Изреченията на Буда
Принц Сидхарта Гаутама Буда казваше...
Нито въздържанието от риба и месо, нито ходейки голи, нито бръсненето на главата, нито носенето на сплъстена коса, нито облечени с груби дрехи, нито покриване с кал, нито жертвоприношенията Агни (бога на Огъня) очистват човека, който не е свободен от заблуждения.
Четенето на Ведите (древни свещени текстове), предложенията на жреците и жертвоприношенията за боговете, смирението на своето тяло посредством топлина или студ, множеството отрицания, изпълнявани заради безсмъртието – всичко това не очиства човека, които не е свободен от заблуждения.
Гняв, пиянство, упорство, фанатизъм, лъжи, завист, самовъзхваляване, пренебрежително отношение към другите, високомерие и злите намерения, създават нечистотата, а не месната храна.
Позволете ми, о, бхикшу, да ви уча на «Средния път», който заобикаля двете крайности. Посредством страданието и изтощението, вярващите създават в своя ум безпорядък и болезнени мисли. Самоизтезаването не води дори към светските знания, още по-малко – към победата над сетивата.
Този, който пълни лампа с вода, не може да разсее мрака, и онзи, който се опитва да запали огън използвайки гнило дърво ще се провали.
Потискането на плътта е болезнено, напразно и безполезно. И как може някой чрез нещастен живот, да бъде свободен от самия себе си, ако не успее в гасенето огъня на желанията?
Всяко смирение е напразно, когато се запазва аза, и продължава да бъде привлечен от земни или небесни изкушения. Но този, който е осветлил аза, е свободен от въжделения; той не би пожелал нито земните нито небесните наслаждения, и удовлетворяването на своите естествени потребности не го оскверняват. И той яде и пие в съответствие с потребностите на тялото.
Водата обгражда лотосовия цвят, но не мокри венчелистчета му. От друга страна, чувствителността на всички видове лишава от сили. Чувствения човек е роб на своите страсти, а търсещия на удоволствия е нищожен и груб.
Но удовлетворяването на естествените потребности на живота не са зло. Да държим тялото в добро здраве – това е дълг, защото в противен случай няма да сме в състояние да определим светлината на мъдростта, не можем да запазим нашия ум силен и ясен.
Този «Среден път», бхикшу, преминавайки го, заобикаля двете крайности...
Превод: Мария Стоянова
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:713792