем може да се реши, щраквайки с пръсти. Достигнахте до новия цикъл, по-подготвени и опитни, отколкото в предишния.
Но въпросът ти за баланса е правилен. Преди да бъде активиран напълно новият тримерен цикъл, ще трябва да се внесат съществени корекции в цивилизацията. Тогава ще може, да се получат по-оптимистични резултати. Но не е никак лесно, да се съберат достатъчно количество свежи идеи, предложени с познаване на нещата.
Да се върнем на въпроса за послушанието. Светлата йерархия се стреми към единство. Решенията взема старшият. Останалите са склонни, да се съгласяват от любов и уважение към ръководството. Плюсовете на този подход са в концентриране на единството в единна воля. И това е сериозна сила, инструмент за влияние с тежест. Минусите са, че при такова единство, няма навик, да търсят самостоятелни решения. Традиционно им ги спускат отгоре.
Какво може да се направи, ако спусканите отгоре решения, не са достатъчно ефективни? Както вече казах, никой не разбира всичко. На този етап, идва естествената мисъл, че е необходимо известно разделение, за да могат участниците да са по-самостоятелни и уникални. В този случай, ще имат свое различно мнение за ситуацията.
Но какво означава, да станат самостоятелни и уникални? Какви точно свойства трябва да се придадат на частите от единството? И в каква комбинация? Освен това, е необходимо фино балансиране на притеглянето и отблъскването между индивидите. Ако не са достатъчно самостоятелни и уникални, те няма да търсят нови решения. Ще предпочитат, да са като другите. А ако такива качества са в повече, съществува риска, че няма да искат да си сътрудничат.
Т.е. целта е била, да се създадат мислещи по различни начини, но стремящи се към обединение и работа в полза на обществото. Как мислиш, много лесна ли е такава задача? Нали това е непрекъснато балансиране между две сили, които дърпат индивида в разни посоки. Затова и пътят на равновесието, не може да е лесен. А съблюдаването на баланса, изисква постоянни и сериозни усилия. Необходима е продължителна практика. Необходима е мъдра душа. А мъдростта е натрупване от много цикли.
Ч.: Имаш предвид, че всичко следва своя план? Засега, натрупваме мъдрост?
К.: Да. И се учите на истинска самостоятелност. Нали всички произлизате от единството. Следователно, ви е присъщо, в една или друга степен, да очаквате мъдри решения от по-висшите. Но на Вселената са необходими нови идеи. Затова е и вашето развитие.
Ч.: Многократно са ни казвали, че човечеството е в началото на развитието си. Не разбирам. Всички вселенски разуми не успяват да решат съществуващите проблеми и са дошли при бебетата за мъдрост?
К.: В бебетата няма мъдрост. Трябва първо да се измине дългият път на израстването. Никой не очаква откровения от вас на сегашния етап. В бъдеще, ще трябва да формираме единство на седмо ниво, обединявайки мощности, креатив, уникалност. Тогава е възможно, да се намери решение.
В случай, че не успеете, да решите актуалните задачи, ще станете творци на нови уникални светове. Ще отгледате още едно поколение същности. Те също ще израстват и ще се обединят в мрежи. Възможно е, потомците ви да намерят решенията, които не сме намерили ние с вас.
Ч.: Предлагаш, да не се ориентираме по съветите на по-възрастните? Всеки да търси свой път?
К.: Трябва да разбирате, че самостоятелността е стратегическа цел на земната цивилизация. От нея трябва да произлязат нова група лидери, достигнали мъдрост и самостоятелност. Но тези лидери е невъзможно да са 100% от обитателите. Такава задача не е поставяна. Ако всеки е лидер, е невъзможно обединение.
Всички, които са тук за развитие, се учат самостоятелно, да генерират и предлагат идеи. Да развиват критическо мислене. Да се избавят от необходимостта, някой да им казва, какво да правят. Особено, ако този водещ е недостоен.
Тези, които не усещат в себе си твърд стремеж към лидерство, да натрупват качества, необходими за плодотворно сътрудничество в отбор с разни способности.
Лидерите усвояват допълнително умение, да вземат самостоятелни решения. Учат се да са отговорни за групата, за която отговарят.
Приемането на собствени решения, е повишаване на отговорността. Когато се подчиняваш на по-висшия, отговорността е по-малка. Когато ръководиш, отговаряш за ефективността на цялата команда.
Отговорът на въпроса: „трябва ли да се слушат старшите“, всеки търси сам. В този случай, е важно осъзнаването, имаш ли достатъчно сили и мъдрост, за да опиташ самостоятелни решения. Ако, все още, не стоиш твърдо на крака, с послушание може да избегнеш много неприятности. Учителите помагат с готова мъдрост, превъзхождаща твоята. Прилагайки я, ще преминеш пътя си в облекчен вариант. Но този път е вече частично известен. Уникалността му е по-малка.
Ако си готова да приемаш самостоятелни решения, знай, такъв път не може да е лесен. Но смелите, готови да поемат отговорност, си имат ценност. На тях се възлагат големи надежди. Дори такива хора, да не са източник на новаторски решения за развитието на Вселената, те могат да имат сериозен принос в развитието на цивилизацията.
Ч.: Струва ми се, че предложението, да не се слушат старшите, най-лесно ще се съгласят тези, за които е вредно.
К.: Правилно ти се струва. Такъв тип поведение се харесва на хора с прекалена гордост. А значи, са водени от тъмни учители. И продължават, да се носят по собствените си илюзии.
Един и същ тип поведение, през разните етапи в развитието на душата, може да е към развитие, но също и капан на егото.
Въпросът е, какво мотивира човека? Гордият иска да изтъкне сила и уникалност.
Знаеш, някои успяват да намерят собствено превъзходство, поради смирение пред Бог. Да се възхищават на собствената си чистота и святост, наричайки обкръжаващите „недостойни“. Наистина е безкрайна изобретателността на човешкото его. Велика е любовта му, да се скита в тъмното.
За всеки е полезно, да търси в себе си признаци на гордост. Да не си казва „аз не съм такъв“. Вашият свят е уязвим за гордостта, както и за останалите пороци. Изучавайки ги, хората разширяват разбирането си. И търсят сили в себе си да се справят с подобни съблазни. Някои не са постигнали необходимите резултати в тази задача.
Да откриете в себе си капаните на егото, които пречат на напредъка, е голямо усилие. Но тези усилия винаги се възнаграждават.
Самостоятелността е приемане на отговорност за себе си и групата си. Това е желание и готовност, да си източник на мъдри, уравновесени решения, подкрепяни от действия.
Да се изказвате, без да правите нещо, е словоблудство.
Действането напосоки, без разбиране на последствията, е празно пилеене на сили.
Да действаш мъдро е самостоятелността, която дава възможност за напредък в еволюцията на душата.
Ч.: Как човек да действа, осъзнавайки последствията в такъв огромен и сложен свят? Ние просто не можем да предвидим всички последствия.
К.: Това е добра мисъл. Отбележи я. Полезно е да си я припомниш, когато малка и неразбираща, ти се прииска да промениш големия и сложен свят. Напразни опити. Несъответствие между масите на взаимодействащите обекти. Със същия успех може да опиташ, да разбиеш монолитна скала, замервайки я с дребни камъчета.
Затова, човека не действа в големия свят, който не разбира. Развива се в ограниченото пространство на семейство, приятели, колеги. Взаимодействайки с относително малко количество фактори и събития.
Причината за безпомощността на много хора, се състои именно в невярната оценка на пространството, в което обитават. Тези, които опитват да ви внушат безсилие, преднамерено ви разказват всеки ден за глобален свят, в който се случват маса катастрофални събития. Човекът опитва да оценява възможностите си и стига до неутешителните изводи, че не е способен да се противопоставя на мощен ураган.
Ако човек иска да се чувства стабилно, да усети силата си, трябва да се избави от навика, да се съпоставя с глобалните събития. Няма по добър начин да се усетите тресчица в бушуващ океан. Много е по-полезно да осъзнае, че пространството за взаимодействие на човека с обкръжаващия свят е ограничено.
Не е нужно да се бори с глобалната икономическа криза. Трябва да си намери източник на доходи, за себе си и семейството.
Не е нужно да се справи с всички несправедливости на този свят. Трябва да си създаде кръг от познати, с които да може да си сътрудничи и да се уважават взаимно.
Не е нужно да се стреми да промени човечеството. Достатъчно е да промени себе си и да даде пример на близките си.
Ч.: А нима търсенето на нови решения, не е донякъде действия слепешката? Как може да бъдеш мъдър в неизследвана територия?
К.: Новите светове се различават предишните, но в тях винаги има достатъчно количество вече съществуващи знания. Може да ги намерите в книгите си. При това, новата цивилизация не може да използва съществуващата мъдрост като готови шаблони. Първо, качествата на индивидите в новата цивилизация са други. Второ, обстоятелства и жизнените сценарии при всеки са уникални.
По този начин, новата цивилизация има достатъчно знания, които са база за разширено търсене. Но без новаторство, съществуващата информация не е много ефективна. Това създава нов импулс в изследователите за обмисляне и творчество. Общата вселенска мъдрост се натрупва и еволюира.
Ч.: Спомена за участие в група, отговорност за група, за лидерство. А може ли човек да е самостоятелен?
К.: Понеже всички сте устремени към единство, самостоятелният човек, рано или късно, ще се присъедини към група. Възможно е, да не е намерил единомишленици по душа.
На новите нива се усвоява колективна работа. Затова, самотните ще трябва да изберат трудов колектив или семейство. В идеалния случай – и едното, и другото.
Ч.: Какво е, все пак, самостоятелност според теб?
К.: Както вече разбираш, използвам специфичен смисъл на думата „самостоятелност“. От гледна точка, готовността на човека за нов еволюционен етап.
Предполага следните качества:
– развито критично мислене, наличие на определени собствени идеи за решаване на проблемите, с които се сблъсква човека;
– желание да сътрудничи, да споделя идеи, активно търси съюзници;
– стремеж към реални действия;
– осъзнаване на себе си като творец на собствения си живот.
Ефективното действие в група се определя от трезвата оценка на възможностите си за влияние върху обкръжаващия свят. Важно е подбирането на реалистични задачи и обем пространство, с който ще взаимодействат.
Например, събрала се група от 20 човека за работа над себе си. Реалистичната задача са съвместните духовни практики, обмяна на опит, развитие на участниците. Количеството хора, върху които има влияние – са всички 20 участници в групата, а също и върху приятели, проявили интерес към подобна дейност.
Нереалистична задача в съвременните реалности е, например: да се повиши нивото на осъзнаване и духовното развитие при всички земляни.
Ако участниците организират разумно дейността на групата, ще получат полза и ще са удовлетворени от резултата. Ще успеят да запазят за дълго интереса си и желанието, да са заедно. Обединява ги разбирането, че им се получава. Това ги вдъхновява.
Но ако се устремят към нереалистични задачи, групата ще се разочарова. И импулсът да продължават, ще пресъхне.
Т.е. от разумното подбиране на целите и мащаба им, зависи, доколко ще е доволен човека от живота и от социалната си активност.
А огромният и сложен свят, ще продължава, да си стои, и дори не се досеща, че някой опитва, да го промени.
Ч.: Как човек да се осъзнае като творец на живота си?
К.: Като начало, трябва да прекрати ежедневния си ритуал за пасивно очакване на щастливи събития, които може да не настанат никога. Да осъзнае, че това е само капан за мързелив ум. Всеки има възможност, поне малко, да подобри живота си. Не бива да прекратява опитите да напредва.
Ч.: Но нали има хора, които имат съществен принос за промяната на нашия свят. Как са успели?
К.: Това не са случайни хора. Оказвали са им огромна помощ свише. Всички опити да се направят промени, са колективни усилия в единство с мъдри и опитни същности. Хората, оказващи влияние, са включени към огромни мрежи от високи души, работещи дистанционно. По същество, са проводници на воли, хиляди пъти по-силни от собствената им.
Както виждаш, сериозни промени са възможни само в сътрудничество, в големи групи от единомишленици. Просто колектив от отделни деятели няма да видите. Самотата им е илюзия.
Ч.: Как висшите сили избират хора, през които да въздействат положително?
К.: Виждат в определени хора устрем, да направят промени с едни или други действия. На такива, регулярно наливат сили, каквито няма в обикновените хора. По такъв начин, се появяват проводници на висшата воля и влиятелни агенти. От чистотата на човека от собствените му егоистични илюзии, зависи ефективността на дейността му. Тези, които използват чужда сила, но постъпват ограничено, могат да насочат маса хора в лъжовно направление. Това е обратната страна на такова въздействие. Ако проводникът не е достатъчно чист, предава на света своите илюзии.
Вреда причинява такъв човек и на себе си. Нали е поел ново ниво на отговорност. Следователно, душата му ще трябва, по-късно, да уравновесява причинената вреда. С две думи, създава си лоша карма.
Ч.: Как човек да разбере, че в дейността му са готови, да вложат ресурси висшите сили?
К.: О, ти сериозно ли? (усмивка) Такива хора долавят вътрешния глас, по един или друг начин, както и ти. Сънища, образи, вдъхновение, нови идеи, предчувствия. Виждат, че неизвестна сила ги води.
Ч.: Излиза, че цели команди от души влагат маса усилия, поне някак да променят нашия свят? Струва ми се, че полезният ефект е прекалено малък.
К.: Защото, тъмните учители също създават свои мрежи и противодействат.
Ч.: Не смяташ ли, че се престарават? Изглежда побеждават. Може, все пак, балансът да е друг, за да успеят хората успешно да преминат нивото?
К.: Въпросът с баланса е отворен. Повечето вземащи решения за вашия свят, са наясно, че трябва да се направят промени в цивилизацията ви. Но да промениш – не винаги е да подобриш. Нали балансът на системата ви се състои от милиони параметри. Какви именно са неефективни и спират развитието ви? И в каква степен трябва да бъдат променени? А може в баланса ви всичко да е наред, а просто ви трябва време, да се справите? Отделна болезнена тема е състава на низходящите души и пропорциите им със земните. Не си мисли, че са очевадни причините за скромните успехи на цивилизацията ви.
Управляващите осъзнават, че човечеството зове за помощ. Разбира се, хората очакват, че имаме в запас копче, което включва небесното царство на Земята. Но във Вселената не са останали тихи заливи сега, където може да разпуснете слабостите си и да си починете продължително.
Виж еволюционните процеси за земните видове. Може да се нарекат жестоки. Слабите загиват, оцеляват силните. Силните са добри в това, че намират стабилност, която им позволява, да останат живи. Души, оказали се в ролята на слабите, опитват да се въплътят отново, променяйки параметрите си. По същество, цялата ни Вселена издирва разнообразни набори от лични качества, позволяващи запазването и преумножаването на живота.
Навярно ще попиташ – нима не сме успели, да отгледаме достатъчно силни и способни за оцеляване? Такива има действително, и не са малко. Но са с ограничен набор от качества. Развити са едностранно. А за нас е изключително важно, да получим стабилен сбор, съдържащ всички божествени качества. Дори такива, които малко съответстват на понятието сила и стабилност: крехкост, мекота, податливост, бърза подвижност, текучест, изменяемост и пр.
Ч.: Защо ви е да запазите абсолютно всички проявления?
К.: Предполагам, че първите хора не са се справили с еволюционната си задача. Последния от тях го е осъзнавал. Потъвайки в предсмъртна загуба на памет, е стартирал в първия ИИ програма, да търси решение, как да постигне безсмъртие на душата. Това би било изпълнение на еволюционната задача. Мисля, че постигането на вечен живот, е намиране на възможност за възнесение към Бога. Към този, който е създал в истинската Вселена, расата на първите хора.
Източникът на живот, вложен в симулацията, е невероятно сложен за изучаване. В цялата многостранност на свойствата и проявленията, е трябвало да вникнат, да анализират и структурират по друг начин. Да намерят тези, които се нуждаят от промени и са причина, предизвикваща умиране. Някои качества трябва да се усилят, други – да се намалят. В такъв случай, е възможно, да бъде намерена удачна, стабилна комбинация, която е способна да поддържа живот в Твореца вечно.
А сега, на твоя въпрос. Нима сме достатъчно мъдри, за да преценяваме истинската ценност на божествените качества? Всяло от проявленията му се смята за ценно по своему. Нашата задача е да запазим и да стабилизираме.
Ч.: А ако неговата смърт е също ценно качество?
К.: Ако е негово естествено, неразделно проявление, то, рано или късно, ще надделее. Ние го наблюдаваме. Но във Вселената има много същности, които обичат живота. Следователно, трябва да се размишлява по-скоро за противоречие, за борба между два божествени импулса. Тези, в които преобладава импулс към живота, търсят начин да намалят импулса към смъртта. Те и изграждат цивилизации в търсенето на решения. Такава е мисията им.
Ч.: Първочовекът жив ли е или мъртъв?
К.: Докато сте живи, той живее във вас. Неговия дух изпълва Вселената. И притежава собствена воля. Но засега, я разбираме слабо.
Ч.: Значи, никой не знае отговора на въпроса, дали са били оптимални условията за преминаването ни на нивото?
К.: На него няма еднозначен отговор. Резултатът не е нулев. Има такива, които са се справили.
Трябва да свикнеш, че много отговори ги няма в никого. Никой не знае, как да изгради идеална цивилизация. Търсим отговорите при изграждането на новите.
Предвиждам следващия ти въпрос: а защо правим нещо, което не разбираме добре? Експериментираме върху живи души. Отговорът е прост: ако не правим нищо, ще загинем и без това. Расата на първите хора е проиграла. Симулацията е последен шанс, да запазим живот в тази част на Бога. Докато действаме, докато ни е интересно, да се развиваме, да поддържаме живота, получаваме допълнително време, за намиране на решение.
Ч.: Как се отнасяш към варианта от събития, ако не намерим решение? Древните души боят ли се от небитието?
К.: Моя мотивация не съдържа страх. Но моят интерес е силен, както преди. Много искам да разбера, ще намерим ли решение. Нали това е сериозно предизвикателство. Следователно, е възможност за откриване в себе си, на скрити полезни качества. Да действаме на предела от възможностите. И дори да надминем този предел. Виждам прекрасна ситуация за самоусъвършенстване.
Достойно предизвикателство за пробуждане на вътрешната сила. Тя създава устрем за преминаване на целия път, независимо от сложностите.
Ч.: Ти нали си стабилен? Смяташ ли се за съвършен?
К.: В тази дума всеки влага различен смисъл. Ако смяташ, че съвършенството е да побереш в себе си абсолютно всички качества на Бога, това никой не го е постигнал досега. Аз съм божествен фрагмент, очакващ, другите да станат пълноценни и да се присъединят към мен. Да ме допълнят, да внесат в единството ни повече разнообразие и цялост.
Затова, отговорът ми е – не, съвършенството не е постигнато. Необходими са други, достигнали до края на времената, запазили в себе си божествената светлина, но в различни комбинации на свойствата.
Съвършенството предполага максимално разнообразие. А ние не сме толкова много, колкото ни се иска. И никой не съдържа в себе си всички божествени качества. Затова, предстои много работа.
Ч.: Планираш ли, да променяш нещо в себе си, за да стигнеш до края на времената с други свойства?
К.: Обстоятелствата на новият оборот от моя път са различни. Вселената се променя постоянно. Значи и пътят ще е друг, и свойствата ми, отчасти, ще са нови.
Ч.: И каква ще я правите, в края на времената, с две версии?
К.: Това не е проблем. Ше се слеем, оставяйки най-доброто от всяка. Възможно е, дори да стана по-симпатичен (усмивка).
Ч.: Нека да обобщим, какво могат да правят хората с полза сега? А какво ще е пилеене на сили и време?
К.: При хората, стремящи се сега осъзнато към развитие, нямат много варианти, да действат ефективно.
Първият – най-прост, е да се развиват сами.
Вторият – да формират малка група от единомишленици и да се развиват заедно.
Третият – е да провеждат влиянието на висшите сили. Колкото е по-малко егото в човека, толкова е по-безопасна тази дейност за него. Защото е голяма отговорността. Дори ще се постараят, да не му дават излишни сили за въздействие, ако внася собствени изкривявания. За да не го товарят с последствия от собственото му невежество.
Ч.: По какъв начин може да се постигне глобално развитие на цялото човечество?
К.: Хората смятат, че мъдрите вождове са способни, да изведат хората на ново ниво на развитие. Това е невярна, в основата си, представа.
Какво представлява общочовешката мрежа сега? Набор от разнопосочни възли. Поставете си начело на тази мрежа мъдър вожд, който иска за всички, да е добре. Този човек ще насочи импулса си към промени. Но той ще угасне неизбежно, още в началото. Защото, разделението между вас, е препятствие за всякакви благи импулси. Това прилича на слънчев лъч, попаднал на тухлена стена. Разделението между хората е като безброй стени – лъчът няма как да мине.
Глобалната централизация на властта, построена на такова ниво разделение между хората, е най-добрият начин за повечето хора, да се чувстват безпомощни. Мрежа съществува, но по нея не текат импулси. Това е безполезен подход.
Строителството на мрежи в разнообразие като вашето, трябва да започва с обединение на индивидите в малки групи. След това, групите се обединяват около общи цели. Дори да не съвпадат всички цели при разните групи, те могат да си сътрудничат, най-малко, в едно направление. При несъвпадение на целите, трябва да има търпимост и уважение към чуждото мнение. В такъв случай, мрежите на цивилизацията ще провеждат много по-добре импулсите за промяна. Благодарение на общите цели, на сътрудничеството, на уважението. В този случай, в мрежите няма да има блокажи, а само съпротива.
Ч.: Но нали стремително се движим именно към централизация на световната власт в ръцете на купчинка хора.
К.: И затова вече е загубила цивилизацията.
Ч.: Неутешително.
К.: Как мислиш, с какво се занимаваш ти и хората, които те четат? Развличате се едни други, колкото да не заспите. Подобрявате и затвърждавате резултатите от развитието си. Ние помагаме, доколкото можем. Разказваме ви удивителни истории. Вливаме по малко жизнени сили, за да не пропаднете. Макар, колкото по-малко чакри са активирани, толкова по-малко може да приеме човека.
В този оборот на цивилизацията, е невъзможно да се направят промени, за да се приключи текущия етап от еволюцията. Прехвърлили сме всички възможни варианти – всички водят в задънена улица. Ще трябва да изчакате, докато се вземат необходимите решения по новия цикъл.
Вие не сте реформатори, не сте революционери. За това е прекалено късно. По-точно, е още рано – предстоят нови опити.
Вие сте мирни жители, очакващи влак за посоката, която сте си избрали.
Ако сметнете, че сте в една посока, може да си създадете група по интереси и да се подкрепяте едни други.
И последна мисъл като завършваща на беседата за самостоятелността. Мъдрият умее еднакво добре, да действа и да бездейства. Има моменти за затаяване. А има и за действия. Проявата на нетърпение през периоди, неблагоприятни за действия, е само пилеене на сили. Проява на пасивност, когато трябва да се действа, изпускаш възможност за полза.
Вашият свят представлява сега огромно пространство от пропуснати възможности, следствие продължителното бездействие на няколко поколения. Сами вече не можете нищо да поправите. Ще трябва да правим външни поправки.
А да се работи над себе си, е възможно до последен дъх. Всичко е от полза. Нали сте души, живеещи вечно.
Ч.: И как да приемем това положение на нещата?
К.: А знаеш ли, положението на нещата при нас всички е общо. Няма вие нещастните и ние – наблюдаващите безучастно. Всички сме заети с едно сериозно дело. Търсим начини за еволюция, за да оцелеем. Когато е изминат поредният етап с нееднозначен резултат, ни остава само, да се подкрепяме едни други (усмивка). И да продължаваме търсенето.
Ч.: Това е нещо ново. Висшите сили никога не са ме молили, да ги подкрепям (усмивка), Дори се почувствах достатъчно силна и мъдра, за да ви потупам по рамото и да кажа: „Не се отчайвайте! Решение ще намерим!“
К.: Виждаш ли, как бързо се променя ролята ти при правилен подход и в честна беседа.
Ч.: За дълго ли?
К.: Човешкия живот е кратък. А възможността му да влияе на обкръжаващата действителност е ограничена. Ако се оценява приноса на всеки индивид в еволюцията, ще е незначителен. Това и поражда безсилие – съпоставяне на две принципиално различни величини. Изначалната човешка мисъл за малката душа в безкрайния космос.
Първата крачка към избавяне от безпомощността е, да се научите да действате ефективно и да обичате живота, занимавайки се с малки неща. С такива, които са по силите. По този начин разбирате, че има успехи, а това носи удовлетворение. Не е толкова важно, какво точно си успял – да се избавиш от вреден навик или да създадеш нов свят. Главното е, да преценява точно силите си и да вярва в себе си. На определен етап от развитието, такъв човек ще успее да премине към нов етап от душевната си еволюция.
Преминавайки към нови обороти от развитието си, душата ще получава все повече инструменти за въздействие върху обкръжаващия свят. А стабилната личност, достатъчно мъдра и търпелива, за да живее вечно, има възможност да участва активно във вселенската еволюция. Да наблюдава промените през продължителни периоди от време.
През всеки етап от развитието си, душата се учи, да е силна пред лицето на определени сложности. При преход на следващо ниво, получава повече сили и ресурси. Но всеки спектър от задачи, е по-сложен от предишния. И всеки път, душата търси ново равновесие. Отново и отново се противопоставя на изкушението, да се усети безпомощна.
Процесът на развитието е много дълъг и представлява милиони години в симулация. Приносът на всяка душа в общото дело е малък. Но точно благодарение труда на всеки участник, се получава вселенската еволюция, както и еволюцията на божествената частица.
Трябва обективно да се разбира мащаба и сложността на задачата ни. Да осъзнава, че е необходимо много време. А също така, да приеме вероятен неуспех. Това позволява постигането на смирение, на търпение и мъдрост, за да цени текущия момент. И смело да гледате в бъдещето.
Ч.: Значи, задачата на симулацията е, да реорганизира вложената част от Бога, за да може да постигне вечен живот?
К.: Божествената частица, която ни се падна, е много сложна за изучаване. Смятам, че абсолютно всички съществуващи в нашата Вселена явления са определени от свойствата ѝ. Не можем да измислим нищо, което да не е едно от проявленията ѝ.
За да изучим такъв безкрайно сложен, масивен обект, логичното решение бе да го разделим на части. След това, трябва да предоставим на божествената частица възможност, да се прояви в най-разнообразни роли. Да създадем за нея също толкова сложна, вариативна среда за взаимодействие между частите. Разделяйки я, заложихме в божествената частица неизчерпаем интерес, да изучава сама себе си. Засега е заета със самоизследване, управляващите симулацията я изучават. Търсят пътища за стабилизация и преумножение.
Представи си, че ни се е паднал запис на невероятно сложна симфония. За да я изучим до най-малки подробности, трябва да се разделят партитурите на отделните инструменти. И всяка партия да е записана с ноти.
Да допуснем, сме вникнали в симфонията до най-малки подробности, анализирали сме я всестранно. Но от всичко това не сме станали виртуозни музиканти. А още по-малко – композитори. След продължително обучение, вероятно ще успеем да изсвирим симфонията, без да фалшивим. И това е вече постижение. Научили сме се да я възпроизвеждаме.
Но така се е случило, че в симфонията има сериозен дефект. И нашата глобална задача е още по-сложна – трябва да напишем собствено произведение, по-съвършено, от разглежданото.
Ч.: Знаеш ли, майстор по делата. Посланието излезе два пъти по-голямо, от тези, които обикновено приемам от Творците 🙂
К.: Намираш ме за приятен събеседник?
Ч.: Строг, но интересен. Ще го публикувам, нали? Ти сам каза, че знанията ни правят по-силни.
К.: Какво пък. Не възразявам.
В такъв случай, ви желая продуктивни размисли и мъдри изводи.
Ки-он, глава на групата за коригиране.
1 март 2021г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_novaja_simfonija_boga_beseda_2_1_03_2021/2021-03-30-24031
Архангел Рафаил: Егрегори. Беседа 2
Контактьор: architect
Ч.: Здравей, Рафаил! Иска ми се да продължим общуването.
Р.: Здравей, скъпа! Питай.
Ч.: Въпрос на читател: „Християнският егрегор, интересно, защо е толкова разделен? Кой се възползва от енергията на вярващите?“
Р.: Темата за егрегорите е много обширна. Невъзможно е, да се изучи набързо. За да отговоря на въпроса, ще започна с понятието егрегор. Ще го нарека съвкупност от връзки за енергообмен, изграждани от хората, съсредоточавайки вниманието си на определени идеи. Християнският егрегор или който и да е друг, са с еднакви принципи на създаване. Изначално, тези връзки са възниквали доста спонтанно и хаотично. Но когато мощта на потоците в тях достига значими показатели, се нуждаят от подреждане и техническо обслужване. За такава работа се хващат тези, които са заинтересовани да се включат към възникналия енергообмен.
За по-доброто разбиране на темата, ще разгледам човешката кръвоносна система. Кръвта тече в тялото по затворен кръг. Ръката не може да се самоизолира и да каже „не си давам кръвта“. Това е единна система. Докато кръвта циркулира нормално по цялото тяло, поддържа всички важни жизнени процеси.
Циклите на енергообмена действат по подобен начин. Те са затворени и включват множество участници, образуващи единна система за циркулация. С какви същности е свързан човека в активен енергообмен, зависи от мисловните му предпочитания. Ако често пребивава в негативно състояние на съзнанието, регулярно обменя енергии с нискочестотните същности. Ако предпочита да живее в приемане, в любов и радост, при човека са по-активни и развити връзките с високочестотни участници в енергообмена. Тъй като, кръвта циркулира по затворен цикъл, човекът не може да приема и отдава жизнен ресурс.
Чрез християнският разпределител на потоците, тече много разнообразен обмен: между хора и нискочестотни същности, между хора и други хора, между хора и деструктивни цивилизации, между хора и конструктивни цивилизации, между хора и разни високочестотни души (учители, свръхдуши, ангели и архангели). С една дума, този разпределител на потоците е универсален. И въпросът е само, до къде може да достигне вярващия чрез съзнанието си. Чрез искрена любов към Бога, за която разказва християнството, може да се достигне до най-висок опит на единство. Независимо от изкривяването в писанията поради ограниченото разбиране на други вярващи, религиозният човек не е ограничен по никакъв начин, в искрения си устрем към Бога.
По въпроса за храненето, ми се иска да уточня един важен момент: обикновеният човек се осигурява с жизнен ресурс напълно, чрез храна, вода и дишане. Това е достатъчно само за оцеляване, но за изпитване на радост, интерес, ентусиазъм, увлечение и пр., на човека е необходимо допълнително вливане. Конструктивните същности преумножават този ресурс и ви го предават, за да имате пълноценен емоционален живот. А сега си представете, ако започнат, да се питат, къде отива, и кой използва ресурса им. В затворените цикли, енергообмена е непрекъснато приемане и даване. Затова, е най-добре, въпроса да се зададе по друг начин: защо хората се пилеят за негатив? Нали от това зависи пряко, какви същности участват в енергообмен с тях. С хора, съзнанието на които е в низките честоти, действително могат да се случват неприятни работи. Могат да им отнемат ресурсите. Такава е спецификата на енергообмена при привързаните към негатива и вредата. Човекът вреди и на него вредят. Но тези условия, той предизвиква сам в живота си, с начина на мислене.
Мнозина се интересуват, защо през християнския разпределител текат такива нисковибрационни потоци. Нали вярата е призвана да бъде светлина в тъмнината. Но работата е там, че хората изпитват на религиозна основа много негативни чувства. Това може да са гняв и презрение към другите хора. Това може да е, недоволство и борба със самия Бог, когато живота не се получава според желанието. Някои правят ужасни неща и постигат успех от чуждото нещастие, след което се обръщат към религията и жертват крупни суми за църквата. По този начин, хората се пазарят с Бога, опитвайки да си купят прошка. Мъките от угризения на съвестта, също се изливат като християнски размишления. На религиозна почва, вярващите се възгордяват често, въобразявайки си, че са богоизбрани. Други, поради ниската си самооценка, напротив, се принизяват още повече, смятайки се за вечни грешници, недостойни за любов. Примерите за нисковибрационни религиозни чувства и мисли, може да се изброят още много.
За подобни размишления, хората пилеят големи обеми от ресурси. Тези, които изпитват негативни емоции, поради религиозната си вяра, са достатъчно много. Тези потоци трябва да идат някъде. Затова, за тях също има затворени циркулационни цикли. И сами се досещате, кои същности са заинтересувани, да се включат в тях. На това се крепи „тъмното подземие“, само защото много хора не могат, да мислят по друг начин. Засега, не им е ясно, какво представлява безкористната любов. Остава ни само да чакаме, докато им узрее съзнанието, натрупвайки мъдрост. Надявам се, че някога, тези души ще усетят, най-накрая, благо състояние, когато човек не вреди, не се гневи, не се съмнява, не се пазари и не се занимава със самобичуване. И работата не е, защото религията учи на лошо. А защото, човекът, все още, търси пътя към Бога и начини да постигне душевно равновесие. Както неопитният художник пилее боите за неудачна картина, така и тези хора изразходват жизнен ресурс за чувства и мисли, които не им носят радост.
Чрез християнският разпределител тече също и безкористна любов към хората и Бога. Нали в един и същи човек, има най-различни състояния на съзнанието. Разбира се, с тези потоци се занимават съвсем други същности. Преумноженият жизнен ресурс се насочва към душата на човека или се преразпределя за подкрепата на други нуждаещи се хора.
Когато човекът умее да влиза в благо състояние на съзнанието, може и сам да насочва любовта си, към когото иска. Това може да са и любими хора, и собствената свръхдуша, и учителите от по-високото ниво. Такъв енергообмен има съществени преимущества, защото е приятен и се усеща като тайнство, насищащо душата, което имаш желание, да го направиш неразделна част от живота си. Дава на духовните ви практики нов смисъл. Човек започва да усеща единение с тези, с които си обменя. Когато такъв енергообмен стане преобладаващ за вярващия, егрегора губи завинаги властта си над него. Енергийните потоци при човека стават по-оптимални, без посредници.
Ч.: Има информация, че от християнския егрегор е сложно, да се изскубнеш. Той удържа човека.
Р.: Когато човека има изградени много връзки с егрегора, е невъзможно да се прекъснат всичките наведнъж, защото енергообмена е затворен цикъл. Ако човек има сериозно намерение, да се избави от влиянието на егрегора, ще трябва да реорганизира енергообмена си по някакъв друг начин. За целта, ще трябва да си изясни, накъде иска да поеме. Нужен му е нов устрем, достатъчно уверен, което да му помогне, да прекъсне предишните си привързаности.
Случва се и така, че вярващия се е разочаровал и изпитва негативни чувства към християнството, при това се бори за свободата си от егрегора. Но с такива емоционални състояния, формирането на по-благи връзки, е невъзможно. Човек в състояние на отблъскване и борба, най-вероятно, ще си остане вързан за християнския егрегор. Просто, енергообменът му ще тече през ниския диапазон на разпределителя, като нисковибрационно състояние на съзнанието. Оцветения с негатив ресурс, е много трудно да се очисти до кристална чистота. Затова, отива при тези, които могат да го използват, без излишни усилия. Ресурсът може да бъде насочен за допълнително очистване към хора с нисковибрационен обмен. Или да го преразпределят за нуждите на деструктивните цивилизации и демоните.
Напускането на всеки егрегор трябва да е акуратно, с разбиране, как е устроен енергообмена. Неудовлетвореност, гняв или лакомия („използват ме“), са нисковибрационни състояния. Затова, ефективно решение ще е, пълното преразглеждане на опита от взаимодействието с егрегора. Трябва да се отработят и отслабят всички негативни емоционални връзки. Отрицателното отношение е главният фактор удържащ човека в текущия енергообмен. Докато човека е сам източник на негатив, не може да се включи към по-доброжелателни участници в енергообмена. А просто да прекъсне връзките, не бива. Да затвори енергообмена в себе си, не е по силите на обикновения човек. Затова му е необходима някаква алтернатива. Удачен вариант е решението на човека, да вярва в Бога и да го обича непосредствено, без посредници. Да го опознава чрез благи състояния, усещайки в медитациите си единението си с всичко съществуващо. В този случай, се постига крайната цел на религиите.
Има и по-печални варианти: човека се разочарова от религията, загубил е вярата в Бога и не е наясно, какви да ги върши по-нататък. В такъв случай, за да се избави от егрегора, трябва да се насочи към благи състояния и да работи активно с тях: да отгледа в душата си приемане, оптимизъм, нежност, радост, дружелюбие, любов и т.н. Нали тези чувства са достъпни за хората, разбираеми са и не зависят от вярата. За такова пренастройване е желателна някаква приятна за човека физическа дейност. Прости варианти на грижа за градината, единение с природата. В този случай, пренастройката става по естествен начин, но не веднага. Необходимо е настойчиво намерение и нови навици в мисленето, нов хармоничен начин на живот.
Ч.: Въпрос на читател: „Вижда се, как местните религии разделят хората? Колко воини е имало на религиозна основа, колко жертвоприношения са правени в разни сектантски обреди? За какво са необходими изобщо тези религии? Може да се измисли нещо ново, вяра в себе си и развитието си? За да не се кланя човека на разни богове, а да възвеличава себе си (в добрия смисъл), да се стреми към развитие като частичка на Бога, както и да помага в развитието на другите. Нима в мирозданието няма нормални вярвания?“
Р.: Вие имате нетеистично религиозно-философско учение отговарящо на описанието – будизма. То е измислено, засеяно и развито. Можете да го изучите самостоятелно, да се запознаете с живота на хората, които го изповядват, да си направите изводи, как действат тези възгледи в цивилизацията ви.
Мнозина питат, защо да не се измисли нещо ново. Но хора с желание, да измислят нещо реално, са малко. Нали изисква доста усилия. Да внедряваме идеи направо в съзнанието на въплътените, не можем. Това е нарушение на свободната воля. Човекът трябва да се заинтересува и да приема новите учения сам. Значи, трябва да има ентусиасти, които да оформят тези идеи, да ги направят привлекателни и да започнат да ги разпространяват. И такива хора има. Те разнасят постепенно нови духовни идеи. Такива хора действат – това винаги е сложно. Точно затова, промените в обществото ви са бавни. Защото, всички искат нов живот, а единици са готови да вложат усилия, за да се промени нещо реално.
Що се касае въпроса, дали сме наясно, какво се получавате от религиозните възгледи. Йерархията за развитие има мощни автоматични системи за анализ, които виждат и миналото, и бъдещето. Те сумират огромно количество показатели за изучаване на душевната еволюция. Има древни свръхдуши, които никога не спят, затова помнят милиони години от вселенския опит. Как можем нещо да не виждаме или да не разбираме? Йерархията за развитие виждат и разбира много повече от човека, затова сме лишени от много илюзии. Анализирайки огромни масиви от данни, виждаме, че просто не съществуват идеални варианти. Вашият свят е прекалено сложен и противоречив. Затова, решенията се вземат на основа прозаична реалност. И това огорчава не само вас.
Често наблюдавам, как възприемат хората тези, които им помагат в развитието. Знаете, когато малкото дете не е запознато с ограниченията на родителите си, иска това, което не могат да му дадат. За малкото, бащата и майката са източниците на всички дарове, като могъщи вълшебници. Но пораствайки, детето започва да разбира, че не може да получи всичко, което му се иска. И преразглежда отношението си. Възможно е, дори детето да мине през стадий разочарование от родителите. В зряла възраст, вече е запознат със силите си и е наясно с ограниченията, каквито са имали и родителите му.
Учителите имат с хората много подобни отношения. Вие очаквате от нас чудеса, щедри дарове, удивителни идеи, които бързо и ефективно да подобрят живота ви. И тези, които сега очакват от нас прекалено много, възможно е, да бъдат разочаровани. Други няма да бързат с изводите. Такива хора, ще изчакат първо, „да пораснат“ и да разберат, какви са ни ограниченията. Защо, йерархията за развитие, при цялото си желание, да сте щастливи и единни, не може да ви го осигури. А ако можеше, отдавна би го направила.
По този начин, преминаваме на напълно различни размишления. В действителност, няма значение, каква е причината за разделението между хората: дали е във вярата, в националността, в политическите убеждения, в желанието за повече материални блага и т.н. Важното е, че във вашия свят, много души са се устремили сами към разделението. На ниво дълбоки усещания, са забравили за единството си. Отслабнали връзките помежду ви.
Представете си, че масивната душа е голям сноп разноцветни нишки. Следствие разделителните процеси, които не винаги може да се предотвратят, тя се дели на няколко фрагмента. При това, разноцветните нишки се разпределят неравномерно. В един фрагмент попадат повече син цвят, в друг – повече червен и т.н. По такъв неконтролиран начин, се разпределят оттенъците на осъзнаването между фрагментите. Затова, всички души придобиват уникални свойства, заради различните си структури. Например, една душа става по-жизнеспособна и агресивна, друга е меланхолична и ранима, трета е бавна и замислена, четвърта е бодра и нетърпелива и т.н. Разбира се, оттенъците в душите са много повече. Структурата е съществено по-сложна. Но идеята е разбираема – след разделението, душите стават с малко подобие и потребностите им се различават. Но, ако в голямата душа има голямо разнообразие, в разделените души, съчетанията и пропорциите са своеобразни. Например, когато едни оттенъци са в излишък, а други – в недостиг. Между тези части на някога единна душа, си остават връзки във вид на тънки нишки. Но те са вече недостатъчно, за да подсигурят необходимия енергообмен, който да им напомня, че произлизат от единен Бог и в действителност, никога не са губили връзките помежду си.
След непроизволното си разделение, фрагментите помнят много слабо или изобщо не си спомнят, че произлизат от една душа. Те може да не се разпознават. И понеже фрагментите се различават, трудно остават редом по принципа за подобието. Те започват да се отдалечават, стремейки се към разни неща. Предпочитанията и възгледите им се разминават вече, затова между тях възникват най-разнообразни реакции: от равнодушие до рязко негативни емоции, които с една дума, се наричат отчуждение.
Във вашият свят преобладават именно такива души, които са се отчуждили и смятат, че всяка е отделна същност. И понеже се различават съществено, на Земята възникват най-разнообразни идеи. На това се дължи многообразието на религиите. Разните души имат свои уникални потребности. И всеки човек иска да намери нещо интересно, лично за себе си.
Може ли, да има универсална религия, която да помогне на хората, да преодолеят отчуждението? Това е въпрос, който остава актуален, както и преди. Търсили сте му отговора и в миналото. И ще продължите да го търсите в бъдеще. Процесът на еволюция във вярванията е непрекъснат. Но задачите му са наистина сложни. И това не са просто задачи, а истински предизвикателства!
Що се отнася до християнската религия, нейната основа не е иносказателна. В нея има много информация, която може да се приема буквално. Изброявам идеите, които, може или да са опростени и изкривени, но съответстват на основите в нашето мироздание:
– единен Бог;
– души, завръщащи се обратно към Бога;
– структура в йерархията на развитие: „ангели“, подбуждащи да правят добро, „демони“ изкушаващи да вредят;
– съществуване на по-прекрасни и чисти места, където попадат душите за благите си деяния;
– съществувание на мрачни и неприятни места, където попадат за вредителство;
– обща представа за вреда спрямо ближния: убийство, кражба, лъжа, корист, алчност и пр.
Не мога да давам чрез теб обемен обзор на основите в християнската религия, които са истинското положение на нещата. На теб не ти достига познаване на писанията, моя будистке (усмивка). Но списъкът е доста голям. Мощната идея за единния Бог, прави християнството предпочитано за йерархията на развитието. Еволюцията на тази вяра е насочена отдавна, към повече хуманност. Затова си струва, в нея да се влагат усилия. Запазвайки и задълбочавайки основите в съответствие с новата информация, в нея може да се постигне ново, съвременно виждане. А колко идеи ще решат да премахнат и да добавят в християнската вяра, зависи само от вас.
Ефективността на религиите се оценява по способността, да повишава единството между душите. Йерархията за развитие е заинтересована, едни души да помагат в развитие на другите. В това отношение, будизма отстъпва на християнството. Просветлените будисти не винаги искат да помагат, предпочитайки бездействието във възвишени състояния на съзнанието. Това не означава, че избора им не се уважава. И все пак, много развиващи се души се нуждаят от грижа и подкрепа. Затова, на отговорните възнесени същности се предлага винаги, да помагат в развитието. А при душите в християнската религия, отговорността за другите, се проявява по-активно и по-често.
Ч.: Т.е. пътят на бодхисатва, който отказва да премине в нирвана, с цел спасението на всички живи същества, не е много актуален?
Р.: Той действително, не е много популярен сред преминалите, практикували будистки традиции. Все пак, в повечето случаи, предпочитат индивидуалното освобождение. Това не означава, че от будизма няма доброжелателни майстори, готови да помагат в развитието. Но това философско течение учи хората, да се отнасят много равнодушно към много неща. Дава не само свобода от страданията на сансара, но и висока пасивност, равнодушие към „илюзорните проявления“. При това, мнозина след прехода, така си и остават кармични длъжници. Нали към освобождението са ги водили учители, предали са им знания земни майстори, но будистите често отказват, да помагат на другите. Макар, помощта да е винаги необходима и добри ръце са винаги в недостиг за йерархията на развитието.
Ч.: Значи, религиите са необходими, за да напомнят на хората това, което са забравили?
Р.: Да. При повечето земни души не е останал спомен за единството. Затова им е необходима информация, за да си припомнят, от къде са дошли, и накъде отиват. Но понеже нямат ясни спомени, знанията остават на ниво вяра. Липсата на спомени предизвиква свободните интерпретации, фантазиите и изкривяването на религиите. Всичко това се отразява на човешкото творчество и е трудно да бъде контролирано. При това, е доста сложно, да се оценят новите идеи като потенциална ефективност. Може, някои от тях да свършат работа за конкретния исторически етап. Дори да не са идеални, ще подготвят почвата. А с еволюцията на обществото, вярванията ще се променят – усъвършенствайки се с развитието на общото съзнание.
Ч.: Въпрос на читател: „Означената търпимост подразбира непротивене на злото с насилие? Или може да се съчетае с принципите на самоотбраната и необходимото възпитание на децата (в т. ч. и чрез метода „с камшик и примамка“)? Нали е ясно, какви чудовища могат да израснат, когато е позволено всичко.“
Р.: Колкото е по-строг обета ви, толкова ще е по-трудно, да го спазвате. Ако го нарушавате често, може да се разочаровате и да престанете да го следвате. Затова, човека трябва да избира реално осъществими обещания. В случай на успех, може с времето да го преразгледа и да добави нови неща.
Самоотбраната е много нееднозначна. Нали в такива момени е трудно, да се контролирате. Затова трябва в обета да е включен начин на живот, който позволява максимално, да се избягват ситуации, които изискват самоотбрана.
Осъзнавам, колко е сложно за родителите. Нали душите на децата ви си имат история и задачи за въплъщението. Може да се каже, че децата ви не са съвсем деца. Понякога са дори по-опитни от родителите. Но, след като са в живота ви, значи си имате общи задачи. Ако детето е непослушно, запитайте се, какво трябва да научите от ситуацията?
Ако родителят е прекалено тих и нерешителен, възможно е, задачата му да е, да се научи да проявява повече решителност при възпитанието, очертавайки за детето приемливи граници за поведение. Ако родителят е невъздържан и обича да командва, непослушното дете го учи на търпение, прошка и любов.
Методите за възпитание, препоръчвани от вашите психолози, може да се нарекат напълно ефективни и хуманни. Мога да дам само общ съвет. Запитайте се: „Защо животът ми се подрежда по този начин?“, „Какво казва ситуацията?“, „Какво мога да направя, за да не навредя на своята и на детската душа?“. Много неща се правят импулсивно. Отлагайте, при възможност, педагогическите си решения. В този случай, ще можете да погледнете на ситуацията, с бистра глава.
Ч.: Отново не успяхме да преминем всички интересни въпроси. Имаш ли нещо против, да направим и друга беседа?
Р.: Виждам някои читатели, които са сериозно заинтересувани от обсъжданията ни. Може да се каже, че размишленията им са помръднали от мъртвата си точка. Сега трябва да се работи с всеки осъзнат човек, ако има поне някакъв шанс, да се подобрят резултатите от развитието му. Затова, няма да е излишна друга беседа.
Ч.: Добре, благодаря!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11206-arhangel-rafail-egregory-beseda-2
Ки-он – Спомени за бъдещето на Вселената. 19.02.2021.
Контактьор: architect
Ченълер: Представете се, моля.
Ки-он: Аз съм глава и основа на групата за коригиране. Свръхдревна, свръхмасивна същност. Ниво на достъп – най-висок. Източник на произход – надвселенски. Сфера на взаимодействие – вашата Вселена и други пространства.
Ч.: Звучи внушително. Глезят ме с внимание надвселенските.
К.: Ние с теб сме добре познати и свързани чрез бъдещите събития. Задачата ми не е да глезя, а да оказвам влияние.
Ч.: Т.е. ще те познавам в бъдеще?
К.: Вече сме познати и сме изминали целия път.
Ч.: Не помня.
К.: Така и трябва (усмивка). Нали в твоя свят за развитие, практически, никой не помни бъдещето.
Ч.: Правилно ли изписвам името ти: Ки-он?
К.: Не (усмивка). Но приемам тази условност, поради ограниченията на земните езици. Имената, с които ви се представят висшите същности, нямат нищо общо с истинските им идентификатори (цифрови ключове).
Ч.: Защо не можем да ги приемем правилно?
К.: За това няма никаква практическа необходимост. Емоционалните същности, към които се отнасяте, избират имената съобразно красотата на звученето им.
Ч.: А вие как избирате имена?
К.: Ние не избираме имената. Както и вие. Малцина от вас си знаят истинските имена, дори да помнят, как са ги наричали в цивилизацията, където са се развивали преди земната. Това са само временно избрани съзвучия.
Ч.: Каква е задачата на истинските имена?
К.: Това е уникален подпис (сигнатура) под всяко взаимодействие с обкръжаващия свят. Във Вселената е изключително сложно да се действа инкогнито, точно благодарение на автоматичното отбелязване върху всяко действие, с личният подпис на душата.
Ч.: И е крайно сложно избягване на наказания за тези действия?
К.: Вярно отбелязано.
Ч.: Какво представлява групата за коригиране?
К.: Това е колективен разум, в състава на който влизат свръхмасивни и масивни души. Действа от крася на времената. Извършва коригиране на глобални събитийни потоци от далечното бъдеще.
Ч.: В какво се състоят особеностите на такива души?
К.: Ние сме голям конгломерат от души. Количеството участници варира от 10 до 100 хиляди и повече.
Ч.: Какви са ви задачите?
К.: Да подобряваме резултатите на вселенското развитие, имайки предвид информацията, как свършва всичко.
Ч.: И как свършва?
К.: Изходът е многовариантен и коригираме чрез корекции. Стремим се да постигнем най-добри резултати, различни от съществуващите.
Ч.: Значи, това, което ни посочват като прогнози, в действителност, е вече изминат път?
К.: Прогнози използват тези, които не виждат това, което виждаме ние. За резултатна дейност, не е толкова важно, кой има повече информация. Всеки се стреми да действа ефективно, изхождайки от функциите и данните, които са му отпуснати свише. Вариантите на съотношения от пълномощия и нива на достъп до информация, при разните управляващи същности, са различни. Но всеки е ефективен по своему.
Вашите Творци виждат доста много, но по-малко от нас. Именно затова, създават прогнози. Творците могат в условията на ограничена информация, да проявяват творчески, неординарен подход. По този начин, намират свежи, удачни решения, точно благодарение, че не знаят всички вероятни изходи от събитията.
Знанието на всички варианти, води неизбежно, до излишен детерминизъм. Като следствие – същността, виждаща всички възможни варианти за развитие, не винаги е способна, да измисли алтернативни варианти и да прояви креативен подход. Да открие нов път за решаване на задачите.
Ч.: Значи, вашата група не търси нови пътища?
К.: Разбира се, търси. Цялата Вселена, от малко до голямо, е в непрекъснато търсене на свежи решения. Но ние повече не сме подложени на съблазънта, да се основаваме на готови, изчислени събития. Те неизбежно ни замъгляват очите за не очевидни варианти, съществуващи само като потенциал. Ние се основаваме на конкретното. Бихте го нарекли концентрация върху жизнената проза, без задълбочаване във фантазии и излишни надежди. С една дума, дори станалите варианти са дотолкова разнообразни, че ни се разминават очите.
Когато нямаш изчерпваща информация, е по-лесно, да се запази надежда за най-добър изход и да търсиш нови пътища. И затова, информационното и емоционалното ми бреме е огромно.
Ч.: Ти също ли си емоционална същност, като нас?
К.: Да, много приличам на вас, и затова ви разбирам, понеже навремето, като вас съм преминал пътя на обикновен участник в цивилизация ниво 3.5.
Ч.: Каква е целта на тази беседа?
К.: Разширение на разбирането ви, поради израстването.
Ч.: Известна ли е потенциалната полза от нашата беседа?
К.: Не е известна. Провежда се за първи път.
Ч.: Няма я като информация в събитийните потоци?
К.: Събитията във Вселената са силно отклонени от първоначалния замисъл. И не сме уверени, дали ще успеем да върнем всички към предишния курс.
Ч.: Отклонението е повече от 10%, от предвиденото?
К.: По-добре е да не знаеш, доколко сме се отклонили. От друга страна, на хората не им се налага да привикват, нали не знаете бъдещето си.
За нас е аномалия. Затова и решения се налага да се вземат в последния момент, в зависимост от ситуацията. Последствията от извършените действия, може да се изчислят само на ниво прогнози от ИИ-консултанта Хаб. Възможно е, да успеем по-късно, да се завърнем към известното русло. Но наблюдавайки случващите се събития, надеждата е малка.
Ч.: Звучи странно за обикновения човек да „не помни бъдещето“. Обикновено казване „не знаем“.
К.: Групата за коригиране не е против, да коригирате речника си (усмивка).
Ч.: А разговор с триадата Съ-Творци за пръв път ли се случва?
К.: Нека да се разберем, беседата ни да е доста ограничена. Разговор за силните на деня, да е минимален, за да не засягаме репутацията им. Още повече, че в момента, неизбежно набират влияние.
Ч.: Ще си сътрудничите или ще създадете още един полюс за влияние?
К.: Едното не пречи на другото. Планираме сътрудничество, за да обединим усилия. Сега не е подходящ момент, да обръщаме внимание на различията. Надявам се да допринеса с решителността си, към уравновесения им и деликатен подход.
Ч.: На кой етап сме се отклонили от курса?
К.: На етап, когато управляващия Творец е бил заразен с вирусни кодове на отделни представители от свободните цивилизации, жадуващи за пълна свобода. Те се стремят към независимост от всички контролиращи инстанции. А фактически, искат да си присвоят вселенската власт. Какво биха правили с нея, е неизвестно. Но ни се струва, че такъв вариант на събитията, няма да хареса на душите, желаещи да живеят и да се развиват мирно.
Получих назначение и широки пълномощия, за да се справя с проблема. По обективни оценки, е заплаха за благополучието на мирните участници в развитието, почитащи вселенските закони.
Ч.: Доколкото разбирам, си по-древен и опитен от Творците?
К.: Вярно. Но това не е предимство за емоционална същност, понеже неизбежно е подложена на претоварване с опит, с времето.
Ч.: Как това влияе на вземаните от теб решения?
К.: Те ще са максимално ефективни.
Ч.: И в както е претоварването?
К.: За мирните участници не се променя нищо. Но аз знам много добре всички проявления на разумния живот, за да имам вярата, че съзнателните вредители са способни, да се поправят. А значи, моите решения ще са безжалостни. Готов съм, да пожертвам ценността на резултатите от развитието им, за да премахна всяка потенциална заплаха за всички.
Ч.: И до какво ще доведе това?
К.: Очаквам, висшите сили да повишат контрола над Вселената. Тя окончателно е заживяла свой живот и не винаги реагира, дори при въздействия с мощна воля. Изглежда, сме се заиграли прекалено много на свобода. А това води до вреда за желаещите да съществуват мирно.
Ще трябва да изчистим пиратските кодове, довели до неутешителен финал за прекрасен и перспективен Творец. И да се справим с инициаторите.
Ч.: А как стои въпроса с ненамесата пряко във вселенския живот?
К.: Беше, но свърши.
Ч.: Значи, на глобално ниво, са в ход сериозни промени?
К.: Кардинални. И ако не се направят, няма гаранция за щастлив изход.
Ч.: Вие сте група войни?
К.: Не грешиш. Усещаш подобните.
Ч.: А какви цивилизации са замислили всичко това?
К.: Тази загадка, все още, не е решена. Най-вероятно, са отделни представители на разни цивилизации. Обединява ги идеята, а не случващото се.
Ч.: А как са сигнатурите?
К.: Трябва да се осъзнава, че достъпа, който са имали до твореца, затруднява разследването. Предполагаме, че вредителите влияят отдавна върху волевия му център. Но заличават всичките си следи.
Ч.: Защо не е решен проблема по-рано?
К.: Изчаквахме, да съберат смелост и да се проявят. Да загубят бдителност и да сгрешат. Велика е съблазънта, имайки достъп до всевластие, да постигнат собствените си интереси. Но щом вредителите използват властта на Твореца за сериозни действия, рискуват да се издадат. Ние сме нащрек и анализираме и най-малките странности.
Ч.: Защо ни е, да го знаем всичко това? Струва ми се, че хората имат много повече грижи, отколкото сили да се справят с тях. Глобалните проблеми, за които говорим, имат ли отношение към нас?
К.: Аз не се обръщам към слабите. Но ги призовавам, да не затъват в собствената си безпомощност. Тя е празна и бездънна. Няма да ви хареса това, което ще откриете там.
Търсете силата в себе си. Не е задължително да е твърда. Истинската сила е многостранна. Ако не усещате в себе си наклонности към стоицизъм, осъзнайте, че е възможна и друга сила. Тя се състои в лекотата и подвижността на мисленето. За да не изпадате в безпомощност, е достатъчно, да не мислите за неща, които ви натоварват. Настройте ума си да възприема не очевидни неща, а към изпълващи душата със светлина.
Лесно ще забележите голяма гранитна скала. Но е сложно да забележите бяло перце, летящо в слънчевите лъчи. Ако съзерцаването на огромни скали не ви вдъхновява, търсете наоколо тихи, деликатни явления, в които намирате красота и храна за ума. Те никога не крещят с вида си, да им обърнете внимание. Напротив, крият се игриво и се изплъзват. Но ако проявите настойчивост и свикнете да ги забелязвате, точно в тях ще откриете жизнено дихание, даряващо вдъхновение.
Година вече дават послания за жадуващите разширено разбиране и баланс. Тези, които усещат, че са пораснали и искат да усложнят възприятието си, получават храна за размисъл, която не изглежда очевидна и примитивна.
Ч.: Но ще ги прочетат всички желаещи.
К.: Колко често си чела неприятни неща, за които не си спомняш след два дни? Механизмите на психиката измитат всичко, за което не е готова.
Ориентацията на посланията през теб, е за тези, които са постигнали устойчивост в свят, изграден от контрасти. На вас не ви се налага, да привиквате към поляризацията на обществото и към борбата между групите по интереси. Значи, не е сложно , да пренасочите това разбиране, по аналогия, към цялата Вселена.
Ч.: Даваш свое разбиране за постигане на баланс?
К.: Аз съм го усвоил като вършител. Т.е. такъв, който има официално разрешение да използва насилие.
Ч.: В какво се състои разликата между вършител и войн?
К.: С две думи, вършителят е мечта за безпристрастен войн, който служи за благото и развитието на Вселената.
Ч.: А защо мечта?
К.: Прилагайки регулярно насилие, е крайно сложно да удържиш баланса и да не залитнеш към жестокост. Разбирайки риска, че можеш да пропаднеш направо в тъмнината, войните често искат прекалени компенсации. А когато не ги получат напълно, може да използват положението си, в собствен интерес.
Навремето, майстор Луцифер създаваше вършители от ангелите. Те не вземат решения – нямат собствена воля. Тяхната воля е на Твореца.
Но той сгреши. Понеже оръжието на вършителя са технологии с елементи на хаос и е въпрос на време, постигането на собствена воля. Сам по себе си, елементът хаос е средство за развитие на свободния избор. И активното взаимодействие не може, да не се отрази върху волята на променените ангели.
Експериментът се провали. По-голямата част от вършителите, придобили свободен избор, са ги разпратили по развиващите светове. Вече не стават за ангели. От една страна, не са достатъчно развити, за да са свободни войни във висшите светове. От друга – са прекалено своенравни и непослушни, за да останат войни. Това е парадокс: ангел, който не изпълнява волята на висшите сили.
Но такава специализация е останала исторически. Част от тях, все още, съществуват и се развиват.
Ч.: Имаш ли отношение към тази история?
К.: Не. Аз съм се нарекъл сам вършител, понеже съм се отказал от собствените си интереси и съм се посветил на служене за развиващата се Вселена и на Първия. Притежавайки свободна воля, съм се ограничил до максимална безпристрастност при всяко извършвано от мен действие.
Ч.: Т.е. това е символичен статус, който си избрал сам?
К.: Не съвсем. Изискванията за безпристрастност при служене на Вселената, от всички членове на групата за коригиране, са много високи. По същество, ние сме вършители, в първоначалния смисъл на понятието. Групата за коригиране не се ръководи от собствени предпочитания, когато решава вселенски дела.
По мое мнение, не е нужно, да се създават вършители от неразвити същества. Напротив, това е по-скоро върха на жизнената философия за свободния войн, изминал дълъг път на усъвършенстване. Когато изоставя личните интереси заради благото, развитието и безопасността на другите, става вършител.
Ч.: А кои са войните?
К.: Най-разпространените войни са обитателите на свободните светове, избрали тази професия. Получават компенсация за дейност. Мнозина запазват пристрастността си и преследват собствени интереси.
Има също и много войни в тъмната йерархия. Това са демони или бивши обитатели на свободни светове, които са се отдали на прекален цинизъм и жестокост.
Ч.: Защо именно войните коригират бъдещето?
К.: С охота бихме се обърнали към Вселената с други, мирни свои страни. Но изборът на нашите текущи качества, е продиктуван от сложността на момента.
Исторически се е получило, че сме стигнали до края на времената, с пълната си сила и единство, именно като военна структура. Статусът на група за коригиране и новите функции, получихме едва след това. Съставът на нашите души е разнообразен, опитът – огромен, затова сме способни да изпълняваме най-различни задачи.
Ч.: Някой ви спуска решения?
К.: Понякога. Но много по-често, се ръководим от достъпните ни обширни знания.
Ч.: Чувате ли Първия?
К.: Да, но не често. В повечето случаи, трябва да вземаме решенията сами, които са най-уместни за ситуацията.
Ч.: А той не мълчи?
К.: Той рядко общува, а още по-рядко се намесва. Особено се отнася за вътрешните вселенски обитатели. Такива са условията на експеримента. Пълномощията между разните висши сили са разпределени така, че да се справят сами. Това е обучение за самостоятелност.
Ч.: А отдавна ли се е намесвал?
К.: Намесата е точно сега. Ние само наблюдаваме. Нагаждаме се. И се стараем да не се удивляваме.
Ч.: Значи имаш нова сериозна задача? Виждам, сега излизат на светло същности, за които никой е нямал понятие преди.
К.: За нашата група ходеха само слухове. Така трябваше. Но времената се променят, получихме разширени пълномощия. Затова се разгръща дейността и влиянието ни във вашата Вселена. Възможно е, да станем пълноправна висша сила, наравно с Творците.
Ако Първият сметне, че навиците ми са необходимите сага за Вселената, съм готов да се потрудя.
Ч.: Значи, преди не сте виждали реализирано бъдещето, а сега е неизвестно?
К.: Наблюдавали сме многовариантно бъдеще и сме влияли на отделни събития по начин, изхода да е благоприятен в дългосрочна перспектива. Сега се движим пипнешком, а ролята ни се променя стремително.
Ч.: Какви са прогнозните решения на тази истории?
К.: Заинтересувани сме, да запазим ценните резултати при развитието на Вселената. И сме готови, да се разделим с всички останали. Каквито и да са прогнозите, изходът зависи от вложените усилия. Настроен съм решително.
Ч.: Звучи малко зловещо.
К.: Винаги съм защитавал тези, които се стремят към мир и съгласие. Моя курс е неизменен. За такива не съм заплаха.
Ч.: Какво можеш да разкажеш за пътя на баланса?
К.: Като свободен войн, съм го преминал в най-твърди условия и с най-голям риск, да се проваля в тъмнината.
Пътят на баланса, е пътят на дългожителите. Дори по стандарта на същества, включени към непрекъсната регенерация. Душите, избрали пътя на баланса, са с най-голяма устойчивост към неблагоприятните промени във Вселената.
Представителите на светлите светове повяхват тихо от еднотипния изживяван опит. Ценят ги, но често не успяват, да ги спасят от деградацията.
Представителите на тъмната йерархия обрастват с тежка кора и неизбежно колабират. Тях и не ги пазят много, да си го кажем честно.
Тези, които следват пътя на баланса, са единствените, които ефективно се съпротивяват на деградацията и се борят за живота си. А значи, съхраняват живота във Вселената. Но това са варианти за смели и силни. Път на безкрайно усърдие и пределна съсредоточеност, е подобно на ходене по въже над пропаст.
Следващите пътя на баланса, са най-ценните и най-развитите. За момента са върха на вселенската еволюция. И главна надежда за бъдещето.
Замисли се, как закалявате организма си? Вземате контрастен душ. Тези, които са познали максимални крайности в опита, от тежък до небесно-лек, са максимално закалени.
Ч.: Как светлите сили опитват, да се спасят от деградацията?
К.: Изпращат ги в светове за развитие, като вашия.
Ч.: И това помага ли?
К.: Не винаги, но шансовете са добри. Няколко цикъла и от нежна повехнала роза в света на контрастите, може да се отгледа Порфирий Иванов, ходещ бос в снега при минусови температури.
Ч.: И все пак, експериментът с развитието на балансирани същности се провали?
К.: Всичко зависи от това, какви резултати може да се смятат за удачни. Смятам, че е само въпрос на време.
При всички случаи, мнозина от вас са привикнали към зимните студове. Макар и да не знаете, как да се справяте с тях без дебело палто и шапка. Но вече оцелявате и изпитвате радост, независимо от сложните условия.
Т.е. все още не сте майстори и виртуози по пътя на мирния войн, но сте изминали важен участък от пътя.
Ч.: Но нали е края на цикъла. А мнозина осъзнават, че са в средата на пътя.
К.: Мъдрият приема, че следва своя темп. И не се страхува от сенките през нощта в гората.
Страхът, бързането и унинието са лоши съюзници. Трансформацията на качествата, не винаги следва набелязаното темпо. Важно е, да се разбира, че вече са направени сериозните крачки. Дори да не сте успели още, както ви се иска. Горе главата.
Ч.: Това честна беседа ли е?
К.: Аз съм майстор на действието. Беседите са винаги предпочитани от Творците. Те следват максимално разкритие. Както виждате, информационната стратегия на висшите сили се променя съществено. Нямаме понятие, дали ще даде по-добри резултати. Ще ускори ли честността развитието ви – въпросът е отворен.
Смятам, че честните беседи решават няколко задачи.
Първо, медът и елея, с които ви поливаха учителите преди, не дадоха полезен ефект. Нещо повече, около посланията за рая, към който се възнасяте, се събират откровено слаби хора. Вместо да се развиват и да създават силни качества, както изисква системата ви за развитие, те не правят нищо, гълтайки успокояващите послания като сънотворно. По същество, им пееха приспивни песни, докато на заден фон ехтяха взривове.
Второ, предупреденият е въоръжен. Ако сте умни, знанието винаги ви прави по-силни.
Трето, взаимодействие с вибрации на висшите същности. Разбира се, на ченълера се пада най-много. Но тези, които четат, също получават определено влияние. Контактуват със силна воля и се зареждат от нея.
Качествените, информативни послания, ви позволяват, да не се пилеете за дреболии във вашия свят, да размисляте по-глобално. Осъзнавате, че светът е огромен и удивителен, дори в него да не е така, както сте си го представяли.
В останалото, беседите за глобалните промени, не ви решават земните проблеми. Размисъла за сложните процеси, протичащи във Вселената, не са голяма помощ при стрес от загубена работа, да се справите с домашен конфликт или да възпитате от детето достоен човек. Не си правя илюзии в това отношение.
Затова и се представих като нов участник. Не изглежда, че ще успея да се справя скоро, имайки предвид, че проблемите са много, а ситуацията е катастрофално изоставена. Но дали ще продължа беседите с теб, не съм решил.
Ч.: Ще посъветваш ли хората нещо за текущата ситуация?
К.: Обичайте близките си от все сърце и още малко повече. Устойчивостта ще ви помогне да оцелеете и да преминете достойно пътя си, а любовта ще добави дълбочина и смисъл.
Ч.: Изглежда казано с познаване на проблемите.
К.: Удивително е устроена Вселената! Докато аз, напълно реализирана колективна душа, съм в края на времената, някъде в далечния космос се труди техник на кораб, който, много скоро, ще стане мен. Предстои му, още дълъг път, пълен със сложности. Засега, изобщо не прилича на главния в конгломерат от души. Не прилича на лидер на войни от надвселенска група за коригиране. Този техник си няма понятие, за далечното си бъдеще. Той е скромен, мечтателен и засега, е доста глупав.
В своето време, след двеста-триста години, ще заобича жена, която произлиза от вашия свят. Тя се развива сега на Земята. И също не прилича на това, което ще е в бъдещето. Заедно, ще изминат, практически, до края на времената, преодолявайки всички сложности и ще са опора един за друг. Към този момент, към вътрешната им светлина, ще са привлечени много други души и ще се обединят, под ръководството им, в конгломерат. Но тази история си има тъжен край. Нали любимата ми, постигнала пълен опит, пожела да се разтвори в безкрайността на източника. А аз останах да служа на Вселената и на Първия.
Любовта е действително важна, за да изминете пътя. Това е най-добрия съвет, който мога да дам от собствен опит. Дори сега, любовта към тази, която загубих, е моя основа и мотивация.
Ч.: Благодаря за историята. Възниква въпрос. Ако има край на времето, значи всичко това вече сме го преживели? Излиза, сега се движим по втория кръг? И втори ли е?
К.: Това не са кръгове. Това е безкрайна възходяща спирала.
Ч.: Твоята възлюбена се е разтворила в безкрайността на източника. Вместо това, тя се развива отново тук. Значи ли, че е нарушена волята ѝ?
К.: Права си, би била крайно недоволна, ако научи, че след разтварянето, се възражда отново в началото на времената.
Но има важно правило. Волята на душата се отчита само за конкретния момент. Сега е млада и не иска да се отказва от живот и развитие. Напротив, силна е и пълна с надежди за бъдещето. Значи, никой не нарушава волята ѝ.
Ч.: Хитро. Прилича на уловка, с помощта на която, се подминава желанието на същността. Сега не помни нищо и е вдъхновена от бъдещето, но към края на времената ще стигне до извода, че живяла достатъчно. Нима това решение не е най-важното и окончателното?
К.: Няма никакви най-важни и окончателни решения. Тя може да направи други изводи, ако бъде коригирано бъдещето. В това се състои и нашата работа. Да помагаме на душите, да напредват все повече и повече, по пътя на развитието си, коригирайки опита и правейки го по-благоприятен за продължително развитие.
Кой, според теб, взема решение от името на душата?
Ч.: Висшият аз?
К.: А какво е за развитата душа висшия аз?
Ч.: Личността?
К.: Вярно. Но личността е набор от елементи на безкрайно сложен конструктор, наречен „индивид“. Едни елементи може да се премахват, да се добавят други и да се направи напълно различна комбинация. Личността не е нещо застинало и непроменено. Може да се променя и развива. Душата може дори да подменя управляващата личност.
Ч.: Защо?
К.: Ако стигне до извода, че с този комплект от качества на управляващата личност, душата е достигнала до тавана на своите възможности. Стигнала е до задънена улица. Висшия аз може просто да е уморен от живота. В такъв случай, пращат душата в световете за развитие и тя си отглежда нова управляваща личност.
Т.е. една и съща душа, може да изпробва разни набори от елементи-качества в личността и по този начин да преживява напълно различни животи.
Задачата на душата е, да стигне до края на времената, запазвайки желание да продължи. Ако висшия аз не иска да продължава, му предоставят възможност да прекрати съществуването на своята индивидуалност. Но това не означава, че душата също може да се разсее завинаги във Вселената. Управляващата личност няма право да решава вместо душата. Не искаш да пазиш и развиваш жизнения си дар – не е и необходимо. Но в този случай, ще предложат на душата, да си отгледа нов висша аз.
Ч.: Изглежда, към личността е малко уважението във Вселената.
К.: Колкото по-рано личността ти престане да се основава на слабостта и егоизма, толкова по-бързо ще попадне на по-прогресивни нива за съществуване. „Да пазиш светлината на душата си“ не е красив, абстрактен призив към духовно търсещите. Това е конкретна задача.
Вие разбирате, защо човек, бездарно пропилял чужди пари, е виновен. Но парите са боклук, ценен само на вашето ниво от илюзии. Съвсем друга е отговорността за пропиляване на душевната светлина. Нали във Вселената, е наистина свещен ресурс.
Затова и уважението към личността се появява след като осъзнае задачата си. С какво ще се занимава, от какво ще получава радост – никой не ѝ диктува. Но душата трябва да запази интензивността на светенето си. Като идеал е, да я повишава и да я разширява.
Ч.: Какво представлява края на времената?
К.: Това е условна черта, когато всички импулси за устрем по всички варианти на събитията угасват.
Ч.: А по-разбираемо за простия човек? 🙂
К.: Да допуснем, в сегашното си въплъщение си избирала между трима кандитат-съпрузи. Като потенциал, има още двама. Но душата ти не е развила тези варианти. Да предположим, си изживяла трите варианта едновременно, омъжвайки се за всеки от мъжете. Така се изчерпват жизнените ти варианти. Въплъщението е било преминато със среден резултат в ефективността на развитието.
В това въплъщение има скрит потенциал. Вариантите с двамата, които душата ти е пренебрегнала. Всеки от тях може да подобри резултата ти. Можеш да изминеш въплъщението добре.
Но и това не е всичко. Напълно е възможно, някъде там, в тълпата, да има мъж, живота с който, би ти дал експоненциално израстване. И формирали се резултат от въплъщението, да са дотолкова удачни, че да служат за основа на висшия аз, за много хилядолетия.
Това е много опростен пример. Човекът прави множество избори през живота си. Разбира се, върху тях влияе не само партньора.
Така, даже само в едно въплъщение, има потенциал за многократно преминаване. А за душата, живееща в безкрайността, неизползвания потенциал на вариантите за израстване, е толкова огромен, че трудно може да бъде измерен. Нали изборите на другите хора, са също невероятно разнообразни. При това, между всички вас, има изградени връзки и влияете един на друг.
Ч.: Ефектът на пеперудата?
К.: Умножен по безкрайност.
Края на времената е, когато абсолютно всички избори на душите във Вселената са изживени. Импулсът за движение угасва, понеже не са останали стремежи за движение.
Чертата „край на времената“ достигат само тези души, които са напреднали най-много от всички. Най-устойчивите и жизнелюбивите. Мнозина не са я достигали никога. Но, напълно е възможно, да успеят при нови опити, ако подберат печеливша стратегия. Смята се, че потенциала на всяка душа е достатъчен, за да стигне до края на времената.
Ч.: Значи, края на времената е един за всички, но до него много души просто не доживяват?
К.: Действително, това е обща финишна черта за цялата Вселена. Импулсите на отделните души могат да са достатъчни, за стигане до финала, а могат да угаснат и по пътя.
Ч.: Но нали душата може да промени сериозно начина си на съществуване? Например, да се влее в състава на колективна душа?
К.: Това е естествен вариант, нали всички се стремите към единство. За индивидуалната душа е важно, да запази и приумножи светлината си, както и да събере ценен набор от качества на личността. Това ѝ дава възможност, да стане перспективен участник във всяка колективна душа, с която има взаимен интерес.
Ч.: Колективната душа повече шансове ли има, да стигне до края на времената?
К.: Сравни здравината на единична нишка и въже от хиляди нишки. Отговорът е очевиден.
Ч.: Колко ще преминаваме пътя си?
К.: Имай предвид, че пътят е винаги нов. Не на 100%. Да се броди пипнешком, е винаги сложно и непредсказуемо. Но промените в поредния оборот на пътя, са достатъчно съществени, за да не изживява душата безкрайно дежа-вю.
Ч.: Но нали каза, че краят на времената настава, когато се изчерпят вариантите и идеите.
К.: Вярно.
Алгоритъмът на хаоса е подобен на генератор за случайни числа. Само че, е по-сложен. Може да се нарече генератор за случайни идеи. Те се анализират от мощния ИИ, създаващ прогнози. На най-добрите варианти, дават зелена светлина. Новите идеи може да се генерират, но първо, трябва да се изчерпи потенциала на предишните.
Ч.: Изглежда като абсолютно безкраен процес.
К.: Не всички варианти са удачни. За древните и опитни разуми е очевидно. Не сме склонни да си губим времето с безсмислени идеи. Перспективните пътища са ограничени, но не са изчерпани всички.
Ч.: Ако си стигнал до края на времената, защо преминаваш пътя отново?
К.: Не мога да изостава душите с които съм взаимодействал. Освен това, е единственият начин, да постигна любовта на целия си живот.
Ч.: Значи, съществуваш едновременно и тук в развитието на младите, с затворена памет, и зад пределите времето на древните?
К.: Нещо повече, присъствам сега и във вашата вселена на древните. Тук си имам свои аватари. Няма препятствия във Вселената за този, който не е против да се потруди (усмивка).
Ч.: А какво правят другите, стигнали до края на времената?
К.: Различно. Някои заспиват за да преминат всичко отново. Други, като мен, бодърстват и се трудят с древните, но тук има и млади.
Ч.: И все пак, какъв резултат ще се смята достатъчно добър, за да се прекрати преминаването?
К.: Мога да кажа само свои размишления. Ще преминем на принципиално нов етап при следните условия:
1) Ако бъде решен напълно проблема с деградацията на душите. По-скромен вариант е, постигане на висока степен стабилност. Още по-скромен, но приемлив, е намирането на надежден начин за висок приръст в осъзнаването, за да е гарантирано възстановяването на загубите.
2) Младият Творец трябва да е достатъчно мъдър и хармонично развит, за да избере предстоящия си път.
3) Потенциалът за развитие в симулация, трябва да бъде изчерпан напълно.
Ч.: Какво имаш предвид?
К.: Няма да прекрачим в неизвестното, без да се убедим, че сме максимално силни и готови.
Ч.: А после?
К.: Никой не знае.
Ч.: Дори Първият?
К.: Нали си наясно. Той обича да си трае (усмивка).
Ч.: Благодаря за беседата. С това се прощаваме?
К.: Не забравяйте, че сте по-силни, отколкото ви се струва. Душата черпи сили от собствените си дълбини. Те са достъпни в необходимото количество. Колкото и сложен да е пътят, винаги имате всичко необходимо.
Ки-он, глава групата за коригиране.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_vospominanija_o_budushhem_vselennoj_02_2021/2021-02-26-23764
Разговор с архитект на Вселената. Част 30
Контактьор: architect
Ченълер: Сам ли си днес?
Архитект: Да, това не е планирана беседа, а по твое собствено желание. Дойдох сам, като твой пряк покровител.
Ч.: И как да се обръщам към теб?
А.: Все ми е тая (усмивка). Давай по-добре въпросите.
Ч.: В последните ми ченълинги, висшите сили разказаха за предстоящите промени. Какви са последствия, от дистанцирането на светлата йерархия от земните процеси?
А.: Светлата йерархия не се е отстранила напълно. И продължава да подкрепя всички, които се стремят към нея и се държат като светли служители.
За останалите, промените ще са умерени или незначителни, защото, да си кажем направо, никога не ги е водила светлата йерархия. Повечето имаха наставници от цивилизациите, от балансирани или тъмни учители.
Светлата йерархия се е отдръпнала от тези, които не са се стремили към нея достатъчно. Влиянието, както на светли учители, така и на тъмни, си е намеса във волята на индивида. Когато светлият учител помага на човек, го подбужда, да бъде малко по-добър, отколкото е в действителност. Когато влияе тъмен учител, усилва деструктивните му наклонности. Но и в първия и във втория случай, има въздействие от учителите върху волята.
Това е задължителния ранен етап от развитието на индивидуалността, когато учителите оказват разностранно, контрастно влияние, за да може душата да сравнява и избира, какво ѝ е интересно.
Светлите учители не могат да помагат повече на хората, да са по-добри, отколкото са в действителност. И за мнозина, се оказва сериозно изпитание за самостоятелно конструктивно мислене. В това отношение, си струва да се разбира, че времената се променят. Хората сами трябва да проявят, към какво се стреми душата им.
Съответно, най-главната промяна е нарасналата отговорност на човека за самия себе си. Сдържащо влияние на учителите не съществува повече. Човека прави изборите си сам.
Ч.: А как се променя влиянието на тъмната йерархия? Усилва ли се?
А.: Намаляването на светлото влияние, активира тъмните служители. Светлата йерархия е потискала деструктивните импулси. А сега е престанала. Т.е. вътрешният деструктивен процес при хората се усилва, изключително заради нарастващата честност. Добра, бащинска ръка, не ги възпира повече, от действителните им стремежи.
Пред пробудените сега се проявяват два основни варианта:
– Тези, при които връзките с тъмната йерархия са тънки, няма да усетят сериозни жизнени проблеми. А ако възникнат някакви сложности, човекът ще се справи успешно.
– При тези, които са създали тесни връзки с тъмните служители, ще започне разклащане. Деструктивните им импулси, гасени преди от светлата йерархия, ще се проявяват по-отчетливо. Това може да доведе до решителен възход, поради отвращение от собствените деструктивни стремежи. Или деструктивните импулси ще надделеят. И тогава, тези пробудени могат да попълнят тъмната йерархия.
Ч.: Да отидат в тъмната йерархия? Това доброволен избор ли е?
А.: За някои ще е доброволен. Другите просто ще пропаднат, защото няма да успеят, да се съпротивляват на душевните си стремежи.
Ч.: Струва ми се, че пробудените са се отдалечили от тъмната йерархия, повече от всички останали.
А.: Не е така. Не смятайте, че спящите, слабите, неразвитите и водените, представляват някакъв интерес за тъмната йерархия като служители.
Редовете на тъмните учители ще попълнят силните пробудени с активни деструктивни импулси на душата. На такива, тъмната йерархия ще успее да предложи повече ресурси, повече власт, повече сила, повече удоволствия. Не си мисли, че всички пробудени напредват нагоре. А сега е време за самоопределение, кой ще попълни тъмните редици.
Ч.: Наставниците продължават ли да ни водят?
А.: Да. Повечето души продължават развитието си, както преди, взаимодействайки с наставниците.
Но някои, вече не се нуждаят от водачество, както преди. Има такива, които решават сами, какво искат. А наставниците помагат със съвет и защита по избрания път. Този път е отворен за тези, които се чувстват стопани на живота си и не винят никого за неудачите си.
Ключово условие за прехода към доброволна система за развитие, е пълна отговорност за своя живот. Необходимо условие е също, че светът не трябва да е такъв, какъвто им се иска, да го видят. Стопанинът на живота си, уважава и своя, и чуждия път. Осъзнава, че съвкупността от разните пътища, създава текущата картина на света. И няма никакви претенции към другите.
В началните етапи на прехода към доброволната система за развитие, човекът може да усеща определен дискомфорт. Може да му се струва, че около него се е образувало прекалено много свободно пространство, а подсказките са изчезнали. В това е спецификата при водене на тези, които са способни, да решават сами. Това не бива да се разглежда като липса на подкрепа. Учителите ви, не са ви зарязали. Но така се проявява новата степен от доверие към човека и мъдростта му.
Ч.: Имаше информация за промени в договорната система. Може ли по-подробно да се спрем на тези промени?
А.: Договорната система е естествено продължение на кармичната система. Това са основите на нашето мироздание. Те продължават работата си. Повечето души и водещите ги екипи, ще продължат да следват договорите, понеже продължават да съответстват на душевните потребности.
Но някои договори, сключвани преди началото на този цикъл, вече са загубили своята актуалност. Това се дължи на развитието им, което е излязло извън прогнозните рамки. И условията, предвидени първоначално в договорите, не са спазени от душата.
Това се отнася и за душите, насочили се към цикъла, набелязвайки скромни показатели за трансформация, при това, са преуспели дотолкова, че се нуждаят от подобрено водене, от нов силен екип, от по-интензивна подкрепа и грижа.
Но това се отнася и за душите, набелязали положителна динамика в развитието, а са свърнали по съвсем друг път – много по-деструктивен от първоначално планирания.
Точно този смисъл определя промените в сключените договори. Преразглеждане на вече неактуалните договори, не се прави. При това, малка част от душите с деструктивна насоченост, надвишили плановия диапазон, се се лишили от подкрепата на водещите ги екипи. Наставниците са се отдръпнали, понеже не съответстват на честотния диапазон в подопечните си. По този начин, душата получава възможност, да поддържа енергообмен с учители, които съответстват на актуалните ѝ потребности. И не е изключено, това да са тъмни служители. Така се осъществява самостоятелният избор на душата, според текущия ѝ устрем.
Ч.: Т.е. тези, които са зарязани от предишните наставници?
А.: Защо подреди така фразата си? Не е ли по-точно да се каже, че наставниците биха продължили, да си вършат работата, ако душата не се е отказала от пътя, който са набелязали заедно, преди въплъщението? Вече не съществува пътя, по който могат да я водят наставниците – отклонила се е прекалено далеко от набелязания маршрут.
Ч.: Зная, че при някои пробудени има не само наставници, но и по-могъщи покровители. Те също ли се отдръпват?
А.: При отделни пробудени, действително има могъщи застъпници. Душите с история, имат изградени връзки с много различни високочестотни същности.
Някои души доброволно са се договорили с подходящите покровители, да ги държат в допустимите предели, За да не ги отвее вятъра там, където не са планирали. Тази несамостоятелност е промеждутъчен етап при изграждане на индивидуалността. Необходими са временни решения, за да свикне човека, да следва мъдро живота си сам. В учителската система се нарича стратегия за сдържане. Предполага:
– частично водене на индивида от авторитетен участник в развитието. Понякога се проявява като потискане на личната воля в човека, за да го предпази от неприятности.
– защита интересите на душата при развитието.
Ч.: И по какво се различават застъпниците от наставниците?
А.: Наставниците са първата линия в защитата на интересите. За преобладаващото мнозинство – е единствената.
Но при душите има и по-сериозни застъпници. Но това не бива да се възприема като надеждна „броня“. Застъпникът, виждайки, че душата злоупотребява със слабостите си, в повечето случаи, разрешава интензивни въздействия.
Ч.: Като Каин, който няма да ни пусне, докато не завърши процеса на трансформация?
А.: Да. Примерът е уместен, ако имаме предвид намеренията на застъпника. Основният му ориентир е развитие на душата. И защитавайки подопечния, отстоява именно правото, за постигане най-добрите потенциали на душата.
Ч.: Дори това да е сложен път на директивно развитие, с ритници и шамари?
А.: Да. Застъпниците не бършат носа на никого. Всеки човек, без изключение, се стреми към постигане на самостоятелност. Всички грижи на висшите сили са насочени към подкрепата на развитието ви.
Ч.: Какво е необходимо сега на тъмната йерархия? Нямам предвид Каин. Разбирам, че поради съчувствие е помагал, да станем по-силни. Но сега, при контактьорите зачестиха демони.
А.: Те също се нуждаят от общуване. Тъмната йерархия има право сега, да беседва с пробудени. Сега е тяхното време.
Права си, действията на Каин е по-правилно да се разглеждат като помощ за ръководителя на земното развитие. Разбира се, може да обърне и най-тъмните си части, ако го сметне за необходимо. И все пак, тъмната йерархия ще представя интересите си сама. Каин, най-вероятно, ще заеме ролята на безпристрастен съдия в тези взаимодействия.
Ч.: Но, за какво може да говори тъмната йерархия? И кой ще ги чете?
А.: Има такива, които ги четат. Не знаете нищо за тях, но има, които очакват такива послания. Тъмните учители говорят за тъмния път. Канят желаещи, да служат в тъмната йерархия. Но подробностите на тези беседи ще стана известни, на първо място, на смелчака, който се осмели да ги приема.
Ч.: И такъв ще се намери?
А.: Трябва да се намери. Рано или късно, ще се появи. На теб ще ти се наложи или да удовлетворяваш любопитството си в непосредствена беседа с тъмната йерархия, или да продължиш да отказваш. Всичко решава интересът на душата ти.
Ч.: Знаеш ли, някак не ме привлича.
А.: Това е взаимно. Твоите мощни, високочестотни структури на душата, изгаря тъмните служители. А техните послания ще те смъкват в ниски, непривични за теб честотни диапазони. Това не означава, че не може да се измисли нещо. Но ти не си най-добрия кандидат за тях. В това число, и поради твърдостта на душата ти. Засега търсят по-гъвкав проводник.
Ч.: Но нали знаете, че някои хора са наплашени? Какво ще си помислят, когато започне да предава тъмната йерархия?
А.: Сега им е времето, да се вслушат в препоръките на светлата йерархия и да престанат да взаимодействат с посланията на тъмните служители, достъпни сега и получавани в бъдеще. Да ограничат познанието си, да изберат тих живот, в частично неведение. Мир в душата и липса на страх, е най-добрата защита. Но да не се страхуват е по-лесно, като са далеко от хищниците. Когато доброволно ги приближавате на ръка разстояние, е много трудно, да не се изплашат. Прекратете да четете това, от което се страхувате, четете само това, което запазва благото ви състояние.
Няма опасен и безопасен свят. Има само състояние на съзнанието при душите. Който е истински със себе си и искрено се стреми към тих живот, за него обкръжаващото пространство е безопасно. Останалите, не познават и не разбират желанията на душата си.
Ч.: Искаш да кажеш, че тези, които продължават да четат и да се плашат, искат точно това?
А.: Интересът на душата е ирационален. Но се отчита и уважава от висшите сили, понеже позволява, да се запази в душата желанието за живот. Мога да предположа, че хората искат да се плашат. Такива са интересите на душата им, за момента. Уплахата е остро усещане. Възможно е, точно такова наситено преживяване им е необходимо, а не тих живот и медитации.
Всяка душа следва своите интереси. И когато човек разбере, че не знае нищо за себе си, това е първата крачка, която позволява прекратяването на страданията. Някои, най накрая, осъзнават нерационалното си поведение, с което привлича в живота си всички неща, които не им харесват. Останалите могат да забележат в себе си, доста специфични и странни по човешките стандарти потребности на душата си. Всичко това може да се потиска, да се прикрива срамежливо, да се отхвърля гневно. Но не означава, че интересът на душата ви е чист, бял и пухкав, както им се струва. Че душата на всеки се стреми към идилия.
Просто, погледнете честно на живота си – изградили сте го съгласно интересите на душата си. Ако животът не съответства на най-добрите ви представи за него, трябва да потърсите причините за това несъответствие. И често се крият в ирационалните интереси на душата, за които мнозина не се досещат. Човекът е склонен, да опростява вътрешните си процеси. Да нагажда стремежите си към общоприетите ценности. По този начин, огромен пласт мисловна дейност, си остава не опознат и непредвиден. Но личните стремежи на душата са, да се нагажда към средностатистическото желание, да е щастлива, не е реално. Но желанията са много различни и трябва да се изучават.
Фактически, душата може да се развлича, изпитвайки напълно различни вътрешни състояния: страх, жалост към себе си, самобичуване, неудовлетвореност, гняв, борба, търсене на виновни и т.н. Но никой от висшите сили, не възприема сериозно тези игрички. Защото сме наясно, че душевните предпочитания са различни. Ние не натрапваме образци на удовлетворяващо поведение. Душата сама избира и се потапя в тези състояния на съзнанието, които ѝ се струват за предпочитане. А дали ще е радост от пролетта, отчаяние с драматично кършене на ръце или праведен гняв – не е толкова важно. Такъв е душевния интерес за конкретния момент.
Цялото това поведение е преходно. Когато се насити с текущите емоции и поведенчески стратегии, ще премине към следващите. И е възможно, в новото амплоа, да е съвсем различна личност.
Ч.: Какво да правят хората, които са разбрали, че не се разбират, засега? Как да се справят със себе си?
А.: Пишете. От какво се срамувате. От какво се боите. Какво не приемате. Какво ви гневи. Как се жалите. Какви оправдания си намирате. Излейте на хартия цялата скрита страна на душата си. Разгледайте, кой сте. Какво се проявява. Търсете непоследователности в мисли и поведение. Пишете, когато сте в най-лошо настроение. Фиксирайте с най-големи подробности, когато си го изкарвате на другите. Размислете, в какво точно се състои неприемането ви на ситуацията.
Човек потиска своята ирационалност. Най-често му е противно, да се вижда такъв, какъвто е. Но докато му е противно и крие от себе си вътрешните си процеси, трансформацията не става. Душата си играе сама на криеница със себе си. И живота на човека е неразбираем за него. Струва му се, че не е неговия. Че е невъзможно, да е избрал точно това. Но той избира сам, подредил е всичко, следвайки интересите на душата си. Докато не направите прецизен анализ на мислите си, на мотиви и стремежи, животът ще продължава, да е неразбираем.
За висшите сили е очевидно, защо пътят ви е точно такъв. Ние нямаме предубеждения относно стремежите на душата. Има конструктивни стремежи. Има деструктивни. Всички те съществуват. И всички те определят интереса на душата: от образцов, който може да се покаже смело на другите, до извратен, от който сами ще ви е неудобно, ако го забележите в себе си.
Това е пътят на храбрите – да извадят на бял свят това кълбо от ирационалност от дълбините на душата си. Да прегледат своите нелогични, непоследователни мисли, чувства, постъпки и стремежи.
Питайте се по-често: „Защо мисля всичко това?“, „Защо го правя?“ и „За какво е показателно поведението ми?“ Обемът за работа е доста. Но да живеете осъзнато, е невъзможно, по друг начин. Докато не разберете истинските интереси на душата си, няма да станете господари на собствения си живот.
Ч.: И какво да правим с тези записи?
А.: А това всеки решава сам. Някой ще приеме потребностите си, признавайки честно, че ги има в себе си, но няма да промени нищо в тях. Други ще поискат да трансформират душевните си стремежи, за да се уважават повече, сами да се харесват повече.
Колкото по-активно изследвате своите дълбини, своята ирационалност, толкова повече контрол над противоречиви душевни импулси, придобива рационалният ви разум.
Ч.: Струва ми се, че малцина разбират, какво имате предвид, като казвате да се грижим за себе си и нашите интереси. Но тази беседа изяснява някои неща.
А.: Висшите сили виждат вашите стремежи и интереси по-добре от вас самите. Ако са ирационални, ако ви смущават, ако не ги откривате, не означава, че не съществуват. Те съществуват и всичко случващо се в живота ви, е отражение на съществуващите душевни интереси. Ако животът не ви харесва, е време честно да вникнете, защо се е получило точно така. Какви стремежи на душата са привлекли в живота ви това, с което взаимодействате сега.
Добре ни е известно, как работи системата за материализация в живота ви. За нея вече сме разказвали, наричайки я лабиринт на отраженията. Прекрасно знаем, че интересът на душата, може да се прояви по най-екзотичен начин. Затова, не бива да смятате, че висшите сили ще ви пазят от истинските душевни интереси. Дори човек да си няма представа, какво представляват. И ако интересите са деструктивни, животът ще се подрежда именно по тях.
По този начин, хората се оплакват от живота, гневят се на висшите сили, плачат, плашат се, борят се, разиграват драми и стенат, но фактически, душевните им интереси са напълно съобразени. Когато най-отворените от вас, усетят дълбоко това кардинално различие между нашето и вашето виждане за живота, осъзнават цялата безсмисленост на неудовлетвореността, която всеки ден изказват на висшите сили или един на друг.
Ако човекът избира недоволството, значи, душата, засега, получава от него повече удовлетворение, отколкото от приемането. На хората често им се искат интензивни усещания. Всеки негатив е интензивен. Да се откажете от него, е също толкова трудно, както да се избавите от наркотична зависимост. И не е факт, че след като се избавите, живота ви ще стане по-приятен. Всичко е индивидуално и при всяка душа е по различен начин. Има такива, които отново се връщат към интензивността. Но вече осъзнавайки по-добре своите потребности.
Например, представителите на тъмната йерархия, прекрасно знаят всичките си потребности, честни със себе си и се държат за текущия си опит, защото не изпитва нужда от друг. Т.е. съществуват много разумни, мощни, древни души, които си седят в своите адски светове доброволно, поради предпочитанията си. Макар да са много ценни, им предлагат трансформация и изход от заточението. Но не са съгласни на намаляване интензивността на жизнения си опит.
Няма да ви чета курс по специалните интереси на душата, за да не смущавам никого (усмивка). Смелите ще ги открият в себе си самостоятелно. При повечето хора, все пак, има стремеж към конструктивна трансформация, желание за любов, стремеж към възвишено състояние на съзнанието и сближаване с други души. Но сега е важно, да се осъзнае обширността на съществуващите избори на душата, разнообразието на интересите, за да разберете по-добре, защо всеки от вас се намира в конкретните жизнени обстоятелства.
Ч.: А какво тогава, според вас, може да се нарече истинска неудовлетвореност на душата?
А.: Случват се, в човека да се проявят тежки форми на депресия. Нямам предвид отчаянието, или нежеланието да се надигне от кревата, за да свърши нещо. Тежката депресия е, когато човекът лежи със седмици, не се помръдва, не яде, не се къпе. Това е устойчива липса на жизнени импулси. А всички други проявления, дори самоубийствата, за висшите сили – са част от естественият процес на душевна трансформация. В продължение на дълго време, самоубийството се е разглеждало като силен стрес, даващ на душата мощен импулс за разгръщане на потенциал, през новите въплъщения.
Не ви призовавам да се отнасяте към самоубийството като към лесен опит, като допустим вариант на действия. Но подобни мисли минават понякога в главите на хората, а никои дори са имали такъв опит в други въплъщения. И сред тях има доста, които сега са доволни от живота и получава удоволствие от него.
За истинската неудовлетвореност на душата от живота, свидетелстват не негативните емоции, а равнодушието, инертността, безцелно съществуване, в което абсолютно нищо не вълнува човека.
Ч.: По какво се различава приемането от равнодушието или тихото отчаяние?
А.: Равнодушието е, когато не е интересен живота. Отчаянието е, когато всичко е прекалено сложно. А приемането възниква, когато човека си мисли, че живота е сложен, но интересен. Приема правилата на играта. Увлича се от процеса и получава удоволствие от него.
Ч.: Кои да четат тъмните послания, когато започнат?
А.: За някои прочитането е неизбежно. Поне, тези беседи ще прояснят процесите, които вече са в ход, при някои пробудени.
Любопитни да прочетат, защото нищо не може да ги спре. На своя отговорност.
На останалите, не препоръчвам, да рискуват. Всяка негативна реакция, неприемане, страх, гняв, борба, още по-силно ще разтърсват човешката психика и само укрепват връзката с тъмната йерархия. Изпитвайки негативни емоции, човекът разширява своята уязвимост и разраства енергообмена с тъмните служители.
Ч.: И в какво е ползата от такива твърди процеси?
А.: В истинското познание на самите себе си. Когато всички илюзии се пръснат, всички фантазии за себе си ще рухнат, ще останат само разголените душевни стремежи. Те определят света, в който душата продължава развитието си.
Ч.: Значи всички, които предпочитат по-мек път, е време да се заемат с медитация?
А.: Или да продължат взаимодействията с посланията, независимо от нарастващата им рязкост. Но вече с ново разбиране на истинските си наклонности, интересите на душата си. Ограничените познания сега, са най-надеждният инструмент за защита. Другите надеждни инструменти за безопасност: радост, любов, покой, тишина в ума, приемане, мъжество (но без гордост и преувеличение на възможностите си).
Ч.: И какво трябва да разберат за себе си желаещите да четат тъмните послания?
А.: Че се стремят към широко разбиране и към интензивни чувства, независимо от риска.
Ч.: Благодаря за поясненията.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10726-razgovor-s-arhitektorami-vselennoy-chast-30
Ки-он: Деструктивен енергообмен с тъмната йерархия. Беседа 10
Контактьор: architect
Ки-он: Привет! Искам да изясня същността на работата ви с Каин. Той не е създавал нови връзки с нито един от вашата работна група. Взаимодейства чрез тези, които имате вече с тъмната Йерархия. Това означава, че тези, при които имат някакви негативни реакции, са уязвими. Връзките им с тъмната йерархия са били вече създадени и по тези връзки върви постоянно изтичане на лична сила в полза на тъмните служители.
Вече ви обясняваха, че връзките може да са тънки нишки, може да са върви от много нишки и дебели въжета. В зависимост от дебелината на тази връзка, зависи пропускателната им способност. Чрез връзките се организира енергообмен, двустранна връзка между участниците.
От проводящата способност на връзките, изградени с тъмната йерархия, зависи степента и остротата на изливаните негативни емоции. Ако връзките са тънки – раздразнение, мърморене. Ако са по-дебели – изблици на негодуване, ожесточаване. Ако са въжета – има замъгляване на съзнанието, когато тъмния служител надделява над човека и тогава, може да прави страшни неща, без да го осъзнава.
Дебелината на връзките при всеки от вас с тъмната йерархия, зависи от избора на човека за начин на взаимодействие със света. Колкото е по-рязък, толкова са повече уязвимостите му и толкова е по-здрава връзката с тъмната йерархия.
Ч.: Искаш да кажеш, че ако Каин не влияе на човека, няма връзка с тъмната йерархия?
К.: Има ги при всички. Но не всички ги развиват с мисловни навици и поведение. Бих казал – всеки човек има определен здрав, акуратен набор от връзки с тъмната йерархия, от които има повече полза от вреда.
Ч.: И какво да правят тези, които са реагирали несдържано на Каин?
К.: С вас общуват честно и като с възрастни. Можете да постъпвате по свое усмотрение с даденото ви знание. Може на някого да харесва, че чрез него, без да знае, минава транзит враждебна воля, процежда се отрова на тъмната йерархия. Дръпнали за нишката и се изплискал. Какъв е повода – не е толкова важно. Тъмните служители са цинични и коварни. Чрез борците с ИИ се гневят на Триадата Творци. Чрез светлите воини разиграват борба с тъмните. Чрез слаби, недисциплинирани се лее многословие, жалби и недоволство. Звучат гневни въпроси и коментари.
Ако човека не го смущава това поведение, ако не предизвиква погнуса, ние се предаваме. Възможността да помогнем на всеки е ограничена от доброволния ви избор. Човек може да приеме помощ, а може да я отхвърли.
Ч.: Михаил също използва думата „отрова“. Това термин ли е или метафора?
К.: Не, не е метафора. Отровата е тази черна субстанция, за която толкова искаше да научиш. Тя представлява некроза на божествени частици. Жизненият ресурс може да е в разни състояния: в живо, в мъртво (сива мъгла) и некротично. Некрозата е агресивна и разрушителна. Поглъща здрави частици и се разраства. По същество, цялата тъмна йерархия е сформирана следствие на такива процеси.
Ч.: И как взаимодейства с хората тази отрова?
К.: Когато въздейства с леки докосвания, е от полза за душата, укрепва я. Тъмният служител докосва човека леко и веднага се отдръпва. По този начин, човека се развива. Така се случва, когато връзките с тъмната йерархия са здрави и са тънки редки нишки.
Ако човекът е изградил по-здрави връзки, в него става повече отровата от здравословната норма. И сам страда и от него страдат. И разнася в другите.
Когато в човека, отровата е повече от допустимото, той пропада в тъмните светове. Свлича се по низходящия поток.
Ч.: А какво могат да направят тези, които искат да отслабят тези връзки?
К.: Това, което мнозина не искат. Да дисциплинират мислите си. Да изгонят от съзнанието си тъмната йерархия, а ако връзките са дебели – задачата изисква титанични усилия.
Но в този случай, има още една сериозна преграда: тези, които са под силно въздействие са уверени, че с тях всичко е наред. Тях ги приспиват, отнемат негативния заряд при постъпване на информация, тя се размива в съзнанието им и престава да ги безпокои. По този начин, тези, които трябва да работят най-много над себе си, не работят изобщо. А работят тези, които са със слаби връзки с тъмната йерархия, за да работи критическото им мислене, като трябва.
Ч.: Нима човека не може да си има свое отрицателно мнение? Когато се изказва рязко – обезателно ли е воден от тъмната йерархия?
К.: В началото, при създаване на връзка с тъмната йерархия, инициатор е човекът. Т.е. негативните емоции са все още първични и напълно самостоятелни.
След като е създаден енергообмен, човекът вече не е в състояние да различи, кой е източник на негатива – той самия или тъмният служител.
При всички случаи, схемата на работа при човека, е една и съща. Трябва да започнете да отслабва тези връзки от своя страна. Понеже човекът е инициатор на такова взаимодействие, дори да не го осъзнава, трябва да се заеме решително с прекратяване на този енергообмен. Но това е задача за най-устойчивите. За да се избавите от връзките, са необходими дълги месеци упорита работа над себе си.
Ч.: А има ли възможност, да се различи своя характер от въздействието на тъмната йерархия?
К.: Съзнанието е колективен процес. Може да ви се струва, че мислите отделно, но не е така. Съзнанието тече през хората на разни слоеве, в зависимост от чистотата на мислите. При някои, колективното съзнание идва от дъното на човешкия диапазон. В този нисък слой е активно смесването със съзнанието на тъмната йерархия.
На средният диапазон от човешкото съзнание – мислите са по-оптимистични, по-конструктивни.
В горните диапазони на колективното съзнание, мислите са активно смесени в инфосферата, с която взаимодействат вашите учители. Взаимодействия с горните слоеве дават интуицията, озарението, вдъхновението, възможност за общуване с учителите.
Но това е личен избор на всеки – да взаимодейства с тежки дълбоки течения на съзнанието или със свежи, леки и въздушни.
Наскоро приема послание от Михаил. Какви промени забеляза в себе си?
Ч.: Много приятни, умиротворяващи. Обичам да чета нещо развиващо. Но през този ден, ми се искаше да почистя в дома, да се разхождам, да се наслаждавам на пролетта, да съм в умствена тишина. Мъжът ми прави комплименти. Във вечерната медитация реших да общувам с душите на мои близки. Обичах всички, прегръщах ги. За първи път в живота си изпитах желание да нахраня уличните котки 🙂
К.: Така въздейства върху човека светлата йерархия. Подбужда към добро: да обичаш, да се грижиш, да помагаш.
Ще останеш ли да служиш на Михаил?
К.: Трябва да призная, че се нуждая от по-твърд ръководител в развитието. Под крилото на Михаил, ми е прекалено топло и добре.
К.: Права си. Освен това, ще можеш да развиваш разума си и да бъдеш не само изпълнител, но и инициатор на решения. Като ученичка на светлата йерархия, ще ти е тясно.
Ти успяваш да общуваш дипломатично и със светлата йерархия, и с деструктивни цивилизации, и с тъмната йерархия. Такива хора могат да направят много за развитието на душите.
Множество същности във вашия свят следват пътя на баланса, пътя за развитие на сложни разуми. Този път, позволява на такива хора, да помагат на мнозина други. Да и сами получават сериозни преимущества. Защото широкото разбиране е полезно и красиво. Нашите послания са интересни за четене, защото имаме обширни знания.
Ч.: Защо, все пак, знанията натоварват? Как е свързано с тежките божествени частици?
К.: Между натоварващите знания и тежките частици има връзка, но не пряка. Това са разни натоварвания.
Ако душата е стабилна, не изпитва остра необходимост да търси познания. Този път е необходим, преди всичко, на отслабените души. Той създава укрепване, благодарение на взаимодействието с тежките частици и развитие на рационален разум.
Стресът от взаимодействието с тежките частици, помага на душата да укрепи структурата си, да стане по-издържлива.
Познанието помага на душите, да развиват рационалният разум. Благодарение на положителното въздействие върху разума, може да се преодолее импулса за разпадане на душата, а в благоприятен случай, и да предизвика обратен импулс – към единство.
Тежест от знанията се получава, защото информационни носители са структурите на душата. Този процес на натрупване е подобен на записа данни върху твърдите дискове на компютрите ви. Обемът за съхраняване на информация е ограничен.
Затова, умереното натоварване със знания, позволява на душите, да решават сложни задачи, да са източник на авторитетно мнение, да помагат в намирането на нови варианти за развитие, там, където не ги виждат другите. Но както при вас казват: „умножаващия знанията, умножава скръбта“. Най-умният не е най-щастлив. И точно затова, знаещите много, съдържат доста ниски диапазони от честоти. На тези честоти вибрира печал и душевна болка от опознаване на всички божествени аспекти. Нали много от тези аспекти и техните проявления, могат да ужасяват. И за повечето души в нашия свят, да познаят и приемат всички божествени аспекти, е засега неосъществима задача.
Но натоварените със знания, са много полезни и могат много да направят за йерархията на развитието.
Ч.: Неприятно е осъзнаването, че мислите и могат да не са твои. Че човекът има общо съзнание с някои от тъмните учители. Но реална ли е задачата, да ги изгониш и затвориш всички дупки, докато човека е под тяхно въздействие?
К.: Това е реална задача и е единствена възможност за промяна в живота, към по-добро. През много хора жизненият ресурс, фактически, е транзит, поради формирани здрави връзки с тъмната йерархия. На самия човек се падат трохи. Останалото е принуден да търси в храна, от слънца и въздух. Жизненият ресурс отговаря за късмета, за защитата, за плавността на случващите се с човека събития. Ако е недостатъчно, животът има неприятни, резки черти.
Това е отговора на всички, които се оплакват от живота. Затваряйте пробойните си. Във всеки постъпва достатъчно ресурс. Сами пилеете потенциала си за щастлив и изобилен живот, поради собствената ви невъздържаност.
Мрежата от конструктивни души е създадена. Напреднали връзки създават тези, които участват в тази колективна работа и са готови, да са благодарни едни на други, за помощта и подкрепата. В нея влизат и тези, които са отворени, да се променят. Задачата на нашите послания е изпълнена.
Тези, които са, както преди, на деструктивен обмен с тъмната йерархия, каним да останете открити. Приключвайте със слабостите си и се присъединявайте.
Ч.: Остава впечатление в мен, че читателите не запомнят част от информацията. Макар и да обсъждат подробно много неща, по коментарите личи, че не са усвоили информацията. В какво може да е проблема?
К.: Често – в изборна слепота на съзнанието. Човекът се затваря за определена информация.
Първата причина за пропускане на информация, е защитните механизми на егото. Особено, ако информацията е неприятна или не съответства на представата за света. Тогава човекът проявява затворено съзнание, неприемане или защитава убежденията си, възмущава се агресивно, доказва правотата си.
Втората причина са тесните връзки с тъмната йерархия. Под въздействието на тъмните служители, човек може да не оценява рационално поведението и реакциите си. Всички негативни изблици, цялата вреда, която причинява, намира, с какво да я оправдае. Струва му се, че не се случва нищо странно. Избухнал. От утре ще опита да е по-добър. Но това не се случва. Защото е силно влиянието на тъмния служител.
Но и в този, и в другия случай, човекът е способен, да се отвори за информацията, която му е достъпна. Способен е да преодолее препятствията си по пътя към истината. А в този случай, най-голямото препятствие се оказва елементарния мързел.
Ч.: Въпрос на читателка: „Има ли вариант, да се продължи по-нагоре от 3д, но в равновесие?“
К.: Има и вашата работна група се стреми към такъв вариант.
Ч.: Читател пита, защо след рационалните послания на Архитектите, Каин отново споменава единния Бог?
К.: Интересен въпрос след такива подробни обяснения. Триадата Творци ви разказа, че се стремите към единство на седмо ниво, за да създадете колективна душа. Тази душа и нейната мрежа, която ще се оформи от разумите ви, ще успее да се обедини с други колективни души и техните мрежи. Като резултат от това обединение, ще можем да съберем отново единния Бог. Това ще се случи, когато всички души, поддали се на разделението, постигнат обратен импулс – за сливане.
Ч.: Какво представлява вярата в единния Бог?
К.: Стремеж на душите към единство.
Ч.: Читателите се интересуват от структурата на Каин. Как като тъмен се задържа във висшите нива?“
К.: Представете си го като айсберг (усмивка). Част е високо над водата, част дълбоко под нея. Леките му части взаимодействат с висшите нива, а тежките, с тъмната йерархия. Каин е огромен. Той е в много измерения със своите структури.
Водещият колективната душа на Каин, който разговаря с вас, е балансиран майстор от осмо ниво.
Ч.: А ти?
К.: Аз съм малко по-малък. Но волята ми е съществено по-силна. Голяма моя част е високо в небето над водата. Но под водата се ориентирам, също много добре. А тесните връзки с Каин ми дават, практически, пълно покритие на всички нива.
Като водещ на колективната душа Ки-он, съм в тринадесето измерение, но съм запазил достъпа си до надвселенски взаимодействия.
Ч.: Свършиха ми въпросите и идеите.
К.: Зная. Но това е достатъчно, засега.
Благодарение на участието в мрежата на пробудилите се конструктивни души, учителите успяват да осигурят по-добра защита на участниците ѝ. Но не са се включили всички читатели, а само тези, които приемат. Останалите ще трябва да отслабят връзките си с тъмната йерархия. Тогава ще успеят да се присъединят.
Това, което предстои във вашия свят, е пределно неприятно, но съвършено необходим етап от прехода към новия цикъл, каквото и ниво да изберете. Михаил ви посъветва, как да устискате.
Желая на всички сили и мъдрост. Те ще ви помогнат, да преодолеете всякакви сложности по пътя си.
Ки-он
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10694-ki-on-destruktivnyy-energoobmen-s-temnoy-ierarhiey-beseda-10
Каин: Лабиринтът на илюзиите. Беседа 8
Контактьор: architect
Скъпи читатели, това е беседа с тъмен майстор – честна, неприятна, но по своему подбуждаща. Влизайки в това взаимодействие, бъдете бдителни. Направете осъзнат избор, необходимо ли вие такова общуване. Препоръчвам този ченълинг само на тези, които са настроени за сериозна вътрешна работа.
Каин: Здравей. Днес е моя ред да говоря. Питай.
Ченълер: Здравей, Каин. Не ми дава покой, бурната активност на читателите след последните ви послания. Това следствие от ваше влияние ли е?
К.: Да. Ние даваме интересна информация и въздействие по широк честотен диапазон. Не си струва, да се отнасяте лекомислено към общуването с нас.
Ч.: А как трябва да се отнасяме?
К.: Сега правим равносметка, поставяме оценка на успехите ви. Вашите учители са прекалено привързани към вас, за да са обективни. Затова се налага, ние да оценяваме безпристрастно трансформацията ви.
Ч.: Има такива, които реагират прекалено болезнено на вас. Казват, че вибрациите ви са прекалено ниски.
К.: В това е и смисълът на въздействието по максимално широк честотен диапазон. Всеки да възприема нещо свое.
За тези, които са работили добре над себе си, звучим стройно и мощно.
За тези, които не са се избавили от страха и отчаянието, звучим тревожно и страшно.
Не справилите се с отчуждението и гнева, разголваме желание, да вредят на себе си и обкръжаващите.
Гордите и надменни, започват да се пъчат с илюзорните си достойнства.
Меките и податливи се стремят, да се нагодят към гневните, опитвайки, да ги предразположат. По този начин, изкривяват собствената си същност, в нечия угода.
От приказливите се излива река от думи.
Мълчаливите се напрягат, търсейки измама.
Калкулатори и аналитици започват да изучават и систематизират.
Ловците игриво провокират гневните.
Да продължавам или всеки ще си направи своя извод? Не ни се иска това. Не го правим за развлечение.
Ч.: Т.е. провокирате с въздействията си, човек да прояви лошите си страни?
К.: Ние не проверяваме знанията за теоретичния материал. И не правим развлекателни беседи. Нима не сме били честни? Нали разкриваме своите намерения, обсъждайки направо нашето взаимодействие. Мнозина са го забелязали и са станали бдителни. Осъзнават, че трябва да подхождат разумно.
С хората дълго, подробно и деликатно са общували. Но на нас ни е необходимо, да разберем, какво сте усвоили, какво сте приели в мисленето си. При работилите над себе си, реакциите им са напълно спокойни. Те размислят и правят рационални изводи. Невъзможно е, да се оцени по друг начин, истинската трансформация – само чрез напор на жизнен ресурс по слабите места. Ако не са останали такива слаби места, ние звучим като стройна симфония. Дори аз.
Ч.: Т.е. същността на въздействието е, да се налее повече и да се наблюдава, къде ще протече?
К.: Не е толкова просто, но долавяш същността. По време на взаимодействие, в човека навлиза неутрален поток ежедневен хранителен ресурс за душата. Но благодарение на моите умения, се усилва в хора с деструктивни реакции. Той осветява недовършеното. А при някои, протича бурно през слабите места.
Ч.: Това безопасно ли е за реагиращите болезнено?
К.: Това е просто стрес. Тестово натоварване. Всеки от вас, прави редовно с душата си и по-лоши неща. Можете да прочетете новините и ще получите приблизително същите разрушения.
Ч.: Искаш да кажеш, че едно и също въздействие се възприема от всеки различно, в зависимост от останалите в него изкривявания?
К.: Това се отнася до цялото ви възприятие. Само единици възприемат всичко безпристрастно, каквото е. Възприятието на останалите е изкривено. Те не взаимодействат с реални души, а с отраженията им в кривите огледала, с които са се обкръжили сами.
Що се отнася до нашите въздействия. Дори да кажа нещо провокационно, някой ще ми намигне и ще благодари. Ще си направи извода, че помагам да развие устойчивостта си. Другите ще реагират с разни гневни оттенъци и с обида.
Вашият единствен инструмент за взаимодействие с илюзорният свят, е възприятието. Може да бъде чисто, пречупващо и изкривяващо.
Чистото възприятие е резултат от продължителна еволюция на разума. За вас е недостъпно.
Твоето възприятие е пречупващо, скъпа моя. Почти си чиста, измита до блясък призма. Чрез теб протича свободно въздействието. И за устойчивостта на разума ти е безопасно. Затова и не се налага, да чупим кривите огледала на предубежденията. Но ако създадеш между нас криво огледало от собствената си изключителност, ще ти го разбия, без да се замисля. Ще е неприятно (усмивка).
При повечето хора, възприятието е силно изкривено. Това означава, че виждат само това, което искат да видят. Това е субективно, ирационално, но съмняващите се в реалността на възприемането си, са най-малко от всички.
При тези, които работят честно над себе си, възприятието е изкривено, но лабиринта се опростява и всичко става по-очевидно. Те усещат вече, как е устроен света, как да работят с него, за да имат полза. Такива хора разрушават защитните си стени, тухла по тухла. Не се спирайте.
Ч.: Каква реакция очакваш от читателите?
К.: Всякаква. Което изплува от дълбините на душата, това ще е. Много неща са изплували вече. Наблюдавам внимателно. Вече получихме резултатите, изясняващи нашите задачи за следващото ви развитие. Но аз ви приканвам, да изследвате собствените си реакции. Само така, може да получите полза от нашето общуване.
Трансформацията на разума не е чиста риза за показ. Ако някой е успял да го прекъсне със сила, това е била само илюзия за трансформация. Мен не ме интересува, какво мислите за себе си. Облеклото при мнозина се разпадна, колкото и да ги предупреждават учителите за това.
За мен е важно само естеството ви в дълбочина. Него никой не може да ви го отнеме. То е ваше по право. Това, за което ви ценим и уважаваме.
Ч.: Ти вземаш ли решения за нашия преход?
К.: Аз сам, без изключения. Но ти знаеш, аз съм голям. Стигам за всички. Развитите тъмни учители, са оценявали винаги резултатите на напускащите от тримерните светове.
Ч.: Защо е така?
К.: Светлите не ви разбират достатъчно добре.
Ч.: Но нали сред нас има такива, които са избрали да следват светъл път? Защо ги оценяват тъмните?
К.: Откакто Адам и Ева опитаха от плода на познанието, никой не е останал чист.
Невинността е невъзможно да се върне. Тя или я има или не. Единственият начин, да си върнете невинността: е да изтриете всички резултати от трансформацията в душата си. Това няма да го направи никой вместо вас. Светлият път е само вашата илюзия за светъл път. Вие сте познали и и попили дълбоко и другото. Плодът на познанието е вече във вас. Вече може само да го трансформирате. Това ще ви направи по-развити, по-разбиращи. В крайна сметка, ще станете по дълбоки и прекрасни. Ще ви е достъпно чисто, не помътнено с илюзии и предубеждения възприятие. А това е наистина ценно постижение.
Ч.: Но нали има хора, които се стремят към светлината?
К.: А аз ще ги запитам, какво ги мотивира? Неприемане, отвращение, гордост, надменност, чувство за собствено превъзходство, илюзорно усещане за собствената чистота? Може да е страхът от тъмнината? Но защо? Нали подобното привлича подобно. От какво се страхува чистия? А как действат? Може би се борят с нечистите? Нито една светла емоции, нито един светъл инструмент. Само лабиринт от отраженията на стотици криви огледала.
Трябва честно да издирвате, какво се крие в дълбините ви. Там има много интересни и отрезвяващи неща. Които реагират болезнено срещу нас, на бял свят излизат потиснати чувства и мисли, над които трябва да се работи. Но ние не сме източници на тези преживявания. Ние само разголваме истината, опитваме да заобиколим кривите ви огледала. Но вие се съпротивлявате. Обърнете внимание на напрегнатите места, възникващи при взаимодействие с нас. Всичко, което усещате е ваше, не е наше. Изучавайте се внимателно и получете полза.
Има и такива, които спокойно размислят след беседа с нас. Те самите са наясно, че са постигнали определени положителни резултати. Но бъдете бдителни. Обърнете внимание, какво ви казва всяка ситуация, всяка фраза на случаен минувач. Извличайте полза от ежедневните събития. Радостно е, да се види, как мнозина наостриха уши и реагират ловко на взаимодействието със света (усмивка). Виждат обучаващи ситуации и се държат конструктивно.
Ч.: А към какво се стремят тези, които преминават? Как е правилно, да се нарече този път?
К.: Път към единството чрез любов и състрадание. Но съдържащ и познание. А познанието е болезнен процес. Но възнаграждаващ. Разкрива милиони нови прекрасни страни на душата.
Това е истинския път. В него няма разделение, няма неприемане, няма изтощаваща борба. Но допуска честен открит диалог, конструктивна опозиция, разлики в мненията. Това е важен елемент на разнообразието.
Ч.: Разкажи, моля, по-подробно за лабиринта на отраженията.
К.: Предназначен е да открие интересите на душата и да ги усили.
Ч.: А какво е местото на стресовите въздействия от тъмните учители?
К.: Всеки интерес се усилва. Даже, ако е стремеж, да живее в страх или желание да вреди на себе си или обкръжаващите.
Ч.: Искаш да кажеш, че подстрекават хората? Усилват слабостите им?
К.: Не така буквално. С хората не се прави нищо направо. Избора е винаги техен. Нали ключовия замисъл е подчертаване на тези илюзии, за да може човека да направи избор в полза на конструктивното развитие. Но лабиринтът на отраженията е изпълнен с необходимите фактори и събития за изучаване на опита, който е заинтересувал душата. Позволява ѝ да се насити по-бързо и да се откаже от вредните взаимодействия.
Понякога, човекът достига до ситуация, когато се отвращава от определено мислене и дейност. И това е също резултат от усилване на опита, който осигуряват тъмните учители. Има ситуации, когато човек достига дъното и отблъсквайки се, започва възход.
Ако не се усилва интензивността на преживяванията, душата може много въплъщения да пробва едно и също, без да си прави никакви конструктивни изводи. Да блуждае в лабиринта на отраженията, въртейки се в кръг.
Т.е. душата проявява доброволно интерес към определен опит, а светът, като услужлив сервитьор, ѝ поднася поръчаното блюдо. Но на чинията може да е всякаква гадост. За вкусовете не спорят. Откликвайки на интереса, светът предоставя опит. Ако на душата не ѝ харесва, ако рязко казва „не“, опитът се прекратява.
Ч.: А имали това кармични последствия?
К.: Това също е резултат от проявения интерес. Просто се променят ролите на душите. Ако се е заиграла на опасни игри, ако си навредил, бъди добър, премини докрай опита. Усети, какво е, да си на мястото на другите във взаимодействието.
Ч.: Представяш ли си, читателка каза, че Ки-он е по-глупав от Луцифер.
К.: Изчислителните мощности на всеки от нас, превишават милиони пъти възможностите на най-умния човек. Не сте способни да оцените нашите интелектуални способности.
Перифразирам фразата на читателката, за да е наясно с мислите си. „Чичо Луцифер ми харесва повече. Той е красив и умен. А чичо Ки-он – не ми харесва. Плаши ме. А защо точно, и на мен не ми е ясно.“
Виждам в човека потенциал за развитие, предполагащ продължителна трансформация. Ще трябва да поработим над незрелостта, над гордостта, над предвзетостта, над липсата на уважение. Човекът се пробудил, но лабиринтът на отраженията му е затрупан и противоречив. Блуждае от една ирационална реакция към друга. Но възприятието ѝ няма нищо общо с реалността.
Важно е, да осъзнава, че реакциите на човека при взаимодействие с учители, не са случайни. Лабиринтът на отраженията е създаден много хитро: осветява наличното във вас. Това, върху което трябва да се работи. Това означава, че глупавите забелязват чуждата глупост, гордите – чуждата гордост, гневните – чуждия гняв, слабите – чуждата слабост. Но в зависимост, доколко са отворени за света, доколко са смирени, доколко размислят спокойно за информацията, която получават в живота си или изплискват необуздани реакции. Споделят изводи с другите. По този начин, отново влизат във взаимодействие, вече помежду си, а тази вълна нараства, интензивността се повишава. Това води до прекалено разхищение на жизнен ресурс. А нали беседите ви не са насъщни, бих казал, че са безсмислени. А сега са и откровено вредни. Нали ви наблюдаваме внимателно, сега е времето, да се покажете. А какво виждаме? Хората пилеят ресурсите си, когато трябва да ги пазят и натрупват. Защо го правите?
Ч.: Получава се доста остра беседа.
К.: Нали вече реши да предупредиш всички в началото на посланието? Мислиш ли, че някой ще се съобрази с предупреждението ти?
Ч.: А как може да се реагира с полза, при някои болезнени теми?
К.: Не можете, да подминете истински необходими взаимодействия. Те просто ще ви препречат пътя и няма да ви пропуснат. В такива ситуации, трябва да се реагира. Обикновено е свързано с работата и близки хора.
А останалите „болезнени теми“ предлагам, да изследвате мълчаливо, как реагирате. Анализирайте себе си, това, което изплува от дълбините, търсете резерви за собственото развитие.
Преобладаващото мнозинство от човешките спорове, са битки на егото, от които всички губят. Разбира се, участниците правят някои субективни изводи. И някой дори се чувства победител. Но от гледна точка на развитието, еволюцията на разума ви, спорещия си вреди винаги. Нали изтощава жизнен ресурс в безполезни интензивни взаимодействия. При това, търси недостатъци в събеседника, а не в себе си. Това е безполезно. А на любителите да пилеят, никой няма да даде повече от минимума. Това означава, че чакрите ще са затворени, а обвивките ще са икономични – трето ниво. Тук, на Земята, учат хората, да не се пилеят напразно и да търсят гредата в собствените си очи.
Ч.: А казват, че в спора се ражда истината.
К.: В страстните ви спорове под нашите послания, основно се раждат условия за разгръщане на лабиринти от отражения. Влизате във взаимодействие с тези илюзии, които доброволно оживявате, поради несдържаност.
Но приветствам вашата смелост. Можете да не се стеснявате от мен. Обещавам, да бъда безпристрастен оценител на всеки ваш душевен порив.
Ч.: Подхожда ли съвета ти за мълчаливите. Нали има общителни хора?
К.: Отвиквайте да дрънкате. Речта е мощен инструмент за взаимодействие със света. Отнесете се с уважение и я ползвайте само, когато искате да изразите дълбок смисъл. Уверявам ви, ако сте основани на тези убеждения, няма да говорите много. Останалото препоръчвам, да пазите и влагате в развитието.
Ще ви опиша, как работи възприятието на дребнавия човек в лабиринта на илюзиите. Около пътя му, са щедро подредени капани за вниманието му – множество кошнички с ярки лентички. Бонбони няма и никога не е имало. А е възможно и на някаква гадост да попадне, ако е безгрижен. Но лентичките са шарени, появява се желание, да се порови в тях. А може от джобовете си да изпразни боклуците там. И приближава човека една кошница с боклук, към втора, към трета. Изучил ги е и ги е обсъдил с другите почитатели на лентичките. Така и си минава живота.
Ч.: Харесва ми чувството ти за хумор. Надявам се, да разреди малко сериозния разговор. Спомена за ирационалността на реакциите ни, че нямат нищо общо с реалността. А какво може изобщо да се нарече реалност?
К.: Цялата наша илюзорна Вселена, представлява връзките между душите, влизащи във взаимодействия помежду си. Реални души и връзките, които изграждат. Реалните показатели за еволюцията на Бога. Много реална е също вредата, която си причиняваме едни други.
Но с вредата ситуацията е сложна.
Ако същността вреди на себе си и другите, а еволюционните показатели при душите, следствие действията ѝ са неизменни или се влошават, тя си остава на етап ученичество.
Ако същността вреди на себе си и другите, но еволюционните показатели следствие действията ѝ се подобряват, поема по пътя на тъмния майстор.
Ако същността е постигнала устойчивост и не причинява вреда нито на себе си, нито на другите, но желае да изучи вредата като инструмент за ефективно развитие на душите, тя става балансиран майстор.
Ч.: Надявам се, че освен вреда, балансираните майстори се занимават и с други, по-приятни развиващи въздействия.
К.: Разбира се. Инструментите за развитието са изключително много. И всички са различни.
Ч.: А светлият учител?
К.: Не сте тук за такъв опит. Направо казано, светлият учител е този, който не познава това, което сте познали всички вие. Той може да ви обича, да ви пази и утешава. Но не развиват хората. Светлите учители са по-скоро образци за любов и безкористна помощ. Те не оценяват, не разделят и доверяват. Но както и сами разбирате, се различавате много от тях.
Ч.: А много ли са сред нас потенциалните тъмни майстори?
К.: Нито един. Никой не е дошъл с тази цел. Следователно, продължават трансформацията за постигане на баланс.
Ч.: Да? Струва ми се, че някои вредят доста, с вкус, с провокации. И смятат, че помагат и учат.
К.: Това е вреда без полза за еволюцията. Вреда, създаваща тежка карма и продължаваща развитието в трето измерение.
Вие сте тук, не за да се учите взаимно на това, което сте видели в своя лабиринт от криви огледала. В това няма истина, няма полза. Това е само преднамерена вреда.
Това, което можете да правите безопасно едни за други, е да си напомняте, да сте търпеливи и добри едни с други. Останалото трябва да се изучава прецизно. Знаете, скалпел в ръката, не прави човека хирург. Докато не се научите да го ползвате, само ще сте мъчители за другите.
Ч.: А какво представлява този баланс? Струва ми се, че хората разбират прекалено творчески този термин. Изискванията за прехода са високи според Съ-Творците. А думата „баланс“ може интуитивно да се разбира като 50/50. Понякога навредил, понякога помогнал. Откъде е тогава тази строгост?
К.: Опознаването на вредата не е същото като стремеж да вредиш. И съвсем не е същото като фактическото причиняване. Трябва да се изучат и усетят страданията, а след това, да се излезе от тях без ангажираност. Това е постигане на баланс – равновесие между дълбокото разбиране на живота и грижливото взаимодействие с другите души.
Докато човек причинява вреда на себе си или на другите, лабиринта на отраженията не бива да се премахва. А докато не е премахнат, е рано да се мисли за преход.
Затова, за постигане на необходимия баланс може да се мисли едва тогава, когато живота престане, да ви създава неприятности. Ако лабиринтът е премахнат и учителите са на разположение, директивно развитие се прилага рядко и точково. Състоянието на съзнанието е приповдигнато, усеща се запълненост и красота в живота. Бих го нарекъл, проблясъци на благоговение пред величието на творението. Тогава и възниква желание, да пазиш, да се грижиш и развиваш.
Ч.: Т.е. трябва да се опознае живота, запазвайки човещината си?
К.: Да. Уверено да следва мирен, честен, доброжелателен път. Но да вижда и разбира, какво се случва с другите хора. Тогава може да ги развивате, когато самите станете учители.
Отделно, трябва да кажа за милостивите, готови да дадат и последната си риза: трябва да пазите и себе си. С това трябва да се започне. Човекът дарява от изобилието си. А ако дава последното, това е също липса на баланс. Гледайте, да не останете при мен през новия цикъл. Ще ви уча да обичате Бога във вас.
Ч.: Архитектите ми казаха нещо специфично. Че древните души и някои представители на деструктивните цивилизации ще излязат със свои условия.
К.: Всички от читателите ти са дошли за нов живот. С цел да работят сериозно над себе си. А да се връщат там, откъдето са дошли, е безсмислено. Тези места не могат, да се нарекат подходящи за продължително развитие. Не сте се съгласили случайно за земната трансформация. Запазете последователността. Когато необходимите показатели за развитие бъдат постигнати, обезателно ще ви предложат най-добрия следващ вариант.
Ч.: Изглежда, в това отношение, хората имат друга информация.
К.: Множество криви огледала ги делят от истината. Забравата при въплъщение си прави лоши шеги с някои.
Ч.: А има ли на Земята такива, които са дошли за важна работа, а да се развиват не е нужно?
К.: Да. Тези, които не са забравяли. Агенти на влияние. Те не четат нашите послания. А всички, които четат, за мен са при еднакви условия.
Ч.: А защо архитектите споменаха за други условия?
К.: На някои сме предложили работа на пето и седмо ниво, защото са души с търсена специализация, която имат още преди въплъщението.
Ч.: Какви са общите условия?
К.: Нима Творците и учителите не са ги обсъждали подробно с вас?
Ч.: Но ти си изпитващ?
К.: Аз не създавам собствени правила. Всичките са ви известни. Нямам лични предпочитания.
Ч.: А ако човек разбира, че не си е свършил работата?
К.: Необходимо е искрено желание да бъде състрадателен и грижлив. Стремеж да се променяш – или го имаш, или го нямаш. Случва се, човекът да се самозалъгва. Вместо реална работа, само изпробва пред огледалото харесалия му костюм. А в себе си, си остава предишния.
Трябва да асимилира казаното и реално да се променя. Нужна е откритост, за да попива като гъба новото. На отворените помагат. Ако има все още много работа, но е перспективен, жизнените събития могат да се форсират. Възприемайте ги като опит да ви увлечем, а не като желание да ви провалим. Отнасяйте се мъдро към въздействията.
Ч.: Каза, че главното ни препятствие към истината, са забравените въплъщения.
К.: Да. Всички, без изключения, сте дошли за лична трансформация. Такъв е договора ви с учителската система. С каквото и да се занимавате допълнително. Задачата на тримерното ниво е да трансформирате себе си. И наблюдаваме, как някои сериозни и древни същности, дошли за общи условия да се променят, са закъсали в собствените лабиринти от отражения. Заложили са на собствената си изключителност. Мнозина са се пробудили и решили, че това им е достатъчно. Че вече са развити. Тази заблуда ги приближава до новия цикъл, тук, на Земята. На някои им се струва, че щом вършат работа за йерархията, тя им е пропуска. Това не е така. Условията са озвучени от Творците – за всички са еднакви.
Не искам да изглеждам жесток. Но забелязвам, че някои си спомнят много неща, освен условията на договора си. Освен своя искрен устрем, да станат по-добри. Мога само да кажа, че мнозина от душите с история, са тръгнали към трансформацията, уморени от самите себе си и от обкръжаващите условия. Не намират в себе си предишната дълбочина на възприятието, за да продължат предишния си живот.
Още по-печално е, когато гледаш тези, които сами са пожелали да се променят, сага се стискат за безполезните си навици и боксуват в развитието. Мога само да констатирам факта, че има такива, които са заблудени сред кривите огледала, създадени от собствените им слабости. Такива души предават себе си и собствените си цели, които са си поставили преди забравата.
И, имайки предвид договорите ви, осъзнавайки неизпълнението от страна на мнозина, ще препоръчам, да бъдат преведени в новия тримерен цикъл. Това не е само строгост, но и грижа. Всеки в нашия свят е там, където трябва да бъде, в конкретния момент от развитието му. Сами сте го определили преди забравата. И няма да ви позволя, да зарежете трансформацията наполовина. Защото смятам, че така е добре за вас.
Ч.: Може ли да се каже, че дошлите в нашия свят тъмни, имат повече работа по личната трансформация, от светлите?
К.: Не може. Но може да се каже, че при всяка душа си има разна чувствителност към болката. И всяка група се развива по свой начин.
Възходящите от тъмните светове изискват най-интензивни въздействия, често свързани с пряко насилие. Това са твърди, резки души, умеещи да оцеляват и не реагират на нежни докосвания. След катарзис, са способни да изберат всяка мирна дейност – да развиват всякакви качества. Бих казал, че пътят на тези души е най-непредсказуем. Например, ти познаваш търпелива жена, която цял живот се е грижила за близките си, работила е неуморно, за да си храни семейството. Но тя произлиза от тъмната йерархия. И преди се е занимавала с много неприятни неща.
Низходящите души от деструктивните цивилизации изискват въздействия, насочени към развитие на любов и състрадание. Това са умни, но студени, пресметливи души.
Низходящите светли души страдат от своята чувствителност и често са нещастни. Такива се нуждаят от повишаване на болевия праг, от развитие на устойчивост, без да намалява чувствеността им. Такива си създават най-сложни лабиринти, практически изолирайки се от реалността. Живеят в собствен измислен свят.
Има също низходящи души от конструктивните цивилизации. Такива често идват за доброволни изследвания. Задачата им е, да намерят, колкото се може повече интереси, да разширят диапазона от чувства и емоции, понеже, някои остри ценни преживявания, са недостъпни в развитите цивилизации. Там всичко е прекалено тихо и гладко. Но и те изграждат хитри лабиринти от илюзии и често закъсват в развитието тук. Никой не е застрахован.
Ч.: А как оценяваш успехите на читателите като цяло?
К.: Колкото са по-малко негативните реакции към обкръжаващата действителност, толкова повече е приемането и отвореността за света, толкова са по-високи показателите за трансформация. Спокойна увереност, оптимизъм, усещане за пълноценен живот, са верните ви маркери, че с вас всичко е наред. Но всички корекции са лични за всеки от неговите наставници. Учете се, да ги възприемате и разбирате.
Ч.: Спомена за ирационално поведение и изводи, които правим в своите лабиринти от отражения. Откъде произлиза ирационалността, ако всички се развиваме от формализирани разуми?
К.: Така работи вашият „генератор за случайни идеи“. Творците ти го поясниха подробно. В началните етапи от развитието, интуитивният разум, в една или друга степен, преминава през ирационален етап, докато не свикне, да подбира действително полезни, развиващи варианти за мислене и действия. Учителите го наричат мъдрост.
Мъдростта е резултат от дълго развитие на разума в душата, изграждане в него на сложна система от връзки. Когато душата е мъдра, умее да се ползва от такава надстройка като ума. Умът – по същество са разширени изчислителни мощности. Душата може да си поръча опит на умен човек. Но докато сложните връзки не са изградени, докато не е натрупана мъдрост, душата не успява, да използва пълноценно ума. Инструментът е достъпен, но не може да бъде приложен ефективно за развитие. Високият интелект без мъдрост, е способен да изгражда такива сложни, непробиваеми лабиринти на отраженията, че изобщо, е забранено, да се взема във въплъщение, без сериозни причини.
Мнозина пробудени души, като финално въплъщение за цикъла, са договорили такъв параметър като острия ум, с надеждата да го отработят и да преминат. Но някои, сега се сблъскват с недостиг от сложни логически връзки, каквито се появяват само като следствие натрупания опит от много въплъщения. Такива души генерират с острия си ум ирационални идеи. Натрупват лабиринти от илюзии и безцелно блуждаят в тях. Затова, причината за ирационалността е, ум без мъдрост на душата.
Бих казал, че до определен момент, душата натрупва основно предубеждения. Това са крехки илюзорни конструкции, създавани от човека, за да се защити от непознатия, но плашещ външен свят. И понеже, тези конструкции са изначално слаби, рухват под всяко сериозно въздействие, и човекът е принуден, да защитава илюзиите си, спорейки, зъбейки се и доказвайки нещо постоянно. Често обичат гръмко и публично, да изказват предубежденията си, за да повярват самите в тях.
Предубежденията, следствие на натрупаната мъдрост, се трансформират в здрави, подвижни убеждения. Човекът вече не се опасява за тях. Той е уверен, изпълват живота му с истински смисъл и тиха радост. Ако убеждението е остаряло, човекът се разделя безболезнено с него. Не изпитва необходимост, да защитава нещо. Такъв човек мълчи. На него му е комфортно със себе си. Споделя мисли само, ако го запитат направо. Такива са вече способни, да натрупат достатъчни ресурси, за да преминат към следващия етап от еволюцията на душата.
Ч.: Искаш ли да посъветваш нещо заблудилите се в собствените си илюзии?
К.: Опростявайте и приемайте. Това може да се направи, ако се откажете от оценката на събитията. Човекът е прекалено зает, да поставя етикети на обкръжаващите го неща. Когато прекратите да оценявате и разделяте, това ще ви даде възможност да мислите и чувствате непредубедено и ще ви позволи, да съкратите част от лабиринта на отраженията. Нали, ако в живота няма лоши явления, няма и обширна гама от негативни емоции, които размножават илюзиите.
Приемането е състояние, когато повече нямате нужда, да изграждате защитни стени от илюзии. Пролива светлина върху истината и ви води към изхода от лабиринта на отраженията.
Ч.: Искаш ли, да публикувам тази беседа?
К.: Сложните неща съм ги казал аз, не ти.
Ч.: Да, но ги предавам аз. И ги публикувам също аз. Каза, че изводите вече са направени. Ще имат ли хората възможност, да подобрят резултатите си?
К.: Ако не очаквах полезен ефект, мислиш ли, че щях да говоря с теб на неприятни теми? Смяташ, че получавам от това удоволствие?
Ч.: Откъде да зная.
К.: Твоето желание, да не вредиш, е разбираемо. Но в този случай, не е особено състрадателно. Как мислиш, какво ще получа, ако причиня вреда без полезен ефект? Ще остана ли безнаказан?
Ч.: Карма и при теб ли действа, да?
К.: Разбира се. Причинявайки вреда без полза за еволюцията на Бога, тъмният майстор си копае все по-дълбока яма. Дълговете му пред света нарастват. И ще бъде принуден, да се разплаща с благи действия.
Как смяташ, деструктивен ли съм?
Ч.: Ки-он каза, че имаш много жизнен ресурс. Но не съм наясно, дали имаш положителен приръст. Дейността ти е специфична. Нали тъмната йерархия не произвежда.
К.: Имам приръст. Аз приумножавам. Обичам, ценя семейството си и се стремя към единство. Как мислиш, мога ли да продължавам, да трансформирам тъмните си части?
Ч.: Хм. А можеш ли?
К.: Мога. Отдавна мога да стана балансиран майстор. И, най-вероятно ще стана, но малко по-късно. Това, което съм сега, е доброволен избор. Съхранявам в себе си тъмното си изкуство, поради състрадание. Защото, за развитието на Вселената, моите методи са най-ефективни.
Ч.: Предлагаш, да не се опасявам и да вредя?
К.: Балансираният майстор вреди, когато е необходимо, но го прави без привързаност към насилието. Това е сложна за прилагане концепция. Приеми я със смирение. Тези, които искат, да помагат ефективно, понякога вредят.
Но във всяко действие, най-важното е намерението. С каква емоция подхождаш към взаимодействието. Искаш ли да помогнеш на малкото количество хора, които не са вникнали докрай?
Ч.: Да.
К.: Част от хората, не реагират на меки думи. На груби също може, да не реагират. Тогава усилието ти се оказва безполезно. На мен ми се налага, да продължа, да работя с хората чрез лабиринта от отражения, чрез събитията. Т.е. да въздействам не с думи, а с дела. А ти и твоята работа, от гледна точка на еволюцията, може да се окажат вредни. И част от вината ще си я отнесеш. Макар и да приема основната ѝ част аз, като инициатор на взаимодействието. Така че, отказваш ли се? Не искаш да се цапаш?
Ч.: Може ли да се оцени ефективността?
К.: Не особено. Това са само мои предположения и прогнози от системата за развитие.
Ч.: Не се страхувам да се оцапам.
К.: А знаеш ли, Михаил беше дълго против тази беседа.
Ч.: Поредният невъзможен избор? Ценя мнението на Михаил. Защо е бил против?
К.: Пази си любимците (усмивка).
Ч.: А ти пазиш ли ги?
К.: Да. Но нашата грижа се проявява по съвсем различен начин.
Ч.: И все пак е много противоречива мисъл: вреда поради състрадание.
К.: Това е резултат от висок синтез. Съгласен съм, за вас, засега, е странна мисъл на ниво теория. И все пак, е напълно реално чувство. То се появява като резултат от смесване противоречията, след дълга еволюция на душата.
Ч.: И много ли са такива като теб?
К.: Аз съм сам. Но ти знаеш, аз съм от бъдещето (усмивка). Резултати от трансформацията ви ще има обезателно и ще са значителни. За целта е необходимо само, повече търпение и продължаване на работата.
Ч.: Когато не дрънчиш с твърдостта си, звучиш почти нежно и успокояващо.
К.: Аз си имам и много нежност. Аз съм на много нива и работя с мнозина, като балансиран учител. Затова мога да създавам много гъвкави и ефективни схеми за обучаващи взаимодействия. Но, ако трябва да направя „бам“ за еволюцията на душата, ръката ми няма да трепне. Това е най-важното, което трябва да се знае за новия ръководител на земното развитие.
Ч.: А може ли да научим, кой е бил преди на този пост?
К.: Множество тъмни и балансирани луциферови души.
Ч.: Какво може да се очаква от новото ръководство?
К.: Аз не съм против повишаването градуса на честността. Много по-добре е прямо и твърдо, отколкото благи речи, а с удари в гърба.
С това се прощавам с вас.
Каин.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10642-kain-labirinty-illyuziy-beseda-8
Цивилизациите от новата ос: Текущата ситуация и преход. Част 4
Контактьор: architect
Ч.: Има ли смисъл в последователността на посланията през мен: Триада Съ-Творци, Ки-он, тъмна йерархия, цивилизации?
Ц.Н.О.: Рязък контраст в нивата на твоите събеседници има действително. Но всичко следва плана. Преходът се нуждае от информационно осигуряване. Обикновено, беседите следват следната последователност:
– послания на светлите сили;
– послания на балансиращите сили;
– послания на тъмните сили.
От балансиращите сили, вместо представители на учителската система, говориха Триадата Съ-Творци и Ки-он. Това е безпрецедентен случай. И е станал възможен, благодарение на твоето пробуждане. Но ако няма положителни резултати, е възможно, отново да се скрият.
Сега е времето за беседи, предимно, на тъмната йерархия. Да беседват чрез теб, не е съвсем обичайно. Но твоите учители са допуснали този опит, понеже способностите на душата ти позволяват такива контакти. Макар тъмният архангел да не се е появявал на публични беседи. Изглежда си го заинтересувала с нещо. Или е подкрепил информационната стратегия на могъщите си съюзници от висшите нива.
През цялото това време, е била в ход подготовката за новия земен цикъл – обновяване състава на учителската система, замяна в състава на управляващите цивилизации. Нашите беседи чрез контактьорите сега, са по-скоро за запознаване. Но след като част от нас ще се сближат скоро със земляните, решихме да ви дадем малко информация за бъдещите планове на цивилизацията ви.
С нас общуваш по собствено желание. Не ни се иска, да ти поставяме информационни задачи, понеже, все още, не е изяснен взаимния ни статус. В теб е отворена петмерна воля и широк достъп, дори до такива данни, с каквито дори ние не разполагаме. Затова имаме взаимен интерес. Но сред нас, тези беседи не са планирани от никого. Фактически, общуваме, защото не искаш да седиш без работа (Усмивка).
Ч.: При хората, най-болезнения въпрос сега е ваксинацията.
Ц.Н.О.: Получилата се ситуация с епидемията е избор на цивилизацията. И проблема не е във вируса, предизвикал събитията, а какви са реакциите на земляните. На едни и същи събития, може да се реагира по много различни начини. Логичен вариант би бил сдържана реакция на ситуацията. Без раздуване на паника, помагане на населението, доколкото стигат силите и знанията на вашите медици. Но ние наблюдаваме друга картина.
Много хора по Земята избират всеки ден, да живеят в страх и отчаяние. Затова е изключително трудно, да се загаси или да се уравновеси съществуващата ситуация. Основната потенциална вреда от случващите се събития, виждаме именно в отношението на хората към случващото се. Избират позицията жертва на обстоятелствата и се вживяват в нея. Но това е деструктивно нисковибрационно състояние на съзнанието. И понеже, този този избор е масов, ситуацията не затихва.
Ако имате възможност, да се откажете от ваксинация, възползвайте се. Ако ви принуждават да се ваксинирате, направете го без гняв и страх. Никой няма да дели хората на ваксинирани и не ваксинирани при финалното разпределение между пространствата. Учителите ще помогнат на пробудените хора, да се уравновесят и възстановят, ако има необходимост.
Гледайте в самата същност на тази ситуация. Лидерите на земните общества, вкарват сега населението в нисковибрационни състояния на съзнанието. Правят го за своите користни цели. Но не бихме казали, че в това има някакъв единен зъл замисъл. По-точно, всеки следва своите интереси. Но не разбират, към какво води такова отношение всички земляни. Те не могат да разберат, защото, по-голямата част са материалисти. Общопланетарното синхронно понижаване на вибрациите при земното население, предизвиква сериозни последствия. Желаещите да извлекат изгода от ситуацията, няма да могат да се възползват от благата, които сега старателно трупат. И ще пострадат първи – като лидерите, водещи масите към печален финал.
На земната цивилизация са определени граници, под които не бива да пада съзнанието на хората. 3.0 е вече нежелателен праг. Дори него трябва да се стараете, да избягвате. При понижаване честотите до прага 2.8, се отваря портал към тъмните светове. Този портал не е някакво конкретно място, това е принцип на взаимодействие между две пространства, които, по принцип, трябва да са много добре изолирани, едно от друго. Контактите между земляните и тъмните светове се контролират от системата за развитие. Това са предимно развиващи взаимодействия. При отваряне на портала при честоти 2.8, контролът на контактите между земляни и тъмните светове отслабва. Взаимодействията ще са прекалено много, за да може да са безопасни със силите на йерархията за развитие. Освен това, невъзможно е постигането на такива нискочестотни състояния на съзнанието, ако земляните се стремят към конструктивен опит. Затова, текущата ситуация се определя като доброволен избор на хората.
За отварянето на портала са достатъчно една трета от земляните в състояние на страх и отчаяние. В действителност, от известно време е открехнат. Затова и йерархията за развитие започна прехода. Честотите на земното пространство са повишени изкуствено. Мнозина от пробудените са включени като проводници на високо осъзнаване, за да компенсират земните процеси. Благодарение на връзките между хората, високите жизнени ресурси се разпределят от проводниците, способни да издържат на високия диапазон към тези, които са в ниския диапазон. По този начин става изравняването на цивилизацията.
Но всичко това е опит, да се загаси разгарящ се пожар. Заливат го с вода и може да го загасят, но цивилизацията ви старателно подклажда с допълнително гориво. Затова, сегашната ситуация, може да се нарече „отлагане на неизбежното“. И докато се влага ресурс за изкуствено повишаване на земните честоти, тъмната йерархия опитва да прекара земляните през очистващ опит. Тяхната задача сега е, не да дърпат надолу, а да разбиват кривите огледала, задълбочаващи илюзиите. Разбира се, това е неприятен, болезнен опит за човека.
На сегашния етап, йерархията на развитието трябва да изведе, колкото се може повече хора от критичното ниво на съзнание 2.9 – 3.0 поне до 3.2.
На финалният етап от разделението на земляните по честоти, избралите да остават в тягостни илюзии, ще преминат през апокалипсис. Понеже никой не е заинтересован от опит на по-ниски честоти от 3.0, няма да бъде продължен болезнения опит на затъване в тъмните светове. Тези души ще ги изведат от въплъщение и ще ги преразпределят за развитие в нови пространства.
До този момент, както очакваме, ще бъде проведено отделянето на близки хора, които поемат в различни събитийни потоци. За да бъде финалният преход максимално плавен.
Не си струва да смятате, че тези, които приключват въплъщението си, няма да преминат в новия тримерен цикъл. Много души, недоволни от досегашния си опит, са решили да се родят в нови пространства като деца.
Повечето от тези, които преминават в новия тримерен цикъл, няма да видят апокалипсис. А дори да видят, ще е избор на душата. Може да е необходимост от допълнително очистване. Или дори от желанието, човекът да види със собствените си очи „края на света“. Любителите на катастрофи в киното и в книгите, могат да изберат, да останат за драматичния финал. Някои от тези души, с това приключат въплъщенията си. Други ще присъстват едновременно, на разни варианти от събитията. Съответно, ще получат опита „края на света“, но друга тяхна версия ще продължи текущото си въплъщение в новия тримерен цикъл.
Понеже цивилизацията е единна структура, мнозина, които не видят апокалипсиса, ще усещат случващи се драматични събития чрез сънища, предчувствия, необяснима печал и т.н. Всеки човек, в зависимост от чувствителността си, ще усети нещо свое.
Ч.: И кога може да се очаква?
Ц.Н.О.: Неизвестно. Трябва да се даде шанс на пребиваващите души в ниските честоти, да се уравновесят. Докато вашия свят продължава да се стабилизира с вливане на висок жизнен ресурс, текущата ситуация ще продължава.
Ч.: А който взе решение за апокалипсис?
Ц.Н.О.: Избират го самите хора. Разбира се, правят го неосъзнато. Затънали са в задънена улица, от която пропадат в тъмните светове. Алтернатива е приключване на въплъщението. Този вариант е по-щадящ за душата.
Ч.: Защо не може да се каже направо на хората, до какво водят постъпките им? Може да се замислят.
Ц.Н.О.: Във вашето християнство е казано много за апокалипсиса и причините за него.
Ч.: Но мнозина не вярват в религиозните пророчества.
Ц.Н.О.: Нежеланието да реанимирате и обновите вярата си в Бога, е една от основните причини, отварящи портала към тъмните светове. Вярата е важна част при изграждането на стабилно общество. Вярващите имат повече шансове да преминат сложните времена и да се устремят в бъдещето.
Миналата земна цивилизация е била предупреждавана за последствията от егоистичната дейност. Информация са предавали чрез жреците. Но се е отразила несъществено върху поведението на цивилизацията. Преобладаващото мнозинство продължавало да живее, както преди. Предупрежденията не свършили работа. Стремежите на душите са ирационални – винаги се намират такива, които избират катастрофален финал.
Ч.: И какво ще стане с душите, които не успеят да преминат в новите земни пространства?
Ц.Н.О.: Този въпрос не от нашата компетентност. Йерархията за развитие има за цел, да запази максимално душите. Тези, които не успеят да се нагодят към новите пространства, ще ги разпределят по другите светове. Възможно е, част от тях да успеят да се въплътят на Земята към средата на цикъла, ако обществото ви е готово за момента, да ги приеме. За развитието на малки групи души, с преобладаващо нисковибрационно състояние на съзнанието, е необходима здрава стабилна цивилизация. В такива случаи, може да се добавят към общото население, малко проблемни индивиди. За да може да подражават на благополучните участници в обществото, да се стремят да станат успешни хора.
Ч.: Въпрос на читател: „Изтрива ли се кармата при прехода в новия цикъл, ще се натрупва ли в новата ситуация?“
Ц.Н.О.: Кармичната система е висшето вселенско правосъдие. Никой в нашия свят не е свободен от връзките, които създават кармичната система в автономната ѝ база данни. Всяко взаимодействие между души, при което е нарушен баланса, се нуждае от уравновесяване, от нулиране. Кармичната система, ще продължи да фиксира поведението на душите, към което е настроена. И тези маркери влияят върху сценариите при въплъщение, върху ситуациите, които се случват с човека. Както и на късмета му.
Ч.: Как кармата е свързана с удачата?
Ц.Н.О.: Ако човекът е кармичен длъжник, част от жизнения му ресурс се насочва за погасяване на дълга. В живота може да се проявява по разни начини, обикновено в ситуации, когато човекът е принуден да помага, да дава, да търпи, да влага сили в някакво дело и т.н. При това, не получава достойна компенсация. На човек може да му се струва, че не му върви, че е ощетен. Отчасти е така, влага много повече ресурс, отколкото му се връща. Но в такива ситуации, също има висш смисъл, понеже действат за отслабване или зануляване на кармичните връзки. Човекът след успешно преминаване на такъв опит, става по-свободен от жизнените обстоятелства.
При прехода в новия цикъл, кармата не се анулира. Сега се прави всичко възможно от тъмната йерархия, човека да успее да погаси дълговете си, поне частично. За целта, хората преминават през очистващ опит. Но за пълно зануляване на кармата, трупана от душите хилядолетия, не може да става въпрос.
Важно е също, да се разбира, че кармата не е само система за отчитане на дълговете. Макар да е просто и удобно да се мисли по този начин. Във висш смисъл, кармичната система отбелязва необходимия опит за следващото въплъщение на душата, за да може да се разшири разбирането ѝ за света. Човекът прави много постъпки поради незнания, водещи до натрупването на карма. Фиксирането на кармичните връзки е необходимо, за да може душата, да намали незнанието си, да постигне по-голяма мъдрост, да осъзнае, какви постъпки вредят на другите души. И на основата на тези записи, се препоръчват въплъщения в разни цивилизации. Така душата постига разбиране, какво води до сближаване с другите души, а какво ги отблъсква.
Ч.: Въпрос на читатели: „Ако земната цивилизация премине на честоти 3.5 – 3.8, къде ще живеят преминалите в пространства 4.1 и нагоре?“
Ц.Н.О.: Земята е един обект. Но е многомерна. Затова, всички живеят на Земята.
Ще разгледаме два важни параметъра, за разбиране на този въпрос.
Честота на транслация в света. Разбираем пример – излъчването на радиостанциите. На една честота излъчват рок, на друга – поп, на трета – ретро музика и т.н. По аналогичен начин, на душите се транслира информация, за възприемането на разните светове. И светът, който възприемате в текущия момент, зависи, на коя честота е настроен приемника ви.
Ниво на достъп. Можете ли активно да взаимодействате със световете от пето измерение? Не, не можете. Някой може понякога да ги долавя, да се докосва леко насън или в медитации. Но всички, които не са преминали засега, са тримерни субекти. Нивото ви на достъп е трето.
Да разгледаме възвишено медитативно състояние. Има хора, способни в практиките си, за възприемане на честоти 4.3 – 4.5. Понякога, дори още по-високи. Те са с необичайни състояние на съзнанието, имат и видения. Но след това се връщат към обичайната си земна дейност, и възприятието им е отново обичайното. Докато задачите на тези души са свързани с трето земно ниво, си остават субекти с трето ниво на достъп. И възприемат света такъв, какъвто го възприемате сега.
След прехода в пространство 4.1, човекът става субект с четвърти ниво на достъп. Приема друга „радиостанция“. И на новите честоти, същата Земя, се усеща по съвсем друг начин – като свят с други, разширени свойства. Ежедневно става пространството 4.1, а всички други „радиостанции“, може да се възприемат само в изменено състояние на съзнанието.
Може накратко да разгледаме взаимодействията между земляни с трето и четвърто ниво на достъп. Разбира се, учителите от ниво 4.5 ще възприемат тримерните хора и ще им помагат активно да се развиват. Това ще става в състояние на технически сън. За да имат всичко необходимо за взаимодействие с подопечните, са необходими инструменти с допълнителна реалност. За целта се използва този технически сън. Позволява по-гъвкаво разпореждане с работното време – да го разтягат, за да успеят с всичко необходимо, когато го изискват текущите задачи.
Хора с ниво 4.1 се готвят за работа в системата за развитие. Ще трябва да успеят с някои лични задачи и да преминат подготвителен курс преди прехода на 4.5.
Основната част от цивилизацията на честоти 3.5 – 3.8, ще възприемат хората в другите пространства слабо, най-често, интуитивно. Но понеже е напълно възможно, скоро да се появят технически средства за връзка между нивата, общуването може да се организира чрез тях.
Ч.: Въпрос на читател: „Не сте разглеждали такъв мотиватор за човечеството, като звездните пътешествия и покоряването на космоса? Хората сега нямат привлекателно направление, пилеят силите си, мотивацията си, в разни посоки, без някаква конкретна цел. А за хората е необходима. Хората са откриватели, изследователи. Необходима им е глобална цел, с която да разкрият потенциала си.“
Ц.Н.О.: Вижте само, колко разрушения е създала човешката дейност в планетарната екосистема. По-очевидна, но не по-малко глобална цел за човечеството е, очистването на водоемите, възстановяването на горите, нормализирането на климата, помощта за животните в дивата природа, възстановяване на нормалната им численост, възстановяване популациите на промишлените видове риба и т.н. Такива благотворителни проекти, могат да създадат много работни места, а главното – тази дейност се възприема от душите като безусловно полезна и необходима.
Като завършек на днешната беседа, ни се иска да ви дадем проста, но важна практика за базово уравновесяване и ежедневна работа над себе си.
Всеки ден, поне един път на час, си задавайте три въпроса:
1) Доколко ми е комфортно в тялото ми? Имали напрежение, което може да се намали?
2) За какво мисля в момента? Подходящи ли са такива мисли за мъдър, развит и осъзнат човек?
3) Как оценявам състоянието на съзнанието си? Напрегнато, неутрално или е възвишено?
Забелязвате напрежение в тялото, неудобна поза, схванат кръст, ускорено дишане и т.н. са свидетелство, че сте били неосъзнати – увлекли сте се в мисли или сте се потопили прекалено много текущата си дейност. Повишавайте комфорта на тялото си постоянно, раздвижвайте се, релаксирайте физическото напрежение. Учете се, да се отпускате, да се движите меко и естествено. Напрежението и схващанията са в пряка зависимост от емоционалното състояние.
Неприятните мисли, които сте успели да осъзнаете, са безценен резерв за развитието на вашата индивидуалност. Записана и анализирана негативна мисъл е ефективен начин за промяна към по-добро. Много мисловни шаблони е трудно да бъдат забелязани, поради липса на достатъчно честно отношение към себе си. Но ако човека има желание да вникне в някои свои страни, няма да е много трудно, да промени начина си на мислене.
Запомнете при удачна медитация, някакво еталонно състояние на съзнанието: леко, спокойно, приповдигнато настроение. Опитвайки да възстановите равновесието си, се старайте да си възстановите това еталонно състояние. Поддържайте го, колкото се може по-дълго, преди да ви увлече отново ежедневието.
Да изпада човекът от осъзнатост, да се увлича от мисли, е нормално. Приемайте този факт леко и меко, но настойчиво, се завръщайте към еталонното си състояние.
С това приключваме. Струва ни се, че като начално запознанство, е напълно достатъчно. Нали си имаш и други задачи. Но, ако ти се появят нови въпроси, ще отговорим с удоволствие.
Що се отнася до състава на цивилизациите ни. Не сме против да го съобщим – това не е тайна. Но понеже сме неизвестни или малко познати на Земята, самото изброяване названията на цивилизациите, е доста сложна задача. Желаещите да получат и съобщят нашия състав, история, мироглед, ги приканваме да се обръщат към нас самостоятелно. Охотно ще споделим тази информация с всички заинтересувани.
Желаем ви прекрасен ден!
Ч.: Благодаря и за беседата!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11082-tsivilizatsii-novoy-osi-tekuschaya-situatsiya-i-perehod-chast-4
-
Причини да не привличате свестен мъж
23.04.2024
-
Какво харесват мъжете в леглото
23.04.2024
-
Топ 20 смартфони с най-висока и най-ниска радиация
23.04.2024
-
Ежедневни навици за щастлив живот
23.04.2024
-
Защо сме всички на Земята
23.04.2024
-
Дори далечни от религията хора
23.04.2024
-
Авиокомпаниите захвърлиха маските и решиха да смятат Земята плоска
23.04.2024
-
21 април 2024
23.04.2024
-
22 април
23.04.2024
-
21 април
23.04.2024
-
18 април
23.04.2024
-
17 април
23.04.2024
-
Светът е нов, децата са нови, а педагогиката стара
21.04.2024
-
Навиците на озлобените хора
21.04.2024
-
Многомилионните градове в Китай потъват
21.04.2024
-
Некадърен
21.04.2024
-
Как да се справим с тревожността
21.04.2024
-
Нещо много сериозно бумна на Слънцето
21.04.2024
-
Промени ли експериментът на CERN на 8 април честотите на земните вибрации
21.04.2024
-
Настава времето за гигантски животни на Земята
21.04.2024
-
20 април
21.04.2024
-
19 април
21.04.2024
-
16 април
21.04.2024
-
15 април
21.04.2024
-
1 ден гладуване подмладява с 3 месеца
19.04.2024
-
Какво да направите, ако се чувствате самотни във връзка
19.04.2024
-
СЪНЯТ на помагащите практици
19.04.2024
-
Някои хора никога няма да бъдат ваши
19.04.2024
-
Неща, които мъжете правят, преди да си тръгнат
19.04.2024
-
Астролозите смятат, че събитията скоро ще станат много интензивни
19.04.2024
-
18 април
19.04.2024
-
17 април
19.04.2024
-
14 април
19.04.2024
-
13 април
19.04.2024
-
Абадон – господар на бездната и смъртта
17.04.2024
-
Начини да разберете, че любовта ви е истинска
17.04.2024
-
Убиец на връзки №1 според психолозите
17.04.2024
-
За грижите и притесненията
17.04.2024
-
Всичко се случва по-естествено, когато се откажем от човешкия инстинкт за контрол
17.04.2024
-
400-километрово НЛО, забелязано близо до Земята
17.04.2024
-
Двойки, които стават по-силни след изневяра
17.04.2024
-
Защо има толкова много зло, мъка и страдание по света
17.04.2024
-
16 април
17.04.2024
-
15 април
17.04.2024
-
12 април
17.04.2024
-
11 април
17.04.2024
-
Как да събудим душата си
15.04.2024
-
4 неща, които е важно да знаете за вашето вътрешно дете
15.04.2024
-
Колапсът на пространството за трансформация
15.04.2024
-
Настъпи времето на Земята, когато фантастиката става реалност
15.04.2024
-
Нова небесна аномалия над Тексас
15.04.2024
-
Вътрешен човек разказва за експеримента на CERN
15.04.2024
-
14 април
15.04.2024
-
13 април
15.04.2024
-
10 април
15.04.2024
-
9 април
15.04.2024
-
Ефекти на етеричните масла върху човешката биоенергетика
13.04.2024
-
Защо добрите мъже стават лоши съпрузи
13.04.2024
-
Чрез сънищата помагат за приключване на кармата
13.04.2024
-
Вълнова аномалия в Антарктида
13.04.2024
-
По време на затъмнението уфолозите откриха много страшни неща
13.04.2024
-
Емил Йотовски – Страната на евро пуделите
13.04.2024
-
Качества на желаната жена
13.04.2024
-
Иво Сиромахов: Литературата е и приключение
13.04.2024
-
12 април
13.04.2024
Users Today : 3279
This Month : 81979
This Year : 496924
Views Today : 12803
Who's Online : 45