Памела Крибе
Клопки по пътя на превръщането в лечител
Скъпи мои приятели, с голямо удоволствие и радост ви приветствам с добре дошли тук, на това място, където сте се събрали, за да чуете мен, вашия стар приятел. Аз съм Йешуа. Аз бях сред вас на Земята в живота си като Исус. Бях човек и познавам всичко онова, през което минавате като човешки същества, живеещи човешки живот на земята в земни тела. Затова днес дойдох сред вас, за да ви помогна да разберете кои сте всъщност.
Всички, които днес сте тук и много от онези, които ще почетат тези редове по-късно, сте Служители на Светлината. Вие сте ангели от светлина, които са забравили своята истинска същност. Преминали сте през много изпитания по време на своето земното пътешествие в продължение на множеството си животи. Аз самият познавам отвътре всички тези опити.
Сега се намирате в определен момент от историята на душата си, в който завършвате един цикъл от прераждания. В този момент вие все повече и повече се свързвате с висшия си Аз, който в действителност представлявате, онази същност, която не зависи от времето и пространството. Намирате се в процес на допускане на вашия по-висш и нематериален Аз в земното ви същество и във всекидневния ви живот.
Все още ви е трудно да запазите здрава връзката с Висшия си аз, тъй като сте забравили, че вие самите представлявате този велик източник на светлина.
Все пак обаче, всички вие сте започнали пътешествието навътре към себе си и по време на това пътешествие сте изпитали желание, дори повик да помагате на другите да извървят собствения си път на вътрешно израстване и себе-осъзнаване. Съвсем естествено е, особено за Служителите на Светлината, да искате да споделяте прозренията и опита си с ближните си. Всички вие сте родени учители и лечители.
От момента, в който се нагърбите със задачата да водите другите, в ролята на учител или лечител, много вероятно е да се сблъскате с множество препятствия или клопки. Те са резултат от различни погрешни разбирания за това, какво означава да водиш някого по духовния път. Тези клопки произлизат от неправилни концепции за естеството на лечебния процес и за вашата роля в него като лечител. Именно за тези клопки искам да ви разкажа днес.
Що е лечение?
Какво по същността си представлява лечението? Какво се случва, когато някой „оздравее”, било то на психологичен, физичен или емоционален план? Това, което става е, че този човек може отново да се свързва с своята вътрешна светлина, със собствения си Висш Аз. Тази връзка оказва изцеляващ ефект върху всички нива на аза: емоционално, физическо и ментално.
Това, което всеки човек търси в учителя или лечителя, е едно енергийно пространство, чрез което той може отново да се свърже с вътрешната си светлина, онази част от него, която знае и разбира. Учителят или лечителят може да предложи подобно пространство, тъй като той самият е осъществил вътрешната си връзка. Той разполага с честотата, или енергийната вибрация, която носи решение за проблемите на пациента. Да бъдеш учител или лечител, означава да носиш енергийната вибрация на решението в своето енергийно поле и да го предоставиш на някой друг. Това е всичко, нищо повече.
Обикновено това е процес, който се случва без думи или действия. Лечебният ефект се осъществява всъщност от самата енергия, която вие като учител или лечител притежавате. Точно вашата просветлена енергия отваря за другия възможността да си „спомни” онова, което вече знае и да се свърже с вътрешната си светлина, със своята интуиция. Посредством този спомен се осъществява връзката, която способства за изцелението. Всяко лечение всъщност представлява самолечение.
Следователно ученето и изцеляването, на практика нямат нищо общо със специфичните знания или умения, които могат да се усвоят от книги, курсове или нещо друго. Лечебната сила не се придобива от нещо извън вас. Тя се крие във „вибрацията на решението”, която присъства в собственото ви енергийно поле и която е резултат от вътрешното ви израстване и яснотата на съзнанието. Често в ролята си на учител или лечител, вие все още следвате вашия процес на вътрешен растеж. И все пак някои части от вас са станали толкова чисти и светли, че могат да оказват лечебен ефект върху другите!
Много е важно да се разбере, че този ефект не се постига с упорит труд. Именно пациентът решава сам за себе си дали да приеме енергиите, които предлагате и да ги допусне вътре в себе си. Изборът си е лично негов. Вие ги предлагате поради това, което сте – като „помощник” на другия. Лечебното въздействие, което имате, не е заради умения или способности, научени някъде, а е резултат от вашата естествена същност, от извървения от вас вътрешен път. Именно в проблемите, които самите вие сте преодолели на дълбок емоционален план, се корени вашата способност истински да помагате на другите. Светлината, която хвърляте в това пространство, води като пътеводен фар хората, заседнали в тези проблеми и нежно ги подканва да се измъкнат оттам.
В тези области, в които сте се излекували от дълбоките болки и рани, вие сте станали един истински майстор, чиято мъдрост почива върху вътрешно познаване и реален опит. Самолечението, поемането на отговорност за вътрешните рани и обгръщането им със светлината на вашето съзнание представляват ключа към превръщането в учител и лечител. Способността да се лекувате сами ви прави Служител на Светлината. Тя създава „вибрацията на решението” вътре във вас и предоставя на ближните ви врата към тяхната собствена сила за само-изцеляване.
Когато лекувате пациенти или помагате на хора във вашата среда, вие често „разчитате” тяхната енергия. Интуитивно се настройвате на тяхната честота, давате им съвети и ги лекувате посредством различни енергийни методи. Но пациентите, с които работите, са също токова погълнати от разчитането на вас самите. Те се настройват на честотата ви, точно като вас и съзнателно или несъзнателно абсорбират енергията ви. Пациентите интуитивно усещат дали това, което казвате или правите е в съзвучие с вашата цялост, дали отговоря на излъчването ви и вашата енергийна вибрация. Те чувстват кой сте, независимо от думите и действията ви.
Истинският пробив идва когато клиентът ви разчита. Когато той се почувства свободен и сигурен във ваше присъствие, когато се почувства обгърнат от едно съзнание, което му дава сила да се довери на вътрешното си знание, то тогава всичко, което казвате или правите придобива лечебна сила. Ако вашите думи и действия са подкрепени от същността ви, те стават проводници на светлина и любов и водят пациента към сърцето на собствената му любов и светлина.
Когато някой искрено ви помоли за помощ, той се отваря за енергията ви така, че да може да бъде докоснат от вашата най-чиста и светла част. Тази част не е възпитана от прочетени книги или усвоени умения. Тя е резултат от личната алхимия, личната трансформация на съзнанието, носеща вашия уникален знак. Бих желал да акцентирам на това, тъй като очевидно между Служителите на Светлината /хора, които поради своята същност изпитват силен порив да помагат на другите/ съществува тенденция постоянно да търсят нови книги, методи и способности за превръщане в по-добри учители или лечители. Истинското лечение е така просто.
В своя живот на Земята аз бях проводник на определени енергии чрез очите си. Нещо изтичаше от очите ми и оказваше незабавно изцеляващо действие върху онези, които бяха отворени за него. Това не беше някакъв магически трик или умение, което бях усвоил. Аз бях в досег с моя вътрешен източник на истина. Божествената любов и светлина, които бяха моето естествено наследство – а също и ваше – се излъчваха от мен и чрез тях аз се докосвах до другите същества. И при вас е така, вие по нищо не се различавате от мен. Вие сте извървели същия вътрешен път и сте преминали през същите опити и несполуки, за да стигнете накрая до същата онази точка, до която и аз достигнах в земния си живот. Всички вие ставате все по-осъзнати Христови същества.
Христовата енергия е ваша духовна съдба и вие постепенно интегрирате тази енергия в ежедневието си. Този който лекува и учи, е Христос в самите вас и това е естествено следствие от природата на Христовата енергия. Прекалено често се отъждествявате с начинаещ или ученик, седнал в краката на своя учител и слуша, задава въпроси и търси отговори. Но аз ви казвам, че времето за учене свърши. Време е да изискате своето майсторство. Време е да се доверите на Христос във вас и да проявите тази енергия във всекидневната си реалност.
За да станете едно с вътрешния Христос и да лекувате и учите чрез тази енергия, е наложително да се освободите от много неща. Те представляват клопките по пътя на превръщането в учител и лечител. Бих искал да изтъкна по-специално три области, в които са съсредоточени препятствията.
Клопките на главата
Първата клопка е заложена в областта на главата или ума. Вие сте много вещи в анализирането на нещата и свеждането им до категории според някакъв общ набор от критерии. Това може и да е от полза в определени случаи, но като цяло вашата ментална, мислеща част е в голяма степен част от дуалната действителност. Под „дуална реалност” разбирам съзнанието, което разделя нещата на добри и лоши, светлина и мрак, болест и здраве, мъжко и женско, приятел и враг и т.н. Този тип съзнание обожава да разделя и да поставя етикети и не разпознава единството залегнало в основата на всички феномени. То е устроено така, че обича да работи с общи принципи и рационалното им и обективно прилагане към индивидуалните случаи. Това съзнание не разглежда възможността за друг и много по-директен подход към реалността – този на интуитивното познание или „познаване посредством чувстване”.
Христовата енергия лежи отвъд дуалността. Христовата енергия представлява потока на Битието, което стои в основата на всяка полярност. Но умът не разпознава реалното съществуване на това мистично ниво на единство. Умът иска да раздели океана на Битието на части, които могат да бъдат дефинирани и да ги категоризира така, че да може да ги схване рационално. Умът обича да изгражда структури и теории, които да бъдат налагани върху реалността и директния опит. Отново, това може да бъде полезно и плодотворно, особено при случаи от практиката, но съвсем не толкова полезно, когато става дума за истинско лечение и преподаване, т.е. учене и изцеляване от сърцето.
Когато подхождате към своите пациенти от гледна точка на теорията, вие се опитвате на сведете индивидуалните им симптоми в някаква обща категория и се обръщате към теорията за решението на този проблем. На това ви учат, когато се обучавате за психолог, социален служител или друг тип професионален съветник. Аз не казвам, че всичко това е погрешно. Но искам да ви помоля за следното: когато работите с някого, било то в личния и професионалния с живот, опитайте се да се освободите от мислите и мотивите си, от всички ваши предположения за проблема на другия човек и просто да слушате със сърцето си. Настройте се към неговата енергия от едно тихо място вътре във вас. Постарайте се просто да усетите посредством вашето сърце и интуиция как се чувства другия и какво е усещането да навлезете във вътрешния му свят. /Виж в края на този ченълинг насочваната медитация за постигането на този ефект/.
Често генерирате множество идеи за това какво другият трябва да направи, за да реши проблемите си. Вие анализирате чуждите проблеми и откривате решения, като често дори може да сте почти напълно прави. Но мисълта ми е следната: Вашите идеи не са непременно в съзвучие с енергията на другия човек точно в този момент. Вие може дълбоко да грешите относно как се чувства той/тя вътрешно в този момент. Вашата помощ работи дотолкова, доколкото е настроена към енергийната реалност на човека, на когото помагате. Може би той или тя се нуждае от съвсем различен подход, който вашият рационален ум не може да проумее.
Аз ви приканвам да видите и почувствате ближния си единствено от онова тихо и интуитивно място вътре във вас. Позволете си да се издигнете над двойствеността и вътрешно да бъдете изпълнени с Христовото състрадание. Каня ви истински да бъдете въодушевени от присъствието на другия, когато му предлагате урок или лечение.
И тогава решението често е много просто. От вас не се иска знание, а мъдрост. От вас се очаква не преценка, а състрадание и дълбоко разбиране. Вие не сте тук, за да предложите решение, да олицетворявате някакъв авторитет, а за да олицетворявате любовта.
Нека да илюстрираме горното с един пример. Вземете например родителите, които искат да помогнат на децата си да решат проблемите, с които се сблъскват. Благодарение на своя опит, родителите могат често да предвидят по-добре от своите деца последиците от определени действия. От позицията на това знание, те често предупреждават децата си и тъй като искат да ги предпазят, те ги съветват да правят това, което самите те смятат за най-добро и правилно. От гледна точка на ума това изглежда добър начин за оказване на помощ. И в някои случаи е съвсем разумен.
Все пак обаче, ако родителят се настрои към детето от онова тихо, интуитивно място в себе си, той ще открие, че онова, от което детето му наистина се нуждае, е нещо съвсем различно. Децата най-често се нуждаят от доверието и подкрепата на родителите. „Довери ми се и ме остави да бъда, този който съм. Остави ме да правя грешки, остави ме да се препъвам, но вярвай в мен”. Свързвайки се с детето си от позицията на доверието, на практика вие го подкрепяте да се доверява на интуицията си. Това ще му помогне само да вземе решение, което му се струва правилно, и което е разбираемо и от Вашата гледна точка. Ако все пак се опитате да накарате детето си да направи нещо само защото „Вие знаете най-добре”, тогава то ще усети недоверие в отношението ви към него и това ще го накара да ви се противопостави още по-силно.
Когато предлагате помощ на децата си, те ви „четат”. В природата на децата е да разбират ясно чувствата, които стоят зад думите ви. Те могат да почувстват страха зад вашите преценки. Често те реагират на емоцията, а не на думите и когато реагират с нежелание, често изглеждат крайно неблагоразумни. Но може би родителите действат „прекалено благоразумно”, което означава, че те не разбират собствените си емоции в основата на всичко това и не се опитват да се свържат с детето честно и открито. За да стане това, родителите трябва да се освободят от предубедените си схващания и да се отворят истински за емоционалната реалност на детето. От искреното изслушване на детските грижи и тревоги, може да бъде изграден един истински мост на комуникацията.
Споменах този пример, понеже е толкова често срещан и лесен за разбиране, а също и защото всички ние знаем колко трудно е да подкрепяме децата си открито и с доверие. Всичко опира до освобождаването – освобождаване от собствените ви идеи за това „какво трябва да бъде”, от своите желания и копнежи. Трябва наистина да оставите другия да бъде такъв, какъвто е. Вие можете да предложите истинска лечебна сила на някого, само когато го обгърнете с пространството на откритостта и сърдечното разбиране. Често това, което наистина помага на другия, е когато напълно приемате нещата такива, каквито са. Това означава да не се опитвате да промените нещо от позицията на ума и именно тогава вие се свързвате с другите и отваряте пътя на любовта и състраданието си към тях.
Клопката на сърцето
Второто препятствие, което ще се изпречи на пътя ви на превръщане в учител и лечител е в областта на сърцето. Сърцето е сборен пункт за много енергии. Сърдечният център /или чакра/ представлява мост между небето и Земята, между висшите и низшите енергийни центрове или чакри. Сърцето събира в себе си енергии с различен произход и може да съзре общото начало във всички тях. То ви позволява да се издигнете над дуалността и да докоснете ближния си с любов и състрадание.
Вашето сърце е седалището на способността ви да се настройвате към енергиите на другите и да гледате през техните очи. То е център на емпатията. Очевидно е в такъв случай, че сърцето играе важна роля във всеки вид духовно учение или изцеление. Мнозина от вас естествено владеят емпатията – т.е. имат естествената склонност да усещат настроенията и енергиите на другите. Тази ваша способност ви помага много при работата с хора.
Все пак обаче, с тази способност е свързан един от основните капани. Вашата чувствителност към енергиите на другите хора може да се засили дотолкова, че да ви е трудно да правите разлика между собствените си емоции и техните. Понякога абсорбирате енергията на другия толкова дълбоко, че губите представа за себе си. Може толкова силно да ви се иска да помогнете на някого, особено когато знаете как се чувства, че да смесите енергиите и да поемете бреме, което не е ваше.
Когато това се случи, се появява дисбаланс. Вие давате прекалено много. Прекрачвате собствените си граници, щом се оставите да бъдете повлечени от чуждото страдание и не следвате собствения си път, когато започнете да помагате. Енергията, която от давате „в повече”, ще се обърне срещу вас. Тази излишна енергия достига до другия човек, но не помага за решаването на проблемите му. Пациентът може да не съумее да интегрира тази енергия или пък може да бъде изплашен от нея, както и просто да не я забележи. В крайна сметка вие ще се почувствате изтощени, раздразнени и разочаровани.
Вие можете да познаете кога отдавате прекалено много по сигналите на собствените си тяло и емоции. Винаги, когато се чувствате празен, демотивиран и потиснат след като сте работили с пациент, това е знак, че сте опитвали прекалено усърдно.
Когато предлагате учение и лечение от една балансирана и центрирана позиция, вие се чувствате свободен, жив и одухотворен. След приключване на срещата лесно изтегляте обратно енергиите си и възстановявате връзката със себе си. Освобождавате се от другия човек, като така се прекъсват всякакви връзки между енергийните ви полета.
Ако остане някаква връзка с другия поради силното ви желание да му помогнете да се излекува или да се почувства щастлив, то тя ще има разрушителен ефект върху вашата енергия. Като продължавате да се тревожите за клиента си, вие абсорбирате неговите емоционални енергии прекалено силно. Отдавате от себе си, за да облекчите товара и така между вас се поражда емоционална зависимост, която работи и в двете посоки. Клиентът започва да се осланя на вас и така вашето добро състояние започва да зависи от неговото. Подобно оплитане на енергии не помага на клиента и ви изтощава.
Защо това се случва толкова лесно, когато започнете да помагате на хората? Защо този капан е така труден за избягване, особено за Служителите на Светлината и откъде произтича тази болезнена необходимост да се дава изцеление и цялостност и да се превръща света в едно по-добро място? Това естествено желание отчасти се обяснява от историята на вашата душа, както беше описано в „Служители на Светлината I и II” /част 1 от настоящата книга/. Вие имате вътрешна мисия да донесете знание и изцеление на този свят. Но тенденцията да отдавате прекалено много произлиза от една болка вътре във вас, която не осъзнавате изцяло. Тя ви кара да „прегрявате” при даването.
Във вашето сърце съществува една тъга, която ви кара да се стремите към един нов начин на живот, към едно ниво на съзнание, което е по-хармонично настроено към божествеността във всичко живо. Вие тъгувате за една по-наситена с любов и мир реалност на Земята. В сегашното си превъплъщение не сте дошли да изследвате пътищата на егото. Вече сте го правили и се чувствате изтощени и отпаднали от това. Дошло е времето да отговорите на древната песен в душата ви, да възстановите мира, радостта, уважението и единството на Земята.
Емоционалното ви тяло носи белезите на множество прераждания, през които сте се опитвали да донесете тук светлината на своята душа и сте срещали съпротива и отхвърляне. Дошли сте тук с големи резерви и същевременно цветето на страстта вътре във Вас не е повехнало. Вие сте тук отново! Само че сега, поради болката, която носите в себе си, сте като малки и нежни цветя, които се нуждаят от здрава основа, за да израстат и разцъфнат. Основата, от която имате нужда, е здравото усещане за съществуване, заземено в Земята и центрирано вътре у вас.
Под заземеност имам предвид, че трябва да пуснете корени в Земята, да разбирате как действа Земната реалност и да познавате елементите, с които трябва да работите, докато сте във физическо тяло. Понякога сте така силно очаровани от духовното, че забравяте да се грижите добре за себе си и за своето тяло. Ставате „отнесени” или прекалено идеалистични и отделени от реалността. Често ви се иска да се издигнете над Земната реалност, но енергията на вашата душа може да разцъфне тук само чрез Земята, чрез усещането че сте у дома и в хармония със Земните елементи.
Под центрираност имам предвид, че трябва да бъдете верни на собствените си чувства, на собственото си усещане кое е добро за вас. Като човешко създание вие имате его или лична индивидуалност, която ви отделя от другите. Егото играе важна роля. То ви позволява да фокусирате специфичната си духовна енергия върху материалната реалност. Вие не желаете да предадете своята индивидуалност в името на някакво „по-висше добро”. Вие не сте тук, за да елиминирате своето его, а да позволите на светлината на вашата душа да осветли егото ви. Трябва да превърнете егото във външен изразител на своята енергия.
Поради болката, която носите в душите си, поради изтощението от старите модели, поради желанието си да достигнете до обетованата земя на Новата планета Земя, вие може да загубите заземеността и центрирането си. Склонни сте насила да предизвиквате промени, там където ситуацията още не е узряла, или пък да се опитвате да събудите други хора със скорост, за която те още не са готови. Вие „прегрявате при даването”. Тази нетърпеливост може да придобие формата на велико отдаване на добра кауза или на засилени грижи за добруването на другите. Но в сърцето на всичко това има едно нетърпение и безпокойство. За известно време се чувствате вдъхновени, одухотворени и отдадени, но в даден момент ще усетите разочарование, ще почувствате изтощение и гняв, дължащи се на изчерпването на енергийните ви ресурси.
Клопката на сърцето, капанът на прекаленото отдаване се корени в неприемането на реалността, такава каквато е. У вас има нетърпение и безпокойство, които ви пречат да се освободите. Те ви пречат да спазвате правилна емоционална дистанция спрямо хората, на които искате да помогнете или каузата, на която се отдавате.
Вие сте истински учители и лечители и наистина имате мисия на Земята. Но за да я изпълните наистина успешно – парадоксално – трябва да се освободите от онази отчаяна нужда да променяте нещата, защото тази ваша пламенност носи знака на болката, болката от това да не се чувстваш у дома на Земята, такава, каквато е. Истинската духовна промяна винаги започва на основата на приемането. За да се превърнете в учителя и лечителя, който желаете да бъдете, трябва да прегърнете своята болка и да я излекувате. Трябва да се установите в мир с най-дълбоките си емоции на страх и гняв. Сторите ли това, ще усетите, че силната нужда да давате на другите или да служите на „добра кауза”, тихо и неусетно ще отстъпят място на едно много нежно усещане за спокойствие и приемане. Така Вашето излъчване придобива истинско изцелително въздействие!
Може да почувствате вътрешна болка при освобождаването от чуждите страдания и опитности и при даването на хората на време и пространство да преминат през собствените си процеси. Това е така, понеже се връщате обратно в собствената си самота и чувството да бъдеш изгубен в тази земна реалност. Разминаването между този суров и несъвършен свят и бленуваната реалност, така чиста и съвършена, вътрешно ви наранява дълбоко. Предизвикателството е да не бягате от тази болка, да позволите пълното й осъзнаване и да разперите ангелските си крила около нея.
Щом веднъж разберете това желание да помагате или да се борите за добра кауза и съзрете скритата вътре в него болка и онази част, която не приема реалността, вие можете да започнете да се освобождавате от тях. В момента, в който разберете, че желанието и нетърпеливостта произлизат от една вътрешна болка и тъга, вие ще сте способни да спрете прекаленото раздаване. Вече можете да се фокусирате върху себе си и да намерите начин да се помирите със себе си, с този, който сте! Вече можете да започнете истински да давате на себе си.
В този момент вие се превръщате в един напълно заземен и центриран Служител на Светлината, който приема себе си и околните. Единствената ви правилна задача като Служител на Светлината, е да направите енергията си достъпна за другите. Вие учите и лекувате като излъчвате „енергията на решението”, съдържаща се в собственото ви енергийно поле. Често привличате към себе си хора с точно такива проблеми, през които самите вие вече сте преминали. Достигнали сте до дъното им и следователно в тези области сте постигнали знание и чистота, които са станали част от битието ви. Това представляват вашите просветлени части. Тези части са свети и неприкосновени и не могат да бъдат загубени. Те не са изградени от придобити знания, които могат да се загубят. Това, което ще трябва да предложите на другите не е просто някакъв инструмент или теория, а себе си – трансформиран от живота, опита и смелостта да работите с откритите си вътрешни рани.
„Службата в името на Светлината”, която трябва да поемете в тази връзка, ще се случи без усилие. Тя ще бъде нещо съвсем естествено за вас. За да откриете своята мисия, онова, което „трябва да свършите” в живота си, просто трябва да осъзнаете за какво копнеете истински и да правите онези неща, които ви вдъхновяват. Когато направите това, ще насочите и ще отдадете енергията си навън към света и другите ще бъдат докоснати и озарени от нея по начини, по които дори не сте и подозирали. Всъщност, няма друго за вършене. Вие сте дошли именно да „служите на светлината”.
Онези Служители на Светлината, които познават баланса между даването и получаването, ще изпитат повече мир и радост в живота си и така ще излъчват „вибрацията на решението” все по-силно от енергийните си полета. Те са чувствителни и емпатични, но също така притежават и ясно чувство за лични граници. Тези служители са способни еднакво лесно да приемат и дават и по този начин потоците на даването и приемането стават все по-силни в живота им.
Клопката на волята
И сега бих желал да обсъдим още един капан по пътя на превръщането в учител и лечител. Споменах за един такъв в областта на ума, един в тази на сърцето и сега искам да завърша с клопката на волята.
Тя може да бъде открита в зоната на слънчевия сплит, в енергийния център близо до стомаха. Този център или чакра управлява способността за действие, способността за проявяване на вътрешната ви енергия навън във физическия, земен план. Когато вашата воля се свърже с интуицията ви или онази тиха част от вас която трансцедентира дуалността, то тогава всичко в живота ви протича гладко и без усилие. Действията ви ще се диктуват от вътрешното ви чувство за доверие и познаване. Щом слънчевият сплит /който е също и център на егото/ бъде воден от сърцето, вие, най-общо казано, ще правите всичко, което обичате да правите и ще се чувствате щастливи и вдъхновени през по-голямата част от времето. Така волята /или егото/ става продължение на вашия вътрешен Христос.
Все пак обаче, когато се опитвате да помогнете или да водите другите, вие губите връзката си с този поток. У вас има една част, която иска да прави твърде много. Тя търси постигане на резултати, като леко пресира и насилва нещата, дори когато интуицията ви казва да спрете или дори да се отдръпнете. Често именно вашето его изисква ясни резултати на момента. И това няма нищо общо с помагането на другите. То е свързано с присъщата ви нужда от доказване, с несигурността, която ви изважда от контакт с естествения поток на изцелението, който често е по-бавен и непредсказуем, отколкото ви се иска.
Ще познаете че се престаравате, когато усетите, че работите прекалено усърдно и работата ви не се оценява или приема подобаващо от околните. Също така, когато сте се отделили от естествения ход на нещата, вие често бивате разсейвани от външни мнения. Появява се тенденция да се осланяте на идеите и очакванията на другите и да се притеснявате да не се изложите в техните очи. Ключът за възвръщането на силата ви се състои в това, да не правите нищо и истински да притихнете в себе си. Можете да се настроите към ситуацията от тихото и неутрално място във вас, само когато отново се свържете със своето сърце. Тогава страховете и несигурността изчезват на заден план и можете наистина да се съсредоточите върху това, от което пациентът се нуждае от вас.
Често не се налага да правите кой знае какво за него или нея. От вас, основно и най-вече, се очаква да бъдете с другия и да му предложите „енергията на решението” по един лесен и директен начин. Трябва да имате вяра в силата на собственото си присъствие, дори когато не правите или не казвате нищо. Осмелете се да заемете това тихо място, когато работите с друг човек. Доверите ли се на себе си, ще разберете кое е правилното действие или дума. Запомнете, че често, когато става дума за водене, колкото по-малко, толкова по-добре.
Освобождаването е любов
Преодоляването на клопките, които описах по-горе, винаги включва един вид освобождаване или откопчване. Става дума за отпускане на хватката на прекаленото мислене, на отъждествяването с емоциите и освобождаването от прекалената употреба на волята. Но ако се пуснете от всичко това и се предадете на онази най-мъдра и състрадателна част от вас, ще изпитате дълбока радост и реализация в „работата си” като учител и лечител. Като Служители на Светлината, каквито наистина сте, вие ще усетите дълбоко чувство на себе реализация и свобода. Като учител и лечител, без значение как точно го проявявате, вие се чувствате единен с Цялото, с онова единно, което лежи в основата на Всичко Което Е. Да се чувствате част от тази „тъкан на Духа” и да играете естествената си роля в нея, ви носи усещането за истинско изпълнение на вашата мисия.
Медитация
Това е упражнение, което може да ви помогне да се свържете по един директен и емоционален начин с нещата, изброени по-горе.
Седнете или легнете в удобна за вас поза. Фокусирайте вниманието си върху мускулите на раменете и врата и отпуснете всяко напрежение в тях. Направете същото с мускулите на корема, ръцете и краката. Поемете със съзнанието си по посока на стъпалата и почувствайте връзката си със Земята. Усетете как тя ви поема и ви предоставя сигурността, от която се нуждаете. Поемете с корема няколко леки дъха.
Сега позволете на вашето въображение да ви отведе назад до момент, в който сте се чувствали крайно изоставен и нещастен. Спрете се на първата ситуация, която се появи. Работете с нея. Спомнете си отново за този минал момент и за това, как се чувствали.
Сега се обърнете към „енергията на решението”. Запитайте се: „Как преодолях това, кое ми помогна най-много?” Енергията, която ви е оказала най-силната помощ, може да е дошла от вас или от някой друг, но това е без значение. Просто почувствайте енергията, която ви е издигнала от дъното.
Сега освободете миналото и си помислете за някого в настоящето, който ви е скъп и на когото държите. Това може да е партньор или дете, колега или приятел. Нека това лице се яви във въображението ви и наистина да приеме форма. Тогава попитайте: „Как да ти помогна? Кое е най-ценното, което мога да направя за теб?” Слушайте със сърцето си. Какво ви казва или показва това лице? Почувствайте отговора. Просто му позволете да дойде към вас.
Отпуснете се и отново съсредоточете вниманието си в стъпалата, дишането и се върнете към настоящето.
Целта на това упражнение е да осъзнаете кое е наистина полезно в ситуация на емоционална криза или болка. То може да бъде доста различно от онова, което си мислите, че е полезно.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Духовно майчинство
Мария говори чрез Памела
Тилбург, 15 декември 2007
Скъпи приятели,
С голяма радост и открито сърце съм днес пред вас. Аз съм Мария. Аз бях майка на Йешуа. Представлявам женския аспект на Христовата енергия, която се възражда сега на Земята все повече и повече. Женската енергия дълго време бе потискана както във вашето общество, така и в сърцата ви.
Женската енергия – това е първичната сила на творчеството, фундаментална част от Всичко Съществуващо. Тя дава сила за живот и протича през всекиго. Без нея не бихте съществували нито като душа, нито като човешко същество. Потокът на женската енергия носи сега магия и желание да освети тъмнината на този месец декември, а също и вашата вътрешна борба и лошо настроение.
Вие често задавате въпроса – каква е ползата от живота ви тук, на Земята? Казвам ви, че животът е ценен и има определена цел. Вие вършите тук важна работа. Вашето присъствие влияе на целия живот около вас, вие променяте света. Но това не трябва да бъде център на вашето внимание. Дори не трябва да се съсредоточавате върху другите. Тайната е в това, че трябва да се фокусирате изключително върху себе си и целостта на битието си. Когато се изпълните с любящо съзнание и приемане на това, че вие сте всички ваши аспекти, вие създавате канал, чрез който светлината преминава през вас леко и автоматически се излива и върху другите. Действително ви е необходимо само да се съсредоточите върху себе си, за да изпълните мисията си на Земята.
Във връзка с това бих искала да поговорим как можете да станете вие самите духовни майки. В християнската традиция аз представлявам майчинската енергия. Но какво означава това? Майчинството – това е най-главния аспект на женската енергия. Майката се разглежда като даваща живот, кърмящия и грижовен аспект на природата. Но пълен ли е този образ? Много са изкривяванията през историята в образите, които ме обрисуват. Затова бих искала да разкажа малко повече за моя живот на Земята, когато бях майка на Йешуа.
Често ме изобразяват като светица, но аз, разбира се, не бях такава докато живеех тук. Аз бях обикновена жена от плът и кръв. Знаех какво е емоционална суматоха и съм добре запозната със всичко, през което минавате вие през животите си. В семейството, в което се родих, аз бях закъснялото, седмо и последно дете след много братя и сестри. Аз бях вироглаво дете. Като най-малка аз рано разбрах, че трябва да се грижа сама за себе си и да не се осланям на другите. Родителите ми се грижеха за мен, но аз не бях в центъра на тяхното внимание. Но това донякъде ме удовлетворяваше, тъй като обичах да бъда сама и да пребивавам в света на фантазиите си.
За момиче аз бях достатъчно решителна и предприемчива. Имах твърдо вътрешно убеждение за нещата, което не можеше лесно да се разколебае. Не ме интересуваше много какво мислят другите за мен. Моите по-големи братя често ме дразнеха и затова аз рано осъзнах необходимостта от собствена гордост и самоуважение, за да остана самата себе си. Аз бях различна. Можех да чувствам енергиите и имах способността да „виждам през хората”. Често, когато сплетничеха, аз чувствах, че под хладното поведение скриват силни и тежки емоции. Това ме смущаваше като дете. Чувствах, че нещо не е както трябва и не можех да го разбера. Но никой не ми обясняваше това. Бях самотно дете и често срещах неразбиране. Обичах да съм сред природата и да се грижа за животните около дома.
Най-ужасното, което се случи в детството ми беше смъртта на майка ми. Бях още малка – мама беше възрастна – нали бях изтърсака в семейството. Нейната смърт беше първия ми сблъсък със загубата. Това беше много болезнен опит и се чувствах разбита и изоставена. Когато седях до нея на смъртното й ложе, чувствах, че сякаш губя част от себе си. Сякаш част от мен безвъзвратно изчезваше. И не мога да я удържа. Трябваше да я пусна да си отиде. Този факт беше най-големият ми урок, който трябваше да науча през това въплъщение – урока на освобождаването.
Сега искам да направя скок напред във времето, когато се роди синът ми Йешуа. Като всяка майка аз обожавах своето дете и исках да го защитя от злото. Отначало не разбирах, че Йешуа е особен. Това, което знаех в действителност е, че има невидими ръце, които ни водят в живота. Чувствах и нещо повече, работещо чрез нас, нещо, което не се подчинява на волята ни, на човешките ни нужди и желания. Знаех, че тази голяма сила е добра и мъдра. В нея има мъдрост, която ние често не можем да разберем с човешкия си ум. Само в последствие осъзнаваме, че животът ни дава точно това, от което се нуждаем. А иначе в самия момент, когато се случва това ни се струва жесток и несправедлив.
Така ми се струваше докато Йешуа растеше. По начина, по който растеше, бързо се разбра, че в него има нещо особено. Имаше удивителни таланти и дарования, беше вироглав като мен, когато бях момиче. От една страна добре разпознавах в него тази особена енергия, а от друга страна това ми създаваше трудности. Като майка вие искате да защитите детето си от глупостта на света. Но моят син не искаше да бъде защитаван. Той искаше да говори открито и да излива светлината си над света. Трябваха ми много години и преживях много болка докато приема това. Неговата поява предизвика недоверие у властта, но той рискува. Престъпваше определените правила и граници и това предизвикваше напрежение и дори заплахи. Постепенно бях принудена да освободя своя страх и потребност да го контролирам и да създам пространство за уникалната Светлина, която той беше дошъл да донесе тук, на Земята.
С вашите земни термини може да се каже, че аз трябваше да освободя своето майчинство. Аз трябваше да освободя частта от себе си, която беше склонна да се тревожи, подтиска и контролира. Докато в края на краищата не разбрах, че той не е мое дете. Да, той беше роден чрез мен, чрез моето тяло, но той не ми принадлежеше. Той беше зряла душа и имаше пълно право да създава и формира живота си по свой начин. Още повече, че него поддържаха небесните сили в особения му път. Но нима това не е вярно за всеки от нас? За всяко дете, дошло на Земята, има негов особен път, избран от душата. Ето това вие като майки трябва да разберете и да уважавате. От момента на раждането на детето вие трябва да се учите да му позволявате да бъде и да се доверявате на неговата вътрешна сила и способност да разрешава проблемите, с които се сблъсква в своя живот.
В крайна сметка беше избор на Йешуа да умре на кръста. Той позволи това да му се случи. Аз трябваше да разбера този факт, че това е неговото решение, съответстващо на пътя на душата му и затова уместно. Проливах горчиви сълзи и моето сърце бе пълно с тъмнина и отчаяние, когато видях как умира. Не мислете, че е лесно да преодолееш своите страдания и да се примириш с това, което се случва. Аз не бях светица. Аз бях опустошена, това наистина беше „тъмната нощ на душата ми”. В същото време този опит ме научи на великата истина и в крайна сметка ми донесе огромно освобождение. Но това стана по-късно. Присъствието на Йешуа в моя живот ме възвишаваше и в края на краищата аз си позволих да се възвися. Това е най-смелият акт за цялото ми въплъщение. Енергията на Христос, дошла чрез Йешуа, ме изпита да видя смъртта му от ръцете на жестоки убийци и въпреки всичко да повярвам във висшата сила, в мъдростта, която води всеки един от нас.
Смирението ми и моята мъка пред този висш източник на мъдрост ме пробудиха на много дълбоко ниво. Това пробуди моето Висше Аз и то се устреми напред по времето на моето земно въплъщение. Тогава започнах действително да усещам тези вътрешен свят и свобода, които вие така желаете и които никога не бихте могли да постигнете, имайки предвид желанието ви за контрол над живота. Майчинството при вас се характеризира с привързаност и контрол. Добрата майка, както се казва, ще влезе в огън и вода за детето си, никога няма да престане да се бори за него. Макар че безусловната любов може понякога да приеме формата на настойчивост и непримиримост, за мен истинското майчинство означаваше да отпусна своите страхове и очаквания по отношение на Йешуа. Моето най-голямо достижение се състоеше в това, че освободих Йешуа и му позволих да бъде този, които беше. Само тогава аз успях да усетя цялата неизразима красота и чистота на този, чийто представител беше той. Само тогава аз започнах действително да съществувам за него като равна, като духовен другар, като майка в духовния смисъл на думата. Това бе най-трудното ми предназначение – да се науча да бъда духовна майка, да отпусна емоциите на земната майка.
Когато си отидох от този свят и преминах в неговото царство, бях доста изморена и измъчена. Толкова много изпитах, преминах през толкова много емоционални извисявания и падения. Но от друга страна, се чувствах много обогатена. Голямата Светлина се докосна до мен и благодарение на това Висшето ми Аз можа да се прояви и манифестира на Земята. Аз изясних за себе си и еднозначно приех, че нещата са такива каквито са. Отпуснах моето земно майчинство (в смисъл на майчинството, което се безпокои и контролира) и станах майка в духовния смисъл.
Всички вие може да станете сами за себе си духовна майка. Всички вие усилено се борите с някакви си свои отрицателни черти. Това са емоционални блокажи и негативни постановки, касаещи вас самите. Опитайте се да ги погледнете през очите на духовната майка. Не майката, искаща да им разреши всичко, а майката, която ви вижда, която ви разпознава като уникална енергия. Майката, която не иска да ви променя, а гордееща се с вас, такива, каквито сте. Усетете този вид майчина енергия известно време. Вие може да усетите тази енергия като произхождаща от мен, но това не е моя енергия. Тя не ми принадлежи. Това повече прилича на вибрация или ниво на съзнание, до което аз трябваше да се приповдигна, за да се освободя. Това е универсален и достъпен начин за всички ви. Това е вашето наследство, т. к. на всички вас ви е предопределено да станете духовни майки на вътрешното дете Христос.
Вие можете да достигнете енергиите на духовното майчинство, прекратявайки в този миг опитите си да разрешите проблемите си и просто да ги наблюдавате, просто като им позволите да бъдат известно време. Можете ли да постигнете усещане за любов и приемане на себе си, в същото време когато ви мъчат тези проблеми? Това е началото.
Спомнете си как майката гледа на новороденото си дете. От една страна, има интимност от много близкото физическо съществувание, а от друга страна – това е поглед от огромно разстояние, защото вие сте изпълнени с почит и трепет пред самото чудо на това същество. Това крехко създание е напълно завършено не само физически, но и духовно. Зряла душа, следваща своя собствен път в живота. Какво чудо!
Сега се осмелете да се погледнете по същия начин. Създайте някаква дистанция и разберете как вие вървите по своя собствен път през целия си живот и как винаги сте се старали да създадете за себе си удивителна реалност. Дори когато сте грешили, както вие го наричате, вие сте се старали да направите всичко зависещо от вас, за да бъдете щастливи и да избегнете болката и огорчението. Дайте си време за почивка и великодушно си позволете тези грешки. Вие сте тук не за да бъдете безукорни. Фактически това би било доста скучно. Вие сте тук, за да живеете, да трупате опит и да се придвижвате чрез него с чувство на удивление, дори ако този опит е негативен.
Най-лошото, което може да ви се случи като човешки същества – това е, когато не се движите повече наникъде, когато не сте открити за нови опитности. Това се случва, когато напълно заседнете в проблемите или в системите от възгледи. Всеки път, когато се чувствате напълно затънали и не виждате друг избор освен пасивно да търпите страданията на своя живот, вие сте духовно умрели. Няма повече пространство, няма въздух, няма удивление в живота ви.
В този случай се постарайте да създадете дистанция със ситуацията или проблема. Опитайте да поработите с помощта на дишането. Представете си, че проблемът е разположен някъде в тялото ви. Например там, където чувствате напрежение или болка и позволете на дъха леко да обтича това място и да го обкръжава. Почувствайте мекото полъхване на въздуха, обкръжаващ напрегната и стеснена енергия и разпознайте в нея изначалната искра на вашата душа. Това чисто съзнание и чувство на удивление. Спомнете си, че се намирате временно тук. Не е необходимо да възприемате нещата толкова сериозно. Това е игра, голяма игра и вие като за миг ще се върнете от другата страна и ще си спомните. Не трябва толкова трудно да работите над това. Това е само един момент от времето. Поемете дълбоко въздух, разширете се, открийте се и се издигнете над този специфичен проблем. Вие сте нещо повече от това. Почувствайте как в пространството, създадено от вашия дъх, нещата отново се задвижват.
Ако се оказва съвършено невъзможно да навлезете във вътрешното си пространство, опитайте се да се натоварите физически. Правете каквото и да е, мислейки за своя проблем. Излезте на улицата, разходете се, фокусирайте се на нещо друго, само раздвижете енергията, за да влезете в контакт с потока на дишането, чувствайки удивление, Светлина, това, което всъщност сте вие. Отключете своя ум. Това ще ви донесе нови отговори и ще открие нови перспективи. Отговорите никога не идват от волята или ума. Ако вие настоявате: „Аз ей сегичка ще реша какво трябва да правя.”, вие оказвате натиск сами върху себе си и се притискате до стената. Отговорите винаги идват от по-широко и открито съзнание, а не от стесняване и силна концентрация. И ако умът ви е неспокоен и зациклен и не можете да се отпуснете, движете се физически – побягайте, поразходете се, поплувайте – няма значение какво точно ще направите. Физическото движение ще охлади главата ви. Встъпвайки в контакт с вътрешната си духовна майка, вие отново създавате за себе си някакво допълнително пространство. Вие отстъпвате малко, отпускате самоосъждането и това създава ново пространство за Битието. Негативните неща също имат свое място, тъй като вътрешната ви майка разбира, че те имат своя причина и свои корени в миналото. Когато чувствате тъга и разочарование, представете си майчината ръка на рамото. Почувствайте нейното леко, но успокояващо докосване. Достатъчно е мама да ви погледне, за да ви разбере и утеши. Позволете това утешение да е с вас, да се спуска към вас от небесата и да ви повдигне от вашите дълбини. Утешете се и се успокойте. Знаете, че сте добри. Вие правите най-доброто, на което сте способни и няма нищо неправилно в това, че грешите. Грешките също са част от играта. Дайте си свобода на действие, за да живеете. Избирайте, грешете и отново избирайте. В това се състои животът – непрекъснато движение, израстване и развитие, и чувство на удивление, съпътстващо това. Изкуството на живота е това да намерите пространство за избор за всичко, което се случва с вас. Ако сте способни да намерите това пространство, в което свободно да избирате начин да изпитвате каквото и да е – вие сте повелител на живота на Земята. Нещата разхлабват хватката си, дори и в най-страшните обстоятелства получавате отговори, които дори вие (вашият ум) не сте очаквали. Вие позволявате на магията на живота да управлява.
Сега съм жител на царството на свободата и творческата радост. Ограниченията на земния живот не ме владеят повече и ми доставя удоволствие да съм тук, контактувайки с вас от своето сърце. Бих искала да ви внуша, че можете да поделите тази свобода и радост, дори живеейки на Земята, по свой собствен и уникален начин. Сега свободата е достъпна за всички вас, ако дръзнете да се доверите на ръката на Любовта, която ви направлява. Дойде време да празнуваме живота. Допуснете Светлината, въздуха и пространството в своя живот, за да могат те отново свободно да протичат в съответствие с ритъма на вашата божествена душа.
©Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Децата на Новата Ера
Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели,
сърдечно ви приветствам. Енергията ми тече сред вас и вие я възприемате като енергията на Дома, към който се движите – източника, от който сте излезли. Енергията ми не е просто енергията на човек, който е живял на Земята преди две хиляди години. Аз представлявам енергията на Източника, в който всички вземате участие и в който висшите ви Аз присъстват като една групова енергия.
На това ниво от единството има Свръхдуша, която може да наречете Христова енергия, която ни покрива като чадър, включително и мен, Йешуа. Точно от тази енергия ви носим съобщенията и ви показваме истинския образ на света около вас, когато временно сте се загубили и не можете да намерите пътя си. Това е енергията на вашия Висш Аз, на духовното ви семейство, вашата Свръхдуша, която искаме да ви покажем. Напомняме ви за Източника, от който сте произлезли и от който идва вашето вдъхновение.
Вдъхновение, което ви съединява в едно и е предназначено да носи Светлина на Земята. Предназначено е да донесе Новата Ера. Вашето въплъщение тук и сега на Земята е дълбоко свързано с преходното време, в което живеете. Искам сега да поговорим за идването на новото поколение деца на Земята. Тези деца показват качества, различни от тези, с които сте свикнали в миналото. Как се случва всичко това? Откъде идва този феномен? За целта трябва да ви отведа в миналото и да ви покажа как вие сте били родоначалниците на новата вълна от енергия, която носят тези деца.
На Земята е имало времена, когато енергията е била тежка и плътна. Всичко е било разписано от правила и регламенти, които са оставяли много малко пространство за въображение и интуитивните сили, които носят игрива и любяща енергия. Тези тежки енергии са управлявали в продължение на векове. Аз бях първият, който донесе Светлина в тъмната реалност, в която преобладават властта и насилието и допринесох за свалянето от власт на тази задушаваща енергия. Съществувало е ограничаване на въображението, на свободното себеизразяване, на сърдечната енергия.
За цялата тази история Втората световна война е повратен момент. В зората на това военно време са родени новата ера и духа на времето, който ви е известен като революцията на шестдесетте. Това означава всъщност духовна революция. Сърдечната енергия била възродена през това време, макар тази енергия да не била особено целеустремена и наивна, но независимо от това направила пробив. Провъзгласила новата вибрираща енергия.
Всички вие, които сте родени преди и след Втората световна война сте пионерите на новата ера. Точно в духовната основа, създадена от вас, се появи новото поколение деца, което разпознава песента на сърцата ви и я понася по-нататък. Искам сега да поговорим за тези въпроси.
Тези деца идват с енергия, която е по-чиста и по-висша, отколкото преди. Под „висша” разбирам, че са способни да запазят духовната си енергия непокътната в по-голямата си част. С други думи, завесата между материалната ви реалност и духовното царство е станала по-тънка благодарение работата на пионерите, която вие и много други сте свършили в годините след световната война.
През това време много неща са станали явни; традиционните авторитети били поставени под въпрос, на повърхността изплували нови понятия и повлияли на колективното съзнание по целия свят. На пръв поглед довело до хаос и объркване, но енергията на сърцето винаги води до това в очите на тези, които обичат правилата и схемите, които имат потребност от абсолютни авторитети, за да чуят истината. Тези времена отминаха. Всички се стремите да усетите и да се обосновете на енергия, която носи истина и яснота във вас. Тази вътрешна работа прекарва пътя за новата ера на Земята. Всички вие сте с единия крак в старата ера, а с другия в новата. Преходът към новото е дълга и постепенна трансформация. Децата, които се раждат сега, са много повече в новата ера, отколкото е било някога възможно. Но независимо от това, има важна връзка и признаване между тях и вас.
За да стане по-ясно ми позволете да кажа още нещо за различните групи деца, които сега идват на Земята. Всички, които присъствате тук и които усещате, че сте привлечени от това съобщение, сте работници на светлината. Посочих характерните ви черти и историята ви в продължение на векове в предишни послания. Вие сте стари и носите мъдростта и опита от много предишни животи. Благодарение на всичко това, през което сте минали, сте развили чувствителност на душата, която ви прави мъдри и състрадателни, но също така и уязвими. Много пъти сте усещали, че сте „различни” и не особено приспособени към обкръжаващото общество. Особено през времената, когато реда, дисциплината и подтискането на чувствата са били напълно естествени, предизвиквало големи страдания и наранявало центровете на чувствата. Но свойствената ви чувствителност можете да забележите ясно в очите на вашите деца, които се раждат сега на Земята.
Това е първата група „деца на новата ера”, които искам да разгранича. Те са души на работници на светлината като вас, но те преминават през други врати или завеса на Земята. Те са по-малко обременени с енергията на старата ера, отколкото сте вие. На вас ви се е налагало да имате работа със стари възпитателни методи, които са били създадени с най-добри намерения, но често са подтискали първоначалното детско усещане за чудо, както и въображението и самоуважението. Всичко това се е променило през изминалите десетилетия. Сега има повече свобода, повече чувствен простор, по-добро разбиране за важността на емоциите, повече уважение на индивидуалната природа във всеки човек.
Душите, които идват сега, се приемат по друг начин и това им позволява да носят повече духовна енергия и космическа светлина през завесата. Затова чувствителността им е ясно различима, но тя също може да предизвика дисбаланс, на което ще се спра по-късно.
Искам да разгранича втората група „деца на новата ера”. Това са земни души. Исторически не принадлежат към семейството на светлинните работници, за което говорих по-рано. Тяхното развитие е дълбоко преплетено с еволюцията на Земята. Те са групата, която преживява земния стадий за освобождаване от егоистичното съзнание и се насочват към съзнанието основано на сърцето. Земните души, които са се появили сравнително отскоро, проявяват голяма чувствителност. Това е поради собственото им развитие, но и поради изтъняване на завесата, което дава повече пространство за изявяване на емоциите. Те също са част от вълната нова енергия, която идва сега чрез децата.
Следва трета група, която ми се иска да разгранича. Наричат ги „кристални деца” в духовната ви литература. Тези деца са доста нови за Земята; имали са сравнително малко животи тук, макар да имат богат опит в други измерения и нива. Там са се въплъщавали в различни от човешките форми. Може да ги наричате също и звездни деца. Техните енергии са често мечтателни и също се характеризират с голяма чувствителност. При тях може да се среща хранителна алергия или кожни проблеми, които са свързани с трудното им приспособяване към енергиите на Земята, към плътността и грубостта на материалната реалност. Тези новаци за Земята носят със себе си много чиста, фина енергия и имат нужда от защита и достатъчно безопасност, за да успеят да се заземят напълно.
Изброихме три групи деца, които са деца на новата ера. Затова можем да кажем, че всички деца, които се въплъщават сега са част от новата ера, в съответствие със собствената им природа.
Вие, които слушате или четете това, сте добре запознати с душите на светлините работници, защото самите сте такива. Всички сте дълбоко вдъхновени от идеята да посредничите на светлината към Земята, но в същото време носите стари рани от отчуждение и самота. Поради това не винаги можете да усетите любящата и безопасна връзка със Земята. В настоящия момент е извънредно важно да се помага на децата да заземят енергията си и да живеят пълноценен живот. Усещаната любовна връзка с земната реалност от вас е предпоставка да ги тренирате и поддържате като им предложите емоционалната безопасност, от която имат нужда.
Сега ще се спра на някои проблеми, с които се сблъскват тези деца, и какво можете да направите по този въпрос, по всяко време докато общувате с тях като родител, учител или терапевт. Някои от вас усещат, че са призвани да работят с тези деца и че това е много подходящо за тях, защото са много опитни при разпознаването им на вътрешните им мотиви и подбуди. Разпознавате подтиснатите аспекти, които са били угнетявани в детството или по-късно. Затова срещата с тези деца може да ви повлияе на дълбоко емоционално ниво, защото в техните проблеми виждате отражение на самите себе си, на собствената си любов, на уникалността си, а също и на болката си. В действителност тези деца могат да изпитват болка, защото не усещат радушен прием на Земята. Дори времената да са се променили, не винаги е очевидно, че ще успеят да намерят начини на изява, които да съответстват на техните вибрации и ниво на съзнание. За това има няколко причини.
Първата е, че енергиите им все още не съответстват на вибрациите на Земята и колективното съзнание на човечеството. Те изпреварват времето си. Този недостиг на разбиране между старото и новото ви е познат от собствения ви опит. Това е знанието и натрупаната мъдрост във вас, по-старото поколение и не особено добре пасват на социалната ви действителност. Влизат в противоречие с някои дълбоко вкоренени традиционни ценности и понятия, сблъсква се със скептицизма и недоверието. Децата също им се налага да се сблъскват с тази съпротива, защото все още не е отслабнала в достатъчна степен. Освен това (това е втората причина), материалната реалност на земята има голяма инертност поради нейната плътност. Мечтите и желанията не се реализират бързо и лесно. За да бъде истински осъзнато вътрешното ви вдъхновение, трябва да се свържете със Земята на всички нива: емоционално, физическо, ментално и духовно. Само тогава вашата енергия ще може да намери подходяща почва, само тогава семената на душата ви ще покълнат и разцъфтят.
За децата от новата ера е много важно да успеят да се заземят. Това означава, че ще разберат как да свържат космическата си енергия, която може да е доста устремена, страстна и вдъхновена, със земната реалност. За тях е много важно да се научат на търпение, за да успеят да свържат душевната си енергия с енергийната реалност на тази планета. Също е изключително важно да проявяват търпение към тези части от обществото и човечеството, които се движат по-бавно и все още не могат да постигнат мъдростта, която те им предлагат и която интерпретира поведението им като инат и бунтарство.
Неизбежен е сблъсъка между старото и новото и това създава проблеми. Енергията на новите деца често е неправилно разбирана от хората, които са част от стария манталитет, който казва, че дисциплината, порядъка и послушанието са условия за пълното развитие на способностите и личността на детето. В действителност вие сте тези, които стоите между старото и новото и можете да построите мост. Вие сте страдали, защото е трябвало много да подтискате своята истинска духовна енергия. Познавате това и се усещате ограничени в своето самоизразяване. Затова разбирате новите деца доста добре, познавате потребността им да се освободят от ограниченията на правилата, които са основани на властта и подтискането на чувствата.
На тези деца им е нужно пространство за самопознаване и индивидуалност, но в същото време трябва да приемат и ценността на любящата дисциплина, като противоположност на авторитарната дисциплина. Те трябва да се научат да отдават и управляват своята енергия без да я подтискат. Това е същия проблем, върху който работите самите вие, на собствения ви вътрешен път. За всички вас е особено важно да се научите да предавате своята космическа енергия, вашата вътрешна искра от светлина през тялото си в земната реалност. В действителност това означава, че ще имате проблем с емоциите, които ви отклоняват от присъствието ви тук и сега, и от изразяването ви в тази материална реалност.
Един от най-големите проблеми за работниците на светлината е техния „комплекс”, така да се каже, да съсредоточават много енергия в горната част на енергийното си поле (областта на раменете и главата), която не може да намери път надолу. Енергията не може по правилен начин да се свърже със Земята, с други думи, вие стискате енергията си във вас и се чувствате неспособни да се реализирате удовлетворително. Това може да бъде както в личните ви отношения, така и на местоработата ви, където може да се усещате не толкова пълноценни и реализирани творчески, колкото ви се иска. Всичко това е свързано с непълното ви заземяване. Причина за това енергията да не може да протича надолу и да се реализира напълно е наличието на емоционални травми, които са в областта на корема и които блокират или ограничават потока. Затова е много важно да концентрирате вниманието си и съзнанието си върху тези части, които имат нужда от лечение.
Жизнено важно е да постигнете пълно заземяване и реализиране на духовността, а да не държите енергията заключена в горната част на аурата си. Така тази енергия може да предизвика наивна и небалансирана форма на духовност, която понякога може да ви носи възторг и ентусиазъм, но която няма „тяло”, за да се свърже напълно със Земята и да се прояви навън, като например, във вид на работа, която ви носи удоволствие, стабилни, любящи отношения и/или материална задоволеност. Духовната енергия трябва да бъде свързана с емоционалното тяло и през него с физическата реалност. Това, което блокира енергийния поток са старите рани: емоции като страха и гнева, чувство за непълноценност, разочарование и горчивина в живота. Това са емоционалните препятствия, с които се сблъсквате, казвам ви, работата с тези основни емоционални проблеми е ключа при намиране на подход за подкрепа на новите деца. Вашето емоционално излекуване ще ви подскаже начини за подпомагане на децата да се заземят по любящ, но в същото време, дисциплиниран начин. Работейки постоянно върху тези проблеми, ще прекарате за тях енергийна пътека.
Какво означава емоционално излекуване? Иска ми се отново да поговорим по този въпрос, макар по-рано да сме говорили по-подробно за това (виж „Работа с емоциите”). Всички си спомняте времената, когато емоциите са били подтиснати и в една или друга степен са се смятали за „табу”. Особено по-възрастните са израснали във време, когато това е било стандарт. През шестдесетте последвала ответна реакция и емоциите били освободени, понякога до крайности във възторга. Емоциите били поставени над разума. Рационалността била временно отстранена, за да се изследва свободно и да се прекрачи през границите на традициите. И за известно време това било полезно, но в свободното изследване на подтиснатите енергии също има уловки. Човек не може да се излекува, ако не трансформира емоциите, като им предостави пълната власт над себе си и им позволи да го контролират.
Същността на духовната свобода е в разпознаването на всички емоции, в позволението да съществуват, но при това напълно осъзнато, т.е. приемайки ги с ангелското си съзнание. Нарушените емоционални енергии вътре във вас са като малки деца: объркани, тъжни или изплашени, които идват при вас да ги успокоите. Под това разбирам: при ангела вътре във вас, при Висшия ви Аз. По този начин висшето ви ангелско Аз се спуска в емоционалното ви тяло, за да го лекува, което е и мисията ви. Постъпвайки по този начин, давате възможност на светлината да тече през ниските енергийни центрове (чакри), през ръцете и краката ви, във външния свят. Това означава да заземите своята ангелска или духовна енергия.
Това е процес, който изисква самодисциплина. Използвам думата „дисциплина”, за да подчертая, че това не става автоматично. Процесът на самоизлекуване изисква постоянна и честна концентрация върху вътрешния ви живот и желание да се срещнете с вътрешните проблеми. Това подсказва, че трябва да ги разпознавате като ваши собствени, да поемете отговорност за тях, а не да се чувствате жертва на миналото, на други хора или на обществото. Вие сте ангел, който е поел тези емоции, и който е способен да ги трансформира. Това е основната причината за вашето идване на Земята: да трансформирате страха, гнева и тъгата в любов, прощаване и разбиране. Когато го направите си създавате живот изпълнен с радост и изобилие и ще сте в мир с реалността на Земята. По този начин ще прекарате енергийна пътека за новите деца, които са дошли и продължават да идват. Благодарение на вашата пионерска работа те могат да идват с по-висока енергия, но в тях няма увереност, че тази енергия ще намери подходяща почва.
За да подготвим такава почва, всички ние, обществото в широк смисъл, трябва да се отворим за новия и различен аспект на тези деца. Трябва да ги приветстваме и да им позволим свободно да изявят енергията си, като в същото време ги учим да развиват съсредоточеност и търпение при транслирането на енергията им в земната реалност. Те изпитват нужда да изявят духовната си енергия, космическото си вдъхновение в материални форми, които принадлежат на Земята. Така че, те трябва да се чувстват способни да се изразят емоционално, ментално, творчески и духовно чрез езика, общуването и различни организации. Важното е да се чувстват поканени да донесат енергията си в тази реалност дори това да означава, че трябва да преминат през вътрешна и външна съпротива и усложнения.
Посланията на новите деца, тяхната чиста, кристална енергия, може да се приземи само на плодородна почва, докато им помагаме да направят любвеобилна връзка със Земята. Относно този аспект, самите вие преминавате през фундаментален процес на трансформация, ключ към който е емоционалното тяло. Всички сте в процес на поемане на отговорност за вашите най-дълбоки емоции и постепенно ги осъзнавате в светлината на собственото си ангелско съзнание. Вашето ангелско Аз изпитва състрадание за страха и мрака, които сте преживяли в земното царство. То, Състраданието, се отнася към същността на Христовите енергии, като ги спуска до най-ниската точка, където изглежда напълно тъмно и прави присъствието на Светлината разпознаваемо. Разпространяването на светлина, там, където е в изобилие, в космическото царство, не е велик подвиг.
Истинската сила на Христовата енергия е, че може да прониква през клетките на тъмнината и да носи любов там, където цари безнадеждност. На Земята, такава любима и богата планета, но все още отделена от единството и любовта, Христовата енергия приготвя лоно за семената и разкрива нови перспективи. Всички вие сте кълнове от едно семе и пионерите на новата ера. Дори пътя ви да изглежда тежък и сложен, всички сте извършили велико дело и вашите собствени, вътрешни промени са помогнали да се отвори вратата за новата вълна светлинна енергия, която се излива сега върху Земята.
Дори сега не е лесно. Дори сега, много тъмнина излиза на повърхността: злоупотреба с власт, страх, стара енергия. Затова ви моля да продължите да вярвате в своята мисия: да внасяте порасналата си Христова енергия в собствената ви тъмнина. Децата на новата ера ще са ви благодарни. Те имат нужда от вас, а в замяна ще дадат някои неща. Те носят щастие в сърцата си, възхитителна свежест и жив спомен от Дома. Те светят от радост и любов, като разцъфнало цвете, пълно с обещания. Тази енергия може да разтвори сърцата ви и да раздвижи във вас усещането за игривост и безгрижност. Всички вие, които се чувствате стари и износени, които сте преминали през много болки и страдания: протегнете ръка към новодошлите! Те имат нужда от вашата подкрепа и опит, а те ще внесат любов и веселие в живота ви. Това е процес, който обхваща всички ви, не е важно дали пряко общувате с такива деца. Обхваща всички ви!
Бих искал да завършим с минута тишина, по време на която, ви моля, да се съедините със Земята. Сама по себе си, Земята е разум, същество с душа, което чака с нетърпение пристигането на новите деца. Усмихва се за себе си, когато ви гледа, защото, когато сте дошли тук, по друго време, вие също сте били такива красиви деца. Вие сте пионерите и посредниците. Усетете благодарността на Земята към вас. Толкова сте уморени от този огромен процес. Усетете пристигането на новите деца, пълни с очакване и вдъхновение. Те са тук и за да ви помогнат. Тяхната живост и мъдрост ще ви ободрят и ще ви напомнят, че новата ера настъпва, че най-дългата миля е последната, и че цветята на мира и любовта ще разцъфнат истински.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Време, многоизмерност и Вашият Светлинен АЗ
В предходните раздели, в повече или по-малко хронологичен ред, ви разказахме историята и вътрешното развитие на душите на Служителите на Светлината. Всичко казано създава впечатлението, че вие се развивате във времето от точка А към точка Б, от тъмнината към светлината, от невежеството към мъдростта. И в определен смисъл това е точно така.
Но на нас ни се иска да привлечем вниманието ви към една друга гледна точка. Това е перспектива, издигаща ви извън времето, извън конкретните истории, която ни запознава със съществуването извън времето. С други думи, това е многоизмерността.
Във вас съществува част, която по никакъв начин не зависи от пространството и времето. Във всеки момент, в който пожелае, тя е свободна да влиза във всяко едно измерение или област на опитностите. По всяко време тя е свободна да избира тъмнината или светлината.
От гледна точка на Земята придвижването ви от точка А до точка Б е линейно. Например, стъпка по стъпка вие преминавате през четирите етапа на вътрешното развитие, което обсъждаме. Обаче от гледна точка на вечността и многоизмерността, всъщност не се развивате във времето. В действителност вие само изследвате времето. Всъщност не се нуждаете от развитие. Чрез своя свободен избор той позволява да се случи това вътрешно преживяване. Този избор е мотивиран от дълбокото знание за огромната важност на изследване на дуалността.
От перспективата на вечността, вашият духовен АЗ във всеки момент свободно изследва всяка точка на линията от точка А до точка Б и така до точка АЗ. По всяко време можете да активирате за себе си която решите реалност на съзнанието, защото идеята за онова, към което сте привързани на определен етап от вашето вътрешно развитие, не е нищо друго, освен една илюзия.
Причината, поради която искаме да привлечем вниманието ви към такава гледна точка е, че това може да ви помогне да преодолеете вътрешните бариери. Това може да помогне да пробиете воала на илюзиите и да влезете в непосредствен контакт с вашия Светлинен АЗ – енергията на ангела, който в действителност е вашата същност.
За да разберете правилно тази гледна точка се налага малко да разширим понятието време.
Време
На най-високото ниво на единството времето не съществува. Това е нивото на Духа, на Бога, на чистото битие. На това ниво няма нито развитие, нито “случване”, има само “битие”.
В най-ниското ниво на единството, където разделението се усеща най-силно, се въвежда илюзорното понятие линейно време. Под “илюзорно” имам предвид научно, абстрактно понятие за време, напълно лишено от субективност или чувствено съдържание. Такова понятие за времето е обективна структура, съществуваща извън вас; то е като някаква външна рамка, наложена върху вашите преживявания.
Например “резюмето”, което изпращате при кандидатстване за работа, често се базира на обективна, времева линия от факти. През тази година съм правил това и това, миналата година съм завършил училище и т.н. Вие подчертавате видимата външна страна на нещата. Вътрешната страна – мотивация, значимост, субективност – не се включва.
;;На енергийните нива в диапазона от единството до разделението времето се явява реалност, “променяща се” в зависимост от усещанията. Времето е понятие, основано на усещанията – начин за тяхното сегментиране. На тези нива то съществува, но не е нещо, което съществува независимо от вашите усещания или извън тях.
Например в астралния план, където пътешествате по време на сън, няма “часовници”. Часовникът е най-крайния опит за разделяне на времето от субективността, т.е. от вас и вашите усещания. Това е една голяма илюзия. На астралните планове времето е ритъмът на вашите преживявания. Понякога почивате, след това се срещате с някого, после учите и т.н. Моментът на приключване на един етап и на началото на друг не се определя от часовници – нещо външно, а от вашия вътрешен поток на усещанията, от онова, което е присъщо на самите вас.
Това естествено чувство за време или ритъм може да присъства и в земния живот. Субективността на времето или фактът, че при различни обстоятелства времето се усеща по различен начин, ви е добре познато. Казвате, че времето “лети”, когато се забавлявате, и че е застинало, когато сте в приемната на зъболекаря или на опашка в супермаркета.
Тук скептикът във вас може да отбележи – възприема се, че времето тече бавно при обстоятелства, които се възприемат като негативни и че върви бързо, когато обстоятелствата са позитивни. Но всъщност времето винаги е едно и също и тече най-безмилостно, но ние го усещаме по различен начин. Това е представата за времето като за „обективната рамка”, наричана също линейна представа за времето. Тя произлиза от рационалния научен подход към времето.
Представете си, че няма часовници, няма дни и нощи, няма естествени влияния като слънцето, луната, приливи, по които можете да измервате времето. Тогава бихте могли да се разчитате единствено на вашето субективно усещане за него.
Обективното средство за измерване на времето – часовникът – като такъв не е основан на нещо външно. Той е производен на човешкия ум, желаещ да разделя и класифицира. Човешкият ум е взел определен брой неща и ги е отделил от естествените явления на Земята. Но “времето само по себе си”, независимо от човешкия фактор, не съществува. Това е илюзия, която е продукт на съответния вид съзнание, хванато в капана на вярата в разделението.
По своята същност времето е субективно. То е начин за моделиране на опитностите, за да можете да ги осмисляте. Например, казвате за някого: „Той е стара душа”. Какво имате предвид – броя на годините или броя на преживените животи? Или с думата „стар” изразявате по-скоро определени качества като мъдрост, уравновесеност и спокойствие, а не някакво количество време? Всъщност във фразата „стара душа” понятието време се отнася за опитност.
В пълния смисъл на думата, времето е “динамиката на случването” на вътрешно ниво. Ето защо то може да служи само като спомагателна концепция, тъй като това помага да различаваме естествения ритъм или движението на нещата. Но когато го приемаме за нещо обективно, стоящо над и по-високо от нас, то ви ограничава и отклонява. Вие не сте ограничени в конкретна времева линия. Вие не сте линейни същества. Съществуват нива от вашето същество, намиращи се извън контура на времето, което възприемате в този момент. Именно към този ваш аспект, т.е. към вашата многоизмерността, бихме искали да привлече вниманието ви.
Многоизмерност
Съгласно линейната представа за времето, вие не можете да бъдете едновременно на повече от едно място. Под думата “вие” линейната представа разбира вашето тяло, мозъка и съзнанието, което по някакъв е привързано към тялото/мозъка. (Науката все още не може да обясни как точно са свързани тялото и съзнанието, но в общи линии тя се придържа към идеята, че съзнанието не може да съществува без физическо тяло.)
Съгласно “завършената” субективна концепция за времето, вие присъствате там, където е и вашето съзнание. Местоположението във времето и пространството се определя от фокуса на вашето съзнание, а не от местоположението на тялото ви.
Например: на гарата сте и очаквате пристигането на влака. Дотогава има още малко време затова просто си седите зяпате и незабелязано влизате в леко изменено състояние на съзнанието. Мислите си за някого, с когото сте говорили вчера. С лекота си припомняте разговора и ярко си спомняте как ви е повлиял. Преживявате отново определени части от разговора като ги изтегляте от миналото в момента на вашето Сега. И ето какво реално се случва – вие пътувате в миналото и отново посещавате енергиите на онзи момент. Енергията на вашето Сега взаимодейства с енергията на Миналото, като е възможно да създаде промяна в усещанията ви за онзи момент и следователно, променя миналото.
Под изменение на миналото нямаме предвид, че променяте някакви физически факти, а внасяте в тях друга интерпретация или гледна точка. Но променяйки съдържанието на чувствата на конкретното минало събитие, вие го променяте по определен начин.
Помислете върху следващия пример. Разговаряли сте с някого, който искрено се е обидил от някаква ваша забележка, макар че сте не сте имали никакво намерение да го критикувате. Човекът, с когото сте разговаряли е започнал да ругае, а след това си е тръгнал. Сега, на свой ред, вие се чувствате обиден и едновременно с това неразбран, ядосан и шокиран. Когато се връщате у дома, в продължение на няколко часа се чувствате разстроени, но след това позволявате на всичко това да си отиде и вечерта спите добре. На сутринта, докато стоите на гарата и чакате влака, изведнъж си спомняте този конкретен разговор, в който всичко тръгна в грешна посока. Сега го разглеждате от друга гледна точка и изведнъж осъзнавате, защо човекът така се е обидил на вашата забележка. Сега можете да погледнете неговата емоционална реакция в абсолютно друга светлина, и по-специално, че тя няма нищо общо с вас. Разбирате, че не вие сте го наранили, а просто сте докоснали негова стара рана. Тази гледна точка задейства във вас различна емоционална реакция. Изпитвате чувство на облекчение, разбиране и разбира се на прошка. „О, ясно… Сега вече разбирам… Бедният човечец!”
В този момент вие пресътворявате миналото. Изпълвате го с нова интерпретация на фактите, което изменя първоначалната ви реакция. За да бъдем точни, трябва да отбележим, че това не означава, че първоначалната ви реакция не се е състояла. Това означава, че енергиите на гнева, шока и неправилното разбиране са трансформирани в разбиране и прошка. Посредством взаимодействие между минало и настояще се е извършила „духовна алхимия”. Всъщност физическите факти не са толкова важни. Чувственото съдържание на ситуацията и енергийната реакция спрямо нея формират вашия живот и вашата реалност. Затова с пълно право можем да твърдим, че можете да променяте миналото, пътувайки през времето в неговите енергии, които се нуждаят от изцеление.
Докато стоите на гарата и пътувате във времето, определен аспект от съзнанието ви все още се намира в тялото ви. С “крайчеца на съзнанието си” може да усещате, че ръцете ви стават по-студени или че децата зад вас говорят твърде силно.
Съзнанието може да се разделя. То може да се намира на различни места едновременно. Това означава, че съзнанието може да обитава едновременно различни енергийни реалности.
Това е значението на многоизмерността. Вашето съзнание не е ограничено в пространството и времето. Макар че в периода на земния ви живот съществува условието, че някаква част от съзнанието винаги се привързва към физическото тяло, вашето съзнание не е ограничено в определена точка във времето. Вие не сте ограничени от миналото и бъдещето, тъй като те не са фиксирани. Те са подвижни полета от преживявания. Те могат да бъдат променяни и вие можете да взаимодействате с тях от момента Сега.
Съзнанието ви е многоизмерно, макар и да си мислите, че то се намира в затвора на вашето физическо тяло. Известен ли ви е израза: „Тя е заседнала в миналото?” Това се казва, когато някой не може да позволи на миналото да си отиде и затова съзнанието му е изпълнено с емоциите и усещанията от миналото като съжаление, разкаяние или просто тъга. Този човек „не е тук”. Той е в миналото. Както и в предния пример, той взаимодейства с миналото от момента Сега, но не по освобождаващия, алхимичния начин. Неговото тяло се намира тук и сега, но той е заседнал в миналото. За него времето е спряло, макар часовникът да тик-така и да отмерва изминаващите седмици и месеци. И всичко е така, защото този човек не променя преживяванията си.
Тя не тече в синхрон с естествените процеси на живота и усещанията. Това е още един пример за многоизмерност. Даже когато ограничавате себе си до един толкова тесен фокус на съзнанието, вие сте многоизмерни. Под това имам предвид следното – вие не ставате многоизмерни, вие просто сте такива. Това е вашата природа, вашето естествено състояние на битие.
Истинският въпрос е следният – как е възможно да усетите себе си многоизмерен по един освобождаващ и трансформиращ начин? Как да се възползвате от многоизмерността, за да се придвижвате свободно по измеренията без да губите връзката с вашия божествен дух? Вашата духовна участ е да бъдете многоизмерни, мъдри и осъзнаващи се. Вашата съдба е да станете напълно съзнателни многоизмерни творци.
Да бъдете многоизмерни съзнателно означава да се освободите от илюзията за линейността на времето, както и да се освободите от разбирането, че вие сте ограничени единствено до вашето тяло.
Да бъдете многоизмерни съзнателно означава да се отъждествите с Духа (Бога) вътре във вас, който е напълно свободен да навлиза във всяка сфера на опитността (измерение) по негов избор.
Да бъдеш многоизмерен съзнателно е съществена част от реалността на Новата Земя.
Причината, поради която непрекъснато се борите с концепцията за многоизмерността е следната: вие разглеждате “пребиваването на две различни места едновременно” от физическа гледна точка. Физическото тяло не може да се намира на две различни места едновременно. Измеренията обаче не са физически места, те не са части от материята. Измеренията са царства на съзнанието или сфери на съзнанието, които се подчиняват на определени енергийни закони.
Вашето съзнание може да участва в различни измерения едновременно. Това се случва в СЕГА. Съществуват реалности на миналото, на бъдещето, астрални планове, минали животи, ангелът вътре във вас и още много други, които се пресичат и се срещат вътре във вас точно тук и сега. Вие сте многоизмерни, но дали сте многоизмерни осъзнато? Позволявате ли на измеренията да навлизат и да преминават през вас, приемате ли енергиите, които те носят и осъзнавате ли тези енергии като ваши?
През цялото време взаимодействате с другите измерения, част от които сте, но когато правите това съзнателно и с приемане, вие трансформирате реалността на тези измерения. Като изтегляте от тези измерения заседналите или задържаните енергии и като ги задържате в Светлината на вашето съзнание, вие освобождавате и интегрирате части на вашия АЗ и с това променяте вашето настояще. Вътре във вас се срещат много сфери на съзнание и всъщност вие сте техния господар, който избира коя от тях да изследва. Свободни сте да пътувате във всяка от тях, бързо или бавно, далече или близо. Докато се отъждествявате с Духа вътре във вас, вие запазвате съзнанието, че сте свободни.
Когато зациклите в ограничаващи мисли от рода на „това е невъзможно”, „това не е разрешено”, „това няма да доведе до добро” и т.н., вие затъвате в илюзиите на разделението. Тогава сте в плен на илюзиите на линейното време, на това, че сте тялото, в илюзията за отделеност от Бога. По този начин душата временно се „привързва” към конкретни сфери на усещания. Тя забравя за своя истински произход, за своята божественост и свобода.
Тази привързаност, още се нарича карма.
Процесът на „развързване” и „отлепяне” преминава през редица стъпки или етапи, които наричате „вътрешно израстване”. От човешка (линейна) позиция вие „освобождавате кармата” и бавно се трансформирате в съответствие с четирите етапа на вътрешното развитие, които описваме тук. От позицията на Духа, обаче, вие просто се връщате към вашето естествено състояние на божествено осъзнаване. От тази гледна точка освобождаването на кармата не е нищо друго освен припомнянето на собствената ви божественост.
Вашият Светлинен АЗ
Вътре във вас се намират много измерения и съзнания. И вие сте истинския стопанин, творец в цялата област на измеренията. Вие сте многолъчева звезда, съзнание на душа с много проявления. Свободни сте да активирате всяка избрана от вас реалност. Като отхвърляте разбирането за линейното време или хронологията, си позволявате да повярвате, че нито миналото, нито бъдещето определят кои сте вие. Само тогава можете да усещате себе си в центъра на вибриращото поле на измеренията, като всички еманации на единствения божествен и вечен източник – самия себе си!
Представете себе си в центъра на всички реалности, на всички възможности, а след това изберете една от тях – онази, която носи най-голямата Светлина.
В това поле изберете най-яркия и привлекателен лъч. Сега, за миг влезте вътре в него и почувствайте какво е усещането ДА БЪДЕШ този лъч.
Това е вашия Светлинен АЗ.
Това е онази част от вас, която е най-близо до Бог.
Традиционно, съществата, които са най-близки до Бога, се наричат арх – ангели.
Точно сега, в това измерение, това сте вие!
Вие сте арх–ангели.
Архангелите са същества, много близко до Източника/Духа/Бога, но не са едно с Него.Те са отделени на една крачка от абсолютното съзнание, чистото Битие, без различия или индивидуалност.
Архангелите притежават известна индивидуалност. Всички те притежават някаква уникалност. Може да се каже, че всички те притежават някакви характеристики, което не може да се каже за Бога или Източника. Бог – това е Всичко и Нищо. Архангелите са влезли в „сферата на разделението”, в сферата АЗ, която е различна от Другия. Те са част от дуалността, макар и в много малка степен.
Архангелът е аспект на Бога, изявяващ себе си като конкретно Същество, конкретна форма. Гръцкият философ Платон нарекъл това Идея. В нашата терминология това е основа, „архетипна енергийна реалност, трансцедентирала физическия свят. В този смисъл арх-ангелите са платонови Идеи. Съществува арх–ангел (Идея) на Любовта, Истината, Доброто и т.н. Всеки от тях олицетворява конкретен аспект на Бога. Арх–ангелите са не толкова личности, колкото енергийни полета със своя индивидуална особеност.
Защо Духът или Бог изразява своите аспекти по такъв начин?
Той е направил това в изблик на творческа радост.
Архангелските енергии са проявление на безкрайната творческа радост на Бога!
Арх-ангелите не съществуват извън Бога. Извън Бог няма нищо. Бог е всичко. Във всички сътворени енергии Бог присъства като „аспект на Духа”. Именно този аспект прави всички енергии ЕДНО.
Това, което отделя едно същество от друго, което ги прави различни и уникални, е „аспектът на Душата”. Аспектът на Душата осигурява индивидуалността на едно същество.
Всички сътворени същества, които притежават индивидуалност, са резултат от срещата на Духа с Душата, на съзнанието (духа) с опитността (душата).
Творението е танц на Духа и Душата.
Архангелите са първородните деца на Бога, ако можем да се изразим така. „Първи” не в линеен смисъл, а в смисъл на тясна връзка с Бог. Вътре в своята божественост те носят дълбоко осъзнаване („аспекта на Духа”). Хората възприемат арх-ангелите като ярка и чиста Светлина.
Съществуват различни арх-ангели. Всеки арх-ангел излъчва енергия подобно на лъчи Светлина от слънцето. Като изпускат лъчи все по-далече и по-далече, арх-ангелите се докосват до неизвестни пространства, с нови за тях сфери на опитности. Арх-ангелската енергия се разпростира и в това спонтанно творческо движение се спира там, където има Друго, различно от нея, което се явява в своята същност не Светлина, а Тъмнина. Тук терминът Тъмнина, означава голяма отделеност от Единството/Духа, по-голяма близост до сферата на индивидуалността.
Бог или Духът не е нито Тъмнина, нито Светлина. Бог просто Е. Арх-ангелите са същества на Светлината. Но когато сътворил света, Бог е сътворил и тъмнината. Точно затова арх-ангелите пребивават в измерението на дуалността, извън Единството. Те притежават усещане за индивидуалност. Сътворяването на Светлинния Аз (ангела) е повлякло след себе си сътворение на Тъмния Аз – онази част от аз-а, в която Светлината отсъства. И в тази полярност има красота, защото полярността създава динамиката на творението.
Бог е чисто битие и съзнание, което е жадувало за преживявания. И Той /Тя ги получава чрез сътворената Вселена, чрез присъствието си в аспектите на светлината и тъмнината на Вселената.
Бог не е знаел какво предстои на арх-ангелите като преживяване след навлизането им в сферата на дуалността. Именно това е жадувал – не да ЗНАЕ всичко, а да преживее нещо ново.
След отделянето си от Единството, арх-ангелите навлезли в пустото пространство, в пространството на вероятностите, пространството на безкрайните възможности.
Те открили, че могат да сътворяват много форми и да живеят в тях. Всяка форма, която заселвате като съзнателно същество, притежава определена гледна точка или перспектива, позволяваща на “неоформеното съзнание” да усеща нещата различно.
Целият процес на рискования ход на арх-ангелите в търсенето им на нови усещания, може да бъде изобразен във вид на огромен водопад от искряща светлина. Енергията на арх-ангелите се излива от Бог/Източника като огромен поток ярка, искряща вода, която отива във всички направления. От огромния поток се отделят малки потоци, от тях – още по-малки и т.н, докато не останат мънички капки разредена светлина. Тях можем да сравним с индивидуалните единици на съзнанието, всяка от които притежава свой набор от усещания.
Ето кога наистина е започнал танцът на Духа и Душата!
Индивидуалните единици на съзнанието, което ние наричаме души, са се отправили на път. Дълбоко в себе си те носели енергията на Духа или Източника, а също и енергията на арх-ангела, от който са създадени. Но като се отдалечавали все повече и повече, те усетили, че може да забравят за своя произход, да забравят за своята божественост и да се заблудят в тъмнината и илюзиите. Полярността на света и тъмнината можело да бъдат изпитани най-добре като човешко същество, живеещо на Земята.
Описвайки процеса на отделяне на арх-ангелите от Източника, при което с времето накрая се превърнали в човеци, може да ни се стори, че говорим за това в линеен, хронологичен порядък. Но това не е така. Еманацията или водопадът от Божествена енергия се случва точно Сега. Тази история разказва за личностите, които съществуват Сега, а не за онези, които вие сте били в далечното минало. В настоящия момент, вътре във вас съществува слой чиста арх-ангелска енергия, слой чиста Светлина. Но има и слой на обърканост и страх. Във всеки един момент, вие можете да изберете да бъдете вашия Светлинен Аз, ангела, който сте всъщност. Това не е нещо, което е нужно да развивате, то е част от онова, което сте.
Важно е да осъзнаете, че не е нужно да търсите духовни учители, наставници или ангели. Не съществува авторитет по-висок от вас. Вие сте „първородните”, седящите в подножието на трона на Бог. Вие сте Бог и ангел!
Най-лесния начин да влезете в контакт със Светлинния ви аз е като се свържете със слоя на чистото съзнание, чистия Дух, вътре във вас. Това се постига посредством тишина – и на вътрешно и на външно ниво. Тишината винаги е присъствала във вас – необходимо е само да го осъзнаете. Свързвайки се с тишината, с измерението на вечността вътре във вас, можете да почувствате копнежа на Духа за преживявания. От това желание се е родил вашият Светлинен АЗ. Най-великата радост душата изпитва от взаимодействието на Духа с опитността, от взаимодействието между божественото и човешкото. Това е и тайната на Вселената.
Когато сте чист дух, вашата реалност е статична. Нищо не се променя. Усещане за движение се появява само тогава, когато съществуват взаимоотношения с нещо извън вас/Духа. Когато усетите нещо различно от това, което сте, се появява един вид покана да изследвате, да усетите, да откриете. Но за да усетите нещо различно от това, което сте, ще ви се наложи да напуснете абсолютното единство, да напуснете Бог/Дух. Като направите това, ставате индивидуална душа.
Вие сте уникална душа, която с единия крак стои в сферата на Абсолюта, а с другия – в сферата на Относителното (дуалността).
Изследвайки относителността (дуалността), вие можете да се отдалечите толкова далече от Дома, че да загубите контакт с елементите на Духа вътре във вас. Тогава вашата душа се загубва в илюзиите на страха и разделението.
Най-голямата възможна радост е когато участвате в сферата на Преживяванията и едновременно с това запазвате връзката с Духа, с Дома. Балансираното взаимодействие между Духа и Душата е изворът на най-прекрасното творчество и Любов.
От тази позиция всички вие сте на път да откриете правилното равновесие между абсолютното Единство и състоянието на индивидуална душа. В сегашното време Служителите на Светлината работят за още по-пълно осъзнаване на своето единство с Духа. Тяхното пътешествие в дуалността е било дълго и далечно и те, т.е. вие, скъпи мои читатели, сте готови да се върнете у Дома. Но не в статичния Дом на Чистото Единство, а в динамичната творческа реалност на божествени многоизмерни хора, чиито преживявания ще бъдат изпълнени с радост и Светлина.
Във всички вас, които четете тези редове, присъства силен копнеж по Дома и дълбока решимост да узнаете кои сте в действителност. Поддържайте живи вашите копнежи и решимост и им се доверявайте, защото те ще ви заведат у Дома!
С дълбока Любов,
Йешуа.
© Pamela Kribbe 2004
www.jeshua.net
Болката от космическото раждане
Скъпи приятели, толкова съм щастлив да Ви видя. Някои от Вас са дошли от толкова далече. Аз знам кои сте и Вие сте ми много скъпи. Моето пътешествие е и Ваше и аз познавам Вашите вътрешни скърби и болки. Затова бих желал да споделя някои от своите прозрения за това дълго пътешествие, което Вие като души сте предприели.
Бих искал да Ви върна в началото на това пътешествие, назад до самото начало, когато бяхте родени като души в една нова и чужда за Вас реалност. Бих искал да Ви върна точно в момента, в който започнахте своето пътешествие във времето, пространството и материалната реалност. Това събитие се случи преди много много време, но емоциите, които го съпровождат, болката от раздялата с дома, все още силно присъстват във всеки един от Вас. Болката на космическото раждане, както го наричам аз, стои зад много от всекидневните Ви чувства и постъпки.
Мнозина от Вас постоянно се сблъскват с вътрешното чувство на безпокойство и тревога, незатихващото усещане, че „търсите нещо”. Има вътрешно напрежение от това, че не се чувствате „у дома” със себе си. Вие не се чувствате комфортно и в хармония със собственото си същество, с Вашата същност.
Това общо напрежение поражда тенденция за търсене на външно утвърждаване под формата на признание от другите, притежаване на материални неща или нещо друго, което Ви кара да се чувствате обичан и обгрижван. Постоянно се нуждаете нещо извън Вас да Ви вдъхва увереност, нещо, което да успокоява напрежението и да Ви казва „всичко е наред”. Забележете колко често жадувате това успокоение и така ще познаете колко силно всъщност сте напрегнати и колко много болка сте събрали в себе си.
Искам да поговорим за произхода на тази болка и за неспирното пристрастяване към външно утвърждаване. Истинската причина много прилича на глава лук, с многото си пластове около центъра. Външните слоеве се формират от определени събития в живота Ви, които са Ви накарали да почувствате болка, тревога и да не се чувствате „у дома” със себе си. В по-дълбоките пластове близо до центъра се крият събития от животите Ви, които са били емоционално травмиращи. Все пак, от моята перспектива сега, това са само потенциално отключващи точки. Ако обелите всички пластове на лука и стигнете до сърцевината, ще откриете изначална болка, първична тъга по дома, свързана с началото на Вашето пътешествие.
Представете себе си като частица от един океан от любов, в безопасност и напълно освободена от страх и безпокойство. Представете си, че сте обгърнати от това всепроникващо и любящо съзнание, непознаващо разделеност от себе си. Това е енергията на Дома, енергията, от която сте родени.
За да познаете чувствените тонове на това древно състояние, представете си съзнанието, в което навлизате, когато потъвате в дълбок сън, момента, в който умът Ви отслабва контрола и съзнанието Ви е силно възприемчиво. В земните си животи познавате това състояние като ембрион в майчината утроба. Когато съзнанието пребивава в този нежен и блажен покой, не съществува ясна разлика между вън и вътре, отсъства чувството за „мен” като противопоставяне на „теб”. В ембрионалното, спящо състояние на съзнание, съществува безгранично усещане за единство и сигурност.
В тези древни времена Вие, като души, се чувствахте сигурни и безгранични в огромната космическа утроба. Но в един момент нещо се промени. Почувствахте нещо като разкъсване. Сякаш родилни контракции преминаха като вълни през космическото Ви осъзнаване и Ви събудиха от сладката дрямка. Това беше началото на вашето раждане като индивидуални души. В онзи момент Вие се откъснахте от вечно присъстващото единство, което Ви обгръщаше и за първи път се почувствахте като „себе си”. Точно в онзи момент бе заченато първичното усещане за „Аз”.
Преживяването на това откъсване, на отделянето от космическата утроба, Ви остави объркани и дезориентирани. Когато това се случи, Вие не бяхте в състояние на „осъзнаване”, бяхте просто в състояние на чисто „преживяване”. Започнахте сляпо да търсите нещо, за което да се захванете, начин да се върнете обратно към познатата Ви сигурност. Почувствахте се загубени. Почувствахте се изолирани. Беше време на мрак.
Въпреки това, този момент на откъсване от първичния Източник и напускане на Дома, едновременно беше и момент на всеобхватно творчество. Това беше началото на велико пътешествие от преживявания, пътешествие на живота. Представете си как пред Вас лежи тъмно и празно пространство, огромно, непознато и безименно. Вие влязохте в това пространство като малки новопоникнали семенца. Това пространство беше пълно с потенциал, пълно с възможни опитности, все още непознати за Вас. Наоколо цареше мрак, но същевременно бе дошъл момент за нещо ново.
Много от емоциите, с които трябваше да се справяте в началото на космическото си пътешествие, могат да бъдат сравнени с емоциите на загубеното дете, за което Ви говорих предния път. /Виж „Силата на собственото Ви съзнание”/. Това са емоциите на новороденото бебе, на което се налага да свикне с чужда и непозната реалност, която тотално се отличава от полусъзнателното състояние на покой, в което е пребивавало досега. Образът на изгубеното дете, разплакано и объркано, прекрасно илюстрира вътрешните рани, с които започвате Вашето пътешествие!
По време на това пътешествие преживяхте много. Приехте много форми, въплътихте се в най-различни тела и накрая се озовахте тук, на планетата Земя. Земята е място на велико творчество и безкрайни възможности. И все пак, въпреки достъпните Ви възможности, богатството и дълбочината на преживяванията си, Вие продължавате да се чувствате бездомни. Дълбоко вътре във Вас съществува чувство за непълнота, сякаш нещо липсва и Вие не знаете какво точно е то, но Ви е нужно за да се чувствате добре. Това, което Ви липсва е първичното чувство за любов и емоционална сигурност, което познавахте някога в космическата утроба. Това безусловно чувство за принадлежност и сигурност стои в основата на Вашето благоденствие, себеизразяване и чувството за собствена ценност и Вие продължавате да го търсите откакто напуснахте Дома. От много, много дълго време се опитвате да изцелите болката от космическото си раждане.
Това, което сега искам да Ви попитам, е дали разпознавате изначалната рана, отворена при напускането на дома. Можете ли да съзрете в собствения си ум това чувство за откъснатост от първичното цяло? Това чувство на цялостност и единство не може да бъде обяснено от ума, но в сърцето си можете да почувствате, че сте били част от него.
Насочвайки вниманието си към тази първоначална родилна болка, осъзнавайки дълбоките чувства, които тя е предизвикала у Вас, самотата и тъгата по дома, която и до този момент чувствате, Вие можете да започнете процеса на изцеление. Можете да започнете да се лекувате на най-дълбоките нива. Точно тук можете да се докоснете до сърцевината на Вашата болка.
Всички Вие, които сега сте тук или четете тези думи, израствате към едно ново ниво на съзнание. Стремите се да изградите в себе си вътрешната основа на сигурност и безусловна любов. Вие пресъздавате нюансите на чувството от космическата утроба за себе си и чрез себе си. Това е мисията Ви, Вашата духовна цел. В момента, в който осъзнаете, че Домът е във Вас самите, можете да отнесете тази божествена сигурност и единство в самото си сърце. Тогава наистина ще изпитате мир и спокойствие от това кой сте. Няма повече да има нужда от външно утвърждаване. Чувството да сте обичан и ценен от другите е чудесно, но Вие няма повече да зависите от него.
Идването на Новата Епоха е в ръцете на индивидите, които осъзнават корена на своята болка и които имат куража открито да се изправят срещу нея. На тази етап от развитието Ви е време не само да погледнете болките и травмите, произлизащи от сегашния Ви живот, а може би и от предишни животи, но и да отидете отвъд всички тях и да започнете работа с първичната рана. Веднага щом съзнателно различите и си спомните тази болка в сърцето си, Вие можете да я излекувате. Готови сте да вземете в ръцете си това новородено космическо дете, което още плаче за Вашата помощ. То Ви зове чрез негативните Ви емоции на страх, гняв и отчаяние.
Един от начините да разберете как се справяте с болката от космическото си раждане е да погледнете връзките в живота си. Често хората се стремят да намерят утеха за най-дълбоките си чувства на самота и страх в личните си взаимоотношения. Опитват се да запълнят вътрешната си празнота с енергията на някой друг. Болката им се успокоява от признанието, вниманието и грижите му. В известен смисъл те предават своето наранено дете на партньора си. Това е много опасна игра. Рано или късно партньорите ще станат емоционално взаимнозависими един от друг. Първоначалните им чувства на любов и привързаност ще се превърнат в фина или не толкова фина игра на власт. Винаги, когато зависите от друг, за да се чувствате обичан и сигурен, Вие изисквате енергията му за себе си и това неизменно ще води до борба и в крайна сметка до конфликт. Накрая ще се чувствате по-самотни от всякога. /За по-нататъшен коментар по темата виж „Взаимоотношенията през Новата епоха”./
Често си мислите, че самотата означава липса на приятели или партньор в живота и че решението се корени в намирането на нови приятелства или любовни връзки. Но следвайки този ред на мисли, Вие приемате, че причината за Вашата болка и нейното решение пребивават някъде извън Вас. Ако започвате една връзка с тази нагласа, в крайна сметка вероятно ще държите другия отговорен за вътрешните си рани и ще се възприемате като жертва. Да се нуждаете от някой друг да запълва празнотата вътре във Вас, означава да си отнемате силата от самото начало.
Сферата на личните взаимоотношения може да Ви накара ясно да осъзнаете болката от космическото раждане, която носите в себе си! Забележете колко често чувствате нуждата от друг човек в живота си. Това по себе си е сигнал от вътрешното Ви същество, че трябва да обърнете взор навътре и да намерите изгубеното дете в себе си. Решението на Вашата самота е в обръщането навътре, в нежното прегръщане на това любимо дете, което е носило емоционалния товар за Вас. Когато поемете отговорност за това дете, когато го докоснете и започнете да го водите като любящ родител, Вие освобождавате връзките си. Сега можете да се свързвате свободно и независимо с други човешки същества.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Болест и здраве
Скъпи приятели, приветствам ви от сърце и ви изпращам цялата си любов. Обичам всички вас толкова силно. Любовта ми към вас е не само универсална по природа, но има и личен характер, защото познавам мнозина от вас от времето, когато живях тук, сред вас на Земята.
Аз съм Йешуа. Живях на Земята като Исус и бях сред хората, за да свидетелствам за Любовта, която е на разположение на всеки и идва от Източника вътре в нас. Вече настъпи времето вие да понесете факела. Вие сте семената, които днес цъфтят. Това е значението на новораждането в Христа. Не аз, един човек, живял някога на Земята, съм този, който трябва отново да се върне. Вместо това вселенската сила на Христовата енергия се ражда сега във вас. Толкова се радвам да ви подкрепям в този процес, като съм с вас по този начин.
В началото на тази сесия Памела и Герит ме попитаха кои теми искам да разгледаме, а аз им казах: „Няма значение, просто искам да съм с тях.”
Желая просто да ви докосна с моята енергия и да ви напомня за вашето собствено величие. Като проектирам енергията си към вас, единствената ми цел е да почувствате в себе си пламъка на яснотата, пламъка на вашата собствена истина. Това е същността на Христовата енергия. В началото аз носех този пламък, а сега настъпи вашето време да понесете факела. Важно е да признаете пред себе си кои сте вие във вашата вътрешна същност. Вие носите този факел със себе си и трябва да осъзнаете, че дойде времето да го покажете на света, който го очаква. Сега е време на трансформация, на големи промени, които показват различни лица, както светли, така и тъмни. Настъпи времето на хората с по-широк светоглед, които могат да наблюдават всички проявления на тъмнината и светлината от едно състояние на спокойствие на ума и вътрешен мир, които могат да живеят с любов и без осъждане.
Днес ще ви говоря за болестта и здравето. Но запомнете, че основното за мен е да почувствате, че съм тук и че вие сте равни с мене, както аз съм равен с вас. Ние сме едно цяло, носители сме на една специална Светлинна енергия, като сме работили заедно от много време, през много прераждания, за да свалим тази енергия и да я закотвим на Земята. Това е вашата работа. Това е вашата мисия.
Дойде времето да се освободите от представите си за мен като на по-горен от вас. Аз съм ваш брат и приятел, а не учител, който трябва да следвате. Искам да ви обградя с енергиите на Любовта и Истината. Това е всичко, което мога да направя. Сега е ваш ред да отстоявате себе си и да позволите на Светлината на вашите факли да заблести.
Болест и здраве – това е темата, която рано или късно идва в живота на всички хора. Първо искам да кажа нещо за това какво всъщност представлява болестта. Всички заболявания имат духовен произход. Ще ви обясня това, като направя разграничение между различните тела, които притежавате. В добавка към физическото тяло, което е видимо за всички, вие имате също и емоционално тяло, както и ментално тяло, и още едно, което може да се нарече духовно тяло.
Болестта започва основно в емоционалното тяло. Оттук водят началото си определени блокажи, които после се проявяват на материален план във физическото тяло. Често различни убеждения, които идват от менталното тяло, допринасят за развитие на емоционални блокажи и по този начин за проява на болестта. Говоря ви за дълбоко вкоренени разбирания или мисловни модели. Често това са схващания за това кое е правилно и кое е погрешно за вас самите.
Преценките могат буквално да създадат блокаж във вашата емоционална енергийна система. На онези места, където възникват блокажи и емоционалната енергия не може да тече свободно, в аурата се вижда нещо като тъмно петно. Тази тъмна енергия може да заседне в тялото. Не е задължително да стане точно така, тъй като този процес изисква определено време, което дава достатъчно възможности нещата да бъдат върнати към баланс на емоционално ниво, преди да се прояви самата болест.
Обикновено емоциите ви казват къде вашата енергия е блокирана и когато обърнете внимание на тяхното послание и го вземете предвид, блокажът се освобождава. Например, вие можете да се чувствате разстроени или ядосани всеки път, когато трябва да вършите нещо определено – ако погледнете тези емоции по-отблизо, те ще ви кажат, че се насилвате да правите неща, които не ви утвърждават истински по отношение на това кои сте и какви искате да бъдете. Но ако систематично игнорирате гнева си и се насилвате да правите неща, които не са ви приятни, тогава емоцията потъва в дълбочина, така да се каже. Тя излиза от полето на вашето осъзнаване и се изразява чрез физическото ви тяло. Потиснатата емоция е енергия, която иска да бъде чута от вас. Когато се изразява чрез тялото, тя се проявява като физическо оплакване.
Като цяло, фичическото оплакване или заболяване показва, че във вас има емоция, която изобщо не осъзнавате. Физическите симптоми я правят видима за вас на друго ниво и по този начин те фактически ви помагат да осъзнаете блокажа. По такъв начин физическите симптоми или болките представляват езикът на душата. Душата жадува за пълноценна комуникация между всичките й части. Тя се чувства щастлива, когато има свободно протичане на енергията и непрекъсното обновление на всичките й аспекти. Блокажите пречат на енергията да тече свободно и това депресира душата.
Така болестта притежава функцията на индикатор, който показва в кои сфери имате нужда от лечение. Въпреки че болестта изглежда като нещо негативно, в смисъл, че всичките нейни симптоми и болки ви безпокоят, ключът към нейното разбиране е да я интерпретирате като послание или знак. По този начин за вас ще е по-лесно да взаимодействате с нея, вместо да й се противопоставяте.
Душата общува с вас по много начини. Най-любимият й начин е да ви говори чрез интуицията: тихите прочувствени тонове, догадки и нежни нашепвания на сърцето. Ако тя не може да достигне до вас по този начин, ще бъдете алармирани посредством вашите емоции, които говорят на по-висок тон и ясно ви показват, че трябва да погледнете в себе си и да откриете какво е предизвикало тези емоционални реакции. Винаги, когато сте силно афектирани емоционално, вие трябва да откриете причината и значението на това състояние. Ако останете в тишина и започнете да слушате внимателно, душата ще ви каже. Ако се противите или отричате емоциите си, душата ще започне да ви говори чрез вашето тяло. Тялото е интелигентно същество, високо отговорно не само за материалните неща (като храна и течности), които приемате, но и за емоциите, чувствата и мислите, които имате. Тялото е предназначено да бъде комуникатор. То не е само съд, в който да пребивавате, а изпълнява също и иинтелигентна служба, като помага на душата да изрази и познае себе си в материята.
Как можете да се научите да разбирате езика на душата, когато тя изразява себе си чрез тялото под формата на болест? В момента, в който болестта започва проявлението си, може да не е много ясно какво съобщение иска да ви предаде. Всъщност, вие систематично и продължително сте отричали емоцията, която тя представлява, затова по правило, за вас не е видно какво иска да ви каже болестта. Разбирането на духовната причина за болестта е процес – едно тихо вътрешно пътуване, при което вие постепенно възстановявате процеса на комуникация.
За да започнете това пътуване, първо трябва да приемете болестта си. Първоначалната реакция към болестта най-често е отричане и съпротива. Бихте предпочели болестта да изчезне колкото се може по-бързо, защото тя ви плаши. Страхувате се от провал, спад, несъвършенство, а накрая и от смъртта. Паниката, която ви обхваща, когато се изправите пред физическо изпитание или болест, не ви позволява да се отворите за нейната по-широка перспектива. Можете да видите болестта в друга светлина и да я преживеете като предвестник на промяна и покана да се завърнете към нещо ценно, което сте изгубили.
За да разберете „знаковата функция” на болестта и да си взаимодействате с нея, за вас много важно е да приемете симптомите и болките, които се проявяват в тялото ви: казвайки „да”и приемайки състоянието на физическото си тяло в желанието си да чуете езика на душата чрез него, всъщност вече наполовина сте решили въпроса. Истинският проблем не е самата болест, а това, което тя представлява или скритите блокажи. Болестта, така да се каже, ви говори продължително и ви принуждава да видите блокажа, който лежи в основата й. Като се обърнете към болестта и кажете „да” със сърцето и душата си, вие вече сте решили част от проблема, без дори да знаете какво точно иска да ви каже тя. Част от комуникацията се възстановява само чрез желанието, търпението и решимостта ви да предприемете това вътрешно пътуване.
Все пак, за вас не е толкова лесно да кажете „да” и да приемете болестта. Ако сте в състояние на съпротива, гняв или отчаяние, тогава не бихте могли да чуете това, което ви казва увредената функция на организма. Често получавате и някои специфични сигнали. Например, излизането на тялото от строя показва, че трябва да оставите някои от своите задължения, да прекарате повече време в уединение със себе си, да сте по-малко активни и по-внимателни към своите нужди. Въпреки че все още не знаете как да тълкувате физическото си състояние на духовно равнище, много често поведението, което заболяването ви налага, дава известна насока. Ограничаването ви в определени области хвърля светлина върху неща, които преди това са били в сянка. Каква е вашата способност да бъдете търпеливи и внимателни към себе си? Можете ли наистина да се грижите добре за своите физически и емоционални нужди? Болестта винаги повдига тези въпроси, като посрещането и приемането на емоциите, които те предизвикват, е част от оздравителния процес.
За да започнете истинския оздравителен процес, трябва да кажете „да” на всичко това: болката, неудобството, безпокойството, несигурността и гнева. Трябва да ги погледнете в очите, да се държите приятелски с тях, като им протегнете ръка. Те идват при вас, за да бъдат излекувани, и не са нещо, което трябва да премахнете от пътя си колкото може по-бързо. Не е случайно, че идват в живота ви точно сега.
Ако не обръщате внимание на езика на тялото и продължавате да се противопоставяте на болестта, ще ви е трудно да достигнете до духовното значение и смисъла на заболяването. Има твърде много гняв и страх, които ви заобикалят. Можете да получите истинска свобода, само когато се изправите лице в лице с болестта, болката и неудобството, както и с вашите чувства на страх и възмущение. Прегърнете ги и тихо ги попитайте с отворено съзнание: какво искате да ми кажете?
Във вашето общество не е приета близостта със собственото тяло и не се смята за естествено да разговаряте с него като същество, което заслужава любов и уважение. В обществото ви има много идеализирани образи за това как трябва да изглежда тялото, какво изискват здравето и добрата форма, какво трябва и какво не трябва да ядете и пиете. Има всякакви правила и стандарти за дълъг и здравословен живот.
Но всички тези идеализирани картини нямат връзка с пътя на душата, който е изключително индивидуален. Затова, ако искате да откриете истината за което и да е заболяване, болка или неразположение, което изпитвате в тялото си, вие трябва да се настроите по много фин начин, като изоставите всички общи и нерядко изкуствени правила и стандарти. От вас се иска да се освободите от всички тези външни стандарти и да потърсите вашата собствена истина дълбоко в себе си.
Това е голямо предизвикателство за вас, тъй като страхът и паниката, които ви обхващат в случай на заболяване, ви карат много бързо да се обърнете към външни фактори. Вие търсите външни лица за съвет и утеха, без значение дали това е професионален лекар или експерт в алтернативното лечение. Въпросът е в това, че поради страха си, вие имате намерение да се откажете от собствената си отговорност и частично да я прехвърлите на някой друг.
Разбира се, няма нищо лошо в това да чуете професионален съвет и често дори е разумно да го направите. Но винаги трябва най-напред да го разгледате вътре в себе си и да го прецените в собственото си сърце. Почувствайте дали съветът резонира с вашия усет или не. Единствено вие сте истинските създатели на вашия живот и господари на вашите тела. В най-дълбокия смисъл на думата, вие сте създателите на собствените си тела.
Тъй като болестта представлява потисната емоция, която частично е извън обхвата на съзнанието ви, не винаги е лесно да разберете какво представлява болестта или симптомът. Понякога ви изглежда трудно да откриете това, което душата се опитва да ви каже чрез определено заболяване. В такъв момент трябва да навлезете в себе си и да си направите цялостен преглед, за да можете постепенно да осъзнаете вида на енергията, която се проявява в болестта и също така какво се опитва да ви каже тя.
Възвръщането на близостта ви с тялото изисква практика и не става от само себе си. Не се отказвайте лесно. Когато имате работа с продължителни оплаквания, опитайте се да ги разгледате още веднъж. Дайте си време да се отпуснете и да започнете да пътувате с неутрално съзнание към местата в тялото, където се проявява болестта. Помолете болката или болестта да приемат формата на живо същество, така че да можете да разговаряте с него. Помолете я да се появи като животно, дете, човек или като водач – в каквато и да е форма. Използвайте въображението си! То е прецизен инструмент, с който можете да откриете и най-дълбоките вълнения на душата.
Щом направите това и забележите, че тялото ви отговаря – с образи или чувства – ще изпитате радост, ще почувствате щастие от възстановената близост. Тялото ви говори и ролята му като комуникатор е възвърната! Това е голямо облекчение. Когато разберете, че можете да опознаете своето тяло отвътре и че само вие сте този, който може да направи това за себе си, ще се почувствате по-уверени. Тази самоувереност ще ви помогне да почувствате по-лесно какво иска да ви каже болестта. Това ще ви предпази от игнорирането на отговорите, които получавате от вътрешния си аз, когато те не съвпадат с общите представи на външния свят. Близостта с тялото е ценна при всички обстоятелства, но най-вече тогава, когато тялото е болно или неразположено.
Начинът, по който можете да накарате тялото си да говори, е чрез любовта. Но вие няма да можете да предразположите тялото си към комуникация, ако се опитвате да премахнете болестта, като ревностно повтаряте лечебни утвърждения или визуализации. Това също е форма на борба и съпротива. Ключът е в това да разберете какво иска да ви каже болната част от тялото ви. Ако го разберете, нещата ще бъдат трансформирани и емоционалните блокажи ще бъдат премахнати. Така протича лечебният процес – без да водите борба с болестта си по какъвто и да е начин, а приемайки я като приятел, който иска да ви покаже правилния път. Трудно ви е да го разберете, защото болестта ви плаши и изтощава. Но приемането и разбирането на болестта е единственият път към истинското изцеление. Болестта иска да ви отведе обратно у дома.
Хронични и неизлечими болести
Целта на болестта е да получите по-добро и дълбоко разбиране за себе си. Щом веднъж го постигнете и преминете през вътрешния оздравителен процес, най-често физическото възстановяване идва като резултат от това. Но не винаги е така. Някои болести не изчезват, дори когато изглежда, че сте стигнали до корена на скрития емоционален блокаж. Такъв е случаят с хроничните болести.
В случай на хронична болест има трайни физически проблеми, които продължават да се проявяват. Особено в по-трудни периоди, когато повече или по-малко губите връзка с вътрешния си аз, симптомите понякога се появяват в засилена степен. Затова е важно да разглеждаме болестта от по-широка перспектива.
Хората с хронични заболявания имат много трудна задача. На нивото на душата те са се съгласили да се изправят срещу страховете, които се появяват в контекста на заболяването или да се изправят срещу идеализираните представи за поведение в живота. Да се приеме подобно предизвикателство е знак за голяма смелост.
Често се случва душата да избере някаква хронична болест, за да отработи фокусирано определен проблем. Всеки път болестта ви връща към определени емоции, към емоционалния модел, който придружава болестта. Да се работи с тези емоции отново и отново е твърде тежка задача, но тя носи много плодове за душата.
Много често тези животи носят дълбок смисъл и вътрешно богатство, които не винаги се забелязват от другите. Затова не е добре постоянно да се стремите и надявате на подобрение в медицинското си състояние. Фактически заболяването най-често протича спираловидно, като ви помага да израстнете на вътрешно ниво с кръгообразни движения нагоре, въпреки че привидно всеки път имате същите физически симптоми. На духовно ниво вие не се връщате назад, а достигате още по-големи дълбочини в работата си с емоции, които вероятно сте недоглеждали в миналото си или дори в минали прераждания.
Същото се отнася до наследствените или вродените физически дефекти. В тези случаи понякога говорите за карма, но аз съм внимателен с тази концепция, тъй като най-често асоциирате кармата с престъпление и наказание. Това не е така. Душата има искреното желание да познае себе си изцяло и да бъде свободна. Това е нейното най-дълбоко желание. Започвайки от него, душата понякога приема болки, болести и физически дефекти, които й помагат да достигне целта си. Със сигурност тук не става въпрос за изплащане на дългове, а за едно дълбоко намерение на душата да бъде освободена – понякога най-добрият начин да постигне това е като преживее изключително тежки обстоятелства вътре в собственото ви тяло. Вие трябва да храните най-голямо уважение към това намерение, особено във вашето общество, където се поддържат нехуманни, идеални образи за това как да бъдете функционални, полезни, красиви и успешни. Тези идеалистични представи правят живота с недъг още по-труден и въпреки това сте избрали да го изживеете като нещо смислено и радостно.
Накрая, искам да ви кажа нещо за неизлечимите болести. Понякога е ясно, че даден човек не може да живее повече с такава болест. Тялото постепенно се предава на болестта. „Земната рамка” не може да издържи. Какво прави в такъв момент душата, която се намира в подобно тяло? Докато продължавате да се съпротивлявате на болестта, вие не можете да влезете в досег с душата си и с вътрешното знание, което ви казва, че е време да се сбогувате. Понякога усещате предварително, че трябва да напуснете, но това ви изпълва с такъв ужас и тъга, че вие продължавате да се борите. Надявате се на следващия курс на лечение или чакате да излезе някое ново лекарство.
Това е съвсем разбираемо и със сигурност не желая да отричам подобно поведение, но така наранявате себе си по един ужасен начин. Ако се отпуснете и позволите на смъртта да дойде, ще забележите, че тя не е враг, а напротив – приятел. Смъртта ще ви освободи от борбата.
Ако разберете това, което смъртта иска да ви каже, ще преминете през няколко етапа, преди да настъпи същинският процес на умиране. Тези етапи се отнасят до постепенното освобождаване от земните неща – от вашите близки, земната ви среда, сетивата, с които сте възприемали всичко наоколо. Това е един красив и естествен процес.
Ще бъде жалко да засенчите този процес, влизайки в битка, в която се опитвате на всяка цена да задържите живота. Често към този момент тялото е станало вече толкова крехко, че не си струва да живее повече. Позволете му да си отиде. Смъртта е вашият освободител, който идва, за да ви служи. Смъртта не е ваш враг, а ви носи нов живот.
Когато сте с някой, който е неизлечимо болен, и чувствате, че той знае, че си заминава, опитайте се да поговорите с него нежно и внимателно за смъртта. Това е утеха за умиращия. Най-милото и ценно нещо, което можете да направите за умиращия човек, е да поседите с него и да подържите ръката му. Няма нищо друго, което трябва да знаете или да правите, изпращайки умиращия.
Грижата за умиращия е много важна във вашето общество. Един ден всички вие ще се сблъскате с това във вашето собствено семейство или в кръга на вашите приятели. Просто постойте до умиращия и почувствайте пътуването, което му предстои. Усетете мощния, силен момент, в който душата напуска тялото и се връща към другите сфери, у дома.
Не смятайте болестта, която ви води към смъртта, за враг, от който накрая ще загубите. Това не е битка. Смъртта идва много приятелски, за да ви освободи от по-нататъшни болки и нещастия. Със сигурност не сте губещи. Вие просто ще продължите своя път по друг начин.
Понякога има определени неща, които ви се е искало да преживеете или преодолеете в този живот, но тези проблеми не могат да бъдат приключени. Това би могло да ви разстрои – не само вас, но и тези край вас. Каквото и да е то, искам да го оставите на мира, тъй като има една по-дълбока мъдрост, която действа и ви ръководи, и която ще доведе вас и вашите близки до нови и по-добри обстоятелства. Един ден ще бъдете отново заедно и ще празнувате живота.
Моят най-голям призив днес по отношение на болестта е наистина да я приемете напълно. Обградете я с любов и разбиране и й позволете да ви доведе до по-дълбоко осъзнаване на себе си. Доверете се на своята болест и си позволете да навлезете в по-задълбочено общуване със себе си. Приемането не означава да бъдете пасивни или да изпитвате горчивина, а да си взаимодействате с болестта по един активен начин, като с приятел.
Прегръщам всички вас с любовта си и ви моля да почувствате присъствието ми днес, присъствието на Христовата енергия. Почувствайте любовта, която е на разположение на всички вас – в здраве и болест. Има толкова много любов навсякъде около вас и вие бихте могли да я усетите веднага, щом се освободите от вашите преценки. Имате толкова много преценки за това, което правите и за това, което не заслужавате, за това, което правите правилно и това, което правите неправилно, за всички неща, които ви предстои да направите и постигнете. Освободете се от това. Любовта присъства тук и сега за всички вас.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
-
Причини да не привличате свестен мъж
23.04.2024
-
Какво харесват мъжете в леглото
23.04.2024
-
Топ 20 смартфони с най-висока и най-ниска радиация
23.04.2024
-
Ежедневни навици за щастлив живот
23.04.2024
-
Защо сме всички на Земята
23.04.2024
-
Дори далечни от религията хора
23.04.2024
-
Авиокомпаниите захвърлиха маските и решиха да смятат Земята плоска
23.04.2024
-
21 април 2024
23.04.2024
-
22 април
23.04.2024
-
21 април
23.04.2024
-
18 април
23.04.2024
-
17 април
23.04.2024
-
Светът е нов, децата са нови, а педагогиката стара
21.04.2024
-
Навиците на озлобените хора
21.04.2024
-
Многомилионните градове в Китай потъват
21.04.2024
-
Некадърен
21.04.2024
-
Как да се справим с тревожността
21.04.2024
-
Нещо много сериозно бумна на Слънцето
21.04.2024
-
Промени ли експериментът на CERN на 8 април честотите на земните вибрации
21.04.2024
-
Настава времето за гигантски животни на Земята
21.04.2024
-
20 април
21.04.2024
-
19 април
21.04.2024
-
16 април
21.04.2024
-
15 април
21.04.2024
-
1 ден гладуване подмладява с 3 месеца
19.04.2024
-
Какво да направите, ако се чувствате самотни във връзка
19.04.2024
-
СЪНЯТ на помагащите практици
19.04.2024
-
Някои хора никога няма да бъдат ваши
19.04.2024
-
Неща, които мъжете правят, преди да си тръгнат
19.04.2024
-
Астролозите смятат, че събитията скоро ще станат много интензивни
19.04.2024
-
18 април
19.04.2024
-
17 април
19.04.2024
-
14 април
19.04.2024
-
13 април
19.04.2024
-
Абадон – господар на бездната и смъртта
17.04.2024
-
Начини да разберете, че любовта ви е истинска
17.04.2024
-
Убиец на връзки №1 според психолозите
17.04.2024
-
За грижите и притесненията
17.04.2024
-
Всичко се случва по-естествено, когато се откажем от човешкия инстинкт за контрол
17.04.2024
-
400-километрово НЛО, забелязано близо до Земята
17.04.2024
-
Двойки, които стават по-силни след изневяра
17.04.2024
-
Защо има толкова много зло, мъка и страдание по света
17.04.2024
-
16 април
17.04.2024
-
15 април
17.04.2024
-
12 април
17.04.2024
-
11 април
17.04.2024
-
Как да събудим душата си
15.04.2024
-
4 неща, които е важно да знаете за вашето вътрешно дете
15.04.2024
-
Колапсът на пространството за трансформация
15.04.2024
-
Настъпи времето на Земята, когато фантастиката става реалност
15.04.2024
-
Нова небесна аномалия над Тексас
15.04.2024
-
Вътрешен човек разказва за експеримента на CERN
15.04.2024
-
14 април
15.04.2024
-
13 април
15.04.2024
-
10 април
15.04.2024
-
9 април
15.04.2024
-
Ефекти на етеричните масла върху човешката биоенергетика
13.04.2024
-
Защо добрите мъже стават лоши съпрузи
13.04.2024
-
Чрез сънищата помагат за приключване на кармата
13.04.2024
-
Вълнова аномалия в Антарктида
13.04.2024
-
По време на затъмнението уфолозите откриха много страшни неща
13.04.2024
-
Емил Йотовски – Страната на евро пуделите
13.04.2024
-
Качества на желаната жена
13.04.2024
-
Иво Сиромахов: Литературата е и приключение
13.04.2024
-
12 април
13.04.2024
Users Today : 4454
This Month : 83154
This Year : 498099
Views Today : 18526
Who's Online : 35