За България
Седмицата беше изпълнена със силен „морал“ и „средна работа“ скечове
Седмицата беше изпълнена със силен „морал“ и „средна работа“ скечове
-
06 август 2021 16:07
Още невлезли баш във властта, ИТН така го подкараха със смешките и скечовете, че не им смогваме вече. Всички, дето си изкарваме прехраната с писане на смешки, сме озадачени от няколко неща… не, „защо-са-по-смешни-в-Парламента-отколкото-в-предаванията-си?“ не е едно от тях. Чудим се как успяха за толкова време да направят толкова живи скечове, освен това се чудим как да подходим към ситуацията – раздвоени сме: от една страна говори гражданинът у нас, българинът, работещият, плащащ данъци човек…
… от друга страна обаче е писачът на смешки, който чака да види Милко Калайджиев културен министър. Работата ни сама се пише, дет се вика (ако тия не ни пратят милицията, че замирисà вече на ватенки и заплаха).
Първо, бързам да се самопоздравя, че израствам духовно и интелектуално: виждате ли как НЕ се шегувам с ръста на хората, които пъчат гърди и долна устна, не ги сравнявам с Мусолини и не използвам думите „градински гном“? А?
Растем.
Поне аз, де…
***
На 3 август един депутат, на име Тошко Йорданов, с бавен глас, натъртвайки думите, както би направил човек от висота, без да чува много-много журналистите, взе думата на евентуалния кастинг-премиер, като почти му плесна един задвратник и каза: „Искам само аз да говоря!“
След това защити един друг ИТН-кадър, който беше какъв ли не кандидат, но се оказа, че е крал/плагиатствал, за да вземе титла.
Думите на Тошко Йо. бяха: „Искам някой да застане с лицето си и да каже, че г-н Петър Илиев е плагиатствал части от книгата си“.
На 4 август таман ТРИ лица са подали сигнал срещу Петър Илиев за плагиатство.
Доц. Киселова, от която е крадено/плагиатствано, си каза, че отдавна се е оплаквала, но са я пуснали да си гледа работата и от 2015 г. „въпросът беше замразен, „вдигнат на трупчета“.
Да бе мирно стояло, не би чудо видяло, но… решило да се бута в политиката, при „новия“ морал и сега му разчовъркаха случая, та може да си изгуби и мястото в университета, и разрешителното да бъде юрист… и йорист, също така.
В предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“ по БНР доц. Наталия Киселова заяви, че е готова да даде доказателства. Предполагам, че един сценарист, политик и голям човек сега някъде се нахъсва с отговори.
Интересното е, че… Тошко Йо. каза малко по-рано за Асен Василев, че вече не го харесват, нищо, че преди са го канили за министър (и че служебното правителство и точно Василев се ползват с най-високо доверие). Вече не го харесват и сà… за да не излезе, че го казват, само защото от ДПС заявиха, че не искат хора от служебния кабинет в постоянния – измислиха, че са открили компромат за него, че крал… (дръжте се, става интересно!) интелектуална собственост.
„Не разбирам защо като ме каниха три пъти преди, сега виждат проблем. Всичките дела съм си спечелил. Виждам дългата ръка на координирана атака на ДПС и Тошко Йорданов„, каза Асен Василев в отговор на обвиненията.
После техният човек се оказа овъртолен в кражба баш на интелектуална собственост и то цели 40 страници, а и фактът, че оплакалата се е била пратена за зелен хайвер и явно понатисната, говори много не, ами направо крещи.
Иначе „морал“…
Ама става още по-интересно (аз ви казвам: смешките сами се пишат):
На кандидатката за екоминистър Силвия Бакърджиева мъжът ѝ – Живомир Бакърджиев – май-май се оказа осъден ефективно и трябва да лежи 4 години за кражба от къща на Свети Влас. Той изглежда, поне по журналистически разследвания, е част от ОПГ, наречена „Гастрольорите“ и са били следени от ченгетата, след като са ги набелязали заради провален грабеж от трезор. Като излезе случаят, тя каза, че е несправедливо обвинен и осъден. Което не е изненада, имайки предвид, че затворите по цял свят са пълни именно с несправедливо обвинени и такива с тъпи адвокати, виновни трудно се намират.
„Морал“.
После кандидатът за правосъден (не къф-да-е) министър се оказа, че е канил студентки по жартиери.
Много ми се искаше да е фейк това, защото съвсем взех да се чудя: „тия откъде ги намират!“. Ама не беше. А обяснението беше още по-велико:
Пред Свободна Европа: „Той каза също, че не е злоупотребявал със свои студентки, привиквайки ги по жартиери на „червения килим“.
„Това е писано в някаква група – вие как си представяте да направя подобно нещо?“, попита Момчил Иванов.“
????
Я пак…
„Това е писано в някаква група – вие как си представяте да направя подобно нещо?“
Защо трябва да си го представям? Ето го, аз го виждам, не ми трябва да си го представям. Ти нали казваш, че си го писал? Да, направих го, ама вие как си представяте да го направя?
Положението, за който не разбира от такива работи, е: ако дойде по жартиери и се наведе, всичко е точно, ако не дойде – значи съм се шегувал!
Тя не е дошла, значи сега той се е шегувал.
„Морал“.
Премиерът с шнорхелите също не изостава от смешките. След като си извади дипломите стана ясно, че е било по-добре да не ги вади.
Журналистът Григор Лилов е направил разследване по случая и се оказва, че…
„Имаме две различни лица, които не само са с различни бащини имена – едното Николов, другото Николаев, но са и посочени на два съвсем различни линка в огромния масив информация (близо 70 000 имена, които проверих) – с една и съща диплома от една и съща дата и един и същи протокол от една и съща дата на иначе различните им дисертации…“
Демек: или техническа грешка, или дипломата малко мирише.
Има и още:
„Освен това пак ще повторя онова, на което не обърнахте внимание, когато го написах в предишен пост: в дипломата на кандидат-премиера е посочено като орган, пред който е защитил и който е одобрил дисертацията му: „научна комисия 12”
„Научна комисия 12” е „Научна КОМИСИЯ ПО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА”
????
Тя има специализирани научни съвети по:
*развъждане и селекция на селскостопанските животни
*системи на отглеждане и производство на животинска продукция
*мляко и млечни продукти
*заразни и паразитни болести по животните и безопасност на храни от тях
*морфология, физиология и незаразна патология на животните
Но…
Голямото, гигантско НО е ето тук –> Вàри го, пèчи го, народът е ей тва:
Проучване на „Тренд“, поръчано от „24 часа“, сочи, че и сега да се направят нови избори, пак същите партии влизат в Парламента!
Съ-щи-те!
Няма степен, до която можеш да се на©€R€ш и народът да се откаже да гласува за тебе, няма, няма, просто няма!!!!
Политиката е футболен отбор – харесаш си едни и си ги подкрепяш, каквото и да става и ще се биеш за тях, ако трябва. Ама осъдени, ама крали, ама „морал“. Ние силно любим и силно мразим, тва е!
Гледаш ли страшно, бръсната ли ти е главата, имаш ли джипове и фенки – твой са всички в тая държава, до гроб ще те следват, ти си им гуруто.
И исках и за финал да питам: човекът със скъсаните дънки в Парламента преди е бил сценарист по професия, така ли? Ама на нещо доброволни начала ли или на заплата? Щото това: „Между другото те не са просто дънки. В тях има скрит символ – това е скъсаното доверие между гражданите и политиците, което ние ще се опитаме да зашием отново“…
Верно ли?
Колко са му плащали, викате, като сценарист? Не бе, не казвам, че е лош в измислянето на смешки, просто…
… си мисля например колко по-яко щеше да е: ние сме пънк в политиката, ние сме Sex Pistols в политиката, антиестаблишмент, къртим правила, разбиваме статуквото, ние сме пънкари! И искаме да го знаете!
Пò дикиш щеше да фàне пред техните фенове, жадни за No Mercy!
Щото на другите – така или иначе – ни е ясно колко струва шоуто и сме по-скоро: Не, Мерси!
Ресторантьор: Оттук нататък всеки, който заговори за затваряне, ще бъде третиран като терорист
Ресторантьор: Оттук нататък всеки, който заговори за затваряне, ще бъде третиран като терорист
С нарастването на случаите с коронаврус темата със затварянето на заведенията става отново актуална. Собствениците на заведения и ресторанти готвят протести при ново затваряне на обектите им. Те се обявяват и против въвеждането на задължителната ваксинация за персонала и за клиентите им.
„Не може да сатанизираш една група хора и да фаворизираш друга група“, категоричен беше Евгени Зумпалов от Сдружението на заведенията в България. Той обяви това в ефира на Bulgaria ON AIR. Той добави, че е проведена вътрешна анкета сред служителите.
Тя е показала, че 38% са ваксинирани, 14% от запитаните са заявили, че няма да се ваксинират, а 48% са прекарали болестта, но едва 8% от заболелите са били официално регистрирани. Другите са се самодиагностицирали с бърз тест.
„В нашите заведения трябваше да имаме план за тероризма и ние приехме общ план. Оттук нататък всеки, който заговори за затваряне, ще бъде третиран като терорист. Не може да се затварят заведения при условие, че имаме ниска заболеваемост и има ваксина – това е въпрос на избор“, заяви Зумпалов.
По негови данни 23 000 фирми са в ужасяващо състояние, а мерките за подкрепа определи като „смешни“.
„30% от заведенията не са отворили или предвиждат затваряне. Работи се на ръба на оцеляването. Не може подкрепата за бизнеса да е 20% от оборота, които да се дават два месеца. Ще се борим никой да не спомената думата „затваряне“ – това е абсолютна смърт на бранша“, обяви Евгени Зумпалов.
Той подчерта, че в заведенията работят около 300 000 човека, но непряко има ангажирани около 500 000 души – като изпълнители, охранители, озвучители.
„В нощните заведения процъфтява българската култура. Изпълнителите се срещат с публика в нощните заведения. Любо Киров например, прави един концерт тази година, другите му срещи с публиката са в заведенията“, подчерта Зумпалов.
Той беше категоричен, че протестите на бранша този път ще бъдат по-категорични, защото при предишните не са били чути.
Мая Йорданова
https://novini.bg/biznes/finansi/674254
Ние явно сега си изживяваме нашия 19 век
Ние явно сега си изживяваме нашия 19 век
Защо от Османската империя в главите ни остана само от негативното наследство? Защо не ни остана някакво парче космополитност? Търсене на още и още изкуство, което да съсредоточим в наше притежание? Пък, ако щете – и желанието да се изфукаме с нашето изкуство? Защо не ни остана онова специфично отношение към света – все едно сме „по-големи от живота“?!
Защо на нас остана комплексът на жертва, а на другите днешни парчета от разпокъсани вчерашни империи – от Римската до Латинската и Османската, им остана комплексът на спасител?
Не бяхме ли ние същите, които се гордееха с това, че са приютили арменските бежанци? Не бяхме ли ние, които се гордеехме, че сме спасили еврейското си население по време на Холокоста? Не бяхме ли ние същите хора, които се гордееха пред чужденците, които хлъцваха от почуда, че църквата, джамията и синагогата ни са едни до други?
Какво стана? Защо сега се плашим помежду си с бежанци, малцинства и баби яги? Защо разрешихме на некадърни политици да ни отклоняват вниманието от собствените си кражби и корупция, от факта, че ни продадоха на банките, чийто лихви ни убиват, че ни продадоха на мутрите и рекетьорите, че ни продадоха на чуждите посолства, че ни убиха изкуството и го замениха с пошла гняс, че ни изгониха учените и интелигентните хора и ни оставиха ръсещи със захар знахари по бюрата на държавната администрация… самовъзпроизвеждащи се като бълхи на з@dNик?
„Ние ви пазим от бежанците!“… Ами, ако разберат, че бежанците са най-обикновени хора, има риск българите да се обърнат към фалшивите герои псевдо-политици и да им кажат да се разкарат, че не им искат „пазенето“. Каква работа ще вършат некадърниците тогава? Истинска работа? Не могат.
Защо хората по селата, които жив бежанец не са видели през живота си, най-много мразят бежанците? Защото има кой да ги зарежда със страх, затова. Те, ако видят бежанците наистина, може и да не ги намразят. Най-вероятно няма да ги намразят. Защото те сега мразят една сатанизирана картинка, едни измислени антигерои, които убиват и плячкосват, удобно са и мюсюлмани, та е лесна и препратката с турското робство. И, ако ги видят… какво ще видят? Бащи, майки, братя, сестри, избягали от мизерия или война, или и двете. Хора като тях самите – трудещи се, някои учили, други – не, някои умни, други – не, някои добри, други – не. Хора. Малко такива, малко онакива. Като нас.
Този месец се навършват 70 години от подписването на Конвенцията на ООН за бежанците.
Та, ето ни… 70 години по-късно – светът е разделен на две по отношение на бежанците и човешките права, а ние пеем в хора на смачканите загубеняци, мразещи и страхуващи се. Няма как да забравя една дама, която разпалено се пенявеше по въпроса колко не трябва да обръщаме внимание на бежанците по света и чернокожите в Америка, че те не ни засягали, тя се вълнувала, видите ли, от съдбата на българите през турското робство, когато светът не им обръщал внимание на страданията. Питаше се защо въобще я занимаваме с тия несъществени проблеми днес – бежанци-межанци и чернокожи в Америка.
Странно, а… точно както другите хора – англичани, ирландци, французи, да речем – са се чудели защо, по дяволите, пресата ги е занимавала с Баташкото клане или други „проблеми на българите“, дето даже не са ги чували, че съществуват – през 19 век.
Ние явно сега си изживяваме нашия 19 век.
През 2020 г. 82 милиона човешки същества са били принудени да напуснат домовете си по целия свят. Принудени. 26 милиона от тях е трябвало да напуснат и държавите си, да минат границите и да търсят щастието си по света.
Много е лесно днес един дебелогъз анцуг-о-носител с лекета от бира по потника, уредил си спокойно живуркане, леген, в който да си топне краката и хладилник с ракия, да гледа новините за Афганистан, в които се казва, че идването на талибаните ще означава садизъм и смърт за жените, които явно ще трябва да търсят спасение чрез бягство, и… и реакцията му да е: „пà да зèмат калишниците жените и да се бият за свободата си!“ И с това да изчерпи всичко, което трите му мозъчни клетки могат да родят по темата. Той… плуещият г*з, който се задъхва като слиза по стълбите, дава акъл на жените в Афганистан да се бият с бойците на талибаните.
Ако се чудите защо в Парламента ви живеят приказни герои… ей тези „гласоподаватели“ са причината.
Да скачаш на най-беззащитните – бежанци, жени, животни, деца, малцинства… говори само за собствената ти малоценност, комплекси и – нека сме честни – малопишковщина.
Ето и един пример за сила:
Казва се Юсра Мардини и е от Сирия. През 2015 г. прави отчаян опит и успява да се спаси от страната си. По същото време дебелогъзите анцуг-о-носители набиват пълнени чушки пред телевизорите и нищят световната политика. Юсра и сестра ѝ се качват с последните си пари, дадени на трафиканти, на туристическа лодка за 7 човека, но заедно с още 20, рискувайки живота си…
Успели са да стигнат до Турция, но се опитват да прекосят с лодка в Гърция. Лодката се оказва с развален двигател и всички бежанци са хванати в капан насред Средиземно море. Тя, сестра ѝ и трима мъже влизат във водата и започват да бутат лодката с плуване. След повече от три часа стигат бреговете на остров Лесбос. След това започват премеждията с бюрокрацията и расистите. Но Юсра стига до Германия. Днес Юсра се състезава в Олимпийските игри, тя е плувкиня. От отбора на бежанците – онези нещастни хора, които си нямат държава, но щастливи да са живи и да си преследват мечтите.
Междувременно дебелогъзите анцуг-о-носители все така набиват пълнени чушки пред телевизорите и нищят световната политика. Ще го правят и след 20 години и след 100.
…
А докато политици, медийни звезди и фиктивни герои ни облъчват от телевизорите и интернет пространството, плашейки ни с бежанците, имигрантите и Торбалан, превръщайки ги в плашило за собствените си игрички …
…
Таджикистан ни дава урок по човечност:
„Иброхимзода каза, че в Таджикистан се изграждат два големи склада, където ще се съхраняват стоки за нуждите на бежанците. Те са в провинциите Хатлон и Горни Бадахшан, разположени по афганистанската граница“.
„[…]Таджикистан е готов да приеме до 100 хиляди бежанци от Афганистан, където насилието се увеличава на фона на изтеглянето на силите на международната коалиция. Това съобщи днес (23 юли) Имомали Иброхимзода, заместник-председател на таджикистанската агенция за извънредни ситуации“.
Дори няма да се опитвам да отбелязвам колко абсурдно е, че всички мразещи бежанците, се пишат християни, а не разбират най-елементарните принципи на Християнството и ученията му, като състраданието и помощта на ближния. За тях Християнството се изчерпва с бой за огънче на Великден, червен конец, курбан и книга, която не са чели, но се кълнат в нея. А да – и пожелават смърт, завършвайки изреченията си с „Амин“.
Мангъров би се ваксинирал само ако някой го заплаши много сериозно
Предозиране: Мангъров би се ваксинирал само ако някой го заплаши много сериозно
Въображението на читателя често се оказва бедно, за да разтълкува посланията на управляващите, партиите, държавните институции, частни сдружения или пиари. Рубриката на „Дневник“ „Предозиране“ започна преди шест години със събиране на абсурдите на посланията в хода на предизборната кампания през 2014 г., но българската политика продължава непрекъснато да подава нови сюжети.
Инфекционистът Атанас Мангъров е против задължителната имунизация срещу коронавирус. В интервю за Би Ти Ви заяви, че ще е първият, който ще излезе да протестира срещу това.
„С тези ваксини… трябва някой да ме заплаши много сериозно, за да се ваксинирам“, каза Мангъров. „Винаги съм бил тука и до мен е имало някой брадат хомеопат, който да говори глупости за ваксините и аз съм защитавал ваксините, но срещу тези за COVID имам резерви. Хубаво е, че ги има, и всеки, който иска, нека да се ваксинира, но да се налагат тези ваксини масово и задължително с всякакви силови мерки, е неприемливо, грозно и опасно“, добави той.
По думите му тези ваксини са създадени за кратко време, а страните, където тези ваксини са най-масово прилагани, отново са затворени – Израел, Великобритания, заяви Мангъров, и добави, че тези ваксини са били натоварени с много очаквания.
„Аз не съм антиваксър, но COVID ваксините са скоро разработени и много важен момент е, че трябва да се подпише информирано съгласие при имунизация. Т.е. фирмата производител се освобождава от отговорност. Това е притеснителното, а задължителното ваксиниране е фашизъм“, подчерта Мангъров, който е и директор на COVID клиниката към Инфекциозна болница.
За ваксината Мангъров каза, че „ползата надхвърля рисковете“ и обясни какво има предвид с пример: „Ако аз съм шофьор, който кара рисково и ако по стечение на обстоятелствата вие знаете, че след 4 часа аз ще направя катастрофа и ще убия 4 души, вие да ме застреляте и да заявите, че така сте спасил 4 живота, като сте загубили един.“
Работата на медиците е да са сред хората, те са като войниците. Който иска от тях, нека да се ваксинира. Но ваксинираните също разнасят вируса, подчерта инфекционистът. Аргументите в защита на ваксината той нарече „такива, с които навремето инквизицията е пращала хора на кладата“.
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/07/27/4236855_mangurov_niakoi_triabva_da_me_zaplashi_mnogo_seriozno/
Психологът Росен Йорданов: Търси се лидер
Психологът Росен Йорданов: Търси се лидер, Слави Трифонов остава зад кадър
Намираме се в посттравматична ситуация. Така описа пътя към съставяне на правителство след проведените предсрочни парламентарни избори на 11 юли бившият директор на Института по психология на МВР Росен Йорданов пред БНТ.
Политолозите се тревожат от процедурите, други – от архитектурата на нещата. Това, което води до някакви решения, са действията на много личности. В България нещата са много лични, каза Йорданов.
По думите му всички предизборни неща, които се говореха, с огромна тежест се стоварват върху гърбовете на хората, които не са се замисляли за нещо много важно – кой ще поеме отговорността.
Всички са вперили поглед в президента Румен Радев. Слави Трифонов показа едно лидерство, но то е зад кадър. Слави не говори, говори неговият месия – Тошко Йорданов и от думите му прозира сърдитост: „Е, ще направим нещата как вие ги виждате“. Според психолога от думите на ръководството на ИТН прозира как не искат постове.
Политическото лидерство не е просто експертиза, не е образование. Имаме проблем с лидерството. Костов беше силен представител на определен тип лидерство.
„Имаше лидерство на Сакскобургготски, който беляза новия век и след това беше лидерството на Борисов. Станишев сякаш не успя да излезе от сянката на Сакскобургготски, той бе същия модел – по-интелектуално управление“, каза Йорданов.
Сега има много съмнения, президентът Румен Радев се опита да поеме (лидерството – б.р.). Досега той не е имал реални правомощия, той има лидерство на критиката, каза Йорданов.
Между това да харесваш някого и да го харесваш известно време има голяма разлика, каза психологът и припомни историята как българите развенчаваме своите лидери и спомена убийството на Стефан Стамболов.
На психологично ниво нещата са тревожни – страхът е именно това, кой ще поеме управлението, заяви Росен Йорданов. Той е категоричен, че новото лидерство трябва да смени задкулисното лидерство.
Месианските очаквания на нашето общество отразяват степента на незрялост. Преходът от такъв тип очаквания се задава още в момента, когато се опитваш да промениш нещата. Да може да формираш този откровен доверителен диалог трябва отначало да кажеш кой ще бъде лидер. Сега всички искат да бъдат антураж, никой не иска да поеме отговорността.
Културата на диалога по нашите географски ширини не е била на висота, хората не умеят да говорят. Отново се наложиха теми, които бяха по-персонализирани, имаше нападки, ниска култура. Дребнавостта отдолу отново взе тон, допълни Росен Йорданов.
Той е категоричен, че хората виждат емоцията, с която се казва нещо – дали го казваш със злоба или с уважение.
Ще стигнем до извода, че нищо не се е променило. Винаги нещо се променя. Сега всички се уповават, внимават върху думите, които се изричат, но думите са много ненадеждна информация. Тяхната валидност е не повече от 7-10 %, ориентираме се по други сигнали, каза той.
Според него се слагат на масата въпроси, които той не е сигурен, че са важните въпроси. Психологът призова да се прави разлика между спешните и важните въпроси. Сега ситуацията е доминирана от страх. Всички желания са дълбоко пожелателни. Имаме ситуация, която ми напомня за Гъливер, когато той отива при лилипутите.
https://news.bg/politics/psihologat-rosen-jordanov-tarsi-se-lider-slavi-trifonov-ostava-zad-kadar.html
Ваксините и доверието
Ваксините и доверието
Защо българите нямат доверие на ваксините?
Преди няколко дни сериозен човек, учен, съобщи, че имунитета на преболедувалите издържал до шест месеца, защото нямало наблюдения за по-дълъг период, а на ваксинираните над девет месеца, защото имали наблюдения. Цитира документи, изследвания, протеини, но се породи и логически пробив: При положение, че масови ваксинации се правят от СЕДЕМ месеца, а коронавирус инфекция съществува от почти ДВЕ ГОДИНИ, как така са видели, че ваксининараните удържат имунитет над ДЕВЕТ месеца, а преболедувалите САМО ШЕСТ? Да предположим, че в това наблюдение влизат и тестовите групи преди масовите имунизации. Добре, но как така няма наблюдения при преболедувалите за почти две години? Ако това беше вярно, в последната половин година ние щяхме да сме залети от сериозна вълна реинфекции. Но такова нещо НЕ СЕ наблюдава. Ако искате доверие, нека се извади официална статистика за реинфекциите и профил на тези групи?
Така се гради доверие.
Преди месец частна лаборатория направи неофициално проучване и установи, че почти половината от хората са се сблъсквали с вируса. Въпрос? Трябва ли хора, преминали вируса (дори не мога да изрека думата преболедували, защото голяма част дори не са разбрали какво им се е случило) да се ваксинират?
Никой не подхваща научен диспут на тази тема, засягаща половината от населението ни? Тезата, да се ваксинираш за всеки случай е безумна. Прилича на поговорката: „От много глава не боли“, но в медицината от много винаги боли глава! ВИНАГИ! Единствено пропагандата твърди обратното. А пропагандата, когато е лаишка и не е научно обоснована, не поражда доверие.
Спомняте ли си, че имаше период в който се твърдеше че ако имаш първа доза от един вид ваксина и си направиш втора от друг всичко било наред? Но НЕ Е наред. Толкова не е наред, че пропагандата бързо млъкна по този въпрос.
Залети сме от твърдението, че тези нови ваксини са безопасни.
Да, разбира се, но според кого? Според производителите, според шер холдърите, според официалните власти и СЗО. Да приемем, че това е самата истина и, че корпорациите не гонят печалби и не са способни на никакви престъпления с цел печалба, а висшите чиновници са най-неподкупните и почтени хора на света. Че и СЗО не се изхранва от частни дотации. Представихте ли си го? Тогава защо, в тази идеална ситуация трябва да подписваме декларация, че носим цялата отговорност от последствия след ваксинирането си? Това повод за доверие ли е?
Така и пропагандата не можа да измисли добър мотив, защо е необходимо да се ваксинират децата.
Да не заразяват останалите? Това би имало смисъл, но се оказва, че тези с ваксината също може да заразяват. Затова носим маски. Нали? Значи и това твърдение е невярно. А неверните неща не пораждат доверие.
От пожелателна, ваксината стана повод за изнудване, способ за оцеляване в супермаркета, тенденцията е тя да бъде ЕДИНСТВЕН шанс да влезнеш в бар.
Убеден съм, че печалбата от ваксините вече не е цел. Тя е един симпатичен придатък. Тук говорим за широко отворения прозорец на Овертон. Това е Прецедент. А прецедент е
случай, който може да служи за пример или за обяснение на други подобни случаи. Тоест, с една грешка да могат да се обосноват други грешки.
Защото, ако успеят да ви накарат да ваксинирате детето си с нещо, за което никой не носи отговорност, вече могат да ви накарат да направите всичко. А когато някой може да ви накара да направите всичко, не ви е приятел – враг ви е. А враговете по условие будят недоверие.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/673567
Първан Симеонов: Разговорът за Ковид отдавна е глобално-политически
Първан Симеонов: Разговорът за Ковид отдавна е глобално-политически, а не медицинско-научен
Коментар за заплахите от нова Ковид-вълна на д-р Първан Симеонов, преподавател по политология в СУ, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ и част от екипа на института по социология „Иван Хаджийски“.
Още преди преди няколко седмици, когато писах, че спадът на случаите на Ковид е спрял (защото вече няма, и къде особено да падат), беше ясно, че истериците загряват вече по тъча. С наченките на ръст, те отново започват да избухват и рефренът сега открито е: „българите са тъпи и не се ваксинират и т.н., ще се затваряме!“
Имам няколко неща да напомня. Защото този разговор отдавна е политически – глобално политически! – а не медицинско-научен.
Първо, напомням наистина на всички да се ваксинират – важно и нужно е! Другото е надолу:
1. Извинете, но през март ни се казваше „потрайте малко, тази вълна е последното голямо усилие“. Сега се казва друго. Народът ли е виновен, че се е отпуснал, или говорителите?
2. Навсякъде се казваше: ако сте преболедували, изчакайте няколко поне месеца преди ваксина. Самият министър Кацаров звучеше така. Поне 2.5 милиона у нас го изкараха. От общо 5.5 милиона пълнолетно население у нас. Как очаквате те да се ваксинират бързо? Народът ли е виновен или професионалните среди?
3. Казваше се: ваксинацията е краят на трудното. Давайте бързо! Страни като Великобритания, Израел и т.н. се ваксинираха бързо. И? Сега Великобритания ни е в някакъв черен списък и нейни граждани не могат да идват у нас. В Израел и след ваксинацията имаше вълна. И т.н. Кой, по дяволите, вече въобще разбира какво се случва? Та да ни мъмри от сутрин до вечер от експертни позиции. „Експертни“.
4. Казваше се: ваксинацията е доброволна. А сега какво се казва? Народът ли е виновен?
5. Казваше се: затварянето помага. Само че сега се казва: ама има нови щамове. Извинете, скоро ще станат две години! Така ли предлагате да живее светът вече!? С всеки нов щам ще излиза някой да ни назидава и да се отрича от това, което преди това ни е казвал!? Кой е виновният в случая?
6. Казваше се: не знаем колко трае имунитет от преболедуване. После в същите тези медицински среди се появи хипотеза, че всъщност трае години. Други пък твърдят, че не трае. Очаквате народът да стои и да прелиства научните списания ли!?
7. Казваше се какво ли не.
Всеки лекар, математик или обикновен егоцентрик мина през телевизиите да сподели догадките си.
Едните викаха „защо затваряте“, докато властта затваряше, после, когато властта почна с мекото, същите среди взеха да викат „затваряне веднага“. Първо разправяха, че „маските са, за да мълчим“ и пр., а като се видяха фактор, взеха да назидават. Народът ли е виновен, че беше залят с инфодемия, която съвсем го обърка?
Мога да изреждам още, но не ми се иска да изпадам в чиста реторика.
Та, накратко: както отдавна на тази стена си говорим, илюзия е, очевидно, да очакваме, че този вирус ще бъде преборен със затваряния и пр. Просто ще трябва да се научим да живеем редом с него – с лична отговорност, с ваксина, дано скоро – и с лекарство и т.н.
И болничният бизнес да бъде така добър да се раздели с част от печалбите си и да си поеме полагащата се тежест – колкото и голяма да е тя – вместо да пропагандира затваряне на хора.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/672871
Протест срещу принудителната ваксинация: Ние сме хора, а не добитък
Протест срещу принудителната ваксинация: Ние сме хора, а не добитък
По подобие и на други страни, българи излизат на протест за правото на личен избор дали да се ваксинираш или не от коронавирус.
Протестът е насрочен в 18:30ч. пред Министерството на здравеопазването и се очаква да прерасне в шествие до президентството.
Демонстрацията под наслов „За правото на личен избор дали да се ваксинираш“ се организира от организацията „Обединени родители“, съставена от над 17 формални и неформални родителски и граждански формации.
Имунизация не е равно на ваксинация! Свобода от правителствена принуда, искат организаторите на протеста и зоват да се прави пазлика между имунизация и принудителна ваксинация.
Ето и техните мотиви:
„Много е важно да знаем, че Истинският проблем е не само Ваксинацията, а, че липсата на такава те лишава от право на труд, образование, здравоопазване и социален живот.
Важно е да не забравяме, че тези права са гарантирани от Конституцията на РБ.
Всички конспиративни теории, свързани с ковид 19, се оказаха верни. Миналата година по това време срещнахме подигравки защо протестираме срещу несъществуваща ваксина, само година по-късно правителството се опитва насила да ваксинира всички с набързо създадени инжекционни разтвори. Няма да го позволим, защото :
– Това нарушава Конституцията, хартата за правата на човека и се опитва да наруши и конвенцията за правата на детето.
– Ваксинирането е ДОБРОВОЛНО, но правителството всячески се опитва да го направи ДОБРОЗОРНО!
– Нашето тяло е наша отговорност
– Медицинският фашизъм няма нищо общо с благото на обществото, колкото и да се опитват да ни убедят в обратното.
Ние сме хора, а не добитък. Няма никакво правно или друго основните човек да бъде притискан и насила ограничаван в правата си, защото не желае да се ваксинира. Дали да се ваксинираме е НАШ ЛИЧЕН ИЗБОР и така ще си остане!
Свободата на човека и личността е най-важното условие за едно демократично общество. Принудата под всякаква форма не е демокрация, нали?“
https://dnes.dir.bg/sofia/protest-sreshtu-prinuditelnata-vaksinatsiya-nie-sme-hora-a-ne-dobitak
Стане ли ваксинацията задължителна, следва лавина от дела
Стане ли ваксинацията задължителна, следва лавина от дела
Ако ваксинацията у нас стане задължителна, ще има лавина от дела и недобра реакция от обществото, смята специалистът по медицинско право адвокат Мария Петрова.
В Италия и Франция медиците се вдигнаха на бунт, защото отказаха те да са таргет групата, която подлежи на задължителна ваксинация, каза адвокат Петрова пред БНР.
Сама по себе си тезата, че ще хвърляме ваксини, не е условие някой да се ваксинира, смята тя.
Относно предлагането на стимули и рестрикции за ваксинация Петрова заяви, че от правна гледна точка е много странно да се обвързва със стимули и рестрикции нещо, което не е задължително.
„Това, че не сме успели като експерти, лекари и общество да убедим някого, не може веднага да бъде решавано по най-лесния начин“, категорична е Мария Петрова.
„Хайде сега ще ви дадем още 2 дни отпуск или 200 лева над заплатата. Това е въпрос на свободен избор. Още по-страшното е, когато този свободен избор бива по някакъв начин ограничаван или вземан под някаква рестрикция – примерно можете да работите в заведение за обществено хранене, само и единствено целият персонал е ваксиниран“, каза тя.
„Нека да помислим трезво – по този начин не повишаваме доверието на обществото. Ние или ги заплашваме, или ги „купуваме“,коментира Петрова.
Специалистът по медицинско право отбеляза, че казуси идват най-вече от работодатели, които се опитват да принудят персонала да се ваксинира.
„С влошаване на отношението към хора, които са една идея по-резистентни в тази посока – дали по свои съображения, дали по медицински причини без значение“, посочи тя.
Казусът „Пирогов“ е интересен, защото почти няма болница, в която да не се случват документни измами, подчерта Петрова.
Документните престъпления в болниците са ежедневие, подчерта Мария Петрова. По думите й нямаме електронно здравеопазване и стандарт, по който да се води тази медицинска документации.
„И всеки във всякакъв момент може да я подмени, допише, изгуби, да напише това, което той е преценил за важно и да пропусне друго“, изтъкна Мария Петрова.
Адвокат Петрова не изключва възможността да има фалшифицирани документи от „Пирогов“.
Детайлите на този казус трябва да коментира прокуратурата на първо място, смята тя.
„Едно такова разследване ще е бавно, ще е тегаво, но отговори на всички тези въпроси, които обществото си задава, ще получим от прокуратурата“, коментира Петрова.
По публикацията работи: Камелия Цветанова
https://www.dnes.bg/koronavirus/2021/07/19/stane-li-vaksinaciiata-zadyljitelna-sledva-lavina-ot-dela.497534
Мангъров: Опитите за налагане на хората, да се ваксинират насилствено, граничат с медицински фашизъм
Мангъров: Опитите за налагане на хората, да се ваксинират насилствено, граничат с медицински фашизъм
„Всички тези мерки доказано не работят. Ако те работеха, тогава когато бяха налагани най-стриктно – през есента, през зимата, през пролетта нямаше да се стигне до това, което се случва сега в Гърция, във Франция. И всички тези опити за налагане на това хората да се ваксинират насилствено, това са неща, които граничат с медицински фашизъм“. Така инфекционистът доц. Атанас Мангъров коментира плана на Министерството на здравеопазването за действия при повишаване на заболеваемостта от COVID-19.
Той е категорично против задължителната ваксинация на здравни работници.
„Кой и на какво основание ще ме накара да подпиша декларация, че аз поемам отговорност за себе си да се ваксинирам за нещо, което не е минало всички процедури на изпитване? Ако българските медици се съгласят, нека да го направят. Който иска, нека да се ваксинира. Но да карат медици, учители да се ваксинират насилствено под най-благовидни предлози, това е много лошо, това е ужасно, това е фашизъм“, заяви доц. Мангъров пред БНР.
„Не бих препоръчал на никого да ваксинира децата си. За да се стигне до разрешение на една ваксина да бъде прилагана в детската възраст, тя трябва да е получила всички останали разрешения за употреба в другите възрасти и това е нещо, което може да се случи най-най-най накрая“, аргументира се доц. Мангъров.
Той подчерта, че според статистиката ваксинирани хора се разболяват от COVID-19, но нямало данни преболедували да се заразят отново.
Според него в случая с „Пирогов“ няма нищо медицинско.
„Там става дума за „касова медицина“, която няма нищо общо с истинската медицина. Всички тези магарии, които стават, за които се уволняват, назначават, причината е тази – за да изкарат лекарите своите възнаграждения, те трябва да правят всевъзможни фокуси, за да получат т.нар. клинични пътеки“, коментира инфекционистът.
Десислава Станева
https://novini.bg/zdrave/bolesti/672295#pollbox
„Кат не ти харесва, махай се!“ Ами добре.
„Кат не ти харесва, махай се!“ Ами добре.
Заглавие № 1:
„ДНСК: Няма как да се установи незаконно строителство на плаж „Смокиня““
Заглавие № 2:
„Опашки за Гърция: Пътуващите чакат повече от час“
Как мислите, дали има връзка между нещата, а?
Не?
Сигурно няма.
Да видим още.: „Нито една от морските общини няма наредба, която да определя на какви условия трябва да отговарят преместваемите съоръжения. Това създава проблеми при установяване и санкциониране на незаконното строителство.
Проверка на РДНСК Бургас на плаж „Смокиня“ установи, че бетонът върху пясъка няма как да бъде регистрирано като нарушение“.
Пф!-. има си хас.
.
Помните законите „Хотел на плажа – може, палатка – не!“; имате спомен (всеки един от вас има такъв спомен, няма начин) за тарикатлъците с плащането на чадър и шезлонг, които се оказва, че ти струват на ден, колкото да си ги купиш и в края на деня ти иде да си ги отнесеш в хотела.
Същевременно помните фекалиите във Варненския залив; мутрите, които събират за „паркинг“; пържолите, които стоят във фризера от 2018 г., но ти ги сервират на цената на злато; мърлявите хотели; но.
. но нищо не може да се сравни с ОТНОШЕНИЕТО на родния бизнесмен/собственик/управител, както и техните служители надолу по веригата.
Сутринта по разни телевизии хората, хванати от камерата, обясняваха, че са изненадани от трафика, че много било тегаво, че преди седмица и по-тегаво е било даже, ама не. не биха се отказали от гръцкото море все пак.
Представяте ли си колко са отвратени хората от вас, след като са готови да плащат повече (както се опитвате да ни втълпите, че се случва, макар че.), да пътуват с часове в жегата, да висят още много повече часове на митницата, само и само да не дойдат при вас и услугите, и отношението ви, което се свежда до вашата мантра: „Кат не ти харесва, махай се!“
Добре.
Ето какво се случи: след толкова повтаряне на „Кат не ти харесва, махай се!“, се махнахме. А сега ревете. Що? Помощи от държавата искате? Колко още?
Дори след пандемията и нулевата 2020 г., която уж ви притисна, фалира, затвори и (човек би предположил, че) ви научи на един урок, пак извадихте надписите с мега-цените на шезлонг и чадър и пак разорахте плажовете с булдозери, и пак пре?#@хте дюните, за да строите отгоре.
Ако бизнесът не си беше лично ваш си, човек би казал, че някой в Гърция ви плаща, за да го саботирате.
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/668420
Най-големите нарушители на законите у нас са политиците
Весела Вацева: Най-големите нарушители на законите у нас са политиците, които ги създават
Министерството на културата организира конференция „Държавата и медиите“. Като един от най-важните проблеми във взаимоотношенията между държавата и медиите бе изведена прозрачността при финансирането на медиите и възможността всяка медия да бъде притискана през някакви финансови механизми. В този контекст особено сериозен е проблемът на регионалните медии. Председателката на Българската асоциация на регионалните медии Весела Вацева разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“.
Как се финансират и как се фалират регионалните медии
„Формите за натиск и въздействие върху медиите на национално и регионално ниво са едни и същи, мащабите са малко по-различни. И крайните резултати. Защото при регионалните медии, в общините хората се познават за разлика от големите градове – там анонимността е голяма. Но в по-малките селища, хората много добре се познават и много лесно могат да бъдат заплашвани медиите, и това се случва. Не са само епизодични случаи, а за съжаление доста често. То е въздействие, което е миловидно на пръв поглед, като им се казва: „няма да пишете за това или за онова“ – заради критика за едно неизградено кръстовище, за което една медия пише, че общината не си е свършила работата, веднага на тази медия звънят от пресцентъра на общината и казва: „сега ние ще мислим дали да съкратим на 50% договора или изобщо да го прекратим“.
Защо това издание не се е оплакало
„На кого? Няма на кого да се оплачат. Дори и да го напишат, ще си навлекат още повече проблеми. Защото властимащите в общините, кметове, общински съветници, имат механизъм да натиснат и бизнеса. Включително да принудят фирми да спрат да рекламират в медията. Могат да започнат проверка на фирмата, ако тя откаже и т.н.“
В България държавата се превърна в основен рекламодател.
„При печатните медии освен коричната цена, на която се продава изданието, рекламата е другото перо, от което се издържа. И естествено, когато няма реклама, а разходите за печат са огромни за печатните медии, тогава единствено се разчита на реклама от общините. Те сключват договори и те решават колко пари и на коя медия да дадат. В страната, която създава корупцията, хора на властта взимат решение как да харчат публични средства – без да имат ясни критерии, прозрачност, как да се изразходват тези средства. Има много модели, които могат да бъдат разработени, да се спазват и да се знае защо се дават тези пари на съответната медия или защо се прекратява едностранно договор.“
Моето наблюдение през годините е, че най-големите нарушители на законите в България са тези, които създават законите т.е. политиците.Особено по време на избори, в изборна година, ние виждаме как се насочват и разделят медиите на „наши“ и „ваши“.Има сайтове, софтуерни продукти, в които изведнъж се наливат едни средства за политическа реклама, защото реално публичната реклама не се обявява, никой не знае какви са средствата за публична реклама, включително и по европейските програми, включително и политическата реклама. А всъщност политическата реклама, това са субсидиите, които цялото общество дава за издръжка на партиите. Само че никой не им търси отговорност как се изразходват. Но при начина на изразходване се формират влиянията и се определят политиките. А по отношение на собствеността на медиите – тези, които са във властта, които ползват публични ресурси и определят на коя медия какво, те създават комфорт на своите медии. И съответно лишават други. Ако едно време имаше много регионални медии, примерно една Стара Загора – 1993 г. имаше 29 вестника. В момента са два. Един седмичник и един ежедневник. В момента са останали много малко медии, но и те започват да изчезват от пазара заради липсата на финанси, от това, че няма откъде да бъдат финансирани. В цяла Европа има политики на отделните правителства за подпомагане на медиите.“
Кой трябва да контролира финансирането на медиите
„Трябва да има ясни законови нормативни уредби. Институционалната реклама и ПР-а на министерства, агенции, общини и други държавни институции, както и всички средства за комуникация по оперативни програми на ЕС, включително и политическата реклама, всяка година трябва да бъдат публично обявявани. И да има ясни критерии, по които тези средства ще се разпределят – в телевизии, в радио, в печат и т.н.“
https://bnr.bg/post/101485679/vesela-vaceva
Психолог с жестока критика към Бойко Рашков
Психолог с жестока критика към Бойко Рашков
Знам със сигурност, че това, което говори настоящият министър за случая с Мишо Бирата, не е истина. Имам чувството, че тези хора са седнали, отворили са една книга и са започнали да изваждат примери, как можем да бъдем манипулирани. Те използват идеите за прозрачност, които народа иска. Това заяви психологът Росен Йорданов в студиото на сутрешния блок на Нова.
Според него всеки вече е изградил мнението си и търси, как да го затвърди. „Пресоляването на манджата придобива обратен ефект“.
По думите на журналиста Петко Георгиев, когато фактите не са удобни, те почват да се подменят с алтернативни факти: „От този батак трябва да се излезе“. „България е единствената държава, в която корупцията ходи по опозицията“, допълни той.
Социолог за действията на Бойко Рашков: Хвърлянето на твърдения без доказателства е вредно и притеснително
По темата за закона „Магнитски“ психологът заяви: „Проблемът с корупцията не е само проблем на политическата среда, а на обществото. Ние искаме да запазим тези практики на битово ниво“. Той даде личен пример с това, че е подавал жалби срещу министър Кирилов заради храната на затворниците.
„Всички са се скрили зад гърба на бившия премиер сякаш само той е виновен. Истината е, че същите тези хора всеки път намират пътечките да стигнат до властимащите“, категоричен беше Йорданов.
Според него действията на вътрешния министър не спомагат за утвърждаване на справедливостта, защото се работи с внушения, а не с факти: „Няма да се оправим по този антагонистичен, истеричен и профански начин. Това е предизборна кампания. Диалогът не се води как да станат нещата по-добре“.
Петков Георгиев заяви, че фактите трябва да бъдат установени в съда. „Разговорът не е смислен. Говори онази мързелива част от мозъка ни, когато се облягаме на клишета. Да сте видели някога избори, след които българите да сме доволни?“, каза Росен Йорданов
„Сега властта е в нашите ръце. Трябва да внимаваме, кой се опитва да ни лъже професионално“, завърши Георгиев.
https://novini.bg/bylgariya/politika/667460
Шефове на болници се държат като ОПГ, но никой не ги преследва
Доц. Мангъров пред novini.bg: Шефове на болници се държат като ОПГ, но никой не ги преследва
Вярно ли е, че няма лекар, който да не е чувал за далаверите с трансплантациите, които преди дни бяха разобличени от здравния министър д-р Стойчо Кацаров? В затишие ли е епидемията от К-19 и какви са причините затова? Вярно ли е, че има случаи на издаване на фалшиви сертификати за преболедуване, за да може да се пътува зад граница? Ще се включи ли в предизборната напревара отново, питам доц. Атанас Мангъров, началник на обособената „Ковид клиника“ в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров“ – София – Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести.
Заразата е в затишие, въпреки че не сме се утрепали да се ваксинираме, а и очевидно т.нар. мерки не се спазват вече така стриктно. Това само показва, че може би голяма част от хората в страната вече имат имунен отговор срещу болестта. Казах „може би“, защото тук никой не си дава зор да оповести какъв е процентът на онези, които не са ваксинирани, а са преболедували по естествен път Ковид 19. Фактите показват, че вероятно вече наближаваме към груповия имунитет. Не студеното и не топлото време влияят върху разпространението на вируса. Ние в болницата например разполагаме със 110 легла за болните от К 19, но от тях само 9 са заети и две от тях са с деца, на които им няма нищо, но родителите им са притеснени.
Вярно е, че има случаи на издаване на фалшиви сертификати за преболедуване на ковид или ваксиниране заради пътуване. Също така е истина, че това се прави и при деца, които се записват в детски градини и училища. Лошо е, че искат на хората документ за преболедували, скрепен с положителен писиар тест. Демек, ако имаш такъв документ, си бил болен, ако нямаш – не си. Изобщо не се отчитат онези, които са минали през естествена инфекция. Това е медицински абсурд. Даже сега, когато вече разтуриха щаба, проф. Тодор Кантарджиев призна, че хората, прекарали заразата по естествен път, получават имунен отговор завинаги.
Маските трябва да бъдат свалени,
защото не вършат никаква работа, а не защото идва лято. До март м.г. официалната позиция на почти всички международни институции беше, че те не спират инфекцията, че няма нужда да се използват масово ит.н. После, изведнъж нещо се обърка и вдигнаха тези парцали в култ, все едно са най-голямото изобретение на човечеството. Но това е абсурдно, не е вярно и е пълна заблуда от медицинска гледна точка. Задължението да ги слагаме, е форма на насилие и репресия срещу нашата свобода и човешки права. Носенето им трябва да е доброволно, който иска да си слага и по две-три, който не иска, да не бъде задължаван.
Мерките са, за да ни упражняват контрол,
Но нямат никаква ефективност срещу заразата. Който иска да се ваксинира, да го направи, но защо е това принуждаване, чрез ограничения в пътуването и придвижването от едно място до друго. И затормозяване сизискуеми с документи! В държавите с най-строги мерки, не спряха инфекцията – това е факт, който винаги ще припомням.
Към момента болниците, независимо дали са държавни или частни, са независими търговски дружества.
Начело на държавните са хора, които се държат като феодали – назначават и уволняват, когото си искат, колят и бесят и правят каквото си искат. А в надзорните съвети към здравните заведения само получават редовно заплати, но нищо не контролират.
Зловеща е информацията за трансплантациите в правителствена, ама си е чиста истина. Същото се случва в медицинските университети, където ректорите правят каквото си искат. Знаете примера с ректора на МУ, когото го уволняваха, имаше скандали и после пак го върнаха и т.н., просто се държат като организирани престъпни групи /ОПГ/, но никой не ги преследва за нищо.
Мечтата на всеки шеф в държавна болница е да се държи като нейн собственик.
Това смесване ражда уродства. Ако си частник, заставаш на шосето, запряташ поли и… кой както може и както иска…
А не да си частник, но да си закачен на хранилка към здравната каса. Ненормално е да си шеф на държавна болница, да ползваш цялата сигурност, че зад теб е държавата и ще поеме всичките ти разходи, а ти да живееш в самозаблудата, че си собственик на това здравно заведение. Ми колко са шефовете на държавни болници, които вземат по 60-70 бона месечно! Това са пълни абсурди.
Не смятам да се включвам отново в политиката. Приех да съм кандидат за депутат от АБВ, защото имахме общи виждания в областта на здравеопазването. Но не ми допада тяхното съешаване с БСП, не мисля, че ще им донесе позитиви, смятам, че правят грешка.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/665257
Черните облаци на диктатурата са надвинали над България
Проф. Близнашки: Черните облаци на диктатурата са надвинали над България
Вдигна се прекалено много шум, създаде се една истерична обстановка. Този закон „Магнитски“ бе приет в една друга епоха. В крайна сметка всяка държава трябва да се опита да въведе ред на своя територия и в предела на своите граници. Не си даваме сметка как тези събития, които започнаха с протестите миналото лято, окаляха обществения образ на страната. Ще се сменят лицата, но не и моделът на управление. Такова мнение изрази в студиото на „Офанзива“ по NOVA NEWS бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки.
,,Очертава се на хоризонта една икономическа и финансова криза, докато ние тук се изчегъртваме… цената, която ще платим, е твърде висока“, предупреди той.
По думите му с идването на служебния кабинет на власт е започнала „тотална чистка“ в държавата.
Бърза се да се обсеби цялата власт, предстои една тотална чистка. Това е предизборен щаб на Румен Радев, а не служебно правителство. Освен това президентът не можа да се разграничи от Васил Божков и продължава с тези уклончиви изявления. При него има нещо странно – никога не взима позиция, а изчаква и наблюдава. Така се внушава усещането, че държавата се движи на автопилот, тъй като държавен глава на практика няма. Има стремеж да се обсеби цялата власт, да се постави под контрол, допълни проф. Близнашки и призна, че на няколко пъти е предупреждавал Радев, че колкото и пъти да си е отворил устата, толкова пъти е нарушавал Конституцията.
Следващият парламент ще направи големи пакости, защото най-вероятно ще премахнат спецсъда и спецпрокуратурата и така ще направят услуга на много олигарси. Този театър на абсурда ще продължи, ще наблюдаваме нови и нови атаки срещу държавата. Хората с фурашки разбират политиката като война, защото е техният начин на мислене и манталитет. Тези хора, които искат да обсебят държавата, ще докарат страната до национална катастрофа в мирно време. Черните облаци на диктатурата са надвинали над България, но дано да греша, коментира на финал проф. Георги Близнашки.
„На власт сега е хунтата“: Проф. Близнашки коментира санкциите на САЩ и служебния кабинет
https://novini.bg/bylgariya/politika/665018
Лудостта да правим едно и също, но да чакаме различни резултати
Лудостта да правим едно и също, но да чакаме различни резултати
След малко повече от месец, благодарение на партиите и политиците у нас, ще възможност отново да гласуваме за състав на парламента. Очакванията за този предсрочен вот са различни. Не бива обаче да се забравя основния принцип, завещан ни от Алберт Айнщайн, че е лудост да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати. Няма никакво съмнение обаче, че повечето българи не харесват настоящата избирателна система и досега пускаха бюлетини, но, както се казва – с отвращение.
Тепърва ще се пише много затова, а един проблем, докато не бъде решен, подлежи на коментари. Също така е твърде нелепо и претециозно да се твърди, че в един материал може да се каже цялата истина, по който и да е въпрос. Без да имам подобни нелепи претенции, тук ще се спра само на някои аспекти, които намирам за неприемливи в избирателната ни система.
На първо място, по мое скромно мнение, е крайно време политиците да запретнат ръкави за въвеждането на мажоритарен принцип в избирателна система. Факт е, че той е достояние на развитите западни общества, ама нали и ние мечтаем поне децата и внуците ни да се доближат до тях. Темата е стара и дълго обсъждана. Но щом има референдум, на който близо 3 млн.българи искат това, не разбирам празното глаголстване на отрицателите на тази идея. Както вече споменах,
мажоритарният принцип е силно разпространен сред западните демокрации.
Той, както е известно, опростява представителството в двуполюсният модел и подчертава децентрализираната административна структура. Ей това вече си е сериозен препъникамък у нас. Защото все още си живеем в централизираната форма от татово време и за автономност и децентрализация на районите, само се дрънка от пусто в празно. За преодоляването на нашия балкански провинциализъм не помогна дори повелята на ЕС „Европа на регионите“.
Защо трябва да се смени настоящата пропорционална избирателна система? Ами много простичко – тя очевидно
не работи добре и компроментира до крайност политиката у нас.
Чудно е, че все още се намират ентусиасти да се занимават с това, при целият обществен негативизъм към тях. Става въпрос за онези политици, които не влизат в обществената сфера, за да бъркат в кацата с общите ни пари и да се облажват, колкото и малко да са те.
На прост и разбираем език – щом нещо не работи, трябва да се промени и дори нацяло смени.
Не сработи и преференциалният принцип, който бе въведен преди време у нас.
Още в Търновската конституцията от 1879 г. фигурира мажоритарния елемент (Глава XIV чл. 86 „Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа, по единъ представитель на десетъ хиляди души отъ двата пола“). По време на мандата на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов започват действия за въвеждане на пропорционалната система, по подобие на изборния закон за общините и окръзите. Тази система познава и не одобрява днешното българско общество. То иска да знае, че занапред
няма да има рискове, чрез гласуването си
да направи депутат от някой нов Бат Сали примерно и др.., тъй като партиите току-виж могат да решат да номинират в листите си и някое магаре, знае ли човек, и то като нищо да стане народен представител.
Също така намирам за нелепо над 30 години след направената промяна към пазарна икономика у нас, ние да плащаме издръжката на партиите, които имат мерак за баницата на властта?! Не е ли вече крайно време
напънатите да влизат в политиката да си плащат масрафа затова!
Иначе излиза, че им плащаме, за да ни крадат, предвид нестихващите корупционни скандали, които спорадично разтърсват държавата.
И накрая, ще си позволя да препоръчам на любознателните да си припомнят позабравеният, но все още актуален фейлетон на Алеко Константинов „Избирателен закон“, от който ще цитирам:
….
„Чл. 5. Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влиние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.
Гл. III чл. 9 Избираеми за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание“.
….
И т.н. и т.н. та чак до днес…
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/664859
Мангъров: Не се приемам като рок-звезда, винаги съм бил черна овца
Мангъров: Не се приемам като рок-звезда, винаги съм бил черна овца
От момента, в който той застана под светлините на прожекторите и се превърна в противник на мерките срещу разпространението на коронавируса, всички затаиха дъх. Нещо повече – в разгара на кризата доц. Атанас Мангъров се превърна в звезда. За едни рок-звезда, за други – черната овца. И в момента, в който нещата около появата му в публичното пространство изглеждаха спокойни, Мангъров реши да влезе в политиката. И България отново се раздели на две. Едните с ликуващия възторг „Осанна!“, а другите със свирепата ярост „Разпни го!“.
Сега, месец след изборите и месец преди новите, Мангъров сякаш не изглежда апетитен за медиите. В тази кратка пауза Мариян Станков – Мон Дьо разговаря с него, с уговорката, че няма да говорят само за вируси и политика.
„Мисля, че не съм интересен. Много малко ме вълнува какво хората мислят за мен. Ако знаехме колко малко хората мислят за нас, нямаше да се тревожим какво мислят. Не се приемам като рок-звезда. Но винаги съм бил черна овца. Заради това не достигнах висините на научната кариера. Близо 8 години документите ми за професор бившият декан ги хвърляше в коша. Не мога да кажа, че не ми тежи, но това е стена, която не можеш да преодолееш“, смята той.
Доц. Мангъров смята, че лекарите имат място в политиката, тъй като са най-плътно с обикновените хора и са в час със случващото се. Той е на мнение, че ако човек желае да се занимава с политика, трябва да остави всичко останало, което за лекарите е невъзможно. За изборите през юли прогнозата на доцента е, че сценарият ще се повтори.
„Не ме обиди, че не ме поканиха в Щаба. Учуди ме, че в него бяха събрани хора, които нямаха компетентност по въпросите, с които трябваше да се занимават. Важно беше да се запази нормалността. Това всяване на страх, тези сутрешни гробарски изявления, това беше пълен абсурд, това е антимедицинско. Най-учудващото беше, че това се случи по целия свят. Това, че една глупост се прави по целия свят, не я прави по-малко глупост“, смята доц. Мангъров.
https://novini.bg/bylgariya/politika/662781
Болниците изнудват ли да се подписват откази от аутопсии?!
Болниците изнудват ли да се подписват откази от аутопсии?!
Много от близките на починали с диагноза Ковид 19 споделят, че в болниците, където са били лекувани, без да се съгласуват с тях, направо са им предложили да подпишат откази от аутопсии на покойните.
Още преди година доц. Атанас Мангъров пред мен заяви, че по препоръка на СЗО аутопсии не се правят. Той тогава определи директивата на здравната организация като „анти медицинска“. Тъй като няма как за знаеш от какво е починал даден пациент, ако той има и придружаващи заболявания, а аутопсия не е направена. По-късно за проблема признаха патоанатоми и др.здравни специалисти. Стана ясно, че м.г. са направени само 7 аутопсии, три от които в „Пирогов“, а починалите си отишли от…високо кръвно налягане. От дружеството на патолозите у нас също така признаха, че повечето болници нямат зали за аутопсия, обезопасени по международните изисквания.
Защо обаче масово не се правят аутопсии, а близките на починалите биват карани доброзорлем да подписват откази от тях, днес питам двама лекари, обявени за бунтари срещу официалната Ковид политика у нас, която пък пропагандират повечето директори на болнични заведения.
Д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар и председател на УС на сдружение „Булаб“:
Отказът от аутопсии е редовна практика, но тя обърната. По закон във всяка една болница трябва да се правят аутопсии, но са дадени възможности и да се отказват. Виж, ако близките много настояват, то тогава такава не може да им бъде отказана. Това повелява законът.
В този ред на мисли и никой не може да е сигурен, че даден човек е починал точно от Ковид 19, а не от някое от придружаващите му хронични заболявания. Мисля, че затова и последва неофициалната забрана и вето върху аутопсиите – не дай боже да докажат, че досега никой не е починал от Ковид 19, а от емболия или заболявания, водещи до сърдечна и дихателна недостатъчност.
Никой в нашето съсловие не коментира по тази тема, защото при нас едни вземат пари, а други не вземат.
Впрочем не само у нас е така.
Много е важно да се знае обаче кой е инициаторът за отказ от аутопсия – близките ли са поискали така, или от болницата направо са им дали документ за подписване, че се отказват. Болниците все пак носят отговорност и ако близките се заинатят да си търсят правата, то те са длъжни да отговорят на всички законови изисквания. Гражданите трябва да са малко по-коравосърдечни и да изискват аутопсия при смърт на свой близък. Важно е всички да помнят какво пише на всяка морга: „Тук мъртвите учат живите.“
Иначе аз продължавам да твърдя, че според мен у нас никога не е имало нито пандемия, нито епидемия. При нас в лабораторията сега има отлив, хората вече са наплашени и спряха да ходят на лекар, не ни вярват. В България хората са по улиците, по парковете, болните намаляват. Но е важно да кажа, че в момента 70 на сто от хората, които се разболяват, са ваксинирани.
Доц. Атанас Мангъров, началник на обособената „Ковид клиника“ в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров“ – София – Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести:
Има неофициални инструкции да не се правят аутопсии, а близките на покойните да бъдат карани да подписват декларации за отказ. Това е така още от началото на заразата. Официалното обяснение бе, че нямало смисъл да се правят аутопсии, тъй като нещата били ясни, а болните били силно заразни и потенциално опасни за правещите аутопсии. Но това, според мен, не е логично, тъй като няма как да твърдиш, че има болест, която не си доказал с всички методи и средства. В медицината в крайна сметка диагнозите се поставят на аутопсионната маса. Там се сравняват клиничната диагноза с патоанатомичната. И винаги, когато има несъответствие, се свикват съвети за изясняване. Но ти няма как с категоричност да знаеш от какво някой е починал, ако няма аутопсия.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/661434
Човекът сам създаде К-19
Човекът сам създаде К-19 и скоро няма да се отърве от него
Страната ни се нарежда на едно от челните места в класациите по сърдечносъдови заболявания сред страните в ЕС. И тази година многото болни ще живеят освен с основните си диагнози и в страх от коварната коронавирусна зараза, която продължава. Какви са опасностите, които ги дебнат? Питам експерта проф. д-р м.н. Младен Григоров. Той е много известен специалист в медицинските среди, близо 30 години е бил военен лекар, има три специалности – физиотерапия, вътрешни болести и кардиология. Проф. Младен Григоров е един от първите със сертификат за инвазивна кардиология и е сред основоположниците й у нас. Бил е директор на правителствена болница и зам. директор на ВМА. Има над 200 научни труда, 17 издадени книги и е автор /в колектив/ на единствения учебник у нас по кардиология.
Аз многократно съм казвал досега, че тази зараза дойде в резултат на изкуствено създадено биологично оръжие, направено с определени цели – икономически. В началото се гледаше несериозно и скептично на това, но вече стана ясно, че световноизвестният вирусулог, носител на Нобелова награда Люк Монтание призна, че този вирус е „изкуствено създаден“.
Също така и бившият шeф нa бритaнcкoтo външнo рaзузнaвaнe МИ-6 Ричaрд Диърлoв поиcкa пo-oткрит дeбaт пo въпрoca, зaщoтo нe изключвa кoрoнaвируcът дa e тръгнaл oт лaбoрaтoрия – това излъчи Sky Nеws.
Тези твърдения доказват правотата на употребените от мен прилагателно и съществително преди година и половина за „изкуствено създадено биологично оръжие“. Затова и не можем да се справим с него на световно ниво. Иначе човечеството е минало през много по-тежки епидемии, с по-голяма смъртност – ебола, SARS /Тежък остър респираторен синдром/, свински и птичи грип и т.н. Но с тях се справихме, защото природата помага, когато сама е създала проблем и вирусите и огнищата в изброените случаи се самоограничиха и изчезнаха.
К-19 е създаден от човека и няма самоограничение. Според мен няма и да има.
Засега нямаме категорични доказателства за засягане на сърдечносъдовата система от КОВИД-19. Три са основните, но не всичките, сърдечни заболявания – исхемичната болест, артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност, които са и взаимно свързани. Коронавирусната инфекция при пациенти с изброените диагнози, протича по-тежко, а понякога, за съжаление и фатално. Профилактиките срещу заразата са известни – хигиена, отстояние от други хора, маски. Аз препоръчвам на моите пациенти да приемат и витамин Д, нищо че вече има слънце и могат да си го набавят и по този начин. При някои се наблюдават и тромботични проблеми, но не става въпрос за емболиите, които се дължат на дълбоката венозна тромбоза, с които се борим успешно, когато ги хванем навреме. А става въпрос за едни изключително коварни микроемболични засягания на капилярите и алвеолите, което блокира процеса на дишането. Кислородът, който влиза в алвеолата трудно преминава в кръвта, тъй като е блокирана от микроемботични съдове. Едно от основните лечения затова са антикоагулантите, т.е. лекарства които пречат на съсирването на кръвта.
Аз съветвам всичките си пациенти и близки да се ваксинират.
Защото засега има известни само два начина да се борим с вируса – да го преболедуваме, така че да оцелеем, или да се ваксинираме. Трети вариант няма.
Важно е да отбележим, че се разрази много мръсна икономическа кампания между производителите на ваксини. Ако наистина вече над 3 млн.души са умрели от К-19, както твърди Световната здравна организация /СЗО/, това че са починали 15-20 души от емболични усложнения след ваксиниране, не означава че ваксините априори трябва да бъдат отхвърлени. Често повтарям, че най-точното нещо в света са цифрите и числата. От една страна имаме 3 милиона починали от К-19, а от другата общо стотина от ваксини. Това е, всеки да си прави изводи.
Много интелигентни хора си задават въпроса дали ваксините сега са добри, тъй като не бяха изпитвани, както в повечето стандартни случаи от 3 до 5 години. Но науката и техниката вървят напред и затова създаването им беше бързо, наложиха го обстоятелствата.
Аз поначало съм оптимист и с много усилия ще успеем да се преборим с този вирус. Но няма да е скоро, няма да се отървем лесно от К-19, защото, както вече казах, човекът сам го създаде.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/660121
България е приложила най-много ограничителни мерки
Ирина Георгиева: От 11 изследвани страни България е приложила най-много ограничителни мерки
Интервю на Диана Дончева с Ирина Георгиева
Колкото по-ограничителни са мерките за човешките права, толкова по-малко са склонни хората да ги следват. Това е един от изводите на международно проучване в 11 държави, проведено с участието на психолози, психиатри, специалисти по медицински грижи и здравни науки. Изследвано е отношението общо към 44 ограничителни мерки, прилагани заради пандемията. Оценките са получени по скала от 0 до 10.
Като най-рестриктивни запитаните са оценили забраната да се посещават национални природни паркове, както и правото на полицията да изисква лична информация за гражданите от мобилни оператори, което се възприема като изключително нарушаване на личната свобода.
Спирането на медицински операции и процедури се нарежда на следващо място. Въвеждането на вечерен час също се оценява от анкетираните като изключително рестриктивна мярка, обясни в интервю за БНР ръководителят на проучването д-р Ирина Георгиева, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет.
Друго заключение от проведеното проучване е, че колкото по-малко е доверието в правителствата, толкова по-малко хората спазват мерките.
В скалата от 0 до 10 за доверие в правителството, средно оценката за страната ни е била 3, като са анкетирани 2 хиляди души. Полша е с още по-слабо доверие в правителството от нас – 1.9.
„Мисля, че можем да говорим за политическа криза на доверието в Европа“, коментира Ирина Тодорова в предаването „Преди всички“.
„Ако говорим за мерките в момента, те са изключително либерални. Но в началото на пандемията, когато ни затвориха, мерките бяха изключително ограничителни. От тези 11 страни, които изследвахме, нашето правителство приложи най-много мерки – 37 мерки. Като контраст мога да дам Швеция, те приложиха само 13 мерки. Открихме тенденция, че хората колкото повече рестриктивни мерки и колкото повече мерки им се прилагат, толкова по-малко следват мерките“, изтъкна Георгиева. По думите й, когато хората смятат, че мерките са ефективни и са убедени в това, те ги следват, както и обратното.
Финландия и Индия са двете страни, в които има най-висок дял на спазващи мерките.
„Българската извадка показва, че ние, българите, спазваме в 79% мерките. Страната, която най-малко спазва мерките, се оказва, че са холандците. Те са доста критична нация, оценяват свободата си и си търсят правата. Локдаунът, който им наложиха, е изключително строг, както и този проблематичен вечерен час, който предизвика толкова много протести“, отбеляза още Ирина Георгиева.
Относно ситуацията в Индия и строгите мерки там, включително следене с дронове за спазване на дистанция и налагани наказания като бой с пръчки, Ирина Георгиева поясни, че неспазването на мерките е било приравнено с криминално деяние.
„Това, което в момента в медиите се появява, е изключително сензационно. Цифрите, които аз проверих преди известно време, показваха абсолютно друга тенденция. Вчера проверих цифрите отново. Смъртни случаи според брой на населението – в Индия са почти 1.4 милиарда, ако разделим броят на смъртните случаи към 100 000 население, получаваме все още, че смъртността е най-ниска, в Индия, в съотношение с всички останали страни в нашето изследване. Смъртността у нас е 15 пъти по-висока, отколкото в Индия“, подчерта Ирина Георгиева. Тя допълни, че броят на заразените у нас е почти пет пъти по-висок от този в Индия като относителен дял.
„В България цифрите, които ни се предлагат в момента, статистиката, за мен не отразява реалните стойности.“
По критерий посттравматичен стрес от пандемията страната ни изследването сочи, че 8% от българите са развили тревожност по време на пандемията, тези с депресия заради пандемията са почти 10%, а с панически разстройства – почти 3 на сто, поясни Ирина Георгиева. В сравнение с другите страни сме някъде по средата, допълни тя.
https://bnr.bg/post/101460125
Бойко Борисов – феноменът в българската политика, винаги има план Б
Бойко Борисов – феноменът в българската политика, винаги има план Б
11.04.2021 09:36; Виктор Иванов 6324;
Силната и слабата му страна е една и съща – липсват му дългосрочни стратегии, но е блестящ тактик
Политолозите в България са изключително слабо подготвени. И това особено личи тези дни, когато обясняват, че изненадата на парламентарните избори е силното представяне на “Има такъв народ” на Слави Трифонов.
Не, изненадата на тези избори всъщност са спечелените от ГЕРБ над 26% от вота. Резултат, който изненада и самите тях. А лидерът им Бойко Борисов дори не успя да се зарадва като хората.
Защото само преди по-малко от половин година Борисов и ГЕРБ бяха с отрицателен резултат. А премиерът бе откровено казано притеснен как ще оцелее. И дори седмица след изборите сам не може да си обясни как след 4-годишно пълно управление, след 12 години доминация на политическата сцена в България и неизменно 20-годишно присъствие на високи постове, пак успя да се хареса на толкова много хора. Да, ГЕРБ за тези години се превърна в партия на номенклатурата, но дори всичките половин милион работещи в публичния сектор да са гласували за тях, а това не е така,
пак остават едни близо
400 000 гласа, които са
от искрени поддръжници
Единственото обяснение на успеха на ГЕРБ да се измъкнат от калната дупка, в която попаднаха от лятото на 2020 г., е лидерът им Бойко Борисов.
Един от любимите футболисти на премиера футболист е Роналдо, но онзи старият, който носеше прякора Феномена. Борисов е феноменът на политиката в България. Силно мразен и обичан, отвсякъде гонен, но и навсякъде приет, това е човекът, който за добро или зло оформи правенето на политика в България в 2/3 от продължилия 30 години преход.
Борисов сам опитва да се представя като обикновено момче от Банкя, което в детството си е копало картофи, мъкнало е помия на свинете и трева на зайците. А навън, докато ритал топка, в ръката си държал филия с мас.
Реално, въпреки историите за убития от комунистите дядо, Борисов никога не е бил чак толкова обикновено дете. Все пак семейство на офицер от МВР, макар и пожарникар, и учителка при комунизма бе считано най-малкото за средна класа на иначе безкласовото общество. Самият Борисов в началото на кариерата си е споделял мъката си, че е бил репресиран – не му позволили да учи във факултет “Държавна сигурност” на Академията на МВР и трябвало да се запише за пожарникар. Но пък успява да стане доктор от Академията на МВР, и то с докторантура, посветена на управлението на колектива и масите. В началото на политическите промени напуска МВР, защото отказва да напусне БКП и да се деполитизира.
Оттам нататък пътят на Борисов е описван многократно – създава охранителната фирма “Ипон”, която го свързва с наречените от него
“два университета
в политиката” –
Живков и царя
Първо охранява лично Тодор Живков, а след това и Симеон Сакскобургготски при завръщането в България. Впоследствие царят, превърнал се в премиер, му върна жеста, като направи Борисов главен секретар на МВР. Въпреки отпора на т.нар. “юридическо лоби” в НДСВ и особено на вътрешния министър проф. Петканов. Така Симеон му откри пътя към политиката.
Още като главен секретар Борисов стана самостоен играч и фактор в нея. Дотам, че през 2005 г. бе сложен начело на две от листите на приключилата мандата си НДСВ. Отказа да влезе в Народното събрание, за да си остане главен секретар. И тук дойде голямото му разочарование от царя, което пък го изстреля в голямата политиката. Сакскобургготски не се възпротиви начело на МВР да застане Румен Петков, а Борисов демонстративно напусна поста на главен секретар. И си спечели изборите за кмет на София.
Именно докато Борисов се бореше да се научи как се управлява, докато водеше преговори за оплождането на слоницата и за покрива на маймуните в зоопарка, докато опитваше да не пуска снежинка на столичните булеварди и какво ли още не, у него узря идеята да си направи партия. Не без подкрепата на германските християндемократи, които вече губеха вяра в предишните си съюзници в България СДС. Самият Борисов е признавал, че ГЕРБ е дясна партия просто защото там е имало свободна ниша, докато лявото бе консолидирано. Вече основал ГЕРБ, Борисов
се качи на крилете на
реториката срещу тройната
коалиция и борбата
с корупцията
Предизборното изявление на Ахмед Доган, че той разпределя порциите, пък му донесе над 1,6 млн. гласа на изборите за Народно събрание през 2009 г.
Още тогава пролича основната слабост, но и основната сила на Борисов като политик. Той няма стратегическо виждане, не прави много дългосрочни планове. Но Борисов е реактивен и много добър тактик. А следовниците му са убедени, че винаги в джоба си има план Б за изход от трудни ситуации. Същият джоб, за който му се подиграваха, че го тъпче с лентички от откривания при първия му премиерски мандат. Благодарение именно на това си качество Борисов не само оцелява на най-високото ниво в политиката вече 20 години (невиждано дълголетие за демократичните години, а и е на дни да бие комунистическия премиер Станко Тодоров по престой на поста министър-председател).
Именно тази реактивност обаче е и големият проблем на Борисов като политик. За всичките си години като премиер той
реално не постигна
важна стратегическа
цел на държавата
Целият му първи мандат мина в колебания дали всъщност иска България да продължи европейската си интеграция и да стане член на Шенген и еврозоната. Първата цел още е непостижимо далеч, а покана за чакалнята на еврото бе получена едва през 2020 г. Заради реактивността си и специфични тактически хитрости Борисов не пожела и да промени съдебната система, когато имаше достатъчно сили за това.
Управленията на ГЕРБ предпочитаха да замазват очите на Европа с изпълнение на палиативни мерки от евродокладите за върховенство на закона, вместо наистина да се промени системата, така че да работи. В резултат през 2020 г. Борисов, с любезното съдействие на няколко силни неправителствени организации навън, вече бе сочен като образ на корупцията. Което искрено го обижда, още повече че помни, че дойде на власт на крилете на борбата с подкупните.
Почти през целия си политически път
Борисов вярваше в ангели,
главно Ангела от Берлин
Меркел го взе под крилото си и освен че заедно гледаха мачове по време на скучни Европейски съвети, тя бе човекът, който нерядко решаваше вместо него. В редица случаи Борисов не обявяваше решение за каквото и да било, преди да се е чул с германската канцлерка.
Всъщност емапнципацията на Борисов от Меркел настъпи едва в последните година и половина – две. След като настъплението на младите лъвове в Европа като Еманюел Макрон и сепаратистката политика на Вишеградската четворка разтрошиха образа на Германия като пълновластен лидер на Европа. И отново в такава среда Борисов разигра най-силната си и същевременно най-слаба черта. Той влиза във всевъзможни пазарлъци на европейско ниво, но рядко постига големи резултати от действията си.
Престоят на Борисов във властта наистина е феноменален. Но и греховен.
За 20-те си години в политиката отиващият си премиер наложи фигурата на бащицата. А тъкмо беше започнало някакво плахо установяване на истинска политическа култура сред избирателите. Постепенно обаче Борисов успя да ликвидира всички политически лидери, които държаха на тази култура. И в момента всичките му опоненти са епигони. Корнелия Нинова е Борисов в пола, Слави Трифонов никога не е крил стилистиката си от 90-те и кожените шлифери, които носеше Борисов. Реално изборът в момента е сведен до втръсналия Бойко и неговите копия.
Налагайки се като силен лидер – даже
в ГЕРБ не крият, че имат
култ към личността му,
Борисов ликвидира дори церемониалите на демокрацията. Открито неглижираше парламента във втория и третия си премиерски мандат. В последната година и половина отказа вече да разговаря и с медиите, които го издигнаха и героизираха в началото на политическата му кариера. Направи от джипката си телевизия.
Именно това обаче се оказа правилният му ход, който за пореден път го извади от блатото. Вместо да спори с опонентите си, Борисов тръгна да подарява сака на пътни строители (е, оказали се общински съветници от ГЕРБ), да напомня на бабите по селата, че им дава по 50 лева допълнително от месеци, да влиза дори в стилистиката на Тодор Живков със снимки от заводи. Да, 25% не са достатъчни, за да остане на власт за четвърти път. Но Шефът винаги има план, уверени са в ГЕРБ. И със задоволство си припомнят вица за Борисов, Христос и Обама, който разказваше Любен Дилов-син, докато не бе пристанал на ГЕРБ, а им беше опонент: Стигнали Христос, Борисов и Обама до едно езеро. Христос тръгнал по водата и минал, Борисов също, а Обама се удавил. Ти не му ли показа камъните, попитал Христос. А Борисов учудено отвърнал: Какви камъни?
https://www.24chasa.bg/novini/article/9694699 © www.24chasa.bg